Ролята на Мейлин Сун за политическото, общественото и културното развитие на Китай и Тайван през XX в.

Елица Ненова,  СУ „Св. Климент Охридски“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Магистърска програма „История и съвременно развитие на страните от Източна Азия (Япония, Китай, Корея)“

 The Role of Mei-Ling Soong for the Political, Social and the Cultural Development of China and Taiwan in the XXc.

Еlitsa Nenova, Sofia University St. Kliment Ohridski, Мaster’s degree programme “History and Contemporary Development of the Countries of Eastern Asia (Japan, China, Korea)”

Abstract

To the world the name Mei-Ling Soong, or as is more popular among US circles – Madame Chiang Kai-Shek, has become a symbol not only of a modern Chinese woman, but also of new China. The objective of this report is to present her personality and activity in the historical context of XX century.

Keywords:Mei-Ling Soong, Madame Chiang Kai-Shek,role, modern China

Въведение

Както знаем, една от основните задачи на историка е да подреди пъзeла на историческите данни и сведения, които са достигнали до него през времето, в един планомерен и подреден писмен или устен разказ. От своя страна, частиците на този пъзел се явяват продукт на решенията, които отделната личност взема и на действията, които тя предприема за тяхното осъществяване. Това извежда на преден план ролята на отделната личност и на способността й да прозре в дълбочина необходимостите на своя народ в конкретното време и да формира посоката на неговото развитие.

Що се отнася до разказите за онези, които формират световната политика днес, те, доколкото присъстват в съвременния наратив, като че ли стават все по-кратки, а езикът, който си позволяваме да използваме за тяхното представяне – все по-умерен и лишен от епитети. Поради романтичните краски, които времето и интерпретацията придават на човешкото присъствие и действие или поради съществуващи дефицити в нашето съвремие, като че ли все по-често разказваме за лица, които имат амбициите, но нямат  необходимите качества, ерудиция и талант да изведат обществените дела и каузи. Това, вероятно е и една от причините за злополучните решения, лутаниците и грешния подход в националните и световна политики в наши дни, защото лицата могат да подменят личностите, но не могат да ги заменят.

В този ред на мисли, актуалността на настоящето изследване произтича от необходимостта да познаваме личностите от новата и най-нова история на човечеството и опитвайки се да очертаем причините за техния успех, въздигане или падение, от една страна да се поучим от доброто и полезното в техния път,  а от друга – да избегнем грешките – в личностен и обществен план.

Цел на доклада: Да  представим личността на китайската общественичка  Мейлин Сун – една от най-значимите, но слабо познати личности в китайската история през XXв. За реализиране на тази цел използваме дескриптивен подход, което ни позволява представянето на нейната дейност на фона на процесите, свързани с обществено-политическия живот на Китай през разглеждания период и очертаване на причините за нейния успех и въздигане  в личностен и обществен план.

  1. Мейлин от рода Сун.

В далечната 1898г, когато е родена Мейлин Сун, полът е бил определящ за възможностите за образование и реализация. Ето защо, бихме могли да кажем, че тя е имала късмета да се роди в едно изключително модерно за времето си семейство на методически проповедник и успешен бизнесмен, учил в Америка, преди да се установи в Шанхай.

Въпреки че по това време Китай се управлява от император, съществуват настроения за неговото сваляне от власт. През 1895г Китай претърпява унизително поражение в  Първата китайско-японска война (1894-1895), което предизвиква раздвижване в обществения живот. Опасявайки се, че свалянето на династията Цин ще доведе до политически хаос, влиятелна група интелектуалци, като Кан Йоууей и Лян Цичао убеждават император Гуансю да обяви т.нар. Стодневна реформа[1], която претърпява крах през 1898г.  В същото време, по-радикални привърженици на модернизацията като Сун Ятсен и Дзоу Жун се обявяват за революция и въвеждане на републиканско управление, което в крайна сметка става факт през 1912г.На този фон, ако и по това време да  не са били директно ангажирани с политическа дейност, като образовани и влиятелни хора, родителите на Сун Мейлин предвиждали, че Китай ще претърпи значителни промени в идните години и се погрижили да подготвят децата си за бъдещето. Те ги изпращат да учат в САЩ – за да получат добро образование, а и да ги предпазят от евентуалните опасности в смутни времена. Така през 1908 г. Сун Мейлин се озовава в Мейкън, Джорджия, където учела по-голямата й сестра Айлийн. По-късно, през 1913г. тя постъпва в престижния колеж Уелесли, който завършва през 1917г. със специалности „английска литература“ и „философия“.

