Формите на оксидентализъм след Окупацията на Япония Един нереализиран граждански конфликт

През юли 1942 г., точно седем месеца след като японците бомбардират американския флот в Пърл Харбър и надделяват над западните сили в Югоизточна Азия, няколко изтъкнати японски учени и интелектуалци се събират на конференция в Киото. Някои от тях са литератори от т.нар. Група на романтиците, други са философи от будистко-хегелианската школа в Киото. Основна тема на дискусията им е „как да надмогнем модерното“.

Това е време на националистичен плам и всички интелектуалци, които присъстват на конференцията, са националисти по един или друг начин, но въпреки това самата война в Китай, на Хаваите и в цяла Югоизточна Азия почти не се споменава. Поне един от участниците, Хаяши Фузао, бивш марксист, станал отявлен националист, по-късно пише, че нападението над Запада го е изпълнило със задоволство. Въпреки че бил в студената Манджурия, когато научил новината той се почувствал сякаш черните облаци са се разпръснали, за да открият ясно слънчево небе. Несъмнено много от колегите му са изпитали подобни чувства. Но заявената цел на конференцията не е военната пропаганда. Тези хора – както литераторите романтици, така и философите – се интересуват от преодоляването на модерното, много преди атаката над Пърл Харбър. Под „модерно“ те напълно разбират Запада, въпреки че самото понятие Запад е крайно неопределено. Японските интелектуалци чувстват ясно срещу какво са, но изпитват известни затруднения да определят точно същността му. Западното влияние, твърди един от тях, е болест, която заразява японския дух. „Модерната същност“, казва друг, е „европейска същност“. Говори се много за нездравата специализация на познанието, която раздробява целостта на източната духовна култура. Виновна е науката. А също и капитализмът и възприемането от японското общество на модерни технологии, на понятията за индивидуални свободи и демокрация. Всичко това трябва да бъде надмогнато. В този момент Япония още не знае, че ще трябва да се сблъска от близо именно с едни от най-отявлените представители на запада по онова време, а именно САЩ. Бомбите над Хирошима и Нагасаки са хвърлени – Япония е сломена.

Формално окупацията на Япония започва на 2 септември 1945 г. с подписването на капитулацията на Страната на Изгряващото слънце и приключва в 11 часа на 28 април 1952 г. след шест години и осем месеца.

Конституцията е обнародвана на 3 ноември 1946г. и влиза в сила май 1947г.,  като гарантира на всички японски граждани равенство пред закона.  Тук ще бъдат упоменати само някои от промените внесени чрез конституцията, които се отразяват на японското общество от гледна точка на социалната структура. Структура, която е неизменна част от японското осмисляне на света.

Чл.14[1]:

„Всички хора са равни пред закона и няма дискриминация в политически, икономически или социални отношения, заради раса, пол, социален статус или семеен произход. Благородниците и аристокрацията не се зачитат. Никое почетно звание, орден или друга награда не носят привилегии, и никоя такава награда не е валидна след края на живота на човека, който я притежава или може да я получи.“

Според него всички жени трябва да бъдат третирани без дискриминация от мъжете във всички сфери на живота- политически, икономически или социални. В чл. 24[2] също така се заявява изрично,че:

            „Бракът трябва да се основава само на взаимно съгласие на двата пола и трябва да се поддържа чрез взаимно сътрудничество въз основа на равните права на съпруга и съпругата.

По отношение на избора на брачен партньор, правото на собственост, наследяване, избор на местожителство, развод и други въпроси, свързани с брака и семейството, се приемат закони от гледна точка на личното достойнство и равенството на половете.“

Това означава,че традиционното патриархално семейство е заместено от новата форма на брак, обособена около съпругата и съпругът. В същото време подобна дефиниция предполага нуждата от пълна смяна на  тези национални идеи, които са пряко свързани с тенденцията за запазване на традиционните ценности. В текста ще бъдат изложени и данни от изследвания, които показват отношението на японците, именно към тази наложена им отвън  промяна.

Чл.44[3]:

„Квалификацията на членовете на двете камари и техните избиратели, се определя със закон. Въпреки това, не трябва да има дискриминация по раса, вероизповедание, пол, социален статус, произход на семейството, образование, имущество или доходи.“

Въпреки намерението на ген. Макартър да насърчава японците да не се отказват от всичко японско, а вместо това „да търсят ползотворното съчетаване на най-доброто от техните родни традиции с най-доброто от нашите“(MacArthur, 1964 : 288).  Можем да разгледаме това нововъведение като поредното, което не е съобразено с японската специфика, внесено от чуждо далечно общество, притежаващи съвсем различни разбирания за света и в частност за жените и традиционната семейна структура. И което довежда до наивното разбиране, че ще бъде прието без съпротивление от обществото.

