Последиците за Корея от Руско- Японската война ( 1904 – 1905 г.) и последвалата анексия на страната от Япония

Руско- японската война от 1904- 1905 г. е първият мащабен военен конфликт в началото на XXв. и същевременно и първата война, в която азиатска държава воюва с изцяло западно въоръжение и тактика и като резултат от това печели.

През 1896г. на руският престол се възкачва Николай II , който е силно повлиян от стремежа на Руската империя за експанзия в посока Източна Азия. Препядствие за плановете на руския монарх се оказва Япония, която също има интереси в този район. За целта Николай IIсе презастрахова като подписва договор с Австрия и сплотява отношенията си с Германия. Ориентира се към продължаване строителството на Сибирската ЖП линия и изграждането на силен флот. Краят на Кримската война ( 1853- 1856 г.) бележи предела на възможността Руската държава да се разширява на територията на Европа. По-нататъшна експанзивна политика на запад би довела до сблъсък с могъщата Британска империя, а същевременно Цински Китай на изток се задушава под натиска на западните страни вследствие на двете Опиумни войни и потушаването на Тайпинското въстание. Китайската империя не може да удържи повече североизточните си владения. С подписването на Айгунският договор през 1858 г. Русия получава днес т. нар. Приморски край, където през 1860 г. се полагат основите на Владивосток. Тези нови територии се оказват доста несигурни, а Русия се нуждае от по- стабилни владения, които се свързват с незамръзващите пристанища на Жълто море, като Порт Артур например. По този начин би се осигурило икономическото развитие на района.

По това време глегайки на изток към Япония се развиват бурни социални и политически процеси. Япония слага край на самоизолацията си под силния натиск на западните страни. Започва периодът Мейджи, известен още като Реставрацията Мейджи, която се характеризира с бурна модернизация и индустриализация. Японският политически елит зстъпва мнението, че Япония трябва да се включи в международната обстановка наравно със западните Велики сили, в противен случай тя би се превърнала в поредната азиатска колония на западна държава. Ако Япония сeпревърне в колонизатор, тя ще може да развие националния си потенциал в завладените нови територии. Най- близка до тези интереси се оказва Корея. Положението ескалира по време на Японо- китайската война през 1895 г. , която цели като краен резултат получаване на влияние над Корея. Войната завършва с поражението на Китай. Япония успява да окупира о. Тайван. През май 1985 г. влиза в сила договорът от Шимоносеки, с който Китай отстъпва на Япония влиянието в Корея, Пескадорските острови, Ляодунския полуостров, о. Тайван. Китай е задължен да изплати на Япония 200 млн. ляна контрибуции.

В така развилите се събития Ляодунският полуостров се превръща в плацдарм за евентуална понататъшна експанзия в Азия от страна на Япония. Това в никакъв сличай не се харесва на Франция, Германия и Русия, които се съюзяват помежду си. Т. нар. Тройна интервенция оказва силен натиск на Япония, като я кара да се откаже от Ляодунския полуостров, което и става. Веднага след това, на 15 март 1898 г. , Русия подписва тайна конвенция с Китай, с която взима под аренда Ляодунския полуостров. Това нейно действие съвсем естествено предизвикава недоволството на Япония.

През 1900г. Русия окупира Манджурия след като е взела участие в потушаването на Боксерското въстание в Китай. През 1901 г. в Япония пада правителството на Ито Хиробуми, което е заменено с ново, начело с Кацура Таро. То е доста враждебно настроено по отношение на Русия. През септември с. г. , със съгласието на Кацура, Ито посещава Санкт Петербург. Японската дипломатическа мисия заявява, че Япония ще се откаже от претенците си относно Манджурия при условие, че Русия се откаже от влиянието си на Корейския полуостров. В крайна сметка Русия дава своя отказ. На 17 май 1902 г. , като знак на подкрепа от страна на Англия, се подписва японо- английски договор, с който се заявява, че при евентуален военен конфликт между Русия и Япония, Англия ще запази неутралитет. Като ответна реакция от страна на Русия се подписва руско- фернска декларация ( 3 март 1902г.), с която при такъв конфликт Франция би се намесила в подкрепа на Русия. На 26 март 1902 г. се подписва Руско- китайско съглашение, според което Русия се задължава да оттегли войските си от Манджурия за период от 18 месеца. Тя прекъсва този процес по време на втория етап от изтеглянето на войските си.  Това довежда до силното недоволство на САЩ, Англиия и Япония, които искат възможно най- скоро руските войски да бъдат изтеглени от Манжурия. През май 1903 г. руски войници влизат в корейското село Йонгампо под предлог, че ще строят складове за дървен материал, но реално започват да изграждат военни бази. На 1 юли 1903 г. започва и движението по Транссибирската ЖП линия, с което се осъществява прехвърлянето на руски военни части в района Източна Азия. Япония се опитва по мирен начин да реши възникналите проблеми с Русия като прибягва до средствата на дипломацията. На 12 август 1903 г. Япония предлага двустранен договор на Русия, според който да бъде призната японската сфера на вияние в Корея и руските железопътни предприятия ( само железопътните )в Манджурия. На 5 октомври Япония получава отговор от Русия, която заявява, че ще признае японските интереси в Корея ако бъдат признати руските интереси в Манджурия във всяко едно отношение. Япония не желае да води безмислени преговори с Русия и на 4 февруари 1904 г. на заседание на японския Таен съвет се взима решение за нападение на Русия. На следващият ден започва концентрирането на апонски военни части в Корея. На 6 февруари 1904 г. Япония официално скъсва дипломатически отношения с Руската държава.

