Историческите събития от първата половина на XX век като отражение в съвременните отношения между Япония и Южна Корея

Япония поднася поредното си извинение към Корея. Страната на изгряващото слънце вече няколко десетилетия бере горчивите плодове от политиката си спрямо съседните страни. Политика, която довежда до окупацията на Корея през 1905 г. и последвалата анексия на полуострова през август 1910г. . И всичко това е с единствената цел Япония да покаже на Запада, че е достойна за Велика сила и, че може да наложи надмощие в източноазиатския регион ( идеята, че Азия е само на азиатците, а японците са тези, които могат да осъществят това ) . Тези амбиции обаче изиграват лоша шега на Япония и я изправят пред стена от недоброжелателно отношение от страна на останалите азиатски държави, в случая от страна на Корея.

Съвременните отношения между двете страни могат да бъдат характеризирани като особено динамични. Политиките им се различават, но въпреки това се полагат доста усилия за изглаждане на отношенията и до колкото е възможно превъзмогването на сибитията от първата половина на XX век, които са дълбоко обвързани с историята и културата на поведение и мислене на двата етноса.

Днес почти няма кореец или японец, който да няма отношение към събитията от тази част на историята. В последно време се наблюдава тенденцията все повече млади хора от територията на полуострова и острова да са особено активни в това отношение. Повечето японски младежи са категорични, че Япония повече не трябва да се извинява за политиката, която е водила. Корейските им връстници са също толкова националистически настроени като приемат за съвсем естествено, редно и нормално съседката им да се извинява непрекъснато, а те от своя страна да не приемат извиненията ѝ. В повечето интернет форуми човек би могъл да стане свидетел на ожесточени спорове между представителите на Страната на изгряващото слънце и Страната на утринната свежест. Коментарите, които се пишат са доста негативни, дори и омразни. Но какви всъщност са причините за тези настроения сред корейци и японци ?

Нещата биха могли да се разграничат по отношение на спорове между двете страни за територии, въпросът за корейските жени, които се използват за нуждите на членовете на японската армия и други социални и политически проблеми.

 

На дневен ред в отношенията между Корея и Япония стои въпросът за корейските жени, които са предоставяли сексуални услуги на японските войници до края на войната през 1945 г. . Темата е особено деликатна и изискава доста гъвкава и умерена политика от страна на Япония по отношение на Корея.

Въпреки, че не могат да бъдат дадени точни данни за броят на тези жени, според Джеймс Ауер (директор на Американския център за японски изследвания) е възможно от корейска страна те да са повече, отколкото сексуално експлоатиратине жени от Китай и Япония. Без съмнение Япония изкрено съжалява и уважава болката на всички жени от всякакви националности, които са били част от тези начинания по време на войната.

Този проблем се оказва доста траен в отношенията на двете страни. Нещата обаче са доста чупливи, ако не бъдат разглеждани от правилния ъгъл. Важно е да се отбележи, че по време на Втората световна война проституцията в Япония е законна. От това следва, че подобни сексуални услуги са били предлагани и на въоръжените сили на страната, както и на военните части на САЩ по време на окупацията на Япония. Това в никакъв случай не може да се определя като фактор, смекчаващ вината на японците, но по този начин се показва, че статуквото по онова време е било различно.  Започват поредица от извинения от страна на Япония. На 14 януари 1992 г. говорителят на японското правителство Коичи Като поднася официални извинения на жените, които са били жертва на сексуална експлоатация. На 4 август 1993 г. главният секретар на правителството Йохей Коно дава изявление за проведено разследване по въпроса. В резултат на проучването става ясно, че подобни “ комфортни станции ” са се намирали на територията на обширни зони и са действали в продължение на дълго време. Очевидно е , че броят на експлоатираните жени е доста голям. Неоспорим е фактът, че подобни места и услуги се предлагат по искане на военните власти. Осигуряването на жени за подобни нужди се осъществява най- вече от частни лица, могат да се определят и като работодатели, които съгласуват действията си с военните. Както винаги обаче монетата има и друга страна. Проучването на японското правителство показва още, че голяма част от жените, конкретно корейки, са продавани от собствените си родители, в следсвие на бедност и невъзможност да ги изхранват. Не липсват и случаи на доброволно включване в тези дейности, но те при всички положения са доста малко и не са определящи. По това време Корейският полуостров се намира под пълното влияние на Япония. Това разбира се доказва, че голяма част от корейките са били принуждавани от японските власти против волята си да извършват подобни услуги. Правителството признава още, че условията, в които са живели жените са били доста оскъдни и мизерни.

