Стопанското развитие на Корейския полуостров в епохата на „Трите царства“(삼국시대) – Когурьо(高句麗), Пекче(百濟) и Шила(新羅) – основни параметри

Нако Стефанов, проф., дфн д-р ист.

СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ, ЦИЕК, КЕКИА

The economic development of the Korean Peninsula in the era of the “Three kingdoms(삼국시대) – Goguryeo/Koguryo/(高句麗), Baekje (百濟) and Silla (新羅)  – basic parameters

Professor Nako Raynov Stefanov, D.Sc. (in Philosophy), Ph.D. (in History)

Sofia University „St. Kliment Ohridski“, FKNF, CELC, KLCEА

Abstract

The study of the socio-economic systems of Koguryo, Pekche and Silla aims to understand not only the specifics of the economic and social dynamics of the Korean Peninsula. It also seeks to make accurate and valid conclusions for the exceptional diversity of socio-economic processes globally. This objective is achieved through the following tasks structured in major sections of material:

1. Koguryo, Baekje and Silla – a brief overview of the adminstrative and political development;

2. The material-technical culture created on the Korean peninsula during the period;

3. Socio-economic structure of the three kingdoms – key parameters.

Based on the analysis of the facts described in the studied literature  is made a conclusion that the socio-economic structure of the „Three Kingdoms“ is characterized by the so-called. „Asian system“ called also  „State-communal system.“

Keywords:

Socio-economic systems, Koguryo, Pekche and Shila, state-political development, material-technical culture, diversity of socio-economic processes, „Asian system“, „State-communal system.“

Въведение

Темата за социално-икономическото устройство и развитие на държавите, съществували на Корейския полустров несъмнено представлява важна и актуална тема, въпреки че става дума за реалности, съществували далече назад във времето. Следва в самото начало да отбележим, че до днес продължават научните дискусии за характера на съществувалите в тези страни социално-икономически системи.

Целта на предложения материал е на основата на изследването на социално-икономическите системи на Когурьо, Пекче и Шила да се разбере не само спецификата на стопанската и обществената динамика на Корейския полуостров, но също така и да се направят точни и верни изводи за изключителното многообразие на социалнои-икономическите процеси в глобален план.Тази цел се постига чрез следните задачи, структурирани в основните раздели на материала:

  1. Когурьо, Пекче и Шила – кратък преглед на държавно-политическото развитие;
  2. Материално-техническа култура достигната на Корейския полуостров през разглеждания период;
  3.  Социално-икономическо устройство на трите царства – ключови параметри.

Даденото изследване се основава на такива методологически подходи като:

  • Системен подход;
  • Исторически подход;
  • Сравнително-аналитичен подход.

1.Когурьо, Пекче и Шила – кратък преглед на държавно-политическото развитие

Първите държавни образувания, от които започва непрекъсната история на развитие на корейската цивилизация като специфичен социо-културен комплекс са т.нар. «Самгук», т.е. «Трите царства» – Когурьо, Пекче и Шила. Съществува академична дискусия за точното време на възникване на тези държави. Като най-общо датата на тяхната поява се ситуира във времето от I век преди н.е. до I в. от н. е.

Най-значително по своя пространствен обхват е царството Когурьо, което е смятано и за най-развито в политико-административен план. В него влизат през 313 година от н.е. територии от китайския окръг Нанан, който със своята високоразвита култура оказва сериозно влияние за развитието на царството. През 372 година в Когурьо будизмът е признат за официална държавна религия. По-късно през 494 година към него е присъединена и протодържавата Пуйо. Царството е известно като силно милитаризирана държава и е смятано за една от най-мощните военни сили в Източна Азия.[1]

Второто известно царство е Пекче, формирало се около река Ханган като най-силно обединение в протодържавата Махан. Между трите царства върви непрекъснато междуособна борба, която завършва с обединението на Корейския полустров под властта на царството Шила. То умело се възползва от факта на своя съюз с Тански Китай, военната поддръжка, която получава от китайците, както и войните, водени от танските армии срещу Когурьо и Пекче. В резултат на това през 562 год. царството Шила поглъща Кая/Гая/, през 660 год. Пекче, а през 668 год. Когурьо.

