Китайският рок – музиката на протеста

Китайският рок е широка гама от рок енд рол музика, която се създава от рок групи и от соло изпълнители от коренните китайскоговорящи региони (КНР, Тайван, Хонг Конг, Макао и др.). По съществото си китайският рок е смесица от форми, съпровождащи представянето на традиционна китайска музика, която стои в ядрото му, както и чуждестранни влияния, които понякога се превръщат в доминиращо звучене, изместващо изцяло традиционното китайско такова.

 

Северозападното течение (80-те години до 1989 г.)

Китайският рок проследява своя произход до Северозападното течение, което се появява като основен жанр в КНР. Началото на новия стил е поставено с две песни „Синтиенйоу” и „NothingToMyName“ и двете от които се базират на народните песенни традиции на северната провинция Шанси. Те комбинират традициите с бързо темпо по западен образец, силен съпровод на ударни инструменти и много агресивни басови изпълнения. Изпълнението на песните, принадлежащи към Северозападното течение, е силно, напрегнато и налагащо се. Северозападното течение представлява музикалния отзвук на културното движение за «Търсене на корените», което също така се проявява в литературата и филмовата индустрия. Албумът на Цуй Дзиен Rock ‘N‘ RollontheNewLongMarch, който включва и песента „NothingToMyName“[i] е наречен „Първият китайски рок албум”.[1] Любопитно е, че самият Цуй Дзиен е син на корейски тромпетист и корейска танцьорка, т.е. той не е етнически китаец. Започва професионалната си кариера в Пекинската филхармония, като тромпетист през 1981 г., когато е на двадесет години. Интересът му към рока е разпален от вносни записи от Хонг Конг и Банкок, които слуша с голямо удоволствие, а впоследствие решава и да се научи да свири на китара, за да може да създава този тип музика. По-късно споделя, че е свирил парчета на Роулинг Стоунс и Бийтълс, за да подобри техниката си.

Много от песните, принадлежащи към Северозападното течение са силно идеалистични и отявлено политически, пародиращи или правещи намеци за революционните песни на комунистическата държава, включително Интернационала. Музиката отразява неудовлетворението на китайската младеж, както и влиянието на западните идеи като индивидуализма и разчитане на собствените възможности. И музиката, и текстовете отразяват чувството за гордост на северозападното селско население. Разочарованието на част от китайската младеж и на други групи от китайското общество от неспазените обещания (поне според тях) на управляващата Китайска комунистическа партия (ККП) прераства в недоверие към и нежелание да се следва моделът на колективизма. ККП полага огромни усилия да обедини хетерогенното население на Китайската народна република (КНР) след основаването ѝ на 1 октомври 1949 г. включително с поземлена, езикова и други реформи. Загубата на доверие в ККП се приравнява в очите на студентите и маргинализираните кръгове със загуба на доверие в реформите и обединистките идеи. Отзвукът от това е ясно изразен регионализъм. По места недоволните се връщат към изконните китайски традиции на съответната провинция или район, включително и към музиката. Чувството за принадлежност към региона или към малката местна общност надделява над чувството за част от обединената КНР. Ако тази тенденция беше съчетана със слаба държавна власт, то това би могло да доведе до връщане на страната към период, подобен на този по времето на феодализма, в съвременните условия – до федерализация. В КНР това не се случва, защото държавната власт е непоклатима и силовите структури ѝ се подчиняват.

Родното място на китайския рок е Пекин.[2] Като столица на КНР, музиката в него е силно политизирана и отворена към широк спектър от чуждестранни влияния. През по-голямата част на 80-те години тази музика си остава маргинална  като основният начин за нейното разпространение е чрез представления на живо в малки барове и хотели. Музиката (китайският рок) се превръща в поприще почти изключително на студентите и тайните бохемски кръгове. В края на 1989 г. и в началото на 1990 г. китайският рок отчасти се превръща в основно музикално течение като комбинация от Северозападното течение и затворническите песни.

Първата китайска рок песен се предполага, че е „NothingToMyName“, за първи път изпълнена през 1986 г. от Цуй Дзиен, признат за бащата на китайския рок. Песента въвежда в следреволюционен Китай комбинация от индивидуализъм, директно и дръзко изразяване. Скоро песента се превръща в символ на негодуванието на цяло поколение обезверени млади интелектуалци, които се отнасят критично и с известен цинизъм към комунизма и неговата култура. Също така изразява неудовлетвореност от неизпълнените обещания на китайския управляващ елит.

