Основни проблеми и предизвикателства пред младото поколение в Русия и Япония след 90-те години на XX в.

Въведение

„Животът

е капчица роса.

И въпреки това.“

Иса[1]

Именно в словосъчетанието „въпреки това“ се крият всички отговори на въпросите поставени от заглавието на тази разработка.

В края на вече изминалия век и началото на настоящия светът претърпя трансформация. В това число и младата част от човечеството. Въпреки че тя не е преживяла войните на своите предци изнася на раменете си именно последствията от тези световни катастрофи. Много пъти тематиката остава на заден план, защото този процес все още не е стигнал до своята кулминация. Но за антрополозите изрази като „загубено поколение“, „липсващият милион“ и др., звучат именно като кулминация.

Хората вярват, че младостта е най-хубавия момент от човешкия живот, защото това е период на безгрижие.  Може и в някои страни това все още да е валидно, но за разгледаните в тази разработка общества определено не можем да твърдим, че младостта е период на безгрижие.

В настоящата разработка ще бъде направен опит да се разгледат поколенията след 90-те години и проблемите, пред които са изправени.

Оказва се, че прага на това десетилетие е особено определящо, както за младите руснаци, така и за младите японци.

 

Младото поколение в Русия

1

Обществото може да понесе промените само ако населението му може да предложи смислена интерпретация на новата социалната реалност. Ако това е невъзможно, социалната промяна води до кризисно-натоварена несигурност и нестабилности или иначе казано аномия[2].

Аномията е в следствие на убедителни норми, които обикновено съпътстват процесите на бърза социална промяна в световен мащаб. Традиционните ценности и норми отслабват и са на път да изчезнат, това не им позволява да ръководят индивида.

Културно-интерпретативните модели не могат да бъдат приложени, предишните валидни поведенчески норми и лични умения се разпадат – социалната интеграция се разгражда в рамките на общността.

Всичко това говори за ситуация на огромни социални промени, когато обществото е изправено пред проблеми като социални неравенства, поляризиране на самото общество, социални несправедливости, разграждане на традиционните ценности. Именно това е ситуацията 90-те години на 20-ти век в Руската федерация.

Аномията обслужва, както конструктивни, така и неконструктивни функции. Стимулира иновацията и креативността, но може да доведе и до апатия, рисково поведения, насилие, промяна към радикална идеология, нестабилност и разрушаване на социалните институции или цели общества.  С други думи аномията е другата страна на социалния капитал.

Социалният капитал обхваща норми и мрежи, улесняващи колективните действия, свързани с взаимна изгода, докато аномията измерва нивата и ефектите, липсата или недостига на такива норми и мрежи в обществото.

Аномията рефлектира върху поведението на индивида и спрямо различни аспекти от неговия живот, мнение или възприятия.

След разпада на СССР Русия търпи радикална трансформация. По това време младите хора наброяват около 35 милиона души и те са силно повлияни от тази бърза политическа, икономическа и социална промяна.

От 1991 г. руското общество опитва да се приспособи към драстичната промяна на своята идеологическа рамка – ценностите на утопичния егалитаризъм, който е официално изоставен, за да бъде заменен от западния стил на либерално мислене. Очакваните промени в условията на живот така и не идват, вместо тях по-голямата част от обществото попада под похлупака на пълната бедност.

Капитализмът, пазарната икономика и национализмът бързо заменят комунизма, плановата икономика и интернационализма. Много хора в този период изпитват силни затруднения при адаптирането си към новата социална и икономическа реалност.

Оптимистите относно бъдещето след СССР не са толкова много, колкото песимистите. Мечтите на руснаците, че много скоро ще натрупат огромен капитал не се сбъдват. Проучване от 2007[3] г. сочи, че в много области на Русия безработицата при младите достига 80%.

Засилването на национализма също е част от характеристиките на периода. Той, разбира се, е в следствие на идеологическия вакуум, причинен от разпада на СССР.

