КОРЕЯ В ЯПОНО-РУСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА МЕЙДЖИ(1868 – 1912)

Svetlana Ivanova, Ph.D.

Assistant Professor,Sofia University “St. Kliment Ohridski”

 Abstract:

The Meiji restoration (1868) marks the formation of contemporary capitalist society in Japan.  Urgent modernization and the participation in the colonial competition become a crucial task for the new governors.

Korea is a country of prior strategic importance to Japan. Its ambition to establish control over the Peninsula brings it into a military conflict with China (1894 – 1895). Japan’s victory over Qing Empire is darkened by the unexpected demarche, initiated by Russia, known as The   Triple Intervention – Tokyo is forced to give up annexing the Liaodong Peninsula. Thus a new conflict rises and this time the war for Korea, as well as the war for Manchuria will be with Russia.  Japan’s victory over Russia (1904 – 1905) removed the last obstacle to Korean annexation.

The balance of the forces in East Asia is seriously transformed and these changes turn Japan into a major figure in the international political stage.

 

***

 

„Реставрацията Мейджи” (1868) е събитието в японската история, поставило началото на формиране на съвременно капиталистическо общество в Япония. В момента на Реставрацията западните държави водят политика на колониална и военна експанзия в Източна Азия. Експлоатацията на колониите и най-вече грандиозното разрастване на световния пазар прави надпреварата между тях още по ожесточена. Условие за оцеляване става осигуряването на стратегическа сигурност, а това предполага развита индустрия и добре въоръжена и боеспособна армия. Бързото модернизиране на страната и включването й в надпреварата за колонии става безалтернативна задача за новите японски управляващи.

Политическата география в района на Далечния Изток от началото на периода Мейджи показва, че Корея е страната, която играе ролята на „буферна зона” пред разположените срещу западното й крайбрежие две могъщи сили – Китай и Русия. За Китай Корея от векове е традиционно васална държава. Преборването за Корея с Китай преследва и една друга цел – недопускането на преобладаващо европейско влияние на полуострова. През втората половина на XIX век основна прицелна точка на европейските апетити в Азия е Китай, който не е в състояние да се противопостави на натиска отвън, нито да разреши вътрешните си конфликти. Японските политически кръгове много добре разбират, че Цинската династия е силно отслабена и търсят подходящ момент за да заемат мястото й на корейския полуостров. Кулминационна точка в дългогодишните и последователни усилия на Токио в тази посока е  Японо-китайската война (1894-1895).

Една от важните придобивки от победата във войната е признаването от страна на цинското правителство независимостта на Корея, което на дипломатически език означава официално отказване от страна на Китай от намеса във вътрешните й дела. Едновременно с това клаузите в Шимоносекския мирен договор са предпоставка за изостряне на противоречията в района на Далечния Изток. Само седмица след подписването на договора Русия, Германия и Франция „съветват”  японското правителство да се откаже от договореното в мирния договор анексиране на Ляодунския полуостров. Искането е подкрепено с демонстрация на сила. Япония отстъпва, но „тройната интервенция” е възприета от Токио  като унижение. Назрява нов сериозен  конфликт на интереси  и този път битката за Корея, а по-късно и за Манджурия, ще се води вече с Русия.

***

Взаимоотношенията на Япония с Русия се оформят  в годините след „отварянето” със серия от договори, подобни на сключените с останалите западни държави.[1]Първи в списъка е Договорът от 1855 за търговия, койтоустановява  „постоянен мир и искрена дружба”. Границата между тях се установява между Курилските острови Ицурун и Урун, а о-в Сахалин се признава за „неразделен между Русия и Япония територия, „както е било до този момент”(Ишии Такаши,1972:72).На поданиците на Русия е предоставен статут на най-облагодетелствана нация (пак там, стр.73).Следва Договорът от 1858 за търговия и дружба, сключен със срок до 1895 г.. В края на 1867 г. в Едо (Токио) е подписана Конвенция, отменяща почти всички ограничения в руско-японската търговия. Японците получават право за пряка търговия в Русия (пак там, стр.89).

