Основни аспекти от съвременните отношения между Русия и Япония

Япония и Русия са основни политически и икономически играчи в района на Източна Азия. Техните отношения имат поне 300-годишна история, в рамките на която могат да бъдат откроени три основни периода на взаимодействие : – отношения между Руската империя и Япония, между СССР и Япония, Руска федерация-Япония. Първите два етапа се характеризират с прекия сблъсък на двете страни в Руско-Японската война ( 1904 г. – 1905 г. ) , когато Япония побеждава и по време на Втората световна война ( 1939 г. – 1945 г. ) , в която СССР е на страната на победилите, а Япония капитолира.

 

От този момент до сега двете страни нямат сключен по между си мирен договор. Това от своя страна прави комуникацията между тях доста нестабилна. Руско-японските отношения в този период се характеризират с конфликти, проблеми и дистанциране на двете страни една от друга. Би могло да се каже, че в отношенията по между си всеки един от двата субекта, и Русия, и Япония, гледа на срещуположната страна като източник на недоверие в междудържавните отношения. [1]

Япония и Русия се характеризират като страни, които имат твърда позиция по много въпроси и рядко биха отстъпили от нея. В съвреминните руско-японски отношения биха могли да се откроят няколко основни въпроси, които вълнуват и двете страни. Това са териториалните спорове за Курилските острови, регионалното и глобално равнище, разглеждано през призмата на проблемите на международната сигурност, отношението към случващите се събития както в региона на Източна Азия, така и в международен план, перспективите за сближаване в енергиен план и икономическо сътрудничество между двете страни и много други.

 

Териториални спорове :

Споровете за територии са основен аспект от външната политика на страните от Източна Азия. Япония, разбира се не прави изключение в това отношение. Освен с Република Корея ( о. Токто / о. Докдо, според корейците и о. Такешима за японците е ябълката на раздора между двете азиатски съседки; островът е под юрисдикцията на Южна Корея ) и Китай ( островите Дяоюйдао по китайска терминология са част от териториите на КНР, но въпреки това според Япония Сенкаку, японското име на островите, е територия, която принадлежи на нея ) , Япония води своите териториални спорове за Курилските острови ( сред японците са известни като Северните територии ) с Русия. Това е един от най-дълготрайните спорове ( датира още от 40-те години на XXвек ) , за който все още намерено приемливо и за двете спорещи страни решение няма. Курилските острови представляват широка около 1000 км. верига, простираща се между най-северния японски остров Хокайдо и руския полуостров Камчатка. На запад граничат с Охотско море, а на изток с Тихия океан. Наброяват около 50 остова (20 големи и 30 малки) и днес влизат изцяло в рамките на Руската федерация. Общата им площ е 15,6 хил. кв. км., като най-големи сред тях са Парамушир, Уруп, Итуруп и Кунашир. Населени са главно с руснаци. На територията на архипелага има три по-големи селища- Северо-Курилск (на о. Парамушир), Курилск (на о. Итуруп) и Южно – Курилск (на о. Кунашир) . Островите имат предимно планински релеф и са бедни на природни ресурси. Основната икономическа дейност в тях е риболовът. За Япония обаче той е особено важен, тъй като това е един от основните поминаци на японското население.

Японците са убедени, че преди 1945 г. Курилите никога не са били територия, която да принадлежи на Русия. На 7 февруари 1855 г. Япония и Русия подписват първия договор по между си. Договорът от Шимода установява официални дипломатически отношения между двете страна и в същото време регламентира границата между тях, която се простира по пролива между островите Итуруп (на японски Еторофу) и Уруп. По-голямата част от архипелага е официално руско владение, но освен това тогава руснаците признават, че Южните Корили са част от японските територии.

