Иновации в попкултурата на Изтока: Хонгконгското кино след 70-те години на ХХ век

Даниела Анатолиева Делиева, Студент IV курс, специалност „Кореистика”, Софийски Университет „Св.Климент Охридски“

Innovation in the pop culture of the East: Hong Kong’s cinema after the 70-s of the XX-th century

Daniela Anatolieva Delieva

Резюме: Повечето кино зрители по света са гледали най-големите кинохитове на 70-те години, а именно „Междузвездни войни”, „Екзорсиста” и „Челюсти”. Тези филми са типичен пример за т.нар „мейнстрийм” кино, което в днешно време е обект на спорове относно стойността му сред критиците, а дори и обикновените зрители.

В Азия, популярното кино е представено, може би, най-добре от хонгконгското кино и в частност кунг-фу жанрът. Тези филми са били едни от най-популярните развлекателни продукции на Азия, но те също са и иновативни в естетиката и сюжета си. Също като в предходните десетилетия, преди 70-те години, най-добрите „мейнстрийм” филми успяват да разширят границите на киното като изкуство.  Филмите, подбрани като примери са най-успешните боксофис хитове на Хонг Конг след 70-те години – „Докосване до дзен” (1971), “Вход към дракона” (1973), “По-добро утре” (1986),  „Желязната маймуна” (1993), “Матрицата” (въпреки че е американска продукция, хореограф на бойните сцени е легендарен хонгконгски режисьор), както и „Имало едно време в Китай” (1991). Всеки един от тези филми до днешен успява да вдъхнови новите азиатски, а дори и западни режисьори, което доказва художествената им стойност като популярни филми.

Ключови думи: Кино, Хонг-конг,култура, мейнстрийм, популярен,попкултура, иновация, кунг-фу, Брус Ли, режисьор, Кинг Ху, Цуй Харк, Джон Ву, Джет Ли, Уашовски, Иновация в попкултурата

Въведение

Почти всички филми разказват история. Изключение са може би документалните филми или абстрактните анимации, които използват другите свойства на киното, освен наративното. Но за повечето зрители, киното е именно наративно. За да има наратив един филм, в него трябва да има серия от събития, които да са свързани помежду си.Обикновено връзката межу събитията е „причина-следствие”. Наративът изисква също и разказ,или комуникация. Кино-разказът е един от най-сложните форми на наративните средства, заради своята многоканалност, а именно, че се използва и звук и картина. Тъй като киното заснема един триизмерен свят, филмите включват много други форми на визуалното изкуство като картини, фотографии, театър и дори архитектура. Не само това, киното може и да копира техниките на другите изкуства. Техниките, използвани в театъра, изобразителното изкуство и фотографията влият силно на седмото изкуство. (6.Spiedel,2007) Още преди появата на звука, зрителите откриват генезиса на киното в неговата фотография. Немските експресионисти от 20-те години говорили за киното като оживели рисунки, а френските авангардисти го наричали „визуална музика” и се прекланяли пред монтажа като изразно средство. Благодарение на тези нововъведения, киното се превръща в т.нар „седмо изкуство”.

„Седмото изкуство” вече отдавна е навлязло в ежедневието на зрителя и дори успява да се превърне в катализатор за културна революция.С равитието историята на киното, от нямо до такова със звук, от черно-бяло до цветно, то самото успява да  се преврне в индустрия.Как хората виждат киното? Като изкуство или забавление? Тук идва и разграничението между т.нар. мейнстийм кино и арт кино. Първият вид първоначално е бил приет от работническата класа в градовете, а после и от тази в провинцията.Първите филми били прожектирани за около 20 минути, което значи че публиката е била такава, която не може да си позволи да отиде на театър, концерт или друг вид представления. Скоро след това популярността на киното нараства и сред средната класа, а филмите се превръщат в първата популярна форма на изкуството, която е и бизнес с масова продукция и разпространение. Днес киното е признато като сериозна форма на изкуството, а хората, които създават филми – за артисти. И наистина е така, имайки впредвид, че кинотворците по света несъмнено създават преживявания, които могат да бъдат ценни за изкустовото, независимо от техния „произход”. Киното е изкуство подходящо за всеки човек, независимо от възраст или интереси. Но понякота хората възприемат „арт киното” като обратното на „популярното кино”, а именно по-малко стойностно като изкуство. Повечето кинофенове по света са чували за най-големите кинохитове на 70-те години, а именно „Междузвездни войни”,”Екзорсиста” и „Челюсти”.