Едни от най- значимите битки по време на Руско – японската война са тези при Порт Артур, при Ляоян (16 август 1904 г. , където на 22 август руските войски предприемат отстъпление), битката при Цушима ( 14 – 15 май 1905 г. , тук руският флот търпи огромно поражение, тази битка се сдобива с голяма популярност и дори влиза като пример в учебниците по военна стратегия), битката при о. Сахалин ( на 22 юли 1905 г. е превзет от Японците). За огромния крах на Русия голяма роля изиграва и провелата се през януари 1905 г. револуция, която цели сменянето на абсолютната монархическа власт с демократизирането на политическия живот в страната.

През май 1905 г. се свиква съвещание на военния съвет на Русия. На него княз Николай Николаевич, разбирайки, че за да продължи да води война с Япония на Русия са й нужни ресурси, които в момента тя не притежава, взима решението за сключване на мир с Япония. Изрично заявява обаче на дипломатическите представители на Русия, че тя няма да плаща никакви контрибуции. На 9 август 1905 г. в американският град Портсмут започват преговори между Япони и Русия, които се водят под председателството на американския президент Теодор Рузвелт. На 23 август 1905 г. е подписан мирен договр, според който Русия отстъпва на Япония южната част от о. Сахалин, арендаторските права над Ляодунския полуостров, южноманджурската жп линия, свързваща Порт Артур с Китайско- източната жп линия. Русия признава Корея за зона на японската сфера на интереси, което в последствие ще доведе до анексирането на Корея от Япония през 1910г. .

Колонизирането на Корея от Япония има особено важно значение по посока на нейното развитие. Остава въпросът за това какво въздействие има колонизацията върху модернизацията на Корея. Няма спор, че това е събитие, което променя историята на страната и предизвква голям катаклизъм сред корейското общество.

При избухването на Руско- японската война, Корея заема позиция на неутралитет. Въпреки това Япония изпраща свои войски в Сеул и на 23 февруари 1904 г. принуждава корейското правителство да подпише Японо- корейски протокол, според който трябва да бъдат събрани корейски концесии, които са необходими за участието на Япония във войната. На територията на Корея са разположени шест и половина японски батальони, иззети са всички корейски телеграфни и телефонни мрежи като е окупиран Централния телекомуникационен офис, изземва се и земя, която служи за военна цел. През септември 1904 г. Япония осъществява пълен военен контрол над цяла Корея. Заявява се, че всеки кореец, който се опита по някакъв начин да прекрачи военната железопътна комуникационна линия, ще бъде наказан със смърт. Япония се опитва да тушира по всякакъв начин недоволствата на корейското общество от създалата се обстановка и за целта на 3 юли 1905 г. публикува в пресата, че лицата, които нарушават установените военни правила ще бъдат подведени по отговорност и ще бъдат съдени по силата на японските закони. В първото Японо- корейско споразумение, сключено на 22 август 1904г., се посочва, че финансовият консултант за Корея ще бъде избран измежду японците, а дипломатическият консултант от гражданите на трети сили, които също са препоръчани от японското правителство. Тази разпоредба очевидно цели да лиши Корея по всякакъв начин от нейните национални права. Споразумението е подсилено допълнително от „принципите относно съоръжението на Корея“ , които осигуряват още по- големи привилегии на Япония. Те включват разполагането на японски войски в Корея, дори и след Руско- японската война, отчуждаване на земи за военна употреба, оказване на надзор върху дипломацията и финансовата администрация на страната, изземване на транспортните и комуникационни съоръжения, експлоатация на концесиите за селско и горско стопанство, минното дело и рибарството.

