ТЕХНОЛОГИЧНОТО РАЗВИТИЕ НА ЯПОНИЯ – ПРИМЕРЪТ С ТОШИБА

Владислав Дацов

Abstract

Having been forcefully “opened” by the Great Powers and facing the threat to join China in its half-colonial existence, Japan decided to follow a way of development and innovation, a way to lead the country to a prosperous and safe future. This task encountered quite a lot of hindrances, especially since there were no traditions in industrial production, no technologies and the qualified and well-educated Japanese were few.

However, the Japanese showed that these obstacles could be overcome. Toshiba’s history is the perfect example for this. The beginning of Toshiba’s development and the first steps of the company at the Japanese market were marked by copying foreign experience and creating products which lacked in originality. The second stage of the developmental policy of the company was the introduction of its own solutions which were applied to the copied products, thus creating something innovative. The third stage, which is ongoing in the present, was creating entirely unique products, being the pioneer in their introduction to the market. Toshiba has passed a long way since its creation (as two separate companies initially) to this day, closely following and taking into consideration the conditions and the state of affairs in Japan. The three stages which the company has gone through should be viewed as a model which is perhaps applicable even in our own country.

Keywords:development; modern technologies; pioneer; unique solutions; Toshiba.

ВЪВЕДЕНИЕ

След падането на режима Токугава се появява възможността Япония да се превърне от изостанала феодална монархия в напреднала и изградена по европейски образец държава. Разбира се, тази трансформация се явява обективна необходимост, защото след като западните държави „откриват” Япония, пред нея стои изборът: колония или бързо догонващо развитие. За да не последва съдбата на съседен Китай, където чуждите сили се настаняват и започват да експлоатират ресурсите и народа на Поднебесната, Страната на изгряващото слънце избира втория вариант. В периода на управление на Муцухито (1852-1912 г.) са отменени всички привилегии на съсловието на самураите. Постепенно даймьо са отстранени от управлението като техните наследствени привилегии са им отнети, а след като страната бива разделена на префектури, върховната власт в последните вече се осъществява от правителствени чиновници.

След Реставрацията Мейджи през 1868 г. новото правителство на Япония приема курс на модернизация на страната. За девиз на реформите е избран лозунгът: „фукоку кьохай” („богата страна, силна армия”). Започва политиката на просвещение отгоре. За запознаване с положението в западните страни е създадена специалната „Мисия Ивакура”, която, посещавайки петнадесет страни, донася в родината си безценна информация за принципите, от които се ръководят съвременните общества. На първия етап на модернизацията акцентът се поставя върху копирането на „материалната цивилизация” („бусицо бумей”) и на „машинната цивилизация” („кикай бумей”). Това е разбираемо, защото към този момент на практика индустриализация в Япония въобще не съществува. Там няма нито производствен опит, нито съвременни технологии, а японското производство е неконкурентоспособно спрямо стоките на развитите западни държави. Затова внедряването на работещите в тях решения по отношение на производството е необходимост. С толкова мащабна задача като организирането на производства по западен образец, които да бъдат и същевременно достатъчно големи, за да произвеждат необходимите стоки за задоволяване на нуждите на правителството, на поданиците и за износ, частният капитал не е в състояние да се справи. Затова се налага държавната намеса. Изобщо за ново производство, което изисква големи капиталовложения, свързано е с риск, който частният предприемач не би поел, но би имало огромен положителен социален и икономически ефект, парите се заделят от държавата. Огромните държавни инвестиции през 70-те години на ХIХ век позволяват на Япония да започне да решава проблема с индустриализацията и модернизацията си. Разбира се, държавата инвестира ресурсите си в развитието на страната, поръчвайки извършването на определени дейности или осъществяването на някои проекти на частни лица, които иначе не биха имали средствата да направят това самостоятелно. Такъв е и примерът с първообраза на компанията, която предстои да бъде разгледана.