В този доклад ще разгледам как „популярното кино”, също както събратята си от „арт” сферата също е ценно и дори иновативно. В частност обект на изследване ще бъде популярното кино на Хонг Конг и кунг-фу жанрът. Тези филми са били едни от най-популярните развлекателни продукции на Азия, но те също са и иновативни в естетиката и сюжета си. Също като в предходните десетилетия, преди 70-те години, най-добрите „мейнстрийм” филми успяват да разширят границите на киното като изкуство.

Раздел 1. Иновация в направата на популярни филми в Хонг Конг

За да разберем как, трябва да започнем от града, в който започва всичко, а именно Хонг-Конг. Хонг Конг е може би най-често сниманият град в света, ако изключим Ню Йорк. За около четиридесет години Хонг Конг е представлявал място, където режисьори от цял Китай идвали, за да избегнат политическата система в страната. Преди популяризацията на кунг-фу жанра, киното на Хонг Конг изглежда по много по-различен начин. Първата златна епоха на хонгконгското кино са 50-те години, когато се равивали всякакви жанрове – от социални филми като „Между огън и вода” (реж.Жу Шилин, 1955) до традиционни оперни филми като „Царството и красавицата” (Братя Шоу, 1959). Последният много ясно показва разликата в киното преди появата на кунг-фу жарна. Преди него хонгконгското кино е цветно, женствено, музикално, дори весело. Историята е изиграна в студио, с перфектни костюми и декор. „Царството и красавицата” е създадено от най-голямото частно филмово студио в света. Братята Ран Ран Шоу и Ран Ме Шоу идват в Хонг Конг през 1956г. и купуват 46 акра земя за 57 цента на квадрат, и въпреки всичко успяват да създадат едно от най-печелившите студиа в света, с над 1400 души персонал и 25 отдела.(5.Shaw Brothers -  History,2005).Дори логото им през 50-те години показва един съвсем различен свят на киното – започващо с фанфарна музика и заснето между две опънати оранжеви платна, то веднага ни отнася в света на 50-те, с искрящи цветове и женственост. В „Кралството и красавицата” с малка роля участва един мъж, който завинаги ще промени лика на хонгонгското кино. Този мъж е един от най-прочутите режисьори на Изтока, а именно Кинг Ху. В най-често считаният за негов шедьовър филм „Докосване до дзен” (1971), той успява да създаде уникална смеска от Дзен Будизъм и традиционна китайска естетика, която и до ден днешен ще бъде вдъхновение за режисьори като Анг Лий и Джан Имоу. „Докосване до дзен” (1971) получава голямата награда за ефекти на фестивала в Кан и се разказва за приятелството между един неабмциозен и разсеян млад художник и момиче бежанец, осъдена на смърт. За разлика от „Кралството и красавицата” тук екранът е по-широк, камерата по-бърза, всяко движение на актьорите е хореографирано. Киното става все по-грациозно и проектирано. След този филм  кунг-фу жанрът шеметно завладява кино индустрията на Хонг Конг.

Според легендата, индийският монах Бодхидарма пристига в храма Шаолин през 527г. и прекарва близо девет години в медитация, гледайки в една стена. След това той започва да учи останалите монаси на техники за дишане и медитация. (4.History of Kung Fu, Wiki).Скоро това се превръща изкуство, предавано от учител на ученик из цяла Азия. За монасите от Шаолин се разказват всякакви фантастични истории, дори до днешен, затова не е трудно да си представим, че историите рано или късно се превръщат в кино.По същия начин, по който историите на Дивия Запад се превръщат в кино в Холивуд.

„Докосване до дзен”, обаче не е обикновен кунг-фу филм. Той започва като екшън филм, след което се превръща в история за духове. Социален филм, който се превръща в трансцендентален такъв. Това е екшън кино, изобразено по възможно най-иновативния начин. В една от началните сцени, в която се забелязват група будистки монаси, Кинг Ху използва лъч светлина, който преминава през екрана като меч. Не само това, но този миг дори е озвучен и лъчът звучи като пронизване на стомана. След това монасите започват да левитират през гората, като има постоянно сменящи се сцени между хода на монасите и движението на растенията и водата в гората. Смелостта на кинг Ху в киното, променя облика на дотогавашните филми, и успява да вдъхнови режисьори като Анг Лий, който в „Тигър и дракон” създава сцена подобна на последната бойна сцена в „Докосване до дзен”. Кинг Ху успява да направи киното на Хонг Конг по-мъжествено, но след него идва истинския „дракон” на хонгконгското кино – Брус Лий.

