Индонезия – съвременно социално-икономическо развитие

Професор дфн., д-р ист. Нако Райнов Стефанов, СУ «Св. КлиментОхридски», ФКНФ, ЦИЕК, КЕКИА

Indonesia – contemporary socio-economic development

Professor Nako Raynov Stefanov, D.Sc. (in Philosophy), Ph.D. (in History), Sofia University „St. Kliment Ohridski“, FKNF, CELC, KLCEА

Abstract

The main objective of the given material is the analysis of modern socio-economic development of Indonesia. Based on this analysis are synthesized the key findings concerning the characteristics of the socio-economic system of the country. In view of the findings are predicted the potential socio-economic prospects in a short and medium terms. The main sections of the report are:

1. Analysis of key structures and trends of social and economic life of Indonesia;

2. Characteristics of the key directions of socio-economic system of Indonesia;

3. Possible alternatives concerning the challenges and prospects of socio-economic dynamics of Indonesia.

Keywords:

Indonesia,contemporarysocio-economic development, characteristics of the socio-economic system, potential socio-economic prospects

Въведение

Днес в глобален план върви процес на завършване на икономически цикъл, който редица изследователи наричат «Азиатски цикъл на ускорен растеж». В рамките на този цикъл ключови азиатски развиващи се страни като КНР, Индия, но и Индонезия демонстрираха високи темпове на стопанска динамика, което позволи те да се наредят сред водещите световни икономики. Каква ще бъде перспективата на азиатските страни в днешното време на трансформации и промени? Прегледът на съвременното социално-икономическо развитие на Индонезия, на основата на който могат да се дадат определени насоки за отговор на горния въпрос, прави дадената тема важна и актуална.

Основна цел на дадения материал е да се анализира стопанството на съвременна Индонезия, като на основата на този анализ се синтезират ключови изводи за характера и особеностите на социално-икономическата динамика на страната. Предвид направените изводи се прогнозират възможните перспективи в една кратко и средносрочна перспектива. Базовите задачи за постигане на поставените цели са структурирани в основните раздели на доклада, а именно:

  1. Анализ на ключови тенденции на обществения и стопански живот на Индонезия;
  2. Характеристика на ключови насоки на социално-икономическата система на Индонзия и възможни алтернативи на социално-икономическата ѝ динамика.

Базови методологически подходи в дадения материал са следните:

  • Структурно-системният подход – този подход разглежда изследвания обект като система, т.е. съвкупност от взаимносвързани компоненти, действащи като едно цяло, при което тези компоненти са организирани по определен начин, т.е. в структура;
  • Аналитичният подход – съгласно този подход обектът на изследване трябва да бъде «разбит» на съответните базови блокове и компоненти, които класифицирани по определени критерии дават важна информация за параметрите на горния обект;
  • Геополитическите и геоикономическите платформи – изхождат от виждането, че цялостното политическо и икономическо развитие на определен социален и стопански феномен е невъзможно да бъде разбрано без отчитане на географско-природните фактори, задаващи насоки на функциониране и взаимодействия на динамика.

1.Анализ на ключови тенденции на обществения и стопански живот на Индонезия

Индонезия е част от тенденцията на нарастване на ролята и тежестта на развиващите се страни от Азия в рамките на глобалния «Азиатски цикъл» на растеж световната икономика, започнал през 90-те години на ХХ век и завършващ днес в средата на второто десетилетие на XXI век своето развитие. Днес тя заема  8-мо място по размер на БВП, изчислен по паритет на покупателната способност (ППС). Измерен по обменен курс в щатски долари БВП на Индонезия е на 15-то място в света – 872.6 милиарда щ.долара за 2015 г.

