Изтокът гостува на Запада или как България може да привлече китайски туристи

Въведение

Сякаш повече сме свикнали да говорим за Запада като завоевател, откривател и гост на далечни народи, отколкото да приписваме подобни качества на Далечния Изток. Светът обаче се променя и е ред на Изтока да направи своите „завоевания“. „Старият“ запад все повече изостава в съревнованието с „новия“ бързоразвиващ се Изток. Но разликата идва и от другаде – този път завоевателите не са нежелани гости, а напротив – те са тези, които западната част от света очаква с нетърпение.  Китай блести в златни багри и далеч не става въпрос за традиционни цветове. Поднебесната империя произвежда всичко за всеки, инвестира, определя насоки. Някои дори я определят за създателката на Новия световен ред. Ако парафразираме Конфуций – това не е нищо ново, а позабравено старо. Китай през годините не един път е доказвал своята значимост за света, и не един път е определял насоките.

Все по-наложителен става въпросът как да се поучим от опита на Китай и как на практика да привлечем инвестиции и хора. Светът е голям и всяка държава търси свои собствени пътища. България не е светът, а малка балканска държава. Икономическите възможности на една държава, както и нейния международен статут предполагат различен метод на работа. Дори и през времето на социализма България да е успявала по партийна линия да привлече интереса на Китай – сега това време е далеч в миналото, или поне тази част от него.

В тази разработка целта е да се покажат начините, по които България може да привлече китайски туристи. Туристите трябва да бъдат разгледани поотделно, като се сформират целеви групи, които да покажат отделните характеристики на всяка една от тях. Психологията на китайския турист е много различна от тази на европееца или американеца, което означава, че и политиката на България в тази сфера трябва да бъде преосмислена.  Създаването на отделна политика спрямо китайските туристи и разглеждането им в подгрупи е важна тема именно с оглед на последните събития, свързани с засилването на изходящия туризъм от страна на Китай. Според сайта на Министерството по туризма[1]  предстои откриване на трето външно-икономическо представителство, в допълнение към вече функциониращите български служби в Пекин и Шанхай. Министерството посочва, че има готовност да договори и подпише споразумения със съседните балкански държави, с които да се оптимизира визовият режим в рамките на общоевропейската регулация и да спомогнат за създаването на общи комбинирани пакети и съвместни туристически продукти за привличане на китайски туристи в България. За партньори се предвиждат Румъния, Сърбия и Македония или всяка друга страна, с която България има обща визия и интерес към Китай.

С оглед на казаното до тук можем да кажем, че темата заслужава да бъде разгледана и анализирана.

За начало е добре да бъде разгледана политиката на Китай спрямо туризма и как от една непозната страна, тя се превръща в топ дестинация и поредното „чудо“ на Китай.

Китай и политиката му спрямо туризма.

През 1841 г. в Китай е положено началото на туризма от англичанина Томас Кук, който организира първата група пътешественици към далечната страна. Ако си припомним събитията от тогава, ще видим, че Китай далеч не попада в мечтаните маршрути за почивка. Да я сравняваме с Франция или Италия по това време е просто несериозно. Китай, както и останалият свят преминават през две световни войни. Няма как да поставим туризъм и война в едно изречение. След войните пред Китай стоят много по-сериозни проблеми, отколкото развитие на туризма, като решаване на вътрешните социално-икономически проблеми. Той е затворил вратите си за всякакъв вид отношения с външния свят – политически, икономически, търговски и културни. Тук заслужава обаче да споменем, че това не важи за двете провинции Хонконг и Макао, които се развиват като отделни социално-икономически и политически единици.

Хонконг още тогава е център от световно значение – търговско-промишлен и финансов. Притежава едно от най-големите пристанища в света, както и едно от най-големите летища в Азия – Чек Лап Кок. Ако трябва да говорим за туризъм, то тук става въпрос по-скоро за бизнес пътувания.

Макао от друга страна е известен със свободната си пристанищна зона, както и добре развития  хазартен туризъм.

Всичко се променя през 80-те години на 20-ти век, когато Китай започва нова политика спрямо туризма. Важни дати са: 1983 г. – Китай става официален член на Световната организация по туризма; 1985 г. – подписва Конвенцията на ЮНЕСКО за Световното наследство; 1987 г. – „Стратегията на трите етапа“- правителствена стратегия за осъществяване на икономически растеж. Стратегията се изразява предимно в повишаване на БВП, което трябва да осигури по-висок жизнен стандарт на населението. Покачването на жизнения стандарт от своя страна неминуемо води до развитие на вътрешния туризъм. Появата на свободно време и средства допринася за желанието те да бъдат изразходени някъде. Същото важи и за Запада, който започва да вижда Китай като нов и вълнуващ свят, едновременно блестящ и тъмен, богат и беден. Появява се желанието за изследване на тази необятна страна, но това далеч не означава, че тя представлява интерес само за изследователите.

Излизане на Китай на туристическия пазар.

Но за да продължи този разцвет Китай трябва да направи специална туристическа политика. Така се стига до извеждането на няколко основни точки:

  • Туризмът е икономически отрасъл и средство за реализиране на чуждестранна валута.
  • Туризмът е мост за контакти с други държави.
  • Туризмът е средство, чрез което външният свят, наред с китайските емигранти и китайците от Хонконг, Макао и Тайван, се запознават със страната.
  • Китайският туризъм цели богатство на съдържанието и разнообразие на формите. За да бъдат удовлетворени нуждите на туристите, се организират мероприятия от културно, природно и етнографско естество. Предлагат се тематични пътувания, като планински туризъм, будистки забележителности, пътят на коприната, петте национални кухни и др.
  • В областта на туристическите ресурси и МТБ е подчертан стремежът за запазване на особеностите и самобитността на отделните региони на страната.

 

Благодарение на направените промени в политиката по туризма, Китай не само привлича туристи, но там се появява и т.нар. изходящ туризъм. Той е и в основата на по-нататъшните разсъждения, а именно как България да успее да привлече този поток.

Фактори за ускореното нарастване на изходящият туризъм на Китай са бързото развитие на икономиката и отварянето на страната към света. Стимул за това развитие са и облекченията, които правителството прави за пътуванията на китайци с цел туризъм извън страната. В следствие Китай вече заема първото място в Азия като експортьор на туристи и постепенно се превръща от потенциален в най-голям реален туристически пазар в света.

Дестинации от целия свят си съперничат и конкурират в привличането на китайски туристи. Рекламата на туристическите дестинации в страната обаче е строго регламентирана от властите в Пекин. За тази цел съществува списък на официално признати от Китай туристически дестинации, които са открити за посещения на китайски туристи. Понастоящем техният брой надхвърля 90, като 25 от тях са с постоянни, официално набелязани маршрути. България също е включена в този списък.

Какво може да научи България от Китай.

Какво от политиката на Китай относно туризма, България може да възприеме и приложи в собствената си политика спрямо Китай?

Китай не разчита основно на природните си дадености. За туриста е нужна добра инфраструктура, по която да се стигне до тях.  За тази цел Китай изгражда нова, модерна пътна мрежа и съоръжения, съобразени с международните стандарти, особено за регионите, където се приемат туристи, както и модернизация чрез нововъведения в комуникациите на някои периферни райони.

Представянето на отделно място, изолирано от други забележителности тук също се оказва често правена грешка. Създаването, от друга страна, на цели пакети, обхващащи  повече исторически и природни забележителности са с предимство.

Важно е и популяризирането на страната чрез организиране и успешно провеждане на международни мероприятия, които да изведат страната като световна туристическа дестинация – световни форуми (музикални фестивали, дни на модата, Мис Свят), срещи на международни организации (ЮНЕСКО), конгреси, изложения (през 2007 г. в Шанхай се провежда Международно туристическо изложение), спортни мероприятия (2008 г. – летните Олимпийски игри).

Проблем за развитието на туризма на регионално ниво и за туризма като цяло е политическата стабилност на една страна. Въпреки че България не може да се пребори с организираната престъпност, все още обстановката в страната като цяло е стабилна. А това е важно, защото тъкмо това търсят туристите – стабилност и спокойствие. Редица български дестинации са предпочитани тъкмо заради по-изгодните цени и спокойствието, което предлагаме. Занапред спокойствието и сигурността ще са важни фактори определящи туристическото търсене.