За дипломатически консултант на Корея е избран американец на име Стивънс,  а за финансов консултант е избран Мегата Танетаро, който е служител в Министерството на финансите на Япония. Последното предвижда пълната власт над финансовото управление на Корея. Осъществява се валутна реформа, при която корейската валута попада под японската парична система. Това довежда до девалвация на корейската валута от една пета до една втора.

По отношение на действията си в Корея Япония е подкрепена от Англия  и САЩ. На 12 август 1905 г. се ревизира англо- апонският договор от Алианс, с което Англия се съгласява с идеята на Япония за колонизация на Корея и дава своята подкрепа за това. В тайно споразумение между Тафт и Кацура, САЩ признават правомощията на Япония в Корея. В следствие на тези два документа Япония заявява по време на мирните преговори в Потсмут през август 1905 г. , че желае Корея да бъде поставена под изцяло японски контрол. В крайна сметка САЩ, Англия и Русия дават своето съгласие за свободни действия на Япония на територията на Корея. Американският президент отхвърля писмото на корейския император Коджонг, касаещо нелегитимността на договора между Корея и Япония, като заявява, че напълно подкрепя Япония в нейните политически, военни и икономически интереси в Корея.

Непосредствено след подписването на договора от Портсмут, японското правителство изпраща Ито Хиробуми в Корея, с цел той да принуди корейското правителсвто да сключи нов договор с Япония. В същото време Сеул вече е нападнат от японски кавалериски еденици, от един артилерийски батальон и полицейси части. На 17 ноември 1905 г. , Ито успява да натисне корейското правителство да подпише проекта към новия договор, който предвижда изолиране на корейското правителсво чрез пълното скъсване на чуждестранните отношения. Дипломатическата дейност на Корея е иззета от самите корейци и е поставена под контрола на Външното министерство на Япония. С този договор бива съзададена службата Главно дипломатическо представителство, която  има за цел да наложи колониално управление в Корея.

На 1 февруари 1906 г. Япония осъществява пълен контрол над Корея. Главното дипломаточеско предстваителство придобива пълни правомощия по отношение на дипломацията на страната, вътрешната администрация и военните ѝ дела. Чрез съвета за подобряване на корейската администрация, корейското правителство е притиснато да приеме японската агресивна политика в областта на финансите, банковото дело, селското и горско стопанство, минното дело, транспорта, образованието, културата, съдебната практика, вътрешната сигурност, местната администрация и кралското семейство.

С цел да прикрие своите принудителни действия спрямо корейското правителство Главното дипломатическо представителство изпраща Стивънс в Съединените щати, с основната задача да увеличи японската пропаганда. При пристигането си в Сан Франциско Стивънс заявява, че е направил невярна декларация и , че корейският народ като цяло приветства  подписания между Корея и Япония договор. Разгневени от тази скалъпена история, корейските емигранти в Америка Чанг Ин- Хуан и Чон Мьонг- Ун убиват Стивънс през март 1907 г. .

По врема на Международната конференция за мир в Хага през юни 1907 г. корейският император Коджонг изпраща свой представител, който излага пред света агресивната политика на Япония спрямо Корея,  наложеното от Главното дипломатическо представителство принудително абдикиране на монарха от престола и на трето място Японо- корейското споразумение от юли, което предвижда правното основание на Япония да присвои Корея. Големият брой японски служители, които проникват в системата на изпълнителната и съдебната власт, както и в корейското правителство, ускоряват процесът на установяване на пълен японски контрол във всички области. Корейските въоръжени служби са обезоръжени и разпуснати. Съдебната система се реорганизира, за да служи на нуждите на японската агресивна политика спрямо Корея. Освен това в таен меморандум, който е прикрепен към Японо- корейският договор, се посочва, че корейските въоръжени сили ще бъдат разпуснати и, че съдилищата, новопостроените затвори и полицията ще преминат под прекият контрол на Япония. Това предоставя възможността японците да изградят съвсем нова съдебна и полицейска власт, която ще обслужва техните интереси.

