Японските изкуства: укийо-е и маки-е

Натали Владимирова Давидова, студент, втори курс, ЮИЮА, ЦИЕК, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски“

Japanese arts: ukiyo-e and maki-e

Natalie Vladimirova Davidova, second year student, Sofia University „St. Kliment Ohridski“

Summary: Japan is a country which very much appreciates and  managed to save its traditional arts and to transform them into an irreplaceable part of its culture. Two of these arts, transmitted for centuries, are ukiyo-e and maki-e. Ukiyo-e are pictures, made by printing an image with the help of wooden blocks, and maki-e is a technique for creating pictures by sprinkling the dust of metals like gold and silver. In the following report, we will learn everything there is about these two forms of the japanese traditional arts.

През XVIIв в Япония голяма популярност добива едно ново изкуство – укийо-е. Буквално преведено, името му означава „картини на плаващия свят“, като това наименование цели да отрази смъсъла „животът тук и сега“.  Укийо- е е вдъхновено от радостите в ежедневието на японските граждани, съответно често се изобразяват театрални сцени, турнири по сумо, самураи, гейши, еротични тематики, исторически моменти, пейзажи и т.н. До възникването на укийо-е, отпечатването с помощта на дървени блокчета се използвало главно като метод за създаване на копия на писмени текстове. Смята се, че най-ранният създател на укийо-е е Хишикава Моронобу, който идвал от семейство, занимаващо се с текстил. Знанията и уменията, придобити покрай семейния бизнес, му помогнали при създаването на дизайните му.

Първоначално,укийо-е картините са били основно монохроматични. Още не съществувал метода за цветно принтиране и дори по картината да имало някакъв цвят, той бил добавен собственоръчно с четка, като тази практика се прилагала само по поръчка. С разрастването на популярността на изкуството, хората не били достатъчно доволни от обикновено черно-бяло изображение и така започнали да нарастват изискванията за цвят. Тогава била открита и техниката за цветно отпечатване. До възникването на укийо-е, изкуството се е създавало и е било достъпно главно за заможните японци и елита, но поради възможността за масова продукция, картините укийо-е били на достъпни цени и дори обикновените граждани можели да си позволят да украсят домовете си с тях, а понякога картините са били използвани дори като опаковачна хартия.

Създаването на картини укийо-е било сложен процес, за който отговаряли общо четирима човека. Първият от тях бил издателят. Неговата работа включвала наемането на художник, избор на тематиката на изображенията и намирането на пазар за готовите картини. След като той изпълни задачите си, художника поемал отговорността да създаде желания дизайн, като нарисува само очертанията на изображението с черна боя върху тънък лист хартия. Въпреки че художника може да включи бележки с направления към картината си, отпечатването на изображението зависело изцяло от работата на оставащите двама човека. Единият от тях бил гравьора, който отговарял за издялането на дървеното блокче. За целта, той поставял рисунката на художника с лице към дървеното блокче, което най-често било от черешово дърво и изрязвал излишните части. Често хартията се намазвала с масло, с цел да се виджат по-ясно очертанията. След тази процедура, хартията се премахвала, а по дървото оставал само дизайна на картината. Дървото трябвало да се дяла с голямо внимание и прецизност. След изрязването, останалите в дървото изпъкнали линии били намазвани с мастило и върху дървеното блокче се поставял лист хартия, които се притискал към дървото със специален инструмент, за да се отпечатат линиите. След това, с помощта на скици изработени от художника, гравьора създавал още дървени блокчета, с които да се оцвети изображението. За всеки отделен цвят било нужно отделно блокче. Гравьора отбелязвал всяко блокче със знаци, за да осигури правилното подравняване на очертанията и цветовете. След като всичко било готово, идвало ред на човека, който поемал задачата да създава отпечатаните картини.  Възможно било създаването на двеста картини за един ден и създаването на осем хиляди, преди да се износи дървото. Въпреки общите усилия вложени в създаването на картините, на тях се поставял само подписа на художника и печата на издателя.

В зависимост от мотивите в картините, те се разделят а множество видове. Една от любимите теми на художниците била т.н. „качо-е“, означаващо „картини на цветя и птици“. За разлика от човешките тела, при рисуването на растение, художниците обръщали особено внимание на детайлите и изучавали структурата, като се стремели прецизно да пренесат обекта с максимална точност. Друг предпочитан вид укийо-е бил „шунга“, който представлявал изобажения с еротична тематика. По време на периода Едо, еротиката не била считана като нещо неморално. Въпреки че някои смятат, че шунга стила не е бил до толкова добре и свободно приеман, факт е, че почти всеки укийо-е художник някога в кариерата си е създвал шунга картини. Широко популярни били и картините на кабуки актьори, наречени „якуша-е“.

