Фактори, влияещи върху сватбената обредност при българи и китайци

Доц. д-р Тиен Дзиендзюн, Пекински университет за чужди езици, Пекин, Китай

Factors influencing wedding rituals in Bulgarians and Chinese

Assoc. Prof. Tian Dziendzyun, PhD, Beijing University of Foreign Languages, Beijing, China

Влияние на традиционната култура върху българските и китайските сватбени обичаи

Културата се основава на нуждите и изискванията на човешкия живот и развитие. Тя се наследява и се развива от поколение на поколение[1]. Културата може да се определи като съвкупност от всички форми на живот, включително начин на обличане, език, религия, ритуали, норми и поведение, закон и морал, вярвания, творчество и т.н. Като важна съставка на културата, народните обичаи са тясно свързани с различни културни елементи и се обуславят от тях. Това са проявява главно в следното:

Първо, културата оказва значително влияние върху индивидуалното човешко поведение, а оттам и върху обществото като цяло. За всеки исторически период е характерна съответна култура. За да бъде тя наследявана и развивана, във всяка страна се пораждат разнообразни народни обичаи.

На второ място, културното равнище предопределя съдържанието и формите на народните обичаи. Културата е динамична система, която непрекъснато се променя. Под влияние на идеологията и съпътстващите я икономически отношения, през различните исторически епохи възникват и се налагат различни културни модели. Те безспорно се отразяват върху конкретните съдържания и форми на народните обичаи. Поради различния исторически контекст, различната културна традиция и обществено-икономическо и политическо състояние в отделните страни се наблюдават различия между народните традиции.

Трето, културните елементи се влияят и се ограничават взаимно. Тъй като народните обичаи са важна съставка на културата, те имат дълбоки и тесни връзки с останалите елементи от културната система. Именно затова сватбените обичаи, като важна част на народните обичаи, по естествен начин се свързват с други културни елементи.

Влияние на икономическия живот върху сватбените обичаи

С възникването на частната собственост икономическият фактор започва да заема определящо място в човешкия живот и развитие. Народните обичаи имат за цел да удовлетворят човешките нужди и разбирания. Затова те, в това число и сватбените обичаи, се ръководят от икономически правила и норми.

И при българските, и при китайските сватбени обичаи икономическото състояние на двете семейства е важен фактор за установяването на брачни отношения. Любовта между младите не е от съществено значение, дори е маловажна. Именно затова традиционният брак се основава главно върху икономически и социален принцип, който намира израз в евфемизма младите да са си „лика-прилика”.

В традиционните китайски разбирания икономическият фактор е определящ за брачните правила и в това отношение има много по-решаващо значение, отколкото в България. В контекста на патриархалното семейство жената няма свободна воля и трябва безпрекословено да слуша и да се подчинява на съпруга си. Тя става един вид частна собственост на мъжа. Така че в китайската брачна история се появява особеният феномен „сделка за продажба на съпругата”. Едновременно с това в брачната институция се оформят и по-специфични „съпружески” форми. Например, момковият род осиновява от бедно семейство дете от женски пол като своя дъщеря. Осиновената дъщеря трябва да се труди в осиновилото я семейство още от дете. По този начин на нея свободата ѝ е отнета още от смото начало. С акта на осиновяване, който е договор между нейното и семейството на бъдещия ѝ съпруг, съдбата ѝ е предрешена завинаги. Когато в това семейство момъкът встъпи в брачна възраст, ще я вземе за жена. При този вид брак на момковото семейство не се налага да се плаща „бащино право”, защото разходът за отглеждането на дете-булка се счита за равностоен. По същество тази брачна форма е и един вид „сделка за купуване на съпругата”. С развитие на икономиката, производствената дейност се нуждае от все повече работна сила, затова в определено историческо време някои китайски владетели насърчават брак между малолетни с цел да се стимулира икономическото развитие чрез увеличаване на населението. Трябва да се отбележи също така, че икономическите модели решават съдържанията и формите на народните обичаи.

