Отношенията Япония – АСЕАН: перспективи и предизвикателства

Весела Данова, СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ, ЦИЕК, специалност Южна Июточна и Югоизточна Азия, 4ти курс

Japan – ASEAN Realtions: perspectives and challenges

Vesela Danova, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, FKNF, CELK, South East and Southeast Asia, 4th grade

Abstract

Nowadays the relations between Japan and ASEAN countries are seen as key factor in the changing turbulent regional conditions. The formation of stability and balance is one of the main tasks both for Japan and ASEAN and for that reason they are looking for an opportunity to expand and deepen the diplomatic dialog. At this point Japan is no longer just a donor for the ASEAN countries but thanks to their fast economic growth and strengthened role in the region is becoming an equal partner and ally whose presence can be strongly felt not only in the questions regarding donations but in the matters of political and security importance as well.

Keywords

Japan-ASEAN relations, cooperation, challenges, political-security diplomacy, economic relations, China, regional conflicts

Въведение

Още от 2013 насам првителството на Абе Шиндзо опитва да създаде впечатление за сближаване със страните от АСЕАН, предприемайки про-АСЕАН стъпки и политики. Доказателство за това са честите посещения на Абе до всяка една от страните членки на АСЕАН и настъпилите регулярни посещения на Министъра на външните работи – Кишида Фумио от 2013 насам. Освен това 2013 ще бъда запомнена и с отбелязването на 40 години от установяването на официални дипломатически отношения между АСЕАН и Япония. В добавка към съвместното заявление – „Ръка за ръка се изправяме заедно пред регионалните и глобалните предизвикатеслтва“[1] – по време на срещата се приемат редица документи, отнасящи се до бъдещото сътрудничество между двете страни, включително Изявлението за приятелство и сътрудничество и План за приложение на споменатото споразумение, който цели да подчертае важността на добрите и задълбочени връзки между Япония и АСЕАН.

Една от причините за настойчивият интерес от японска страна към страните членки на АСЕАН би могла да се отнесе към все по-влошаващите се отношения със съседките от източна Азия – Китай и Коря, които няма признаци да бъдат подобрени поне в скорошен план. Също така не бива да се забравя, че политическите предшенственици на Абе поемат курс към сближаване с Югоизточна Азия още през 1950г., осъзнавайки важността й както в геополитически, така и в икономически план, което само по себе си е достатъчен мотиватор за предприемане стъпки към затопляне на отношенията.

Независимо от множеството потенциални причини, оказващи своето влияние, на водената от Япония политика, би било редно да се гледа преди всичко като на опит за стратегически отговор на настъпващите динамични промени в регионалната обстановка не само в близък, но и в дългосрочен план.

1. Промени в Източно-азиатската обстановка

При разглеждането на отношенията Япония-АСЕАН, е неизбежно да не се спомене доктрината Фукуда, представена от тогавашния министър-председател Фукуда Такео, по времето на втората официална среща на АСЕАН през 1977.

Доктрината подчертава три основни стълба, които могат да се разглеждат като основополагащи за отношенията между страните:

1) Япония отхвърля ролята и приложението на военна сила;[2]

2) Япония се заема да изгради отношения с Югоизточна Азия, базирани на съвместно разбирателство и сътудничество;

3) Двете страни трябва да си сътрудничат от позициите на равностйни партньори.[3]

Към днешна дата за динамични промени може да се говори не само в общ план за региона или светът, генерално, но и за изначални, вътрешнополитически промени, случващите са на базово и отделно за всяка държава от АСЕАН, заедно с Япония, ниво. Настъпващите промени, неизменно силно рефлектират върху концепциятa за отношенията между двете страни.

Един от основните фактори, оказали влияние, е относително бързата и динамична трансформация на цяла Източна Азия от слабо развит регион, в непрекъснато растяща сила, с огромен човешки, интелектуален и икономически потенциал. Китай и страните от АСЕАН постепенно започват да бележат невиждан икономически растеж, който макар и разтърсен от финансовата криза през 1997г., успява да се съвземе с неочаквана бързина, за да позволи на Китай да се превърне в световна икономическа сила, а на някои от страните от АСЕАН във все по-важни икономически фактори на регионално и глобално ниво.

