Източна в Централна Азия: интереси и стратегии

Д-р Боряна Митева, Асистент в Катедра “Нова и съвременна обща история”, ИФ на СУ “Св. Климент Охридски”

East Asia in Central Asia: interests and strategies

Boryana Miteva, PhD, Assistant Professor at Department „Modern and Contemporary common history“ Faculty of History, Sofia University „St. Kliment Ohridski „

Abstract:As a part of Eurasia, the region of Central Asia is of great importance to the East Asian countries. Therefore, the PRC, Japan and the Republic of Korea formulated specific strategies toward Central Asia in order to realize their priorities. Geographical proximity to Central Asia is a determinative factor for the PRC to dominate the region. Interests of Beijing are related with national security of some border areas and with Xinjiang area in particular, and expansion of the economic and the energetic cooperation with the Central Asian countries. Discussing regional problems in the framework of SCO and including Central Asia in the PRC’s strategy “One road, one belt” are significant for realizing the PRC’s interests in Central Asia. Although the region of Central Asia is not that high priority for Japan and the Republic of Korea, as for the PRC, Tokyo and Seul also have their interests toward Central Asia, related with the security in Eurasia, economic and energetic cooperation. The importance of Central Asia for Tokyo and Seul is evident with a view to the cooperation within “Central Asia+Japan” and “the Republic of Korea and Central Asia”.

Keу words: Central Asia, PRC’s foreign policy, Japan’s foreign policy, ROC’s foreign policy

Въведение

Страните от Централна Азия са определяни като “задния двор” на Русия, “по-голям Близък Изток” за САЩ и новия “Далечен запад” за Китай. Често се говори за “нова голяма игра” в Централна Азия, включваща Русия, Китай, САЩ, Европа като ключови играчи и Иран, Турция и Пакистан като регионални играчи (4. Kaushiki, N. The New Great Game…, p. 83). Тези понятия, както и функционирането на множество форуми за сътрудничество с централноазиатските страни показват значимостта на региона на Централна Азия. За страните от Източна Азия – Япония, Китай и Южна Корея Централна Азия е изключително важен регион както за военно-политическата, така и за енергийната им сигурност. Поради това те формулират стратегии към Централна Азия още през 90-те години (10. Swanstrom, N. Economic Cooperation…, p. 151). Освен това страните от Централна и страните от Източна Азия имат голям потенциал за развитие на търговските си връзки поради структурата на износа си – първите изнасят предимно суровини, а вторите готова продукция.

Интереси и стратегия – КНР

Географската близост и общата граница на КНР с централноазиатските държави определя първостепенното значение на Централна Азия за китайската външна политика и стремежа на КНР да играе доминираща роля в региона. Централна Азия се възприема като съществен фактор за китайската сигурност и поради това част от китайските интереси в региона са свързани с поддържането на мир, ред и сигурност в Централна Азия като основен аспект на регионалната сигурност представлява реда, сигурността и неделимостта на автономния Ксинджан-Уйгурски регион. Първоначално Китай се притеснява от появата на новите държави заради опасността от засилване на сепаратизма в Ксинджан, където голяма част от населението изповядва исляма и е с уйгурски произход (9. Smith, D. Central Asia…, p. 162). Въпреки че лидерите на новите държави не подкрепят сепаратистки движения, в Казакстан и Киргизстан продължават да живеят около 1 млн. уйгурци. Поради това контратероризмът срещу Ксинджан е част от стратегията на Китай към Централна Азия (8. Sheives, K. China turns West…, p. 210). Също така въпреки че Китай възприема американската борба срещу тероризма като предтекст за военното присъствие на САЩ в Централна Азия, възприемайки го като заплаха и дори смята революциите в региона за резултат от американското влияние, подкрепя САЩ в борбата срещу тероризма, тъй като тя е важно направление на китайската външна политика към региона (2. Cung, C. The Shanghai Co-operation Organization.., p. 997; 7. Niquet, V., N. Oates. China and Central Asia…, p. 8; 8. Sheives, K. China turns West…, p. 212).

