China’s Presence in Africa

Zlat Popzlatev, BA program „South, East and Southeast Asia“, Sofia University „St. Kliment Ohridski“

Присъствието на Китай в Африка

Злат Попзлатев, бакалавърска програма „Южна, Източна и Югоизточна Азия“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Introduction 

Since the beginning of the twenty-first century, Chinahas become a major economic player in Africa due toits interest in the continent’s deposits of raw materials and hydrocarbons. It is also concerned with forging a fruitfulpolitical partnership with Africa, which would give it astronger influence within the international community. China’s presence in Africa can be gauged by the increase inbilateral trade, which went from $12.3 billion in 2002 to$40 billion in 2005 before climbing to $55.5 billion the followingyear and to $72.9 billion in 2007.Criticism of China’s policy in Africa has become commonplace.

Има още

Проблемът с опазването на околната среда в Китай след стартирането  на  икономическите  реформи през 1978 г.

Ерхан АхмедовДокторант, ПУ „Паисий Хилендарски“

The problem of environmental protection in China after the launch of economic reforms in 1978

Erhan Ahmedov, PhD student, Plovdiv University „Paisius of Hilendar

Summary:The report presents data on issues of environmental protection in China after the launch of economic and political reforms in 1978. The main arguments, is that the Chinese economy can turn from polluting environmentally friendly economy. For this purpose it is necessary to markedly increase the proportion of energy generated from renewable sources: wind and sun, and to use natural resources more economically and in a way environmentally friendly. The method used is the analysis of Western books, Bulgarian and Chinese researchers who have written on the topic, as well as articles from officious CCP ,, People’s Daily „(March 2014 December 2015). The research problem is to reveal how rapid economic development has an impact on the environment. Chinese system of managing the economy and society is specific. It is a combination of socialist administrative regulations and market elements. How does this system deal with environmental issues?

Keywords: pollution, environment, air, water, carbon dioxide,  investment.

Има още

Източна в Централна Азия: интереси и стратегии

Д-р Боряна Митева, Асистент в Катедра “Нова и съвременна обща история”, ИФ на СУ “Св. Климент Охридски”

East Asia in Central Asia: interests and strategies

Boryana Miteva, PhD, Assistant Professor at Department „Modern and Contemporary common history“ Faculty of History, Sofia University „St. Kliment Ohridski „

Abstract:As a part of Eurasia, the region of Central Asia is of great importance to the East Asian countries. Therefore, the PRC, Japan and the Republic of Korea formulated specific strategies toward Central Asia in order to realize their priorities. Geographical proximity to Central Asia is a determinative factor for the PRC to dominate the region. Interests of Beijing are related with national security of some border areas and with Xinjiang area in particular, and expansion of the economic and the energetic cooperation with the Central Asian countries. Discussing regional problems in the framework of SCO and including Central Asia in the PRC’s strategy “One road, one belt” are significant for realizing the PRC’s interests in Central Asia. Although the region of Central Asia is not that high priority for Japan and the Republic of Korea, as for the PRC, Tokyo and Seul also have their interests toward Central Asia, related with the security in Eurasia, economic and energetic cooperation. The importance of Central Asia for Tokyo and Seul is evident with a view to the cooperation within “Central Asia+Japan” and “the Republic of Korea and Central Asia”.

Keу words: Central Asia, PRC’s foreign policy, Japan’s foreign policy, ROC’s foreign policy

Има още

Консерватизъм и модернизация в контекста на Движението за самоукрепване

Драгомир Касъров

Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Магистърска програма „История и съвременно развитие на страните от Източна Азия (Япония, Китай, Корея)“

Conservatism and modernization in the context of China’s Self-Strengthening Movement

Dragomir Kasarov, Sofia University St. Kliment Ohridski, Мaster’s degree programme “History and Contemporary Development of the Countries of Eastern Asia (Japan, China, Korea)”

Abstract: The article analyzes the clash between Chinese conservatism and foreign ideas in a desperate effort to modernize the „Sick Man of Asia“ during the late Quing dynasty. The main thesis will be focusing on the ideological reasons for the movement’s failure to achieve its goals despite implementing new practices and developing modern industrial and military base trough foreign assistance. The exposition will include a short description of the political situation in the wake of the Opium wars and several massive rebellions as well as the most prominent figures of the movement (Li Hongzhang, Zeng Guofan and Zuo Zongtang).