Февруари 1945 г. се провежда конференцията в Ялта. На нея съюзниците от антихитлеристката коалиция-СССР, САЩ и Великобритания, взимат решение Съветският съюз да обяви война на Япония. За целта СССР иска като гаранция да получи Южен Сахалин и Курилските острови. През август 1945 г. по време на офанзивата срещу Япония, чрез успешно проведени морски десанти, съветските войски успяват да превземат остров Сахалин и всички Курилски острови, които стават част от територията на СССР. От този момент нататък се поставя началото на продължаващия вече 69 години териториален спор между Русия и Япония.

На 8 септември 1951 г. в Сан Франциско Япония подписва мирен договор със страните победителки във Втората световна война. Според разпоредбите на договора Страната на изгряващото слънц е лишена от територията на Южен Сахалин и всички Курилски острови. Според японците обаче в самия текст на документа не фигурират имената на четири острова Еторофу, Кунашири, Шикотан и Хабомаи, които са в близост до Хокайдо и следователно това ги прави японска територия. Това е причината Токио да недоволства, че тези северни за японците територии са незаконно окупирани от Русия и да иска да му бъдат върнати. САЩ подкрепя позицията на Япония, с единствената цел да я привлече на своя страна и да заздрави съюза си с нея в най-горещите години от Студената война.

През 1956 г. се подписва съвместна съветско-японска декларация, според която Съветският съюз се съгласява да върне на Япония островите Шикотан и Хабомаи, но при условието, че ще бъде подписан мирен договор между двете държави. Малко след това, под натиска на САЩ, Токио се отказва от декларацията. Американците заявяват, че ще анексират окупирания от тях японски архипелаг Рюкю.

Целите на американската външна политика в района на Източна Азия с насочени главно към Страната на Изгряващото слънце. През 1960 г. Япония позволява на САЩ да изгради свои военни бази на нейна територия. Москва приема този акт за крайно враждебен. В специален меморандум, СССР декларира, че ще предаде обещаните през 1956 г. острови, само при изтегляне на американските части от японската територия. Предложението е отхвърлено.

С края на Студената война през 1989 г. се създават повече благоприятни условия за разрешаването на териториалния спор между Русия и Япония. През 1993 г. в Токио се подписва декларация, в която Русия показва желание за разрешаването на конфликта по справедлив и за двете страни начин. 1998 г. се провеждат двустранни преговори, на които Япония иска да бъде възстановена границата с Русия, по силата на договора от 1855 г. . Това означава Русия да върне  четирите най-южни Курилски острови ( Итуруп (Еторофу), Кунашир (Кунашири), Шикотан и Хабомаи ) . В този случай Москва не приема искането от японска страна.

През 2001 г. Русия предлага проблема да бъде решен, като се приеме деклараията от 1956 г. ( това означава на Япония да бъдат върнати двата острова Шикотан и Хабомаи ) . Токио отхвърля предложението. Проблемът на японците е, че те държат да им бъдат върнати всички четири острова ( т. е. Южните Курили ), което от своя страна усложнява преговорите между двете страни и ги отвежда в задънена улица. Руско-японските отношения се обтягат и в следствие на инцидента през 2006 г. с японския риболовен кораб, който навлиза в териториалните води на Русия. Екипажът на кораба отказва да се подчини на заповедта на руските граничари да спре, при което е открита предопредителна стрелба, в следствие на която загива един японски моряк.

Близо 70 години след края на Втората световна война Русия и Япония правят опити да разрешат този териториален спор. Въпреки известната доза резервираност на двете страни, японският министър-председател Шиндзо Абе и руският президент Владимир Путин насочват усилията си за справяне с проблема. Не бива да се забравя, че и Япония и Русия имат изгода да бъдат съюзнички, а  не врагове. Енергийните и икономически фактори, както и националната и международна сигурност играят основна роля за постепенното сближаване страните.

