Изяществото на японските изкуства кири-е и темари

Натали Давидова, Студент  курс,  специалност „Японистика“, КЕКИА, ЦИЕК, ФКНФ,, СУ „Св. Кл. Охридски”

Elegance of Japanese arts Kiri-e and Temari

Natalie Davidova, Student in „Japanese Studies, KLCEА, CELC, FKNF, Sofia „St. Kl. Ohridski“ University

Резюме: Кири-е и темари са традиционни и вековни японски изкуства, които предадени от поколение на поколение, са се запазили и до днес. Произлезли в Китай, а по-късно внесени в Япония, те биват толкова развити и тясно обвързани с културата на страната на изгряващото слънце, че се превръщат в традиционни за нея. Кири-е са картини, картички и изображения от всякакъв тип, които са изрязани от хартия. През годините техниките за правенето на кири-е силно са се развили и още продължават, а също и приложенията му непрестанно растат. Темари са декоративни топчета, изработени от платове, чието първоначално приложение е било нещо далеч от изкуство, но до днес се е превърнало точно в такова, при това сложно и много красиво. Проследявайки възникването и развитието на тези изкуства, всеки може да оцени как нещо толкова на вид просто може съхрани в себе си традицията на цял един народ.

Въведение

Изкуството винаги е било един от най-добрите начини да се докоснеш и да опознаеш културата на една страна. То съхранява традициите и предава истории от векове назад във времето чак до наши дни. Позволява да съхраним и предадем на следващите поколения културните богатства и паметта на предците ни. То създава жизненоважен мост между минало, настояще и бъдеще, мост, който дава усещане за принадлежност и позволява да заемем от това, което е съществувало много преди нас и да го развием по собствен и уникален творчески начин. За Япония две от разновидностите на това традиционно изкуство са „кири-е” и „темари”.

Кири-е – същност, произход и приложение

Кири-е представлява изкуството на изрязване на изображение в лист хартия . Може би звучи лесно, но всъщност изисква много умения, практика и прецизност. То е древно и е практикувано под различни форми в много части на света. Смята се, че е произлязло в Китай около VIв. с религиозни и церемониални цели, в чест на боговете и предците, като по-късно придобило по-практически приложения като украса за дома, на керамични съдове и като шаблон за изрисуване на кимона. Китайците наричат това изкуство „джиан жи”. Традиционно при тях е използването на червена хартия и често се изобразяват природни мотиви като цветя и животни. Днес джиан жи е символ на здраве, късмет и просперитет и често се ползва като украса за различни поводи. По време на Пролетния фестивал, например,  много китайски семейства окачват на вратите си символа „фу” (福), обърнат наопаки, с надежда за благополучие. По сватби се декорира със символа „кси” (囍) и се вярва, че изрязаното изображение ще донесе много щастие на двойката. Прасковите са знак за дълъг живот, а нара – за много деца.

Малко по малко през вековете джиан жи  се е разпространило из Азия, след това в Европа, Северна и Южна Америка. Има разлики в названията, в използването на цветове и различни материали за изработка, но основата е същата. Навлязло в Япония, на изрязването на хартия  се дава името киригами или кири-е. Там то се ползва за изработка на символите на Самурайските семейства. Внесени са  елементи тясно свързани с културата им, затова и днес считат изкуството за традиционно японско, а и кири-е е най-широко известното и добре познато по света име. Въпреки че не крият, че е внесено от Китай, японците имат собствена легенда за произхода му. Това е легендата за стария японец, който стоял в парка и наблюдавал как падат есенните листа. Той забелязал как някои от листенцата са нагризани от насекоми и вдъхновен от това, се прибрал, нарисувал нещо на лист хартия, изрязал го и така се появило първото кири-е.

Смята се, че кири-е шаблоните за украса на кимона били толкова ценни, че търговците им били единствените хора, освен самураите, които не заплащали за ескорт по пътя Токио-Киото. Днес, въпреки че се изучава и практикува в японските училища, малко хора се занимават професионално с кири-е.  Поради тази причина, изкуството в момента е под егидата на Негово Величество Императора на Япония и се полагат много усилия за съхранението и развитието му. Разпространено в Азия е и кукловодството чрез сенки, което е базирано на изрязването на куклите от хартия. То също е създадено в Китай, но днес е много популярно и в Тайланд и Индия.

Кири-е пристига в Европа около XVв. В Германия се ползва за украсяване на мебели и поздравителни картички. Младите мъже често правели такива картички и ги подарявали на девойките в знак на обич. В Холандия изкуството се нарича „папиесниден” и традиционно се прави от бяла хартия без да се добавят цветове.  Една от особеностите там е изрязването на малки назъбени люспички. През XIXв. под името  „вийчинанки”  изрязването навлиза в Полша. Там първоначално изработката се прави от овчари, които като материал използват кожата на овцете и след обработка, окачват по стените около Великден и други празници. По-късно повече хора започват да изработват вийчинанки като преминават към хартия и правят многоцветни изображения чрез наслагване на листите. Често се изобразяват петли, пауни и цветя.