Втората промяна в регионалните условия е споменатият китайски възход, съпътстван от изнендващия залез на присъствие и влияние от страна на Япония. Базирайки се на забележителния подем на страната на изгряващото слънце след Студената война, очакванията са по-скоро, че Япония тепърва ще прогресира, разгръщайки пълния си потенциал. Кризата от 1990г. обаче рязко обръща посоката на вятъра, поставяйки Япония в ситуация на икономическа стагнация. Постепенно присъствието на Китай започва да става все по-осезаемо, за сметка на това на Япония.

Не на пoследно място е изменението в политическата ориентация на самите страни членки на АСЕАН. Първоначално организацията е създадена от държави, по-близки по политически убеждения до западния модел, които се обединяват от идеята за постигане на мир и стабилност не само помежду си, но и с всички останали страни от Югоизточна Азия. Официално това става възможно години по-късно (като голям принос за това е уместно да се предполож, че има разпадането на СССР), когато в състава й започват да се присъединяват и държави като Виетнам, Лаос, Камбоджа и Мианмар. Стъпка по стъпка АСЕАН предприема уникален модел на функциониране, стремящ се към мир и взаймно подпомагане, придружен от пълна независимост от други регионални и световни сили и ненамеса във вътрешните дела, на която и да било членка. В същото време обаче независимостта не изключва тясна кооперация с други страни от заобикалящите региони, което създава предпоставки за бързо задълбочаване на отношенията.

2. Оценка на отношенията АСЕАН – Япония

Паралелно с промените в регионален план, връзките между двете страни неизменно се променят от вертикален модел към по-хоризонтално ориентиран такъв. Това основно се дължи на относителният застой, в който се намира японската икономика за сметка не само на китайската, но и на тази на голма част от страните от АСЕАН.Независимо от това обаче, Япония все още представлява неоспорима главна сила и в качеството си на такава би могла да подкрепя общността на АСЕАН. Доказателство за това са множеството проекти, с които участва Япония, в сферата на инфраструктурата, развитието на технологии и иновации, образование, политика и др. Също така трябва да се има предвид, че в създалите се променливи и динамични за региона времена, Япония има потенциал да изиграе решаваща роля за установяването на мир, стабилност и баланс между различните сили и интереси.

В сегашния момент отношенията между Япония и АСЕАН вече не се изразяват в едностранен поток на помощи от страна на Япония, както по времето на Доктрината Фукуда, а могат да бъдат измерени като равнопоставен диалог и сътрудничество, базирано на доверие и уважение, в името на общото взаймноизгодно бъдеще. Двете страни са изправени пред задачата да разботят съвместно по въпроси, касаещи стабилността и просперитета не само в Източно-азиатския регион, но и в световен мащаб, изграждайки балансирана визия за възможните решения. Основните аспекти и , върху които се базират връзките между АСЕАН и Япония засягат проблеми като тероризма, разоръжаването и неупотребата на оръжия за масово разрушение, сътрудничество с организациите за опазване на мир към ООН, засилване на двустранната търговия посредством механизмите на СТО, защита на околната среда и правата на отделния индивид, културен обмен, инфраструктура и т.н.

Сътрудничество в сферата на политиката и сигурността

В Изявлението за визията за посоката на бъдещите отношения между двете страни от 2014 са отбелязани бързо настъпващите промени в регионалн и световен мащаб, касаещи благосъстоянието и на двете страни. В него се споменава и анализира възможността за справяне с предизвикателствата именно чрез обединение и партниране. По тази причина, позовавайки се на създалото се напрежение в региона и разклащането на установения ред, изглежда, че основният стълб, около който се изграждат концепциите за кооперация е свързан именно с партньорство в сферите на политиката и сигурността.

Подобно дипломатическо ориентиране би могло да бъде открито в Декларация за засилване на стратегическото партньорство между АСЕАН и Япония от 2011. В декларацията ясно са упоменати 5 стратегически стъпки за задълбочаване на връзките като на преден план излиза именно “засилване на диалога за политика и сигурност на регионално ниво”. Петте стратегически стъпки са всъщност различна формулировка на една и съща принципна цел – постигане на баланс и мир чрез политическо сътрудничество. [4] В споразумението са включени клаузи за кооперация чрез интензивна консултацияпо въпроси, касаещи законовите норми и сигурността; разширяване на дейностите отнасящи се до сигурност и политика на всички нива, за да се поддържа ред и стабилност; промотиране и задълбочване на морската сигурнотст; сътрудничество по въпроса с разоръжаването и неразпространението на оръжия за масово унищожение и т.н.

