Японското участие в операциите по опазване на мира в Южен Судан

Ивайла Ивайлова Алексова, СУ „Свети Климент Охридски” докторант в Катедра Политология, Философски факултет

Japanese involvement in peace building in South Sudan

Ivaila Ivailova Aleksova ‘St. Climent Ohridski’ PhD student in Political Science, Faculty of Philosophy

Abstract

Тhe report discusses Japanese involvement in peace building in South Sudan. The interest in the topic is provoked by the recent escalation of the conflict and need of a strengthened involvement of UN and national contingent. The need for further cooperation of NGOs and UN agencies and the issues of enhanced coordination is an urgent topic which deserves scientific attention. Japanese cooperation in Africa is revealed through two approaches-support for activities of African Union and Сsecurity Peace fund. Japanese humanitarian aid in South Sudan is characterised by shift of Japanese approach in peace building including political efforts for cease-fire and consolidation of peace.

Keywords:

Japanese self defence forces, UN peace-keeping-peace-building, UNMIS, article 9, consolidation of peace, humanitarian aid

Кратка история на конфликтите в Южен Судан

През 1983 г. суданската народнo-освободителна партия, която представлява основната опозиция в Южен Судан иницира гражданска война срещу суданското правителство. В следствие на войната сигурността в пограничните части значително се влошава. Основните бойни действия приключват до 2004 г., но конфликта с мюсюлманското население от областта Дарфур се изостря. Съществуват сериозни религиозно-етнически и социални различия между южната и северна част. Югът е богат на петролни находища, но те не биха могли да бъдат използвани, тъй като спорният район Абией се намира на границата между Севера и Юга, която е демилитаризирана гранична зона, а ресурсите му-петрол и плодородни земи не могат да бъдат поделени. Споразумението за мир (ComprehensivePeaceAgreement) е подписано през януари 2005 г. В последствие Северът постига контрол над Юга, а Юга заявява, че ще си върне територията с „всички” средства[1]. Южната суданска армия е идентична на суданска народна армия за освобождение (въоръжена група, която се бори за независимост от Судан и в последствие прераства в Национална въоръжена аримия). Мураками, 2011 коментира, че дори след подписване на споразумението продължават да съществуват неразрешени въпроси между двете части, които изискват преговори с активната роля на международната общност за помиряването им. Международната общност подозира съществуването на терористични групи. С референдум от юли 2011 г. Южен Судан е обявена за независима държава, развиваща се главно на основата на международна помощ. С резолюция 1996 се създава мисията УНМИС с цел на мандата укрепване на мира за национално изграждане и икономическо развитие, изпълнение на споразумението за мир и координиране на процесите на репатриране на бежанци и временно пребиваващи[2].

Японското участие в дейностите на ООН в Южен Судан

Помощта за Африка се осъществява под формата на ТИКАД или т.нар. Токийска конференция за африканско развитие. Една от програмите за сътрудничество за Африка е „Мир и сигурност”, изразяваща се в подкрепа за добро управление и създаване на обучителни центрове за миротворци. През август 2011 наскоро след приемането на независимостта на Южен Судан, Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун посещава Япония с молба за сътрудничество. В изявление лейтенант Теруо Сакама заявява: „Международното доверие към ЯСС е наистина високо и би било предателство от наша страна да не се намесим[3]”. След подробни проучвания на сигурността в Южен Судан са изпратени инженерни екипи на ЯСС и административен персонал в УНМИС[4]. Специфични инфрастурктурни проекти по развитието са задача на ЯСС, назначени от ООН. Първоначално са изпратени двама служители в главния офис на мисията за периода 2008 г.-2011 г. През 2011 в столицата Джуба е изпратен инженерен отдел, работещ по строителство на пътища и други инфраструктурни проекти. Японският екип включва и служители, отговарящи за логистиката на УНМИС, за събиране и контрол на база данни, инженери, специалисти по въздушни операции, координационен персонал.[5] ЯСС изпълняват обикновено самостоятелни инфраструктурни проекти, но при УНМИС за първи път независимо от инженерния отдел се създава Координационен център, който спомага за съгласуване на проектите на инженерен отдел с местни неправителствени организации и провежда консултации с ООН, Южен Судан и други[6]. Информация относно нови военни екипи и контингенти се събира в главния щаб на силите на УНМИС от японски персонал[7]. Инженерният екип на ЯСС има за задача строителство  на пътища и строителни дейности, апаратура. Насоки за конкретни програми, по които японската страна работи за развитие на Южен Судан са следните четири стълба: „1) основна икономика и социална инфраструктура, 2) алтернативни индустрии, 3) социални услуги, 4) държавност и сигурност. Помощта е част от международните усилия за дългосрочно изграждане. Япония си сътрудничи с ОПР за дългосрочно социално развитие. Размерът на помощта за Южен Судан, сравнен и с други основни донори може да бъде проследен от таблицата.