В Англия през ХХв. изрязването на хартиени изображения е типично основно за висшите класи, редом с бродерията и други ръчни изделия. По това време там изрязването на силуети добило голяма популярност сред заможните семейства. Професионалистите, занимаващи се с изкуството, проследявали силуетите на хората, очертавали ли, а след това ги изрязвали. Интересът към тази практика намалял с развитието на фотографията.

Европейците пренасят традицията и в Северна Америка. По този начин там започват да се украсяват религиозни текстове, дори документи, а днес много често – поздравителни картички, особено около деня на Свети Валентин. В Мексико практикуват типична за областта техника наречена „продупчена” или „перфорирана хартия”. Там могат да изработят стотици хартиени изрезки наведнъж, защото използват чук и длето, за да изрежат голям куп разноцветни листи. Често правят дълги банери, с които декорират по празниците.Изрязването на изображението може да се направи или с ножица, или със специално много тънко и остро ножче. Има различни методи за изработка. Картината може да бъде симетрична, асиметрична, комбинация от двете, позитивна, негативна или отново комбинация. Пълната симетрия най-често се постига чрез сгъването на листа определен брой пъти, а при асиметрично изображение се реже директно, без сгъване. При комбинациите има и симетрична и асиметрична част, което отваря много възможности за създаване на светлосенки и усещане за движение на картината, но изработката е доста сложна задача и изисква определен опит и познание. При позитивната картина остават само елементите,  фона се премахва, а при негатив – обратното (премахват се само елементите). Съществуват дори 3D изображения.Чрез дебелината на линиите се създава усещане за дълбочина и сянка. Други техники са наслагването на разноцветни листи, използването на бои, туш и всякакви видове материали – всичко зависи от въображението на създателя.

Някой хора описват това изкуство за медитация в движение.  Причината за това е,че се изисква много голяма концентрация, търпение, усещане и посвещаване в създаването на нещо толкова деликатно. Особено когато трябва да се прецени кое да бъде изрязано и кое – не, защото всички елементи трябва да бъдат свързани един с друг, в противен случай картината би се разпаднала на части.

Изкуството успява да вдъхнови много хора. Един от тях е професор от Мичиганския университет, който заедно с екипа си, опитва да разработи нов вид подвижна, проследяваща слънчевите лъчи соларна система, която би била  по-ефективна и е вдъхновена от Японското изрязване. Всъщност, подвижността и се дължи на традиционен модел взаимстван от кири-e, но проектът е едва в началния си стадии и му предстои още много разработка до постигане на пълна ефективност. Според професора кири-e може да бъде използвано и в много други сфери.

Китайското кукловодство чрез сенки вдъхновява германката Шарлот Рейнигер (1899-1981г.) от малка. Като дете тя създава неин импровизиран куклен театър и прави представления за близките си. По-късно влечението й я отвежда към киното. Тя създава силуетната анимация и прави над 40 филма за Уолт Дисни използвайки единствено изобретението си и чрез създаването на този нов жанр и днес филмите й вдъхновяват много хора, занимаващи се в тези сфери.Днес повечето майстори в изрязването на хартиените картини са самоуки. Един известен техен представител е японеца Акира Нагая. Той открил дарбата си когато работел в суши ресторант. Едно от задълженията му там било да създава декорация към храната от бамбукови листа. Постепенно той пренесъл дарбата си към създаването на кири-е. Типичното за неговите разработки са изключителната деликатност и тънкост на линиите.

Друг много известен майстор на кири-е е японката Нахоко Коджима. Тя е превърнала изкуството в своя професия и е постигнала невероятен успех. Още на 5 годишна възраст тя получава частни уроци по кири-е. Силно я вдъхновяват природата и заобикалящата я среда. След сериозно обучение в сферата, 24-годишната Нахоко се мести в Лондон, където изкуството й не остава незабелязано. Нейните творби събират възхищение в много Лондонски галерии, а по-късно и в много други части на света. Тя е създателката на първите фигури направени изцяло чрез кири-е, които са главно на животни като леопард, полярна мечка и др. По-късно в кариерата си тя работи с луксозната марка „Булгари” като създава многобройни гълъби със сърца за украса на сватбената им колекция. Има си собствено студио в Лондон, където прави и продава творбите си на ценители и колекционери. Съосновател е на фирмата „Соло-Коджима”, занимаваща се с изкуството кири-е.

