Нестабилността на Ирак – вътрешни аспекти и геополитика

Гл. ас. д-р Боян Хаджиев, катедра „Международни отношения“, УНСС

The Instability of Iraq – Internal Aspects and Geopolitics

Assist. Prof. Boyan Hadzhiev, PhD, Department of International Relations, UNWE

Abstract:

The report addresses two fundamental aspects of Iraqi instability. The first problem isthe contradictions between the main communities in the country. On the one hand, the exclusion of Sunnis from political life after 2003, this has become a prerequisite for the establishment of the Islamic State. On the other hand, the possibility of Kurdish independence and its consequences for Iraq. Secondly, those internal aspects largely depend on the external environment and especially the geopolitical processes in the region.

Увод

От създаването на Ирак изключително влияние върху бъдещето му имат позициите на основните религиозни и етнически общности. Това си пролича още по-силно последните две десетилетия. От поведението на арабите сунити, арабите шиити и кюрдите зависи на къде ще продължи Ирак – към единство или към разпад, към стабилност или към разруха. Дали сътрудничеството или противопоставянето между основните общности в страната ще надделее е от ключово значение за бъдещето както на Ирак, така и на региона. След очертаващия се разгром над Ислямска държава изключително важно е какво ще бъде поведението на основните етно-религиозни групи в страната. До каква степен ще бъде постигнати взаимни отстъпки и справедливо разрешаване на спорните въпроси между шиити, сунити и кюрди, за да не се позволи отново да покълнат радикални течения и избухване на поредната гражданска война. Ако конфронтацията и противопоставянето се превърнат в константа, то стабилността и сигурността в „единен“ Ирак ще бъде още дълго време илюзия.

Състав на иракското население. Трудно може да се определи какъв е балансът между отделните групи в страната. Това е така защото не съществува точна информация за религиозния и етническия състав на населението в Ирак, тъй като от дълго време насам не е провеждано цялостно преброяване. Данните, които се публикуват се основават на стара информация и статистики, които са по-скоро прогнозни. Също така в данните се съдържа голяма доза манипулация, свързана най-вече с разпределението на власт и „контрола“ над спорните територии между различните етно-религиозни общности.

Последици от свалянето на режима. След войната от 2003 г. в основно предизвикателство се превърна изграждането на единна, сигурна и стабилна иракска държава. Главната причина за провала на това начинание е, че въпреки победата на САЩ над режима на Саддам Хюсеин, след нея трите основни групи (араби шиити, сунити и кюрдите) започнаха да преследват собствената си егоистични визии и стремежи за бъдещето на държавата. Оказа се, че тези три представи за Ирак в много аспекти си противоречат и дори се взаимно изключват.

Новата власт не получи пълна подкрепа от иракското население, защото голяма част от него беше отчуждено и непредставено в управлението. Доминираното от шиитите правителство начело с Нури ал-Малики доведе до още по-голямо разделение между общностите и бе в основата на гражданската война 2006-2007 г. Като прибавим и закона за дебасификацията, който буквално „изключи“ големи групи от обществения живот и доведе до разпад на държавни институции и особено на армията. Арабите сунити станаха най-ощетената група от разпределението на постовете във властта. Процесите след 2003г. превърнаха сунитите от основна управляваща група в едно безгласно малцинство в страната. Тези предпоставките доведоха до последвалата ескалация, намерила своят най-краен израз в създаването на Ислямска държава и нейния бърз възход.

С развитието на тези събития, Ирак се превърна в „удобна“ арена на по-широк геополитически сблъсък, намиращ израз в религиозните война и борбата за влияние между шиити и сунити, които също са една от причините за развитието на „проекта“ Ислямска държава. По конкретно, в Близкия Изток е налице геополитическо противопоставяне между „сунитските държави“ (Саудитска Арабия, Катар и Турция) и „шиитския полумесец“ (Иран, Ирак, Сирия и Хизбула). Този сблъсък се характеризира с подкрепата на Иран за запазването на Башар Асад начело на Сирия, както и с непрекъснатото нарастващо влияние на Техрен в Ирак. Това от своя страна води до подкрепа на Саудитска Арабия и Катар за радикални сунитски групировки и поставянето им като преграда пред шиитското (иранско) влияние в региона. Така иракското население се превърна в заложник на външни интереси и геополитически влияния.

Въпреки че в момента е налице обединение между шиити, сунити и кюрди в името на разгрома над Ислямска държава, все още борбата за надмощие между отделните групи продължава. Разминаването в представите за бъдещето на Ирак продължава да е важен фактор. Например, битката за Мосул обединява иракските сили, но това е само в краткосрочна перспектива. Бъдещето на града е обект на различни планове, които чест се изключват взаимно и търсят по-скоро налагане на егоистични общностни интереси. Твърде вероятно е премахването на Ислямска държава отново да изкара на преден план основните неразбирателства между сунити, шиити и кюрди. Разнопосочните интереси на всички участници в политическите процеси в Ирак дава пряко отражение върху сигурността и стабилността на страната. Вътрешното противопоставяне между различните религиозни групи е предпоставка за продължаване на съперничеството и кръвопролитията в страната.

Възможен ли е единният иракски народ?

Голям брой съвременни държави се разпаднаха от неуспешното управление и недооценяването на етно-религиозния фактор. В Ирак се наблюдават по-активни действия и адаптация на отделните общности без мисъл за единството на страната. Всяка етно-религиозна група се стреми към по-голям достъп до ресурси, доста често за сметка на другите общности. В Ирак етническото противопоставяне е свързано с много, разнообразни и взаимообвързани въпроси.