В икономически аспект важни интереси на КНР в Централна Азия са насърчаване на икономическото и енергийно сътрудничество, увеличаване вноса на китайски стоки в региона и от друга страна внос на енергийни суровини от Централна Азия в Китай, което не само ще подпомогне енергийната и икономическа стабилност на Китай, но в дългосрочна перспектива ще доведе до увеличаване и дори доминиране на китайското влияние в Централна Азия. В рамките на икономическите интереси на Китай приоритет е също така икономическото развитие на Ксинджан и насърчаване икономическото сътрудничество между автономния регион и централноазиатските държави, увеличаване на чуждестранните инвестиции, изграждане на инфраструктура, която да свързва Ксинджан и Китай със Централна Азия. Изграждането на железопътна и тръбопроводна инфраструктура освен че ще свърже Китай с Централна Азия, ще доведе до намаляване на руското влияние в региона и ще улесни стратегията за съживяване на пътя на коприната от Централна Азия до Персийския залив и Европа (9. Smith, D. Central Asia…, p. 163).

Основен интерес на Китай в Централна Азия е увеличаване на китайското влияние в региона, което включва намаляване или поне балансиране на руското влияние, избягване на американското присъствие и намаляване на конкуренцията от страна на Япония в региона. Основно средство за реализирането на китайските национални интереси в Централна Азия е ШОС. Китай използва организацията както за увеличаване на собственото си военно-политическо и икономическо присъствие в региона, но също така за намаляване на американското влияние, възприемано като заплаха, за балансиране на руското военно и икономическо влияние (2. Cung, C. The Shanghai Co-operation Organization…, p. 989). Въпреки че Русия и КНР си сътрудничат в Централна Азия между тях също съществува конкуренция, особено в сферата на икономиката и енергийните суровини (12. Wishnick, E. Russia, China and the Unated States in Central Asia…, pp. 27-44). Подобна конкуренция съществува и между КНР и Япония. До този момент може да се каже, че Китай има по-силни позиции в региона от Япония, но по-слаби от тези на Русия (11. Townsend, J., A. King. Sino-Japanese competition…, pp. 23-24). Въпреки това ШОС е регионална организация с важно значение, която балансира интересите на регионалните фактори и провежда обща политика, основана върху сферите от взаимен интерес. Част от тях са основни приоритети на китайската външна политика. Например, ШОС възприема като заплаха международния тероризъм, етнически и религиозен сепаратизъм, търговията с оръжия и наркотоци. Три от тези заплахи са наричани от Китай “трите злини” – сепаратизъм, тероризъм и фундаментализъм (1. Янгареев, Р. Влияние…, с. 428-433).

Централна Азия заема важно място в обявената външнополитическа стратегия на Си Дзинпин при посещенията си в Централна и Югоизточна Азия през 2013 г. Той предлага създаване на икономически пояс по пътя на коприната и морския път на коприната през XXI в., наричана още инициатива “Един пояс, един път”.[1] Целта му е да насърчи икономическото сътрудничество и взаимните контакти между Азия, Европа и Африка, да стимулира интеграцията, да открие потенциален регионален пазар, да повиши инвестициите, да открие работни места, да разшири хуманитарните връзки и културния обмен.

Основни маршрути трябва да бъдат от Китай през Централна Азия и Русия до Европа, от Китай през Централна Азия и Западна Азия до Персийския залив и Средиземноморието, а маршрут от Китай през Югоизточна Азия към Южна Азия и Индийския океан, а морски от Китай през Южнокитайско море до Индийския океан и до Тихия океан. Основни приоритети са политическа координация, взаимообвързване на инфраструктурата, сътрудничество в изграждане на енергийна инфраструктура, телекомуникационна инфраструктура, взаимоизгодна търговия, създаване на благоприятни условия за инвестиции, свободно придвижване на капитал, близост между народите, туризъм, научно-техническо сътрудничество. Механизмите са укрепване на двустранните връзки и сътрудничество в рамките на международните и регионални организации.