С това проучване Япония подняса изкрените си извинения на всички, които са потърпевши и ясно заявява, че страната ще се изправи срещу историческите факти и няма да допусне тяхното заобикаляне. Типично в техен стил, японците са категорични, че ще отведат тези събития до сърцата си, като по този начин ще ги превърнат в горчиви уроци от историята, които ще им помогнат повече да не допускат подобни грешки.

През 1995 г. тогавашния министър председател на Япония, Мураяма Томиичи поднася поредното извинение на Корея по въпроса с експлоатацията на жените по време на Втората световна война. Република Корея получава като компенсация 800 милиона щатски долара за горчивите събития, причинени от Япония по време на окупационния режим на страната. През юли същата година, в знак на дълбоко разкаяние и съжаление правителството и гражданите на страната създават “ Фонд азиатски жени ” , която цел е да се предлагат медицински, социални услуги и да се работи по проекти, свързани с тази тема, както и да се подобри положението на азиатските жени, които имат подобни проблеми. Много от корейките, които са част от тези събития са принудени от “ Корейският съвет на жените, жертви на сексуално робство ” да не приемат извиненията на японското правителство, както и каквито и да било компенсации. “ Фонд азиатски жени ” е закрит на 31 март 2007 г..  На 28 април 1998 г. правителството на Япония решава да даде на всяка една жертва на сексуална експлоатация компенсация от 2 300 щатски долара, през 2014 г. тази сума нараства на 3 294 щатски долара.

През 2007 г. оцелелите жертви на сексуална експлоатация искат да им бъде поднесено поредното извинение. В този момент Япония променя позицията си по въпроса. Министър – председателят Шиндзо Абе излиза с официално становище, че няма доказателства, които да доказват вината на японските власти, за създаването на подобни “ комфортни станции ” . Това рзбира се противоречи на отправеното извинение на японското правителство през 1993 г. , когато то признава участието по това време на японските власти в подобни дейности и признава вината си за последвалите събития.

Извинения от японска страна не се чуват, а корейските власти продължават да имат едно и също становище по въпроса. В интервю за Би Би Си сегашният президент на Република Корея, Пак Гън – хе заявява, че Япония е важен партньор, с който Корея би желала да си сътрудничи в бъдеще, но преди това трябва да бъде направена голяма крачка за подобряване на отношенията между двете страни. За съжаление обаче има някои проблеми, които усложняват това. Един от тях е т. нар. проблем с “ жените за комфорт ” . В този случай емоциите са по- силни и те влияят особено много на настроенията на двете страни и на тяхната политика. Корея е категорична в едно и то е, че не желае да провежда срещи от високо равнище с Япония, тъй като Страната на изгряващото слънце не е променила позицията си по въпроса. Ако японското правителство продължава да твърди, че няма нужда да се извинява повече, то корейците са категорични, че няма как да развиват добри бъдещи отношения.

Напрежението между двете страни по отношение на този въпрос се засилва допълнително и от различни организации, които се създават с цел защита на жените, които са сексуално експлоатирани по време на колониалния период на Корейския полуостров и времето на Втората световна война.