Самото царство Шила възниква на основата на конфедерация на градове-държави известни като Джинхан. Въпреки че се приема, че Шила е най-старото от трите царства, то се разглежда като такова с най-ниско политико-административно и социо-културно равнище, доколкото е най-отдалечено от Китай и последно овладява развитата китайска континентална култура. Това обединение допринася в най-значителна степен за формирането на обща корейска идентичност сред населението на Корейския полуостров, както и слага край на периода на трите царства.

2.Материално-техническа култура достигната на Корейския полуостров през разглеждания период

Както бе споменато по-горе процесът на създаване на държавността в «Трите царства» е пряко свързан с усвояването на континентална китайска култура в най-различни области на обществено функциониране и динамика, включително и в областта на материално-техническата култура. Известно е, че технологиите по обработка на бронз и желязо проникват на Корейския полуостров именно от континентален Китай. Огромна роля за радпространение на различни достижения на материалната култура изиграва възприемането на йероглифическата писменост от Поднебесната.

Следва да се подчертае, че развитието на материалната и духовна култура през този период е процес, състоящ от три етапа:

1) Частично заимстване на културни достижения от Китай;

2) Творческо преработване, т.е. «кореизация» на заимстваните достиженияи интеграцията им в местната култура;

3) «Износ» на вече преработената култура в Япония.

Във връзка с проникването на будизма широко се развива архитектурата и строителството на значителни сградни съоръжения – будистките храмове. Особено се развива и направата на скулптурни изображения, макар и такава във вид на барелефи, съществува още в добудистката култура.

Широко развитие получават занаятите, в частност направата на златни и бронзови украшения, а също така статуетки и други. Наред с това се разпространява и керамиката. Макар че висшите слоеве на обществата на трите царства предпочитат златни, сребърни и бронзови съдове, глинената керамика е използвана в най-значителна степен от обществата на трите страни. Съществуват различия между керамичните изделия в отделните царства – Когурьо и Пекче са известни с т.нар. «черна керамика», докато в Шила тя е значително по-светла. Освен това се изготвят съдове и от «червена глина».

3.Социално-икономическо устройство на трите царства – ключови параметри

Известно е, че епохата на Древна Чосон обработваемата земя принадлежи на монарха, който е почитан като земен представител на Небето. Съответно самата тази земя се обработва от селяни, обединени в общини, съставени от патриархални семейства. Казано по друг начин съществува т.нар. «Азиатски строй», наричан още «Политарен» или «Държавно-общински».

Следва да се каже, че такова разбиране почива не на някакви конкретни исторически източници, които да описват подобно социално-икономическо устройство на «Самгук», т.е. «Трите царства», а преди всичко на аналогия със съседен Китай. Историческите източници, свързани с историята на горните от I век преди до н.е. до VII век, но също така и с тази на  обединената Шила (VII-X в.) и даже на епохата на Корьо (X-XIV в.) не описват земевладението и земеползването.[2]

Именно затова се налага да се ползва аналогия. На основата на същата се смята, че обработваемата земя най-малко в началото на епохата на трите царства, продължава да принадлежи на централната власт. Т.е. била е държавна, докато реките, горите и пастбищата са принадлежали на общините. Личното поле, обработвано от партиархалното семейство не може да се приеме, че е било частна собственост, тъй като не е подлежало на продажба и закупуване. Ако все пак такава се е осъществявала то това е ставало само със съгласието на общината.

В случая характерни са взаимоотношенията на общината с централната власт, т.е. държавата, олицетворявана от монарха. Главата на селището, същият е и глава на общината, т.нар. «чхонджу», често пъти е представител на върховния собственик(държавата в лицето на монарха).

Това, което е известно е, че селяните са били обект на няколко вида задължения към държавата/централната власт, монарха/:

  • Данък плащан чрез отдаване на част от селскостопанската продукция;
  • Данък плащан чрез отдаване на част от произведеното в рамките на домашното занаятчийство;
  • Трудова повинност чрез участие в строителство на иригационни съоръжения, пътища и други;
  • Военна повинност чрез участие в строителство на крепостни стени, поддръжка на военните действия и логистика, и други.