Таблица ОПР на международните организации и страните членки на Комитет на помощта за развитие

Год. 1 2 3 4 5 Япония Общо
2009 - - - - - - -
2010 - - - - - - -
2011 САЩ 707.42 Обединено Кралство

83.00

Норвегия

60.27

Канада

48.98

Дания

35.89

25.56 1,041.66
2012 САЩ 773.34 Обединено Кралство

173.24

Япония

75.03

Норвегия

73.59

Швеция

72.23

75.03 1,433.05
2013 САЩ 457.94 Обединено Кралство

213.75

Норвегия

91.63

Япония

80.36

Швеция

68.06

80.36 1,186.28

Източник: Министерство на външните работи на Япония[8]

Практиките на японската помощ за Судан представляват промяна в японския подход за укрепване на мира в Африка. Този процес се състои от прекратяване на военните действия, консолидиране на мира и възстановяване и развитие като основната част от японската помощ се фокусира върху последните три елементи[9]. Усилията на Япония имат за цел и борба с тероризма. Мисията в Южен Судан подпомага обучението на местни жители, работещи в държавни институции.

Японската помощ за възстановяване на Южен Судан се реализира чрез Международната агенция за международно сътрудничество JICA, международни и неправителствени организации. JICA осигурява грантове и теническа помощ за развитие на водни системи, строеж на мостове, управление на отпадъци, земеделие и други[10]. Освен чрез УНМАС Япония си сътрудничи с редица други ООН организации като ФАО, ПРООН, УНИЦЕФ, УНОПС, МОМ за финансиране на проекти от компетенцията на ООН. В страната оперират редица местни НПО, за които Япония полага грижа и финансиране. Тяхната дейност е свързана най-вече с проекти за подобряване на образованието. Участващите японски НПО са Peace Wings Japan (PWJ), отговарящи за подобряване на санитарните условия и хигиена[11]. Пример за сътрудничество на ЯСС с местни неправителствени организции е поддръжката за женско сиропиталище и заниманията с местното население. В отговор на молба от Комисариата по бежанците ЯСС участват и в строителство на сгради за временно пребиваване.  След подписване на споразумението от 2011 г. е изпратена и японска група за наблюдение на референдума в Южен Судан /JapanReferendumObservationMissiontoSudan/[12]. Освен състава на мисията УНМИС, правителството изпраща екип, състоящ се от 40 души в Уганда и Кения за подкрепа дейността на инженерния отдел в области като транспорт на доставките и координация с ООН агенции и неправителствени организации в Южен Судан[13]. Япония призовава за намаляване на напрежението и съобразяване с Меморандум за разбирателство, липса на агресия и сътрудничество, подписан през февруари 2012 г., в който основни принципи са зачитане на териториалната цялост и забраната за подкрепа на анти-демократични движения. Правителството призовава южно-суданските сили да се оттеглят незабавно от района на Хеглиг без да увреждат петролните съоръжения и без да извършват бомбени или въоръжени атаки срещу Южен Судан[14]. През 2013 г. правителството предоставя дарение за ок.2.04[15] милиона долара за подкрепа на южно- суданските бежанци, които са намерили убежище извън Южен Судан, заради влошаване на хуманитарната ситуация в южната част. Ситуацията е близка до хуманитарна криза и положението на бежанците от гледна точка на хигиена и условия за живот рязко се влошава. В отговор на това правителството на Япония се задължава да осигури помощ в секторите на здравеопазване, водни системи и хигиена с помощта на Върховен Комисариат на ООН за бежанците. Стабилността на Южен Судан е важна за мира и сигурността на Африка и подкрепата за националното  изграждане и стабилност представляват предизвикателство, в което международната общност трябва да си сътрудничи[16].

През 2013 г. е извършен опит за преврат от силите верни на президента Риек Мачар- бивш командващ на суданската народнo-освободителна армия. Възникват конфликти за политическа власт и икономически права, както  и етнически спорове в рамките на суданската народнo-освободителна армия между президента, който е от етническата група „динка” и вице президента от враждуващата етническа група „нуер”. Преодоляването на проблемите в рамките на суданската народнo-освободителна армия се разглеждат като условие за стабилността в страната[17].