Дълги години и българската, и китайската икономика, са базирани на земеделието, така че в сватбените обичаи на двете страни съществува подбие. Не само в България, но и в Китай сватбените предмети и обредните действия тясно се свързват със селскостопанската продукция.

Примерите в традиционната българска обредност са многобройни: при „засевките” зълвата „сее” жито; преди тръгването за невестата поръсват младоженеца с ечемик; след излизане от църквата, кумовете хвърлят над главите на младоженците жито и бонбони в знак на благопожелание и благослов; при отвеждане на невестата за вода тя пуска пара или зърно в кладенеца и т.н. и т.н.

Китайските им аналози също не са малко. В нашата страна обредна функция придобиват т.нар. „сватбени храни” като фъстъци, фурми, кестени. Хората посипват с тях брачното ложе, за да благословят невестата скоро да се сдобие със синове и младоженците да се радват на брачно щастие. При съвременната китайска сватба, която най-често се провежда в ресторант, на сватбеното меню също се обръща изключително голямо внимание.

Както отбелязах по-горе, при формирането на традиционната култура и в двете ни страни основният поминък на населението е земеделието, което предполага високо равнище на взаимопомощ. Именно затова хората обръщат голямо внимание върху отношенията с родственици и съседи. За да засилят контактите си с тях, двете семейства обикновено канят близките си родственици и съседите си да участват в сватбата и да споделят с тях празничната трапеза. Примерите, подкрепящи твърдението, че икономическият модел играе решаваща роля при определянето на съдържанието и формите на сватбените обичаи в двете страни са многобройни.

Влияние на религита и вярванията върху сватбените обичаи

Още в библейската история за първия човек се говори, че първоначално е сътворен Адам, а след това от неговото ребро е направена Ева. Впоследствие те заживяват на семейни начала. Жената се оказва част от тялото на мъжа, което предопределя властващото му положение над жената. Оттам и в семейството жената трябва да се покорява на мъжа си.

Религията и вярванията в България забраняват многоженството и утвърждават моногамното семейство – един съпруг и една съпруга, които се свързват завинаги в свещен брачен съюз. Съгласно православната църква и нейното богословие основният елемент на християнския брак е силното подчертаване на неразривност и вечност. Бракът е тайнство, в което младоженците встъпват в църква и обещават тържествено пред Бога, свещеника и обществото да пазят съпружеска вярност. При самото тайнство чрез благословията на свещеника се получава „свише” божествен благослов. Божественото става неотменим елемент от традиционните сватбени обичаи. Съответно според православната вяра на развода се гледа като на един вид хула срещу Св. Дух и като на действие, рушащо „малката църква”, каквото е семейството. Разводът отрича благодатта, отхвърля спасителното присъствие на Св. Дух в живота на човека, заявява решението на съпрузите да излязат от тайнственото пространство на брака; именно затова той богословски се счита за смъртен грях. Църквата обаче допуска след смъртта на единия от съпрузите и след развод втори и трети брак.

Както и при българските, религията влияе и върху китайските сватбени обичаи. В предсватбените обреди, например, при ресането на невестинската коса, обикновено се извършва ритуал, който е отглас на някогашно жертвоприношение. Невестата се покланя на прародителите си, както и на небесните и земните божества, за да получи благословиите и покровителството им. По време на сватбата у младоженеца тържествено се извършва обредът на поклона. По традиция той е условие бракът да се признае от обществото. Младоженците най-напред се покланят на Небето и Земята като свидетели на техния брак, после се покланят на родителите си и накрая един пред друг.

Култът към боговете се проявява и в една особена брачна форма – жив човек сключва брак със смъртник. Съгласно китайската традиция, когато момковото и моминското семейство постигат официална брачна уговорка, младите от двете страни трябва да се оженят, дори ако единият от тях умре. Ако годеницата умре преждевременно, годеникът може да се ожени за друга жена след брака. Но ако годеникът умре по-рано, годеницата трябва да запази „честното си име”, като остане женена за него до смъртта си. В брака тя се принася в жертва на боговете с цел да се запази момковото семейство от вредоносни злини и нещастия. От това ясно проличава, че култът към боговете и прародителите оказва дълбоко влияние върху китайската сватбена култура.