 

Опити за енергийно сътрудничество:

В регион като Източна Азия, който е особено развит, процентът на търсене на енергия значително надхвърля този на предлагане. От тази гледна точка на стратегическото партньорство между Русия и Япония, това е една добра алтернатива за целите на двете страни. Япония е четвъртия най-голям потребител на енергия в света и вторият най-голям вносител на енергия според данни от 2002 г. [2] Естественото производство на газ е минимално, което кара японците да внасят 97 на сто от природния си газ, както и други енергийни източници от Близкия Изток и Югоизточна Азия. [3] По-изгодно за Япония би било тези ресурси да се внасят от района на Сибир и руския Далечен Изток. От друга страна за Русия е полезно партньорството ѝ с Япония по отношение на съвместното разработване и производство на нефт и втечнен природен газ в обекти от територията на остров Сахалин и Каспийско море. Японският консорциум Содеко е участник в енергийния проект „ Сахалин – 1 “ . Мицуи и Мицубиши са участници в проекта „ Сахалин – 2 “ .

Също така съвременните технологии, които Япония използва в областта на добива и втечняването на газа биха помогнали на Русия да избегне затягането на отношенията с Китай. Развитието на енергийните ресурси в източноазиатските райони предоставя шанс на Русия за една стабилна интеграция в икономиката на страните от Източна Азия. Разбира се тук не трябва да бъде подминавана и ролята на Китай, който е и един от основните купувачи на енергия в региона. Това означава, че в енергиен план отношенията между Япония и Русия ще зависят и от позицията на Китай и неговите инвестиции. Сътрудничеството между Русия, Китай и Япония в областта на добива, преработката, транспортирането и продажбата на енергия би могло да доведе до развитие на енергетиката в Източна Азия. Освен това тези страни спокойно биха могли да контролират цената на енергията в региона.

Опити за подобно сътрудничество в областта на енергетиката се правят с изготвянето и влизането в сила на проекта Иркутск. Идеята е да бъде разработено газово находище в Ковикта ( района на Иркутск ) със съвместното участие на Китай, Япония, Южна Корея, Монголия и Русия. Изгражда се 3 400 километров газопровод, който тръгва от Ковитка, минава през Улан Батор, Пекин и достига до полуостров Шандонг. Основната цел на този газопровода е да доставя газ на Китай. Освен Китай  газ от Русия биха могат да получават както Република Корея, така и Япония. За целта газопровода ще бъде продължен през Жълто море до Пьонтек ( Южна Корея ) и Япония. Освен това разходите по трансфера на енергия биха били два пъти по – малки, отколкото доставките на газ от страните от Близкия Изток.

През 2003 г. Япония показва интерес към проекта за изграждане на газопровод от Ангарск до Накодка и изявява желание за инвестиции и финансиране. Април 2003 г. президентът на Японската национална нефтена корпорация, Йоширо Камата, е готов да предостави дългосрочни нисколихвени кредити за изграждането на газопровода Ангарск- Накодка. През август същата година японският посланик в Русия, Иссей Номура, съобщава, че руски и японски специалисти обсъждат възможността за разработване на енергийните ресурси в Сибир, както и финансирането и изграждането на газопровода. Това разбира се би довело до драстично намаляване на енергийната зависимост от близкоизточните ресурси. Китай също проявява интерес към проекта. Дори предлага газопровода да бъде изграден от Ангарск до Дакуинг, като този вариант скъсява маршрута поне на половина. Токио е притеснен от това, тъй като приемането на китайското предложение би означавало китайско икономическо проникване в района на рсукия Далечен Изток. През май 2003 г. Русия и Китай подписват споразумение за изграждане на газопровода, което започва през 2006 г. .

Това, което може да се каже със сигурност е, че Япония изпитва нужда от набавяне на енергийни и природни ресурси. След катастрофата в АЕЦ Фукушима през март 2011 г. , Страната на изгряващото слънце е принудена да търси нови пътища за подсигуряване на енергийната си стабилност.