 

ИЗЛОЖЕНИЕ

През 1873 г. Министерството на проектирането, отговарящо за подкрепата на японската модернизация, поръчва на Хисашиге Танака да разработи телеграфно оборудване. Той построява завод в Токио през 1875 г., за да може да отговори на растящите нужди (и поръчки) на правителството. Фабриката е наречена Танака Сеизо-шо (Инженерни съоръжения Танака) и е една от предтечите на Тошиба. Самият Танака е същински гений, заради което получава прозвището „Едисън на Япония”. През различни периоди от своя живот Танака се увлича по математиката, астрономията и много други дисциплини. Създава източник на светлина, който е десет пъти по-мощен като количество излъчвана светлина от аналогична свещ от добро качество, и разработва часовник с пружинен механизъм. Хисашиге участва в създаването на парни локомотиви, пушки и даже на параходи. Счита се, че най-голяма слава му носят механичните кукли, които поразявали съвременниците му със своето съвършенство. Независимо от Танака, през 1878 г., Ичисуке Фуджиока разработва първата за Япония дъгова лампа още докато е студент в Имперския инженерен колеж (днес Факултета по инженерство на Токийския университет), под ръководството на гостуващия преподавател – професор Уилям Айъртън. По това време на Япония ѝ се налага да внася всичките си електрически лампи, което показва изоставането на страната в производството на електрическо оборудване в сравнение със западните страни. През 1890 г. Фуджиока създава компанията Хакунетсу-ша, която започва да произвежда електрически крушки в Страната на изгряващото слънце. В началото на 80-те години правителството решава да остави под своето непосредствено управление само стратегическите отрасли като корабостроене, производство на оръжия и др., а активите си в останалите отрасли да продаде, при това на ниска изкупна цена. Без държавната гарантираност на печалбата, компаниите се ориентират пазарно. Налага им се да работят така, че да повишат печалбата си, да бъдат конкурентоспособни, а това означава да правят иновации, които да им донесат преимущества на пазара. Възникват нови производства, а старите постоянно се рационализират.

Важен фактор за развитието на японската промишленост и за модернизацията на Япония изиграват войните, в които тя участва. Това са Китайско-японската война от 1894-1895 г., Руско-японската война от 1904-1905 г. и, разбира се, Първата световна война. През 1919 г. Япония участва в мирната конференция във Версай като една от великите военни и индустриални сили на света и получава официално признание като една от „Петте големи” на новия световен ред. Става член на Обществото на народите и получава мандат върху островите в Тихия океан на север от Екватора, които са били немски владения. Япония взима участие и в следвоенната интервенция в Русия, окупирайки Външна Манджурия, както и северен Сахалин. Страната на изгряващото слънце е и последната, която се изтегля от Съветска Русия (чак през 1925 г.). Не може да не бъде отбелязано, че що се отнася до технологичното развитие, особено в областта на електронното оборудване и машините, войните играят положителна роля. Именно машиностроенето и електрониката ще станат и ще се задържат най-перспективните производствени отрасли в Япония. Държавните поръчки, сигурният пазар на такова оборудване и високите му изкупни цени, дават стимул на японските компании производители да се стремят да произвеждат най-доброто, за да реализират максимална печалба.

Двете компании (Танака Сеизо-шо и Хакунетсу-ша) се превръщат в пионери по отношение на разработването на електрическо оборудване за Япония. Танака Сеизо-шо създава турбинен генератор, задвижван със силата на водата, а Хакунетсу-ша разработва радио предавател. През 1921 г. Токио Денки (Токийска електрическа компания – това е новото име, което Хакунетсу-ша приема през 1899 г.) изобретява електрическата крушка с двойна намотка, която по-късно е призната за едно от шестте най-значими изобретения в историята на технологията на електрическата крушка. Голямото земетресение в Канто през 1923 г. причинява огромни поражения и смъртта на над 100 хил. души. Токио Денки губи много от служителите си. Вицепрезидентът на компанията помага да се вдъхне надежда и желание за възстановяване, отбелязвайки, че: „Завод без изследователски институт е като насекомо без антени.” По това време компанията се насочва към нови отрасли, на които да предостави електрическо оборудване, включително медицинско и радиооборудване.