Важен комплекс от проблеми възниква с опазването на околната среда и културните традиции на туристическите региони. За последните няколко години у нас се разви внушителна туристическа база по Черноморието и по планинските части. От една страна това е много добре за държавата, защото има много приходи от туристическата дейност. От друга страна, тази бързо разрастваща се индустрия е пагубна за търсената от някои туристи автентична природа – проблем, който е обект на внимание на редица световни организации. За предмет на своята дейност те имат съхраняването на природните дадености и опазването на културните паметници. Не е тайна, че бурното развитие на туризма в редица области по света нанася огромни щети върху уникалните флора и фауна на дадена страна, като оказват и въздействие върху традициите и начина на живот на местното население. Заради тези последици е необходимо приемането на строги закони, регламентиращи опазването на околната среда. В Китай до определена степен е решен проблемът чрез акцентиране върху управлението на отделните провинции, които трябва да изготвят документи, да регламентират управлението на туристическите ресурси в съответните провинции и да спомогнат за по-ефективното развитие на туризма в страната. Разликата отново е в начина на мислене. В България отговорността се прехвърля по различните звена, а в Китай отделните провинции са поели отговорност за развитието на своите ресурси.

Това, разбира се, далеч не изчерпва всичко, което България може да вземе за пример, но въпреки това тук са посочени основните стъпки, които Китай предприема в своята политика.

България и политиката ѝ към туризма.

За да се представят конкретни предложения относно привличането за в бъдеще на китайски туристи, трябва да се разгледа политиката в това отношение до сега.

През 2014 г. се отбелязва 65-годишнина от установяване на дипломатически отношения между двете страни.

Тези обаче 65 години далеч не са много, а България тепърва осъзнава „чудото на Китай“. Досега бяхме просто наблюдатели, но и ние – като всички останали държави –  осъзнаваме нуждата от реакция спрямо новата действителност. Но да говорим за целенасочена политика спрямо китайските туристи е трудно, тъй като такава до сега нямаше. Единственото, с което България има опит, е малката група на китайските имигранти.  И  може би е редно да споменем и този момент на взаимоотношения между двете държави, с оглед на две неща: китайските туристи си имат свои любими дестинации, например Париж или Будапеща, а не Мадрид или Милано. Обяснението е просто: Първото – китайците ходят там, където ходят китайците! Макар да звучи в стил „Мечо Пух“, това е реалността – китайските туристи следват масата от свои сънародници[2]. Второто -разглеждането на имиграцията също може да ни бъде от полза в съставянето на политиката спрямо китайските туристи, но основно можем да открием и грешките, които са допускани досега.

Китайците са най-новата имиграция в България. Според изследването на Анна Кръстева[3] тя не е обусловена от исторически връзки или културна близост. Две са основните причини за този феномен. Първата е свързана с отварянето на България и европейската ориентация, която увеличава нейната привлекателност. Втората причина е глобализацията, променената география на миграционните потоци, възникването на множество нови дестинации. Преди демократичните промени китайците са по-малко от десетина, женени за българки, интелектуалци. Започналата след демократичните промени китайска имиграция има обратен профил: тя нараства бързо, от практически нула за броени години достига хиляди; мотивацията не е семейна, а трудова; преобладават дребни предприемачи и ниско квалифицирани работници. Китайците идват у нас по два законни начина. Първият е покана от близък  родственик или бизнес покана – както от китайска фирма, така и от български партньори. Вторият начин е чрез регистриране на фирма по българското законодателство. Използват се и незаконни начини: документи на установени у нас китайци се изпращат в Китай, където се фалшифицират и използват отново. Ето тук се крие и един от основните проблеми, които китайските туристи трябва да преодолеят, за да посетят България – спънките при получаване на виза. Не е рядкост китаец да е посещавал Западна Европа и Америка, но да му бъде отказана българска виза. Разбира се, България не може да си позволи да се превърне в център на китайска имиграция, но странното е, както видяхме по-горе, че именно това е по-лесният начин за влизане в страната. За платежоспособните китайци България си остава до голяма степен труднодостъпна.  От друга страна тези незаконни дейности представят България в не много добра страна, а както беше споменато по-горе – за развитието на туризма е нужно изграждането на спокойна и безопасна за посещение страна[4].

Трябва също така да се отбележи, че според китайското законодателство местни граждани могат да пътуват в чужбина с цел туризъм единствено в групи, организирани от лицензирани китайски туроператори. Преди да отпътуват, китайците оставят депозит, достигащ над 10 хил. долара, като гаранция, че ще се върнат в страната си. Туроператорът, чийто турист не се е завърнал, може да загуби лиценза си. Уповавайки се на тези рестрикции от китайска страна, редица западни държави в последно време либерализират визовите си изисквания за китайски туристи. Сингапур дори въведе безвизов престой до 4 дни за китайски туристи, преминаващи транзитно – с цел да ги привлече да пазаруват в града. Русия пък през август 2010 година стана първата държава, въвела изцяло безвизов режим за организирани китайски туристи. На този фон България се откроява като горд бастион, отказващ с лека ръка значителни приходи от туризъм[5].

            Съвети на бранша при работа с китайски туристи.

Освен досегашните практики или липса на практика, под внимание обаче трябва да се вземат съветите на специалистите в този бранш. В общи линии те могат да се групират в девет точки. Това са най-често срещаните съвети към фирми и държави относно воденето на политика в сферата на туризма към Китай.

  1. Следвайте парите.

Китай е твърде голям и разнообразен, за да търсим едно решение. Чрез сегментиране на различни групи от туристи и наблюдение на тяхното поведение и обичайните разходи,  компаниите могат да открият печелившите стратегии, които могат да им помогнат в определянето на целеви пазари, да насочват инвестициите и да доставят услугите си по-ефикасно. До 2030 г. изходящите пътувания ще съставляват около 40% от общата пазарна стойност на Китай (от 30% през 2012 г.) и китайските туристи ще харчат 700 млрд. долара за тези пътувания. Както е и до момента, по-голямата част от тях ще бъдат с цел почивка.[6]

От 2012 г. до 2030 г. три са групите изходящи туристи, които ще се увеличават най-бързо[7]. Групата на преуспяващите младежи (на възраст от 18 до 30 години), старши професионалисти (на възраст 45 до 55, но е важно да се отбележи, че те няма да пътуват организирано в група, както беше досегашната практика), както и малки групи от семейства и приятели (възраст от 30 до 45 години, отново не като част от по-голяма група). Взети заедно  през 2030 г. тези групи ще представляват 100 милиона годишни пътувания и  340  милиарда долара  годишни разходи.

  1. Предвиждане на нови пакети, които обхващат по-голям ареал от туристически обекти.

Въпреки че изходящият трафик от Китай се разраства, нивата остават сравнително ниски засега. Но повечето анализатори на индустрията очакват това да се промени през следващите 10 до 15 години. През 2012 г. китайските туристи предприеха 48 милиона пътувания с цел отдих или бизнес извън страната. Китайските туристи представляват само малка част от общите входящи туристи за повечето не-азиатски държави през 2012 г.. Това обаче ще се промени. Китайските изходящи пътувания [8] се очакват да нараснат до около 211 милиона пътувания годишно до 2030 г., като и интересът към не-азиатски дестинации ще се увеличи.

Според данни от официалния сайт TripAdvisor Китай от посетителите на уебсайта  през юли и август 2013 г., които проучват изходящи дестинации – 12%  са потърсили Хонконг и Макао; 44%  други азиатски дестинации, както и 44% дестинации извън Азия. Париж, Рим, Лондон и Ню Йорк, които са сред най-често изследваните дестинации по принцип, но може да видим рязкото  нарастване на китайски посетители. По същия начин, проучване на BCG[9] за 2013 г. показва, че все по-голям брой млади заможни китайски туристи се интересуват от пътувания на далечни  разстояния.

  1. Уловете големите награди в „малките“ градове.

Докато добре познатите  градове като Шанхай, Пекин, Шънджън и Гуанджоу имат население от над 10 милиона души, те са също така силно конкурентна среда. Повече от 80% от населението на Китай  живее на места, които трудно могат да бъдат намерени на картата от повечето хора. За  градове като Жъджао в провинция Шандун,  Худжоу в пров. Джъндзян, и Синсян в пров. Хънан се отчита, че до 2020 г. ще имат население над 500 000 души. Според данни от сайта TripAdvisor Китай през 2013 г. повече от 70% от  посетителите на сайта, които живеят извън големите четири града, проучват именно повече изходящи дестинации. Онлайн трафикът от тези посетители расте два до три пъти по-бързо от това на посетители от „голямата четворка“.