Корея се превръща в номинална. Япония оказва въоръжен натиск върху корейското правителство чрез своите военни сили и полицията. През юли 1910 г. Япония  въвежда нова полицейска система, с която командирът на японските военни части едновременно заема и поста на началник на полицейското управление. По време на войната с Русия, Япония се опитва да превърне корейския народ в марионетен. Това обаче предизвиква силно недоволство и гняв сред корейците. Съпротивата срещу политиката на Япония спрямо Корея се изразява най- вече в печатните издания в страната. Чанг Чи- Йон, издател на вестин „ Hwangsong Shinmun “ , публикува статия, в която яростно критикува договорът за протекторат. Като отговор на действията му японската полиция го арестува и закрива вестника му. Корейският вестник „ Daehan Maeil Shinbo “ , който се издава на корейски, китайски и английски език изказва негативно мнение относно агресивната и деспотична политика на Япония в Корея и служи за ръководство на корейската национална съпротива. Известни са много случаи, в които корейски лидери, представители на различни  сфери от обществения, политически и културен живот на корейското общество, се самоубиват в знак на протест срещу насилствено наложения от Япония договор . Много от тях правят опити за покушения срещу длъжностни лица от корейското правителство, които съдействат на японците за подписването на договора.

Усилията на император Коджонг да получи подкрепа от Съединените щати и от държавите- участнички в Международната конференция за мир в Хага през 1907 г. не дават никакъв резултат. Това води до засилване на корейското недоволство спрямо японската насилствена политика, което обаче бързо бива потушено от японската армия. В провинциите Чунгеонг, Чола, Кйонгсанг и Кангуон избухват въстания, водени от видни конфуциански учени. В началото борците за съпротива са представени главно от млади селяни. Те не разполагят с добро въоръжение, но въпреки това не се отказват от борбата си  срещу Япония когато корейската редовна армия се включва в сраженията, след като е принудително разпусната от японците. Тези антияпонски настроение бързо се разпространяват сред цялото корейско население. В съпротивата се включват не само земеделските производители и войниците, но също така ловци, работници в мините от северната част на Корея, конфуциански учени и редица обикновени граждани. В периода между 1907- 1909 г. се водят множество битки. Разгръща се голямо партизанско движение сред корейските борци за съпротива, която основна цел е главно спасяването на корейци от японски плен и унищожаване на японски транспортни и комуникационни съоръжения. За да продължи действията си срещу японските окупатори съпротивителната армия се нуждае от добро въоръжение, което за съжаление липсва. От друга страна японската ярмия и полиция без проблем би получила необходимите за справяне със създалата се ситуация военни доставки. Това е една от причините за постепенното отслабване на корейската въоръжена съпротива. Предполага се, че корейската доброволческа армия престава да съществува през ноември 1910 г. или март 1912 г. ,  когато се състои последната ѝ операция в провинция Хуангхе. Според МакКензи, който е единственият чужденец, свидетел на събитията от този период, корейското съпротивително движение продължава до 1915 г. . Изгражда се корейска независима армия, със своя крепост в Кандо, Манджурия. Тази армия се превръща в основна сила във всички следващи борби срещу японците. Идеята е да се демонстрира способността на корейския народ да се противопостави на японската колониална политика, като това трябва да достигне до страните от останалия свят. Главното дипломатическо представителство се опитва да се справи с това като за целта създава клон и разполага армия от военни и цивилни полицейски сили в Кандо. Япония се опитва да притисне Китай и по този начин да се справи с корейската съпротива в Кандо. В крайна сметка Китай дава на Япония разрешение за концесия над Южноманджурската железопътна компания с цел построяването на нови линии и също така и правото за използване на минните ресурси в Манджурия. В замяна на това на 4 септември 1909 г. Япония сключва договор с Китай , с който се признават китайските териториални права над Кандо. Независимо от това новосъздаденото в Кандо японско генерално консулство продължава да оказва натиск върху корейските дейности за извоюване на независимост. Това довежда до още по-голямо недоволство от страна на корейските патриоти. Един от тях, младият Ан Чунг- Кун извършва покушение срещу представителя на Японското главно дипломатическо представителство Ито, на 26 октомври 1909 г. .  На гара Харбин Ито Хиробуми е убит. На 30 май 1910 г. Тераучи е назначен за генерален резидент на Япония в Корея, а на 16 август в Сеул започва преговори с корейското правителство за сключване на договор за анексията на полуострова от Япония. Този договор е подписан от генерала и корейския премиел Ли Ван Йон на 22 август, след което Тераучи става първият японски генерал-губернатор на Корея и в периода 1910-1911 г. провежда политика на експанзия на континента.