Още с разпространението на даоизма и с възникването на конфуцианството в Китай, религията и различните вярвания започват да оказват влияние върху сватбените обичаи. Конфуцианството насърчава готовността на всеки поданик да се подчинява на своя владетел; децата трябва да слушат родителите си; жената трябва да е покорна на мъжа си. Именно затова в древността конфуцианството става идейно средство на феодалите за контрол над държавата. То дълбоко прониква в душата на народа, оказва влияние върху оформянето на китайската традиционна етика и морал. Според конфуцианството мъжът може да се жени за много брачни партньорки, но жените му трябва да са му верни, да пазят честта си. Особено след управлението на династия Сун честта като висше благо и достойнство се превръща в обект на култ. Конфуцианството подчертава, че преди брака момата трябва да се съобразява с наставленията на баща си, а след брака съпругата следва да се грижи за къщата, да почита по-възрастните си родственици, да отглежда и възпитава децата си и ако съпругът умре по-рано от нея, жена му трябва да запази честно името си като сама с всички сили да отгледа и възпита децата, а като пораснат да слуша синовете си. Нравствеността, словесното ѝ поведение и грижата за къщата се превръщат в норма от страна на конфуцианството. През призмата на съвременния китаец тогавашната жена, под влияние на конфуцианството, живее в тъга и непрестанна зависимост.

С разпространяването на даоизма става популярно и „гадаенето”, което широко се използва в сватбените обичаи дори и до днес в повечето селски райони и сред голяма част от китайските етнически малцинства. Резултатът от гадаенето се отнася до бъдещия живот на момъка, както и до разцвета и упадъка на момковото семейство, затова то играе важна роля при сключването на брак.

Влияние на патриархалните институции върху сватбените обичаи

В патриархалното семейство мъжете обикновено имат голяма власт над жените: жените след брака приемат името и местожителството на съпруга си; жената не може да се занимава с търговия без изричното съгласие на съпруга си; ако остане вдовица, жената няма право да наследи съвместно придобитите имоти и стока; в патриархалното семейство мъжът може де нагрубява и да бие жена си. При вътрешни семейни спорове гласът на съпруга е решаващ.

В китайското патриархално семейство положението на мъжете също е господстващо. Още когато е дете, момата трябва де се съобразява с разпорежданията на баща си. Обикновено нейният партньор не се избира според собствената ѝ воля, а според тази на родителите ѝ. След сватбата споделените отговорности на брака ясно свързават брачните партньори. Връзките между тях се основават на строга патриархална нормативност. В контекста на патриархалното общество мъжът ръководи и управлява семейството, а жената се грижи за домакинството. Тя трябва да се покорява безпрекословно, защото в брака тя не е самостоятелна във финансово отношение, а трябва да разчита на материалната издръжка на съпруга си. Нещо повече. В патриархалното семейство жената се превръща в един вид частна собственост на мъжа си. Съдбата ѝ е напълно в ръцете на нейния съпруг. Именно затова в Китай се появява особения брачен феномен – „отстъпване на съпругата” на друго семейство под наем за възпроизводството на рода. Това е временна брачна форма – под икономически подбуди, с цел финансово обезпечаване на  семейството си, мъжът отдава жена си под наем на друг мъж, чиято съпргуа не е способна да роди дете. Тук жената става стока на сделка и средство за възпроизводство на рода. Временният брак опозорява името ѝ. Макар че тази брачна форма противоречи на китайската етична и морална концепция, тя просъществува дълъг период във феодалното общество.

Редица сватбени обреди и в двете страни отразяват реалното положение на жената в патриархалното общество.