През 10-те и 20-те годинина ХХ век Япония се насочва към демократично управление, посредством движения, известни като „Демокрацията Тайшьо”. Въпреки това парламентарната демокрация не се оказва достатъчно укрепнала, за да издържи на икономическите и политическите кризисни събития от края на 20-те и 30-те години по времето на Голямата депресия. В резултат на това все повече се засилва милитаризмът сред управляващите кръгове. Япония започва да се готви за поредната война, с която да завземе нови владения на континента и прилежащите острови – Източна и Югоизточна Азия. Тези нови планове се нуждаят и от електрическо оборудване, както за своята подготовка, така и за по-нататъшната си реализация.

В този период компанията  Шибаура Сейсако-шо (Инженерни съоръжения Шибаура – това е новото име, което Танака Сеизо-шо приема през 1893 г.) произвежда първите японски хладилници, прахосмукачки и миялни машини – всичко това са стоки за домашно потребление. В началото на ХХ век в Япония нито една компания не се занимава с производството на собствени хладилници. Шибаура Сейсако-шо е първата, която нарушава статуквото. Работата по създаването на първия японски хладилник започва през 1929 г., а през 1930 г. се появяват и първите резултати – създаден е първият японски електрически хладилник. И тук започва най-интересното. Този хладилник много силно наподобява творението на американската компания Дженерал Електрик. Всъщност това не е изненадващо. Ако се замислим, във всички отрасли японците започват с копиране. И чак след това постепенно преминават към производството на свои продукти. Такъв е и случаят. Но не може да не се отбележи, че не се минава и без технически нововъведения. Инженерите на Шибаура Сейсако-шо правят всичко по силите си, така че хладилникът да бъде максимално тих (за времето си), а това налага значителни изменения в конструкцията на модела. Всъщност това е единственото светло петно в разработката на Шибаура Сейсако-шо, тъй като по всички останали показатели тяхното творение отстъпва на своя отвъдокеански конкурент. Но това също е една от тенденциите на японската промишленост – да започва от малкото. Няколко години по-късно е представен нов модел хладилник от същата компания. Вече е изцяло и напълно разработен със силите на самата компания и за копиране и дума не може да става. но към този момент компанията не може да разчита на голям пазар, тъй като в Япония хладилникът е предмет на разкоша и могат да си го позволят само богатите хора. След още няколко години хладилникът вече на Шибаура Сейсако-шо вече не е просто „новаторски” – той е „революционен”. Отличава се със своята необичайна конструкция. Инженерите разполагат компресора и изпарителя в ниските му части, което по онова време е необичайно. Постепенно компанията започва да се превръща в признат играч на японския пазар.

През втората половина на 30-те години на ХХ век японското правителство забранява да се произвеждат уреди за домашно потребление, за да бъдат съхранени жизненоважните за военното усилие запаси от желязо и стомана. Настъпват тежки времена за двете компании. Като съдружници в Митсуи зайбатсу, оглавявана от банката Митсуи, Шибаура Сейсако-шо и Токио Денки си сътрудничат в много области. С напредъка на технологиите расте и търсенето на уреди за домашно потребление, които да съдържат в себе си иновативното развитие, вече постигнато в областта на тежкото електрическо машиностроене. През 1939 г. двете компании се сливат в Токио Шибаура Денки (Тошиба). Новоучредената компания има амбициите да се превърне в един от световните лидери в производството на електрическо оборудване.

