Приоритетите в мироопазването в правителствата на Япония в периода 2009-2014

Ивайла Ивайлова Алексова СУ „Свети Климент Охридски” докторант в Катедра Политология, Философски факултет

Priorities regarding peace-keeping operations in the governments of Japan in the period 2009-2014

Ivaila Ivailova Aleksova ‘St. Climent Ohridski’ PhD student in Political Science, Faculty of Philosophy

Abstract

The report discusses main priorities regarding peace keeping operations in the governments of Japan in the period 2009-2014. Key documents including statements of prime ministers and officials have been analysed and factors for Japanese activities in peacekeeping have been highlighted. A conclusion could be drawn that a priority of Japanese governments is fostering US-Japanese Alliance including new areas of contribution as peace building and peacekeeping and active role in United Nations activities and policies. The motives behind the shift of Japanese interests from non traditional security instruments as human security to protection of civilians and use of force have been outlined.

Key words:

US-Japan Alliance, peace building, peacekeeping, security policy, New Security Guidelines, UN policies, human security, self-defence forces

Управлението на Юкио Хатояма (16 септември 2009-8 юни 2010)-ЯДП

През 2009 г. ЯДП печели изборите след дългогодишно несменяемо управление на ЛДП. Партията заявява, че ще развие активни стратегии във външната политика и ще изгради близък и „равнопоставен съюз със САЩ” и вътрешно регионални механизми за сътрудничество в Източна Азия. Мото на политиката на Хатояма е духът „юу” и „аи” или „дух на патриархат”, в смисъла на общество, състоящо се от независими индивиди, „които стоят изцяло на краката си, за да преодолеят разликите, да уважават другите и да се поддържат един друг”[1]. Хатояма потвърждава, че няма амбициите да превърне Япония във военна сила, нито намерения за притежание на ядрено оръжие. Други основни приоритети са активната роля в ООН мироопазващите операции, либерализацията и търговски инвестиции, както и борбата срещу глобалното затопляне. Позицията на ЯДП спрямо ООН е, че Япония участва активно в колективната сигурност на следконфликтните операции чрез полицейски отряд за спешни случаи. Правителството издава „Насоки за отбрана”, които биха могли потенциално да улеснят изпращането на ЯСС в случай на заплаха и да осигурят военна подръжка като вземат участие в колективна сигурност в следвоенни  операции. Насоките са използвани за осигуряване на правна основа в съюзническите мисии със САЩ, които са двусмислени в дефинирането на „военнни” и „невоенни зони”, „операции по време на и след конфликт”. В документа е направен преглед на принципите за хуманитарна помощ, операциите при бедствия и аварии и мироопазващите операции[2]. Отдела за отбрана и подкомитета предлага през юни преглед на Националната програма за отбрана, планирана за края на 2009[3]. Според Насоките за национална отбрана от 2010 г. са откроени две основни цели на политиката за сигурност, а именно предотвратяването на заплахи директно, засягащи Япония и полагане на усилия за стабилизиране на средата на сигурност в Източна Азия[4]. Признава се сътрудничеството между военните сили и невоенния сектор, като заемащи важна роля при превенция на конфликти, изграждане на мира, усилия за възстановяване и области на нетрадиционната сигурност. Сътрудничество между различни правителствени агенции и НПО-та, което е предвидено и според „Дневен ред за мир” и концепцията за „човешка сигрност” също е предвидена в стратегията. Продължава участието в подкрепа на ООН в дейности като разоръжаване и подкрепа за изграждане на капацитета.

Управлението на Наото Кан (8 юни 2010-2 септември 2011)