 

Национална и международна сигурност :

В отношенията по между си Япония и Русия намират допирни точки в областта на националната и международна сигурност. В официално изказване през 2003 г. , тогавашният японски министър-председател Коидзуми заявява, че отношенията между двете страни са белязани от негативното наследство на XXвек ( има се предвид спора за Курилските острови ) , но въпреки това пред тях стои голям потенциал за развитие, който нито руснаците, нито японците не осъзнават, че притежават. [4]

Съвременната международна обстановка е наситена с твърде много кризисни точки, които влияят на сигурността и увеличават терористичните атаки.

През януари 2003 г. между ръководствата на Русия и Япония се открива гореща телефонна линия. Идеята е външните министерства на двете страни да си сътрудничат в сферата на планиране и ориентиране в международната обстановка. Русия подкрепя Японния в искането ѝ да стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

Сътрудничеството на Япония и Русия в областта на международната и национална сигурност се изразява в три основни насоки :

  1. Борба с международния тероризъм :

След края на Втората световна война Япония се нарежда на последно място по отношение на бъдещи нагласи за водене на война. Горчивият опит на японците от първата половина на XXвек ги кара да подкрепят всякакви идеи, които са свързани с запазване на мира в света. През 2002 г. външните министри на Япония и Русия подписва съвместна декларация за борба с международния тероризъм. Ноември същата година двете страни органзират среща , на която обсъждат различни стратегии за борба с тероризма.

  1. Унищожаване на ядрени оръжия :

Русия елиминира адрените си оръжия, създадени през 1993 г., в рамките на Техническия секретариат за сътрудничество в премахването на ядрени оръжия. Япония помага на Русия като изгражда пречиствателна станция за течни радиоактивни елементи, носеща името Сузуран. Освен това японците помагат на руската страна в обезвреждането на излишъка оръжия от клас плутоний.

  1. Ядрената програма на Северна Корея :

Стремежът на Северна Корея да се превърне в една от водещите страни, които притежават ядрено оръжие притесняват както Япония, така и Русия. За да предотвратят ядрените амбиции на КНДР двете страни осъществяват тясно сътрудничество по между си в периода на 2002 г. и 2003 г. . През август 2003 г. в Пекин се провеждат многостранни разговори, в които, освен Япония и Русия, участие взимат още САЩ, Китай, Северна и Южна Корея. По време на тези разговори представителите на Северна Корея отправят искане Япония да бъде изключена от тях. Русия се намесва в защита на японците и предложението е отхвърлено.

Освен в областта на международната сигурност Москва и Токио развиват съвместна дейност в сферата на двустранната отбрана. През август 1999 г. министърът на отбраната на Япония посещава Русия. По време на това свое посещение той подписва Меморандум за изграждане на база за развитие на диалога и обмен между Японската агенция за отбрана и Министерството на отбраната на Русия. Следват посещения на държавно и военно равнище и в двете страни. Ноември 2000 г. руският министър на отбраната посещава Япония, а следващата година, през месец януари, визитата е върната и японският заместник – министър на отбраната е на посещение в Русия. Прдставители на руските и японските военновъздушни, сухопътните и морски сили също са част от тези официални посещения. Сътрудничеството в областта на двустранната отбрана се развива доста добре. Осъществяват се годишни срещи и обмен в отбраната на двете страни. Националният институт за отбранителни изследвания на Япония организира съвместни срещи с изследователски институти към руското министерство на отбраната, на които се обсъждат чисто отбранителни теми и се провеждат проучвания в тази насока.

Не трябва да се пропуска факта, че във военно отношение до голяма степен Япония е зависима от САЩ. Както знаем американците са основният геополитически съперник на руснаците. В тази връзка Москва се чувства малко или много застрашена. САЩ предлага на Япония съвместно да разработят Национална система за противоракетна отбрана. Русия изразява несъгласието си от сътрудничеството на Япония със САЩ и ѝ предлага те двете да си сътрудничат в създаването  на регионална система за противоракетна отбрана в на страните от Североизточна Азия. Японците отхвърлят руското предложение.