Япония от началото на епохата Мейджи е като прилежен ученик, който бърза да опознае държавите, по чиито правила е принудена „да играе”. За целта са финансирани мисии зад граница, най-важната от които е тази, на Ивакура Томоми (1871 – 1873) посетила САЩ и  редица европейски държави, включително и Русия. Столицата Петербург поразява въображението на японците със своето великолепие, но не остава незабелязана огромната пропаст в имуществено и образователно отношение между столичната аристокрация и останалата част от страната. Това дава основание за извода, че във военно отношение Русия може да бъде наречена силна държава, но че в циливизационен аспект руската държава отстъпва на редица европейски страни. Членовете на мисисята заключават, че причината за страха, който Япония изпитва пред Руската империя се дължи на огромната територия на тази държава (виж:Кумэ Кунитакэ, 1978-1982, т.4:106). От 100-те свитъка, посветени на впечатленията и изводите от продължилата три години „Мисия Ивакура”,  5 са посветени на Русия, в сравнение с 9-те, посветени на Франция, 10-те – на Германия, 20-те на САЩ и Англия. [2]С Договора от май 1875 г. – първото двустранно споразумение на Русия с Япония от ерата Мейджи – напълно се регулират границите. За първи път преговори по този въпрос се водят през 1862 г., а през март 1867 г. в Петербург е подписана Конвенция, според която на руснаци и японци са предоставени равни права да живеят, да се придвижват, да строят и да извършват дейности на о.Сахалин. През 1869 г. Япония заявява, че е готова да се откаже от претенциите си за о.Сахалин, ако в замяна на Южен Сахалин  Русия й предаде всичките 18 курилски острова. При посещението на мисията Ивакура в Русия през 1873 г. въпросът за териториалната принадлежност на о.Сахалин не е повдиган. По това време Русия не е в състояние да защитава интересите си върху Курилските острови и Южен Сахалин едновременно. Затова Договорът от 1875 г., който е пълно съответствие на японското предложение от 1869 г., може да бъде разглеждан като отстъпка от страна на Русия. Следващият договор между Япония и Русия ще бъде подписан след цели 20 години, съвсем скоро след края на японо-китайската война (1894-1895).

***

И така, след победата си над Китай, Токио предприема мерки за установяването на военно-окупационен режим в Корея. Все още слабата в промишлено отношение Япония започва да провежда протекционистка политика в областта на японо-корейската търговия. Постепенно южните провинции на страната, както и всички „отворени” пристанищни градове, стават сфера на преобладаващо японско влияние. В големите градове на юг и по крайбрежието са разположени японски войски, формирано е ново марионетно правителство, обявена е 10-годишна „програма за реформи”. На 8 октомври 1895 г. в корейската столица се случва събитие, което компрометира „цивилизаторската мисия” на Япония – корейската кралица Мин Мьон-сон, около която са групирани прокитайски настроени феодално-националистични кръгове, е убита. Уан Коджон заедно със свои приближени търси убежище в сградата на руската мисия, от където издава едикт за разпускане на прояпонското правителство и за формиране на ново.

В японо-руските отношения настъпват съществени промени. На 8 юни 1895 г. в Петербург е подписан Договор от 1895 за търговия и мореплаване със срок от 12 години. Чуждестранните селища влизат в състава на японските градове и вече са длъжни да се подчиняват на юрисдикцията на японските власти. Независимо от това, че е предвидено договорът да влезе в сила не по-рано от 4 години след неговото подписването, на практика това е  договор, който отменя всички сключени до този момент договори с Русия и носещи неравноправен за Япония характер. Първа подобен договор с Япония подписва Англия и го прави в навечерието на Японо-китайската война (1894-1895). Той също е сключен за срок от 12 години и също влиза в сила не веднага, а през 1899 г., но самото му подписване в такъв момент е еднозначна проява на подкрепа за намеренията на Токио и на политиката му в региона. Русия е втората държава, която прави такъв „жест” и това се случва само месец и половина след демонстрацията на сила на „тройната интервенция” срещу анексирането на Ляодунския полуостров.

Събитията от октомври 1895 г. в Сеул допринасят за засилването на руските   позиции в Корея. Междувременно в руско-китайските отношения е настъпило сближаване. То намира своето оформяне с подписването  на 1 юни 1896 г. в Москва на руско-китайски договор за военен съюз, предвиждащ съвместни военни действия в случай на нападение от страна на Япония срещу Русия, Китай или Корея. Следват споразумения в стопанската област, които дават на Русия редица предимства пред останалите държави, в частност правото за строителство на железопътни линии в Манджурия.