До началото на Втората световна война Тошиба успява забележимо да се разшири за сметка на редица поглъщания. Компанията закупува такива предприятия като Ниппон Медикъл Електроник Ко., Тохо Майнинг Ко., Шибаура Мазда Индъстри Ко. и Токио Файр Брик Ко. Към този момент компанията може да се похвали с редица значими за Япония разработки, сред които особено значими са: рентгенови тръби, радиолампи, електрически лампи с двойно нагряване, електронно-лъчеви тръби, радиоприемници и радари. Като цяло обхватът на дейността на компанията вече е достатъчно широк и силно надхвърля производството на оборудване за бита. С нарастващата японска външнополитическа агресия, Тошиба вижда възможност да разшири пазара си чрез производство на стоки, които ще намерят приложение във военната промишленост. Държавните поръчки за военно оборудване са златна мина и пазарна ниша, която компанията не може да пропусне. Така, с оглед на обстоятелствата, Тошиба се насочва към производството на уреди и техника, които да станат част от производството, създавано за нуждите на военните. Освен това с оглед на ограниченията, които биват наложени от правителството върху използването на ресурси за производство на невоенна техника, компанията няма и голям избор. Понеже всички ресурси и усилия са посветени на спечелването на войната и на задържането на вече овладените територии, то продължаването на производството на битова техника би означавало финансови загуби, а може би дори фалит. Производството на оборудване за нуждите на военните е гарантирано откъм ресурси, пазари и високи печалби. Тошиба го осъзнава и се съобразява с това. Затова в последните години преди началото на Втората световна война компанията не само разширява обхвата на своето производство, но и реализира добри печалби.

С напредъка на войната компанията Тошиба получава бурно развитие, изпълнявайки държавните поръчки за радиостанции, електронни лампи, генератори и друго важно за военните оборудване. Въпреки това производственият ѝ капацитет е тежко засегнат от бомбардировките, които си поставят за цел именно фабриките. Истински големите приходи идват най-вече от производството за военните, които правят все по-големи поръчки с оглед на войната. На тази база компанията бележи напредък в своите изследвания и внедряване на технологии, които е изобретила: през 1940 г. Тошиба произвежда първите японски флуоресциращи лампи; през 1942 г. първите японски радари. Науката и производството се обединяват в подкрепа на военното дело.

Япония обаче губи войната. Жизненото равнище рязко пада. Проблемите пред бизнеса се сипят от всички страни. На първо място, хората просто нямат пари, за да си купуват скъпи стоки, а, на второ, много предприятия по това време са или разрушени, или изоставени. Държавата вече не може да предоставя пазари, нито поръчки, както е било това по време на войната. Военното оборудване вече не е нужно и Тошиба се насочва, отново съобразявайки се с условията, към нещо, което може да я запази и да ѝ осигури пазари. Цялото производство се налага да бъде изградено натново. Всъщност военната продукция на Тошиба, макар че търсене от страна на правителството няма, не остава непотребна. Напротив – американските окупатори правят поръчки за нея. Но битовата техника и електрическото оборудване стават все по-необходими, а и вече ги няма ограниченията от времето на Втората световна война върху използването на ресурсите изключително в името на победата. Компанията се старае да задоволи дори минималното търсене, за да запази името и престижа си, които при благовремие да ѝ донесат печалби. С възстановяването на производството в следвоенните години компанията първоначално се фокусира върху тежкото електрическо машиностроене (но както вече беше посочено не се спира изцяло производството на военно оборудване и на битова техника, а само обемът им намалява), а чак след това се обръща отново към изработването на по-дребно електрическо оборудване, когато възстановяването набира скорост.

Концентрирането върху собственото възстановяване в края на 40-те и началото на 50-те години (по времето на управлението на Шигеру Йошида) и липсата на разходи за отбрана, дават възможност да се изгради работеща икономика и да се постави началото на това, което ще стане известно като „Японско икономическо чудо”. Основното производство на големите промишлени компании в Япония се съсредоточава не върху военните поръчки, както в предходния период, а върху продукцията за домакинствата в държавата, а и извън нея – за износ. Правителството вече започва да създава стимули за японските компании производители. Налице е съзнателна държавна политика на поощряване на родното производство с данъчни облекчения и други мерки.