През пролетта на 1989 г., „NothingToMyName“ става на практика химнът на протестиращите студенти на площад Тиенанмън. През май и юли същата година са основани три от китайските най-известни рок групи по онова време: „Дихание”, „Кобра” и „Дзан Тиеншуо”. По-ранните рок групи включват „Непогрешимите” и вероятно най-известната китайска рок група „Черна пантера”.

През 1988 г. и началото на 1989 г. набират популярност, наред със Северозападното течение, и т. нар. затворнически песни. Началото е поставено от Чъ Джъциан, който пише текстове за времето, което е прекарал в затвора и ги нагажда към народни мелодии от Североизточен Китай. За разлика от песните на Северозападното течение, затворническите са бавни, сълзливи и изграждат негативни поведенчески модели, често използвайки вулгарен език и изразявайки отчаяние и цинизъм. Популярността на тези песни отразява факта, че много китайци през 80-те години се уморяват от официалните артистични представяния и техните рамки. Най-изявени по отношение създаването на затвонически песни са градската младеж и частни лица, произлизащи от средите на маргинализираното население.

 

Популярният китайски рок (1990-1993 г.)

След протестите на площад Тиенанмън рокът се превръща в част от масовата китайска младежка култура. Неговото излизане от сянката на маргиналността става на 17-ти и 18-ти февруари 1990 г., когато в Пекин се провежда най-големият рок концерт. В него участват шест рок групи. Критерият, който организаторите поставят за участие в събитието, е „оригиналност”. Възниква съвсем логично и въпросът: „Защо централната власт не предприема мерки срещу нововъзникналото музикално течение след като то носи отявлено политически лозунги срещу тази власт?”. Всъщност властите предприемат мерки, но не могат да си позволят твърде сурови репресии, тъй като градят образа на КНР като страна, която е надежден партньор на Запада, а не е много сигурно дали сътрудничеството би се осъществявало с държава, която Западът счита за недемократична. Но все пак изпращането в затвори или на заточение не е единственият механизъм за контрол на поведението на рок музикантите. Примерно на Цуй Дзиен след събитията от площад Тиенанмън му е забранено да провежда концертите си в столицата, а в други големи градове – може, но само когато събитието е организирано от властите, а представлението му не противоречи на официалната държавна политика. Разрешено му е и турне в страната, но Цуй възприема предизвикателно поведение (пее антипартийна песен с червена превръзка на очите), което е и причината турнето му да бъде прекратено, а по-късно Цуй доброволно предоставя сумата от един милион юана за Азиатските игри през 1990 г., което от мнозина се разглежда като скрита политическа глоба за действията му. Сходни санкции има и спрямо други групи и изпълнители.

Китайският рок достига своя връх по продуктивност и популярност  между 1990 и 1993 г. През 1991 г. метъл групата „Черна пантера” пуска дебютния си албум. С комбинацията от тежки рок мелодии и добро инструментално изпълнение като фон на вокалното изпълнение на Доу Уей (вокалиста), албумът успява да предизвика фурор, а песни като  „Don’tBreakMyHeart”[ii] и „Ashamed“ се превръщат в хитове. Само за година албумът се продава в над 1 млн. копия. Друга рок група – «Династията Тан», чийто стил е сравним с британския хеви метъл, успешно разбива друга бариера. Няколко техни сингъла оглавяват класациите, но по-важното е, че надхвърлят националните граници на КНР. През 1992 г. техният дебютен албум „ADreamReturnToTangDynasty“[iii] („Мечтаното завръщане към династията Тан”) се продава в над 2 млн. копия в Азия, включително в Япония, Република Корея и Югоизточна Азия. Следват ги други, създадени по-рано групи, като например първата изцяло женска група – „Кобра”, и групата „Лицето”. Десетки нови рок групи биват създадени в този период и рокът се превръща в стандартна музика, изпълнявана редовно. По MTV се появяват известни китайски рок изпълнители. Основните участници в субкултурата на рока възприемат характерното неконформистко поведение. Залезът на Северозападното течение и едновременно с това надигането на рок музиката, силно повлияна от Запада, ясно показват смяната в отношението на много от китайските интелектуалци от носталгия към яростно отричане и чувство за отчужденост от китайската традиционна и селска култура.

 

Рокът минава в нелегалност (1994-1997 г.)