Един от най-известните създатели на укийо-е е Кацушика Хокусай. Той станал популярен с качеството на творбите си и с иновативните техники, триизмерността и конструктивното прилагане на цветовете. Той първи представил пейзажния жанр в японската гравюра. Неговото творчество повлияло много други художници и жанрове в изкуството. Като най-големият му шедьовър се приема поредицата „Тридесет и шест изгледа към Фуджи“, коята той създал когато бил на над седемдесет годищна възраст. Най-известната картина от тази поредица е „Голямата вълна край Канагава“, която се е превърнала в символична за Япония и се разпознава по цял свят. Сложността при укийо-е картините на Хокусай идва от големия брой цветове, които изискват прецизна изработка на множество дървени блокчета.
През XIXв. укийо-е добива популярност и на запад. Повлиява видни художници като  Едгар Дегас, Клод Моне, Ван Гог и др.
За да се усвоят техниките по изработката на укийо-е  са нужни време и отдаденост. Проблемът е, че в наши дни, интересът към това изкуство е намалял, както и броят млади хора, желаещи да създавят укийо-е, което го застрашава от изчезване.

Известно е, че японците са открили лака още векове пр.Хр. Най-ранното доказателство за работата им с лак е олтара „Тамамуши“. Не се знае кога точно е изработен, но се предполага, че датира от около VIIв. Пр.Хр. Олтарът е висок 2 метра и 33 сантиметра и в момента се намира в храма „Хорю-джи“ в Нара, Япония. Той е един от малкото запазени антики от периода Асука и предоставя ценна информация за архитектурата по това време, затова и е признат като национално богатство. Статуята представлява сграда – храм, декорирана с изображения с будистка тематика, изработена от лакиран японски кипарис.
По късно, възползвайки се от удобното качество на лака да лепне, японците започват да декорират лака със златни, сребърни или прашинки от други метали и така дават началото на изкуството маки-е. При украсяването, прашинките се поръзват с помощта на специален инструмент върху още влажен лак. Когато лакът изсъхне, изображението е фиксирано, минава се с минимум още един пласт лак и се полира. С маки-е най-често се украсват декоративни масички, дръжки на врати, химикали и др.
Маки-е бързо добили популярност сред благородниците, заможните и самурайските семейства.

Има няколко разновидности лак: първоначално се е използвал „суров лак“, извлечен директно от дървото, като са били филтрирани само по-големите фрагменти. Този лак съдържа около 25% вода и цвета му е светло кафяв. По-късно, лакът се обработвал като се бъркал продължително докато не се изпари по-голямата част от водното съдържание. Често са се добавяли различни пигменти и вещества, в зависимост от това за какво ще послужи. Най-често използваният лак при създаването на маки-е бил „нашиджи-уруши“ – лак, примесен с гумигут (гъст, силно токсичен и опасен сок от някои дървета, съдържащ смола), тъй като той бил най-прозрачен, като за работата с него било нужно голямо внимание.

Много са и техниките за прилагане на лакa. Тъй като в наши дни най-разпространеното и популярно приложение на маки-е е за украсяването на писалки, ще се запознаем с четирите основни метода, използвани за целта. Първа стъпка: още преди майстора да избере техника, той трябва да пренесе дизайна върху повърхността на писалката, което ще му помогне да се ориентира по лесно при изработката.
Хира Маки-е: При тази техника, след пренасянето на дизайна, майстора започва с рисуването и оцветяването на елементите му. След това, внимателно лакира между линиите на тези елементи. После, писалката се поставя в кутия, която контролира температурата и влажността на средата и се оставя там докато лака не изсъхне на половина. Писалката се изважда и внимателно се поръсва със златни или сребърни частици. Поставя се още един слой лак, с по-добро качество. Полира се повърхността на писалката с помощта на ситен и деликатен прах, след това се обработва с растителни масла и последната стъпка е финално полиране, за да се придаде лъскавина на повърхността. В зависимост от количеството използван златен/сребърен прах, хира маки-е се разделя на други подстилове.
Тогидаши маки-е: Характерното при тази техника е използването на въглени. Токидаши маки-е се разделя на няколко други вида, но в основната си форма процесът е следният:  Първо, при тази техника, повърхността, върху която ще се работи трябва да бъде много гладка и чиста. Дизайнът се изрисува с лак и после се поръсват металните прашинки. Когато лакът изсъхне, се полага още един слой лак, за да се фиксират прашините. След това, цялата повърност се покрива с черен лак и когато изсъхне, леко се полира с въглен, като постепенно се добавя по малко вода, докато прашинките не започнат да се появяват. Следващият процес се състои от поставяне на лак с помощта на памук, който после се изтрива с намачкана оризова хартия и се полира с въглен. Следва нанасяне на гранулиран въглен с вода, като се използва мека тъкан и се полира. Последните два процеса се повтарят три пъти.
Така Маки-е: Този стил маки-е е се характеризира главно с леко изпъкналия си дизайн, който придава чувство за триизмерност. Дизайнът се изработва от специален лак, който след това се пече, защото този лак не би изсъхнал при нормална температура. След изпичането, процесът продължава като при хира маки-е. Могат да се използват и други материали за повдигането, което разделя така маки-е да други подстилове.
Шишиаи Тогидаши Маки-е:
Тази техника съчетава хира маки-е и тогидаши маки-е – някои елементи на дизайна са изпъкнали, а други – равни. Трудното тук е едновременното полиране на повдигнати и равни части, затова техниката се използва да покаже силно развитие техники и опит на майстора.