През втората половина на 50-те години японската икономика процъфтява, което води до бърз растеж в тежкото електрическо машиностроене, електрониката и в производството на комуникационно оборудване. Продажбите и съответно приходите стремглаво нарастват със създаването и разработването от страна на Тошиба на иновативни продукти, оригинални технологии. Съществуващите заводи биват разширени, а нови производствени мощности – създадени, за да бъдат задоволени бързо разрастващите се пазари. Изградена е мрежа от търговски представителства и изнесени отвъд океана производствени мощности, за да се даде стимул на развитието на международния бизнес. Някои от технологичните иновации на Тошиба през 50-те години са: първите японски телевизионни приемници, първите японски електрически печки за ориз, микровълнови печки, транзисторни телевизори.

Високият икономически растеж и политическото спокойствие от средата до края на 60-те години са поставени на изпитание с повишаването на цените на нефта от ОПЕК (Организацията на страните износителки на нефт) през 1973 г. Почти изцяло зависима от внос по отношение на нефта, Япония преживява първата си рецесия от Втората световна война до този момент. Друг сериозен проблем става увеличаващият се излишък на Япония във външнотърговския ѝ баланс, защото САЩ оказват натиск върху Страната на изгряващото слънце да намали неравновесието чрез повишаване на курса на йената и отваряне на японските пазари, за да улесни по-големия внос от САЩ.

Икономическият спад, последвал първата петролна криза от 1973 г., подтиква Тошиба да инвестира все повече в научно-изследователската и развойна дейност (НИРД). Обяснението за това е, че приходите са източникът на жизненост за компанията, а технологиите са движещата сила за развитието на бизнеса. Разширената организация на НИРД и повишените разходи за НИРД водят до появата на множество нови технологии, които са първите или в Япония, или дори в света. Други инициативи за подобряване на производствените технологии, за поддържане на високо качество, за оптимално използване на работната сила и др. допринасят за значителното увеличаване на приходите на компанията. От този период са технологични пробиви като: първият в света цветен видео-телефон, първият в света разширен цветен телевизор, създава първия в Япония турбинен генератор с мощност от 1 млн. киловатчаса – най-големия в страната. През 70-те години става ясно, че Тошиба е многопрофилна компания, обхващаща голям брой разнородни отрасли. Първоначално това са битова техника и електроника, а по-късно компанията навлиза и на пазара на информационните технологии. На японците им се отдава да разработват успешно не само отделни чипове, но и да представят крайни решения, както в областта на персоналните компютри, така и на програмното обезпечение. Тошиба вече се превръща в световен иновативен лидер, който показва, че количествените натрупвания от предходните периоди са довели до качествени изменения, т.е. опитът по разработването на нови технологии на базата на чуждите достижения води до изцяло собствени разработки без аналог другаде. Тошиба става пионер в технологичното развитие. В недрата на компанията постоянно биват разработвани някакви компютърни технологии: чипове за DRAM памет, персонални компютри и програмно обезпечение.

През 1984 г. съкратената форма Тошиба заменя Токио Шибаура Денки като официално име на компанията. През 1985 г. Тошиба представя първия в света IBM-съвместим портативен компютър. Мнозина смятат, че това е първият в света ноутбук. Икономическата стагнация в Япония през 90-те години принуждава Тошиба да възприеме подхода на „концентрация и подбор”, за да постигне устойчив растеж. Това включва концентрирането на ресурси в сектори, които имат потенциала за растеж, както и в нови предприятия, в същото време селективно подкрепяйки растежа в достигнали предела на възможностите си за развитие или залязващи сектори посредством реформи или реструктуриране. Тошиба се фокусира върху производството на полупроводници и разширява дейността си в производството на компютри. През 1999 г. Тошиба създава осем дъщерни компании, на които се предоставят правомощията да взимат сами някои от решенията (т.е. по-голяма автономия) с цел подобряване и ускоряване на този процес. Сред технологичните достижения от този период са: първият в света лаптоп, RAM памет с все по-голям капацитет, технология за разграждане на пластмаси до петрол, създава DVDдисковете, както и четящи устройства за тях, които постоянно подобрява и внедрява във все повече технологични продукти – от компютрите до леките автомобили.