Фирми, които се ориентират извън тази четворка, може да срещнат трудности в утвърждаването си на пазара, но също така имат по-голям шанс да са първи по рода си и да получат статут на основоположници.

4 . Поддържай  китайските си туристи щастливи .

Туристическите компании,  които  разбират и се грижат за предпочитанията на китайските туристи могат да се разграничат от всички останали  и да спечелят битката за най-предпочитани компании.

Тези нови изисквания и предпочитания растат много бързо – особено в групата на заможните младежи. За пример можем да вземем склонността на  китайските туристи да бъдат по-спонтанни и да отделят по-малко време за планиране, отколкото западните. От една страна, защото обичат пазаренето, а от друга – защото планирането три, шест месеца предварително не е характерна черта за китайския начин на мислене.

В друго проучване на BCG от 2013 г., младите заможни туристи посочват, че  понастоящем предпочитат да летят най-вече с китайските превозвачи, но има вероятност и интерес от тяхна страна в бъдеще да се увеличи използването и на чуждестранни авиолинии. Основните съображения за резервите към чуждите компании са цената, политиката по безопасност, комфортът при пътуване. Най-големите проблеми, които се отчитат като причина за отказ от използването на чуждестранни превозвачи са: закъснели полети, неудобни часове за тръгване и неудобства по време на полет.

Относно хотелите, най-големите фактори за младите заможни туристи са: място (като трябва да наблегнем на самата популярност на даденото място), чистота и цена. В проучване на TripAdvisor за хотелските предпочитания, най-важните съображения за бизнес и отдих пътувания  са местоположението и репутацията. От гледна точка на възможностите за плащане се препоръчва страните да имат договори с China UnionPay – доминиращата организация за кредитни карти в Китай, което е особено важно за по-неопитните туристи .

5 . Популярните марки наистина имат значение , но може да се наложи  да създадете собствени такива .

Ефективното управление на продуктите и добрата им дистрибуция е основна стратегия за китайските туристи. Затова фирмите, които го разберат, ще бъдат в най-добри позиции за печалба. Много световни марки са по-малко известни в Китай. И тъй като  туристическият пазар в страната е все още  в процес на развиване, има много възможности за пласиране на нови марки, които да заздравят връзките с Китай. Основно внимание се отделя на ролята на глобалните спрямо местните марки. Когато една компания се опитва да се утвърди пред китайските потребители, без значение кой вариант ще избере – той трябва да отговаря на начина, по който се представя марката: китайските туристи ценят автентичността, която те свързват с последователната политика по представяне и управление  на дадената марка .

6 . Бъдете креативни , за да увеличите вашето въздействие върху пазара.

Традиционният маркетинг не винаги е ефективен в Китай, което означава, че компаниите трябва да търсят нови начини за въздействие върху китайския пазар.

Имайки предвид нарастващата популярност на социалните мрежи, мобилните технологии и влиянието на знаменитостите, някои доставчици на туристически пакети са започнали да използват концепцията за застъпничеството на тези отделни фактори и създаването на един общ продукт.

Добър пример в това отношение е Нова Зеландия, която бе домакин на сватбата на китайската знаменитост  Яо Чън(Yao Chen) в Куинстаун, която заедно с Лейди Гага и Джъстин Бийбър е сред най-следваните[10] личности в световен мащаб в мрежата  Weibo с 37 милиона последователи .

Новината за сватбата се разпространи бързо в Weibo , който регистрира 40 милиона дискусии с „Нова Зеландия“ като ключова тема. Изчислено е, че близо  7 000 статии са написани за сватбата  и Куинстаун е представян като основна  дестинация за романтика и меден месец – цялата тази кампания донася десетки милиони долари на досетилите се  навреме компании, които обвързват своите пакети с популярната дестинация.

7 . Проучете опциите за разпространение и реклама.

Разпространението в Китай е предизвикателство, особено за  чуждестранни играчи. За да успеят туристическите дружества, те трябва да търсят иновативни начини за пробив на китайския пазар.  Трябва да признаем, че е налице значително бяло пространство в тази неизследвана територия. Въпреки че  пазарът все още се развива, едно нещо е сигурно: в тази индустрия играчите трябва да са изключително гъвкави и динамични, прагматични и съсредоточени, както и подхождащи с приоритети към начините за разпространение и реклама.  Китай има много правни и регулаторни ограничения, в следствие на което   туристическият пазар прилича на калейдоскоп от конкурентни канали. Китайските потребители продължават да поддържат тезата, че  се доверяват на препоръки от хора, които познават, както и онлайн мнения, но не и на  корпоративни маркетингови послания . Туристическите фирми, които следят и управляват своята „онлайн репутация“ могат да  управляват търсенето на техните продукти чрез преглед на отделните форуми. В същото време   ОТА[11]   бързо става водеща сред  традиционните туристически агенции  – благодарение на авиокомпании и хотелски уебсайтове – като скоро ще се превърне в основно средство за търсене и покупка на хотели и самолетни билети.  Проучване от 2013 г. отново на групата от  млади заможни китайски туристи показа, че използването на тези онлайн агенции се е увеличило 17 % в периода след 2010 г.. Разбира се, до голяма степен за сметка на държавни туристически агенции, частни туристически агенции и hotlines агенции .

Много международни вериги хотели са признали важността от онлайн агенции като Ctrip . Така например  през 2013 г., ICHG[12]  разработи връзка между собствената си система за резервации и Ctrip . Връзката позволява на потребителите на Ctrip  да видят наличността в реално време и да получат онлайн потвърждения за резервации за всички IHG имоти в световен мащаб.

Въпреки че много от най-добрите вериги хотели в света се фокусират върху директния канал, те също така внимателно управляват онлайн каналите си, които предоставят допълнителни услуги на своите клиенти.

Налице са възможности за фирмите да играят свързваща роля във веригата на дистрибуция.

8 .  Обединете сили, за да спечелите. Но избирайте внимателно вашите партньори.

Тъй като няколко чуждестранни туристически компании имат достатъчно голям мащаб или влияние в Китай, може да се възползвате от това, партнирайки си в творчески проекти. Обединяването на силите с други участници от индустрията ще заздрави позицията на компанията на пазара, ще подобри предлагани услуги и ще превърне компанията в конкурентно способна на китайския пазар.

9. Инвестирайте в бъдещето, но запазете възможностите си и бъдете в готовност във всеки един момент.

Печелившите туристически фирми имат различни инвестиционни стратегии, но всички трябва да отговорят на редица съображения по отношение на време, усилия и риск. Най-важни се оказват краткосрочните планове за реклама, качество и комуникационни тактики, които ще започнат все повече да интересуват китайските туристи, оформяйки  техните възприятия и предпочитания.

Китайците като туристи.

Освен съветите на бизнеса трябва да бъде разгледан профилът на китайския турист, както и социалните промени в китайското общество, които го изграждат.

При създаването на туристически пакети, най-важното е познаването на групата, към която са ориентирани. За да бъде проектът адекватен на туристическия пазар, той трябва да се обособи за определена група хора, около някакви общи характеристики. От полза са направените вече проучвания от вериги хотели[13], както и изнесеният доклад на Hurun,[14]направено през 2013 г. относно потреблението на луксозни стоки от китайците. На базата на тези резултати ще бъде направен опит за представяне на профила на китайския турист. Според  изброените вече изследвания, икономическата криза по света не се е отразила върху стандарта на средната класа в Китай. Не се е отразила и върху желанието на китайците да откриват непознати земи, да се наслаждават на нови изживявания. Изследването е  направено върху 3000 хиляди китайски туристи, за да могат веригите хотели да предоставят най-доброто, да изяснят тенденциите сред тази група туристи, както и основните изисквания, които се предявяват от тях.

За пример се дава новата тенденция сред китайските пътешественици да пътуват самостоятелно, като все по-малко избират пътуването в голяма група, което беше основен принцип на досегашните програми, които се предлагаха от страна на туристическите агенти. Според хотелиерите китайските туристи придобиват все по-голяма увереност, като дори са готови да излязат от т.нар. комфортна зона или познатите маршрути и да предприемат повече „приключенски“ пътувания. Въпреки че пазаруването остава една от любимите дейности по време на пътуване, разглеждането на забележителности и храната[15] остават ключов двигател за предприемане на пътуване. Желанието на хотелите да предлагат повече материали на китайски, както и персонал говорещ китайски, е основно сред туристите.