В българските сватбени действия момците от страна на младоженеца изваждат „оглавата”[2], слагат я на шията на невестата, момчето поема въжето и я извежда на известно разстояние. Докато я водят, свекърът и свекървата удрят с тупаници по гърба на момичето. Български поговорки „поучават”, че „неомъжената жена е като кон без юзда”, или пък още по-крайната: „жената не заслужава и да помирише, където стъпва мъжът” и др[3].

В Китай, съгласно традицията, преди да влезе в дома на младоженеца, невестинският стол-носилка се задържа пред вратата за известно време, за да стане невестата по-търпелива по време на брачното си съжителство.

Освен това в патриархалното семейство се обръща голямо внимание върху непорочността. Девствеността на невестата, която се празнува по време на сватбата, се възприема като гарант за продължаването на рода на съпруга. Ако невестата не е „честна”, тя ще бъде публично посрамена и опозорена. Момковото семейство или я връща, или я оставя в новото семейство, но позорът тежи върху плещите ѝ през целия ѝ живот. Ето защо в патриархалното семейство жената е подложена на перманентна зависимост и репресия.

Влияние на обществената йерархия върху сватбените обичаи

Не само в България, но и в Китай бракът се ограничава от строга обществена йерархия. Хората се делят главно на два обществени слоя – управляващ елит (суверени, аристократи) и широки народни маси (трудов народ). Обикновено, за да съхранят своето благородно кръвно родство и за да защитят своите икономически интереси, висшите слоеве налагат строга йерархия при сключването на брак, тоест забраняват на хора от различни обществени слоеве да встъпват в съпружески отношения помежду си, така че традиционният брак обикновено се основава на принадлежност към една и съща социална прослойка – т. нар. „лика-прилика”. По тази причина в Китай възниква една особена брачна форма – още преди да имат деца, двете семейства сключват предварителна брачна уговорка с цел да гарантират отношенията между два рода. При традиционната брачна институция тази брачна форма е популярна сред висшите слоеве в обществото и се предава от поколение на поколение. В Китай строгата феодална йерархия оказва решаващо влияние и върху институцията на брака. Традиционното право забранява на слугините и проститутките да сключат брак с хора извън собствените им социални и професионални групи, освен ако не бъдат „откупени” от тях. Въпреки че се омъжват за някого, който ги е „откупил”, в брака те са лишени от равни права с първата съпруга.

В китайското патриархално семейство мъжът може да има много съпруги, а същинската съпруга е първата. Тя заема висше място сред тях. Синът на първата съпруга има приоритета да наследи баща си. Затова е очевидно, че сключването на брак се обуславя от обществената йерархия.

Влияние на закона върху сватбените обичаи

Обикновено обществените норми се разделят на четири категории: народни обичаи, морал, дисциплина и закон. Законът като вид обществена норма произхожда от народните обичаи. Той е система от общозадължителни норми, чието спазване държавата осигурява чрез принуда. Който извършва противозаконни действия, му се налагат санкции. Като форма на обществено съзнание, законът се появява с разделянето на обществото на класи и изразява волята на господстващата класа.

С появата на брака, семейството става основният елемент на обществото. То се отнася не само до самите семейни интереси, но и до интересите на целия род и на обществото като цяло. Семейството като популярно обществено поведение се нуждае от закон, който да регулира отношенията между семейните членове. Това ясно показва, че брачният закон играе важна роля в сватбените обичаи. Първоначално съпружеската власт се урежда от семейното право, основано на религиозни традиции и местни навици, а по-късно се регламентира от държавното законодателство.

В България, и в Китай, брачната възраст се регламентира от закона.

В България след Освобождението, поради въвеждането на закона за задължителна военна служба, се утвърждава нормата, при която младежите да се женят след нейното отбиване, освен ако няма специфични причини да го сторят преди това. Момците и момите могат да встъпват в брак след 16-17 години.