Друг особено важен аспект от съвременните отношения между Корея и Япония са териториалните противоречия и спорове между двете страни. Такешима ( според японците, което значи бамбукови острови ) или Докдо ( според корейците, което се превжда като самотни острови ) е остров в Японско море, който се намира на почти равно разстояние от двете страни, между Корейския полуостров и главния японски остров Хоншу. Островите се състоят от два основни и около 30 малки скали. Те обаче се превръщат в ябълката на раздора, която създава множество проблеми в отношенията между двете азиатски съседки.

Ако трябва да се позовем на историята и на документите, Самотните острови са част от територията на Южна Корея. От времето на корейската династия Шила, 512 г. сл. Хр. , са запазени документи и описания на островите, според които Докто е част от Корея. Южна Корея твърди, че през 1696 г. островът е признат от Япония като корейска територия. Документът, който ясно показва, че островът е корейски, днес се съхранява в Националния архив на Токио. Става дума за една карта, която се изработва по нареждане на Министерството на вътрешните работи на Япония през 1877 г. . През март същата година отделът към Министерството на вътрешните работи изпраща писмо до Висшия съвет на Япония, в което пише, че Япония няма отношение към нито един от островите Докдо.

Как обаче се стига до ожесточени спорове между Корея и Япония за териториите на тези острови ?

Всъщност логиката на нещата тръгва от първата Китайско – Японска война ( 1894 – 1895 г. ) . Това е времето когато Япония решава да покаже на Запада, че не е посредствена държава и, че може да постави под свой контрол целият Азиатски регион. От друга страна ако Япония не беше предприела подобни действие, може би щеше да се превърне в поредната колония на Запада. В течение на войната между Китай  и Япония, Русия решава, че трябва да се намеси в нея и да помогне  на воюващите страни да разрешат конфликта по между си. Точно в това историческо време, когато Япония гради нов имидж на нова Велика сила, не би приела помощ от нито една държава. Най- близката точка за навлизане на Русия в региона е през Корея. За да може да предотврати каквото и да било настъпление от страна на Русия, Япония решава, че е най- добре да създаде военен пост на островите Такешима. Технически Такешима е ккорейска територия, но Япония се възползва от Корея, за да може да отвлече вниманието на Русия. В крайна сметка Япония побеждава във войната. Русия обаче все повече показва интереси в азиатския регион и най- вече предявява претенции към Порт Артур. Стига се до Руско – Японската война ( 1904 – 1905 г. ) . В нея двете държави мерят сили за топлото пристанище. Битката за него е спечелена от японците и остава в историята като една от най- големите битки в региона. Въпреки успешните действия и победата при Цушима, Япония не би могла да продължи войната. Русия също страда от липса на ресурси, а и до този момент тя е на 100 % губеща във войната. След дълги преговори между двете страни се стига до подписването на договора от Портсмут, на 5 септември 1905 г. . Освен с новите територии, с които Страната на изгряващото слънце се сдобива, под японската сфера на влияние попада и Корея. През същата година Докдо става част от японската префектура Шимане. Окупацията на страната и последвалата ѝ анексия ( 1910 – 1945 г. ) усложняват още повече спора за о. Докдо / о. Такешима.

С краят на Втората световна война, през май 1945 г. за Европа и септември 1945 г. за Азия, след капитолацията на Япония, Корея отново се превръща в свободна територия.

На 8 септември 1951 г. се подписва мирния договор в Сан Франциско. С него, през 1952 г. , Корея успява да си върне всички окупирани територии и най – вече островите Докдо. Корейското правителство заявява, че Докдо е неразделна част от корейската територия  в исторически и географски план, както и по силата на международното право. Японското правителство обаче не се съгласява с това. То е категорично, че в списъка за територии, които трябва да бъдат върнати на Корея, който се предоставя според договора, Такешима не присъства. Министерството на външните работи на страната заявява, че Корея извършва незаконна окупация на острова и, че не е предприета въз основа на международното право. Въпреки, че Докдо е исторически и културно обусловена територия на Корея, тук Япония има право, че нейното връщане не е съвсем законно.