Токио не смята да пренебрегва очерталата се заплаха, но е принудено да се съобразява със засилващото се руско присъствие в Корея. Така се стига до подписването на руско-японски меморандум (14 май 1896 г.) известен като Меморандумът Вебер-Комура:. Япония се задължава да признае новото корейско правителство и правото на Русия да „консултира корейския уан” по различни въпроси. Страните се договарят да поддържат в Корея равен брой войници за охрана, съгласно което голяма част от японските войски е трябвало да бъдат изведени от полуострова. Така, макар и за кратко време японският военно-окупационен режим е прекратен и Япония е лишена от монополно господство в страната. В допълнение към  меморандума Вебер-Комура в Москва е подписан Протоколът Лобанов-Ямагата (9 юни 1896 г.), изцяло посветен на „корейския въпрос”. В секретен параграф е постановено, че двете страни ще поддържат свои войски на полуострова до създаването на корейски въоръжени сили и полиция, способни да поддържат реда в страната. Предвиждат се взаимни консултации между Япония и Русия по всички въпроси, отнасящи се до Корея. Протоколът отразява стремежа на царска Русия да ограничи японското влияние в Корея (виж: Дипломатический словарь,1985, т.II:150).

              През 1898 г. Русия получава под аренда пристанище Порт Артур заедно със залива. Това решава дългогодишния й проблем по осигуряване на  незамръзващо пристанище в региона. Започва и строежът на железопътна линия от Харбин, през Мукден до Порт Артур, както и строежи на пътища в целия район. През същата година  Русия получава концесии за добив на дърва и въглища. Всичко това кара Япония  да се чувства застрашена. Руското настъпление в Манджурия подтикват японското правителство да инициира преговори в опит да получи от Русия признаване свободата на действия в Корея в замяна на признаване от страна на Япония на „специалните интереси” на Русия в Манджурия. Русия отклонява това предложение поради нежелание да усложнява отношенията си с Великобритания и САЩ. На преговорите е постигнат временен компромис, оформен като Протокола Розен-Ниши (25 април 1898). Япония и Русия подтвърждават, че признават пълната независимост на Корея и се задъжават да се въздържат от намеса във вътрешните й дела. Протоколът предвижда съвместен контрол на двете държави над бюджета и чуждестранните заеми на Корея, над формирането на корейските въоръжени сили и полицията. В случай, че Корея се обърне за съвет или помощ към една от страните, те се договарят да не предприемат никакви действия по назначаване на военни инструктори и финансови съветници без предварително уведомяване на другата страна и без взаимно споразумяване по тези въпроси (виж:пак там, с.470). Тази клауза може да се разглежда еднозначно като отстъпка от страна на Русия, тъй като по това време в Корея са се намирали руски съветници. Тук е уместно да бъде направен паралел между Протокола Розен-Ниши и подписаната през 1885 г. японо-китайска Тяндзинска конвенция, която предоставя на Токио еднакво с това на Пекин право за намеса във вътрешните дела на Корея. Тринайсет години по-късно Токио постига същите условия с втория си голям съперник в борбата за Корея. С Протокола Розен-Ниши е постигнат компромис, но той не удовлетворява нито една от двете страни. Ето защо през 1900 г. по инициатива на Русия започват нови руско-японски преговори за Корея. Те се проточват с години и до подписването на нов документ така и не се стига; протоколът остава в сила до  прекратяването на дипломатическите им отношения през февруари 1904 г. с началото на Руско-японската война (1904-1905).

Безпокойство от засилване на руските позиции в Китай и Корея изпитват и западните държави, най-вече Великобритания, която вижда в лицето на руската империя своя най-голям и опасен съперник в борбата за Китай. Съвпадението (макар и временно) на стратегическите им интереси са оформени в сключения на 30 януари 1902 г. в Лондон със срок от 5 години англо-японски съюзен договор. В него успоредно с тезата за „независимостта и териториалната цялост на Корея”, се изтъкват „специалните интереси” на Япония в Китай и в Корея, както и „специалните интереси” на Англия в Китай. (Кокадзе Хидемаса, 2004:76-77). В договора се казва, че при евентуална война на Япония, с който и да е съюзник на Русия, Великобритания ще заеме страната на Япония. Англо-японският съюз от 1902 г. се явява така необходимата  за Япония подкрепа, която довежда до съществена промяна в съотношението на силите в района. Този съюз дава свобода на Япония в подходящ момент да инициира военни действия.

