Историята на К-попа или как популярната корейска музика успя да завладее света

„ Музиката е съкровищница, в която всяка националност внася нещо свое за общата полза. “ Тези думи на Чайковски звучат актуално и днес, когато различни стилове в музиката създават нови мощни тенденции и културни явления. Безпорно в тази категория попада съвременната популярна корейска музика или още т. нар. К-поп, който може да се определи като една от визитните картички на Южна Корея пред останалия свят. И ако до скоро Гангнам, един от най-модерните квартали на Сеул, не беше известен на широката аудитория, то Psy – корейският изпълнител, който има над 2 милиарда гледания в YouTube, направи това възможно. Въпреки популярността на парчето “GangnamStyle”, то не поставя началото на корейската популярна музика. Корените на това музикално и дълбоко културно явление се крият по-назад във времето.

Има различни мнения по отношение на това какво точно представлява корейската популярна музика и от къде води своето начало и кои са нейните корени. В научните среди по този въпрос има оформени две мнения. Учените Коичи Ивабучи и Бенг Хуат Чуа застъпват мнението, че К-попът не е самостоятелно явление, а е част от китайската, японската и индийска култури, които образуват тази грандиозна азиатска култура, която е позната на цял свят. Освен това популярната корейска музика не би могла да се определи като ново културно явление, защото преди нея Япония и Китай вече са усвоили тънкостите на хибридизацията на музиката си с микс от западно влияние и звучене . [1]

Другото мнение може да се определи като противоположно. Според Джон Лай К-поп музиката би трябвало да се разглежда като новата експортна индустрия на Република Корея, тъй като това е навременна търговска комбинация от глобална либерализация на музикалните пазари в Азия и напредък на цифровите технологии. [2]

Независимо от тези две мнения корейската популярна музика успява успешно да се наложи на азиатския пазар, както и да започне да изнася продуктите си на световната музикална сцена.

За да стигнем до разковничето на това кога, къде и как се заражда К-поп музиката е необходимо да се обърне внимание първо на историческата и политическа картина в Републка Корея и да се проследи рзвитието на медийната и музикална култура.

Политическата обстановка като основен фактор, контролиращ музикалната индустрия в Южна Корея.

Въпреки умелите икономически реформи ( известни като „Чудото на река Хан“ ) , които успяват да стабилизират икономиката на Република Корея в следвоенния период, авторитарния режим, който изгражда Пак Чон Хи / 박정희( 1961 г. – 1979 г. ) във всяко едно друго отношение нарушава човешките права. Това се отнася и за музиката. Политиката на генерал Пак има за цел да насърчава културния консерватизъм и да осъжда всичко, което според правителството се смята за неморално, провокативно, нарушаващо традиционните корейски ценности, както и всичко, което се опитва да подражава или да наподобява западните тенденции и моди. Младежите са задължени да изглеждат по определен начин и да спазват приличен външен вид. Това означава момчетата да не си пускат дълга коса, а момичетата да носят поли с определена дължина.

През 1975 г.   Пак Чон Хи създава Корейски съвет за култура и етика, благодарение на който правителството получава възможност да налага още по-строг контрол и цензура върху всички филми, предавания и аудио записи. През 1999 г. Съветът се преименува на  Korea Media Rating Board (KMRB) / 영상물등급위원회 . Днес същата организация изисква от идолите да спазват определени правила и да се придържат към тях. Подробно се проверяват всички тексове, клипове и хореографии дали са подходящи за излъчване по телевизионните канали и музикални предавания.

През 1979 г. в страната е извършен преврат, при който Пак Чон Хи е свален от власт. Неговото място се заема от Чон Ду Хуан / 전두환 ( 1980 – 1987 г. ) . Новият режим, който се налага е много по-строг от този на предшестващия го. Той поставя медиите под пълния контрол на правителството. За да намали рисковете от разпространение на популярна западна музика, Чон Ду Хуан взима решение да спре всички развлекателни телевизионни канали и станции и да им отнеме лицензите. Позволява само на два телевизионни канала да продължат дейността си. Това са телевизиите MBC ( Munhwa Broadcasting Corporation ) и KBS ( Korean Broadcasting System ) . Разбира се те променят изцяло програмата си и спират да излъчват развлекателни предавания и придобиват функциите основно на информционни канали.

