Нападенията на Монголия над Япония – 1274, 1281 г.

През XIII век Азия и Европа са опустошени от монголските пълчища, превърнали държавата си в най-голямата империя съществувала някога. В периода 1231 – 1259 г. те нахлуват и в Корея. Управляващата династия Kорьо се признава за техен васал. През 1260 Кубилай се провъзгласява за Велик хан и установява столицата си в Даду (Бейджинг) в 1264 г..

Кубилай хан потушава въстанието от 1271 г.  и овладява Корейския полуостров. Елиминирането на бунтовниците от Чеджу и бракът му в корейската кралска фамилия е последната стъпка за окончателното покоряване на тази част от Азия и първата към бъдещите завоевания.

Разбирайки, че има земя на изток отвъд морето през 1266 г. Кубилай хан изпраща първото си посолство в Япония с привидно приятелски предложения и договор за съюз и ненападение. То е посрещнато на остров Кюшу от Кинзей (специален военен щаб за защита на Запада) от където изпращат писмо до императора в Киото и до Токимуне от фамилия Ходжо в Камакура, които реално управляват страната под формата на шогунат. Последват дълги дебати как да се постъпи, но в крайна сметка той решава просто да отпрати мисията на монголците без отговор. Според някои изследователи това писмо не уплашило достатъчно японците. Въпреки че тонът бил мек в него присъствали елементи, които определено били отбелязани от японците. Японският император бил наречен просто крал на Япония, докато монголският бил обозначен като император на Велика Монголия. Китайски изследователи посочват, че определени фрази в писмото били често използвани в кореспонденция между равни. Според тях то не било като писмо от върховен владетел към подчинен, но не така това е разбрано от получателите японци. Нито пък поканата за „установяване на приятелски отношения“, което в очите на японците означавало попадане под чужда власт. Последвалата инвазия над Япония не била изненада за никой – в последния параграф на писмото се съдържала ясна заплаха за война. Пазят се сведения, които посочват, че в този период били отправени много молитви, които трябвало да защитят Япония от монголците. Висш съновник на императора в 1271 г. издава указ, в който говори за надвисналата заплаха и отправя призив към народа, който трябва да се моли за мир. Обявява, че „Нинно-е“ проклятието (срещу монголците) ще бъде създадено и записано.

Проклятието „Нинно-е“  е сутра, която описва как суверена може да защити страната си от всеки вид заплаха.

Както ще се види в по-късни години добрите резултати от това проклятие ще го поставят на висок пиедестал в японското мислене. Реакцията на писмото на Кубилай  хан, представлява началото на вярата в божествената намеса, която ще достигне своята кулминация в „камикадзе“ тайфунът от 1281 г.

Въпреки предположенията на някои изследователи, че Япония не взела на сериозно заплахата – това не е точно така. Пазят се сведения за големи размествания на войски в посока Кюшу, което не можем да твърдим, че се подчинява на някаква обичайна логика или, че е обичайно действие. Прехраната и настаняването на подобни военни части изисква много средства и предположението, че това е било правено с цел тренировка не изглежда логично.

В следващите години при него пристигат още редица монголски и корейски пратеничества върнати до едно по същия начин. През това време от Камакура нареждат на всички феодали държащи земи в Кюшу (най-близкия до Корея остров и най-вероятната мишена на бъдещо нашествие) да ги напуснат и да се изнесат във вътрешността на страната. Почти всички държавни дела са замразени за да се съсредоточат сили за назряващата опасност.

Кубилай хан всъщност е благоразположен към военни действия още от самото начало, но съзнава, че държавата му все още няма техническата възможност да прекара войските му до японския бряг и през време на преговорите по югоизточните брегове на Корея кипи мащабно корабостроене. До 1274 г. са построени 300 големи и около 400-500 по-малки кораба, на които са натоварени 15 000 монголци и китайци и 8000 корейски бойци. Накрая поемат към островите Цушима и Ики и на 19 ноември техният авангард достига бреговете при Хаката, близо до Дазайфу, древният административен център на Кюшу, където са посрещнати от около 5000 самураи и на следващия ден при стените на Хаката (днес близо до Фукуока) се завързва сражение известно като Битката при Буней.