Интереси и стратегия – Япония

Съществуват разнопосочни мнения в историографията относно японските интереси и стратегия към Централна Азия. Поради географската си отдалеченост от региона повечето изследователи са склонни да се съгласят, че Япония няма сериозни геостратегически интереси в Централна Азия, а дипломатическите средствата, които използва, са единствено финансови и хуманитарни. Въпреки че японските интереси и влияние в Централна Азия не могат да се сравняват по сила и интензитет с руско-китайските, Япония е една от първите държави, които проявяват интерес и формулират своя собствена политика към Централна Азия.

Стратегическото разположение на Централна Азия между Европа и Азия, както и огрмния потенциал за развитие (енергиен и икономически потенциал, младо и образовано население) превръщат региона във важно направление на японската външна политика. Япония възприема мира, стабилността и сигурността на Евразия, включително Централна Азия, като важен приоритет, от който зависи и японската сигурност. Въпреки икономическите затруднения на страните от региона в постсъветския период, Япония разглежда Централна Азия като регион с огромен потенциал за развитие в енергината и икономическата сфери. Стремежът на Япония е постигане на политически диалог, икономическо, енергийно сътрудничество и културен обмен. За реализирането на огромния потенциал на Централна Азия от една страна, и на японо-централноазиатското сътрудничество от друга страна, страните от региона имат нужда от японска финансова и техническа помощ, както и от споделянето на японски опит и знания в различни сфери от политико-обществения живот. Поради това японската помощ, насочена към подпомагане процесите на демократизиране и преход към пазарна икономика, към обезпечаване на сигурността и развитието на социално-икономическия сектор в региона, са приоритетни за японската външна политика в Централна Азия.

Японските интереси и влияние в Централна Азия не могат да бъдат сравнявани с тези на Русия и КНР. От една страна отношенията с Русия, сътрудничеството в ШОС и интеграцията в рамките на Евразийския съюз са важни приоритети за централноазиатските страни. От друга страна отношенията с нерегионални икономически лидери като Япония също имат своето значение, тъй като водят до привличането на финансови и технологични ресурси в региона и балансират интересите на силните регионални лидери като Русия и КНР.[2] Според Ерика Марат в рамките на ШОС по-богатите и силни страни в Централна Азия имат по-големи възможности за участие в организацията, докато диалогът Централна Азия+Япония насърчава хоризонталното сътрудничество и равното участие на всички членове на форума (5. Marat, E. Kyrgyzstan…, p. 92). Япония отчита различното ниво на развитие на страните от региона, но предоставя равни шансове за развитие на двустранното и регионално сътрудничество. Целите на Япония не са насочени срещу интересите на РФ, КНР и останалите заинтересовани държави, а към създаването на стабилен, развит и отворен регион. Япония може да играе посредническа роля между САЩ и Русия и Китай в ШОС. Някои изследователи предлагат да се изгради рамка на сътрудничество с ШОС като ШОС+Алфа или ШОС+Три (ЕС, САЩ и Япония) (3. Iwashita, A. The Shanghai Cooperation Organization…, pp. 73-74).

През 1997 г. японският министър-председател Рютарьо: Хашимото формулира т. нар. “евразийска дипломация” на Япония, насочена към Русия, КНР и Централна Азия. През ноември 2009 г. японският премиер Шиндзо Абе в своя реч говори за нова стратегия, чиято цел е изграждане на “арка на свободата и просперитета” на евразийския континент, включващ Централна Азия. В своя реч през с. г. външният министър Таро Асо нарича Централна Азия “коридор на мира и стабилността”. Асо отново говори за “евразийски кръстопът” като има предвид изграждането на инфраструктура за транспорт като пътища, железопътни линии, пристанища на брега на Касписйко море и в Кавказ в един цял регион с Афганистан и Пакистан и единството на евразисйкия континент, започващ в Тихия океан и завършващ с Европа.[3] След 2004 г. освен на двустранно равнище, отношенията на Япония с региона се развиват и на многостранна основа чрез диалога Централна Азия+Япония.