Не само Русия, но и Япония се чувства застрашена във военно отношение. Страната на изгряващото слънце е обезпокоена най – вече от бързонарастващия брой на китайските военноморски сили и от руските продажби и доставки на оръжие за Китай.

 

Икономически отношения :

Добрата икономика и поддържането на разностранни икономически партнюрства са основен фактор за стабилността на всяка една държава. Това въжи в пълна сила и за Далечния Изток. След удара на световната икономическа криза Япония има нужда от създаването на здрави икономически връзки, които да ѝ помогнат да се възстанови. Подходящ партньор за тази цел е Русия. И двете страни биха изиграли голяма роля за развитието на икономиката си.

Въпреки това обаче икономическото взаимодействие между Русия и Япония е с доста ниско ниво, а реално би могло да се развие. Руският дял в японския външнотърговски обмен е едва едно на сто. За Япония Русия е 18 – я по важност икономически партньор, който се нарежда след страни като Малайзия, Тайланд и Индонезия. От друга страна Страната на изгряващото слънце също не заема първите места на основните икономически партньори на Русия. Инвестиционните нива са изключително ниски. Според данни от 2000 г. японските инвестиции в руската страна са по-малко от от 372 мил. долага. [5] Спрямо инвестициите на други страни в Русия, тези на Япония са едва 1, 1 на сто.  През 1970 г. Япония е втория по важност икономически партньор за СССР. През 80 – те и 90 – те години на XXвек съветско / руско – япониските икономически отношения бележат спад.

През 2000 г. , по време на първия си президентски мандат, Владимир Путин е на официално посещение в Япония. По време на него се предлагат и обсъждат идеи за това по какъв начин да бъдат задълбочени икономическите и търговски отношения между двете страни. В това отношение икономическите връзки са тясно обвързани и с енергийните нужди на Япония. Както по-горе беше споменато Русия би била добър енергиен партньор за японците. Япония е страна бедна на полезни изкопаеми и суровини. Това я прави силно зависима от вноса на суровини и енергийни източници от чужбина. Въпреки суровинния глад, който японците изпитват вносът от Русия е минимален. Редките руди са единствената стока, която прави Руската федерация важен икономически партньор за Япония.

Япония изнася за Русия главно промишлени продукти-машини, комуникационно оборудване и домакински уреди. Основният руски износ за Япония включва риба и различни морски продукти, дървен материал, алуминиеви продукти, въглища и други суровини.

Причината за ниските нива на икономическо сътрудничество между Япония и Русия биха могли да се потърсят в следните фактори. На първо място стои неразрешеният териториален спор между двете страни. Това разбира се пречи на инвестициите както на японците в Русия, така и на руснаците в Япония. Друга важна причина за слабото икономическо партньорство е това, че Япония и като цяло японският бизнес не гледат на Русия като на сигурна и стабилна инвестиционна страна и място за развитие на благоприятни икономически отношения. От своя страна пък Русия също се насочва към други по-големи икономически партньорства, които биха ѝ осигурили позицията на равностоен икономически конкурент на САЩ. Факторът световна икономика също изиграва неблагоприятна роля за икономическите връзки между руснаци и японци. Става въпрос за световните икономически кризи, които карат и двете страни малко или много да свият икономиката си и да ограничат външните си инвестиции и партньорства.

В началото на XXIвек се наблюдава положително раздвижване в икономическите отношения между Русия и Япония. През юни 2001 г. делегация от 200 японски бизнесмена от Японската федерация на икономическите организации е на посещение в Русия. Делегацията се среща и с президента Путин , с който се обсъждат различни перспективи за икономическо и инвестиционно сътрудничество. Същата година Япония премахва редица от поставените ограничения за търговия с Русия.

И от днешна гледна точка основният фокус на икономическите интереси на Япония е насочен към териториите на руския Далечен Изток. Съответно и най-голям процент от японските инвестиции в Русия са в тази област. Тук отново основна причина за това е енергийната и суровинна липса, от която страдат японците.