Място в света Страна Размер на БВП в трилиони долари на САЩ
1 КНР 19, 510
2 САЩ 17, 970
3 Индия    8, 027
4 Япония    4, 658
5 Германия    3, 842
6 Русия    3, 471
7 Бразилия    3, 166
8 Индонезия     2, 839
9 Франция     2, 660
10 Великобритания    2, 647

Ранжиране на първите десет икономики в света по размера на БВП, измерен по ППС-паритет на покупателна способност [1]

Динамиката на брутния вътрешен продукт(БВП) на Индонезия по ППС бележи следните параметри през последните четири години:

Година Растеж на БВП
2012 г.                  6%
2013 г. 5.6%
2014 г.                  5%
2015 г.  4.7%

 

БВП на човек от населението, изчислен по паритет на покупателна способност е 11,300 щатски долари през 2015 г..Тук се забелязва положителна динамика, тъй като същият през 2013 г. е 10,200, а през 2014 г. е 10,800 щатски долара. По този показател Индонезия за 2015 г. заема 131 място в света.

Индонезия със своята територия от1 904 569 кв. км (суша 1,811,569  и море 93 000 кв. км) заема 15 място в света по размер на сушата и първо в Югоизточна Азия.Съответно е на 7-мо място в света по размер на суша и морска територия. С близо 256 милиона население и 122 милиона работна ръка е на четвъртата позиция в световен план. Тя е най-голямата мюсюлманска страна – над 87% от населението се придържа към исляма. Трябва също да се каже, че Индонезия е многоетична и многоезикова страна. Яванците са 40.1%, сунданците – 15.5%, малайците – 3.7%, народността батак – 3.6%, мадурийците – 3%, бетави – 2.9%, минанкабау – 2.7%, бугинезците – 2.7%, бантенезийци – 2%, банджарезийци – 1.7%, балинезийци – 1.7%, аче – 1.4%, даяки – 1.4%, сасак – 1.3%, китайци – 1.2%, други – 15%. Изследователите признават съществуването на 742 езика и диалекти. Националният лозунг „BhinnekaTunggalIka“, т.е. „Единство в многообразието“ (буквално „Много, но един“), изразява добре тази ключова особеност на островната държава. В страната има 34 провинции като най-населен е остров Ява, където живее над половината от населението. Докато в същото време има много острови, които са безлюдни. Като цяло природно-географската и климатична среда на Индонезия се характеризира с високо равнище на турбулентност – земетресения, вулканични изригвания, цунами, наводнения, свлачища, силни засухи и горски пожари.

Страната е изключително богата на природни ресурси – нефт, природен газ, калай, никел, боксит, медна руда, сребро, злато, въглища и плодородни почви. Горите заемат 51.7% от територията, постоянните пасища са 6.1%, постоянните култури заемат 12.1%, обработваемите площи 13%  и други 17.1%. Биоразнообразието на страната е изключително, като тук живеят ендемити, каквито няма в другите части на света.

Разпределението на БВП по отделни сектори за 2015 г. е следното: Селско стопанство – 13.6%; Промишленост – 42.8%;Услуги – 43.6%. Съответно разпределението на работната ръка по сектори е: селско стопанство – 38.9%, промишленост – 13.2%; услуги – 47.9%. Както се вижда от тези данни водещ сектор в Индонезия са услугите, които включват такива услуги като туристически услуги. Също така през последните години значително се разразрастват т.нар. «бизнес услуги», включително аутсорсинг на бизнес-процеси (business process outsourcing – BPO).

Производство на промишлеността – нефт и газ, каучукови изделия, автомобили и части, електрически уреди, текстил, цимент, минна промишленост и други.  Мястото на Индонезия в производството на сурова нефт може да се разбере от дадената по-долу таблица на най-големите производители в света през 2014 г.

 

Място в света Производител Сурова нефт в барели
1 САЩ 11 644000
2 Саудитска Арабия 11 505000
3 Руска федерация 10 838000
4 КНР    4 246 000
5 Канада    4 292 000
23 Индонезия       852 000

 

Индонезия има значителна автомобилна промишленост. През 2014 г. са произведени почти 1,3 милиона моторни превозни средства, с което страната заема 15-то място в света. Днес индонезийските автомобилни компании произвеждат автомобили с високо съотношение на компоненти местно производство(80%-90%).

