Конкурентността в корейското общество и създаваните от нея проблеми

Маргарита Кичукова, СУ „Св. Климент Охридски”, Кореистика, ФКНФ

The competitive Korean society and its problems

Margarita Kichukova, SU„St. Kliment Ohridski”, Korean Studies Dept., FKNF

Abstract:

In the Korean society the meaning of social status can be summarised in one word – all-embracing. Strongly influenced by the opinion of those around the Korean society is, undoubtedly, one of the most competitive in the world. For example, even since childhood Koreans are pushed to study all day long, seven days in the week, without taking physical health, mental stability, socialisation and personal growth into consideration. This kind of social pressure has led to exceptional gap between rich and poor and has turn Koreans into one of the most depressive nations in the world, ranking first in levels of suicide.

Key words: Korea, society, competition, pressure, stress, suicide, depression, beuty standards

Въведение

В корейското общество значението на социалния статус може да се обобщи с една дума – всеобхватно.  Това как изглеждаш в очите на съседите си, на семейството си и дори на непознатите е от изключително значение. Силно повлияно от мнението на околните, южнокорейското общество  е без съмнение едно от най-висококонкурентните в света. Така например още от деца корейците са притискани да учат целодневно, седем дни в седмицата, без оглед на физическо здраве, психическа стабилност, социализация и личностно израстване. Това отношение е не просто общоприето, а силно окуражавано.  Този натиск далеч не приключва след завършването на училище, а се пренася и по-нататък  в университета и на работното място. Непрестанният срес често води до психически и физически разстройства като лишаване от сън, преждевременно побеляване на косите, емоционални пристъпи и нерядко самоубийства. Корейците ежедневно са бомбандирани с различни лозунги, които ги подканват да преследват по-висок стандарт. Сред най-промотираните идеали са тези човек да бъде по-слаб и по-красив, което се отнася и за двата пола, да се стреми да получава по-високи оценки и да работи по-усърдно. Тези стандарти са вкоренени до такава степен в корейското съзнание, че отделната личност дори не получава подкрепа от семейството, а именно то е една от силите, които оказват най-силен натиск в стремежа за издигането на социалния статус. Този социален натиск е довел до изключителна разлика между бедни и богати и е превърнал  южнокорейците в една от най-депресивните нации в света, която отбелязва най-високо ниво на самоубийства.

Невъзможният стандарт за красота – жертвите на пластичната хирургия

За да може корейците да се нарекат красиви, те трябва да отговарят на високите стандарти, налагани им от собственото им общество. Тук на помощ идва пластичната хирургия. Без парите за пластични операции обаче, ако не си роден с необходимите лицеви характеристики, си обречен да останеш необвързан и всеки ден открито да ти се натяква от връстници, родители и непознати, че не изглеждаш добре.

Фокусът върху пластичната хирургия при корейците може да бъде проследен исторически. Тази мания започва като последица от Корейската война (1950-1953), породена от американските окупационни сили, които предлагат безплатна възстановителна хирургия на обезобразени жертви на войната. Особено се откроява Дейвид Ралф Милър, главен пластичен хирург на американските военноморски части, който внася значителни подобрения в блефаропластиката (пластика на клепачи) по молба на корейците да превърне очите им в „западни”. Милър пише в свой монограф от 1955 г, че „липсата на клепачна гънка при азиатските очи предизвиква пасивно изражение, което въплъщава стоичния и неемоционален маниер на Ориента”. Процедурата бързо се превръща в хит, особено сред корейските проститутки, които искали да са по-привлекателни за американските войници. Милард пише: „Беше истински рай за пластичните хирурзи”.

