Китай – Обединеното кралство: стратегически партньори в 21 в.

Ивелина Ватова,Докторант „Международна комуникация в световните медии”, СУ „Св. Климент Охридски”, ФЖМК,ККАВП

China – UK: Strategic Partners in the 21st c.

Evelyna Vatova, Doctoral Student in International Communication in the World Media,SU”St. Kliment Ohridski”, FJMC,CAVPD

Abstract: This is a part of a bigger study on China-UK relations and the international communication in the world media. It consists of two parts: a/ brief history and b/ last developments, 2015 and 2016. The history, though well studied already, is approached from a relatively new aspect, international communication perspective. The two major 2017 events – 380 years since the first contacts between both Empires and 45th anniversary of full UK-PRC diplomatic relations – are shaping the new bilateral relations framework, rather influential over the global strategic pivots in the 21st c.

Key words and phrases:Bilateral Treaties,Strategic partnership, China, the UK, international communication, interstate relations, Brexit, Chinese high-level state visit to the UK.

Въведение

През 2017 г. двете държави ще отбележат 380 години от първите си преки контакти[1] и 45 години пълни дипломатически отношения между Обединеното кралство и Китайската народна република.

Понятието „стратегическо партньорство” все повече се налага в дипломатическия, правния и политическия речник и в световните медии. То създава необходимата юридическа сигурност в деловото общуване. Да имаш стабилен партньор в XXI в. е гаранция за лоялност и диалогичност при спорове и конфликти, като обаче и двете страни не забравят, че са конкуренти. Най-важното условие е абсолютното изключване на мисловния модел, според който за да спечелиш, другият непременно трябва да загуби – дистрибутивната изключваща единия партньор стратегия win-lose не носи полза никому, печеливша е интеграционната инклузивна стратегия win-win.

От началото на века Китай все по-ясно заявява готовност за втория стратегически поведенчески модел в международното общуване. Визията си за стратегическо партньорство с трети страни ЕС формулира през 2010 г.[2] с три основни елемента: а/оценка на перспективите и изработване на карта за европейските интереси и възможни сценарии за постигането им; б/ взаимодействие, т.е. „архитектура на отношенията” или активни двустранни и многостранни механизми, взаимни компромиси, постоянно поставяне на масата за разговори на определени теми „табу”; в/ категоризация на партньорството: Китай е водещ, а не ключов партньор.

  1. Историята никога не е излишна…

От перспективата на международната комуникация развитието на китайско-британските отношения може да се раздели на следните основни етапа:

I.1.  От 17 в. до 1911 г.: колонизаторите срещу империята

  • XVII век: колонизаторска комуникация или едностранно

силово общуване: на 27 юни 1637 г. четири тежко въоръжени британски кораба пристигат в Макао да установят търговски контакти с Китай. Зад тях стои частна икономическа групировка, в която влиза и крал Чарлс I. Бият се с португалците, вбесяват администрацията на династия Мин и на 27 декември с. г. напускат делтата на Перлената река.

Опитите да се колонизира Китай по африкански модел се провалят.

  • XVIII век:имперска комуникацияили двупосочно силово

общуване: външнотърговските морски контакти се регулират чрез Кантонската система;управляващата в Китай династия Цин се страхува от радикални социални промени при евентуален неограничен достъп на чужденците[3]. Британските търговци се опитват да си извоюват по-големи права заради растящия търговски дисбаланс. Стигаме до прочутата мисия на лорд Макартни (1793)[4]. Тя се проваля, но е оценена като важна: това е първата сборна западна група, подробно и обширно изучавала как се общува с неизвестните до тогава жители на Поднебесната.

  •  XIX в.: опиумна комуникация или упойващо убеждаващо

общуване – заради него се водят две войни, британците не спират с опитите си да го наложат като разменна стока за китайския чай, сключват се серия неравноправни договори. С опиумните войни започва столетието на унижението за китайската нация и държавност.Опиумната комуникация е израз на световното господство на Британската империя и незавидното положение на Поднебесната като полуколониална територия.

I.2. Британската империя и Република Китай (1912-1950): разпад  на комуникативното статукво

След създаването на Република Китай комуникацията е предимно военна, а и геополитическата обстановка е такава: британски военни обучават китайски пехотинци и въздушни военни в американски бази в Индия, част от Британската империя, от там за националистически Китай се доставят продоволствия и военни самолети. 

Израз на световната войнстваща комуникация между силната империалистически настроена Европа, респ. Запад, и останалия свят; започва Студената война и прокси комуникацията.

I.3. Между Обединеното кралство и КНР (1949 –1998): убедителна смяна на комуникативния формат

След Втората световна война Великобритания има доста по-големи инвестиции от САЩ и прилага принципа за ненамеса във вътрешните работи, регулиран с Московската спогодба (1945), а обявяването на КНР (1.10.1949 ) принуждава опитната стара дипломатка да се подготви за очевидното: не закрива консулствата си в териториите под комунистически контрол и не помага на националистите при защитата на Шанхай; още през декември 1948 г. Лондон стига до извода, че дори и британската собственост в бъдещия Нов Китай да се национализира, в дългосрочен план по-изгодно за икономическите му интереси би било да поддържа контакти със стабилен, индустриализиращ се комунистически Китай. През 1998 г. двете държави обявяват всестранно партньорство.  