Хотелите се опитват да отговарят на новите изисквания. Това, от своя страна, може да спомогне за интереса към малко посещавани до сега страни. Предлагането на подобни услуги е добра реклама и определено ще има ефект върху пазара, както и  върху популяризирането на не толкова познати обекти и места сред китайците.

Академията по туризъм в Китай обявява, че през 2012 г. туристическият пазар на Китай е задминал САЩ и Германия по пътувания отвъд океана. Цифрата е наистина изключителна – 83 милиона пътувания. В самото начало на 2013 г. се отбелязва растеж на пътуванията от 16% или 22,6 милиона, като трябва да отбележим, че това е само в първата половина на годината. Предвижда се, че през 2020 г. тази цифра ще нарасне до 200 милиона пътувания.

През 2013 г. беше публикуван и Доклад за националния туризъм и отдих[16], в който освен обичайните теми се съобщава и за новата политика по туризма. В какво се изразява тя? Окуражаване на работодателите да промотират сред работниците ползата от използването на почивните дни, също така да им предоставят повече свобода относно избирането къде и кога да пътуват.

Според същия доклад има планове за построяването на още 70 нови летища през 2015 г. Обновяват се маршрути, създават се нови линии без нужда от прекачване.

Всички тези данни могат да бъдат използвани за създаването на политика в България спрямо китайските туристи.

За създаване на туристически пакет, насочен към определена група, трябва на първо място да разберем какъв е профилът на китайския турист. Интересите на коя от отделните групи съвпадат с предлаганото от България като продукт.

Профилът на китайския турист:

Китайските туристи все още са представени основно от най-заможните слоеве на китайското общество. Този тип туристи имат годишен доход от 17,752 щатски долара, в сравнение със средната класа с годишен доход от 8,062 щатски долара[17].

Почти всички от международните пътувания са направени с цел почивка (96%), докато половината са с цел бизнес или образование (52%). Странните проценти идват от там, че 20 % от туристите комбинират бизнес и почивка. Средната класа през последните 5 години предприема 3,53 пътувания с цел отдих и само 2,64 с бизнес цели.

Относно периода на пребиваване – повечето пътувания, предприети от китайски туристи (62%) са между една и две седмици. Пътувания с цел образование или посещение на приятел или роднина са обикновено по-дълги, докато тези свързани основно с почивка са по-кратки. Китайските туристи нямат навика да остават на едно място за дълго време. На това се отразява и фактът, че пътуват организирано и имат определена програма за разглеждане на забележителности. Посочва се, че по-голямата част от тях (58%) остават на едно място от 2 до 3 дни.

Таблица 1.[18]

Друга важен въпрос: компанията, в която пътуват.

Семейството и приятелите са сред най-предпочитаните придружители, когато се пътува извън страната. Повечето пътуват с децата си (47 %) и двойно по-малко – без тях (25%).

Един от всеки пет хотелиери или 20% са забелязали покачване на процента пътуващи със съпруг/съпруга, но без деца.  За сравнение, един от десет или 11% е забелязал покачване на пътуващите със съпруг/съпруга заедно с децата им.

Таблица 2.

Тенденцията за отделяне от групата и пътуване самостоятелно се разраства, като вече заема три четвърти от общия брой на туристи. С други думи 62% предпочитат да пътуват сами. Този процент се потвърждава и от големите вериги хотели, които са забелязали през 2013 г. близо 70% от техните китайски клиенти да пътуват сами, което е в пъти повече от процента през 2012 г.. Хотелите отбелязват, че това е тенденция от последните две години. Друга особеност е, че се предпочитат места, където туристите вече са били – например по времето, когато са били  студенти – и се чувстват по-сигурно.

Когато пътуват в чужбина с цел почивка китайските туристи предпочитат като основна дейност разглеждането на забележителности (75%). На второ място се нарежда наличието на познати вериги ресторанти (65%). Това само потвърждава какво важно място заема храната в китайската култура. Пазаруването е на трето място с 51%. Отново трябва да отбележим, че се търси не просто пазаруването, а пазаруването на известни марки в Европа и САЩ. Изненада се оказва процентът на пътуващи с цел хазартни игри. Доскоро беше смятано, че това е една от основните дейности, които привлича китайски туристи. Изследването обаче отделя едва 5% на този вид забавление и заедно със спорта ги нарежда на последно място по интерес[19].

Относно разделянето на интересите по възрастови принципи можем да кажем, че по-възрастните (над 35 годишна възраст) са по-склонни да предприемат пътуване с цел разглеждане на културни забележителности. Процентът на тази група е 78% срещу групата на по-младите или тези под 35 години (69%).

Младите туристи или тези в графата под 35 като че ли години проявяват малко повече интерес към храната[20] (69% срещу групата на над 35 години – 63%). Културните дейности като театър, концерти или комедийни програми е отново по-популярно сред по-младите или 16% от общия дял (сред групата на над 35 години  е 10%). Гражданите на големите градове заемат най-голям дял от процента заинтересовани основно от пазаруване – 57%.

Що се отнася до предпочитанията относно начина на резервация, то 42% казват, че правят резервациите си директно чрез хотела, 29% – през уебсайт, 14% – по телефона. Останалите 36% разчитат на туристически агенции, а 14% – на онлайн компании и техните интернет приложения. Отбелязва се, че в Китай ключова роля за всеки двама от пет туристи играе интернет.  Изборът на начин отново зависи от възрастовата група, в която попада туристът. Младите или тези под 35 години предпочитат директни начини на резервация (57%), докато тези над 35 (40%) и над 55 (48%) години предпочитат това да се случва през туристическа агенция.

Поглеждайки данните относно периода, в който се прави резервацията, статистиката сочи, че един от всеки пет урежда пътуването си само седмица преди това, 62% от туристите го правят 30 дни предварително, 31% – в интервал от 31 до 90 дни, а едва 7% предпочитат да си подсигурят пътуването 91 дни преди него.

Важен момент също така са източниците, чрез които се информират за дадени туристически оферти и хората, с които се съветват. Личната препоръка се оказва с основна роля, като 30% споделят, че съвет от приятел или роднина е нещото, на което разчитат най-много при подбора на дестинация. Рекламата в интернет пространството е на второ място с 29%. Един от десет избира туристическата агенция като най-добър източник (11%), същият процент е и за избор от пътеводител. Социалните мрежи заемат 27% от общия брой, като този процент е по-голям сред по-младите туристи или тези под 35 години (33%).

Когато проучват местата, на които да отседнат, китайските туристи предпочитат основно (52%) хотели с 3 или 4 звезди. Доказателство, че стават все по-уверени, когато пътуват зад граница, може да се види и чрез избора на стила хотел. Само 15% предпочитат хотели в китайски стил и те са по-популярни сред по-възрастните туристи над  55 години.

Малко повече от половината или 52% предпочитат независими хотели с традиционен за страната, в която са отседнали, стил.

Китайските туристи са благоразположени към места, които може да не предлагат някои от услугите характерни за китайските нужди.

Когато дойде време за крайно решение основна роля изиграват и фактори като рейтинг, комфорт, допълнителни услуги и др. (вж. подр. в Таблица 3).

Таблица 3.

С нарастване на сектора на пътуващите неорганизирано, китайските туристи ще имат по-голям избор от дестинации. Това също така ще повлияе  на самия пазар, който ще  има възможност да предложи по-голям избор от маршрути.

Европа е най-популярна сред китайците като дестинация, която искат да посетят, като водеща страна там е Франция[21] .

Младите туристи предпочитат Европа – желаещите съставляват или 75 % от целия туристопоток към чужбина,  докато по-възрастните – Северна Америка и Австралия (55%). Но това са проценти на базата на изказани желания. След преглед обаче на статистиката по резервирани места от 2012 г. се оказва, че има голяма разлика между желанията и реално предприетите пътувания. Най-посещаваната страна в Европа е Италия, която заема осмо място[22]. Защо се разминават желания и реални посещения?

Отговорът на този въпрос може да се търси и в престижа на споменатите като желания страни. Франция е престижна дестинация от китайска гледна точка, но е по-непозната. Останалата част на Азия не звучи толкова престижно, но пък е позната. Съществува и друго нещо – което вече беше споменато -  а именно наличието на китайски знаци и китайско говорящи. Разбира се, факторите за подобно огромно разминаване са много, но може би тези изпъкват като най-отразили се на крайното решение.