Освен политическият и военен контрол, който Япония оказва на Корея след Руско- японската война , на лице са драстични икономически промени. Между 1905- 1908г. японският контрол над корейската валутна еденица е обезпечен с бързо растящия обем на банкнотите на Daiichi Bank[1]. С подкрепата на японското правителство, японските търговци могат лесно да разширят своята дейност и да нахлуят на корейския пазар. Голям брой японски фирми работят в Корея с комбиниран капитал в размер над 10 милиона вона. За японските инвестиции в Корея свидетелства и броят на японските жители в страната, който през 1908 г. възлиза на 126 000 души, а през 1911 г. броят им нараства до 210 000 души. Броят на японските жители, ангажирани в селското стопанство също нараства значително в следствие на процеса на изземване на корейска зема от Япония. Корейските земеделски производители са подложени на непрекъснат контрол от страна на японската столица, което го првръща в лесна плячка за отчуждаване. Службата на губернаторското правителство приема редица закони, отнасящи се за собствеността на земята в Корея и предимството, което японците получават за третиране на тази земя. В същото време големи японски капиталисти закупууват принудително земи в провинциите Чола и Чунгчонг в годините 1905- 1910. Низината Хонам, в провинция Чола, известна още като житницата на Корея, бързо се превръща в японска ферма. Това се случва и с други земи в други корейски провинции. Японците постепенно разширяват своето влияние на север, окупират областите Таегу и Чочиуон по протежение на железопътната линия Сеул- Пусан, също така и района Хуангджу по протежение на железопътната линия Сеул- Шин Куиджу. За да се извърши отчуждаване в по- широк и систематичен мащаб генералното правителство започва практика на разпределяне на непотърсена земя на японските фермери. След разработването на план за установяване на японските фермери в Корея се създава Далекоизточна компания за развитие през 1908 г[2]. . Изземва се още повече земя, намалява се кралската собственост и нейния бюджет. Японският план предвижда и завземане на държавната собственост и непотърсената земя, култивиране на военните ферми от войски и мобилизиране на корейските работници за тяхното възстановяване.В рамките на една година Далекоизточната компания за развитие успява да изземе 30 000 хектара ( 75 000 дка ) от военните ферми и непотърсената земя.Чрез контролът на корейското правителство и контролираното финансово управление, японците успяват да вземат голяма част от имотите на кралското семейство. Тази политика от страна на Япония е насочена срещу крал Коджонг, който се опитва да поддържа политика на твърдост и резистентност спрямо японския контрол в Корея.

Икономиката на Корея не е единствената сфера от обществения и политически живот, която е обект на промени и реконструкции от страна на японската власт. В Корея се създават училища от християнски мисионери, които се опитват да наложат западния модел на преподаване и по този начин да въведат модерно образование. Със засилващата се японска агресия, правителството се опитва да реши проблемите в образователната система. През 1895 г. то обнародва закони за началното образование и чуждоезиковите институции, а през 1899 г. за медицинските колежи, средните училища, търговските и техническите училища. По този начин се градят основите на съвременното образование в Корея. През 1904 г. търговските и технически училища се разширяват за да бъдат включени към тях и селскостопанските училища. В страната се откриват институти за изучаване на различни чужди езици. 1895 г. се създават чуждоезикови унститути за японски, английски и френски език, 1896 г. – за руски ези, 1900 г. – за китайски и немски език. Създават се специални училища, които подготвят и осигуряват кадри за различни правителствени агенции. Тези училища предлагат учебни програми в областта на правото, минното дело, пощенските услуги и електричеството. Много други училища, които са създадени от частни лица или мисионери, не спират да насърчават националистическото съзнание на подрастващото поколение корейци. През 1904 г. се създава училището „ The Ch’oongnyon Hagwon “ , което се управлява от корейския пастор Чон Ток – Ки. Неговата дейност се свързва с предлагането на образование на млади хора, което образование е тясно свързано с дейността на Асицоацията на новите хора в Корея[3]. В тази асоциация са включени видни интелектуалци и патриотични лидери. Въпреки това, през 1914 г. японците принуждават училището да бъде зтворено.

Чрез службата на Главното дипломатическо представителство, Япония налага пряката си власт над корейското образование, засягаща реорганизацията на образователната система в Корея. Японците се опитват да поставят всички училища под управлението на правителството, да намали броя и да забави корейското образование, чрез понижаване нивото на академичния потенциал. През 1908 г. се обнародва постановлението за частните училища в Корея, с което японците засилват контрола си над тях и стопират развитието на голям брой от тези училища. Въпреки това непрекъснато се откриват училища в провинция Меритайм и квартал Кандо, който е отвъд р. Туман – ганг. През 1919 г. училищата само в Манджурия нарастват до 130. Подобно на корейските си колеги учители, патриотични корейски лидери в изгнание в Манджурия поставят акцент върху образованието в тамошните училища, като предпоставка за продължаване на борбата за независимост.