Младите руснаци и техните родители – границата между двете поколения

В годините след разпадането на СССР, Русия изпитва на гърба си дълбоките промени, които са както на политическо ниво, така и на социално-икономическо. Всяко поколение преживява, обаче, процеса различно. Въпреки че пенсионерите са тези, които най-често са определяни като поколението, което е било жертвано, младите също преживяват драстичните промени.

Мнозинството от младите руснаци не са живели в съветския строй и това поставя групата им отделно от тази, която включва хората живели по съветски маниер.

Носталгията към социализма все още е преобладаващо чувство в много руснаци, това важи с особена сила за по-възрастното поколение, за което промяната е била най-тежка. По очевидни причини руснаците под 30 години са по-малко засегнати от тези промени, което обаче поставя остра граница между двете поколения.

Много млади руснаци (43%) имат усещането, че родителите им не ги разбират и не знаят какъв е животът на младите хора. Социалните кодове еволюират – идеологическата рамка е изчезнала и това води до появата на нови практики, към които младите се приспособяват по-лесно.

Не така седи въпросът при по-възрастното поколение, което предпочита да запази на ментално равнище идеологическите рамки от миналото. Неизненадващ е фактът, че голям брой от младите руснаци се чувстват дискриминирани по възраст. Изследванията сочат, че по възраст е най-широко разпространеният индикатор на дискриминация, който е посочен от руснаците в по-млада възраст. Той надминава процентово дискриминацията по етнос, пол и религия. Това от части може да бъде обяснено със затрудненията, пред които се изправят младите в процеса на намиране на добре платена работа.

Други фактори обуславящи границата между поколенията е начинът, по който трябва да се отглеждат деца. Повече от 40 % от кореспондентите споделят, че няма да отгледат децата си по начина, по който те самите са били отгледани. През 2006 г. изследване проведено в Германия показва, че 27 % от младите германци (в Западна Германия) между 15-24 годишна възраст искат да отгледат децата си по начин различен от начина, по който те са били отгледани. Има редица обяснения на този проблем.

На първо място – самотните родители, които заемат голям дял от руските домакинства. Този модел се оказва непримамлив за младите, което е съвсем нормално. Русия заема едно от първите места по процент на разводи в света. Почти всеки втори брак завършва с развод. Като резултат от това доста често майката е тази, която трябва да основна опора на семейството.

На второ място е домашното насилие особено при жените. Повече от 75 % потвърждават, че домашното насилие е широко разпространено в страната, а 67 %, че физическите наказания в семействата са често срещани. Трябва да се отбележи, че самите участници в тези анкети не винаги са били жертви на насилие или са били свидетели, доста често споделят популярно за периода мнение, което не винаги се основава на действителни факти.

Въпреки високия процент на разводи, традиционните модели на руското семейство остават важна част от Русия. Не е необичайно повече от две поколения да живеят под един покрив. Мнозинството от млади руснаци, дори тези над 25 години и тези, които са женени продължават да живеят с родителите си или с други техни роднини. Тук има, както културни така и социо-икономически причини. Индивидуалистичните ценности все повече си проправят път в Русия, но все още не са така широко разпространение, както в западните общества. Друга особеност е,че много рядко млади руснаци делят апартамент със свои приятели. Допълнително затруднение се явява финансовия момент – в повечето случаи те не могат да си позволят да се отделят от семейството си и да заживеят самостоятелно.

Ако тази ситуация от една страна може да се разглежда като предпоставка за засилване на семейните връзки, то от друга това създава напрежение между поколенията и довежда до чувство за неудовлетвореност, особено след като много млади руснаци са на пазара на труда още от съвсем ранна възраст и това предполага, че те трябва да са финансово независими.

В сравнение с техните западно-европейски връстници, те наистина започват работа много по-рано. На 24 годишна възраст 65 % от тях работят, 11 % работят и учат едновременно, а 4 % само учат. Нивото на образование в Русия е предимно високо, особено в сравнение със съседните страни. Невъзможността да живееш самостоятелно, въпреки високото си ниво на образование може да засили чувството за неудовлетвореност. Сред младите руснаци между 27 и 29 годишна възраст само 6 % не продължават образованието си след гимназията, докато 60 % имат диплома за по-високо образование.