В пресконференция Наото Кан заявява, че обстановката около Япония е несигурна и обещава да работи за външна политика и политика на сигурност, която цели мир, основан на „балансиран прагматизъм”[5]. С международните срещи на високо равнище и изказванията на премиера пред ООН се подчертава желанието на Япония за активна роля по глобалните въпроси. Той припомня специалното геополитическо положение на Япония като морска и азиатска държава, граничeща с Тихия Океан и заявява, че водената от него политика ще бъде съобразена с тази „двойнствена природа”. Премиерът заявява, че ще продължи със своите усилия в реформата на ООН и членството за постоянен член на Съвет за сигурност[6]. Имайки предвид обстановката на сигурност се приемат „Национални насоки за отбрана”. В тази връзка се обсъждат и въпросите за увеличаване обема на ОПР и помощта за развиващите се страни. Освен приноса за националната сигурност, се дискутират и въпроси относно човешката сигурност. Гарантира се, че Япония ще продължи да развива международното сътрудничество за мира и просперитета на Азия и Океанския регион и особено връзките със САЩ в региона. Заявява, че е необходима стратегия по укрепване на мира и пледира за обединяване усилията на международната общност. Международната помощ се гради на четири стълба-„мироопазване, укрепване на мира, превенция на конфликти и човешка сигурност”[7]. Като председател на Съвета за сигурност на работната група по мироопазващите операции се ангажира да води дискусиите сред страните, допринасящи за мироопазващите дейности и осигуряване на необходимите ресурси за осъщестяването им. Премиерът признава, че След втората световна война Япония се сблъсква с трудности, подобни на тези пред които се изправят развиващите се страни. Дългът за помощ се възприема като символ на благодарност за получената международна общност. По подобен начин се мотивира и интереса ѝ в постигането на Целите на Хилядолетието, което е и основна тема на Общото Събрание на ООН през 2010 г. Откроени са редица други социални и икономически проблеми, в това число застаряващо население, фискални проблеми и енергийна зависимост от други страни. Премиерът ги определя като „общи глобални проблеми”.

През 2010 г. се приемат упътванията за националната сигурност. Те са израз на амбициите на премиера Кан за реформиране на ЯСС от „основни сили за сигурност”, каквато е функцията им след Втората световна война към „функционални сили” за самообрана с по-добри информационни и технически възможности. Предложени са реформи, включващи морски патрул, въздушна защита и отовор на балистичните атаки, включващи югозападна Япония. Мирът и просперитета на Япония са свързани с регионалния мир и развитие. Заявявайки, че пацифизма на една нация не е достатъчен премиерът пледира към международно и регионално сътрудничество[8]. Мисия на управлението е възстановяването на „Япония като силна страна”.

Правителство Йошихико Нода  (2 септември-26 декември 2012) ЯДП

2011 г. бележи трагичен момент за Япония заради разрушителното земетресение в района Тохоку, чиито щети са материални, икономически и морални. Това несъмнено дава отражение на вътрешно-политическите, а донякъде и на външно-политическите приоритети на страната. Ролята на ЯСС за хуманитарна помощ и снабдяване с провизии за пострадалите от засегнатите региони е голяма, а с това и общественото доверие към тях нараства. Извършва се т.нар операция „Приятел”/„Томодачи”/, изпълнена съвместно от САЩ и ЯСС. Тази операция се възприема като поредното доказателство за затвърждаване на отношенията със САЩ в областта на отбраната[9]. От друга страна, логично се предвижда ЯСС да участват в операции по възстановяване в районите засегнати от земетресението в по-голяма степен, отколкото да бъдат изпращани в мироопазващи операции на ООН. Над 160[10] страни по света оказват хуманитарна помощ на Япония за справяне с щетите. Този енодегенен фактор е причина за преосмисляне не само на ролята на ЯСС, но и външната политика и приоритети. Страната се стреми да използва опита си за възстановяване на други райони по света, от една страна като дълг към международната общност и жест на благодарност, от друга за да демонстрира, че въпреки вътрешните проблеми не намалява външнополитическите си ангажименти. Подчертава се, че страната има дълга история на помощ за развиващите се страни в изграждането на общества чрез изграждане на институции и развитие на човешките ресурси. От тази перспектива Япония се задължава да поддържа развиващите се страни чрез използването на ОПР и  да работи за активно глобалното сътрудничество. Основен приоритет, предложен като важен за постигане на икономическо развитие и фискална сигурност от японска страна е този за изграждане на силна средна класа като социална основа за развитие на капацитета на развиващи се страни като Южен Судан. Това трябва да бъде осъществено чрез осигуряване на човешка сигурност чрез ОПР, третиране на проблеми като глада в Африка и усилия за демократизация в Близкия Изток и Северна Африка.[11]

В речите си премиера признава че въпреки, че централната мисия на ЯСС е да осигуряват мир и независимост на страната, на фона на променящите се времена, ролята им постепенно еволюира и важността им расте. Направени са конкретни предложения за  внимателен анализ на изискванията от контингента и интензивно обучение и тренировка за избягване на „непредвидени” обстоятелства в националната отбрана. Като основен приоритет е определена подготовката за терористични или кибер- атаки и мерките за управление на кризи[12]. Целят се динамични отбранителни способности.