변화바람
( Вятърът на промяната)

След като Чон Ду Хуан е свален от власт Република Корея постепенно тръгва по пътя на либерализацията и демократизацията. В края на 80-те и началото на 90-те години радиата и телевизиите престават да зависят от правителството и да са под негов контрол. Хората на изкуството, в частност изпълнители и музиканти, започват по – свободно да изразяват идеите си посредством творчеството си. Въпреки този лек повей, който носи положителна промяна в културните среди, цензурата и страхът от навлизането на нови стилове се запазва още известно време. Корейската популярна музика продължава да се съобразява със старите изисквания. Причините за това разбира се са следствие от силно репресивните режими, които правителството налага, както и от консервативните същност и ценности на корейското общество.

Контрол, но под друга форма!

Причината за успеха на модерната музика в Корея е, че тя възниква и се развива във време, в което обществото е обсебено и подвластно на телевизията , докато всички останали популярни музикални стилове в света се зараждат в ерата на грамофонните плочи и радиата. В този смисъл телевизията е средство, което представя новите продукти по различен и уникален начин, който лесно се възприема от зрителите пред малкия екран.

Така съвсем естествено телевизионите компании започват да си присвояват контрола върху музиката в Корея. По този начин големите развлекателни компании елиминират всякаква възможност за разнообразен музикален пейзаж и ограничават съдържанието до излъчване на безопасни балади, с които публиката е свикнала до този момент.

След като държавата спира да упражнява контрол, компаниите са тези, които започват да контролират изпълнителите, музиката, която правят, текстовете, сценичните им изяви и цялата посока на потребление на музиката в Корея. Този контрол е известен още като „starsystem“ . Системата най-общо казано се изразява в това, телевизионните и радио станции да осигурят екип от музиканти, композитори, текстописци, аранжори и хореографи, които да бъдат прикрепени към самостоятелен изпълнител. На сцената той излиза заедно с тях. Не участва в процеса на създаване на музиката, писането на текстовете на песните, изготвянето на сценичното поведение, изборът на костюмите и всичко останало, което е важно за едно музикално участие. Артистът отново е само едно поставено лице на сцената, вкарано в определен калъп.

Тъй като монополът върху музикалния пазар в Корея до края на 80- те години се държи само от MBC и KBS, те започват да правят развлекателни музикални предавания, в които участват различни изпълнители и музиканти. Много бързо тези предавания добиват огромна популярност сред корейската публика. Всичко, което е по телевизията е популярно и всичко, което е популярно е по телевизията!

Тъй като в Корея няма музикални чартове като Billboard или Oricon, които да показват популярността на песните и изпълнителите, критерий за популярност се явяват точно тези съботни и неделни музикални предавания. Едни от най-известните музикални развлекатлни формати са Inkigayo и Music Bank, където спечелването на първото място е изключително важно за всеки изпълнител или група, защото то е индикатор за успех -  еквивалент на № 1 в Billboard.

Раждането на К- поп музиката!

С либерализацията на корейските медии и развитието на информационните технолгии пре 90-те години корейското общество бива завладяно от популярната американска култура. Това е и времето, в което Южна Корея изживява своя икономически бум, в който младите хора се явяват най-големите консуматори на популярна култура. Всичко това предвещава появата на нещо с нов облик и звучене.

На 11 април 1992 г. в неделното музикално предаване по MBC „Weekend music show“ групата SeoTaijiandTheBoys / 서태지와아이들прави своя дебют с песента „난알아요“ ( „I know“ ) . До този монет корейската публика не е ставала свидетел на подобен микс от корейски текст, американско звучене и хореография. Групата се състои от трима членове – Чонг Хьон Чор ( 정현철 ), Янг Хьон Сог ( 양현석 ) и И Джу Но ( 이주노 ) . В музиката, която правят те съчетават модерното звучене на популярната америкаска музика, рок, рап, техно и R&B. Групата набира популярност още с дебюта си. Младото поколение е тотално завладяно от новото музикално звучене. Освен това тексовете на триото имат социална насоченост, като най-вече пеят за това какво се случва в живота на младите хора и какви са техните проблеми, чувства и предпочитания.

За разлика от други стилове музика, за К-поп музиката се знае с точност къде и кога възниква. Този факт сам по себе си придава известна уникалност на тази нова музикална тенденция. Без дори да знаят Seo Taiji and The Boys отключват една вълна, която за много кратко време успява да покори музикланите пазари в Азия, както и да се наложи на световната музикална сцена.