Индонезия е значим производител на готова храна. През 2011 г. са произведени 14,5 милиарда опаковки. Индонезия е вторият по големина производител на «спагети за бързо приготвяне» след Китай. Индонезийската компания «Indofood» е най-големият производител в света като има собствена търговска марка «Indomie».

Според изданието Fortune 500, което определя 500-те най-големи компании в света, измерени по размерите на приходите през 2015 г., в списъка влизат две компании със седалище в Индонезия  – държавната нефтодобивна компания «Pertamina» – 130 място(123 място през 2014 г.) и също така държавния производител на електричество и газ «Perusahaan Listrik Negara» – 480 място(477 място през 2014 г.).[2]

Производството на селското стопанство обхваща каучук, палмово масло, морски продукти, птици и птиче месо, говедовъдство и говеждо месо, горски продукти, етерични масла, подправки, медицински растения, кафе и какао, ориз и др. В производството на палмово масло Индонезия е на 1-во място в света – 35% от произведеното през 2012 г. сертифицирано палмово масло.[3] Индонезия е и сред най-големите производители на каучук в света.

2. Характеристика на ключови насоки на социално-икономическата система на Индонзия и възможни алтернативи на социално-икономическата ѝ динамика

В съвременното социално-политическо развитие на Индонезия могат да бъдат отбелязани три основни периода, а именно:

  • От получаването на независимост през декември 1949 г. до септември 1965 г. – управлението на президента Сукарно, известно като период на «дирижирана демокрация;
  • От септември 1965 г. до падането от власт на президента Сухарто през 1998 г., т.нар. «Администрация на Новия ред»;
  • След падането на Сухарто до днес – период на демократизация.

В тези периоди функционират следните стопански модели:

1.Модел на дирижиран тип икономическо развитие – 1949-1965 г., когато стопанската динамика на независима Индонезия се формира под въздействие на три основни фактора:

  • Колониалното наследство – става дума за това, че в страната в предходния период на зависим от метрополията Холандия тип развитие се формират някои анклави на относително модерно производство, които не са интегрирани, обаче, в стопанската система на страната;
  • Общото състояние на икономиката, която в момента на придобиване на независимост като цяло представлява неразвито аграрно стопанство от доиндустриален, традиционен и даже дотрадиционен тип;
  • Фабианско-социалистическите възгледи на ръководството на страната – президентът Сукарно, който е за активна държавна намеса в посока на стимулиране не просто на индустриализацията, но на изграждането на промишленост на държавна основа.

В резултат на този синтез в Индонезия се формира «дирижиран тип пазарно стопанство». В него значителна роля играе държавният сектор, стимулиран от държавата и направляван с помощта на индикативен тип програмиране. Съществува и частен сектор, при който ключова роля играят предприемачите от китайския етнос в Индонезия. Те са преобладаващи сред големите частни индонезийски компании, но имат и значителна тежест сред средния и дребен бизнес.

2. Модел на икономиката на Новия ред – характеризира се със стимулиране на частние сектор. По-специално с особено внимание се ползва развитието на предприемачите от основните некитайски етнически групи в Индонезия. Сериозни усилия се прилагат за привличането на чужд капитал, най-вече от развитите капиталистически държави от Западна Европа, САЩ и Япония. Но едновременно с това в Индонезия активно започват да инвестират и някои страни от Югоизточна Азия като Сингапур и други.

Азиатската криза от 1997-98 г. слага край както на управлението на президента Сухарто, така и на този икономически модел, силно повлиян в последните си години от неолибералната идеология, доминираща на Запад.