Управлението на Шиндзо Абе (26 декември 2012-24 декември 2014; 24 декември 2014-до момента) ЛДП

Под мотото „активна дипломация за мир” са разработени национална стратегия за сигурност и национални насоки за отбрана[13] с цел изграждане на отбранителни способности, отговарящи на  променящия се климат на сигуност. Тази инициатива е обоснована от усложняващата се обстановка на сигурност и нуждата да се идентифицира националния интерес с дългосрочна перспектива, така че Япония да може да поддържа добри взаимоотношения с международната общност[14]. Изразено е обществено безпокойство, че сменена интерпретация на конституцията при разрешение на правото за колективна сигурност би причинила невинни жертви по подобие на други страни, въпреки че премиера подчертава неколкократно сигурността на гражданите на регионално и местно равнище. Правителството изяснява, че няма да бъде променена позицията за използването на минимум необходима сила и че страната няма намерение да участва в бъдещи конфликти като войната в Ирак или войната в Персийския залив. Това проличава от думите: „Ние сме миролюбива страна, но нашите надежди за мир трябва да бъдат под формата на отговорни действия”[15]  Отбелязано е, че се увеличава необходимостта от ситуации, в които се изисква намесата на ЯСС. Взети са мерки за навременно изпращане на екипи и бързо реагиране с цел ефективен отговор на предизвикателствата.  Според настоящата интерпретация на конституцията в случай на неочакван конфликт в близост до Япония, японски граждани биха спасени и транспортирани от съюзник като САЩ, който има необходимите способности за това. При тази ситуация не е възможна намесата на ЯСС за защита на американски съдове, транспортиращи японски национали, освен при наличие на директна атака на японски граждани. След инцидентите с нахлуване на китайски лодки в японски териториални води, бреговата охрана и ЯСС партулират с висока бдителност. По-голямата част от японската територия попада под обсега на ракетите на Северна Корея, която продължава да развива ядрени оръжия. Кибератаките и други заплахи се придвижват през граница със скоростни темпове и това не се отнася само за Япония.  Конституцията не позволява упражняването на правото на колективна самоотбрана в същия смисъл, в който това е позволено според устава на ООН. Премиерът подчертава, че упражняването на това право би могло да се осъществи при определени ограничения и на основата на интерпретацията на правителството, а именно че използването на сила е допустимо само в случаите на атака над Япония. Три са условията, при които страна може да упражни правото си на самозащита: 1) атака над чужда страна в близки отношения с Япония; 2) ситуация, представляваща заплаха за сигурността на Япония; 3) използване на минимална сила само при наличие на молба или съгласие от страна на атакуваната страна[16]. Японските лидери отстояват позицията, че страната не трябва да се отказва от правото си на минимална отбрана в случай на опасност. Но това минимално използване на сила би могло да се интерпретира. Привеждат се примерите, когато в околностите на Япония американски кораб е нападнат и Япония няма право да се включи[17]. През май 2015 се сформира консултационен Панел за възстановяване на правните основи за сигурност-частно консултационнен орган към министър-председателя Шиндзо Абе относно японската позиция за правото на колективна самоотбрана. Премиерът заявява: „Ние носим отговорността да защитаваме живота на нашите граждани във всяка ситуация.