Японците били облечени с брони, наричани йорои – облекло, съставено от малки люспи, вързани заедно и лакирани, образуващи броненакладки чрез свързването им с коприна или кожени шнурове. Железните люспи са концентрирани около основните части на тялото, които трябва да бъдат предпазени. Това било с цел да се намали тежестта на цялата екипировка, която достигала 30 кг.. Основният недостатък не бил теглото, а твърдостта. При езда това облекло било идеално, но се оказвало не толкова ефикасно при близък бой. Йорои се състои от четири секции. Две големи раменни плочи – соде – закрепени за задната част на бронята, заедно с голям лък. Агемаки или големият тежък лък позволявал свободно движение на ръцете, като същевременно тялото оставало защитено. Прикрепяли се и части, които трябвало да предпазват бронята от прерязване от лъка – орнаментирана кожа като нагръдник.

Кабуто – шлем; шията също била защитена от тежко покритие от пет части – шикоро – закрепено за шлема.

Интересното тук е, че преди монголските нашествия самурайските мечове не били толкова впечатляващи, колкото след това. Разбира се, всеки самурай притежавал меч, изработен от голям майстор. Но основно оръжие преди тези събития бил лъкът. По време на монголската инвазия изработката на самурайския меч достига нечувани до тогава висоти. Това подобрява значително възможностите на самурая за близък бой.

От друга страна описанията на физическия облик на монголските воини от XIII в. ги описват като ниски и набити, описание допълнително подсилено от тежките палта, ботуши и шапки. В продължение на векове основните източници на информация са описанията оставени от гостуващи посланици, пътешественици и пр.. Описанията са много подробни, но не са написани от военни. В резултат на това, много често се приема (дори екранизира), че монголците са просто и леко облечени – не носят нищо повече от горна дреха, ботуши и шапка. Последни проучвания сочат, че това не е точно така. Монголската армия е притежавала и тежка кавалерия. Изображения на тежка монголска кавалерия могат да бъдат открити в Моко Ширай Екобата – източници за монголските нашествия в Япония. Екипировката на монголците се състои от тежка връхна дреха, закопчавана отпред с колан, на който се окачвало и оръжието; здрави ботуши и шапка от кожа и филц.

Бронята на тежката кавалерия е направена от парчета чугун, желязо или кожа. Пробити и пришити заедно с кожени нишки. В сравнение със самурайската тази била много по-лека – едва 9 кг. Бронята била и значително по-пластична.

Шлемът – е съставен от няколко по-големи парчета желязо във формата на конус. Отново има предпазител за врата. Под бронята и палтото, монголците носели копринени ризи, които действали като възглавници за пробилите бронята стрели. Влакната от ризата се усуквали около стрелата, което позволявало по-лесното премахване на върха без да бъде разкъсана плътта. Решаващи за монголците са техните лъкове. Те били много по-малки от японските – комбинирани рефлексни лъкове. В битката през 1274 г. са използвани известни монголски отровни стрели и бомби.

Монголците носели дървени щитове, особено полезни при близки сражения. Мечът им бил леко извит като сабя. Носели копия, боздугани, брадви, ласо и др.

Корейската част от войската била основно пехотна – въоръжени с копия и щитове.

В подобни битки самураите са привикнали да водят поединичен самостоятелен бой предимно със стрелба с лък от седлото на коня, поради което не могат да се противопоставят ефективно на тактиката на монголците да водят близък бой построени в гъсти редици. Освен това японското командване няма опит в ръководенето на толкова големи армии – цялата северна част на Кюшу е изцяло мобилизирана. Изминали са над 50 години от последната голяма война в Япония (войната Джокю) в която императорските привърженици са разбити от тези на шогуна и реално Япония остава без нито един генерал с опит в ръководенето на големи войски.

Докато монголците разполагат и с по-модерни оръжия, като катапулти изстрелващ възпламенени гюлета (които могат да се нарекат и „прото-бомби), а пехотата използва фаланго-подобна тактика, като с щитовете и копията си успяват да се задържат на разстояние от атаките на самураите. Въпреки това самураите се сражават изключително смело и упорито, като им нанасят огромни поражения. В крайна сметка самураите се оттеглят към укрепленията на Дзайфу. Монголците понасят тежки загуби, а към японците пристигат нови подкрепления и непознавайки терена, те не се решават да ги преследват към вътрешността. На следващата нощ ураган връхлита корабите им и изпочупва над 1/3 от тях, след което остатъците им уплашени да не останат окончателно изолирани на този вражески бряг се изтеглят обратно към Корея.