  1. XXI в.: Обикновено стратегическо партньорство или модел за убеждаваща международна комуникация

Сегашното „златно” отношение между Китай и Великобритания е с потенциал да се превърне в поведенчески комуникационен модел между водещите сили в света: между главна развита държава ( Обединеното кралство) и основна развиваща се държава (КНР); между постоянни членове на СС на ООН; между страни с различни социално-политически системи. В ексклузивно писмено интервю за Ройтерс Си Дзинпин убеждава: “ Всъщност общността на съвместни съдбини е единствената и реалистична опция в глобализирания свят на XXI в.“.

20–23 октомври 2015. Китайският президент Си Дзинпин и първата дама на КНР Пън Лиюен са на държавна визита в Обединеното кралство по лична покана на кралица Елизабет II. Обявени са сделки за над £ 40 млрд. ($ 62 млрд.) в най-различни области – от масовото производство до дигиталната индустрия и ядрената енергетика.

Тази визита, първа по рода си от 2005 г., e в момент, когато Западът търси най-добър начин за сътрудничество с КНР, която все по-холистично засилва присъствието си на глобалната шахматна дъска в най-широк тематичен диапазон – от човешките права през киберсигурността до тероризма, като руши вековни западни стереотипи. Всъщност Китай се цели в промяна на западния модел на световното статукво, без да забравя обаче, че основен традиционен партньор на Великобритания е и остава САЩ. Малко вероятно е „стара Англия” да загърби ценностите, които я правят специална част от Запада и неговия утвърден лайфстайл. Твърдения като „златна година”, „златна епоха” и т. н. означават едно:  чрез бавно и внимателно отместване на  идеологическите различия, на разликите в политическата култура и в социалните ценности, но и съобразяване с тях, двете държави заявяват нова ценностна идея – зряло партньорство, т. е. убедително дирене на общ интерес при взаимно уважение на социо-културните им специфики. Фокусът е върху най-важната характеристика на съвременния свят: конфликтът е част от международните отношения, а човечеството днес е силно глобализирано, взаимно обвързано и зависимо. Посланието, чрез техники на убеждаващата комуникация, се отправя към собствените народи, към традиционните партньори и към останалия свят. То е ясно: позитивното фокусиране върху общност от интереси е ключ в съвременната международна комуникация; ефективен диалог, а не монолог; пряк и прям обмен на мнения след задълбочени наблюдения и анализи.

II.1. Динамика на комуникативната парадигма

Великолепието на лондонското зрелище се очакваше като контраст на доста подценената първа официална визита на Си Дзинпин в САЩ (септември, 2015). Стара Англия предпазливо демонстрира по-осъзната прозорливост. В предишните две години Кралството усилено бе ухажвало Народната република по начин, който бе изненадал дори самите китайци:противоречиви и спорни теми или се дискутират в контекста на променящата се международна среда, или изобщо отпаднат от дневния ред на двустранната комуникация. На Запад Кралството постепенно изгражда имидж на най-добър приятел на КНР: Лондон първи в Европа се присъединява към основаната по инициатива на Китай Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции, прокарвайки пътя към нея и на държави като Франция, Германия, Италия, Норвегия, Полша, както и на Австралия, Южна Корея, Израел и други „верни” на САЩ съюзници; застрашава стабилността на финансови инструменти като Световната банка и Банката за азиатско развитие; помага в обучението на китайските миротворци; много консултанти в области като финанси, инфраструктурен мениджмънт, висше образование и гражданско инженерство работят в КНР.

II.2. Икономическа дипломация

Тя е първостепенна в двустранния диалог и се отличава с по-голяма прагматичност вследствие на растящата им икономическа зависимост: през декември 2013 г. Камерън се съпровожда от впечатляващо силна британска бизнес делегация – в нея влизат шефовете на Rolls-Royce, BP, RoyalDutchShell, Barclays, HSBC, GlaxoSmithKline и други от „тежката икономическа кавалерия” на Острова, което се тълкува като покана за повече китайски инвестиции и извинение за „кръпката”, лепната от самия премиер върху тогата на двустранните отношения чрез срещата му с Далай Лама. В представите на деловия британски елит Китай е „огромен пазар” и „огромен източник на капитал”. Китайската страна пък иска нейните железници, енергетика, авиация и телекомуникации да си осигурят солидно положение на британския пазар. За Китай партньорството с Великобритания е изключително важно заради интернационализацията на юана[5]. Китайската централна банка започва да печата първите си офшорни банкноти за 5 млрд. юана (£511млн.) в Лондон,  увеличат се SWAP-сделките помежду им. Споразумението за свързване на фондовите борси в Шанхай и Лондон[6], както и тристранните договорености за Хинки Пойнт[7] са знаци, че са решили да придвижат партньорството си на следващо по-високо равнище. И двете страни си дават ясна сметка, че е пропуснато ценно време и че са длъжни да наваксат. Най-сетне Великобритания разбра, че Франция и Германия я изпреварват в бизнесдиалога с КНР.