Обобщение:

Япония в условията, когато в резултат на последствията от Втората световна война губи възможността да бъде активен субект в план световна политика, търси и намира своята роля в мироопазването на ООН. Страната на изгряващото слънце разгръща в най-голяма степен понятието „изграждане на мира”, включващо консолидация на мира и превенция на конфликти. Това се дължи на самовъзприятията на страната като пацифист, както и на дълга да даде своя принос за опазването на мира и сигурността. Но едновременно с това тя е водена и от национални и външнополитически интереси. От направеният преглед обаче, се открояват различни приоритети, които в определени периоди изместват фокуса от ролята в ООН и частност тази на японските сили за самоотбрана и страната в ООН. Общото при повечето правителства е приоритета за разширяване на съюза със САЩ и активна роля в ООН. При някои от правителствата обаче, участието в мироопазващите операции е водещо, а при дурги по-скоро приноса в операции по укрепване на мира. В някои от правителствата в периода 2008 г.-2010 г. основен приоритет е борбата с климатичните промени и преодоляване последствията от икономическата криза от 2008 във вътрешен план. В правителствата на Шиндзо Абе под формулата „активна дипломация за мир” се предприемат мащабни мерки за реинтерпретация на конституцията, като предлог за това е и участието в мироопазващите операции.

Литература:

  1. Abe naikakusōri daijin kisha-kaiкеn Press Conference by Prime Minister Abe (May 15, 2014), http://www.‌kantei.go.jp/jp/96_abe/statement/2014/0515kaiken.html, последен достъп: 04.08.2016.
  2. Address by Naoto Kan Prime Minister of Japan at the meeting of the United Nations Security Council at the level of heads of state and government (23 September 2010) http://japan.kantei.go.jp/kan/statement/201009/23statement_e.html, последен достъп: 18.07.2016.
  3. Dai 177-kai kokkai ni okeru Kan naikakusōri daijin shisei hōshin enzetsu,PolicySpeechbyPrimeMinisterNaotoKannatthe 177thSessionoftheDiet (24 January 2011), http://www.kantei.go.jp/jp/kan/statement/201101/24siseihousin.html, последен достъп: 18.07.2016.
  4. Gupta, S. (September 14, 2009) Policy Forum 09-074:  Hatoyama Government and Japan’s Defense Guidelines:  Pause or End to Alliance Deepening?, NAPSNet Policy Forum, http://nautilus.org/napsnet/napsnet-policy-forum/hatoyama-government-and-japans-defense-guidelines-pause-or-end-to-alliance-deepening/#sect2, последен достъп: 09.08.2016.
  5. HatoyamaCabinetE-mailMagazine (2009/ 10/ 01) HatoyamaYukiono `Yū & ai’ (rekishiokaeru) YukioHatoyama’s „Yu-Ai“, http://www.mmz.kantei.go.jp/jp/m-magazine/backnumber/2009/1001yh/index.html, последен достъп: 18.07.2016.
  6. Heisei 24-nendo Jieitai kankanshiki Noda naikakusōri daijin kunji/Address by Prime Minister Yoshihiko Noda at the 2012 Fleet Review of the Japan Self-Defense Forces/(October 14, 2012), http://www.kantei.go.jp/jp/noda/statement/2012/1014kunji.html, последен достъп: 03.08.2016.
  7. Japan Ministry of Defence, National Defense Program Guideline, FY 2011 (17 December 2010),http://www.mod.go.jp/e/d_act/d_policy/pdf/guidelinesFY2011.pdf, последен достъп: 06.09.2016.
  8. Japanese Diplomacy at a Historic Watershed, Lecture Presentation on Foreign Policy by Prime Minister Naoto Kan (January 20, 2011) http://japan.kantei.go.jp/kan/statement/201101/20speech_e.html, последен достъп: 18.07.2016.

[1]HatoyamaCabinetE-mailMagazine (2009/ 10/ 01) Hatoyama Yukio no `Yū & ai’ (rekishi o kaeru) YukioHatoyamasYu-Ai„, http://www.mmz.kantei.go.jp/jp/m-magazine/backnumber/2009/1001yh/index.html, последен достъп: 18.07.2016.

[2] Gupta, S. (September 14, 2009) Policy Forum 09-074:  Hatoyama Government and Japan’s Defense Guidelines:  Pause or End to Alliance Deepening?, NAPSNet Policy Forum, http://nautilus.org/napsnet/napsnet-policy-forum/
hatoyama-government-and-japans-defense-guidelines-pause-or-end-to-alliance-deepening/#sect2, последен достъп: 09.08.2016.