Във „Вход на дракона” (1973), Лий играе монах на Шаолин, работещ за Интерпол, с мисия да разкрие престъпленията,случващи се на остров до Хонг Конг. Негов опонент се явява Хан, който също е монах от Шаолин, който обаче е бил изхвърлен от храма, заради непристойно поведение. Брус Лий е една от най-големите легенди на своето време. Не само заради уменията му в бойните изкуства, но и отчасти, заради преждевременната му, мистериозна смърт. В неговия боен стил има повече атака, повече ярост. Тази ярост идва не само от сюжета на филма, но и от личния живот на Брус. Още като млад той се сблъсква с расизъм, срещу който се бори дълго време. Преди „Вход на дракона” азиатците са изобразявани като слаби и детински. (1.Робинсон,2005).С успеха на филма, той успва да промени стереотипа на азиатския мъж в Холивуд. Дори тялото на Лий, заснето в забавен каданс излъчва своеобразен хиперреализъм. Но докато неговите движенея са бързи и яростни, заснемането на филма е всичко освен това. В началната сцена, например, камерата е бавна, просто заснема търпеливо сцената, стоейки далеч от боя. Филмът се радва на огромен успех в САЩ, където достига първо място по приходи през първата седмица от широкото си разпространение. Успехът на филма, разбира се дължи на факта,че е американска продукция (Warner Brothers) с висока стойност.

През 70-те години в киното на Хонг Конг липсва монтажа, картината е стабилна и широка. Но през 1986г. Излиза филмът „По-добро утре”, който променя образа на дотоговашните мъжествени филми.Хонгконгският режисьор Станли Хуан вижда промяната на киното като резултат от бързоразвилата се икономика на града. Според него с повишаването на стандарта на живот, младата публика започва да ходи по-често на кино, което пък станало предпоставка за правене на филми, които подхождали на зрителите. (2.Хуан,2011).В „По-добро утре” вече е разгледан мотивът за мъжкото приятелство, вярност и предателство. Филмът разказва за вразъката между двама братя – единият току-що завършил полицейската академия, а другият – член на мафията. Спокойно можем да кажем, че „По-добро утре” е може би един от най-влиятелните филми на 80-те. Но най-иновативното във филма е неговият стил. Режисьорът, Джон Ву, е силно повлиян от творчеството на Куросава и Сам Пекинпа и снима престрелките с няколко камери, със следящ фокус и бавен каданс. Въпреки че, Ву се присъедниява към новата естетика на хонгонконгското кино, той остава верен на собствения си стил – смесвайки елементи от екшън с мотива за мъжката дружба.При него мечът е заменен от пистолет, а кунг фу от престрелки,експлозии и каскади. Неговите филми отварят пазарите в Япония и Южна Корея, както и този в Европа и Америка. Кадрите от най-известната сцена във филма, престрелката в ресторанта, са направени на фрагменти. След „По-добро утре” в Хонг Конг започва вълна от гангстерски филми. Дори Холивуд не пропуска от полезрението си толкова касов филм и скоро Ву идва в Америка, където заснема филми с Жан Клод ван Дам и дори „Мисията невъзможна 2”.

Една от пиричините, стоящи зад новия динамизъм на хонгконгското кино, всъщност е режисьорът и хореограф на бойни сцени, Юн Бо Пинг.Той започва да прави филми 70-те, когато заснема особено успешния „Змия в сянката на орела” , с участието на Джеки Чан. Това е и филмът, който дава летящ старт на кариерата на Чан. Освен работата си като режисьор, работата му като хореограф на бойни сцени привлича дори повече внимание. Ако погледнем финалната бойна сцена в „Желязната маймуна”, която е режисирал и хореографирал, ще видим, че и тук сцената е заснета с много камери, но тук не само режисирането е динамично. Сцената се разиграва върху огньове, а режисьорът, повлиян от творчеството на Кинг Ху, заснема актьорите, биещи се във въздуха. Холивуд отново забелязва таланта на Юн Бо Пинг и скоро той се озовава в Америка, където ще работи с братята Уашовски по филма „Матрицата”(1999). “Матрицата” е може би филмът, представляващ най-добре мейнстрийм културата от началото на хилядолетието. Най-впечатлявощото във филма е пресъздаването на една нереална реалност, която, както можем да се досетим е отразена и в бойните сцени. (3.Edwards)Движенята на актьорите са граничещи с фантастиката, окрасени още повече от изкусната режисура. В интервю относно филма, Пинг казва, че задачата му за „Матрицата” е била да създаде съвсем нова форма на бойните изкуства. За разлика от традиционните хонгконгски екшъни, тук движенията са разиграни първо чрез компютърна анимация, и чак след това са дооформени наживо. Всяко от движенията на героите е измислено и съобразено със съответния пероснаж, базирано изцяло върху сториборда. За разлика от фиксирания сториборд в „Матрицата”, когато прави филми за Хонг Конг, Пинг не използва сториборд.