Един от най-известните майстори на маки-е е Казуми Муросе. Роден през 1950г., син на маки-е майстор, той изучава работата с лак от малък. В резултат на иновативните си техники, Казуми създава изключителни нови дизайни. Голям е и приносът му за съхранение на исторически артефакти и за стремежа за запазване на маки-е. Той изнася многжество лекции в опит да запознае повече хора с тайните на това древно японско изкуство. През 2008. японското правителство признава Казуми Муросе за живо национално богатство.

Разновидностите на изработка и на укийо-е и на маки-е са много. Интересното е, че в един от тях тези две изкуства се преплитат. Това е стила уруши-ханга. При него гравираните дървени блокчета се намазват с лак и после се отпечатва картината. Често се използва черен лак или прозрачен, примесен с различни пигменти или метални частици. Повечето уруши-ханга не са изцяло направени с лак, а само някои части от картината, с цел да се придаде лъскавина и да се акцентира върху определени елементи, като облекло или коса.

Дори пиковите моменти на популярност на укийо-е и маки-е да са отминали, те все още имат почитатели, не само в Япония, а по цял свят. За жалост, в сравнение с миналото, днес са останали само шепа майстори на тези древни японски изкуства, но важното е, че дори и малко на брой, все още има хора, които се борят да ги съхранят. Те олицетворяват духа на японската традиция и култура и разказват вековни истории, предавани поколения наред.

Използвани източници:

  1. Department of Asian Art. “Woodblock Prints in the Ukiyo-e Style.” In Heilbrunn Timeline of Art History. New York: The Metropolitan Museum of Art, 2000–. http://www.metmuseum.org/toah/hd/ukiy/hd_ukiy.htm (October 2003)
  2. Department of Asian Art. “Art of the Pleasure Quarters and the Ukiyo-e Style.” In Heilbrunn Timeline of Art History. New York: The Metropolitan Museum of Art, 2000–. http://www.metmuseum.org/toah/hd/plea/hd_plea.htm (October 2004)
  3. http://www.mfa.org/exhibitions/hokusai
  4. http://www.bbc.com/culture/story/20150409-the-wave-that-swept-the-world
  5. Katherine Tyrrell, Japanese Art and ukiyo-e: How do you make a wood block print?, 10.04.2008; http://makingamark.blogspot.bg/2008/04/japanese-art-and-ukiyo-e-how-do-you.html
  6. http://education.asianart.org/explore-resources/background-information/ukiyo-e-woodblock-printing-process
  7. Department of Asian Art. “Lacquerware of East Asia.” In Heilbrunn Timeline of Art History. New York: The Metropolitan Museum of Art, 2000–. http://www.metmuseum.org/toah/hd/elac/hd_elac.htm (October 2004
  8. http://japanesegarden.com/events/the-asian-art-council-the-portland-japanese-garden-present-living-national-treasure-kazumi-murose-on-urushi-and-maki-e-understanding-japanese-lacquer/
  9. http://www.fountainpennetwork.com/forum/topic/52397-techniques-of-maki-e/
  10. http://www.pilot-namiki.com/en/technique/togidashitakamakie.html
  11. http://www.aisf.or.jp/~jaanus/deta/t/tamamushinozushi.htm
  12. http://www.aisf.or.jp/~jaanus/deta/u/urushinuri.htm