Конфликтът в южнокитайско море след трибунала в Хага

Павел Христов, студент IV курс, специалност „Южна, Източна и Югоизточна Азия“, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски“

The South China Sea conflict after the Hague Tribunal

Pavel Hristov, 4th year student„South, East and Southeast Asia studies“, Sofia University „St. Kliment Ohridski

Abstract: The report examines the significant role of the conflict in the South China Sea in the geopolitics and economics of Asia and the world. It includes China, the United States of America, Brunei, Cambodia, Indonesia, Malaysia, the Philippines, Singapore, Taiwan, Thailand and Vietnam. The recent economic growth of the region has contributed to a large portion of the world’s commercial merchant shipping passing through these waters. Japan and South Korea rely heavily on the South China Sea for their supply of fuels and raw materials and as an export route. It also contains rich, though unregulated and over-exploited fishing grounds and is reported to hold significant reserves of undiscovered oil and gas, which is a negative factor in maritime and territorial disputes over the Spratly Islands, Paracel Islands, Pratas, the Natuna Islands and Scarborough Shoal.

KeywordsSouth China Sea, Hague Tribunal, China, Philipines, Vietnam, United States of America, territorial disputes, geopolitics

Въведение

Доклада разглежда конфликта в южнокитайско море и значителната геополитическа и икономическа роля, която той играе в Азия и света. Той засяга Китайската народна република, Съединените американски щати, Бруней, Филипините, Камбоджа, Тайван, Индонезия, Малайзия, Сингапур, Тайланд и Виетнам, наред с много други страни индиректно потърпевши от проблемите в района. Благодарение на икономическите успехи, които страните от района постигат, голяма част от световната търговия минава през тези води. Страни, като Япония и Южна Корея разчитат силно на южнокитайско море за снабдяването си с горива и суровини, както и за износа на стоки. Освен богато на морски дарове, за морето се спекулира, че има значителни находища на нефт и газ, което е негативен фактор при морските и териториални спорове за островите Спратли, Парасел, Пратас, Натуна и Скарборския шелф.

По въпроса се произнесе съдебен състав от Международния съд в Хага, който взе страна по тлеещия от години конфликт в Южна Азия.

Случаят

Преговорите по въпроса се водиха от 2013 г. до юли тази година при закрити врати. Филипините инициираха съдебното производство с обвинение срещу Китай, за нарушение на икономическата й зона. Китай от своя страна бойкотира съдебния процес от самото начало.

Китай претендира за контрол над около 80% от Южнокитайско море. Територията се ограничава от дефинираната от гоминдана през 1947 г. „линия на деветте пункта“. Китайската народна република, СР Виетнам, Филипините и други държави, строят военни пристанища, самолетни писти и позиционират ракетни установки на някои от островите, както и провеждат военни учения и демонстрации на сила в района. Близкото съюзничество на страни претенденти със САЩ и американското военно присъствие в региона, вкарва допълнително напрежение в конфликта.

В основата на жалбата е Договорът за морското право на ООН, който е ратифициран от 165 държави, като сред тях са Китай и Филипините, но не и Съединените щати. По силата на този договор държавите имат право на 22,2 км морска територия от сушата плюс допълнителни 370 км “изключителна икономическа зона”. Юридическият проблем идва оттам, че териториалните претенции могат да включват острови, но не и скали или други възвишения.

Филипините се обръщат към Съда на 22 януари 2013 г., след като губят контрол над богатия на риба риф Скарборо  (Scarborough Shoal) в полза на китайския флот. Филипинската позиция получава подкрепа от СР Виетнам по делото. В жалбата се оспорва дали формированията в региона действително са острови или не. Китай твърди, че са острови, за да може да претендира за изключителна морска зона. Филипините твърдят, че те са скали, от които не може да произтича претенция за териториални води или икономическа зона. Съществува и точка, че със разширяването на островите и риболовните си методи китайците разрушават кораловите рифове в морето. Спорна е и претенцията на Китай за разположените на юг острови Спратли (Spratly), за който претендират и Филипините, Виетнам, Малайзия, Тайван и Бруней. Делото е важно защото може да служи като прецедент и база за по нататъшни действия от страните, които имат подобни спорове и проблеми.