Разглеждането на всички клаузи обаче би могло да бъде анализирано не само като стъпка към постигането на мир и стабилност, а по-скоро като заволиран подход към туширане силата и влиянието на основната сила в региона – Китай. Основание за това твърдение може да се открие, ако се вземат предвид настоящите бурни спорове между Китай и редица държави от АСЕАН, заедно с Япония за Южнокитайско море. В този смисъл Япония би могла да изиграе ролята на медиатор в заформилият се триъгълен спор, който ще трябва да балансира между отделните страни.

В споразумението още се споменават засилващата се роля и влияние на АСЕАН като организация с авторитет, необходим за разрешаване на потенциални кризисни ситуации, и активно участваща в регионалното взаймодействие. Също така съвместният принос с Япония за стабилизрането на региона, дължащ се на споделените им виждания за демократични ценности, законови рамки, и подход, ориентиран в полза на отделния човек.[5] Това твърдение би могло да се тълкува като своеобразна официална оценка на дълготрайните съвместни усилия за подкрепа и развитие на стабилност и просперитет в региона.

Подобно задълбочване и преориентиране на сътрудничеството може лесно да се обясни с назряващото напрежение в регионалната сигурност откакто китайските геополитически претенции влощават отношенията й със съседите. Основните проблеми са плод на аспирациите на Китай за придобиване на определени морски територии в Южнокитайско море от 1990г. Поведението на китайските власти търпи известни промени от отстъпчивост и склонност за преговори с Тайван и страните от Югоизточна Азия, през отбой на вскякакви предложения до крайни агресивни мерки. От 2010 насам са предприети редица маневри от страна на китайски кораби в Южно и Източно китайско море, които съвсем не на шега застрашват дипломатическите й отношения със съседните страни. Пример е сблъсъкът между японски петролен кораб и китайски риболовен кораб близо до островите Сенкаку, който бързо нажежи обстановката и създаде поводи за притеснения от избухване на директен конфликт между двете страни. Оттогава насам китайската страна не пропуска възможност да предизвика японското правителство и да напомни, че подобен конфликт, коренящ се още в далчното минало не е и няма да бъде пренебрегнат просто така. Днес това е основният камък на раздора за двете страни, неподлежащ на намиране на равновесно решение, удовлетворяващо и двете държави. Базирайки се на непредсказуемите промени, случващи се постоянно и навсякъде в региона, може да се заключи, че поддържането на реда ще е ключов аспект в отношенията Япония-АСЕАН и за в бъдеще. Особено след като самата Япония се насочва упорито диалога именно в тази посока, търсейки съмишленик и съюзник в лицето на АСЕАН, с който да противодейства на Китай и с помощта, на който да разреши икономическите си затруднения. На базисно ниво, целите и плановете на АСЕАН по отношеие на стабилизация на региона съвпадат с тези на Япония, което ясно се вижда от декларацията от 2013 за обща визия.

Независимо от това обаче трябва да се има предвид, че макар и да има постигнат консенсус за посоката на кооперация, все още изглежда, че няма конкретни предложения и идеи как и до каква степен да се случи на практика движението в позитивна посока.

Предизвикателства пред двустранните отношения Япония – АСЕАН

Едно от предизвикателствата за съвместните дейности е съществуващият съюз на Япония със САЩ, който е основен двигател на японската дипломация. В този ред на мисли, засилването на връзките с Япония ще означава и респективна интерференция със САЩ, което действа като спирачен механизъм за някой от държавите, членки на АСЕАН, които се придържат към по-умерена политика спрямо САЩ.

Друг важен момент е, че макар и обединени в една организация, водени от общи цели и политико-икономически цели, държавите все пак остават самостоятелни единици с индивидуално провеждани вътрешни политики и идеологически убеждения относно темите за политика и сигурност. Така например дистанцията с Китай и САЩ варира взависимост от настроенията в отделните държави – от една страна можем да вземем Камбоджа, която в политическите си действия се асоциира по-скоро с Китай, а от друга Филипините, който са в близки отношения със САЩ. По тази прчина достигането до консенсус до каква степен да се простира сътрудничеството с Япония, се оказва не толкова лесна задача.