Два дни преди началото на войната с Русия японските войски окупират Сеул. За създаване на видимост за „доброволно” съгласие на Корея за намеса във вътрешните й дела, японците налагат на корейското правителство подписването на  Протокол (23 февруари 1904) съгласно който Сеул се задължава „за целите на запазване на постоянна и здрава дружба между Япония и Корея и запазване мира в Далечния Изток” да следва съветите на японското правителство за усъвършенстване на корейската администрация, да възложи на Япония охраната на императорския дом в Корея, да предостави на Япония правото да защитава Корея и императорския дом в случай на агресия от страна на трета държава или при вътрешни безредици. С тази цел японските войски имат право безпрепятствено да заемат всякакви стратегически важни райони в Корея. И двете държави се задължават да не сключват споразумения с трета държава без взаимна консултация (повъпроса виж: Дьо Мартенс, 1908, т.32:134).

***

Руско-японската война е резултат от съперничеството между Русия и Япония за контрол върху Манджурия и Корея. Обявена на 10 февруари 1904 г., тя приключва с подписването на мирен договор в Портсмут, САЩ на 5 септември 1905 г. При подготовката за мирните преговори, Япония получава подкрепата на Великобритания и на САЩ, които още през януари 1905 г. се съгласяват да съдействат да й бъдат предадени Порт-Артур и Ляодунският полуостров. Подписвайки тайно споразумение със САЩ (Кацура-Тафт, юли 1905) и втори договор за военен съюз с Великобритания (август 1905) Япония постига признаване на своите „права” в Корея.Победата над Русия в Руско-японската война отваря пътя към установяване на пълен контрол на Токио над полуострова: Корея е призната за сфера на японско влияние. Русия не изплаща контрибуции, но прави сериозни териториални отстъпки – Япония получава част от Южноманджурската железопътна линия, както и Южен Сахалин. Преотстъпени са й арeндните права върху Ляодунския полуостров.

Портсмутския мирен договор заедно с американо-японския протокол и англо-японския договор преди това, предопределят бъдещия статут на Корея. На 17 ноември 1905 г. е подписан „Договор за покровителство”, който лишава Корея от самостоятелност във външните й дела и юридически я превръща в протекторат на Япония. Следват стъпки, които водят към превръщането й в японска колония. Токио упражнява реален контрол над корейската външна политика, финанси, отбрана и даже над ведомството, занимаващо се с делата на корейския императорски двор.За да легитимира напълно упражняваната власт, Япония налага подписването на Конвенция за административното управление на страната (юли 1907) която предоставя на Генералния резидент неограничени пълномощия. Подписаните през 1909 г. и 1910 г. споразумения прехвърлят и съдебната система на Корея, както полицията и затворите под японско управление.

         САЩ и Великобритания подкрепят японската политика спрямо Корея, но когато става ясно, че Япония възпрепятства проникването на американски и английски капитали в Манджурия, настъпва охлаждане в отношенията им с Токио. От този момент нататък Япония е разглеждана като главен съперник на САЩ в района на Тихоокеанския басейн. В контекста на тези промени се осъществява затопляне в отношенията на неотдавнашните противници – Япония и Русия – и двете враждебно настроени към опитите за американско проникване в Китай. В.Молодняков нарича десетилетието от края на руско-японската война до Октомврийската революция «златен век» в двустранните им отношения.(подробно по въпроса виж: В.Молодняков, 2008).

По-нататъшното сближаване между двете страни е оформено чрез подписването в края на юли 1907 г. на Риболовна конвенция и на Споразумение по общополитически въпроси,  известна като Споразумението Изолски – Мотоно. Секретни параграфи от това споразумение дефинират „особените права” на Япония в Корея (Дипломатический словарь,1985, т.2:496) като Русия признава всички договори и споразумения, сключени между Япония и Корея и се задължава да не създава пречки по пътя на развитието на японо-корейските отношения, в замяна на което получава от Япония режим на най-облагодетелствана нация в Корея (!!!). Едно ново Споразумение от юли 1910 г. е подписано в отговор на обявения през 1909 г. от държавния секретар на САЩ Ф. Нокс план за „търговска неутрализация” на железните пътища в Североизточен Китай – очевидно насочен срещу Япония и Русия. Според негов секретен параграф двете страни се задължават да си оказват взаимно съдействие в развиването на железните пътища и предвижда провеждането на консултации във връзка с мерките за запазването на статус-квото в Североизточен Китай.