Според информацията на страницата на кабинета не съществува риск за живота на състава на ЯСС, тъй като дейностите им са основно съсредоточени в столицата Джуба, докато въоръжените конфликти са в далечен район Джонгли[18]. Възникват и местни конфликти, които не са насочени срещу персонала на ООН. Инженерният състав разполага с минимално въоръжение за защита в случай на директна защита[19]. Въпреки това премиерът Абе коментира, че невъзможността на ЯСС да изпълняват пълноценно мисиите си предствлява „бреме”[20] за останалите страни участващи в мироопазващите операции. Една от причините за това изявление може да се търси в инцидента, свързан с върнатите амуниции, доставени от Япония от страна на южно-корейски миротворци. Това е предизвикано от корейската опозиция да се използват японски амуниции и ограниченията според Закона за мироопазващите операции[21]. Япония разглежда и възможности за евентуално сътрудничество с Южен Судан след потушаване на конфликтите и изграждането на работещи институции. Отбелязват се перспективи за икономическа дипломация, поради богатството на диаманти, желязо и минерални суровини[22].

Заключение: Несигурността в страната и ескалацията на конфликти създава тревожност за понататъшно развитие на дейността на ЯСС и с оглед на новоприетите промени в закона за сигурността. Южен Судан представлява развитие в мироопазващите операции, поради развитите механизми за сътрудничество с различни звена и организации, а не само цивилни мисии на ЯСС. Интервенцията там е и дипломатическа възможност за Япония да демонстрира интересите си в африканските страни. Нееднократно е сравнявана с Китай като недостатъчно отделяща внимание за развитието на Африка, въпреки процеса ТИКАД. От прегледаните изявления на страницата на външно министерство става ясно, че Япония реагира на всяко ескалиране на напрежението в Южен Судан с желание за изпълнение на мирното споразумение и изпълнение на резолюциите на ООН. Това показва сериозни намерения, Япония да подпомага процеса на мирните преговори и да подпомага изграждането на мира, чрез помощта на ОПР и дейността на ЯСС. Директната възможност за общуване на състав на ЯСС с местното население и преките дейности на местни неправителствени организации осигуряват възможност за разпознаваемост на японските усилия за мир и възможност за по-голяма успеваемост на мисията отколкото на усилията в други части на света като Афганистан, например. Случаят Судан е интересен и с това, че се използва като аргумент в политическия дискурс за промяна на конституцията, тъй като зачестяват ситуациите, при които ЯСС трябва да употребят въоръжена сила.

Литература:

1. Пахомов, Н. (16.07.2011) Опасната независимост на Южен Судан, http://e-vestnik.bg/12219/opasnata-nezavisimost-na-yuzhen-sudan/, последен достъп: 24.08.2016.
2. International Peace Cooperation Assignment in South Sudan (as of September 2015),
3. http://www.pko.go.jp/pko_e/result/s_sudan/s_sudan02.html, последен достъп: 22.08.2016.
4. Murakami, Yasuhito (2011) Japan’s assistance in peace building in Sudan and its challenges. The institute for Foreign Policy Analysis, 1-2 с
5. Faq on Japan’s Iternational Peace Cooperation Assignment in South Sudan,
6. http://www.pko.go.jp/pko_e/faq/faq_s_sudan.html, последен достъп: 20.08.2016.
7. Cabinet Office, Yuichiro Koma (October 2012), Logistics Officer, UNMISS, On-Site Reports from Our Peacekeepers, One-Year-Old South Sudan and the Work of Logistics Officers, http://www.pko.go.jp/pko_e/liaison/liaison20.html, последен достъп: 22.08.2016.
8. Honda, T. (26.05.2016) Combining JSDF’s International Cooperation Activities in South Sudan: Dispatching JSDF Unit to UNMISS and Capacity Building Assistance, http://www.canon-igs.org/en/column/security/20160526_3692.html, последен достъп: 22.08.2016.
9. Japan’s Assistance to South Sudan (July, 2013) Embassy of Japan in South Sudan.
10. Kokuren minami sūdan kyōwakoku misshon (UNMISS) e no kokusai heiwakyōryoku-tai (shireibuyōin) no haken /Dispatch of the International Peace Cooperation Corps Members to the United Nations Mission in the Republic of South Sudan/ November 15, 2011 (UNMISS) Headquarters, Ministry of Foreign Affairs of Japan,
11. http://www.mofa.go.jp/mofaj/press/release/23/11/1115_04.html,
12. последен достъп: 20.08.2016.
13. Statement by the Press Secretary, Ministry of Foreign Affairs of Japan, on the escalation of military tension between Sudan and South Sudan (12 April 2012), Ministry of Foreign Affairs of Japan, http://www.mofa.go.jp/announce/announce/2012/4/0412_01.html, 20.08.2016.