Отношенията между Япония и Русия тепърва ще бележат своето възходящо развитие. И двете страни са зависими една от друга в различни сфери и области от геополитиката, икономиката и енергетиката. В бъдеще контактите между руската и японската страна биха довели до разрешаването на териториалния спор, който стои между тях вече повече от половин век. Зависимостта от енергия на Япония е също един от важните фактори, който ще продължи да движи отношенията ѝ с Русия. Освен това енергийният сектор е тясно обвързан с икономиката и инвестициите, които двете страни предприемат. Отношенията между Япония и Русия ще продължат да се развиват още повече, че руската страна обръща все по-голямо внимание на източноазиатските държави и търси перспективи за развитието си в този регион на Азия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Библиография :

 

  1. Mälksoo , L. “ The Japan – Russia Border Dispute and their Juridical Foreign Policies ” , http://www.diplomaatia.ee/en/article/the-japan-russia-border-dispute-and-their-juridical-foreign-policies/ , 27. 06. 2014 г. , 18 : 23 ч.
  2. Miller, John H. “ Russia – Japan Relations : Prisoners of History ? ” , http://www.apcss.org/Publications/SAS/AsiaBilateralRelations/Japan-RussiaRelationsMiller.pdf , 27. 06. 2014 г. , 18 : 26 ч.
  3. Shaolei, F. “ Russia and Contemporary East Asia : Also on the Interaction of Sino – Russian – Japanese Trilaterial Relations in the Early Twenty – first Century ” , http://src-h.slav.hokudai.ac.jp/coe21/publish/no16_2_ses/09_feng.pdf  , 27. 06. 2014 г. , 18: 29 ч.
  4. Smith, Mark A. “ Russo – Japanese Ralationa ” , 2003 г.
  5. Zagorsky, Al. “ Russian – Japanese relations : back to the deadlock ” , http://books.sipri.org/files/books/SIPRI99Chu/SIPRI99Chu21.pdf , 27. 06. 2014 г. , 18:32 ч.
  6. http://countrystudies.us/japan/135.htm , 27. 06. 2014 г. , 18 : 34 ч.
  7. http://30dumi.eu/archives/60898 , 27. 06. 2014 г. , 18 : 38 ч.
  8. http://www.economist.com/blogs/banyan/2014/03/japans-relations-russia , 27. 06. 2014 г. , 18 : 38 ч.
  9. http://www.japantimes.co.jp/opinion/2013/08/27/editorials/improving-relations-with-russia-2/#.U6rbv_mSxic , 27. 06. 2014 г. , 18 : 38 ч.
  10. http://www.dw.de/russo-japanese-ties-thaw-after-long-freeze/a-17375834 , 27. 06. 2014 г. , 18 : 38 ч.
  11. http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/891-sporat-za-kurilskite-ostrovi-istoriya-i-vazmozhni-resheniya- , 27. 06. 2014 г. , 18 : 38 ч.
  12. http://earthpapers.net/regionalno-tipologicheskoe-kartografirovanie-geosistem-territorii-stroitelstva-gazoprovoda-kovykta-sayansk-irkutsk , 27. 06. 2014 г. , 18 : 39 ч.
  13. http://eng.globalaffairs.ru/redcol/Russian-Japanese-territorial-dispute-flares-up-15098
  14. http://www.viaevrasia.com/bg/%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%B0-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0.html , 27. 06. 2014 г. , 18:40 ч.

 

 

[1] Стефанов, Н. , Алексова, Ив. „ Съвременните руско-японски отношения и проблемите на международната сигурност.  “

[2] Smith, Mark A. “ Russo – Japanese Relation ” , p. 10

[3] Smith, Mark A. “ Russo – Japanese Relation ” , p. 10

[4] Smith, Mark A. “ Russo – Japanese Relation ” , p. 2

[5] Smith, Mark A. “ Russo – Japanese Relation ” , p. 9