Видяхме вече факторите, които влияят при избирането на мястото за престой, но трябва да отбележим и тези, които реално определят избора на страната. При въпроса кое е основното изискване, за да пожелаят да посетят дадена страна, безопасността излиза на първо място с 43%.

Въпреки че получаването на виза в много страни е облекчено за китайски туристи, това също остава водещо изискване. В таблица 4 по-долу е представен пълният списък от изисквания:

Основни факторипри избора на

дестинация

 
Безопасност 43%
Културно и историческо наследство 39%
Цени 30%
Кухня 29%
Качество на хотели и др. 20%
Улеснения при получаване на виза. 19%
Климат 19%
Възможност за пазаруванеМестни събития и фестивали

Политическа ситуация в страната

Благоразположеност на местните

към чужденци

Добра транспортна система

Чистота

Период на пътуване от летището

Медицинско обслужване

17%16%

13%

10%

 

9%

9%

4%

2%

Таблица 4.

По-подробни профили можем да направим на няколко групи от китайските туристи. Едната е тази на жените туристи (38%).  Последните изследвания[23] показват, че все повече жени в Китай предприемат пътувания извън страната с цел почивка (3,61 пътувания в последните пет години, докато при мъжете броят е 3,45). От гледна точка на бизнес пътуванията – на жените се падат 2,38  отново в последните пет години, при мъжете – 2,91.

Жените са по-склонни да пътуват, за да видят приятели или роднини, както и с цел образование. Храната (69%), както и пазаруването(56%) са популярни сред жените, но същото не се отнася за разглеждането на забележителности .

Туристките предпочитат сами да организират пътуването си (62%), отколкото това да бъде направено от определена агенция. Водят се повече от промоциите в даден пакет (37%)  и по-малко разчитат на социалните мрежи (24%).

Разликите в избора  на резервация при жените не са големи. Основният им избор пада върху три звездните хотели (26%), въпреки че процентът е по-малък от този при мъжете(35%).

Друга група са бизнес туристите. Със засилването на китайската икономика се разширява и групата на пътуващите с бизнес цели. Обикновено тази група в по-големия си процент е от хора под 35 години, докато пътуващите с цел отдих са повечето над тази възраст. В по-голямата си част са мъже, като се очаква това да се промени с оглед нарастването на процента жени, занимаващи се с бизнес. 43% от тях живеят в Пекин, Хонконг и Макао. Предпочитат 4 или 5 – звездни хотели (39%), резервациите се правят директно през сайта на хотела (36%). Изборът зависи и от допълнителните услуги, които се предлагат, без оглед на цената.

Групата на независимите туристи е „сформирана“ съвсем от скоро. Това е поколението на новите туристи. Данните показват, че 62%[24] от общия дял туристи предпочитат сами да организират пътуванията си. По-големият процент от групата е от  млади мъже и жени под 35 години (35%).  Чувстват се много по-уверени, използват нови технологии, което ги прави силно обвързани с интернет. Това пък от своя страна внася едно от основните им изисквания за достъпен Wi-Fi. Пътуват много по-често от останалите и остават за по-дълго (1,7 седмици). Повечето от тях също така са се обучавали в чужбина и се интегрират по-добре в чужда страна.  Основна роля при подбора на дестинация играят социалните мрежи (31%). Тук отново можем да споменем, че препоръката от роднина и приятел е голяма (19%).  Относно избора им за място за отсядане, те са склонни да останат както в 3-звездни хотели, така и в хостели. Популярните за тях дейности са разглеждане на забележителности, кухня, пазаруване. За разлика от останалите групи посочени до сега, тук процентът на посещение поради дадено събитие като концерт, театър е много по-голям (13%). Посочват се и разглеждането на забележителности, пазаруване, наличие на популярна верига ресторанти, както и всички останали дейности, изброени по-нагоре, но процентното съотношение е по-малко.

Като последна група ще отбележим тази на туристите под 35 години. За любимо занимание те отбелязват разглеждането на забележителности (69%), но все пак този вид дейност си остава най-характерна за групата над 35 години (78%). За тази група трябва да се отбележи, че предпочитат културни дейности, като концерти, фестивали и пр. Резервациите са основно през интернет и директните сайтове на даденото събитие. Склонни са на експерименти, не държат толкова много на сигурността в дадена държава, колкото това се изисква от по-старото поколение. Като най-популярна дестинация сред тях е Европа(75%), следвана от Азия (61%).

Какво ни показват всичките тези данни?

Най-важно е да разберем, че изграждането на определен проект за привличане на китайски туристи зависи от познаването на групата, на нейните желания и предпочитания. Целта е не просто привличане на китайски туристи. Китай е твърде голям и различен в отделните си части, както на географско ниво, така и на социално, за да подходим по еднакъв начин към всяка една от тях.

С какво България може да привлече този поток?

Трябва да се отърсим от традиционното си виждане за морето, планините, историята и т.н. При китайците традицията за ходене на море не съществува, като и получаването на слънчев загар не се смята за особено красиво. Относно планините – това далеч не е нещо, с което могат да бъдат впечатлени.  Въпреки че посочихме по-горе в данните, че голям процент предпочитат разглеждането на исторически забележителности, трябва да доуточним, че става въпрос за забележителности, популярни из цял свят – Айфеловата кула, Статуята на свободата, Замъкът на граф Дракула и т.н[25]. За този момент  популяризирането на българските исторически обекти е на ниво, което трудно може да излезе дори от рамките на Балканите. Историческите и природните ни забележителности, разбира се, могат да добият популярност, ако използваме други похвати за привличане, но те са включени към целия пакет. Както вече видяхме, китайците разчитат на мнението на роднини и приятели, така че до голяма степен може да се разчита на техните лични препоръки като вид реклама.

Ще се спрем на три елемента, които могат да спомогнат за развитието на туризма у нас и популяризирането му сред китайските туристи. Първите два са по-познати и имат известна практика у нас. Третият изисква съвсем различен подход. Тези етапи не бива да бъдат разглеждани отделно – целта е събиране на повече елементи в даден пакет. Китаецът иска да види за максимално малко време максимално много неща.

Ще започнем с нещото, с което сме достатъчно популярни в Китай, а именно българската роза. За никой не е тайна, че в този регион на България се стичат най-много азиатци, отколкото във всички останали. Едва преди няколко дни „Българско розово масло“ ЕООД подписа споразумение с китайска фирма, специализирана в изнасянето на този продукт[26]. Това е много добър шанс за България да направи реклама на Розовата долина[27] като дестинация.

Виненият туризъм също е добър избор в този случай. България е конкурентно способна на много други държави, що се отнася до качество на виното. Какво е винен туризъм?

Виненият туризъм безспорно е свързан с консумирането на вино – това е основното занимание. За да се нарече дадено пътуване винен туризъм, е необходимо то да има именно такъв фокус запознаване с традицията на винопроизводството. Виненият туризъм от своя страна цели да покаже богатството и уникалността на вината в отделен регион или цялата страна. Туристическите маршрути изследват винарски райони, представят се и се опитват специфични вина. Групите се придружават от енолог или специалист дегустатор. Това, което се случва, не е просто поредица от дегустации, а пълно изживяване и опознаване на региона. Отделя се значително време във всяка изба или завод, където се опитват различни вина. Дегустацията включва запознаване с историята на избата, нейните собственици, региона с неговите климатични и почвени характеристики, уникални сортове и технологията. Разглеждат се помещенията, където преминават етапите на винопроизводството. Лекцията продължава в дегустационна зала, която в редица случаи е мястото, където отлежават самите вина. Следва същинската част – на масата има не само бутилки, но и хляб, сирене и други ордьоври, съпътстващи дегустацията и др. Всяко вино подробно се представя и опитва. В отделни случаи се насърчава участието на госта в етапи от винопроизводството бране и мачкане на грозде, измерване на захарността и др. Подобни атракции се предлагат по време на гроздобер. Накрая на дегустацията гостите имат възможност да закупят вино директно от избата.

Пътуванията за винен туризъм стават все по-разнообразни и атрактивни. Предлагат се туристически пакети, които съчетават винения с други видове туризъм. Във Франция и Италия може да се наслаждавате на планините и паралелно с това да обикаляте винарските изби с раница на гръб. Много колоездачни алеи и пътища водят до изби, където сте винаги желан гост. Круизите по море или реки също са място, където виното е в центъра на пътуването.