[3] Основните точки на предложението са: „Целта на Япония не е да стане велика военна сила. Япония ще продължи да поддържа позицията си на самоотбранителна национална сигурност и трите не-ядрени принципа”.

[4]Japan Ministry of Defence, National Defense Program Guideline, FY 2011 (17 December 2010),http://www.mod.go.jp/e/d_act/d_policy/pdf/guidelinesFY2011.pdf, последен достъп: 06.09.2016.

[5] Dai 177-kai kokkai ni okeru Kan naikakusōri daijin shisei hōshin enzetsu,PolicySpeechbyPrimeMinisterNaotoKannatthe 177thSessionoftheDiet (24 January 2011), http://www.kantei.go.jp/jp/
kan/statement/201101/24siseihousin.html, последен достъп: 18.07.2016.

[6]Пак там.

[7] Address by Naoto Kan Prime Minister of Japan at the meeting of the United Nations Security Council at the level of heads of state and government (23 September 2010) http://japan.kantei.go.jp
/kan/statement/201009/23statement_e.html, последен достъп: 18.07.2016.

[8]Japanese Diplomacy at a Historic Watershed, Lecture Presentation on Foreign Policy by Prime Minister Naoto Kan (January 20, 2011) http://japan.kantei.go.jp/kan/statement/201101/20speech_e.html, последен достъп: 18.07.2016.

[9] Heisei 24-nendo Jieitai kankanshiki Noda naikakusōri daijin kunji/Address by Prime Minister Yoshihiko Noda at the 2012 Fleet Review of the Japan Self-Defense Forces/(October 14, 2012),http://www.kantei.go.jp/jp/noda/statement/2012/1014kunji.html, последен достъп: 03.08.2016.

[10] По думите на премиера в Remarks by Yoshihiko Noda, Prime Minister of Japan at the Tokyo Conference on Afghanistan (July 8, 2012),Afuganisutan ni kansuru Tōkyō kaigō Noda sōri aisatsu,http://www.kantei.go.jp/jp/noda/statement/2012/
0708afghanistan.html, последен достъп: 04.08.2016.

[11]Press Conference by Prime Minister Yoshihiko Noda on the occasion of the 66th Session of the United Nations General Assembly (September 23, 2011), http://japan.kantei.go.jp/
noda/statement/
201109/23kaiken_e.html, последен достъп: 03.08.2016.

[12]PolicySpeechbyPrimeMinisterYoshihikoNodatothe 181stSessionoftheDiet (October 29, 2012) DaihyakuhachijyuikkaikokkainiokeruNodanaikakusōridaijinshoshinhyōmei, http://japan.kantei.go.jp/noda/statement/201210/29syosin_e.html, последен достъп: 03.08.2016.

[13]Opening Remarks by Prime Minister Shinzo Abe at the first meeting of the Advisory Panel on National Security and Defense Capabilities (September 12, 2013), http://japan.kantei.go.jp/96_abe/statement/
201309/12kondankai_e.html, последен достъп: 03.08.2016.

[14]Пак там.

[15]Press Conference by Prime Minister Abe (July 1, 2014),

http://japan.kantei.go.jp/96_abe/statement/201407/0701kaiken.html, последен достъп: 04.08.2016.

[16]Proposal for New National Defense Program Guidelines approved at the joint meeting of the Defense Division, Research Commission on Security, and the Special Committee on Military Bases (June 9, 2009), Liberal Democratic Party of Japan

https://www.jimin.jp/english/news/102892.html, последен достъп: 02.06.2016.

[17] Jimintō, anzen hoshō hōsei seibi suishin honbu, Shūdantekijieiken ni tsuite (Kōmura Masahiko fuku sōsai)/LiberalDemocraticPartyofJapan, Security legislation Headquarters, Right to collective self-sedense (Masahiko Takamura)/, Liberal Democratic Party of Japan, https://www.jimin.jp/policy/policy_topics/national_security_act/
124234.html,
последeн достъп: 02.06.2016.