Китайската перспектива

От гледната точка на Китай морското право по Договора на ООН не е приложимо, затова от самото начало Пекин е обявил, че ще игнорира съдебното решение. Позицията се свежда до това, че по въпроси, свързани с териториални спорове и морската граница не се приема посредничеството на трети страни. Единственият документ, предоставен на Съда в Хага от китайска страна се позовава на исторически права. В него се посочва, че „Китай е активен в Южнокитайско море от повече от 2000 години. Китай е първата страна, открила района и дала му име. Освен това е първата страна, предявила валидна претенция за него.“ Преди месеци Китай и Филипините се споразумяват да решат въпроса, чрез двустранни преговори, така намесата на Съда в Хага става ненужна.

Китайската народна република предприема тези стъпки, като съображение за сигурност, тъй като се смята за заобиколена от две островни вериги. Едната от Япония, минаваща през Филипините и стигаща до Индонезия, а другата от бреговете на Аляска до Гуам (Марианските о-ви). Тези територии са или свързани със Съединените щати, или са нейна територия, както е о-в Гуам.

Решението на Съда

Съдиите от Хага дават до много голяма степен право на Филипините в решението си провъзгласено на 12 юли 2016 г. Според тях, Китай няма основание да предявява исторически права върху природните ресурси на морския район. (The Tribunal concluded that there was no legal basis for China to claim historic rights to resources within the sea areas falling within the ‘nine-dash line’. )

Според Съда окупираните рифове всъщност не са острови, а ниски възвишения, следователно Китай е навлязъл в зоната на Филипините при Скарборския шелф. Това означава също, че островите Спратли не са част от ексклузивната икономическа зона на Пекин, но съдиите не отсъдиха и чии са те.

Съдиите също дадоха право на Филипините по въпроса за унищожаването на околната среда (кораловите рифове) от страна на Китай. По силата на това решение Пекин няма право да сондира за нефт и газ в близост до Рийд Банк.

Присъдата е повелителна, но Съдът обаче няма възможности да наложи изпълнението ѝ, тъй като не може, нито да използва военна сила, нито да наложи санкции. Какво предстои зависи от действията на Филипините в резултат на съдебното решение. Там от юли управлява новият президент Родриго Дутерте, който за разлика от своя предшественик има по-мека позиция по отношение на Китай. В неговите опити да води по-независима от САЩ политика, през визита си през октомври в Пекин, той прави опит да инициира преговори по въпроса, като от китайска страна му отговарят приятелски и дават на филипински рибари да използват рифа за риболов.

Отзиви за присъдата

Китай от своя страна обяви присъдата за незначителна. Решението нито се признава, нито приема от Пекин. Според външното министерство в Китай, териториалният суверенитет на страната и водните граници в Южнокитайско море при никакви обстоятелства не могат да бъдат поставяни под въпрос. Президентът Си Дзинпин категорично казва, че страната не приема преговори на базата на съдебното решение от Хага и че Китай винаги е бил „пазител на международното право“ и е за „честността и справедливостта“.

Правителството на Япония в отговор на присъдата заявява, че решението на Съда в Хага е окончателно и правно обвързващо, както и че всички засегнати са длъжни да се съобразят с него. Тайван се обявява против присъдата от Хага. АСЕАН не заема позиция по казуса за териториалните спорове на държавните членки и единствено желае те взаимно да уважават суверенитета и териториалната си цялост. Също така факта, че членовете на АСЕАН имат спорове и помежду си, не само с Китайската народна република им пречи да се обединят с една силна контра позиция срещу китайските апетити, което от своя страна позволява на Китай да преговаря със всяка страна поотделно, каквито са и плановете му.

Виетнамската ситуация

Инциденти между СР Виетнам и КНР не са нищо ново и те продължават и до днес. Виетнам както и Китай претендират за собственост на всички острови от групите Парасел и Спратли. Още през 1974 г. южно-виетнамски войски нахлуват на островите Парасел с мисия да премахнат китайското присъствие от островите. Този опит се оказва неуспешен и жертвите са предимно от виетнамска страна, включвайки и един американски военен съветник. По късно през 1988 г. избухва отново военен конфликт между двете страни, които обвиняват една друга за провокатор. В резултат от него китайската страна потапя три бойни лодки, убива, ранява или залавя 84 виетнамски войника и се сдобива с 6 нови острова от архипелага. След тези конфликти официално се нормализират отношенията между страните, но във Виетнам остават силно негативните настроения спрямо китайците и техните действия, за които може да се съди по честите протести критикуващи китайската държава.

