Състояние и тенденции на търговията с храни между България и Китай

гл. ас. д-р Антон КостадиновСекция Международна икономика, Институт за икономически изследвания /ИИИ/, БАН

China – Bulgaria food trade, current conditions and trends

Chief assistant PhD Anton KostadinovDepartment of international economics, Institute for economic research, BAS

Abstract:Nowadays China is the biggest trading partner for many countries. China is second biggest trade partner for European union as well. Trade volume between these two major subjects in global economy is constantly growing. EU is traditional food producer and exporter. During political tensions with Russia and trade embargo EU is forced to develop export destinations as China is. Bulgaria is a member state of EU since 2007 and that made significant changes in Bulgaria’s foreign trade. Furthermore, over 60% of Bulgaria’s export is designated to EU. Bulgaria is also traditional food producer and farmers in the country can benefit from both: EU subsidies and close location to ports under China’s concession – Piraeus in Greece. Moreover, China desperately deeds high quality foods for its population. There are two main factors forcing China to develop food trade: urbanization and environmental pollution. By now China is experiencing biggest mass movement if world’s history, country is facing unprecedented urbanization. The last 35 years of economic development in China were crucial. China sacrificed its environment instead of economic growth. The price now country has to pay for that pollution is unforeseen and the consequences are heavy. Now in about 20% of arable land in China in contaminated with toxic chemicals, heavy metals and industrial waste. At the same time incomes of China’s population is growing and the demand for healthy and for more food is growing. Therefore, providing population with adequate food is concerning country’s national security.

Key words: China – Bulgaria food trade; food security; international trade

Бързото индустриализиране на Китай през последните 30 години позволи на страната да се превърне във водеща икономическа сила. През това време в страната икономическият ръст на годишна база беше между 7-10%. Индустриализацията на страната и промените в икономиката ѝ изискват ребалансиране на националното стопанство. В момента страната прави опит да уравновеси всяка една система от националното стопанство в търсене на „новото нормално“. Важен показател е равновесието на пазара на храни. Постоянно увеличаващото се население на Китай се нуждае от по-големи количества и по-качествени храни, както и повече ресурси за поддържане на растежа на китайската икономика. Това създава и необходимостта от ребалансиране на китайските външноикономически отношения. С нарастването на населението до около 1,38 млрд. души Китай се превърна в един от най-обещаващите пазари. Същевременно доходите на населението продължават да се увеличават, нараства също темпа на урбанизация. Търговските отношения между европейските страни и Китай са динамични като стокообмена постоянно се увеличава. Местното производство е неспособно да задоволи нарастващото търсене поради фактори като: повишаващото се ниво на консумация на стоки от всички видове, включително и храни. Китайският пазар се очертава като един от най-динамичните и обещаващи пазари за храни с произход Европейския съюз (ЕС). ЕС е високо развит, силно индустриализиран регион, докато Китай е бързо растяща, развиваща се икономика и основен фактор в световната търговия. До сега Китай жертва природните си ресурси в замяна на икономически растеж. „Новото нормално“ за Китай ще означава преориентиране към производство на стоки с по-висока добавена стойност и иновации, запазване на природните ресурси и използване на енергоефективни технологии. Друг проблем набелязан за отстраняване от китайското правителство е липсата на китайски световен бранд. Това също предстои да бъде променено. Страната инвестира активно в тази посока.

Китай и ЕС са двата най-големи пазара в света, те също така активно търгуват по между си. След 2006 г. Китай стана вторият най-голям търговски партньор на ЕС след САЩ. Китай е основен търговски партньор на ЕС, въпреки че ЕС има отрицателен търговски баланс. За Китай ЕС е най-големият търговски партньор, преди САЩ и Япония.

  1. Търговията с храни България – Китай

През 2015 г. хранителната индустрия е произвела продукция на стойност близо 10 млрд. лева. За сравнение през 2014 г. е на стойност 9,6 милиарда лв. Делът й в общата промишлена продукция на страната нараства значително. Търговията с храни между България и Китай има малък дял от общия обем. За периода 2007 г. – 2014 г. износа на храни към Китай е под 1% от общия обем за тази дестинация. Единствено 2014 г. България увеличава обема на износа и достига 8,25% от общия износ. През 2013 г. износа на храни към Китай е бил на стойност 8,21 млн. долара, докато през 2014 г. вече е 58,5 млн долара, което представлява растеж от близо седем пъти. Това е в резултат на няколко фактора: силното търсене на храни в Китай от една страна, от друга на междуправителствените спогодби между България и Китай за облекчаване на търговията с аграрни стоки.