Икономика – големи очаквания, но малки перспективи

Според официалните данни икономическа ситуация в Русия се е променила към по-добро в последните години. Когато Борис Елцин слиза от президентския пост през декември 1999 г. Русия е преживяла десетилетие на икономически затруднения, чийто пик е през 1998 г., когато голям брой домакинства загубват спестяванията си. Целта на новия президент Владимир Путин е да върне образа на Русия като велика сила.

Голям процент от младите виждат промяна в материалното си състояние, което според тях е в следствие на водената от Путин политика.

Що се отнася до пазара на труда преобладава усещането отново за неудовлетвореност. Според Ирина Троцук това разминаване между квалификация и заплащане, което основния проблем на младите, може да се разглежда като знак за максимализма на младите. Въпреки това пазарът на труда е капан, който не може да им предложи желаната работа. Социологът Елена Омелченко пише: „В съвременна Русия управляващите все още разглеждат младите хора като ресурс, докато те желаят да бъдат разглеждани като индивиди.“ Реакция на тази ситуация е желанието на много руснаци да търсят работа извън пределите на Русия.

Джендър

Традиционно ролите на половете остават строго регламентирани в руското общество. За мнозинството от млади хора в Русия, ролевите модели са ясно дефинирани. От мъжете и жените се очаква, че ще заемат определените им в обществото роли. Въпреки че процентът на финансово независимите жени нараства през последните години, основни отговорници за благосъстоянието на семейството, остават мъжете. Мъжете трябва основно и преди всичко да бъдат силни, независими и кариерно-ориентирани. Не бива да показват слабостите си, а външния вид не е от значение. Ролята на жената обаче е ситуирана различно – основна задача на жената е да бъда добра майка и съпруга. Жените все още трябва да избират между кариерата и семейството. Всеки трети руснак смята, че умната жена трябва да крие своята интелигентност. Все пак трябва да се отбележи, че тези данни трябва да се разглеждат внимателно, с оглед на разликата между големите градове и малките населени места.

Докато традиционните джендър модели остават силни сред младите, изследванията показват, че отношението им спрямо нетрадиционно социално поведение е по-скоро толерантно. Изключение правят – убийството, хомосексуализма и изоставяне на дете – те са разглеждани като морално неприемливи и заслужаващи намесата на закона. Хомосексуалността остава силно табуизирана тема в Русия.

Не на последно място седи въпросът със засилването на национализма. През 2005 г. администрацията на Владимир Путин създава младежкото движение НАШИ[4]. Това е още една от възможностите за бягство от реалността. Неизживеният национализъм винаги е готов да предложи подкрепата си на младите, които искат да бъдат забелязани и, които искат да бъдат чути.

Младото поколение в Япония

През 2006 г. анкета сред японското общество установява, че един от най-модерните термини на годината е “kakusa shakai” или “общество на различията”, въведен от социолога Масахиро Ямада. В медиите започва да се дискутира въпросът за изчезващата “100-милионна средна класа” и засилващите се социални различия в Япония. От 60-те до 80-те години на 20 в. светът наблюдава т.нар. японско икономическо чудо: страната е втората най-развита икономика след САЩ. През 70-те години петролната криза предизвиква отслабването на икономическото положение. Започват промени, целящи финансовият сектор да стане по-гъвкав и международно ориентиран. Водеща японска промишленост стават електрониката и енергоспестяването. Страната инвестира в научноизследователска дейност и през 80-те следва период на авангардно развитие. “Японското чудо” се изразява и в това, че няма класово разделение на обществото, няма бедни и богати, а всички принадлежат към средната класа (оттук възниква и идеята за „100-милионната средна класа”). През 90-те ръстът на икономиката значително се забавя. След т.нар. “икономика на спекулативния растеж” („бабуру кейдзай“ -яп. ез. или „Bubble Economy“-англ.ез.) настава стагнация. Спукването на имотния балон е последвано от дефлационен натиск и нулеви лихвени ставки. Японските фирми и предприятия навлизат в рецесия.  Периодът е наречен още “Изгубеното десетилетие” (失われた10年). През 2000 г. Япония има най-големия външен дълг сред развитите страни – почти 200 %.