Днес Тошиба е един от най-големите производители на ноутбуци. Но освен това компанията се занимава с производството и на други технологии, сред които, разбира се, присъстват и роботите. Към настоящия момент компанията предлага няколко различни модела домашни роботи. Един от тях носи гордото име ApriPoco и е предназначен да замени всички пултове за дистанционно управление у дома. Роботът не само има своя собствена памет, но и може да запомни действията на човека, така че в последствие да изпълнява неговите команди, примерно по включването на телевизора. Друг модел роботи – ApriAlpha – позволява да бъдат изпълнявани по-широк спектър от задачи. Този робот е способен да прочита на глас новите писма, пристигнали на електронния адрес на техния собственик, информацията за времето, новините. Освен това той притежава редица допълнителни функции, които могат по-скоро да бъдат определени като «развлекателни». През 2013 г. компанията създава първия в света екран за медицинско наблюдение в режим 3Dбез нуждата от използване на специални очила.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Технологичното развите на Япония, проследено чрез дадения в настоящия доклад пример с компанията Тошиба, може и трябва да послужи и на българския политически елети, както и на обществото ни като цяло, за да осъзнае, че това е подходящ път и за нас. Развитието на високотехнологичните производствени отрасли е онази необходима предпоставка за национално благоденствие, която в България не се наблюдава. Съзнателно е ликвидирано българското едро производство, тежката индустрия е почти елиминирана, а високите технологии биват единствено внасяни, а, ако се разработват такива, то това става в рамките на чужди компании у нас. Необходимо ни е да възстановим производството си, а това може да стане единствено с активна държавна намеса в началото и с постепенно изтегляне на държавата, когато съответните перспективни отрасли укрепнат достатъчно. Пълната абдикация на държавата от тези нейни задължения вече 25 години води до това, че българското общество е в постоянна криза. Трите етапа на развитие на компанията Тошиба могат да станат и наш модел. Първият – копирането на чужд опит, е налице и сега. Вторият – измисляне и внедряване на собствени иновативни решения на базата на вече копираните технологии, трябва да получи държавна подкрепа, за да се стигне по естествен път до третия и най-важен етап – самостоятелни уникални разработки, които ще носят висока добавена стойност и съответно печалба и ще имат силно положителен социален ефект. След достигане на втория етап държавата ще може постепенно да се оттегли и да даде възможност на компаниите да работят изцяло на пазарен принцип. Но държавата винаги трябва да бъде гарант за родното производство (да го подпомага с данъчната и финансовата си политика), тя не бива да капитулира от това свое задължение, а само да го осъществява в разумни граници. Част от тези граници следва да бъде и принципът на „концентрация и подбор”, за да бъдат очертани нуждаещите се от подкрепа или реструктуриране отрасли, така че по отношение на тях да се формулира целенасочена държавна политика.

 

ЛИТЕРАТУРА

[1] Официален сайт на компанията Тошиба: https://www.toshiba.co.jp/worldwide/about/history.html

[2] James L. McClain (2002) Japan: A Modern History, W.W. Norton & Company, pp. 562–98, ISBN 0393041565

[3] Johanna Margarete Menz Meskill; Thomas Nowotny (2012). Nazi Germany and Imperial Japan: The Hollow Diplomatic Alliance. Aldine Transaction. p. 12.ISBN 9781412846660.

[4]Hans Brinckmann, and Ysbrand Rogge (2008) Showa Japan: The Post-War Golden Age and Its Troubled Legacy, Tuttle Publishing, ISBN4805310022.