На 2 май 2014 г. китайската държавна нефтена компания поставя нефтена платформа на един от островите Парасел, който попада във виетнамската морска територия, което предизвиква морски конфликт и възникването на масивни анти-китайски протести във Виетнам, които продължават до нейното изтегляне на 15 юли същата година. Също така не рядко виетнамски рибарски кораби биват потопени от китайски военни в района на Параселските острови, които са оспорвани от Китайската народна република, Виетнам и Тайван. Китайските военни притежават военна база със 1,400 военни на един от островите от архипелага и разширяват още поне шест от островите си там. Виетнам прави същото, поставяйки ракетни установки на някои от 27-те разширени острови, но с далеч по-бавни темпове. Вдигнатото през септември 2016 г. американско ембарго за продажба на оръжия на Виетнам от администрацията на Барак Обама може да се приеме, като стъпка към повишаване на напреженията, въпреки че в речта си американския президент отрича това. Виетнам също така получава военна помощ от Япония, под формата на патрулни лодки, и САЩ под формата на десетки милиони долара финансова помощ. Това, както и нагласата на Виетнам да се противопостави на Китай на всяка цена я прави единствената сериозна опозиция на местна територия.

Колко е голяма опасността от война?

Смята се, че след съдебното решение Китай ще продължи да разширява военното си присъствие в района. Решението, обаче може да има върху отношенията между Китай и САЩ. Съединените щати засилват военното си присъствие в района, заради близките връзки с Филипините, както и позицията си, че водите са международни. От години там се случват инциденти, при които китайски и американски кораби и самолети се провокират едни други. Важен фактор за развитието е ново избраният американски президент Доналд Тръмп, чиято политика спрямо конфликта е все още недоизяснена. До този момент американския флот в Азия е предприемал редовни „операции за свободна навигация“, с които преминават в близост до рифовете и островите, които са оспорвани в южнокитайско море.

Китайски държавни медии многократно предупреждават Вашингтон да не напряга допълнително ситуацията в района. Така в крайна сметка Китай се явява като една по добра алтернатива за някои страни от региона от САЩ, други твърдо застават против Китайката народна република, като разчитат една на друга и на Съединените щати за подкрепа. Така остава само реакцията на новата американска администрация и дали статуквото ще се промени в полза на Китай, но вероятността за рязка промяна на американската политика е ниска. Нов фактор в конфликта е и навлезлият руски флот във Филипините и изказванията на бъдещия държавен секретар на САЩ Рекс Тилерсон, който на 12 януари 2017 г. казва, че на Китай трябва да се прати ясен сигнал, че първо застрояването на острови спира и второ, че достъпът им де тези острови няма да бъде позволен. Проблемът продължава да се задълбочава и заплита със всеки изминал ден, както и с въвличането на все повече и повече страни в конфликта, така и с отчаяните действия от американска страна да запазят позициите си в региона, използвайки югоизточно азиатските страни и свободата, като предтекст за тях. Битката за контрол и експлоатация на региона най-вероятно ще продължи, но предимствата на Китай са ясни и успехът е почти гарантиран, единствено остава въпроса, чрез какви методи ще бъде постигнат той.

Използвани източници

  1. http://thediplomat.com/2016/11/the-philippines-pivot-to-china-view-from-singapore/ [13.1.2017];

2. http://www.cfr.org/asia-and-pacific/conflict-south-china-sea/p36377 [13.1.2017];

  1. http://www.cfr.org/asia-and-pacific/armed-clash-south-china-sea/p27883 [13.1.2017];
  2. https://www.lowyinstitute.org/issues/south-china-sea [13.01.2017];
  3. http://www.reuters.com/article/us-south-china-sea-commentary-idUSKBN13X1YM [13.01.2017];
  4. http://thediplomat.com/2016/12/imagining-the-us-navys-first-south-china-sea-fonop-in-the-trump-era/ [13.01.2017];

7. http://www.bbc.com/news/world-asia-38593034 [13.01.2017];

8. http://www.bbc.com/news/world-asia-china-38607235 [13.01.2017];

9. http://www.bbc.com/news/world-asia-pacific-13748349 [13.01.2017];

10. http://theantimedia.org/us-empire-russian-warships-philippines/ [13.01.2017];

11. http://www.forbes.com/sites/ralphjennings/2016/11/28/a-resilient-mini-me-rival-is-challenging-chinas-control-of-a-disputed-sea/#6fc007fc70f1 [13.01.2017];