Според постановление на Министерски съвет 162/13.07.1960 г. България е разделена на пет лозаро- винарски района.

Това са пет различни района, които могат да бъдат представени отделно и обвързани с други исторически или природни забележителности. За да направим връзка с предишния елемент – Розовата долина – ще посочим неговите особености. По южните склонове на Стара планина и в долината между нея и Средна гора се отглеждат основно сортовете „Червен мискет“, „Ризлинг“, „Ркацители“, „Каберне совиньон“ и „Мерло“. Тук се произвеждат главно бели сухи и полусухи вина, по-малко червени и ароматизирани вина. Вината са с характерен приятен плодов аромат, свеж и хармоничен вкус. Тези от местния сорт „Червен мискет“ са едни от най-добрите представители на белите вина у нас и се отличават с богат плодов аромат, елегантно тяло и нежен, запомнящ се после вкус. Това определено е добър избор за китайските туристи, тъй като този тип вина са по-леки, основно бели, които могат да са идеалният подарък за близък, заедно с мускала розово масло.

Тези елементи е добре да бъдат обвързани от дадено събитие – като добри предложения за случая са винарските изложби Винария, Салон на виното, Винен фестивал в Банско.

Но това отново е събитие на локално ниво, а за да привлечем китайски туристи имаме нужда от събитие, което ще е популярно в Азия. Тук опираме до третия елемент – музикален фестивал.

За тази цел можем да се възползваме от едно явление в друга част на Източна Азия, а именно Южна Корея и Халю вълната. Терминът Hallyu буквално означава „Корейска (културна) вълна” и се използва за първи път от китайска медия през 1999 година. Определението се отнася за стихийното явление предизвикано от корейските културни/медийни продукти, които все по-ентусиазирано биват приветствани на пазара в страните от цял свят. Особеното при Hallyu е това, че се е превърнала в безпрецедентна мания за корейска култура и се разпространява с удивителна скорост, минавайки през продукти базирани на филми, популярни песни и телевизионни драми, та стигаща до

храни, дрехи, аксесоари, мобилни телефони и прочие. Смята се, че има две големи корейски вълни. Първата се бележи от появата на сериала „Зимна Соната” (Winter Sonata) през 2004 г., а втората вълна тръгва от сериала „Момчетата над цветята” (Boys Over Flowers), който излиза 2008 г. И двете драми се радват на небивал интерес от аудиторията по цял свят. Сериалът „Daejanggeum“ добива такава популярност в Китай[28], че при среща на Генералния секретар на комунистическата партия на Китай – Ху Дзинтао и лидерът на южнокорейската партия „Ури“, Ху Дзинтао казва на госта си „Жалко, че не мога да гледам всеки ден  „Daejanggeum“, защото съм твърде зает.“.[29]

От друга страна големите компании в Южна Корея[30], свързани с Халю вълната желаят разрастване на своите пазари, основно в Европа. Това беше изказано като желание от организаторите на най-големите азиатски музикални награди МАМА, проведени на 22 ноември 2013 г..

Създаването на музикален фестивал на територията на България е добър начин за привличане и на китайски туристи. През 2013 г. Турция първа от Балканските страни направи такъв опит. В Истанбул през септември беше проведен т.нар. музикален фестивал “MusicBank”[31], който пожъна голям успех и събра фенове от цял свят – включително от Китай. Китайските фенове са познати в социалните мрежи като първите, които успяват да публикуват снимки или видео материали от дадени музикални събития, независимо от коя държава.

Подобен вид фестивал може да е рекламното лице на туристическия пакет, който да включва както винения туризъм и Розовата долина, така и музикални събития свързани с музика от България или Балканите. Това от друга страна е опит, който ние вече притежаваме[32].  Разбира се, проектът е мащабен по своето естество и включва участието не само на България, но това не го прави нереализуем. Съобразявайки се със спецификите при работа с китайски туристи и изготвяне на проекти, адекватни за времето си, можем да успеем в започналата вече борба за китайския пазар. Много страни предприеха специални програми към министерствата на туризма, за работа с китайски туристи.[33] Трудно бихме могли да се състезаваме с Австралия или САЩ, но това не означава, че не можем да постигнем необходимите и възможни успехи за страна като България. Внимателното проектиране и следене на пазара ще ни помогне да се ориентираме в тази променяща се среда, където все повече настъпва Китай.  От друга страна създаването на подобен проект ще помогне и за привличането на туристи не само от Китай. Трите елемента са добре познати – или в случая с третия – бързо добиващи популярност навсякъде по света. Те могат да бъдат използвани за развитието на туризма в България като цяло.

Примерни проекти за привличане на китайски туристи (или туристи от Източна Азия като цяло).

 

 

 

Групите, към които е най-добре да са насочени следващите проекти са тази на жените и на независимите туристи. Жените, защото халю вълната е по-популярна сред женската част на населението на Китай. Цветята и виното също са примамливи основно за женската част на населението. Другата група е тази на независимите туристи, които са по-склонни да рискуват при избора си на дестинация. И двете групи са сравнително нови и още не са сформирали своите предпочитания. Това е идеалната ниша, към която българските туристически оператори могат да насочат своите усилия.

Първи вариант[34]: примерни заглавия[35]: Следвай музиката; Цветя и музика и др.

Транспортът от летището, между градовете, между Турция и България е включен към цената.

Тръгване на 10.05.2014 г. от Пекин в 12:45ч.. Пристигане в София на 11.05.2014 г. – 09:05ч..

Настаняване в хотела до 12:00ч. Обяд. Обиколка на София от 15:00 ч. до 18 ч.

Стандартната пешеходна обиколка на София започва от площада до църквата „Св. Неделя”, като маршрутът включва и най-важните обекти в града:

•Църквата „Света Неделя“ ;

•Джамията „Баня-баши”;

•ЦУМ, сградата на хотел „Шератон“ и бившия партиен дом;

•Ротондата „Свети Георги”;

•Археологически музей към БАН;

•Площад Александър Батенберг;

•Градската градина;

•Църквата „Св. Николай Чудотворец”;

•Църквата „Св. София“;

•Храм – паметник „Свети Александър Невски“;

Връщане в хотела в 18:30ч.. Вечеря в 20:00 ч..

12.05.2014 г. – Денят на концерта[36].

От 12:00 ч. среща на изпълнителите с феновете. Раздаване на автографи и снимки.

17:00ч. Начало на концерта.

20:30 ч. Прибиране в хотела.

13.05.2014 г./ 12:00 ч. – Отпътуване за Казанлък.

Пристигане в 14:30 ч.. Настаняване до 15:00 ч..

18:00 ч. – Празник/ Фестивал/ Ден на розата.

20:00 ч. – Вечеря, поднесена с традиционните за региона вина.

14.05./10:00 ч. – Обиколка на:

•Музей на розата

•Исторически музей „Искра“

•Казанлъшката гробница

•Севтополис – Единственият цялостно проучен тракийски град.(на 7км от града)/ Долината на царете.

•Долината на розите. (на 7 км от града)

17:00- 20:00ч. – Свободно време.

20:00ч. Вечеря.

15.05.2014 г./09:30ч. Отпътуване за Пловдив.

Пристигане в 11:00ч.. Настаняване в хотел до 12:00ч..

12:00 ч.- Обяд.

14:00 ч. – Обиколка на града.

•Исторически музей.

•Древният град Филипополис.

•Античният театър.

•Пътуване до Кръстова гора.

20:00ч. – Връщане в хотела. Вечеря.

16.05.2014 г./ Свободно време до 17:00ч.

17:00- 19:30ч.– Концерт на класическа музика/народна музика в Амфитеатъра.

03:30ч. Отпътуване за Истанбул.

 

17.05.2014 г./13:00ч. – Пристигане в Истанбул . Настаняване в хотела.   Възможност за пешеходна обиколка с професионален екскурзовод: разглежда се старата част на Истанбул – Хиподрумът – център на живота на града, построен през 203 г. като огромно съоръжение за конни състезания. На Хиподрума са разположени Египетският обелиск, Змиевидната колона, Синята джамия /единствената джамия в Турция с шест минарета/, музеят “Св. София”– храмът на Божията премъдрост, който съчетава в себе си две религии, шедьовър на Византийската архитектура, превърнат при завладяването на Истанбул през 1453 г. от Османската империя в джамия. Бонус – Посещение на базиликата „Йеребатан сарнъджъ“ – най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул, приличащо на дворец. Резервоарът е разположен в историческия център на града, в района Султанахмет срещу катедралата „Св. София“. Самото название на резервоара «Цистерна на базиликата» означава водохранилище на храма „Св. София“. Интересно е, че тук е запазен единственият оригинал, оцелял до момента на горгоната Медуза.