Големите японски компании предприемат стъпки за съкращаване на разходите и оптимизиране на производствения капацитет. След намаляването на задълженията, натрупани по време на стагнацията, голяма част от компаниите реинвестират печалбите си. С нарасналото потребление на оборудване и материали търсенето на вътрешния пазар се засилва и състоянието и на други японски компании се подобрява. До настъпването на световната финансова криза през 2008 г. японската икономика отчита определен ръст. Но мерките за преструктуриране на предприятията разтърсват традиционните институции и много фирми съкращават част от персонала си на средна и предпенсионна възраст. Промените в социално отношение нe закъсняват. Драматичното покачване на безработицата открива спора за това до колко поляризирано е всъщност японското общество в социално отношение.

С рецесията принципът на фирмите да назначават нови работници още по време на тяхното висше образование се променя или премахва.

Какво заварва поколението на 90-те години? Икономическа криза, последвана от тази през 2008 г. и широко и всеобщо разпространение на високи технологии. Все още твърде близо е усещането за икономическата мощ. Младото поколение не може да повтори чудото на родителите си. Влиянието на Запада и в частност на индивидуализма също оказват отрицателно влияние. Бързото и лесно решение на новопоявилия се проблем  е бягството. Достъпността на технологии, които могат да предложат бягство в друга, вселена, галактика или пространство се оказват идеалния избор. Япония сама моделира бъдещето си и т.нар. „загубено поколение“.

 

Когяру コギャル

2

Понятието идва от японската дума 子- ко ( дете, малък) и английската gal (разговорна дума за момиче). Терминът се появява в началото на 90-те години, когато млади момичета стават основни потребителите на мобилни апарати и аксесоарите към тях. Те са нова социална категория, подобна на американските „хипи“ и „футболните майки“.

Когяру са предимно момичета в гимназиална възраст от градска среда. Характерни за тях за крещящите цветове в облеклото и външния нетрадиционен вид като цяло.

Тази социална категория търпи еволюция, разделяйки се на подтипове: датсу гяру (пост когяру), ане гяру (по-възрастни когяру), гангяру (характерно за тях е силния слънчев загар) и бихаку гяру (отличаващи се с твърде бялата си кожа).

Медийният облик на когяру през 90-те години е в две основни направления – нестандартни сексуални връзки и мода. Основно са свързвани с редица девиантни сексуални връзки – буру сера (продаващи използвани училищни униформи или бельо), енджо коусай, както и проституцията чрез телекура (фирми, които посредничат и осъществяват разговори между мъже и жени). Това поведение обаче не е обусловено от липса на средства. Спечелените пари са, за да могат да поддържат социалния си статус и мястото си в групата.

През 90-те години те са модни икони не само за младите жени, но и за обществото в Япония като цяло. В конкретния случай няма да се спираме на разглеждането им като модни икони. Целта е по-скоро да се откроят проблемите, които водят до влошаване на социализацията при младите и отклоненията, които се наблюдават в този период.

Телекура : Този тип клубове се създават през 1985 г. Обвързани са с  телефонни услуги, в които мъже плащат входна такса (от 8 до 25 долара на час), за да влязат в частни кабинки, оборудвани с телефони. Клиентите седят в кабинката или гледат телевизия, чакайки обаждане от жена, чийто номер са получили от картички и визитки, раздавани нелегално на улицата. Броят на тези клубове се увеличава през 90-те години, когато достига 2 200. Според изследване от 1996 г. 27.3 % от момичетата, участващи в този бизнес са на възраст от 12 до 18 години. От тях 78.9 % участват единствено в телефонни разговори, но 5.1. %  са замесени и в действителна проституция.