Днес козметичната хирургия в Корея се е разраснала до нови измерения. Има много риалити шоута, които засягат тази тема по различен начин. В едно от тях например, „Обратно към лицето ми” (백투마이페이스)  всеки от участниците трябва да има поне 10 пластични операции. Интересното е, че те се съзтезават за поредната пластична операция, която обаче има за цел да премахне ефектите от предходните и да им върне естествения външен вид. Според продуцентите това цели пристрастените към пластичната хирургия да свикнат психически да приемат външния си вид. Въпросното шоу обаче започва и приключва с пилотния си епизод поради липса на участници. Тенденцията е хората с ниски заплати да са особено податливи на пластична хирургия, тъй като чувстват, че това е единствения им начин да се докажат пред хората и да се издигнат в социален и в икономически план. Разбираемо, повечето от тях биха искали да запазят резултата от инвестицията си.

Въпреки това през последните години в мрежата се появява понятието „сонггуе” (성괴). То означава „чудовища на пластичната хирургия” и се отнася до хора, които са прекалили с    нея до степен, където изглеждат неестествено и отблъскващо. Според Корейската потребителска агенция една трета от пациентите на пластичната хирургия не са доволни от резултата, а 17% от тях твърдят, че са понесли поне един страничен ефект от операцията. Агенцията няма официални данни за инцидентите по време на операция, но не е тайна, че често във вестниците се появяват статии за поредния пациент, който не се е събудил от упойка. Въпреки че в почти всяка болница се е случвал подобен инцидент, това изглежда не пречи на бизнеса като цяло.

Южна Корея има най-голям брой пластични операции на глава на населението в света. В сравнение с нея САЩ, които са водещи по общ брой, са едва на шесто място. Цените на пластичната операция в Корея са около три пъти по-ниски от тези в САЩ, а времето за което се извършва процедурата е притеснително кратко. Корекция на клепачите отнема между 15 до 30 минути, а операция на носа – не повече от час и половина. Установено е, че една четвърт от жените в Сеул са претърпели пластична операция, а според проучване на BBC повече от 50% от тях са на възраст около 20 години. Самите корейки твърдят, че искат да бъдат оперирани колкото се може по-рано, за да се радват на получения резултат по-дълго. Затова често срещан подарък за момиче, навършило пълнолетие е именно такава разкрасяваща процедура. Мъжете представляват 15% от пациентите на пластичната хирургия, включително един от бившите президенти на страната Но Мухьон (노무현), на когото е била извършена операция за двоен клепач директно в президентския офис. Но статистиката не е съвсем конкретна, тъй като самият бизнес не се регулира и няма официални данни.

Високи постижения и високо напрежение в корейската образователна система

Образованието в Корея е висша ценност още от Древността. В общество, където конфуцианските норми са залегнали трайно, успешното представяне на изпитите винаги е имало голяма тежест – не само заради квалификацията и престижа, които осигурявало, но това бил може би единственият начин обикновеният човек да се издигне рангово в страна със строго класово разделение. Днес страната е първа по брой на завършили гимназиално образование и сред първите пет по брой на млади хора, продължили с висше образование. Що се отнася до качеството на образованието, корейските ученици са първи на международни тестове за прилагане на знанията.

Образованието е огромно финансово бреме за повечето семейства. Трудно е да се определи колко средства се отделят за извънкласни уроци и учене зад граница, но със сигурност сумите са отвъд представите на чужденеца за инвестиция в образованието на детето – корейците харчат повече за обучение от всяка друга нация в света. Корейските деца  осъзнават това и заради невероятната конкуренция прекарват повече време в учене от младежите навсякъде другаде по света. Това със сигурност ограбва младостта им от игри и социална комуникация с връстниците им извън училищна среда. Нещо повече – напрежението има толкова голямо физическо и психическо изражение, че нивото на самоубийствата сред младите хора за съжаление също е един от показателите, според които Корея е на първо място. Учениците там работят в наистина висококонкурентна среда и непрестанният натиск от родители и учители за повече и по-добри академични резултати може да пречупи крехката детска психика. Освен това съучениците, затрупани от напосилни домашни и притиснати от извънкласни дейности, нямат време да обюуват един с друг и да споделят проблемите си. Шокиращо е, че дори повечето учители не се учудват, когато се извърши самоубийство в класа им – случаите са толкова чести, че е очаквано рано или късно и те станат свидетел на това. Стресът се получава главно от строго дефинирания в корейското съзнание „успех” , който трябва да се проявява в образованието, в кариерата, в брака.