В официалният докумет на договора от Сан Франциско не се споменава нищо за Докдо и неговото връщане. В интерес на истината по това време Корея се намира на прага на гражданска война със северната си територия и в крайна сметка не се задълбочава върху разпоредбите на договора от Сан Франциско.

В отговор на позицията на Япония спрямо въпроса за връщането на острова, Република Корея твърди, че в първоначалния текст на договора Докдо е бил включен като територия, която трябва да бъде върната на Корея, но в последствие тъй като броят на териториите за връщане нараства и проектът става доста тромав, в крайна сметка се вкючват само три острова, които са успешно върнати на Страната на утриннате свежест.

В крайна сметка през 1954 г. отряд на корейската брегова охрана е разпределен на пост на териториите на Самотните острови.

Освен чисто историческият аспект на спора между двете страни, островите играят и важно място в икономиката и енергетиката на азиатските съседки. Островите са добро място за риболов, като се има предвид, че основната част от традиционната диета на двата народа е съставена от морска храна. От чисто суровинна и енергийна гледна точка Япония е страна, която е бедна на ресурси, а според направени проучвания на територията на Такешима има залежи и резерви на газ. Това разбира се би било в голяма полза за островната  държава, но Корея не би отстъпила при това положение.

Напрежението около Самотните острови / Бамбуковите острови се засилва и ескалира и през първото десетилетие на XXI век. През 2005 г. в знак на протест срещу корейските претенции за островите японската префектура Шимане създава специален ден, който е посветен на Такешима. Това действие предизвиква бурната реакция на властите и цялото население на Южна Корея . Организират се протести пред японското посолство в Сеул. Вскички корейски медии отразяват събитията, а в техните репортажи и снимкови материали могат да бъдат видяни десетки млади корейци и ученици, които са категорични, че Докдо е корейска територия. Позицията им по въпроса е формирана на базата на обучението им в училище по история и география, както и от позицията на страната по въпроса. Това разбира се не е случайно, тъй като най – лесния начин да се наложи определено историческо мислене и гражданска позиция в подрастващото поколение е именно чрез образователната система и материалът, който влиза в учебниците.

Подобна пропаганда по отношение на Такешима налага и Япония. През 2008 г. японското Министерство на образованието планира в новите учебни планове и в учебниците да се включи о. Такешима като неразделна част от японските територии. Реакцията на Корея е напълно предвидима и е равностойна на крайно несъгласие. От своя страна Япония категорично заявява, че тези острови са японски и се базират на исторически факти и международно право. По този повод японците предлагат спорът между двете страни да бъде решен от Международния съд в Хага. Сеул обаче е категоричен в позицията си и отказва предложението.

Споровете не стихават. Те се превръщат в част от ежедневието на двата народа. Силните емоции и страсти, които се влагат в конфликта понякога водят и до инциденти с фатален край. Подобен е случаят през 2012 г. , при който мъж от корейски произход, в знак на протест срещу японските претенции за Докдо, се блъска с камиона си в портите на Японското посолство в Сеул.

В крайна сметка и двете страни нямат намерение да променят позицията си по въпроса. Корейският президент Пак Гън – хе е категорична, че в близко бъдеще този проблем няма да бъде решен ако Япония не промени позицията си. Това разбира се влияе и на дипломатическите отношение между двете страни.

Тежкият колониален период на Корея остава трайно в съзнанието на всички граждани на страната. Това е въпрос, който присъства и има своята роля както в политическия, икономическия и публичен живот на страната, така и в чисто битово отношение. Споровете между двете държави се пренасят във всяка една сфера на отношения между Корея и Япония, както и при всяка една по – глобална среща на  корйци с японци. Интернет форумите гърмят от националистическите коментари на азиатските съседки.