Несъмнено, когато говорим за социално-икономическото устройство на «Самгук» не може да не се спомене за тясно свързаното с това устройство държавно-административна система. Тази система също е силно повлияна от тази на Китай, доколкото там от значително по-ранна епоха е създадена стройна такава. Последната до голяма степен следва да се смята като «костна структура» на социално-икономическото тяло на трите корейски царства. В процеса на копиране на елементи от държавно-административната система на Китай сред трите царства възникват определени различия. Най-активно възприема китайската административна култура Пекче, доколкото това става чрез граничния китайски окръг Нанан, както и чрез полуостров Ляодун. Там още през 260 година при монарха Кои-ван е наложена ясна структура от шест министерства, 12 вътрешни и 10 външни ведомства, както и 16 чиновнически ранга. Вътрешните ведомства управляват живота в столицата, а външните в провинцията.[3]

Обратно в Шила остатъци от родово-общинния строй са най-големи и «конфуцианското разбиране» за властта, проникнало на Корейския полуостров от Китай е най-слабо. Съществуват различия и в положението на общинното селячество. Така например данъците и повинности, на които подлежат селяните в Пекче зависят от състоянието на реколтата в съответната година, докато, например, се предполага, че в Когурьо не е съществувала такава зависимост. Към най-ниската социална категория в обществата на «Трите царства» принадлежат професионалните занаятчии. Несъмнено има и още по-ниска категория – робите, които като напълно зависими личности неса подлежали на данъчно облагане. Смята се, че като правило въведената държавно-административна система към края на периода на «Трите царства», т.е. към VII в., допринася за преодоляване на съществувалите векове преди това териториално-родови различия, за определена унификация и универсализация в рамките на всяко едно от трите царства.

Това довежда до появата на съответната идентичност сред населяващите отделните царства – съзнание на поданик на конкретното  царство – Когурьо, Пекче и Шила. Подобно развитие играе по-нататък важна роля предвид формиране по-нататък в резултат на обединението на земите на трите царства под егидата на Шила на съзнание за обща корейска етническа идентичност.

Заключение

Първото, което следва да се направи в даденото заключение е необходимата класификация на социално-икономическото устройство на «Самгук». Може да се каже, че редица изследователи на епохата на «Трите царства» избягват да дадат типологическа характеристика на социално-икономическото развитие на страните на територията на Корейския полуостров през дадения период[4].

Други автори характеризират тези общества като такива на ранен феодализъм. При това като правило авторите се придържат към мнението, че зараждането на този «ранен феодализъм» започва с разпада на това, което бихме нарекли родово-племенна система.[5]

Трябва да се каже, че за нас няма достатъчно доказателства за подобен извод. Нашето мнение, базирано на съществуващите доказателства, е, че при «Трите царства» става дума за общества намиращи се все още в системата на това, което се нарича «Азиатски» или «Политарен строй», известен още като «Държавно-общинен строй».

Това, което може определено да се твърди е, че в рамките на «Самгук» започва процес на разлагане на «Държавно-общинния строй». Но все пак е твърдо рано да се говори, че става дума за феодализъм, даже в ранната му фаза. В рамките на целия период от епохата на Древен Чосон до края на съществуването на Когурьо, Пекче и Шила държавно-общинната система на възпроизводство на материалния живот на обществото е доминиращият строй, определящ цялостното социо-икономическо развитие на Корейския полуостров.

Използвани източници

  1. Курбанов С. О. История Кореи: с древности до начала XXI в.Изд. СПб У-та. Санкт Петербург, 2009;
  2. Тихонов В. М.История Кореи. Т. 1: С древнейших времен до 1876 г. М., 2003;
  3. Cartwright Mark. Goguryeo в http://www.ancient.eu/Goguryeo/, последно влизане 10.01.2017;
  4. Koguryŏ, Ancient Kingdom, Korea в https://www.britannica.com/place/koguryo, последно влизане 10.01.2017;
  5. Когурё в  https://ru.wikipedia.org/wiki/, последно влизане 10.01.2017.
  6. Yu, Chai-Shin. The New History of Korean Civilization. iUniverse. ISBN 9781462055593.

[1] Вж. Cartwright Mark. Goguryeo в http://www.ancient.eu/Goguryeo/

[2] Курбанов С. О. История Кореи: с древности до начала XXI в.Изд. СПб У-та. Санкт Петербург, 2009, с.39.

[3] Yu, Chai-Shin. The New History of Korean Civilization. iUniverse. ISBN 9781462055593, p. 27.

[4] Вж. Koguryŏ, Ancient Kingdom, Korea в https://www.britannica.com/place/koguryo

[5] Вж. Когурё в  https://ru.wikipedia.org/wiki/