Keywords:China, Qing dynasty, reform, conservatism, modernization, reform, Confucianism

Има още

Образованието в Китай

Елена Филева, МП „История и съвременно развитие на страните от Източна Азия”,  СУ „Св. Климент Охридски”

Education in China

Elena Fileva, Мaster’s degree programme “History and Contemporary Development of the Countries of Eastern Asia (Japan, China, Korea), Sofia University St. Kliment Ohridski

Резюме: В настоящето изследване е направен кратък преглед на развитието на  китайското образование от древността до наши дни. Акцента е поставен върху реформите в сферата на образованието в Китайската народна република. Китай е древна цивилизация със специфична култура, носител на собствени ценности. В доклада е направен анализ на събитията в КНР след 50 – те години на XX  до първото десетилетие на XXI век. Комунистическите правителства и идеология са водещи държавни сили. Те налагат нови цели и нов път на развитие на китайското общество. Проследени са основните реформи и събития в КНР, които определят сегашното състояние на китайското образование. Настоящето изследване има за цел да набележи положителните и отрицателните черти на образователните реформи до края на XX век. Какво е постигнато и какво предстои за да се издигне китайската образователна система до световно ниво?

Има още

Състояние и тенденции на търговията с храни между България и Китай

гл. ас. д-р Антон КостадиновСекция Международна икономика, Институт за икономически изследвания /ИИИ/, БАН

China – Bulgaria food trade, current conditions and trends

Chief assistant PhD Anton KostadinovDepartment of international economics, Institute for economic research, BAS

Abstract:Nowadays China is the biggest trading partner for many countries. China is second biggest trade partner for European union as well. Trade volume between these two major subjects in global economy is constantly growing. EU is traditional food producer and exporter. During political tensions with Russia and trade embargo EU is forced to develop export destinations as China is. Bulgaria is a member state of EU since 2007 and that made significant changes in Bulgaria’s foreign trade. Furthermore, over 60% of Bulgaria’s export is designated to EU. Bulgaria is also traditional food producer and farmers in the country can benefit from both: EU subsidies and close location to ports under China’s concession – Piraeus in Greece. Moreover, China desperately deeds high quality foods for its population. There are two main factors forcing China to develop food trade: urbanization and environmental pollution. By now China is experiencing biggest mass movement if world’s history, country is facing unprecedented urbanization. The last 35 years of economic development in China were crucial. China sacrificed its environment instead of economic growth. The price now country has to pay for that pollution is unforeseen and the consequences are heavy. Now in about 20% of arable land in China in contaminated with toxic chemicals, heavy metals and industrial waste. At the same time incomes of China’s population is growing and the demand for healthy and for more food is growing. Therefore, providing population with adequate food is concerning country’s national security.

Key words: China – Bulgaria food trade; food security; international trade

Има още

Фактори, влияещи върху сватбената обредност при българи и китайци

Доц. д-р Тиен Дзиендзюн, Пекински университет за чужди езици, Пекин, Китай

Factors influencing wedding rituals in Bulgarians and Chinese

Assoc. Prof. Tian Dziendzyun, PhD, Beijing University of Foreign Languages, Beijing, China

Влияние на традиционната култура върху българските и китайските сватбени обичаи

Културата се основава на нуждите и изискванията на човешкия живот и развитие. Тя се наследява и се развива от поколение на поколение[1]. Културата може да се определи като съвкупност от всички форми на живот, включително начин на обличане, език, религия, ритуали, норми и поведение, закон и морал, вярвания, творчество и т.н. Като важна съставка на културата, народните обичаи са тясно свързани с различни културни елементи и се обуславят от тях. Това са проявява главно в следното:

Първо, културата оказва значително влияние върху индивидуалното човешко поведение, а оттам и върху обществото като цяло. За всеки исторически период е характерна съответна култура. За да бъде тя наследявана и развивана, във всяка страна се пораждат разнообразни народни обичаи.