Репутацията е едно от нещата, на които най-много се държи в обществото, и загубата и (съществува специален израз –체면을지키다 – „пазя си лицето”)  довежда до изключване от него. Училищната среда не прави изключение в това отношение, особено след като това е единственото място, където учениците се изявяват, имайки предвид часовете, прекарани в учене. Самата система се концентрира върху ученето наизуст, а не върху развиването на креативното мислене, така че в това отношение се пропилява голямо количество талант. Това обаче не се отчита нито от децата, нито от родителите им, чиято цел са високите академични разултати и най-вече – изражението им в оценки. Самите ученици определят учебния процес като джунгла – изяждаш или те изяждат.

За да се намали огрмният натиск, оказван върху младите в семейството и в училище, и за да се използва максимално техният потенциал, страната трябва да се отърси от вековната феодална система, на която се базира образованието. Страната се нуждае от образователна реформа, която максимално да развива умствения потенциал и да мотивира учениците да намират удовлетворение  в добре свършената работа, независимо от оценката. Това би провокирало у подрастващите по-засилен интерес към социални прояви и да ги направи по-контактни. Отличните резултати не могат да са самоцел при изграждането на устойчива и ефективна образователна система, а създаването на жестока конкуренция между ученици, родители и учебни институции рефлектира и при професионалната реализация.

Самоубийството като последствие от стреса на работното място

В миналото Корея е била една от страните с най-ниско ниво на самоубийствата, но с развитието ѝ нарастващият натиск става прекалено тежък за някои от жителите. Самоубийството в Корея е прераснало от персонален в социален проблем. Главна причина за тези случаи е стресът на работното място и прекалената заетост, свързана с работата. В Корея не съществува концепцията за баланс между работата и личния живот. Така например да си тръгнеш от офиса след края на работното време се възприема като недостатъчна отдаденост към работата и към работодателя.

Това отношение също се корени в края на войната, когато страната е в изключително неблагоприятно състояние. Следвоенните поколения са работили с всички сили и са посветили целите си животи на възстановяването на държавата. Резултатът от тези усилия е превръщането на Корея в една от най-бързо развиващите се държави, която за кратко време се е издигнала до първостепенна икономическа сила. Това културно наследство представлява значителен натиск върху съвременните корейци. Преследването на собственото щастие се счита от обществото се счита за отклонение от дълга и егоизъм. Лишението от това човешко право често води до депресивни състояния с фатален край.

Случаите на този голям социален проблем са се удвоили през последното десетилетие. Социолозите отдават тези нива на висококонкурентната социална обстановка, несигурността за бъдещето – типични проблеми, свързани с работата. Самоубийството се е превърнало в епидемия, засягаща всички житейски сфери, без значение от социалния или финансовия статус на човек. Корейците най-често посочват стреса от живота в среда с такава конкуренция като главна причина за опитите за самоубийство. Самоубийството е водеща причина за смъртта при корейците на възраст под 40 години, а средно 40-43 самоубийства се извършват всеки ден. Това поставя Корея на първо място по този показател сред страните в ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) и една от първите в света. Статистически повече мъже посягат на живота си под натиска да станат успешни, но от друга страна Южна Корея е първа и по брой на самоубийства на жени в света, което най-вероятно се дължи на невъзможността да покрият споменатите стандарти за красота.

