Проблемът с опазването на околната среда в Китай след стартирането  на  икономическите  реформи през 1978 г.

Ерхан АхмедовДокторант, ПУ „Паисий Хилендарски“

The problem of environmental protection in China after the launch of economic reforms in 1978

Erhan Ahmedov, PhD student, Plovdiv University „Paisius of Hilendar

Summary:The report presents data on issues of environmental protection in China after the launch of economic and political reforms in 1978. The main arguments, is that the Chinese economy can turn from polluting environmentally friendly economy. For this purpose it is necessary to markedly increase the proportion of energy generated from renewable sources: wind and sun, and to use natural resources more economically and in a way environmentally friendly. The method used is the analysis of Western books, Bulgarian and Chinese researchers who have written on the topic, as well as articles from officious CCP ,, People’s Daily „(March 2014 December 2015). The research problem is to reveal how rapid economic development has an impact on the environment. Chinese system of managing the economy and society is specific. It is a combination of socialist administrative regulations and market elements. How does this system deal with environmental issues?

Keywords: pollution, environment, air, water, carbon dioxide,  investment.

Увод

Китай е страната, която постига безпрецедентни нива на растеж на БВП в периода от 1978г. до днес. Този растеж обаче си има и своята отрицателна страна, а именно замърсяването на въздуха, водата, почвата и горите.

   1.Икономическо развитие и унищожаване на околната среда. Възможен ли е друг път на развитие пред Китай?

За миналите общества, а и за сегашните са характерни осем процеса на унищожаване на околната среда причинени от човешките действия. Тези процеси са: обезлесяване и системно разрушаване на околната среда; ерозията; салинизацията и изчезването на плодородните почви; регулацията на водите; прекомерният(,,хищнически”) лов и риболов;  ефектът на внесените от вън растителни и животински видове върху местната флора и фауна; пренаселеността и нарастването на индувидуалните потребности. За съвременните общества, освен посочените осем фактора са валидни и четири нови, които не са познати на миналите общества: климатичните промени, дължащи се на човешката дейност; натрупването на токсични химикали в околната среда;  изчерпването на енергийните ресурси и тоталната експлоатация, на която е подложена планетата. Най-важният фактор може би все пак е как хората реагират на екологичните проблеми. Процeсът, при  който хората сами унищожават природните ресурси е известен като екоцид(Даймънд, 2007:13-17).

Според теорията на Даймънд, при колапса на миналите общества са налице  една или комбинация от  няколко от посочените фактора. Той твърди, че екологичните проблеми никога не са единствената или водеща причина за колапса на дадено общество(Даймънд, 2007:23).

Екологичните проблеми на Китай могат да бъдат поставени под следните шест знаменателя: въздух, води, почви, разрушаване на хабитатите, намаляване на биологичното разнообразие и мегапроектите(Даймънд, 2007:493).

Съвременен Китай се сблъсква и с дванадесетте основни проблеми на околаната среда и приема последствията от това. Има ли всъщност изход за Китай, от тези проблеми? Обречена ли е тя на колапс?

През 1978г. започва нов етап от историята на Китай. Тя започва своят преход от една затворена и планова икономика към по-открита към света икономика. Според Хинтън, обаче използваната система на  ,,семейната отговорност” нанася сериозни щети на околната среда. Основният лозунг през 1979г. е, че ,,някои трябва да забогатеят първи”. Селяните започват да секат горите безразборно, да обработват земи, които никога не са били обработвани.  Това нанася огромни щети на почвата и горите(Hinton, 1990:155-156).

Един от основните проблеми на Китай е свързан с липсата на достатъчно вода за поливане и пиене, въпреки че Китай е на второ място в света по водни ресурси. Причината за тази аномалия е, че в  80% от територията на реките дори няма риба, защото са замърсени. Самата вода също се харчи безразборно. Над 60% от тея се губи поради изпарения или лоша водна инфраструктура. Северен Китай е беден на води, но там се намира 66% от селското стопанство на Китай. Водата е изобилна на юг(Cann, M.  Cann, Shangguan, 2005:5-7). През 2002г. лидерите на ККП стартираха грандиозният план за прехвърляне на води от юг на север. По план проектът ще бъде завършен през 2050г. Разчетените разходи по него са за 59млрд. щ.д. (Даймънд, 2007:498).