На първо място, след 2003 г. самоизолацията на арабите сунити от политическия процес в страната доведоха до установяването на подходящи условия за развитие на радикални и анти-правителствени движения. Сунитите възприеха ролята на ядро на въоръжената иракска съпротива. И неадекватността в политиките на премиера Малики доведоха до превръщането на местните сунитите в основа за разгръщането на радикалните идеи на Ислямска държава. Това стана най-вече поради опасността, която представляваха шиитските милиции за много от сунитите. Ислямска държава осигури относителна сигурност за сунитите, изправени пред угрозата да се превърнат в жертви на радикалните шиитски милиции.Положението на кюрдите е доста по-различно. От 1991 г. насам кюрдите положиха усилия и в голяма степен успяха да докажат, че са способни да управляват региона си. Постепенно Иракски Кюрдистан се превърна в модел за подражание за останалата част на страната, както и за голяма част от региона. След 2003 г. кюрдите съумяха да установят сигурност, стабилност, относителен икономически просперитет, изградиха инфраструктура, боеспособна армия „Пешмерга“ и външни отношения. Всичко това те постигнаха, докато Ирак и голяма част от Близкия Изток беше раздиран от кръвопролитни, религиозни и политически борби.

Тези кюрдски успехи намериха израз в най-силният отпор срещу Ислямска държава, който бе даден именно от Пешмергата. Слабостта на иракската армия доведе в някои части на страната до необходимостта да се разчита на по-добре тренираните кюрдски отряди. Мащабното изтласкването на радикалните екстремисти стана най-вече благодарение на кюрдите и подкрепата, която те получиха от своите западни съюзници (въоръжение и подготовка). Тази обстановка повдигна с още по-голяма сериозност въпроса за бъдещето на Ирак и най-вече възможността за създаване на независима кюрдска държава. В този сценарий изключително важно значение има поведението на Иран, Ирак и Турция.[1]

За Ирак отделянето на кюрдите ще представлява пряка заплаха за властта в Багдад и може да доведе до по-широк териториален разпад. Настоящата обстановка показва, че Багдад има ограничени възможности да спре евентуална независимост на кюрдския регион.Едностранното обявяване на кюрдски независимост е вероятно да предизвика изключително враждебна реакция от Багдад. От друга страна, постепенно отчуждение между Ербил и Багдад, водено от преговори и взаимно договори за разделяне би дало възможност на Багдад да смекчи отрицателните последствия от кюрдската независимост и да даде възможности за дългосрочни ползи и за двете страни. Ако стремежът за кюрдската независимост бъде придружен от появата на пан-кюрдския национализъм, то Багдад може да бъде в състояние да координира действията си с Анкара и Техеран срещу кюрдите.

Турция в момента е изградила тесни политически и икономически връзки с регионалното правителство на Кюрдистан в Ирак. От гледна точка на Турция, бавен и стабилен напредък към кюрдската независимост в Ирак има значителни политически и икономически предимства, докато резки движения към суверенитет – и особено всяко видимо прокарване на идеята за създаване на голям Кюрдистан в турски и сирийски територии – представляват политически и икономически рискове. Трябва да се отбележи, че има сериозно разделение между иракските кюрди водени от фамилията Барзани и сирийските и турските кюрди, предимно свързани с Кюрдската работническа партия. В дългосрочен план независим Иракски Кюрдистан е допустим вариант за Анкара, за разлика от независим Сирийски Кюрдистан, който би се превърнал по-скоро в държава, ръководена от ПКК представляваща пряка заплаха за териториалната цялост на Турция.

Иранската гледна точка. Въпросът за независим Кюрдистан е чувствителна тема за Ислямската република заради опасенията, че това ще окуражи голяма част от собственото ѝ кюрдско население да потърси независимост. Техеран би понесъл независим Кюрдистан в Северен Ирак, ако той не застрашава иранската стабилност.

И все пак, ако допуснем, че независимата кюрдска държава в Ирак е въпрос на време, то от гледна точка на иранското правителство, постепенното ѝ създаване е за предпочитане, защото ще даде необходимото време за намаляване на потенциални кюрдски вълнения в самия Иран.

Обещавайки, бъдещето на Ирак зависи най-вече от две неща. На първо място, до каква степен след победа над Ислямска държава, Багдад ще съумее да обедини страната. Тук, на преден план излизат два проблема. Единият е свързан с прекратяването на религиозните сблъсъци между сунити и шиити. А вторият е до каква степен иракското правителство ще включи в управлението сунитската общност. На тази основа може да се търси стабилизиране на страната и евентуално нормализиране на отношенията. Но разбира се, за да стане това факт от изключително значение е способността на Багдад да ограничи външните влияния, най-вече Иран и Турция.

На второ място, единството на Ирак зависи до голяма степен от желанието на кюрдите да останат част от страната. Кюрдите успяха пълноценно да се възползват от ситуацията след 2003 г. и да поставят съдбата си в свои ръце. В момента те контролират голяма част от т.нар. „спорни територии“ в Ирак, включително богатият на петролни залежи Киркук. Това им предостави ресурсен потенциал и оптимизъм за бъдещето. Като прибавим и наличието на стабилност и боеспособна армия, то може да заключим, че желанието за независимост е все повече решение, което е в техни ръце. Но както беше отбелязано, до голяма степен бъдещето на Иракски Кюрдистан зависи и от геополитическите взаимоотношения и способността на кюрдския политически елит да защити решението си.

[1] В следващите параграфи като основен източник е използван: Alireza Nader, Larry Hanauer, Brenna Allen, Ali G. Scotten, Regional Implications of an Independent Kurdistan, 2016, RAND, pp. x-xvii.