Рекорното ниво на износ на храни не е прецедент само за България а за ЕС като цяло, където ръста е 38,1%. Очаква се България да стартира и износ на плодове и зеленчуци към Китай преговорите на Министерство на земеделието и Генералната администрация за надзор на качеството, инспекция и карантина на Китайската Народна Република (ГАНКИК). Освен това текът процедурите за разрешаване износа на мляко, млечни продукти, свинско и птиче месо. За последните три години износът на царевица към Китай е нараснал 50 пъти, а износът на качествени вина – два пъти. По отношение на вноса на храни в България от Китай е около 3% от общия обем на вноса за периода 2007 – 2014 г. Спад се налюдава единствено по време на финансово-икономическата криза, когато вноса на храни от Китай спада до 1,7% през 2008 г. и 2,43% през 2009 г. До края на изследвания период дела на вноса на храни в България от Китай от общия дял на вноса се запазва.

2. Перспективи пред ЕС и България за търговията с храни с Китай

Огромните мащаби на китайския пазар са привлекателни и за производителите на храни в България. Сравнително малките обеми произвеждана продукция от българските производители изисква от тях избор на подходящ подход за достъп до китайския пазар на храни. Пазарите в Китай са едновременно трудни и привлекателни. Трудни са по отношение на търговските режими, където може да се изисква спазване на карантинен срок за предварително обявени стоки. Привлекателни са поради постоянно увеличаващият се брой потребители с нарастващи доходи и високата степен на урбанизация, което принуждава населението да консумира полуготови или предварително пакетирани храни.

Пазарът на храни в Китай се разраства с бързи темпове, но основен двигател тук  е цената, което означава, че е доминиран от производители с ниски разходи за производство а от там и ниска цена на предлаганата продукция. Пазарът на вино е с висок потенциал за производители от България, където продукцията им е оценена по-високо от колкото в ЕС или САЩ. Пазарът на вино в Китай има своите характеристики неприсъщи за никой от останалите пазари за напитки или храни. За разлика от него вносните храни, особено препакетираните, може да се очаква да заемат малък сегмент от пазара, където качеството и иновациите са по-важни от цената. Сред десетте най-внасяни храни и напитки в Китай са млечните продукти, месо, морска храна, алкохол и зърно. Потенциална ниша за износителите от ЕС са храни с висока добавена стойност, където печалбите са достатъчни да покрият разходите. Друга ниша може да бъде внос на органични и натурални продукти. Този сегмент е развиван и е подходящ за потребители с доходи над средните, които биха купували органични и натурални продукти например за децата си или тях самите.

Китай се превърна и в четвъртия най-голям вносител на мляко на прах. Това е в следствие на по-високите доходи и по-високите разполагаеми доходи, които позволяват на населението да се насочи към натурални и органични продукти. Мляко на прах се внася в Китай от Франция, Германия, Австрия, Холандия и др. Друга ниша може да бъде и специални пакети храни от ЕС например това може да бъдат гурме храни, консервирани зеленчуци, предварително опаковани закуски и др. Гурме храните са изключително бързо развиваща се ниша в Китай но все още търсенето е насочено към традиционните храни. много от храните в западен стил са внос от САЩ. Те имат предимство от позиционирането им в проникващата американската култура. Въпреки това тези продукти се нуждаят от допълнително приспособяване към китайския пазар чрез подходящ маркетинг и брандинг. Продуктите от ЕС са далеч по-малко разпознаваеми и разбирани защото местното население няма информация за употребата им. Следователно е налице ниша но само за добре разпознаваеми продукти, въведени на китайския пазар с подходящ маркетинг. Китай внася огромно количество месни полуфабрикати, които европейците не ядат. Също така в страната се внася и морска храна, която се преработва. Риба в Китай се внася от Норвегия и Шотландия, които доминират китайския пазар, което отваря възможности за доставка и на по-широка гама рибни продукти. Карантинния контрол и протоколни изисквания възпрепятстват износа на морски храни към Китай. По тази причина Хонг Конг се ползваше като точка са вход на месо и морска храна на китайския пазар. Китайските власти прекратиха тази практика като добавиха нови изисквания и по този начин принудиха вносителите да внасят продуктите директно в Китай чрез официалните портове. От износителите се изисква да покажат допустимостта на продукцията си за китайския пазар преди да се ангажират с търговска дейност.   Износителите могат да направят предварително запитване към официалните власти в собствените си страни. С увеличението на БВП на човек от населението и заедно с това разполагаемите доходи, потребителите търсят повишаване на жизнения си стандарт. Вносната храна, която е качествена, здравословна и се вписва във вкуса на китайците в добре приета сред потребителите.

3. Пазар на млечни продукти и трендове на него

Според Министерството на търговията на Китай са внесени 296 321 тона мляко за 2014 г., което представлява скок от 55,9% на годишна база. Млякото, внасяно в Китай е термично обработено и консумацията му се повишава и в второ- и третостепенните градове на страната. През последните десет години китайските компании все по-често се обръщат към външни за страната доставчици за доставка на млечни продукти. Очаква се запазване на трендовете в следващите години.