Освен в интернет пространството враждата между Корея и Япония се поднася пред очите на целия свят и става основен елемент от мащабни световни събитя. Става въпрос за света на спорта. През 2012 г. отборите на Южна Корея и Япония влизат в пряк сблъсък на футболното игрище. По време на мача японските фенове, в знак на подкрепа към отбора си, държат в ръцете си старото военно знаме на Япония, което е символ на японския империализъм. Това разбира се е пряка провокация за корейците, които свързват този период от историята с тежки за тяхната национална гордост събития.

Нещата не свършват до тук. На Олимпийските игри в Лондон, Англия, през лятото на 2012 г. събитията се повтарят. До финала достигат отборите на двете страни. Отново имат шанс да премерят силите си. Девизът на корйците е “ да унищожат Япония ” . Срещата завършва с победа 2 – 0 в полза на отбора на Южна Корея. Тази победа донася на страната бронзов медал от Олимпиадата. До тук добре. След последния съдийски сигнал един от корейските футболисти, Пак Йонг – уо вдига плакат, на който на корейски език пише “ Докдо е наша територия ” . Корея отвръща на удара и топката отново е в полето на японците. За това действие корейският футболист е наказан да не играе в следващите два мача с националния отбор на страната, а бронзовият медал, който печели му е отнет до февруари 2013 г..

2013 г. започват футболните срещи за Купата на Източна Азиа. На терена отново се изправят една срещу друга Южна Корея и Япония. Корейските фенове са подготвени и след започването на мача разпъват голям плакат, на който пише “Няма бъдеще за състезание, което е забравило за историята ” . Това е поредната провокация от страна на Корея. На този плакат японците отвръщат с развяването на старото японско военно знаме, символ на изгряващото слънце.

Спортът не е единственото място, където могат да бъдат показвани и изказвани анти – корейски или анти – японски настроения. Ежедневието и на двата народа е изпълнено с протести, които имат същите цели. От японска страна често могат да бъдат видяни протести на крайно дясната организация “ Zaitokukai ” , която е анти– корейски настроена.

По – старото поколение корейци казват “ Нация, която забравя историята си няма бъдеще ” . Поради тази причина сред определена част от корейците се наблюдават анти – японски и расистки настроения. Познавайки добре историята си някои корейски семейства съвсем целенасочено възпитават децата си в неприазъм към японците. Правителството на Република Корея също има своя принос за това. В края на 90 – те години е забранено внасянето на японски културни продукти ( музика, филми, литература, манга, телевизионни предавания и други) на южната част от Корейския полуостров. Причината за негативното отношение на младите корейци към своята съседка е в следствие на комбинацията от изключителната им национална гордост и желанието им историята на страната им да бъде отразявана правилно.

Това, което по някакъв начин сближава двете страни е музикалната култура. Прочутата Халю вълна, продукт на Южна Корея за популяризиране на корейската модерна култура чрез музика и филми ( корейски драми ) , успява до известна степен да потуши страстите между корейци и японци. Това разбира се от своя страна кара младото поколение да се абстрахира от негативните си отношения към съседите си. В това отношение Япония също има своя голям принос.

Отношенията между Япония и Корея ще продължат да се развиват по същия динамичен начин и в бъдеще. Накърнената национална гордост на корейците ще поддържа силните националистически настроения и негативизма срещу японците. От своя страна търпението на Япония по отношение на политиката на извинения не след дълго ще се изчерпа. Тази сложна дипломатическа ситуация, която почива на здрава историческа основа, тепърва предстои да се реши. Дали Страната на утринната свежест ще съумее да “ освежи ” ситуацията, като успее да се справи с наранената си национална гордост или пък Страната на изгряващото слънце ще “озари ” пътя към нова национална политика спрямо Република Корея е въпрос, който ще намери своя отговор в бъдеще.