Към 1994 г. популярността на рока като основно движение в китайската музика бавно започва да намалява. Това се дължи най-общо на три фактора. На първо място е стриктната цензура, която налага Китайската комунистическа партия (ККП) като забранява излъчването на рока по телевизията и налага сурови ограничения пред представянията на живо. Както беше посочено по-горе, цензурата в нито един момент не преминава в открити репресии от вида на политически процеси, затвор, изгнание и т.н. Мерките срещу политически най-неудобните рок изпълнители са много гъвкави и адекватни, съобразени с тяхната дейност: забрани за концерти, ограничаване на аудиторията, която може да посети организираните такива, подбор на песните, които могат да бъдат изпълнявани и т.н. На второ място, залезът на рока представлява масовата загуба на интрес към политизираните културни продукти, учения и поведение. Хората стават все по-заинтересувани да вземат участие в пазарната икономика, да забогатяват и да повишават стандарта си на живот. Презграничният културен обмен, улеснен от нарасналата икономическа откритост, и радикалната комерсиализация на музикалната индустрия в средата на 90-те години водят до вноса на чуждестранна музика, най-вече от Тайван и Хонг Конг. На трето място, поп музикантите биват подкрепяни от мощни звукозаписни компании, които могат да реализират приходи от рекламна и филмова дейност – източници, традиционно отхвърляни от китайските рок музиканти. Още повече, че нивото на цензура върху поп музикантите е много по-ниско от това върху рок музикантите, тъй като първите не се възприемат като заплаха от ККП, понеже песните им нямат политически подтекст.

Наблюдават се промени и в самата рок музика, която трябва да се адаптира към новите условия. През 1994 г. бившият фронтмен на „Черна пантера”, Доу Уей, издава албума „Мрачни сънища”[iv] с новата си група „TheDreaming“. Този албум показва пълното излизане от неговите метъл дни. Вместо това акцентът се поставя върху по-ниските китарни акорди, а пеенето на Доу се характеризира с тънък, почти апатичен глас. Той започва да експериментира с готически и електронни звуци, което му печели уважение сред новата му, вдъхновена от Запада, публика. Промени настъпват и при бащата на китайския рок Цуй Дзиен, който издава албум с груби, първични, по-скоро непривични стилове на изпълнение на музиката, както и отрицание (а понякога и подигравка) на основното течение на китайския рок. Пънкарят със собствен стил Хъ Йон яростно се бори срещу културата на основното течение в рока и поп изпълнителите в КНР. Единственият му албум „GarbageDump“[v] е прегърнат от китайската младеж и му спечелва огромна маса от последователи. Най-известната пънк група от този период е „BrainFailure”[vi], която продължава и до днес да прави световни турнета.

 

Възраждането на китайския рок (2000 г. до днес)

Една от повратните точки в историята на китайския рок е съвместният концерт на Роулинг Стоунс с Цуй Дзиен през 2006 г., който отваря този вече изменен китайски рок за света за първи път. Впрочем след 2000 г. (след концерта му от 8 септември всъщност) Цуй Дзиен вече има разрешение да изнася концертите си и в Пекин. Малко преди това споделя, че има три мечти – да свири отново в Пекин, да види наживо Роулинг Стоунс и да свири заедно с тях. Първата му мечта се реализира още през 2000 г. През 2003 г. групата му трябва свири като подгряваща на концерт на Роулинг Стоунс, но концертът се проваля. Затова втората и третата му мечти се сбъдват едновременно чак през 2006 г. Иначе Цуй има няколко турнета извън границите на КНР – в Европа и в САЩ четири пъти, и много пъти в Япония, Република Корея и Югоизточна Азия. Това свидетелства за силно нарасналия културен обмен между китайските изпълнители и останалия свят в началото на новото хилядолетие.

Между 2000 г. и 2004 г. пънкът и крайният метъл навлизат в ънъдрграунд музиката в КНР и добиват голяма популярност сред феновете. През 2004-2005 г. групата „Пекинско увеселение” предприема първото си турне в КНР. Американският филмов режисьор Кевин Фриц ги следва, за да направи филма „Изгубеният изток”[vii], който е издаден на DVD през 2007 г. от Плексифилм.[3] Филмът не е политически и не се занимава с повърхностни коментари относно социалния строй. Стойността на този филм е представянето на китайската рок музика по автентичен и искрен начин.