Следващата стъпка е направена относно образованието. Според Основния закон за образование, влязъл в сила 1947 г. чл.3 гласи:

„Всички хора имат право на образование съобразено с техните възможности, като и не бива да са обект на образователна дискриминация с оглед на тяхната раса, религия, пол, социален статус, икономическо положение или семеен произход.“

Чл.5 признава смесеното образование:

„Мъжът и жената трябва да се уважават, както и да сътрудничат по между си. Признава се смесено образование.“

Как обаче това е прието от японското общество?

През септември 1954г. Министерството на образованието прави системно проучване относно нагласите на учениците, учителите и родителите спрямо смесеното образование. В проучването са включени 201 прогимназии, 207 гимназии на  и 90 задочни гимназии или общо 498 училища. Резултатите от това изследване са показани в таблица 1[4]:

 

 

Категория За Против Не знам
Прогимназия      
Ученици 22 70 8
Учители 93 4 3
Родители 51 18 31
Гимназия      
Ученици 42 51 7
Учители 83 10 7
Родители 41 35 24
Задочна гимназия      
Ученици 72 17 11
Учители 89 6 5
Родители 42 21 36

Таблица 1

 

Както се вижда от таблицата – учителите са тези, които най-силно подкрепят смесеното образование. Те са и основните отговорници за демократизирането на образователната система и в частност включването на смесеното образование. От другата страна стоят учениците в прогимназиите,  при които подкрепата е най-ниска. Това може да се обясни  както с факта, че те все още нямат ясно изградена позиция, така и  с влиянието на родителите,традициите и обществото върху по-младите.

Не по-малко важна от демократизацията на образованието е проблема за ревизията на семейните закони. В миналото голямо значение е поставено на тясната връзка между държава и семейство. „Семейството е опора на властта.“е морален закон важащ за всички сфери от живота.

През 1947 г., следвайки чл.24 от новата конституция родствените и наследствените закони са ревизирани и се отнасят до:

1. Уговорки относно лишаването от права на съпругата се премахват;

жената вече от правна гледна точка е не по-малко квалифицирана от

мъжа.

2. Възрастните мъж и жена или съпруг и съпруга, не се нуждаят от чуждо

съгласие за сключване на брак или развод.

3. Съдебните причини за развод се прилагат еднакво за съпруга и съпругата.

4. Признават се равни права при наследяване на имоти , без дискриминация по пол.

В допълнение към тези разпоредби, принципът за равенство между половете си намира път и в новия закон за семейството. Но все пак  малка остава вероятността с един замах авторитетът, на мъжа респективно съпруга и родителите, да изчезне. Налице са факти, които предсказват, че тази промяна не може да се извърши рязко и всенародно. Тук роля играят разликите в условията на живота като регион, професионална класификация, възраст, семеен статус. Не са малко и случаите, когато подобно неразбиране и несъответствие между закон и традиционно мислене, налагат намесата на съда.

Как изложените до тук данни са обвързани с оксидентализмът на Бурума и Маргалит?

В книгата си  Оксидентализмът: Кратка история на антизападничеството, те разглеждат оксидентализма като дехуманизираният образ на Запада, обрисуван от неговите врагове. С други думи той представлява отричането от западните модели. Това, което авторите не споменават е, че оксидентализмът съществува и на други нива, освен на посочените от тях – градско устройство, търговия и пр. Такива са – йерархичните структури, семейството, разбирането за свобода и т.н.. Обяснението, че той се дължи единствено на омразата спрямо Запада не отговаря на истината. Авторите не взимат предвид огромната културна разлика, която съществува между Изтока и Запада.

В случая с Япония, оксидентализмът не прераства във война, но той все пак съществува под формата на гражданска неподчиненост. Въпреки, че конституцията е в сила, основни точки от нея, които не съвпадат с разбиранията на обикновения японец, биват игнорирани.