Днес музикалната индустрия в Южна Корея е изцяло доминирана от К-поп. Останалите музикални стилове остават в страни на сцената. Контрлът в тези среди продължава да се държи от големите развлекателни компании, които се създават през 90-те години и, които осъществят пълен монопол върху пазара на развлекателната индустрия в страната. Едни от най-успешните корейски компании са известни под името „Голямата тройка“ . Това са: – S. M. Entertainment /에스엠엔터테인먼트 ( създадена от И Су Ман / 이수만 през 1989 г. като SM Studio; 1995 г. компанията е преименувана на S. M. Entertainment) ; YG Entertainment / YG 엔터테인먼트 ( създадена от един от членовете на Seo Taiji and The Boys Янг Хьон Сог / 양현석 на 24  февруари 1996 г. ) ; JYP Entertainment ( създадена от Пак Джин Йонг / 박진영 на 25 март 1997 г. ) . Това са компаниите, които продуцират едни от най-касовите корейски изпълнители и групи като SuperJunior, EXO, TVXQ, Girls` Generation, Shinee, BoA, BigBang, 2NE1, Psy, Rain, 2 AM, 2 PM, miss A, Woder Girl и други.

Думите на Чайковски за музиката като съвкупност от влиянието на всяка отделна националност безспорно се оказват верни. Корейската популярна музика само ги потвърждава допълнително. Погледнато по-задъбочено К-попът не е просто музика. Той би могъл да се определи като отделно културно течение, което има своите правила и закони, без които не би могло да съществува. Без либерализацията на корейския музикален пазар, напредъка на технологиите и развитието на икономиката на страната, корейската популярна музика няй-вероятно нямаше да съществува или поне не по начинът, по който изглежда сега – набираща все по-голяма популярност и търсеща нови полета за изява.

Библиография:

 

  1. Iwabuchi, Koichi. 2004. “When the Korean Wave Meets Resident Koreans in Japan: Intersections of the Transnational, the Postcolonial and the Multicultural. ” , pp. 243-264 in East Asia Pop Culture: Analyzing the Korean Wave edited by BengHuat Chua and Koichi Iwabuchi. Hong Kong: Hong Kong University Press
  2. Lie, John. 2012. “What is the K in K-pop? South Korean Popular Music, the Culture Industry, and National Identity” , Korea Observer Vol. 43 (3) : 339 – 363
  3. Oh, Ingyo. Park, Gil Sung. 2013. “ The Globalization of K-Pop: Korea`s Place in the Global Music Industry ” . Paper Delivered at the International Conference: “The “Miracle” Narrative of the Korean Cultural Industries: Perspectives from the Middle East” , The Hebrew University of Jerusalem, The Harry S. Truman Research Institute for the Advancement of Peace, Abba Eban Hall, May 7-9 2013

Интернет източници:

  1. http://omonatheydidnt.livejournal.com/13701757.html , последно проверен на 16. 04. 2015 г. , 19 : 09 ч.
  2. http://moonroknews.com/editorial/history-k-pop-chapter-1-politics-k-pop , последно проверен на 16. 04. 2015 г. , 19 : 10 ч.
  3. http://moonroknews.com/editorial/history-k-pop-chapter-2-video-killed-radio-star, последно проверен на 16. 04. 2015 г. , 19 : 10 ч.
  4. http://moonroknews.com/editorial/history-k-pop-chapter-3-seo-taiji-and-boys, последно проверен на 16. 04. 2015 г. , 19 : 11 ч.
  5. http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-pacific-13760064 , последно проверен на 16. 04. 2015 г. , 19 : 11 ч.
  6. https://cynicalkpop.wordpress.com/korean-development/ , последно проверен на 16. 04. 2015 г. , 19 : 12 ч.
  7. http://www.billboard.com/articles/columns/k-town/5638224/the-root-of-k-pop-the-influences-of-todays-biggest-acts , последно проверен на 16. 04. 2015 г. , 19 : 12 ч.

 

[1] Iwabuchi, Koichi. 2004. “When the Korean Wave Meets Resident Koreans in Japan: Intersections of the Transnational, the Postcolonial and the Multicultural. ” , pp. 243-264 in East Asia Pop Culture: Analyzing the Korean Wave edited by BengHuat Chua and Koichi Iwabuchi. Hong Kong: Hong Kong University Press

[2] Lie, John. 2012. “What is the K in K-pop? South Korean Popular Music, the Culture Industry, and National Identity” , Korea Observer Vol. 43 (3) : 339 – 363