В Китай почти всяка династия налага свои строги правила за брачна възраст. По време на управлнието на династиите Джоу 周 и Тан 唐владетелите насърчават да се сключват бракове между непълнолетни. Тогавашният брачен закон става политическо средство за гарантиране на селскостопанското производство и за увеличаване на населението.

Брачният закон регламентира личните и имуществените отношения, произтичащи от брака и свързани със семейството. Според българския обичай жената често запазва донесеното от нея бащино имущество при встъпването си в брак и може да се разпорежда с него. Българското законодателство от 1906 г.

узаконява разпространената практика женските деца да наследяват имот от родителите си.

В китайското патриархално семейство брачният закон също гарантира властта на мъжа. Разводът строго се регламентира от брачния закон. Според него до разтрогване на брака може да се стигне при следните случаи: жената да не уважава свекъра и свекървата си; да не може да роди син за възпроизводството на рода; да е ревнива и да влияе отрицателно върху сговора и хармонията в дома; да е много болна и в тази връзка да е неспособна да се грижи за съпруга си; да използва семейния имот без съгласието на мъжа си. Въз основа на гореспоменатото може да се твърди, че брачният закон по време на императорски Китай „приписва” на жената всички задължения и единствено нейни постъпки и „грешки” могат да направят възможен развода. След създаването на КНР през 1949 г. „особените” брачни форми строго се ограничават или се забраняват от китайското правителство.

Влияние на националната психология върху сватбените обичаи

Всяка народопсихология има свои културни особености. Националният интерес, характерът, естетиката, народностното самосъзнание и гордост, които са характерни за националната психика, се проявяват в езика, литературата, изкуството, народните обичаи, религиозните вярвания, обичта към род, народ и родина. Тъй като народните обичаи са израз на националната психика, тяхното форммиране, продължаване и наследяване се свързва с народопсихологията. Културата на всяка страна има тесни връзки с обществените и историческите условия.

Китайската традиционна култура се оформя в системата на феодални порядки, деспотичен ред и строги религиозни норми. В този контекст, тя оказва дълбоко влияние не само върху идеологията, но и върху традиционната обществена психика и норми на човешкото поведение. Под влияние на традиционния морал китайците обръщат голямо вничание върху отношенията на кръвното родство, както и върху почитта и обичта към родителите. Именно затова изборът на брачния партньор изцяло зависи от волята на родителите, а синовете им, заедно с техните съпруги и деца, както и неомъжените им още дъщери или синове живеят и работят заедно. След брака новосформираното младо семейство трябва много да почитат родителите си и съвестно и всеотдайно да се грижат за тях, за да запазят „доброто си име”. Тъй като китайският традиционен род обикновено включва няколко поколения преки и непреки родственици по мъжка линия, двете семейства специално поканват близките си родственици да присъстват на сватбата, за да гарантират трайните си отношения с тях.

Българската традиция също повелява роднините да полагат грижи за поддържането на кръвните отношения в системата на рода. При сгледата сватовниците често са близки родственици, упълномощени от родителите на момъка. В ритуала на сватбата обредните лица като помайчима, побащим, зълва и девер по правило имат кръвни връзки с младоженеца.

В българската и китайската традиционна култура недевствената мома се счита като символ на нещастие. Ако през първата брачна нощ се окаже, че невестата не е девствена, хората я унижават публично. В България спират хората, песните и другите действия, изразяващи веселие, които отстъпват пред тези на публичното опозоряване. В Китай, под силното влияние на конфуцианството, момата, а впоследствие и жената, трябва да запазят честното си име до смъртта си.

Освен това, и в България, и в Китай, за любовни чувства и еротични влечения в рамките на семейството не е прието да се говори. Брачният живот е съкровено тайнство и да се говори за него е неприлично. Обсъждането на половото съзряване на жените и на раждането се смята за „срамна и греховна работа”, затова за тях хората пазят мълчание. Поради това по време на китайската сватба в специално определеното помещение за „брачното сливане” се извършват редица действия. Хората си позволяват грубовати и еротични шеги. Момчетата събуват невестата или дърпат дрехите ѝ и т.н. Този обичай представлява сакрално „даване” и е израз на подтиснатите чувства и желания.

