САЩ И КНР – МЕЖДУ „Г-2“ И „ОБЛАЧНАТА ВОЙНА“

Prof. Dr. Habil. Nako Stefanov

/Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Faculty of Classical and Modern Philology, East Asian Studies Department/

Abstract

In a landmark shift in the global economy, where the United States gave the first place in the world in GDP in favor of the PRC, we are witnessing a complex, careful, and multipass ambiguous geopolitical and geo-economic game between the two countries – US and People’s Republic of China(PRC). When after the beginning of the so-called. „Global Crisis“ was finally buried the phenomenon of „Chimerica“, the „game“ USA – China takes place today between two poles – G-2 and „Cloudy War“. The space between these two poles provides various opportunities influenced by many factors.

Our goal in this report is to demonstrate the key points in the relationship and interactions between such „weightlifters“ of world geopolitics and geo-economics as the US and China. To achieve this objective, the material is structured into the following sections:

1. The US proposal to create a „G-2″ and the Chinese response;

2. US pivot to Asia;

3. Are the things going to „Cloudy War“?

Keywords: geopolitics and geo-economics,   US and People’s Republic of China, G-2, „Cloudy War“, pivot to Asia

         Въведение

         В условията на знаменателна смяна в глобалната икономика, където САЩ отстъпват първото място в света по размер на БВП в полза на КНР ставаме свидетели на сложна, внимателна, многоходова и нееднозначна геополитическа и геоикономическа игра между двете страни. След като от началото на т.нар. „Глобална криза“ окончателно бе погребан феноменът „Кимерика“ „играта“ се осъществява днес между два полюса – Г-2 и „Облачната война“. Пространството между тези два полюса предоставя различни възможности, влияещи се от множество фактори.

Нашата цел в дадения материал е да се демонстрират ключовите моменти във взаимоотношениата и взаимодействията между такива „тежкоатлети“ на световната геополотика и геоикономика като САЩ и Китай. За постигане на тази цел материалът е структуриран в следните раздели:

  1. Американското предложение за създаване на „Г-2“ и китайският отговор;
  2. САЩ се връщат в Азия;
  3. Отива ли се към „Облачна война“?

В дадената разработка са използвани следните методологични подходи:

  • Системен подход, съгласно който системата на взаимодействия и взаимоотношения между САЩ и КНР се разглеждат като взаимосвързан комплекс, при който отделните компоненти се обуславят в една сложна и нелинейна динамика;
  • Исторически подход, демонстриращ че не бихме могли да  разберем амалгамата на американо-китайските взаимоотношения ако не ги видим в тяхното историческа динамика;
  • Геополитически и геоикономически подходи – – последните разглеждат политическите и икономическите отношения през призмата на конкретната специфика на формираната географско-природна среда, създаваща уникални формати на взаимодействия.

Американското предложение за създаване на „Г-2“ и китайският отговор

Инициативата за изграждане на „Г-2“ (на английски език е известен като Group of Two /G-2 или G2/ принадлежи на американския „истеблишмънт“. Под този термин се разбира създаването на неофициални специални отношения между САЩ и КНР.

Концепцията за „Г-2“ за първи път е предложена от икономиста Бъргстен (C. Fred Bergsten) през 2005 г. По-късно активен поддръжник на тази идея стават Зб. Бжежински (Zbigniew Brzezinski), който през 2009 г. на среща в Пекин, където се отбелязват 30 години от създаването на официални дипломатически връзки между САЩ и КНР, излиза публично с нея.

Други видни представители на същия този американски „истеблишмънт“ като Робърт Зелик(Robert Zoellick), бивш президент на Световната банка(World Bank), както и Джъстин Лин (Justin Yifu Lin), бивш главен икономист на същата банка и неин старши вице-президент поддържат тезата, че „Г-2“ ще играе решаваща роля за икономическото възстановяване от „Глобалната криза“, за което САЩ и Китай трябва да работят заедно. Те заявяват, че „без силна „Г-2“ „Г-20“(групата от 20-те най-големи икономики в света) ще бъде разочарование“(1).

Към тях се присъединява Дейвид Милибенд(David Miliband), външен министър на Великобритания, който предлага интеграция на ЕС към „Г-2“, така че да бъде създаден „Г-3“.

Същността на идеята представлява опит на същия този „истеблишмънт“ да форматира „двуполюсна схема“ на глобален баланс, подобен на този по време на  „Студената война“. Тогава всички световни конфликти и сблъсъци се решават в крайна сметка от двете „свръхсили“, тъй като тяхното нерешаване би означавало термоядрена война, съдържаща опасността от унищожаване на човечеството.