Темари

Друга традиционна форма  на азиатско изкуство са топчетата „темари” Отново произлязло в Китай около VIв., то се пренася в Япония и също като кири-е става традиционно японско. Темари представляват топчета от плат с прекрасни декорации или бродерии и са прекрасен начин за запазване на връзката със старите традиции и наследство. Първоначално топчетата са се правили от  еленска кожа, след това – от стари кимона и копринени нишки. Били са правени само от жените от елита и са служели като играчки за децата. Жените започнали да се състезават чие темари ще стане по-красиво, по-добре изработено и с най-добре подбрани цветове. Когато памукът станал по-достъпен, това позволило на много повече хора от всички части на Япония да правят темари.

В последствие, със стремежа да стават все по-красиви и с все по-сложни бродерии, играчките са се превърнали в експресивна форма на изкуството. Днес още някои жени ги изработват за децата си, като слагат в ядрото ориз, камбанка или нещо друго, което да шумоли и да ги прави по-интересни за игра. Също така по празници слагат пожелание за детето си и го зашиват в топката за късмет, но никога не споделят това пожелание…

Смята се, че темари символизират приятелство и уважение и носят късмет на притежателя. Те най-често са декорирани с геометрични фигури или природни елементи като цветчета и листа, но могат да бъдат добавени мъниста, пискюли и всякакви други допълнителни украси в зависимост от въображението на майстора. Могат да бъдат използвани като украшения за дома, а дори и за коледното дръвче. Темари техниката може да бъде използвана и за правене на бижута.

До днес се предава историята,че навремето, да станеш майстор в изработката на темари било много дълъг процес, започващ в много ранна детска възраст. Около четиридесет години ученикът просто ще наблюдава това, което майстора върши всеки ден. Ще научи колкото може повече чрез наблюдение, но нищо няма да му бъде обяснявано. Ако след тези четиридесет години майстора реши, че ученикът е достоен, започва курс на обучение, който продължава тридесет години. Ученикът има право да изработва само топчета по модели на учителя си. Печели правото да прави собствени дизайни и да бъде признат за майстор едва след смъртта на учителя.

Слава богу, днес е сравнително по-лесно да станеш признат майстор, а и изкуството би оцеляло много трудно до днес по старата традиция. Днес за специфичното обучение биха били нужни само около десет години, за да придобиеш всички умения и да вземеш всички сертификати. Тези сертификати се издават от японската Темари асоциация в Токио. Въпреки че историята на темари не толкова богата, колкото на кири-е, прекрасните декоративни топчета са ценно културно наследство за Япония.

Японката Чийо Кубота прави топчета темари от дълги години, като е изработила стотици от тях, а може би и повече. Въпреки че от млада живее в САЩ, тя е съхранила японската традиция в себе и я изразява чрез изкуството. Понякога тя си служи с типични готови модели, но често изработва и свои собствени.

Въпреки малката си популярност в България, кири-е и темари имат свои почитатели и тук. През 2014г. се е провела първата изложба на японските приложни изкуства, а уникалното е, че създателите на творбите са сертифицирани българки. Следват няколко уъркшопа за ентусиастите, желаещи да се запознаят по-подробно с изкуствата.

Рина Пападопулова-Узунова е българската майсторка на кири-е. Още от малка е впечатлена от японската култура и изкуство. Тя посещава курсове в Япония и постига множество успехи в областта на кири-е, като през 2006г. става първият майстор от не-японски произход, поканен да стане член на японската асоциация по сенга (цветно кири-е).

Рали Донева-Коева е член на японската Темари Асоциация и притежава сертификат за второ ниво изработка на темари. Тя участва в много групови изложби, но има и самостоятелни.

Заключение

Кири-е и темари са традиционни японски приложни изкуства с дълга история и развитие. Те са толкова интересни и пленителни, че са успели да привлекат вниманието и да спечелят свои почитатели по цял свят.Те дават голяма свобода за изразяване на творчески идеи и въображение и несъмнено са част от националните богатства за страната на изгряващото слънце и са ключ към културата й.

Използвани източници

Книги

  1. Heyenga, L. Paper Cutting Book: Contemporary Artists, Timeless Craft, San Francisco, Chronicle Books, 2011
  2. Melichson, H. The Art of Paper Cutting, Beverly (Massachusetts), Quarry Books, 2009

Филм/ видео:

  1. Documentary – Chiyoe Kubota – Temari Ball Artist
  2. Paper Cut Sculpture Documentary 2013 – Nahoko Kojima

интернет източници:

  1. http://www.screenonline.org.uk/people/id/528134/
  2. http://www.nahokokojima.com/
  3. http://artistsinspireartists.com/sculpture/akira-nagaya-paper-cutting
  4. http://www.temarikai.com/
  5. http://www.japanesetemari.com/