През 1905 г. Чу Ши Гйонг отправя предложение до правителството относно изследванията върху корейския език и състоянието на речника. В резултат на неговите усилия и тези на Националния институт за изследване на езика, който се създава през 1907 г. , се въвежда нова система за националната писменост. В рамките на тази система се използват китайските йероглифи за оформяне на официални документи, а комуникацията, най- вече текстовете в печатните и новинарски издания, се заменя със смесената употреба на китайски йероглифи и Хангъл ( корейската писменост ) . Вестниците и книгите използват новата система за писане. Чрез работата си по корейската граматика и фонетика, в годините 1908 – 1914, Чу Ши Гйонг оказва дълбоко влияние върху научното изследване на корейския език. Той  също така осъзнава, че езикът и писмеността са в основата на националния дух и култура.

Въз основа на съвременното разбиране за националния език, се оформя ново литературно движение, което е насочено към предизвикването на националното съзнание на масите. В знак на протест на Хангъл се публикуват нов стил стихове, романи и пътеписи. Този ранен етап от това ново литературно движение формира началния етап от съвременната корейска литература от 1920 г. .

Японското правителство в Корея вижда като заплаха образованието и голямата информираност, с която се ползват корейците. Поради тази причина през 1910 г. предприема мерки за да ограничи тази тенденция, като в национален мащаб започват да се контролират книги, които са свързани с корейската история и география, от 20 000 до 30 000 книги на такава тематика са конфискувани и изгорени. Забраната за четенето на такива книги засяга разбира се корейските читатели, също така и биографични книги за корейски герои от по- ранната корейска история, забранени са преводите на чужди книги, най- вече западни, които по някакъв начин биха могли да пропагандират идеите за независимост, раждането на начия, революция и т. н. . За да увеличи влиянието си и за да постигне целите на пълната окупация и асимилация, Япония прибягва и до налагането на нова интерпретация на корейската история. Историците, които работят в Отдела за научни изследвания към Южноманджурската железопътна компания са натоварени със задачата да работят в посока на „ изкривяване “ на корейската история. Продукт на такъв тип историография са произведения като „ Историческа география на Манджурия “ , „Историческа география на Корея “ и доклад за географските и исторически изследвания в Манджурия. Японците се опитват да ограничат обхвата на корейската история на територията на полуострова, работят по посока на скъсване на отношенията на страната с азиатския континент.

Японският опит да бъде унищожено корейското национално съзание е ясно видим в образователната политика, която се налага в Корея. С обнародването на закона за образованието през септември 1911 г. се цели осигуряването на работна ръка, която да задоволи нуждите на колониалната политика на японското правителство. Затегнат е контролът както на държавните, така и на частните училища. Повече от 90 % от децата на училищна възраст са лишени от възможността за образование, като по този начин се цели увеличаване на неграмотността сред подрастващото население, с идеята то да бъде лесно управлявано и подчинено на японското управление. В 12- те години, от 1910 до 1922 г. , броят на частните училища в Корея от повече от 2 000 намалява на около 600. Това е ужасяващият и грозен ефект в следствие на агресивната политика на японските колонизатори, целяща смазването на корейското национално самосъзнание.

Действията на японците предизвкват недоволство сред маса корейци, които са главно членове на Асоциацията на новите хора в Корея. На 27 декември 1910 г. японският генерал губернатор в Корея Тераучи присъства на церемонията по откриването на железопътния мост над река Амнокканг. В същият момент е подхвърлено фалшивото обвинение, че членовете на Асоциацията на новите хора организират заговор за убийството на генерал губернатора, по време на пътя му за церемонията. В следствие на това японците арестуват 600 членове на асоциацията и техни симпатизанти, като 105 от тях са осъдени след тежки мъчения. Някои от тях са бити до смрът, а шест членове, сред които Юн Чи- Хо, Ян Ки- Так, Ан Те- Гук и Юи Сун- Хун са осъдени на затвор. Тази японска измислица предизвиква вниманието на множество чуждестранни мисионери като Х. Г. Ъндъруд, Г. С. МакКуин, С. А. Мофет и П.Л. Гилет. Генералният секретар на Корейската християнска асоциация на младите хора посещава Китай, където декларира пред света, че инцидентът срещу генерал губернатор Тераучи е скалъпен. Същата позиция е застъпена в брошурата “Корейският конспиративен случай“ на А. Дж. Браун, главен секретар на презвитерианските мисии в чуждите страни, по искане на мисионерската организация в Корея. В брошурата Браун критикува японската колониална политика и определя Корея като „ една добре регламентирана наказателна колония “ .