15.30ч. – Трансфер до стадион Ülker Sports Arena[37] , където ще се проведе концертът в Истанбул. Обратен трансфер до хотела след приключване на концерта . Нощувка.

18.05.2014 г./09.00 ч. – „Круиз по Босфора” – екскурзията продължава час и половина. Гледката към двореца Долмабахче е невероятна, също и към двата моста, издигащи се величествено и свързващи двата континента. Минава се покрай летния султански дворец Берлербей и покрай крепостни стени, кули, джамии, резиденции, хотели, прекрасни вили и къщи на заможни фамилии. Следва посещение на Гигантския аквариум – Тюркоазоо – най-големият в Европа. Аквариумът се намира в един от най-големите търговски центрове на Истанбул – Форум Истанбул, където ще имате възможност да напазарувате от стотици световноизвестни марки[38].

19.05.2014 г./10:00ч. – Отпътуване за „Принцовите острови“. Посещение на най-големия остров от архипелага Буюк Ада. Възможност за разходка с файтон или велосипед, посещение на гръцкия манастир „Св. Георги”, джамията „Хамидие”, нос Дил. Връщане в Истанбул.

20.05. 2014 г./9.00 ч. – туристическа програма по желание: панорамна разходка с корабче по Босфора: новият султански дворец „Долмабахче“, „Чираан Палас“ – бивша султанска резиденция, превърната в един от най-престижните хотели в света, кварталът „Ортакьой“, отбранителните крепости „Румели Хисар“ и „Анадолу Хисар“, летният султански дворец „Бейлербей“, Кулата на девицата и посещение на Вселенската патриаршия с църквата „Св. Георги“. 12.30 ч. – туристическа програма по желание: разходка с автобус до азиатската част на Истанбул, посещение на новия султански дворец “Долмабахче” – бароков дворец, известен с широките си украсени зали и мраморни бани, както и с картинната си галерия.

21.05.2014 г. Отпътуване към Пекин.

 

 

Втори вариант: Примерни заглавия: Балкански вампири и музиката на Азия[39]; Мистичните Балкани и др.

Тръгване на 10.05.2014 г. от Пекин в 12:45ч.. Пристигане в София на 11.05.2014 г. – 09:005ч..

Настаняване в хотела до 12:00ч. Обяд. Обиколка на София от 15:00 ч. до 18 ч.

Стандартната пешеходна обиколка на София започва от площада до църквата „Св. Неделя”,като маршрутът включва и най-важните обекти в града:

•Църквата „Света Неделя“ ;

•Джамията „Баня-баши”;

•ЦУМ, сградата на хотел „Шератон“ и бившия партиен дом;

•Ротондата „Свети Георги”;

•Археологически музей към БАН;

•Площад Александър Батенберг;

•Градската градина;

•Църквата „Св. Николай Чудотворец”;

•Църквата „Св. София“;

•Храм – паметник „Свети Александър Невски“;

Връщане в хотела в 18:30ч.. Вечеря в 20:00 ч..

12.05.2014 г. – Денят на концерта.

От 12:00 ч. среща на изпълнителите с феновете. Раздаване на автографи и снимки.

17:00ч. Начало на концерта.

20:30 ч. Прибиране в хотела.

13.05.2014 г./ 12:00 ч. – Отпътуване за Казанлък.

Пристигане в 14:30 ч.. Настаняване до 15:00 ч..

18:00 ч. – Празник/ Фестивал/ Ден на розата.

20:00 ч. – Вечеря, поднесена с традиционните за региона вина.

14.05.2014 г./10:00 ч. – Обиколка на:

•Музей на розата

•Исторически музей „Искра“

•Казанлъшката гробница

•Севтополис – Единственият цялостно проучен тракийски град.(на 7км от града)/ Долината на царете.

•Долината на розите. (на 7 км от града)

17:00- 20:00ч. – Свободно време.

20:00ч. Вечеря.

15.05.2014 г./09:30ч. Отпътуване за гр. Русе. (Малката Виена)

До 13:00 ч. Настаняване в хотел

Възможност за вело-обиколка на града.

14:00 ч. – Посещение на Историческия музей.

 

Около 15:10 ч. се стартира пешеходната обиколка с площад „Александър Батенберг“, история за площада и сградите около него – улица„Александровска“, известна със своята интересна архитектура, сгради, търговски къщи и магазини. Центърът  „Елиас Канети“, Доходното здание (Театъра), Паметника на Свободата, Операта и църквата Света Троица, една от най-старите в България..

16.05.2014 г.

Пристигане в Синая. Разглеждане  на Синая: планински  град и курорт,  наричан „Перлата на Карпатите” най- вече заради  ограждащия го  величествен  планински пейзаж. Пешеходна разходка из центъра на града. Настаняване в хотел. Нощувка.

17.05.2014 г.

Закуска. Разглеждане  на замъка „ Пелеш” /бивша  лятна  резиденция  на румънските  крале/. Посещение на замъка „ Бран”, известен  още като замъка на „Дракула”- лобната резиденция  на Влад Дракула , впечатляваща средновековна  крепост, забулена  в мистерия, построена между  1377 г. и 1382 г.  върху скала  висока 60 м. Свободно време в  района на замъка. Отпътуване за Брашов – живописно средновековно градче в Трансилвания. Туристическа програма: Черната църква – най – голямата готическа катедрала в Източна Европа, построена 1383 г. и реконструирана 1477 г., църквата „Св. Николай”. Свободно време в Брашов. Връщане в хотела в Синая. Нощувка.

18.05.2014 г.

Отпътуване  за Букурещ. Разглеждане   на румънската столица – град на контрастите, един от най-големите градове в Централна  и Източна  Европа, известен още като „Малкия Париж„[40]. Панорамна обиколка  на града с местен екскурзовод: Триумфалната арка, Атене,  Народния  театър , Парламента, Патриархалната  катедрала, Университета, Площада на Революцията , площада  на Победата, Кралския дворец.

19.05.2014 г.

Денят на концерта.

От 12:00 ч. среща на изпълнителите с феновете. Раздаване на автографи и снимки.

17:00ч. Начало на концерта.

20:30 ч. Прибиране в хотела.

20.05. Ден за пазаруване в „Малкия Париж“.

21.05.2014 г. Отпътуване.

 

Трети вариант: Примерни заглавия: По пътя на цветята и виното; Пътят на боговете и др.

Тръгване на 10.05.2014 г. от Пекин в 12:45ч.. Пристигане в София на 11.05.2014 г. – 09:005ч..

Настаняване в хотела до 12:00ч. Обяд. Обиколка на София от 15:00 ч. до 18 ч.

Стандартната пешеходна обиколка на София започва от площада до църквата „Св. Неделя”,като маршрутът включва и най-важните обекти в града:

  • Църквата „Света Неделя“ ;
  • Джамията „Баня-баши”;
  • ЦУМ, сградата на хотел „Шератон“ и бившия партиен дом;
  • Ротондата „Свети Георги”;
  • Археологически музей към БАН;
  • Площад Александър Батенберг;
  • Градската градина;
  • Църквата „Св. Николай Чудотворец”;
  • Църквата „Св. София“;
  • Храм – паметник „Свети Александър Невски“;

Връщане в хотела в 18:30ч.. Вечеря в 20:00 ч..

12.05.2014 г. – Денят на концерта.

От 12:00 ч. среща на изпълнителите с феновете. Раздаване на автографи и снимки.

17:00ч. Начало на концерта.

20:30 ч. Прибиране в хотела.

13.05.2014 г./ 12:00 ч. – Отпътуване за Казанлък.

Пристигане в 14:30 ч.. Настаняване до 15:00 ч..

18:00 ч. – Празник/ Фестивал/ Ден на розата.

20:00 ч. – Вечеря, поднесена с традиционните за региона вина.

14.05.2014 г./10:00 ч. – Обиколка на:

  • Музей на розата
  • Исторически музей „Искра“
  • Казанлъшката гробница
  • Севтополис – Единственият цялостно проучен тракийски град.(на 7км от града)/ Долината на царете.
  • Долината на розите. (на 7 км от града)

17:00- 20:00ч. – Свободно време.