От 1 януари 2015 г. ЕС намали квотата за производство на мляко и по този начин производителите на мляко и произведения от него могат да използват възможността да изнасят към Китай. Млякото на прах е алтернатива за навлизане на производители от ЕС на китайския пазар.

4. Възможности за развитие на пазара на млечни произведения в Китай

Всяка година в Китай се раждат повече от 20 млн. бебета. Общата стойност на пазара на храни за бебета надминава 63 млрд. евро. С повишаването на доходите в Китай се промениха и изискванията към безопасността на консумираните храни в страната. Тези фактори способстваха за нарастване на пазара на детски храни. хранителната индустрия отбелязва 25% годишно увеличение на потребление на детските храни, в най-голямата си част те са мляко на прах. През 2013 г. общото производство на млечни продукти в Китай беше 29,6 млн. тона и отбеляза годишен ръст с 5,15%. През 2014 г. производството беше 26,5 млн. тона, което е спад с 1,7%. Само производството в провинциите Hebei, Mongolia, Heilongjiang и Shandong превиши 2 млн. тона.

Потреблението на млечни продукти в урбанизираните зони остана стабилно, докато в селските райони потреблението продължи с бавен ръст. Въпреки това консумацията на течно мляко сред населението на Китай в 18,8 кг. на година. Това е далеч по-ниско от количеството консумирано мляко в Европа, САЩ, Япония, Идния, Бразилия и Русия. Ниското ниво на потребление на мляко в Китай показва, че има висок потенциал за нарастване. Митническата статистика на Китай сочи, че вноса на мляко на прах и на течно мляко расте със стабилен темп. Продажбите на мляко на прах са се увеличили с 49% и на течно мляко с 92%. До 2016 г. се очаква китайския пазар за мляко да нарасне с 80,3 %.

Заключение

Забележителните резултати на Китай през последните 35 години не бяха само в икономиката, успехи се постигнаха и в производството на храни и обезпечаването продоволствената сигурност на страната и други отрасли. Отражението на силния икономически ръст върху разполагаемите доходи доведе и до промяна на потребителското поведение. Ръста в износа на ЕС към Китай може да се отдаде от една страна на натиска върху европейския пазар, произтичащ от санкциите срещу Русия и от друга растящото търсене на европейския пазар. Въпреки че Китай се превърна в най-големия пазар на луксозни стоки в света, това не означава, че ценовите нива са се вдигнали. В страната се търсят предимно евтини храни и производителите и вносителите са подложени на силен ценови натиск. Доказателство за това са италиански и френски вериги за гурме храни, които се изтеглиха от китайския пазар. Голямо препятствие пред влизане китайския пазар това са нетарифните входни бариери. Протоколният характер на някои от търговските режими също затруднява търговията, но свалянето им е въпрос на политическо решение. Политиката на КНР за отваряне на пазара и насърчаване на вътрешното потребление е благоприятна за износа от ЕС и в частност България. През 2015 г. някои от входните мита бяха драстично намалени, от 15% до 41%. Отварянето на китайския пазар за вносни стоки, нарастването на доходите на населението повлия върху хранителните навици на населението в Китай. Потреблението се насочва към безопасни храни и такива с по-висока добавена стойност. Пазар с висок потенциал за износители от ЕС с този на храни за подрастващи, предвид големия брой новородени (около 30 млн.) ежегодно в Китай.

Използвана литература

Amir, S. 1973. Le Développement Inégal. Paris, Les Editions de Minuit.

Edwards, S. 1995. Crisis and Reform in Latin America: from Despair to Hope. Oxford, Oxford University Press.

Ellsworth, P.T. 1964. The International Economy. Third Edition. New York, The Macmillan Company.

Europeian Commision  Monitoring EU Agri-Food Trade: Development until September 2015. September 2015 – EU Agri-Food. [Online] Достъпно на: http://www.agripressworld.com/_STUDIOEMMA_UPLOADS/downloads/2015-12_en.pdf. [Последно посетен на: 09.12.2015]

Ho, Peter and Hofman, Irna, Rethinking China’s ‘Land Grabs’: Chinese Land Investments in Central Asia (2011). IIAS Newsletter No. 58, 21.

Huan-Niemi, E., Niemi, J. 2009. China’s growing food imports from the EU. No 51541, 2009 Conference, August 16-22, 2009, Beijing, China

Streeten, P. 1987. What Price Food? Agricultural Price Policies in Developing Countries. Ithaca, New York, Cornell University Press.

Tang, Y. Y., Bai, S., & Tang, J. (2015). Study on Influencing Factors of Food Security in China Based on Historical Data From 1978 to 2013. [Online] Studies in Sociology of Science, 6(4), 18-25. Достъпно на: http://www.cscanada.net/index.php/sss/article/view/7469 [Последно посетен на: 09.12.2015]