Друга важна стъпка в развитието на китайската рок музика е основаването на Пекинското Миди училище за музика през 1993 г. от Джан Фан, като това е първото училище в страната, предлагащо класове по джаз и рок музика. Започвайки като училищен фестивал през 1999 г., Фестивалът за модерна музика Миди се превръща в най-мащабния рок фестивал в КНР с над 80 000 посетители и над 100 групи. И училището, и фестивалът подкрепят ъндърграунд музиката в цял Китай и спомагат за допускането на 18 чуждестранни групи през 2006 г. да свирят на фестивала и на други места в КНР. С това чуждестранната музика получава по-голяма популярност в КНР, а и по-сериозни шансове да повлияе на създаването в самата страна на китайски рок, т.е. чуждото звучене, когато не бива изцяло сляпо копирано, обогатява изпълненията на живо и самите песни на китайските рок групи.

 

Олимпийските игри от 2008 г. и Съчуанското земетресение

Тези две събития от 2008 г. създават сериозни трудности пред китайската рок сцена веднага след настъпването си, защото се налага да бъдат отложени няколко прояви, включително Фестивалът за модерна музика Миди. Някои чуждестранни рок групи не получават визи, а други – правото да участват във вече обявени и организирани събития. От друга страна, Съчуанското земетресение води до много инициативи в подкрепа на пострадалите, главно с благотворителна цел, в които се включват и немалко рок групи, което води до повишаване на популярността им.

 

Шанхайската сцена

Исторически по-отворен към външния свят, Шанхай е резиденция на музиканти от всички части на света. Световното изложение Експо 2010 и съпътстващите го организирани мероприятия стават основание за налагането на ограничения върху представленията на живо и за временното изчерпване на финансовите средства и съответно приходите за рок групите. Но от края на 2010 г. насам в Шанхай се наблюдава нарастване в броя на посетителите на концерти, на групите и на представленията на живо, а интернет страниците, блоговете и независимите звукозаписни компании популяризират събитията и на китайски, и на английски езици. Между 2010 г. и 2014 г. се наблюдава навлизането и на гимназиални групи на музикалната сцена в Шанхай.

 

Заключение

Китайската рок музика преживява доста криволичещо развитие. Тръгва от протест срещу режима в КНР, срещу статуквото и нереализираните обещания за по-добър живот, увлича младите и ги насочва към традиционните изконни китайски ценности, към „Връщането към корените”, където откриват и традиционната китайска музика. Затворническите песни също са свързани с протеста, но не агресивния протест, а пасивния, на онеправдания, който изпитва скръб по причиненото му в затвора. Агресивният и пасивният протести се срещат и си влияят един на друг. Грубата лексика в печалните песни се среща с инструментала с ново звучене, повлиян от традиционните китайски мелодии, но с бързо темпо. С постепенното навлизане на западните влияния в Китай обаче носталгията по традиционното бива заменена от стремеж към подражание и копиране на чуждите стилове и техники в рок музиката. Приспособяването донякъде уврежда образа на рока като музика на протеста, като нещо алтернативно на съществуващото, на статуквото. Затова и в средата на 90-те години спада популярността на рока. Възниква протест срещу западните влияния и рокът започва да търси свои нови проявни форми, така че да запази популярността си и да покаже, че е нещо уникално. Възникват пънкът и металът, а рокът придобива собствено неповторимо звучене. Традиционната китайска музика, затворническите песни, западните технически решения и импровизацията раждат характерни за китайските рок групи звучения.

 

Песните:

 

[1] Steen, Andreas (2000). „Sound, Protest and Business. Modern Sky Co. and the New Ideology of Chinese Rock“. Berliner China-Hefte (19)

[2] Jones. Andrew F. [2001] (2001). Yellow Music – CL: Media Culture and Colonial Modernity in the Chinese Jazz Age. Duke University Press. ISBN 0-8223-2694-9

[3] WastedOrient. „Wasted Orient.“ Wasted Orient: The Official Rock n’ Roll Film of Joyside. Retrieved on 2007-04-10

 

[i] https://www.youtube.com/watch?v=kYwsPt854Xo

[ii]https://www.youtube.com/watch?v=iO_ZOqs2rvI

[iii]https://www.youtube.com/watch?v=fWHVWoXGxWw

[iv]https://www.youtube.com/watch?v=udWuhu63v0Y&index=2&list=PL213ED950C18F0DEB

[v]https://www.youtube.com/watch?v=APFfZfb94X0

[vi]https://www.youtube.com/watch?v=8spQ4Oqwy7I

[vii]https://www.youtube.com/watch?v=BUfhxgJQxkY