Има още

България – Китай: Стратегическо партньорство през „златното десетилетие”

Доцент д-р Мариана Тиен

Институт за исторически изследвания, БАН

Bulgaria – China: Strategic partnership in the „golden decade“

Associate Professor Mariana Tian PhD

Institute for Historical Research, BAS

След като към края на миналия век Китай успешно „извървя” първите „две стъпки” от провъзгласената през 80-те години тактика на Дън Сяопин за развитието в „три стъпки“, в първите години на „златното десетилетие” [1] страната решително се насочва и към третата – осъществяване на повсеместна модернизация.

Началото на ХХІ век кореспондира с Четвъртия етап от политиката на реформите, чийто фокус е поставен главно в четири сфери – икономическата, политическата, научно-образователната и социалната, макар че обхваща редица други области като културата, регионалното развитие, местната власт и т.н. За разлика от началния етап, когато основният призив е „да привлича и заимства“, то през новия век страната, водейки се вече от идеята „да излезе навън“, преминава към пълно отваряне към света и към постепенно включване в процеса на икономическата глобализация.

Има още

Конфликтите между поколенията в китайската поезия през 70-те и 80-те години на ХХ век

Веселин Карастойчев

Асистент секция Китаистика, СУ „Св. Кл. Охридски”

Conflicts between generations in Chinese poetry during the 60s and the 70s of XX century

Veselin Karastoychev,

Assistant Professor Sofia University „St. Kliment Ohridski“,

Abstract

This paper examines the activation in modern Chinese poetry of an aesthetic conflict between the generations in whichthe sons secretly or openly in varying degrees confront the ideals and criteria of their fathers. The outcome of this conflict of generations will lead to a break with the Maoist discourse and the emergence of modern poetry in China and in it’s events we observe complicated interplay between aesthetic patricide aspirations and the still living attachment to the covenants of the „fathers“.

The creative rift is illustrated by the relationship between Guo Shi-yin and Guo Moruo in the 60s, Gu Cheng and Gu Gong in the late 70s and, more generally, between Bei Dao and the representatives of the Maoist paradigm.

Keywords:modern Chinese poetry, misty poetry (menglongshi), Gu Cheng, Bei Dao

Има още

Думата “中国” и ролята ѝ в отношенията между Япония и Китай

Виктория Николова

Студент специалност „Китаистика“, СУ„Св.  Климент Охридски“,

Theword中国” and its significance in Sino-Japanese relations

Viktoriya Nikolova

Student in Chinese studiesSofia University “St. Kliment Ohridsky”,

Резюме

Настоящата разработка е посветена на един малко изследван в Азия и почти непознат на Западния свят въпрос – проблемът за официалното наименование на китайската държава в Япония след падането на династия Цин. Въпросът за първи път се обособява като проблем на международните отношения на Китай и Япония, когато през 1871 г. двете страни започват преговори по подписването на Договорa за приятелство и търговия. Японската страна отказва да приеме думата „中国” да фигурира в договора като съкратена форма на Цинската империя и преговорите временно замръзват. Впоследствие е постигнато компромисно решение, при което в китайския текст остава думата „中国” като синоним за Китай, а в японския тя бива заменена с „清国”.

Макар и на пръв поглед проблемът да не излгежда значителен, оттогава наименованието на Китай се обособява като спорен въпрос в отношенията между Китай и Япония. Японското решение се дължи на новата политика, която Япония води спрямо Китай, и това предизвиква силно недоволство от китайска страна

Думата „中国” и неразбирателствата, които употребата ѝ поражда между Япония и Китай, представляват сложна и комплексна тема, ключ към пълноценното разбиране на основни културни и политически механизми в региона на Източна Азия, актуални и днес.

Ключови думи: Китай; Япония; международни отношения; Източна Азия; модерна история;

Има още