II.3. Двустранна политическа комуникация

Държавната визита на Си Дзинпин в една-единствена европейска държава, именно Великобритания, по покана не на кого да е, а на Н.В. Елизабет II, кралицата на Обединеното кралство и глава на Британската общност, вече е сериозен знак за отграничаване на Острова от ЕС. За сравнение: при европейската си визита (пролет, 2014) той посети една след друга 4 държави – Холандия, Франция, Германия и Белгия. На глобално комуникативно ниво се дава убедителен знак, че двете бивши империи се готвят да заиграят в общ отбор като „дългосрочни глобални стратегически партньори[8]. Това е и възможност Великобритания да изтъкне собствения си специален международен статут и да увеличи цената си в пазарлъка с Брюксел –предоговарянето на британското членство в ЕС е твърде остра тема в британското общество, а и предстои референдум.

В края на 2015 г. обаче КНР все още предпочиташе интегриран ЕС за основен играчи и по-изгодно бе Великобритания да не го напуска. В същото време обаче Пекин ясно си дава сметка, че в този Съюз има силни индивидуални характери и амбициозни държави, че въпреки медийния шум няма обща ценностна система, че общата европейска идентичност е нещо не съвсем ясно за разлика от холистичната китайска идентичност.

BREXIT –нереализираната все още реалност.

На 23 юни 2016 се случи нещо, което мнозина не очакваха, НО вероятно не е неочаквано за анализатори, следящи от десетилетия връзките между Лондон и ЕС: британците казаха „не” на еврочленството си, НО процедурата по чл. 50 от Договора за ЕС все още не е задействана[9].

Сред първите публични изяви на г-жа Тереза Мей като британски премиер се оказва едно собственоръчно писмо до президента и до премиера на КНР за отлагане на проекта „Хинкли Пойнт ”, лично връчено от британския депутат Алок Шарма, министър за Азия и Тихоокеанския регион[10]. Аргументът е „да обмисли решенията на своя предшественик”. На 5 септември след закриване на срещата на Г-20 в Ханджоу и след протоколния двустранен разговор, където темата не е засегната, г-н Си със спокоен тих глас обяви пред световните медии: „Приемам, че новото правителство има нужда от известно време преди да стигне до решения относно някои споразумения на предшественика си „[11]. Комуникативният процес е в динамично развитие.Предстои изграждане на нови имиджи на глобалните играчи в новия социотехнологичен контекст на XXI в.

Използвани източници

[1] В случая, поради ограниченост на текстуалното пространство, изключвам първия истински контакт от XIII в., свързан с името на Рабан бар Саума,  пътешественик, дипломат и несториански християнин, тръгнал от родния Пекин на поклонение в Йерусалим и стигнал до Париж и Бордо (столицата на тогавашното английско владение Гаскония) и срещнал се с крал Едуард I Английски. Това е първата регистрирана среща на китаец и англичанин и незаслужено историографите не му обръщат внимание, за разлика от Марко Поло. Част от кореспонденцията му – важен артефакт в история на комуникацията между Изтока и Запада, известният Уйгурско-монголски скрипт, писан и на китайски,  – е във Френския национален архив.

[2]Van Rompuy H. We have strategic partnerships, now we need a strategy. Message video from Herman Van Rompuy. 14 September 2010. И още Herman Van Rompuy, President of the European Council, Remarks at the press conference following the meeting of Heads of State or Government (PCE 188/10). Brussels, 16 September 2010.

[3]Император  Циенлун забранил на китайците да учат европейците на китайски, а на европейците  – да водят жени в Китай.    

[4] Подробно за нея като важен епизод в международната междукултурна комуникация вж. Международната комуникация не може без общуване между културите.Мисията Макартни: провал и/или успех?, 22.07.2017,www.newmedia21.eu.

[5] Факт в международната геоикономическа и геополитическа комуникация от есента на 2016 г.

[6] С перспектива за виртуална връзка до Франкфуртската борса.

[7] Между Великобритания, Франция и КНР, за изграждане на ядрени мощности.

[8] Това определение дава г-жа Т. Мей в интервю за ББС 1, септември 2016, ден преди да замине за срещата на Г-20 в Ханджоу, КНР.

[9] Към края на декември 2016 г., докато приключвах работата си над този текст.

[10] Август, 2016 г. световните медии; според www.express.co.uk/news/politics от Даунинг стрийт определили писмото като “частна кореспонденция”

[11] По информация на в-к „Дейли мейл”, 06.09.2016.