Влиянието, което дава Юн Бо Пинг върху хонгконгското кино несъмнено е огромно, но човекът играещ централна роля в оформлението на модерното хонгконгско кино е Цуй Харк. Той е продуцирал както „По-добро утре”, така и „Желязната маймуна”, а също и контролира монтажа на двата филма. Самият той е режисьор на над 40 филма, като най-забележителният от тях е може би „Имало едно време в Китай” (1991). Филмът разказва за лекар, който същевременно е и изключителен боец. Той се грижи за по-бедните и безпомощни хора, но скоро попада в беда, заради добротата си. В сцената, в която от Америка пристига Леля И, виждаме един от най-нетрадиционните моменти във филма. В сцената, героят се е качил на покрива на новопостроената му клиника, за да я поправи, но когато красивата девойка пристига, той пада комично от покрива и разлива лепилото си над нея. Дори първият му поглед върху момичето е заснет от драматична височина, след което падането му е заснето в бавен каданс. Тази сцена съвсем лесно може да бъде заснета с 5-6 кадъра, но Цуй Харк я снима като екшън сцена – с близо 25 кадъра.

Заключение

Много от хитовете на  хонгконгското кино вече имат продължения или римейк. Това което дава „новото” хонгконгско кино са иновация в режисурата и монтажа на филмите, чак след съветските филми от двадесетте, сцените отново стават толкова фрагментирани. Днес, студиото на братята Шоу, където започва всичко има нова сграда, която обаче е почти празна, а жителите на Хонг Конг с носталигия си спомнят за златните дни на Брус Ли, които бележат най-върховия момент в популярността на хонгконгското кино. Въпреки че, в днешно време има много спорове относно стойността на мейнстрийм културата и популярното кино като цяло, все пък със сигурност можем да кажем, че най-добрите популярни филми успяват да бъдат стойностни, благодарение на иновацията в заснемането или развитието на сюжета на филма.

Когато се създават най-големите кунг-фе хитове през 70-те, се раждат и американските боксофис такива – „Междузвездни войни”, „Екзорсиста” и „Челюсти”. Днес тези филми, считани за класика, ни показват още по-ясно стойността на популярното кино. „Екзорсиста”, например, дори скандален за времето си, ни представя един от най-добрите примери за вокална актьорска игра, а „Междузвездни войни” и до ден днешен е един от най-обичаните филми по целия свят. Хитовете на хонгконското кино също не отстъпват по влияние на американските си събратя. Днес филми като „По-добро утре”, напрмиер вдъхновяват корейски и японски режисьори, а филми като „Тигър и Дракон”, който получи огромен успех в Америка и Европа, са силно повлияни от първите кунг-фу филми. Това доказва, че макар и подценявано, популярното кино е също толкова стойностно, колкото и арт киното.

Библиография

  1. Робинсон, Б. (2005). In Bruce Lee’s Shadow: Asians Struggle to Create New Hollywood Images. Retrieved 11 2015, from http://abcnews.go.com/: http://abcnews.go.com/Entertainment/story?id=771790&page=1
  2. Хуан, С. (2011). The arrival of asian mainstream.
  3. Edwards, D. A. (n.d.). The Matrix: An Ideological Analysis. Retrieved from Film Dimension: http://fiffdimension.tripod.com/matrix.htm
  4. History of Kung Fu. (n.d.). Retrieved from Wikipedia: https://en.wikipedia.org/wiki/Shaolin_Kung_Fu#History
  5. Shaw Brothers – History. (2005). Retrieved from Shaw studios: http://www.shawstudios.hk/who_we_are.htm
  6. Spiedel, S. (2007). Film Form and Narrative. Retrieved from http://cw.routledge.com/textbooks/9780415409285/about/sample.pdf