Но съществува и едно сериозно различие – навремето между двете „свръхсили“ – САЩ и СССР, нивото на икономическа взаимозависимост е минимална. Съвсем друг е случаят със САЩ и КНР, където се наблюдава силна икономическа взаимозависимост. КНР е вторият най-голям външнотърговски партньор на САЩ след Канада, а също така държи най-голям дял от външния дълг на САЩ.

Следва да се каже, че официалната реакция на КНР е, че Китай не е съгласен „Г-2“ да взема решения за всички останали и предпочита многополюсния свят. Вън Дзябао, министър-председател на страната в този момент, предава тази позиция на своята страна на президента на САЩ Барак Обама по време на посещението на последния в Пекин.

„Връщане в Азия“(Pivot to Asia)

Политиката на администрацията на президента Барак Обама се характеризира с регионална стратегия, носеща наименованието „Връщане в Източна Азия“(„Pivot to East Asia“). Тази стратегия е обявена от бившия държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън в статия под заглавие „Тихоокеанския век на Америка“ в списание „Външна политика“(2). Ключови области на действия на тази стратегия са:

  • Усилване на двустранните съюзи за сигурност;
  • Задълбочаване на работните отношения с възникващите сили, включително Китай;
  • Ангажиране с регионалните многостранни институции;
  • Разширяване на търговията и инвестициите;
  • Формиране на широкобазирано военно присъствие;
  • Установяване на демокрация и човешки права(вж.пак там).

obama

Си Дзинпин и Барак Обама в Белия дом по време на посещението на китайския лидер на САЩ през февруари 2012 г.(3)

Отива ли се към „Облачна война“?

Възприемането на тази американска политика на „Връщане в Азия“ в Китай е, че на практика САЩ стартират курс на сдържане на КНР. Особено подозрително изглежда за Пекин американското военно присъствие около Китай.

ekspanziq

Карта на разполагане на американски бази и военни инсталации в част от страните около КНР. На картата е написано „Как Америка иска да спре експанзията на Китай“(4)

 

Следва да се каже, че въпреки официално заявяваната от Вашингтон позиция за необходимост от политически и икономически диалог с Китай зоните на конфликт с КНР растат. Достатъчно е да се споменат само няколко от тях:

•        Политиката на САЩ във връзка с Далай Лама и тибетския въпрос;

•        Подкрепата, оказвана от САЩ на съседни с Китай страни в териториалните спорове, които те имат с него.

•        Създаването от страна на САЩ на многостранната търговско-икономическа конструкция „Транс-Тихоокеанско партньорство (Trans-Pacific Partnership/TPP/), която, обаче, не предвижда присъединяването на Китай към нея;

•        Други.

Днес понякога, когато се говори за отношенията между САЩ и КНР, те са описвани с термина „Облачна война“(The Cloudy war). Изковаването на този термин от журналистиката е по модела на „Студената война“(което на английски език е „Cold war“). За разлика, обаче, от „Студената война“ между САЩ и СССР, характеризираща се с „твърдо противопоставяне“, макар и не стигнало до пряк „горещ сблъсък“, което не изключваше „горещи схватки“ по периферията на това това противостоене, ситуацията между САЩ и КНР е по-различна.

Тази разлика се определя от значителната икономическа взаимозависимост между двете сили. В резултат на това част от конфликтите имат силна икономическа съставляваща. Пример за това е натискът, който оказват САЩ по въпроса за юана. Т.е. става дума искането да бъде  повишен курсът на юана спрямо долара.  Пониженият, според американците, курс на юана създава конкурентни предимства на китайските стоки. Оттук идва и значителния, съгласно тяхното виждане, профицит на Китай  в търговията със САЩ.

Самият Китай, както досега показва и практиката на неговите външнополитически взаимодействия, предпочита повече използването на „мека сила“, т.е. финансово-икономическо въздействие в усилията си да постигне някаква външнополитическа или външноикономическа цел. Самите САЩ от момента на създаването на специални отношения с Китай в края на 70-те години на ХХ век досега са се въздържали от „дрънкане на оръжие“ по отношение на КНР.

Но в рамките на стратегическия курс на „Връщане в Азия“, осъществяван от администрацията на Обама, който е представян като „ребалансиране“ на интересите на САЩ и пренасочването им от Европа и Близкия Изток към Източна Азия“(5) в последно време се забелязват все по-твърди нотки. Като пример в това отношение е преместването на 2 500 американски морски пехотинци в база в Северна Австралия. Или пък разрешението на Филипините за възстановяване на присъствието на американски въоръжени сили в залива Субик след повече от 20 години въздържане по този въпрос. Следва да се има предвид, че подобни стъпки се осъществяват на фона на спор по морски територии между Филипините и Китай.