Интереси и стратегия – Република Корея

Интересите на Южна Корея са предимно в областта на търговското и енергийно сътрудничество, както и на насърчаване на културния обмен с централноазиатските държави. Корейските фирми са заинтересовани да участват в развитието на петрол и минерали и изграждането на индустриална структура в Централна Азия.

През 2004 г. корейският президент Но Му Хьон прави посещение в Централна Азия, при което са договорени увеличение на стокообмена от 1 млрд. дол. през 2006 г. на 10 млрд. дол. през 2015 г. и сделките за изграждане на пътища, пристанища и сгради от 1 млрд. дол. през 2006 г. на 5 млрд. дол. (10. Swanstrom, N. Economic Cooperation…, p. 153).  През 2007 г. Южна Корея провежда първият форум за сътрудничество между Корея и Централна Азия. През 2009 г. корейският президент Лии Мьон-бак подписва 20 меморандума за разработването на газ и петрол с Казакстан и Узбекистан (6. Miyamoto, S. South Korea energy diplomacy…, p. 46). Корейски автомобили, мобилни телефони и електроника проникват в региона. Изграждането на инфраструктура също е важна за разработването и търговията с ресурси. През 2009 г. Южна Корея и Казакстан подписват договор за 5 млрд. дол. корейски инвестиции в енергийния и технологичен сектори на казакстанската икономика. Корейските компании ще инвестират 2,5 млрд. дол. в изграждане на нова електроцентрала в южен Казакстан, която трябва да е готова през 2014 г., а Корейската електрическа корпорация и Самсунг ще притежават 65% от дяловете (6. Miyamoto, S. South Korea energy diplomacy…, p. 48). През 2009 г. Южна Корея и Узбекистан подписват 5 споразумения за разработване на газ и петрол. Южна Корея възприема политиката на меката сила и концентрира усилията си върху разпространение на “корейската вълна” в Централна Азия и акцентира върху опознаването на корейската култура и културния обмен. В Централна Азия живеят около 320 хил. корейци, от които 100 хил. в Казакстан и 200 хил. в Узбекистан. Корея се надява те да играят важна роля в създаването на прокорейски чувства и приятелство между гражданите на двете страни (6. Miyamoto, S. South Korea energy diplomacy…, pp. 48-49).

Заключение

В заключение може да се каже, че Централна Азия е значимо

направление във външната политика на КНР, Япония и Република Корея. КНР, Япония и Република Корея формулират свои собствени цели и изграждат свои собствени стратегии в Централна Азия на основата на нациналните си интереси. В сравнение с Япония и Република Корея, КНР има най-значими интереси както във военно-политическата, икономическата и енергийната сфери, както и най-силно влияние в Централна Азия.

Съществува конкуренция между трите държави за разширяване на влиянието и участие в разработването на енергийните суровини, но в същото време голяма част от интересите и приоритетите на трите страни в Централна Азия съвпадат. Вместо функционирането на множество отделни форуми за сътрудничество, е препоръчително да се осъществява общо и “отворено” сътрудничество между всички регионални и не-регионални участници. Това би било полезно за ефективното балансиране интересите на всички участници и до по-бързи и ефективни резултати в изграждането на сигурен, стабилен и проспериращ регион в Централна Азия.