Качеството на водата се влошава с всяка изминала година. В повечето китайски реки и подземни извори, поради изхвърлявено на промишлени и общински отпадъци, масовото използване на химически торове и пестициди, поради което се увеличава концентрацията на водорасли. Само 20% от водите за битови нужди в Китай се пречистват, в развитите страни се пречистват 80%. Над 2/3 от водата за напояване и пиене е от подземни източници, но проблемът е, че и те са замърсени вече и/или започват да пресъхват. Например долното течение на Хуанхъ е пресъхнало 20 пъти в периода 1972-1997г., като дните в които няма вода са се увеличи от 10 през 1988г. на 230 през 1997(Даймънд, 2007:493-494).

Китайските предприятия използват водата неефективно. Например,  за добиването на стомана в развитите страни се използват между 3 и 5 куб.м. вода, а в Китай 70 куб.м. При преработката на олио в развитите страни се използват 0,5 куб.м. вода, а в Китай 2,43 куб.м.(из доклада на CCICED, с.113). Ефективността на производството на китайските предприятия е едва половината от това в развитите страни. При производството на хартия консумират два пъти повече вода в сравнение с развитите страни. При производството на амоняк например изхабяваната вода е 42 пъти повече в сравение с напредналите страни(Даймънд, 2007: 491-492).

Друг важен проблем за Китай е  загубата  на  обработваема земя. В периода между 1997 и 2007г. Около 755хил. хектара земи се губят всяка година в резултат на ерозия, засоляване или просто стават пустиня. Загубената земеделска земя е трудно да се възстанови. Целта на китайските власти е обработваемата земя да се задържи около 120 млн. хектара.  През 2007г. властта въвежда строги мерки за предотвратяване на отдаването на обработваеми  земеделски земи за  търговски цели. Местните власти обаче често одобряват незаконни инвестиционни проекти въпреки строгият контрол на централната власт(Стефанов, Колева, 2015:498-499). Властта в Пекин се опитва да увеличи обработваемите земи в Китай. Над 60% от блатата в Северен Китай се пресушени и превърнати в обработваеми земи. С този акт обаче се намаля възможността почвата да поеме водата при дъжд. Също така се застрашават местообитанията на флората и фауната. Биологичното разнообразие в Китай също е застрашено. Консумацията на риба например се е увеличила пет пъти за последните 25г. През 2003г. риболовът в Яндзъ е забранен(Даймънд, 2007:496-497). Нарастването на броя на населението на Китай и подобряването на благосъстоянието им предполага, че те ще консумират все повече храна. Дори да предположим, че Китай внася необходимите храни това не решава проблема, а само го прехвърля извън Китай т.е. в друга страна ще е застрашено биологичното многоообразие.

Според данните на Тао и Уеи към 2000г. в  Китай пясъчното опустиняване е обхванало 385,700 кв.км. От тях леко и потенциално са повлияни 129,300кв.км., умерено опустинените  са 99700кв.км, тежко  и много тежко опустинени са 79090кв.км. и 67560кв.км. Годишната експанзия на пустинята в периода 1950-1975г.  е от 1560кв.км., 1975-1987 е 2100кв.км  и 3600кв.км. между 1987-2000г. Вредите причинени от опустиняването са за 6,532млрд. щ.д. всяка година. Опустиняването води до: повреждане на екосистемата, влошаване на  околната среда, загуба на човешки животи, увеличава бедността, загуба на земя, увеличава силата и честотата на пясъчните и пустинни бури (Tao, Wei, 2005:233-240). Една от причините за опустиняването на земите в Китай се дължи на насекомите. Тяхната популация през 1986г. е по-голяма от тази през 1950 и 1963г. Само през 1976г. насекомите унищожават 5млн. хектара гори. Властите се опитват да спрат пустининте пясъци и дюните като блокират пътят им отпред и пълнят отзад(Richardson,1990:240). Според данните на Р. Мередит, в Китай средногодишно около 400хил. души загиват от  отровните газове във въздуха(Мередит, 2007:32).

Днес ерозията е обхванала 19%  от територията на страната.  Тя приема особенно опустушителен характер в т.нар. Льосово плато(70% от площта му). Това е планинска област в Централен Китай, заемащ обширни области от провинциите Шанси, Хунан, Шънси и Кансу(средна надморска височина 1000м., 400хил.кв.км.). Дебелината на льосовото плато на места е от 50 зо 80м. В р. Яндзъ са се събрали седименти, които намаляват наполовина карабоплаването. Седиментите се получават вследствие на използването на пестициди. Пестицидите убиват не само вредителите, но и червеите обновяващи почвата. Вследствие на салинизацията(осоляването на почвата) плодородните земи са намалели с 50%. Солинизацията се дължи на остарели системи за напояване. Запустиняването е обхванало близf ¼  от територията на страната. Само за последните 15г.  са съсипани 15% от плодородните земи в Северен Китай(Даймънд, 2007:494-495).