През 50-те години на 20 в. е направено изследване сред елита на японското общество за ползите и загубите от Окупацията. Йошио Яманочи, президент на две крупни предприятия в Япония в областта на металургията, споменава за благоприятното влияние на САЩ върху икономиката на Япония, но на фона на загубите, които отбелязва, ползите не изглеждат толкова много. Мнението му е, че в желанието на американците да внесат демокрация в страната, те са изпаднали в крайност и са потъпкали и пренебрегнали традициите в японското общество и с особена сила структурата на семейството. Това от своя страна довежда обществото до конфликти, проявили се най-вече в отношенията между родители и деца, съпрузи, млади и стари. От друга страна, той смята, че законът за труда, подчинен съвсем естествено на световните стандарти, но неразбираем за работниците, води до стачки относно техните права и задължения. Подчертава, че един от основните проблеми остава и загубата на научното сътрудничество с другите страни от региона, което води до зависимост от американските технологии[5]. Според Йошитака Такахаши новата конситуция е това, което Америка е сметнала за добре да даде на Япония. В нея се съдържат свободи, които не присъстват в тази от Мейджи, но когато бъде разгледана отблизо се вижда, че духът на свободата е във вида, в който е разбран от англо-саксонската система. Аяко Ишикаги вижда основно загубата на идеята за чест, както от жените, така и от мъжете: „Загубихме гордостта от това да сме японци и сега „просто не ни пука.“Загубихме желанието си за живот и изпаднахме в състояние на нихилизъм. Предполагаше се, че американската окупация ще ни даде свобода на словото, общественото мнение и т.н., но това беше като мираж в пустинята, когато го достигнахме, осъзнахме, че там няма нищо. Въпреки че се нарича свобода на словото – то е едно призрачно тяло, ужасно за гледане, а  тялото му е покрито с рани.“

Подобни отговори дават и всички останали участвали в изследването.

Отново през 50-те години изследователят
Казуо Кавай пише статията си „Американското влияние върху японският начин на мислене“, където оспорва тезата на официалните власти на САЩ, че Япония е една от страните, където американската политика жъне успех що се отнася до въвеждането на демокрация в едно общество, в което тя напълно отсъства. Според него през 20-те години на 20 в. Япония е в период на либерализация, който е прекъснат поради засилването на милитаризма през 30-те години.

В периода на 50-те години съвсем разбираемо е защо основно се разглежда окупацията като основен фактор в отношенията между Япония и САЩ.

Но през 1952 г. въпреки официално обявеният край на Окупацията, Америка не напуска напълно страната на Изгряващото слънце. До 1972 г. тя запазва властта си над  Окинава. Въпреки всички други връзки, които свързват двете държави това остава основен момент в отношението на голяма част от японците към Америка.

Ситуацията в Окинава определено дава отражение върху възприемането на САЩ от страна на Япония.

Веднага след инцидента от септември 1995 г., когато 12 годишно момиче е отвлечено и изнасилено от трима представители на американските войски в Окинава се провежда изследване относно бъдещето на американските бази[6]. По-долу е поместено самото изследване:

  1. Вярвате ли, че Японо-Американският договор за сигурност е в полза на Япония?
  • В полза на Япония – 42 %
  • Не е в полза на Япония – 28 %
  • Не мога да преценя – 21 %
  • Друго – 9%
  1. Подкрепяте или не поддържането на американски бази на територията на Япония?
  • Подкрепям – 64 %
  • Не подкрепям – 28 %
  • Не мога да преценя – 15 %
  1. Смятате ли, че американските бази трябва да бъдат запазени в настоящия си вид или трябва да бъдат редуцирани?
  • Трябва да бъдат запазени – 20 %
  • Трябва да бъдат редуцирани – 73 %
  • Друго – 7 %
  1. Какво трябва да се направи с базите в Окинава?
  • Да запазят сегашното си положение – 7 %
  • Силно редуцирани – 76 %
  • Да се премахнат незабавно – 14%
  • Друго – 3 %

 

През 1996 г. излиза статията на Майк Мочидзуки и Майкъл О‘Ханлон – „The Marines Should Come Home: Adapting the U.S.-Japan Alliance to a New Security Era“. Според авторите и – войските трябва незабавно да напуснат Япония, преди това да влоши отношенията между двете страни. Малко по-късно 1998 г. Морихиго Хосокава публикува в Foreign Affairs “Are U.S. Troops in Japan Needed? Reforming the Alliance”. Относно довода на САЩ, че войските са в услуга на Япония Хосогава отговаря : „Благодаря, но не благодаря“.

Какво става с оксидентализма, за който говорят Иън Бурума и Авишай Маргалит по време на самата окупация и след това? Той е жив и след конференцията от 1942 г., но за щастие не преминава в крайна форма на граждански конфликт. Такъв, разбира се, има – защото наложените от вън правила са трудни за възприемане от японското общество, защото то има своите основания да смята, че японските традиции не бива да бъдат изкоренени и, че именно те са устоите на нацията. Както показа и изследването относно мнението за смесените училища, обществото се бунтува срещу новото модерно, придържайки се към старите ценности. Дори някои аспекти на демокрацията да изглеждат примамливи, то далеч това не се отнася за всички. Свидетели сме на това, че въпреки приетите промени чрез конституцията, те не са приети сред самото общество. Положението на жените в Япония е само един от примерите.