         Тук следва да се припомнят някои моменти от „Студената война“ между “Pax Americana” и “Pax Sovietica”. Поради невъзможността да се победи противника в една гореща война САЩ прибягнаха към оръжието на специфичната «организационно-психологическа война».

orel

Колаж „Символичният сблъсък между дракона Китай и орелът САЩ“ (6)

 

В определен смисъл днешният „Облачен сблъсък“ на САЩ с Китай прилича на този със СССР. „Горещият вариант“ е неприемлив, но нещата могат да бъдат „апробирани“ с доказалата ефективността си в случая със Съветския съюз стратегия на „организационно-психологическата война“.

В КНР, обаче, имат разбиране по този въпрос. Така например в статия в английското издание на „Жънмин жибао“(People’s Daily Overseas Edition)  се подчертава следното: „Въпреки че Студената война приключи с разпадането на Съветския съюз, възходът и успехът на Китай, в резултат на социализма, насърчава китайските хора да се обединят в своите действия… Само социализмът може да спаси и да развие Китай. След повече от 30 години на реформи и отваряне, както и на устойчиво развитие, икономически Китай се нарежда на второ място в света, а социализмът с китайски характеристики е пълен с жизненост. Но тихо се разпространяват заявленията за „китайската заплаха“ и слухът за „новото издание на Студената война“. Навремето Маргарет Тачър каза: „Студената война свърши … но комунизмът още не е, той е в Китай“….

Придържайки се към социализма, Китай не е абсолютен противник на Западния свят, каквато бе ситуацията по време на Студената война. Той следва тенденциите на икономическото развитие и се интегрира в системата на световното пазарно стопанство. Китай също така се ангажира да разшири конвергенцията на различни интереси на разни нива, на изграждане на общност на интересите в процеса на глобализация. По този начин той се бори за външна среда на мирно развитие за себе си и за насърчаване на световния мир наред с развитието. Това не е социализъм, който е готов да започне  Студена война с някого“.(7).

Заключение

Във връзка с гореказаното ще подчертаем, че Китай ясно заявява, че „САЩ няма нужда да се страхуват от Китай. БВП не е единственият фактор за измерване на цялостната ситуация относно дадена страна. В сравнение със САЩ Китай все още е на по-ниско ниво във военната област и технологиите“.(8)

Оттук и позицията, която се заема от КНР, а именно, че „Китай и САЩ трябва да продължат усилията си за изграждане на нови отношения, базирани на рационална и интелигентна политика. А новите отношения между Китай и САЩ са много необходими в света на ХХI век“(вж. пак там).

Не бива да се забравя, обаче, че така или иначе „Връщането в Азия“ от самите САЩ се разглеждат като препотвърждаване на своето лидерство в Азия в условията на настъпващия „Век на Азия“ (9). На фона на възвишаването на КНР като мощна геоикономическа и геополитическа сила такава стратегия неминуемо предизвиква „търкания“. Тъй като това препотвърждаване на лидерство е свързано с необходимостта от „сдържане на Китай“.

Библиография

1.“Robert B. Zoellick and Justin Yifu Lin – Recovery: A Job for China and the U.S.“. в http://www. washingtonpost.com. 2009-03-06;

2.Clinton, Hillary „America’s Pacific Century“. Foreign Policy, November 2011;

  1. http://asiasociety.org/new-york/events/us-china-economic-relations-next-decade;

4.http://smallwarsjournal.com/jrnl/art/us-geopolitics-afghanistan-and-the-containment-of-china;

  1. Matt   Schiavenzaapr, What Exactly Does It Mean That the U.S. Is Pivoting to Asia? в http://www.theatlantic.com/china/archive/2013/04/what-exactly-does-it-mean-that-the-us-is-pivoting-to-asia/274936/;
  2. www.allvoices.com;

7.Ye Xaiowen. Why does not China participate into Cold War? в http://english.peopledaily.com.cn/90780/7745352.html от 2.03.2012 г.;

8.A new relationship between China and US is required. People’s Daily Online, August 13, 2014, в http://english.peopledaily.com.cn/n/2014/0813/c98649-8768858.html;

9.Kenneth Lieberthal. The American Pivot to Asia.Why President Obama’s turn to the East is easier said than done в http://www.foreignpolicy.com/articles/2011/12/21/ the_american_pivot_to_asia).