В добавка към това, една от основите клаузи на АСЕАН е, че не бива да се допуска обвързването с която и да е външна страна до степен, която би повлияла на крехкия баланс със заобикалящия ги свят. Много от страните имат самостоятелни отношения с Китай, Корея, САЩ, Индия, Австралия и други държави извън региона като в същото време на ниво АСЕАН не се допуска интересите на нито една от тях да вземат превес над груповите желания. По тази причина крайното обвързването с толкова силна и влиятелна фигура като Япония е по-скоро непрепоръчително.

Друг важен аспект от двустранния диалог е, че на практика конфронтациите в Източна Азия, в които са участници и АСЕАН и Япония, до голяма степен се свеждат до сблъсък на норми и ценности. Главните въпроси са дали е препоръчително да се оформя общество около утвърдените концепции за „универсални ценности“ като демокрация, човешки права, законови норми и „правилно“ управление също и дали изкуственото налагане на подобни възгледи и намесата във вътрешните дела на държавите е уместно. В тази връзка съществуват различни мнения, включително и такива, принадлежащи на членки на АСЕАН. Това води до вътрешен конфликт в организацията между считаните за по-напреднали, модернизирани общества, които налагат идеята за „нов, модерен АСЕАН“, признаващ демократичните възгледи и между „по-изостаналите“ държави, които предпочитат да имат възможността за собствен подход във вътрешните им социални  политики. Тук именно се намесва и все по-разрастващата се конкуренция между Китай, Япония и САЩ, която се оказва ключов фактор за конфликта относно нормите и ценностите особено имайки предвид, че Япония и САЩ подкрепят силно идеята за „нов АСЕАН“, докато Китай се придържа към досегашните правила на съществуване.

Заключение

За Япония засилването на партньорството с АСЕАН днес е от ключово значение за регионалната ситуация, в която Япония от една страна трябва да затвърди присъствието си и от друга да покаже дипломатическия си потенциал да допринесе за баланса и сигурността в Азия. Независимо от взаимното им желание за създаване на политически стабилна общност страните от АСЕАН все още не са готови да се откажат от възможността за самостоятелно провеждана вътрешна политика, което неизменно би се случило при по-тясно обвързване, с която и да е друга държава. Към момента изгледите са, че АСЕАН ще продължи да съществува под формата основно на икономически блок, защитаващ икономическите интереси на държавите членки. Поради което отношенията с Япония ще продължат да се задълбочават, но предимно в по-политически неутрални сфери като култура, образование, търговия и др.

Използвани източници

  1. OBA Mie, “Challenges to the New ASEAN-Japan Partnership in the Changing Regional Circumstances”, Japan Policy Forum, 2014
  2. Masahiro Kawai, Moe Thuzar, Bill Hayton, ASEAN’s Regional Role and Relations with Japan – the Challenges of Deeper Integration, 2016
  3. https://cil.nus.edu.sg/rp/pdf/2011%20Joint%20Declaration%20for%20Enhancing%20ASEAN-Japan%20Strategic%20Partnership-pdf.pdf
  4. Tomohiko Satake, Japanese Defense Diplomacy and ASEAN, The Diplomat, 2016
  5. Japan’s Relations with Southeast Asia: The Fukuda Doctrine and Beyond; LAM PENG ER, ed.London and New York: Routledge

[1]OBA Mie, “Challenges to the New ASEAN-Japan Partnership in the Changing Regional Circumstances”, Japan Policy Forum, 2014

[2]Това следва да се разбира като уверение, че Япония няма да се превърне в бъдеща военна сила, каквито опасения съществуват по това време в региона.

[3] Japan’s Relations with Southeast Asia: The Fukuda Doctrine and Beyond; LAM PENG ER, ed.

London and New York: Routledge

[4] https://cil.nus.edu.sg/rp/pdf/2011%20Joint%20Declaration%20for%20Enhancing%20ASEAN-Japan%20Strategic%20Partnership-pdf.pdf

[5] https://cil.nus.edu.sg/rp/pdf/2011%20Joint%20Declaration%20for%20Enhancing%20ASEAN-Japan%20Strategic%20Partnership-pdf.pdf