Използвана литература

  1. Янгареев, Р. Влияние распространения радикального ислама на политику России и Китая в Центральной Азии. – В: Россия и страны Востока: Векторы взаимодействия и сотрудничества. Материалы Международной конференции, посвященной 125-летию со дня рождения советского дипломата и общественно-политического деятеля Республики Башкортостан Карима Абдрауфовича Хакимова, Уфа, 4 декабря 2014 г., с. 428-434.
  2. Cung, C. The Shanghai Co-operation Organization: China’s Changing Influence in Central Asia. – In: The China Quarterly, No 180 (Dec., 2004), p. 989-1009.
  3. Iwashita, A. The Shanghai Cooperation Organization: Beyond a Miscalculation on Power Games. –In: Japan’s Silk Road Diplomacy. Paving the Road Ahead. Central Asia-Caucausus Institute. Silk Road Studies Programe. A Joint Transatlantic Research and Policy Center. Washington, Stockholm, 2008, p. 69-87.
  4. Kaushiki, N. The New Great Game and India’s Connect Central Asia Policy: Strategic perspectives and Challenges. – In: Journal of International and Area Studies, Vol. 20, No 2 (December 2013), pp. 83-100.
  5. Marat, E. Kyrgyzstan: Japan’s Prime Partner in Central Asia? – In: Japan’s Silk Road Diplomacy. Paving the Road Ahead. Central Asia-Caucausus Institute. Silk Road Studies Programe. A Joint Transatlantic Research and Policy Center. Washington, Stockholm, 2008, p. 87-101.
  6. Miyamoto, S. South Korea energy diplomacy towards Central Asia. – In: SAIS: US-Korea Yearbook. Washington, 2009, p. 45-56.
  7. Niquet, V., N. Oates. China and Central Asia. – In: China Perspectives, No 67 (September-October 2006), p. 2-10.
  8. Sheives, K. China turns West: Beijing’s Contemporary Strategy towards Central Asia. – In: Pacific Affairs, Vol. 79, No 2 (Summer 2006), pp. 207-214.
  9. Smith, D. Central Asia: A New Great Game? – In: Asian Affairs, Vol. 23, No 3 (Fall, 1996), pp. 147-175.
  10. Swanstrom, N. Economic Cooperation and Conflict Management in Central Asia: What Role for Northeast Asian Actors? – In: Japan’s Silk Road Diplomacy. Paving the Road Ahead. Central Asia-Caucausus Institute. Silk Road Studies Programe. A Joint Transatlantic Research and Policy Center. Washington, Stockholm, 2008, pp. 141-157.
  11. Townsend, J., A. King. Sino-Japanese competition for Central Asian Energy: China’s Game to Win. – In: China and Eurasia Forum Quarterly, Central Asia and Caucasus Institute, Silk Road Studies Programe, Volume 5, No. 4 (2007) pp. 23-45.
  12. Wishnick, E. Russia, China and the Unated States in Central Asia: Prospects for Great Power Competition and Cooperation in the Shadow of the Goergian Crisis. – In: Strategic Studies Institute, February 2009, pp. 1-72.

 

[1]Embassy of the People’s Republic of China in the Kyrgyz Republic. ПРЕКРАСНЫЕ ПЕРСПЕКТИВЫ И ПРАКТИЧЕСКИЕ ДЕЙСТВИЯ ПО СОВМЕСТНОМУ СОЗДАНИЮ ЭКОНОМИЧЕСКОГО ПОЯСА ШЕЛКОВОГО ПУТИ И МОРСКОГО ШЕЛКОВОГО ПУТИ XXI ВЕКА, 2015/04/16.kg.chineeseembassy.org.

[2]Посольство Российской федерации в Киргизской Республике, Российско-Киргизские отношения, www.kyrgyz.mid.ru; Министерство иностранных дел Кыргызской Республики, Информация о Кыргызской Республики, Внешняя политика. www.mfa.gov.kg.

[3]Speech by Mr. Taro Aso, Minister for Foreign Affairs at the Japan National Press Club „Central Asia as a Corridor of Peace and Stability“, June 1, 2006.