Ерата Мейджи приключва със смъртта на императора на 29 юли 1912 г. Междувременно в региона са настъпили съществени промени: след Договора за анексиране (22 август 1910) Корея вече е част от Японската империя. В Китай е осъществена Синхайската революция (1911) която елиминирана монархическата система.  Новото централно китайско правителство е слабо за да отговори на активизирането на експанзионичните тенденции в политиката на западните държави. Създаденият консорциум с участието на Англия, Франция, Германия и САЩ заплашва интересите и на Русия, и на Япония. Японо-руското сближаване намира своето логично продължение в последната от периода Мейджи изцяло секретна Конвенция (8 юли 1912) която повтаря задължението всяка от двете държави „да признава и не нарушава интересите на другата страна” по договорените „сфери на интереси” (Гримм, 1927:180, цит. по Дипломатический словарь, 1985, т.II:497).

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Победата на Япония над големи страни като Китай и Русия ѝ печелят огромен международен престиж. Всяка опасност от колонизиране на страната е напълно премахната.  Победата на Япония в Руско-японската война (1904–1905) разчиства пътя за установяване на японски протекторат, подготвил  анексирането на Корея след 5 години. Последиците от войната трансформират баланса на силите в Източна Азия и позволяват Япония да се превърне във важен играч на международната сцена. Това е първата голяма военна победа на азиатска държава над европейска велика сила, която издига престижа на империята до нови висини. В началото на 20 век японските управници вече  търсят пътища за утвърждаване на Япония като регионална и световна сила. След ревизирането на „неравноправните договори” (1894-1911) и военната победа над Русия и след като вече е колонизирал Тайван (1895) и Корея (1910)Токио има амбицията да застане редом със западните колониални сили и да извоюва предимства пред тях в Китай и в Маджурия.

 

Използвани източници:

1. Ишии Такаши,1972: 石井孝(Ишии Такаши):日本開国史(Нихон Кайкоку-ши)東京、1972.

  1. Куме, 1977-1982: 久米邦武 (Кумэ Кунитакэ), 米欧回覧実記 (Бэйо кайран джикки),東京, 1977-1982.

 

3.Дипломатический словарь, 1985: Дипломатический словарь, т.2, Москва, Издательство «Наука», 1985.

4. Кокадзе, 2004: 小風秀雅(Кокадзе Хидемаса),アジアの帝国国家(Аджиа-но тейкоку кокка)。吉川 弘文館、東京 2004.

5. Дьо Мартенс, 1908: De Martens G.F. Nouveaurecueilgeneraldetraitesd’alliance, depaix… despuissancesetEtatsdel’Europe… depuis 1808 jusqu’apresеnt / ParG. F. Martensde, Ser. 2: t.32 (avecdessuppl.) Gottingue.

6. Молодняков В. Россия и Япония: Золотой век (1905-1916). М., 2008.

7. Гримм, 1842-1925: Гримм Е.Д. Сборник договоров и других документов по истории международных отношений на Дальнем Востоке, 1842-1925. М., 1927.

  1. Ковальчук, 2003: КовальчукМ. К. Миссия Ивакура в Санкт-Петербурге. Анализ впечатлений японских посланников о России сто тридцать лет спустя. – Япония.2002-2003. М., 2003.

 

[1]Русия е 4-та страна след САЩ, Англия и Холандия, за която, след 50 години мирни, но напразни усилия, са отворени 3 пристанища. На този етап това е по-скоро престижно, отколкото изгодно, защото руския Далечен изток е все още много слабо заселен и руснаците не могат да се възползват в пълна степен от постигнатото.

[2]Става дума за произведениетоДневник от пътуването до САЩ и Европа”米大回覧実記Бей-О: кайран джикки, написано от Куме Кунитаке (1839-1931), личен секретар на ръководителя на мисията Ивакура Томоми. Публикувано едва през 1878 г., това произведение се ползва с огромен успех. Авторът преподава история в Токьо: сенмон гакко: 東京専門学校 – предшественик на Университета Васеда. Ценен историографски източник за епохата представляват и неговите мемоари, публикувани след смъртта му под името Куме хакуши кю:джю:нен кайкороку 久米博九十年回顧録; (подробно по въпроса виж:Ковальчук М. К. Миссия Ивакура в Санкт-Петербурге. Анализ впечатлений японских посланников о России сто тридцать лет спустя // Япония. 2002—2003. — М.: Макс-Пресс, 2003, сс.238-255).