Въпреки маневрите, които Тераучи прави с цел да бъде ликвидирана Асоциацията на младите хора в Корея, командирите на т. нар. „ правни армии “ ораганизират щаб на Независимата армия през 1913 г. . Ръководител на щаба е Им Пйон Чан. Целта на всичко това е да бъде пренасочено общественото мнение към каузата за възстановяване на националния суверенитет. Корпусът за реставрация на суверенитета е създаден през 1915 г. в Анирам ( будистки храм в Тегу ) . Идеята е да бъде организиран корейският народ, който чрез преки или дипломатически действия да извоюва независимостта на страната. Организирана е доставката на военни средства за временното правителство на Корея, което се намира в изгнание в Шанхай. През 1919 г. корпусът планира огранизирано нападение срещу японските военни полицейски управления. В акцията се влючват хиляди селяни.

Промените, които настъпват в политиката, икономиката и образователната система въобще не се оказват единствени. Япония се опитва по всякакъв начин да се превърне в тотална колониална страна и да наложи пълното си влияние над Корея. Още когато се създава Генералното правителство на Япония в Корея, японците започват да проучват земята с цел консолидация на японската колониална икономическа система. Разработва се мащабен проект, в който се концетрират всички административни ресурси, мобилизират се както военните, така и цивилните полицейски сили.

Още преди това, през 1898 г. корейското правителство започва да проучва земята на собствената си територия, като основната цел на това е да бъде реорганизирана финансовата администрация в страната. През 1901 г. Службата за проучване на земята и Министерството на финансите издават сертификати за земята на стопанствата, които са били проучени. На практика този проект остава незавършен от корейска страна, но през 1905 г. Япония принуждава Министерството на финансите на Корея да продължи с проекта за проучването на земята. Целта на Японското правителство е да бъде подробно запознато с ресурсите и инвентара, с който разполага Корея и приходите, които те носят на страната. По този начин, разполагайки с тази информация японците лесно биха преминали към конфискуването на земя. През 1908 г. Корейското правителство е принудено да учреди Служба за проучване на земята, която да може да установи количеството на недвижимите имоти, които са собственост на императорското семейство на Корея. Въз основа на проучването, което прави службата всички недвижими имоти, които са притежание на домакинствата, с изключение на дворците, императоркия мавзолей и  императорските гробници, се включват в списъка на държвното имущество. През 1912 г. Губернаторското правителство в Корея обнародва закони, които изискват собствениците на недвижими имоти  да направят доклади за земята си в рамките на определено време. С тези доклади Японската финансова служба одобрява за напред собствеността им върху корейската земя. Проучването на земята в Корея продължава десет години, като започва през 1910 г. . Този проект струва на японското правителство 20, 4 милиона йени. Той оказва особено силно влияние върху корейското население и е основна предпоставка за отчуждаването на нацията.

Чрез използването на новите благоприятни условия, Далекоизточната компания за развитие успява да рзшири првото си на собственост върху 154 221 хектара земя. Броят на арендаторите, подчинени на компанията надхвърля 300 000 души. Тези арендатори вече са били лишени от правото да обработват земята си в резултат на японската агресивна политика спрямо Корея. Политиката на Япония по отношение на земята в Корея предизвиква множество недоволства сред местното население, които довеждат и до спорове относно собствеността върху земята, именно в резултат на проучванията на стопанствата. По данни броят на тези спорове е около 34 000. В повечето случаи корейци са недоволни от изземваннето на собствеността им в следствие на направеното проучване върху земята или са несправедливо обвинени от японците в опити за незаконно придобиване на земя. При такива случаи Японското губернаторско правителство решава споровете като прибягва до „ принудително помирение чрез закона “ . През 1911 г. Губернаторското правителство дава свобода на японците да секат дъвета в земите на Корея. По този начин властта на Японските фирми за дърводобив в окупираната страна се разширява. През май 1918 г. японците обнародват Наредба за корейските гори, принуждавайки собствениците на гори да се регистрират в колониалния офис. Под предтекста за отделянето на държавни и частни гори и тяхното национализиране, японците успяват да прехвърлят собствеността над 1, 090 хектара селски гори и 3, 090 „ тежки “ гори на японските компании за дърводобив. Прекомерното изсичане на гори от японците довежда до опустошаване на корейските горски площи и до масова ерозия, която води и до опустошаване на планините.