В съзнанието на повечето хора представата за стрес на работното място включва фирмения офис. Изненадващо обаче в земеделските райони на Корея нивото на самоубийствата е по-виско отколкото в градските, като най-високо е в провинция Кьонгги. Повечето от самоубийствата по тези места са извършени чрез поглъщане на пестициди, заради което вече се обособяват пестицидни хранилища. Тези складове се проверяват два пъти месечно от специално назначен служител, който отговаря също и за разпространението на горещите телефонни линии за самоубийци в района. Смята се, че ако само един човек има достъп до склада, това ще попречи на останалите да действат под моментен афект и да прибързат да отнемат живота си. В Кьонгги стартира „Програмата за неограничена грижа” (경기도무한돌봄) за семействата в криза, която планира обучението на 50 000 такива служители и 300 специалисти по превенцията на самоубийства, които да обяснят на жителите на провинцията колко ценен е животът. Друго свързвано със самоубийствата място в Корея е мостът Ханнам. Между 2007 и 2011 година 485 души са скочили от там, което възлиза средно на трима души на ден. Корейското превителство взема активни мерки за рекламирането на животоспасяващи телефонни линии и поставянето на безплатни телефонни апарати по такива места с надеждата, че разговорът с някого от специалистите би могъл да върне у някого желанието за живот.

Под натиска на работата си много знаменитости също отнемат живота си. Причините за това са тежкият работен график, натоварващите изпълнения, контролираните им животи и т.нар. „робски договори”. Тези неравноправни договори са сключени между звездата и мениджърите ѝ, което позволява на някои корейски продуцентски къщи да експлоатират певците и актьорите безкомпромисно. Трагични последици от звездните самоубийства са техните фенове, които също отнемат в живота си заради скръб или в опит на подражание. Така например през 2008 година след самоубийството на известната актриса Чхуе Джиншил (최진실) процента на самоубийства през следващите три месеца скача с драстичните 70%, като съпругът ѝ също слага край на живота си. Друг фрапиращ случай е самоубийството на актрисата Джанг Джайон (장자연), която става известна с предсмъртното си писмо до неин приятел. Писмото се състои от 230 страници, в които тя подробно разказва за психическия и сексуалния тормоз, на който е подложена в работата си и го моли да отмъсти за смъртта ѝ. Автентичността на писмото не е доказана, но случаят е предупредителен за телевизионните зрители. Шест месеца по-рано шестима други корейски знаменитости също са извършили самоубийство и смъртта на Джанг повдига въпроса дали и те са били жертви на тормоз.

Заключение

Социалният натиск има различни измерения, но непременно играе роля в живота на корееца в поне едно от тях. Най-често той се изразява в стандарта за красота, за поддържането на който хора от всякаква възраст и пол не щадят средства. Освен на красиви и грозни обществото дели хората на успели и неуспели, като опитите за вписване в първата категория продължават от училището през целия живот. Целият този стрес за принадлежност към по-престижни социални категории води до тежки депресии и висок процент на самоубийствата, като този проблем прогресивно се влошава.

Използвани източници

  1. Deva Lee, Matthew Lamers (2013). Korea’s Dying Students. Groove Korea. September, p. 32-38
  2. Gyeonggi Welfare Foundation, Korea Institute for Health and Social Affairs, ‘사회복지서비스전달체계발전을위한국가간비교심포지엄’ (Korea Press Center, 2011), p.55
  3. Кичукова, Маргарита. Образователни и възпитателни традиции в една далечна култура – Южна Корея // Корея през нашите очи, с. 119-120
  4. Marx, Patricia. Why is South Korea the world’s plastic-surgery capital?/ Patricia Marx// The New Yorker. (23 March 2015) <http://www.newyorker.com/magazine/2015/03/23/about-face> (08.06.2016)
  5. Tickle, Victoria. South Korea – The Suicide Capital of the World / Victoria Tickle// Beyond  Hallyu (16 May 2013) < http://beyondhallyu.com/culture/south-korea-the-suicide-capital-of-the-world/> (08.06.2016)

박시수.장자연리스트재수사, 법무장관 “수사검토”/ 박시수// The Korea Times (07 March 2011) <http://koreatimes.co.kr/www/news/nation/2011/03/113_82649.html>