3.Модел на интеграция в «Азиатския цикъл на ускорен растеж» – постепенно след падането на президента Сухарто в Индонезия се осъществява преход към нов режим на стопанско функциониране, чиято ключова особеност става интеграцията на страната в «Азатския цикъл на ускорен растеж». Резултатът на тази интеграция става изключително ясен, когато се видят външнотърговските връзки и основни партньори на Индонезия. При вноса това са: КНР -17.2%, Сингапур – 14.1%, Япония -9.6%, Р Корея – 6.7%, Малайзия – 6.1%, Тайланд – 5.5%, САЩ – 4.6% (данните са за 2014 г.). При износа – Япония – 13.1%, КНР – 10%, Сингапур – 9.5%, САЩ – 9.4%, Индия – 7%, Р Корея – 6%, Малайзия – 5.5% (пак за същата 2014 г.).

В рамките на този модел продължава да функционира силен държавно- капиталистически сектор, особено в добивните отрасли. С цел оптимизация на неговата дейност е създадено през 2001 г. Министерство на държавните предприятия. С цел усъвършенстване на икономическата динамика на страната има формирана Агенция по планиране на националното развитие. Несъмнено продължава и стимулиране на частното предприемачество, осъществявано от представителите на основните етноси на Индонезия.

Редица изследователи днес прогнозират, че е пред завършване на гореспоменатия „Азиатски цикъл на ускорен растеж“. Това в значителна степен засяга Индонезия и влияе върху темповете на стопанска динамика на страната. В тази връзка могат да се прогнозират следните възможности:

  • Песимистична алтернатива – на фона на завършването на «Азиатския цикъл» Индонезия предвид неадекватна политика не успява да се впише успешно в следващия цикъл на растеж, който определено изисква формиране на иновационна платформа на развитие, добре приспособена към природно-географските особености, както и геостратегическата ситуация в региона, с всичките последствия от такъв неуспех;
  • Оптимистична алтернатива – като използва всичките плюсове от успешно интегриране в «Азиатския цикъл» ръководството на Индонезия съумява да формира условия в една или друга степен страната да се интегрира в новия «Иновационен цикъл на растеж», чрез развитие на отговарящи на обстановката на страната иновационни компоненти;
  • Удовлетворителна алтернатива – Индонезия се вписва в новия цикъл на растеж, но не като развива иновационните компоненти на динамика, а като става «домакин» на изоставяните от водещите в глобален и регионален план държави компоненти на стопанска динамика. Това определено не обещава значими перспективи в кратко и средносрочен план, но запазва възможностите в една по-далечна времева дистанция все пак страната да се включи в «Иновационния цикъл на растеж».

Заключение

В заключение ще обобщим и класифицираме основни параметри на съвременната социално-икономическа динамика на Индонезия. Така по своите основни социално-икономически и политически насоки може да се говори, че страната-архипелаг е с ясна капиталистическа ориентация.

Индонезия е държава с голям, да не кажем гигантски потенциал като природни ресурси и човешки фактор. Характеризира се със средно технико-технологическо равнище. Моделът на стопанско развитие е такъв от смесен тип, т.е. наличие на частни, частно-трудови и държавно-капиталистически форми на собственост, при които се използват механизми на държавно регулиране и стимулиране, наред със стимулиране на пазарни механизми на функциониране. Пред позитивното движение на обществото и икономиката съществуват редица рискове както такива от природен, така и от социален характер. От умението на ръководните кръгове да избягват и преодоляват минусите и рисковете и да акцентират върху плюсовете ще зависи в значителна степен положителната перспектива на Индонезия.

Използвани източници

1. https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html;

  1. http://fortune.com/global500;

3. Sarif, Edy (17 June 2011). „Malaysia expected to maintain position as world’s largest producer of CertifiedSustainable Palm Oil“. The Malaysian Star.

 

[1]Тук и по нататък, ако не е специално указано, данните са по https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html, последно влизане 03.03.2016.

[2] http://fortune.com/global500

[3] Вж. Sarif, Edy (17 June 2011). „Malaysia expected to maintain position as world’s largest producer of Certified Sustainable Palm Oil“. The Malaysian Star.Последно влизане 22.09.2013.