Междувременно, в Шанхай, нейният баща тайно отпечатва материали за Националната партия на Сун Ятсен[2]. Така той създава връзки с бъдещия пръв президент на Република Китай, след свалянето от власт на династията Цин, а по-късно дори се сродява с него чрез брака на една от по-големите сестри на Сун Мейлин – Цинлин.

След блестящото завършване на образованието си в колежа Уелесли, през 1917г. Мейлин Сун се завръща в Шанхай. Несъмнено годините, прекарани в Щатите формират нейния мироглед в такава степен, че както тя по-късно отбелязва, „единственото ориенталско или азиатско нещо, което притежава е нейното лице“[3]. Носеща в ума си идеите и възгледите от една така далечна не само в географско, но и в културно отношение страна, тя осъзнава, че за да може да предаде придобитото, а и да съвмести в ежедневието си двата свята, трябва да задълбочи познанията си за своята родна култура и бит. Ето защо, посвещава следващите няколко години на изучаване на китайския език и култура. Същевременно се заема с дейност за Християнската асоциация на младите жени в Шанхай, като особено ревностно насърчава младите китайки да се образоват. Става също така и член на Шанхайската комисия по детски труд, група, която разглежда условията, при които подрастващите китайци работят в местните ферми и фабрики.

  1. Мадам Чан Кайшъ.

През 1922, когато е на 24 години, Мейлин Сун е представена на Чан Кайшъ – лидерът на Китайската национална партия (Гоминдан). Към момента, обаче, той бил един от най-близките сподвижници на Сун Ятсен, женен за втората си съпруга и напълно съзнаващ, че връзките и парите на семейство Сун могат да му осигурят значително влияние. Всъщност този съюз е бил изключително желан и от двете страни, до такава степен, че след смъртта на Сун Ятсен през 1925г, Чан Кайшъ иска ръката на Цинлин – неговата вдовица и сестра на Сун Мейлин[4].

Към този момент, борбата за власт в Китай била между две политически сили – Националната партия и Комунистическата партия. Общото между тези две сили било във възгледа за необходимостта от силна централна власт. Разликите – във вярата в традиционните ценности, култура и религия от страна на националистите и атеизма и стремежа да се приложи модела на СССР от страна на комунистите. Тези различия се изострят още повече по време на Северния поход (1926-1928), към края на който вече са оформени две главни идеологически течения – националистическо и комунистическо, борбата между които през следващите две десетилетия ще реши съдбата на Китай.

В средата на този период, през декември 1927г, година след като Чан Кайшъ поема контрола над Гоминдан и година преди началото на кървавия конфликт между партията и комунистите на Мао, в християнския храм на Шанхай, Сун Мейлин става съпруга на китайския лидер. Омъжвайки се за Чан Кайшъ, тя му помага да представи на западната култура много от неговите идеи, както и усилено работи за популяризиране на каузата му на Запад. Със съпруга си, тя стартира през 1934 г. движение New Life (нов живот) една програма, която се опитва да спре разпространението на комунизма чрез преподаване на традиционните китайски ценности.

Дали тази сватба е била плод на „политика, а не любов“, мотивът, с който по-голямата сестра на Мейлин отхвърля предложението на Чан Кайшъ, ние не можем със сигурност да знаем. Това, което знаем, обаче е, че до фигурата на Чан се изправя фината осанка на една изключителна жена, която в следващите десетилетия се превръща в негова дясна ръка в делата, негов главен съветник по въпросите на външната политика и фактически министър на външните работи, жена, която през 1936г. оглавява Комисията по аеронавтика и става военен министър на Китай. През същата 1936 година, когато Чан Кайшъ е взет в плен от Чен Сюе-Лян, военачалник, който вярва, че националистическото правителство трябва да спре да се бори с комунистите в Китай и вместо това да се концентрира върху съпротива на японската агресия; Сун Мейлин играе основна роля в преговорите, довели до освобождаването му (виж Sian [Xi'an] Инцидент).