По отношение на опазването на горите управляващите постигат известни успехи. От 1981 до 2000г. са засадени 35млн. дървета. През 1990г. около 12% от територията на Китай е заета от гори, а през 2000г. вече са 16%(C. W. Cann, M.  Cann, Shangguan, 2005:18). В Китай на глава от населението се падат 1,2 кв.км. гори, а в развитите държави 6,5 кв.км. В сравнение с Ктиай в Япония горите заемат 74% от териотрията и. Катастрофалните наводнения от 1996г. нанасят  щети за 25млрд. щ.д. През 1998г. последват още по-разрушителни наводнения и едва след тях властта налага мораториум върху сечта на естествените гори(Даймънд, 2007:495-496). Това е едно от  правилните мерки за опазване на околната среда.

Над 40% от територията на Китай са пасища, по този показател тя отстъпва само на Австралия. Деградацията, вследствие на прекомерната паша, климатичните промени, рудоддобива и други промишлени отрасли е обхванала 90% от тях. Част от пасищата са в Тибетското плато(най-високото в света) и от там извират най-големите реки на Индия, Пакистан, Бангладеш, Тайланд, Лаос, Камбоджа, Виетнам и Китай. Амортизираните пасища причиняват все по-чести и разрушителни наводнения в басейните на Хуанху и Яндзъ. Те са и причината за прашните бури в Източен Китай(Даймънд, 2007:496).

Американецът У. Хънтън предлага за да се опази китайската почва от ерозия да се смени самата концепция за животновъдство. Според него животните чрез прекомерната паша унищожавали почвата. Неговата идея е да се накарат хората да селектират животните,  като месото на едрият рогат добитък  на възраст до 1,5г.да струва  по-скъпо от това  на старите крави. Така  селяните щели да продават животните се по-рано и следователно да се съхрани почвата. Втората му идея е във всяка провинция само 1/3 от площта да е позволена за паша, а другите 2/3 да си почиват. Следващата година да има ротация на земите за паша(Hinton,1990:84-86). Тази идея е спорна, защото може примерно селяните да отглеждат повече крави-майки и да продават телетата им и така не само да не намалее броят им, но дори и да се увеличи. Идеята не е съобразена с манталитета на китайските селяни. По-добре би било тези, които имат по-малко животни да получават определени суми като директно подпомагане за определен период.

При старта на реформите през 1978г. Китай изхвърля към 300млн.т. въглеродни емисии в природата, но към 2010г. те вече са над 2250 млн.т. Китай се превръща в най-големият замърсител на атмосферата с въглеродни емисии, изпреварвайки значително САЩ и Великобритания(Стефанов, Колева, 2015:488).Замърсяването на въздуха в китайските градове е сериозен проблем. В много от градовете хората се движат с кислиродни маски по улиците. Съдържанието на азотни окиси и въгрероден диоксид надхвърля в пъти максимолно допустимите според стандартите на СЗО норми. Причината се крие в разрастващата се енергийна промишленост основана на каменните въглища. Вече във всеки четвърти град на Китай, киселинните дъждове са нещо обичайно(Даймънд, 2007:493).

При изпълнението на Десетият Петгодишен План(2001-2005) Китай отделя средства за решаването на екологичните проблеми. Посочените в скобите суми са в млрд.щ.д. Средствата са разпределени както следва: превантивни мерки във връзка със замърсяването на атмосферата(33,82млрд. щ.д.); превенция на замърсяването на водната среда(32,61); обработка на твърди отпадъци(10,87); запазване на околната среда (6,04); формиране на потенциал за защита на околната среда(Стефанов, Колева, 2015:491).

В следващият Единадесети Петгодишен План(2006-2010) са поставени по високи цели. По важните от тях са свързани с намаляването на потреблението на енергия на единица БВП с 20%; намаляване на потреблението на вода за промишлени цели с 30% и цялостно съкращаване на основните замърсители с 10% за посоченият период. Всъщност  първата цел не е постигната напълно, намалението на потреблението на енергия на единица БВП е с малко над 14%(Стефанов, Колева, 2015:492). Посочените цели предполагат едно по-ефективно и по-чисто производство щадящо околната среда.

Д. Даймънд разглежда последствията за хората в следствие на разрушаването на околната среда в следните три категории:  икономическа цена, здравна цена, изложеност на природни бедствия.