През 1995 г. определението енджоу коусай се отнася до жени (основно когяру), които поддържат интимни отношения с по-възрастни мъже срещу заплащане. Според проучване проведено в Токио през 1996 г. 4 % от момичетата когяру са енджоу коусай.

Раждането на отаку поколението

3

Отаку или маниак е жаргонна дума, ползвана от манга артистите и самите фенове, за да опишат особняците (変人). Оригиналното значение на думата отаку е „твоят дом“, използван в официална реч. Терминът се използва, за да опише някой, който не е склонен към близки приятелски взаимоотношения; младеж, който се опитва да комуникира с връстниците си по този дистанциран и прекалено формален начин; отнася се и до тези, които прекарват по-голямата част от времето си вкъщи.

Терминът е въведен от доджинши артистът Накамори Акио през 1983 г.

След получилия популярност случай на серийния убиец Миязаки (убиецът отаку) отаку започва да се свързва с 1. Миязаки; 2. Всички аматьори, които рисуват манга; 3. С японските младежи като цяло. Както и в случая с когяру групата еволюира и създава свои по-малки подразделения.

Появяват се понятията : отаку младеж, племе отаку, отаку поколение. Усещането, че това асоциално поколение става все по-голямо и заплашва да вземе превес над цялото общество, се засилва.

Социалният антрополог Отсука Ейджи потвърждава страха с думите : „Може да звучи ужасно, но навън има повече от 100 хиляди човека, които имат същия начин на развличане като г-н М. – имаме цяла армия от убийци! „

Новото виждане за отаку  представя младото поколение като основаващо се изцяло на индивидуализма, който индивидуализъм го в превърнало в едно изцяло нефункциониращо общество. Това, според много японци, показва нездравия характер на индивидуалистичния начин на живот.

Както поколението и преди отаку, те са диагностицирани като страдащи от синдрома на Питър Пан, или отказа от порастване. Според Уено Чизуко, водещ теоретик в областта на феминизма, аматьорската манга жанрове (основен компонент от културата на отаку) рефлектира върху инициацията на младото поколение. Тя задава въпроса : „Имат ли яои момичетата[5] и рорикон момчетата[6] наистина бъдеще? Без социални роли – отаку няма фиксирана идентичност, няма определена джендър роля, нито фиксирана сексуалност. Отаку представляват група от хора, които са буквално асоциални и са неспособни да комуникират или да имат социални отношения с други хора.“ Разпространението и влиянието на технологиите единствено благоприятства процеса.

Хикикомори ・фурийта

4 5

Бързо растящите темпове на формиране на група от фриита провокира критическите анализи на управляващите в Бялата книга през 2003. Понятието ‘фриита’ е използвано за първи път през 1990г. за определяне на онези млади хора, които имат образование, но отбягват да работят като постоянни служители във фирма, а вместо това се занимават с почасова или временна работа (arubaito). Думата ‘furita’, която идва от английското free и немското Arbeiter, първоначално се възприема положително като един модерен термин, който се отнася към свободните млади хора. Абсолвентите можели да разчитат на назначаване от фирма, докато завършилите гимназия също били търсена работна ръка. Като фриита се категоризират и младите хора, които по никакъв начин не искат да бъдат доживотно обвързани с фирма. Поради това обясненията за бързото покачване на броя на фриита не са свързани единствено и само с предпочитанията на фирмите да наемат по-евтина работна ръка. Съществува малко по-романтичната хипотеза, че поради разнообразието на трудови форми, младите свободно избират как да практикуват своята професия. Все повече млади мъже предпочитат да се откажат от постоянна работа, за да могат да реализират други цели в личен план или за да търсят друго професионално развитие. Медиите все повече наблягат върху концепцията за младия японец, който в преследване на мечтите си, работи като фриита.

Според професор Ямада това безрезултатно чакане на възможност за работата-мечта засилва явленията NEET и parasaito singuru (от parasite single – англ.). Завършилите висше учебно заведение просто остават да живеят с родителите си, като често това съжителство продължава много по-дълго от нормалното. NEET (Not in Education, Employment or Training – англ.) в много случаи се оказва естественото продължение, понеже по доброволни или независещи от тях причини веднъж вече напуснали работа и останали да живеят с родителите си, тези млади хора трудно си пробиват път обратно към трудовия пазар.