Библиография :

 

  1. http://www.theasanforum.org/new-south-korean-academic-writings-on-contemporary-japan-and-japanese-korean-relations/
  2. https://am4wuhz3zifexz5u.onion.to/Library/English/Unsorted/Japans_Minorities.pdf
  3. http://www.economist.com/node/21562239
  4. http://unesdoc.unesco.org/images/0018/001868/186837e.pdf
  5. http://modernseoul.org/2012/06/25/relations-between-south-korea-and-japan/
  6. http://etheses.lse.ac.uk/595/1/Kuroki_Nationalism_Japan%E2%80%99s_contemporary_foreign.pdf
  7. http://www.japanfocus.org/-Rumi-SAKAMOTO/3497
  8. http://japanfocus.org/-Tessa-Morris_Suzuki/3490
  9. http://www.eastasiaforum.org/2010/08/24/japan-korea-relations-in-a-new-era/
  10. http://www.japanesestudies.org.uk/discussionpapers/2007/Burgess.html
  11. http://www.nippon.com/en/features/c00104/
  12. http://www.korea-dpr.com/modern.html
  13. http://nation.time.com/2012/12/11/why-japan-is-still-not-sorry-enough/
  14. http://www.japancrush.com/2013/stories/us-academic-talks-about-true-story-between-japan-and-korea.html
  15. http://www.academia.edu/2634306/Status_Kinship_and_Society_in_pre-modern_Korea_and_Japan
  16. http://espace.library.uq.edu.au/eserv/UQ:179735/CONTEMPORARY_JAPAN.pdf
  17. http://espace.library.uq.edu.au/eserv/UQ:179735/CONTEMPORARY_JAPAN.pdf
  18. http://www.japancrush.com/2013/stories/survey-reveals-that-70-of-japanese-dont-trust-south-korea.html
  19. http://en.wikipedia.org/wiki/Kono_Statement_of_1993
  20. http://www.mofa.go.jp/policy/women/fund/state9308.html
  21. http://ajw.asahi.com/article/behind_news/social_affairs/AJ201306210009
  22. http://askakorean.blogspot.com/1998/02/korea-japan-relation-saga-index.html
  23. http://askakorean.blogspot.com/2009/02/korea-japan-relation-saga-part-v.html
  24. http://www.mofa.go.jp/policy/women/fund/state9507.html
  25. http://www.mofa.go.jp/policy/postwar/issue9308.html
  26. http://www.japantimes.co.jp/news/2014/02/11/national/former-japanese-prime-minister-meets-comfort-women/
  27. http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-19207086
  28. http://storify.com/LinkAsiaNews/dokdo-takeshima-the-history-of-the-dispute
  29. http://www.dokdo-takeshima.com/dokdo-takeshima-related-historical-data
  30. http://japandailypress.com/south-korea-calls-on-japanese-envoy-to-lodge-protest-over-takeshimadokdo-issue-1841192/
  31. http://japandailypress.com/high-school-teaching-manuals-up-for-revision-to-include-senkakus-and-takeshima-as-japanese-territories-2843174/
  32. http://www.dw.de/japan-angers-korea-by-marking-takeshima-day/a-16622321
  33. http://english.historyfoundation.or.kr/DATA/BBS1/The%20truth%20of%20Dokdo.pdf
  34. http://www.dokdo-takeshima.com/happy-takeshima-day.html
  35. http://www.dokdo-takeshima.com/japans-mofas-propaganda-brochure.html
  36. http://www.dokdo-takeshima.com/koreas-political-situation-dokdo.html
  37. http://www.dokdo-takeshima.com/happy-takeshima-day.html
  38. https://sites.duke.edu/wcwp/2013/09/19/south-korea-vs-japan-a-rivalry-like-no-other/
  39. http://www.japantimes.co.jp/news/2013/07/29/national/political-stunt-in-korea-game-angers-japan/
  40. http://www.koreabang.com/2013/stories/netizens-touched-by-anti-anti-korean-protests-in-japan.html
  41. http://seoulistic.com/korean-culture/understanding-racism-korea/