Сватбените обичаи на двата народа са отражение и на различията между националните характери на българина и на китаеца.

Макар че бракът главно се решава от родителите, българската традиция позволява предбрачни контакти между младите. Те се осъществяват по тлаки и седенки, на хора, вечер на кладенеца, където момите ходят за вода. Следва един особен период – т. нар. „либене”. По време на сватбата българите обичат да пеят песни, да играят хора, да празнуват весело сватбеното тържество. Обратно, в Китай преди сключване на брака на момата се забранява да излиза от къщи сама или за общува с момъка, дори с мъжки родственик, ако е сама. Истинското ѝ име рядко се знае извън семейството. От това може да се направи заключението, че между българския и китайския национален характер има различия. Българите са по-открити и жизнерадостни, докато китайците са по-консервативни и сдържани.

При българските, както и при китайските сватбени обичаи на обредните предмети се придава особено значение. Те са средство за постигане на благослов за брачно щастие и по-рано раждане на синове. Освен това различията в естетическия вкус също влияят върху сватбените ритуали и обредност. В китайската сватбена церемония хората украсяват обредните предмети с червен цвят, за да се подчертае празничната атмосфера. Червеният цвят е символ на щастието, който пази младите от вредоносни магии. Според българската традиция освен червения цвят, белият също присъства по време на сватбените тържества. Дори е основен. За българите той е символ на чистота. При посрещането на невестата, на прага на момковия дом се постила бяло платно. Освен това китайците смятат четното число за щастливо, а за българите нечетното носи щастлие.

В заключение следва да се подчертае, че народната психология тясно се свързва със сватбените обичаи. Освен това може да се обобщи, че бракът е важна съставка на човешкия живот. Той се отнася не само до семейното щастие и до продължаването на рода, но и до стабилността и добруването на обществото. С развитието и усъвършенстването на брачната институция постепенно се оформят сватбени обичаи, които в съвкупността си регламентират и обусловят сватбения ритуал.

Използвана литература:

  1. Генчев, Стоян, Маргарита Василева, Стефана Стойкова 1985:

Генчев, Стоян, Маргарита Василева, Стефана Стойкова. Етнография на България. Т.3. Изд. на БАН, 1985.

  1. Керемидарска 1987:

Керемидарска, Е. „Семейно-родови отношения в Средна Западна България (по материали от Кюстендилско)”. – В: Доклади от Втори международен конгрес по българистика. Т.10. Етнография, С., 1987, с. 448-455.

  1. Илчевска М. 2005:

Мария Илчевска, Трансформация на патриархални семейно-властови отношения в контекста на криворазбраната цивилизация. URL: http://liternet.bg/publish10/milchevska/transformaciia.htm.

  1. Попова Кр., Петър Воденичаров, Сн. Димитрова.

Кристина Попова, Петър Воденичаров, Снежана Димитрова,, Любов и брак в патриархалното общество. URL: http://www.history.swu.bg/PDF/1-bg.pdf.

  1. Тиен Дзиендзюн 2014:Тиен Дзиендзюн. Род и родово съзнание у българи и китайци в ново и най-ново време. С., ИК „Гутенберг”, 2014

На китайски език:

  1. 蔡尚思,1997

蔡尚思。《中国婚俗史话》,合肥:黄山书社,1997.8

  1. 韩养民,2002

韩养民。《中国风俗文化导论》,西安:陕西人民出版社,2002.9

  1. 殷登国,2011

殷登国。《中国人的礼俗》,天津:百花文艺出版社,2011.1

  1. 岳娟娟,2004

岳娟娟。《婚嫁》,济南:山东画报出版社,2004

 

 

[1]Генчев, Ст., Маргарита Василева, Стефана Стойкова 1985: 104.

[2]Илчевска, М: 2005.

[3]Попова, Кр. Петър Воденичаров, Сн. Димитрова.