Запазването на войски в Окинава до 1972 г. също води до засилване на съпротивата срещу установеното от американците статукво. Бунтовете се засилват, привличайки фокуса на останалия свят към нежеланието на американците да спазват правилата на държавата, в която се намират, както и нарушаването на човешките права като цяло.

Трябва да се отбележи, че разработката не цели да покаже, че Япония има крайно негативно отношение спрямо САЩ. Америка е и ще продължава да бъде основен стратегически партньор на Япония. Но дори в тази ситуация азиатската страна успява да намери начин да се противопостави или преработи информацията и моделите предложени от Запада. Това, че Япония възприема даден модел, не означава, че той е приложен в японското общество без да претърпи промяна. Промяна, която го прави по-малко западен и повече японски. Именно това се случва и с  оксидентализмът на Иън Бурума и Авишай Маргалит, който стъпвайки на японска почва запазва основната си структура[7], но променя същността си[8].

Това е поредното парче от пъзела Япония. Елемент, който за широката общественост ще остане завинаги зад желязната завеса на японската усмивка.

 

Библиография:

  1. Маргалит, Бурума, 2006 : Маргалит, А., Бурума, И., Оксидентализмът: Кратка история на антизападничеството, 2006
  2. Kawai, 1951: Kawai, K., American influence on Japanese thinking, 1951
  3. Moore, 1979 : Moore, R., Reflection of the Occupation of Japan in The Journal of Asian Studies, Vol. 38, № 4,1979
  4. Mochizuki, O’Hanlon, 1996 : Mochizuki, M.,O’Hanlon,M.,The Marines should come home : Adapting the U.S. – Japan Alliance to a new security era, 1996
  5. Otake,Douglas,1953 : Otake, M., Douglas,G.H., Japan looks back on the Occupation, 1953
  6. Passin, 1990 : Passin, H., The Occupation : some reflection, 1990
  7. Sugimoto, 1978 : Sugimoto, Y., Quantitative characteristics of popular disturbances in Post-Occupation Japan (1952-1960) in the Journal of Asian Studies, Vol.37, №2, 1978

 

Интернет източници:

  1. What do the Japanese think of the U.S.  ? , 2012 ; http://www.tofugu.com/2012/10/11/what-do-the-japanese-think-of-the-us/  Използван на: 18.06.2014 г.
  2. Spitzer, K., No fading away for MacArthur over here., 2012; http://nation.time.com/2012/07/19/no-fading-away-for-macarthur-over-here/ Използван на: 18.06.2014 г.
  3. Spitzer, K., A forgotten horror: The Great Tokyo air raid.,2012; http://nation.time.com/2012/03/27/a-forgotten-horror-the-great-tokyo-air-raid/ Използван на: 18.06.2014 г.
  4. Hosokawa, M., Are U.S. troops in Japan needed? Reforming the Alliance., 1998; http://www.foreignaffairs.com/articles/54199/morihiro-hosokawa/are-us-troops-in-japan-needed-reforming-the-alliance Използван на: 18.06.2014 г.
  5. Scharph, M., Tokyo myth – The Japanese Love/Hate Americans, 2013; http://www.allons-y.com/?p=545 Използван на: 18.06.2014 г.
  6. Конституция на Япония, http://www.bg.emb-japan.go.jp/bg/japan_facts_sheet/Government/theconstitutionofjapan.html  Използван на 18.06.2014 г.

 

 

[1]Извлечено на 18 юни 2014, от  http://www.bg.emb-japan.go.jp/bg/japan_facts_sheet/Government/theconstitutionofjapan.html

[2] Пак там.

[3] Пак там.

[4] Данните за това изследване, както и за следващите са на базата на изследване, направено от UNESCO през 1961г.

[5] Кийоши Икеда – професор по английски език в университета в Кейо;

Коджиро Йошикава – д-р по литература; професор в университета в Киото;

Шинубо Миямото – изпълнителен директор на Националния санаториум ;

Йошитака Такахаши – професор в университета в Кюшу;

Унджиро Мута – член на лявото крило на парламента;

Кеничи Накая – професор в Токийския университет;

Тарахико Тамия – Новелист и поет;

Масако Ширасу – Жена на съветника на министър-председателя Йошида;

Шинсуке Асао – Президент на Нипон Юсен Кайша;

Тацу Ивабучи – Политически критик;

Нобушиге Угай – Професор по социални науки в Токийския университет;

[6] Анкетата е проведена от 29 до 30 октомври 1995 г. и е публикувана в Асахи Шинбун. Вж.   Mochizuki, O’Hanlon, 1996 : Mochizuki, M.,O’Hanlon,M.,The Marines should come home : Adapting the U.S. – Japan Alliance to a new security era, 1996

[7] Борбата срещу моделите на Запада.

[8] Начинът на борба вече не е войната.