 

Така завършва това първо стълкновение на самураите с войските на монголската империя Юан. Но те са по-скоро разузнавателен отряд, който проучва терена и противника, а истинската инвазия тепърва предстои…

В началото на 1275 г. шогунатът Камакура засилва мерките за защита от нова инвазия на монголците, каквато предполагат, че ще последва. В Кюшу самураите започват строеж на отбранителни съоръжения – редици от фортове и дълги каменни стени с височина 2 метра на много места при Хаката, където монголците стоварили десанта през 1274 г.. Възстановен е и храмът на Хакозаки, който бил разрушен при инвазията от силите на Юан. Поставени са на постоянен пост по 120 самурая като охрана на брега при Хаката. Дори за първи път е разработен план за рейд към Корея предложен от Шони Цунесуке, един от генералите на Кюшу, който в крайна сметка остава неизпълнен.

След провала на първата инвазия японците по всякакъв начин игнорират и не допускат нови пратеничества на Юан. През септември 1275 идват петима пратеници на Кубилай хан заявявайки, че няма да си тръгнат докато не получат задоволителен отговор от Камакура, в резултат на което Токемуне ги препраща в Камакура, където директно ги обезглавят. Гробовете на 5-мата пратеници и до днес съществуват в Камакура.

На 29 юли 1279 г. отново идват 5 пратеника на Юан, които този път са обезглавени още при Хаката.

В очакване на нова инвазия от императорския двор призовават всички храмове и светилища да се молят за победата над Юан.

 

През юни 1281 г. 900 юански кораба пристигат в Корея, те са управлявани от 17 000 моряци и превозват 10 000 корейски и 15 000 монголски и китайски войници. В същото време източно от устието на река Яндзъ потеглят и основните сили на Кубилай хан – над 100 000 души на 3500 кораба. Така мобилизираната колосална монголско-китайско-корейска армия отплава на изток и отново в кратко време са превзети Цушима и Ики-шима, откъдето се прехвърлят в Кюшу дебаркирайки на бреговете му. Авангарда на юанските сили достига Хаката на 21 юни 1281 г. и взима решение директно да атакува без да дочака основните сили, които наскоро са отплавали от Китай. Десантът е стоварен малко по-на североизток от първият през 1274 г. и монголците попадат встрани от издигнатите от японците отбранителни стени, но въпреки това самураите ги пресрещат на самия бряг и предприемат незабавна атака. Започват Сраженията при Коан известни и като Втората битка за Хаката. След продължителни кървави сблъсъци монголците са отблъснати от самураите и принудени да се върнат на корабите си.

През нощта на групи от малки лодки самураите навлизат в залива и се придвижват между юанските кораби. Целта им е под прикритието на тъмнината да се промъкнат на корабите да избият колкото могат повече врагове и преди настъпването на зората да се върнат на брега. Тези набези костват около 3000 жертви на монголците и ги принуждават да се изтеглят към Цушима където да изчакат подкрепленията за нова атака и опит за успешен десант. Основните сили пристигат на 16 юли и чак на 12 август монголците са готови да атакуват отново. Малко след напускането на Цушима обаче отново се развихрят яростни тайфуни в пролива, които продължават да бушуват непрестанно през следващите две денонощия и изпочупват монголските кораби. Не повече от 200 монголски кораба успяват да се спасят от общо 4400 и около 80% от войската намира смъртта си в морските урагани, повечето се издавят, а тези които успяват да се доберат до брега са убити от самураите.

Японската армия отново е силно превъзхождана като численост от монголската, но първоначално е с предимство зад мощната фортификационна система на Хаката откъдето има благоприятни възможности за успешен отпор.

Макар природните бедствия да допринасят много за провала на двете инвазии, далеч не са за пренебрегване самоотвержените бойни действия на самураите, те се бият със съзнанието, че правото е на тяхна страна и че каквото и да става агресорът трябва да бъде спрян. Това е първият път, когато всички самурайски кланове воюват заедно за защита на самата Япония и то рамо до рамо, а не по между си както през останалата част от историята на страната.

Този сблъсък също така за първи път открива пред японците чужди и непознати бойни тактики на сгъстен боен строй, различни от традиционните поединични схватки характерни за самураите и смятани от тях за признак на безчестие и страхливост.

В Япония не са познати и монголските методи за настъпление и отстъпление сигнализирани от звънци и тръби, барабани и бойни викове. Също така и техниката на монголските стрелци пускащи масивни и съсредоточени залпове срещу врага.

 

 

 

 

Библиография:

  1. Man, J., Khubilai Khan, Bantam, 2007
  2. Turnbull, St., The Mongol Invasion of Japan, 1274 and 1281 (Campaign), 2010
  3. Yamada, N., Ghenko – The Mongol Invasion of Japan, 1916