Даймънд разглежда икономическата цена, като посочва различни примери. Например, годишно се харчат 72млн. щ.д. за спирането на ,,алигаторският бурен”, внесен случайно от Бразилия заедно със смеските за прасета. Същият обаче се е отскубнал случайно и напада овощните градини, бататите и цитрусовите горички. Загубите за предприятията в град Сиен поради липсата на вода са за 250млн.щ.д. на година. Всяко година прашните бури причиняват щети за 540млн.щ.д., а киселинните дъждове 730млн.щ.д. Така наречената ,,Зелена стена”, която е предвидена да пази Пекин от пясъци и бури струва 6млрд.щ.д. всяка година. Щетите нанесени от вредителите са за 7млрд.щ.д. на година. Щетите нанесени от наводненията през 1997г. са за 27млрд.щ.д., а през следващата са още по-големи. Опустиняването нанася щети за 42млрд.щ.д. и още 54млрд.щ.д. да щетите от замърсяването на въздуха и водите. Всички щети възлизат на 14% от БВП(Даймънд, 2007:498-499). От данните за Десетият Петгодишен План(2001-2005) е видно, че властите отделят общо 83,34млрд.щ.д. за решаването на екологичните проблеми. Сумирането на щетите, които изброява Даймънд годишно възлизат на 138млрд. щ.д. т.е. сумата отделена от властта за период от пет години за отстраняване на щетите причинени върху околната среда е по-малка от щетите само за 1 година. Властта не изразходва достатъчно средства за покриване на щетите нанесени на природата главно вследствие на собствените и действия и тези на местните власти.

В средата на 90-те години на миналият век започва да се обръща по сериозно внимание на опазването на околната среда. Бюджетът за тази дейност през този период е 0,78% от БВП. От старта на реформите до края на 2012г. на съд са предадени над 6 хил. нарушители на изискванията за опазването на околната среда. През този период са затворени и над 65 хил. малки предприятия. Спрени са и 200 кораба с опасни чуждестранни отпадъци. Назначени са   над 100хил. души отговарящи за опазването на околната среда. (Дженхуа, 2013:79-80). Данните представени от Дженхуа потвърждават диспропорцията между вредите причинени от човешката дейност върху околната среда и разходите за опазването и.

Околната среда на Китай е замърсявана както от чуждестранни компании, опитващи се да внасят в странта технологии за производство забранени в собствените им страни, така и от малките китайски компании с персонал до 6 човека. През 1993г. са преброени 19998 компании интензивно замърсяващи околната среда. Продукцията, която те произвеждат се оценява на 50 млрд. щ.д. (Даймънд, 2007:502). Невъзможно е да се оцени каква е вредата, коята нанасят на околната среда въпросните компании за да се оцени дали цялото им производство покрива щетите.

Каква е здравната цена на икономическият възход на Китай? Съдържанието на олово, което се съдържа в кръвта на градските жители е над два пъти повече от нормите, които в развитите страни се счита, че застрашават психическото здраве на децата.Замърсеният въздух убива около 300хил. души годишно. Заради замърсеният въздух годишно се изразходват 54млрд.щ.д. или 8% от БВП. В Китай нагодина умират около 730хил. души то тютюнопушене.Пушачите  в  Китай са 320млн. души(Даймънд, 2007:498-499).

2. Мерки за справяне с екологичните проблеми

Все пак има шанс Китай да излезе от екологичният капан, в който сам е попаднал. Първо,  е необходимо да се повиши цената на природните ресурси и най вече на водата за да се ползват поефективно. Второ, да се увеличи значително делът на електроенергията произвеждана от възобновяеми източници. Цената на енергията от слънчевите панели постоянно пада и тя става все по-изгодна.

Властта в Пекин все пак предприема и мерки за съхраняване на околната си среда. Китай внася огромни количества дървесина от страни като Габон, Папуа Нова Гвинея, Бразилия, Виетнам, Нова Зеландия, САЩ, Русия и др. По същество по този начин Китай изнася обезлесяване. Вносът на дървесина се засилва след 1998г., когато е наложен мораториум върху сечта на китайските естествени гори. От една страна,  е разбираемо желанието на властите хората да живеят по-добре, но от друга страна, ако китайските граждани достигнат по ниво на консумация тези в развитите страни  екологичните проблеми ще се увеличат. Това би довело да удвояване на сегашната консумация на ресурси(Даймънд, 2007:504-505).