През декември 1910 г. се издава Наредба за компаниите, която цели да попречи на напредъка на съществуващи корейски компании и да се предотврати създаването на нови такива. С тази наредба правителството придобива правото да издава харти, като пречка за развитието на корейската столица. За тези, които нарушават приетата Наредба са предвидени тежки наказания. Намаляването на корейската столица е придружено от бързият растеж на японските инвестиции в основните индустрии.

През 1912 г. се приема Правилник за Сдружението на рибарите в Корея, който позволява на японците да наложат контрол върху корейските рибари чрез налагането на съвместна продажба на всичко, което те уловят. Около 30 000 японски рибари, които пребивават в Корея и около 90 000 други рибари от Япония, предимно бракониери, опустошават корейските риболовни зони, които са главната предпоставака за основния поминък на 20 000 рибари от Корея.

Корейските земедлски производители не остават незасегнати от японския контрол. Те биват контролирани с помощта на лихварски кредити, които се отпускат. В допълнение на това, Далекоизточната компания за развитие работи съвместно с японското правителство в Корея за изпълнението на мащабна кампания на заселване на японско население на корейска територия. По статистически данни не по- малко от 98 000 японски семейства се заселват в Корея преди 1918 г. . По този начин Япония продължава да засилва и затвърждава контрола си върху Корея.

В стремежа си да не попадне под контрола на западния свят и да не се превърне в поредната азиатска колония на някоя от Великите сили, Япония предприема политика на активизиране спрямо случващите се в международен план събития и се превръща в мощна азиатска държава, която спокойно може да се нареди до силните държави от запада и гласно да заяви позицията си. На фона на всички тези амбиции на Япония, Корея се оказва потърпевша. Япония успешно изиграва картите си и се превръща в страна колонизатор, като под пряката си власт поставя Корея. Натискът, който японската политика оказва на Страната на утринната свежест е огромен. Това е период от историята на Корея, който е белязан със събития, които са решаващи за развитието на страната. С окупацията на Корея от Япония се слага край на една вековна династия Чосон. Японците успяват да разпространят контрола си във всяка една сфера от политическия, икономическия, стопанския, обществен и културен живот на страната. Корейското национално съзнание, корейската история и писменост са силно изкривени, в следствие на нуждите на японското правителство. Анексирането на Корея през 1910 г. поставя само началото на дългия период на силно японско влияние в страната, което ще приключи едва след 35 години, през август 1945 г. .

Библиография :

  1. http://plungepontificates.blogspot.com/2005/04/japans-colonization-of-korea-and-its.html
  2. http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/history/colonial_period.htm
  3. http://www.dokdo-takeshima.com/koreas-political-situation-dokdo.html
  4. http://www.pennfamily.org/KSS-USA/hist-map9.html
  5. http://khistory.korea.ac.kr/bbs/table/koreanhistory/upload/2737_002.pdf
  6. http://history.state.gov/milestones/1899-1913/portsmouth-treaty
  7. http://wiki.answers.com/Q/What_are_the_positive_impact_of_imperialism_on_Korea_by_Japan
  8. http://dimitrovmartin.com/2011/02/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0/

 

[1]Dai-ichi Kokuritsu Bank е първата национална банка в Япония. През 1884 г.  Dai-ichi Bank сключва сделка с династия Чосон да бъде открит клон на тази банка в Корея, който да осъществява монопол на тарифите за Чосон. През следващите години Dai-ichi Bank започва да издава банкноти, наречени „Dai-Ichi Bank Token“ в Корея. След договорът за протекторатна Япония над Корея от 1904 г. Dai-ichi Bank е лишена от привилегиите си в Корея от новото колониално правителство и се превръща в конвенционална банка.

[2] Далекоизточната компания за развитие е създадена от Япония през 1908 г. . Представлява национално предприятие, с основна цел да служи на интересите на японската колониална политика спрямо Корея и други страни от Източна Азия. Фирмата е със седалище в Токио и Сеул.

[3]На коейски – Shinminhoe, на английски – The New People’s Association. Това е корейска асоциация,  създадена през  април 1906 г. , като нелегална организация за насърчаване на независимостта и националната сила на Корейската империя. Асоциацията е създадена от националните активисти  Ан Чангхо, Шин Чехо, Парк Юнсик и Лим Чи Днун.