Бракът на Чан Кайшъ и Сун Мейлин се превръща в политическо събитие – не само в национален, но и в международен мащаб. Образована и на практика носител на ценностите на две култури, мадам Чан Кайшъ се превръща за западния свят в олицетворение на модернизацията на нов Китай. Докато Чан консолидира своята политическа власт, Мейлин работи по въвличането на американски социални и християнски организации в помощ на икономическото подпомагане на нуждаещи се китайци[5][6]. През Втората световна война, тя пише за американски списания поредица от статии за Китай, а през 1943 при своето посещение в САЩ става първата китайка и втората жена в световен мащаб, която говори на общо събрание на Конгреса на САЩ в опит да засили подкрепата за Китай в китайско-японската война. Нейните усилия водят значителна финансова подкрепа, а Сун Мейлин впечатлява американската общественост в такава степен, че до 1967г нейното име неизменно присъства в списъка на десетте най-харесвани жени в света.

След контрареволюционния преврат от 12 април 1927г, който установява в страната реакционен диктаторски режим, Чан Кайшъ на практика завзема и удържа властта в Китай в продължение на повече от две десетилетия. Не без помощта на лобито, което неговата съпруга успява да му създаде отвъд океана и което се води от влиятелни личности, сред които медийният магнат Хенри Люс, съпругата му Клара и индустриалецът журналист Алфред Колберг[7].

След загубата на четири столици, на 7 декември 1949г., Чан Кайшъ евакуира своето националистическо правителство на остров Тайван, като прави Тайпе временна столица на Република Китай. Той е последван от около 2 милиона китайци – предимно войници, членове на Гоминдан, бизнес и културен елит. Със себе си вземат и голяма част от националните богатства на Китай, както и значителна част от златните резерви[8]. Управлява със желязна ръка до смъртта си през 1975г, като през 1972г назначава сина си Чан Цин-Куо за премиер. Макар и във военно положение 38 години, тайванската икономика процъфтява, подпомогната от финансовите инжекции на САЩ, като през този период брутния й вътрешен продукт надхвърля неколкократно този на КНР, а валутния й резерв е втори в света след японския. След преместването в Тайван, все още много влиятелна, Сун Мейлин продължава да търси подкрепа от страна на Съединените щати, и усилията й спомагат за формирането на политиката на правителството на САЩ към Китай и Тайван. След смъртта на Чан Кайшъ, Сунг Мей-лин се премества в Ню Йорк, където живее в полу-уединение. След смъртта през 1988 г. и на Чан Цин-Куо тя за кратко се включи в тайванската политиката, но по това време влиянието й е значително намалено. Нейни публикувани произведения са: Това е нашият Китай (This is Our China, 1940), както Сигурната победа, (The Sure Victory 1955), и два тома избрани речи.

Дори и днес навсякъде в Тайван се усеща желязната ръка в кадифена ръкавица на мадам Чан Кайшъ. Работила редом до съпруга и народа си, тя възпитава в задължителната любезност и ред, няколко поколения граждани на Република Китай.

Използвани източници

  1. Фалиго, Р., Кофер, P., Червеният дракон Кан Шън, ИК „Труд“, 2000г.
  2. Bevir, Mark. Encyclopedia of Political Theory. Sage publishing, 2010.
  3. Donovan, S., Madame Chiang Kai-Shek: Face of Modern China.
  4. Leong, K., The China Mystique, University of California Press, London, 2005.
  5. Dunbabin, J. P. D., The Cold War. Pearson Education, 2008.

[1] Вж. Bevir, Mark, Encyclopedia of Political Theory. Sage publishing, 2010, p. 164.

[2] Вж. Donovan, S., Madame Chiang Kai-Shek: Face of Modern China, p. 19.

[3]Ibidem, p.22.

[4]Ibidem, p. 29.

[5] Вж. Leong, K., The China Mystique, University of California Press, London, 2005, p.117

[6] което освен икономически ефект несъмнено допринася в голяма степен за представянето на имидж на правителството на нейния съпруг в по-благоприятна светлина след Шанхайското клане през 1927г.

[7] Вж. Фалиго, Р., Кофер, P., Червеният дракон Кан Шън, Книгоиздателска къща „Труд“, 2000г, с. 221.

[8] Dunbabin, J. P. D., The Cold War. Pearson Education, 2008, p. 187.