През 1998г. властите забраняват и ползването на оловният бензин. Новите коли, които се произвеждат трябва да отговарят на еколотичните изисквания валидни и в ЕС(Даймънд, 2007:510). Тези  мерки  обаче са капка в морето.

Като един от начините за борба със замърсяването на въздуха в Китай се използва вятърната енергия. Мощността на инсталираните мощности от вятърните централи в Китай до сега е 114,6 гига вата. По този показател Китай е на първо място в света. Само през 2014г. са инсталирани 23,2 гига вата в Китай или 45% от всички инсталиранимощности в света за годината. Вятърната енергия освен, че е възобновяема тя разпръсква и смога. През  последните няколко години болните от рак на белите дробове в Китай са се увеличили пет пъти. Произведената от вятърните електроцентраали енергия е 2,78% от цялата към 2014г. Целта на властите е да достигнат 5% през 2020г.[1]През 2014г. Китай инвестира в производството на чиста енергия  89,5млрд.щ.д. или 29% от цялата сума инвестирана в световен мащаб. Увеличението спрямо предходната година е от 32%[2]  В Китай освен вятърната енергия се развива и слънчевата. Само за първата половина на 2015г. в експлоатация са въведени мощности за 7,8млн. квч.[3]. Една от другите мерки за намаляване на вредните емисии е популяризирането на електромобилите в Китай. В първите осем месеца на годината са продадени 108 хил. електромобила в Китай. Увеличението е с 270% спрямо същият период на миналата година[4].

Заключение

От една страна проблемите със замърсяването на околната среда  са очаквани. Те са съпътствали при модернизацията им всички развити държави. От друга страна обаче, част от тях е можело да бъдат предотвратени. Например при старта на модернизацията през 1978г. нищо не е пречело пред бъдещите инвеститори да се поставят условия, ако ще инвестират в Китай да използват при производството си  технологии щадящи околната среда. Все пак Китай е огромен потенциален вътрешен пазар от 1,4млрд. души и повечето инвеститори биха приели условията. Разбира се, голяма част от  замърсителите не са чуждстранните инвеститори,  а държавните и други компанни собственост на местната власт. Пътят пред Китай е във все по-масираното налагане на възобновяемата енергия от вятъра и слънцето.

Библиография

Даймънд Д.  Колапсът. Човешките общества между успиха и провала.Прев. от англ. Юлиян Антонов, Изд. ,,Изток-Запад”, С., 2007

Дженхуа С. Опазването на околната среда – жизнен проблем. Сп.,,Понеделник”, бр.3-4, 2013, с.79-82.

Мередит Р. Слонът и драконът. Възходът на Индия и Китай и какво означава това да всички нас. Прев. от англ. Грета Керемедчиева. Изд.,,Сиела”, С. 2007

Стефанов, Колева, 2015: Стефанов Н., Колева А. Китай: социално-икономическо развитие от древността до наши дни. С. 2015

CCICED policy report ,,Environment and development in China: Reviev and perespective(China enviromental and science press), Beijing, 2007

Hinton W. The great reversal. The privatization of China 1978-1989. Monthey reviev press, New York, 1990.

Richardson  S.D.  Forests and forestry in China”. Changings   parents of resourse development. East-West center, California, USA, 1990.

Cann C. W, Cam M.,  Shanggan G.  Cnina’s road to sustainable development.  An overviev. (Kristen A. Day, editor)                 China’s environment and the challenge of sustainable development. Columbia university press, London,2005, p.3-34.

Tao W., Wei W. Sandy desertification in Northern China (Kristen A. Day, editor)              China’s environment and the challenge of sustainable development. Columbia university press, London,2005, p.233-247.

 

[1] Ветряная энергия помогает Китаю бороться со смогом http://russian.people.com.cn/n/2015/1008/c31518-8959194.html Статията е публикувана на 08.10.2015г. Последно посещение на 05.12.3015г.

[2]Китай лидирует в мире по объему инвестиций в развитие экологически чистой энергетикиhttp://russian.people.com.cn/n/2015/1021/c31518-8965010.html  Статията е публикувана на 25.10.2015г. Последно посещение на 05.12.2015г.

[3] В первой половине 2015 года в Китае повысилась прибыльность индустрии солнечной энергетики http://russian.people.com.cn/n/2015/0723/c31518-8925149.htm Статията е публикувана на 23.07.2015г. Последно посещение на 05.20.2015г.

[4]Китай усилит поддержку популяризации электромобилей  http://russian.people.com.cn/n/2015/0924/c31518-8954903.html Статията  е публикувана на 24.09.2015г. Последно посещение на 05.12.2015г.