Чувството за пренебрегнатост и кризата на личността водят до друго крайно социално явление – хикикомори (ひきこもり). Понятието описва оттеглянето на някои млади японци (80% от тях момчета) от обществото и затваряне им в дома (или собствената стая) за голям период време без никакви социални контакти и с минимален досег с външния свят. Има различни обяснения за хикикомори, като едно от тях обвързва възникването му с икономическия застой и разклатения пазар на труда – много смятат, че доброто образование няма да им осигури добра работа и бягат от напрежението в училище, поради което се чувстват отритнати от социума.

6

Естествено за тези, които нямат никакви по-специални планове за бъдещето, традиционната система на доживотно наемане и възнаграждение според стажа е по-доброто решение. Понеже възможностите, които предлага икономическата ситуация, са възможности за тези, които са вече стъпка напред. Оттук идват и психологическите проблеми свързани с ниски очаквания. Най-засегнатата част от населението са по-бедните възрастни хора от провинцията и младите от градовете, които губят надежда относно бъдещето си. Според Сато Тошики докато преди се е смятало, че цялата нация просперира и просто някои забогатяват по-бързо от други, през последните няколко години все по-често се говори за класи.

През 2001 фриита наброяват 4 170 000, 21.2 % от японците между 15 и 35 години. През 1991 тези цифри са съответно 1 830 000 и 10,4 %, което показва, че за 10 години броят на фриита се удвоява, като голяма част от тях са висшисти. А фирмите ги предпочитат, понеже  временните и помощните работници изискват по-малко разходи по издръжки на персонала.

Данните за заетостта, публикувани от статистическото бюро от Министерство на вътрешните работи и комуникациите на Япония от 2007, отбелязват, че от 2002 година броят на почасовите работници расте за сметка на редовните с 1, 031 хил. Към 2007 година работещите почасово са 16,8 %, временните – 7,7 % от всички работещи.

Заключение

През 90-те години и двете общества са принудени да приемат нов социален ред. Ако трябва да обобщим ситуацията с едно изречение, то ще е: Балонът се спука!

Но балонът не е само един, нито в Русия, нито в Япония. Освен балонът СССР и бaбaру икономиката, се пукат балонът на мечтите, очакванията и надеждите.

Колективизма в Русия трябва да бъде заменен от индивидуализма. В Япония индивидуализмът си проправя път през субкултурите и според обществото той е отрова, която се разпространява и убива възможностите за напредък. В Русия аномията предизвиква търсене и популяризиране на крайни идеологии. Национализмът се превръща в животоподържаща система за много млади хора, които в своята крехка възраст се впечатляват твърде бързо от възторжените слова на властимащите. В Япония обществото търси пътища за бягство от реалността посредством изолация. Изолацията заедно с отрицателния прираст на население води до „изчезващите милиони“. Докато в Русия национализма и придържането към традиционните норми води до отричане на хомосексуалистите и сравняването им с убийци, то в Япония все по-труден става въпросът за сексуалността или по-точно асексуалността. Бяство чрез изолация или бягство в остарелите ръце на национализма? И изобщо бягството ли е решението на въпросът относно бъдещето на тези две държави? Все пак :

„Животът

е капчица роса.

И въпреки това.“

Иса[7]

 

Библиография:

  1. Araki, 2001 : Araki, H., The Causes of the Japanese Lost Decade : An Extension of Graduate Thesis, 1998
  2. Dafflon, 2009 : Dafflon, D., Youth in Russia : The portrait of a gender in transition, 2009
  3. Kinsella, 1998 : Kinsella, Sh., Subculture in the 1990s : Otaku and the Amateur Manga Movements, 1998
  4. Suzuki, Best, 2003 : Suzuki, T., Best, J., The Emergence of Trendsetters for Fashion and Fads : Kogaru in 1990s Japan, 2003
  5. Иванов,2005 : Иванов, Бр., Хайку. Пролет, 2005

 

Интернет източници :

  1. The future’s ours: Russia’s youth activists, 2008 http://www.opendemocracy.net/article/the_future_s_ours_russia_s_youth_activists Използван на:26.06.2014
  2. When the myths are blown away; 2010 http://www.economist.com/node/16843681 Използван на: 20.06. 2014;
  3. Jim Impoco, Life After the Bubble: How Japan Lost a Decade; 2008 http://www.nytimes.com/2008/10/19/weekinreview/19impoco.html?_r=0&adxnnl=1&adxnnlx=1403293796-peGJCLA2HSthb69ZqOpU9wИзползван на : 20.06.2014;
  4. Roland Soleski, Japan After the Bubble Burst: Traditional Values Inhibit Quick Comeback, 1999 http://quod.lib.umich.edu/j/jii/4750978.0006.303/–japan-after-the-bubble-burst-traditional-values-inhibit?rgn=main;view=fulltextИзползван на: 20.06.2014;
  5. Micheal Grisafe, Can Culture Create Mental Disease? The Rise of “Hikikomori” in the Wake of Economic Downturn in Japan, 2012 Използван : 20. 06.2014 http://www.mindthesciencegap.org/2012/11/16/can-culture-create-mental-disease-the-rise-of-hikikomori-in-the-wake-of-economic-downturn-in-japan/#sthash.jENx7rSf.dpuf
  6. Hikikomori and Otaku, 2010 http://nihonjinschmetterling.blogspot.com/2010/12/hikikomori-and-otaku.html Използван на: 20.06.2014
  7. Hikikomori – A Tragedy Of Two Generations  http://www.squidoo.com/japan-and-hikikomori Използван на : 22.06.2014
  8. Unable to conform, unwilling to rebel? youth, culture, and motivation in globalizing Japan http://journal.frontiersin.org/Journal/10.3389/fpsyg.2011.00207/full Използван на: 22.06.2014
  9. Shutting Themselves Inhttp://www.nytimes.com/2006/01/15/magazine/15japanese.html?pagewanted=all&_r=2&Използван на: 22.06.2014
  10. http://cyberleninka.ru/article/n/molodoe-pokolenie-rossii-osobennosti-gendernyh-transformatsiy-lichnosti-muzhchin-i-zhenschin Използван на: 26.06.2014
  11. Молодое поколение России мечтает о твердой руке и собственном бизнесе, 2014 http://www.profi-forex.org/novosti-rossii/entry1008212064.html Използван на : 26.06.2014
  12. Молодое поколение не выбирает(отчуждение молодежи от политики в постсоветской России: причины и последствия), 2013 http://credonew.ru/content/view/308/27/ Използван на 26.06.2014
  13. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%88%D0%B8_(%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5) Използван на 26.06.2014

[1]Преводът е на Братислав Иванов от: Иванов,2005 : Иванов, Бр., Хайку. Пролет, 2005

[2] Понятието идва от гръцкото „anomos” и означава “незаконен”, “извън нормата”, “неуправляем”. Среща се в работите на Платон и Еврипид и в трудовете на френския философ от ХVІ век, Жан Мари Гио, но в съвременната философия и социология то е въведено и популяризирано от Дюркем. Понятието характеризира взаимоотношението на човека с обществото. Човекът е обществено същество и неговото поведение е в пряка зависимост от сплотеността и здравината на обществото.

[3] Dafflon, 2009 : Dafflon, D., Youth in Russia : The portrait of a gender in transition, 2009

[4] http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%88%D0%B8_(%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5)

[5] Това са момичета, които предпочитат яои жанра в анимета и манга. Това е жанр, в който основна линия е хомосексуалността при мъжете.

[6] В този случай става въпрос за момчета, които изпитват сексуално влечение към основно 12 годишни момичета.

[7]Преводът е на Братислав Иванов от: Иванов,2005 : Иванов, Бр., Хайку. Пролет, 2005