20:00ч. Вечеря.

15.05.2014 г.Отпътуване в посока Мелник по пътя разглеждане на Рилски манастир. Следобедна дегустация във винарна Дамяница. Около 19:00 ч. настаняване в хотел в Мелник. 20:00 ч дегустация на вина, вечеря и фолклорна програма във винарната на хотела, нощувка.

16.05. 2014 г. Закуска. Посещение на Роженски манастир, отпътуване към Пловдив. По пътя разглеждане на Банско (обяд в Молерова къща). Късно следобед пристигане и настаняване в хотел в Пловдив. 19:00 ч. – дегустация на вина от региона, вечеря и фолклорна програма в къщата на виното Вила Винифера в село Брестовица. Връщане в Пловдив. Нощувка.

17.05. 2014 г. Закуска. Отпътуване към Кърджали по пътя разглеждане на природния феномен Скалните гъби и посещение на античен и средновековен Перперикон с беседа за възникването на производството на вино по тези земи по времето на траките. Обяд в подножието на паметника, посещение на манастирски комплекс Успение Богородично, настаняване в хотел на брега на язовир Кърджали, едночасова разходка с корабче по язовира, вечеря с рибни специалитети в плаваща таверна, нощувка.

18.05.2014 г. Закуска. Отпътуване в посока Ивайловград. По пътя посещение на светилището на Орфей при село Татул, селски обяд в село Аврен. Настаняване в хотел в Ивайловград, дегустация и вечеря във винарска изба Ямантиев, нощувка.

19.05.2014 г. Закуска. Отпътуване в посока Хасково по пътя разглеждане на местността Глухите камъни, обедна дегустация и обяд в избата в село Стамболово. Продължаваме към град Хисар настаняване в хотел, 17,00 ч. – дегустация на вина от царската колекция на винарска изба Розова долина в Царската къща в град Баня /на 10 км. от Хисаря/ и разглеждане на къщата, вечеря и нощувка в хотела[41].

20.05. Отпътуване.

Това са само примерни пакети, към които могат да бъдат добавени или премахнати събития. Основното, което има значение при оформяне на такъв пакет е и звездите или музикалните фестивали, които България може да привлече за тази цел. От тук вече ще могат да се определят цени на продуктите и продължителност. Подобен пакет трябва да върви под името на нещо познато вече за китайските туристи – известна личност или музикален формат. Всичко останало е само малко допълнение към основната дейност, а именно концертът, на който туристът може да се снимка с известни из цяла Азия личности или да получи автограф, който да покаже в къщи. Предлагането на само отделна част от тези проекти е неефикасно, с оглед на незаинтересоваността на китайския турист от определен исторически или друг обект от природно или културно естество.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Библиография:

  1. Казачка,Д.,Стъпването на Китай на туристическия пазар – предизвикателство за световния туризъм, Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Геолого-географски факултет, книга 2, том 102,София,2010
  2. Кръстева,А., Имиграцията в България, София, 2005
  3. Bond,M., Oxford handbook of Chinese psychology,Oxford University Press, 2010

Интернет източници:

  1. Бранимир Ботев: Подготвяме споразумения със съседните балкански държави за китайския пазар, 2013  http://www.mi.government.bg/bg/news/branimir-botev-podgotvyame-sporazumeniya-sas-sasednite-balkanski-darjavi-za-kitaiskiya-pazar-1454.html

Използван на 20.01.2014

  1. Живкова,П., Изнасяме розово масло за Китай, 2014 http://pressadaily.bg/publication/32568-%D0%98%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%8F%D0%BC%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9 Използван на: 20.01.2014
  2. Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013,http://bulgariatravel.org/data/doc/017_Bulgarskaroza-BG_3018.pdf  Използван на:20.01.2014
  3. Илиев,Г.,Ин и ян на китайския турист,2006, http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2006/01/07/234537_in_i_ian_na_kitaiskiia_turist/ Използван на: 24.01.2014
  4. Интернет блог,2013 http://www.soompi.com/2013/09/13/kbs-music-bank-09-13-13-music-bank-in-istanbul-special/#.Uu6GLfttb2p   Използван на: 24.01.2014
  5. Beijing Releases 2011 Average Income and 2012 Social Insurance Wage Base http://www.china-briefing.com/news/2012/04/13/beijing-releases-2011-average-income-and-2012-social-insurance-wage-base.html Използван на: 03.01.2014
  6. Cai,J., The first wave of Korean wave in China http://journeyeast.tripod.com/korean_wave_in_china.html Използван на:20.12.2013

 

  1. Capturing the Full Opportunity Behind China’s Explosion in Travel and Tourism, 2013  http://www.bcg.com/media/pressreleasedetails.aspx?id=tcm:12-151083  Използван на: 20.01.2014

 

  1. Dae Jang Geum Makes Hallyu History, 2011http://mwave.interest.me/enewsworld/en/article/711/china-hallyu-report-the-shifting-tide-of-hallyu-in-china   Използван на: 02.01.2014г.

 

  1. China´s new national tourism strategy set to increase outbound tourism 2013http://www.hospitalitynet.org/news/4059966.html  Използван на: 02.01.2014 г.
  2. Chinese Luxury Consumer Survey 2013 http://www.hurun.net/usen/NewsShow.aspx?nid=408  Използван на: 03.01.2014
  3. Salmon,A., Korea’s S.M. Entertainment: The Company That Created K-Pop 2013  http://www.forbes.com/sites/forbesasia/2013/07/31/koreas-s-m-entertainment-the-company-that-created-k-pop/ Използван на: 20. 12. 2013

 

  1. Svanström, J., Chinese International Travel Monitor,2013 http://press.hotels.com/citm/  Използван на:12.12.2013

 

 

 

[1] Бранимир Ботев: Подготвяме споразумения със съседните балкански държави за китайския пазар, 2013  http://www.mi.government.bg/bg/news/branimir-botev-podgotvyame-sporazumeniya-sas-sasednite-balkanski-darjavi-za-kitaiskiya-pazar-1454.html Използван на 20.01.2014

[2]Илиев,Г.,Ин и ян на китайския турист,2006, http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2006/01/07/234537_in_i_ian_na_kitaiskiia_turist/ ;

Bond,M., Oxford handbook of Chinese psychology,Oxford University Press, 2010

[3]Кръстева,А.,Имиграцията в България, София 2005, стр.80

[4] Кръстева,А., Имиграцията в България, София, 2005

[5] Илиев,Г.,Ин и ян на китайския турист,2006, http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2006/01/07/234537_in_i_ian_na_kitaiskiia_turist/

[6]Capturing the Full Opportunity Behind China’s Explosion in Travel and Tourism, 2013  http://www.bcg.com/media/pressreleasedetails.aspx?id=tcm:12-151083 20.01.2014

[7]Пак там.

[8]С цел почивка или бизнес.

[9]BostonConsultingGroup

[10]„Следването“ е термин от социалните мрежи и означава популярност.

[11] Online Travel Agency

[12] Inter Continental Hotels Group

[13] Svanström, J., Chinese InternationalTravel Monitor,2013 http://press.hotels.com/citm/Използван на:12.12.2013

[14]Chinese Luxury Consumer Survey 2013 http://www.hurun.net/usen/NewsShow.aspx?nid=408 Използван на: 03.01.2014

[15]Тук и по-нататък в текста не става въпрос за национална кухня, а за наличието на  познати за китайците вериги ресторанти.

[16]  China´s new national tourism strategy set to increase outbound tourism 2013 http://www.hospitalitynet.org/news/4059966.html Използван на: 03.01.2014

[17]Beijing Releases 2011 Average Income and 2012 Social Insurance Wage Base http://www.china-briefing.com/news/2012/04/13/beijing-releases-2011-average-income-and-2012-social-insurance-wage-base.html Използван на: 03.01.2014

[18]Всички таблици в тази разработка са направени на базата на предоставените от „ Huranreport“ и „ChineseInternationalTravelMonitor“ данни.

[19]Това може да се обясни и с факта, че Макао е сред най-популярните хазартни центрове в света.

[20]Наличието на известни вериги ресторанти.

[21]Класация според изказано желание за посещение – На първо място е Австралия, следвана от Франция, Нова Зеландия, САЩ, Швейцария, Сингапур, Хонконг, Тайван, Великобритания, Канада.

[22]Класация на реално посетените страни – САЩ, Хонконг, Тайланд, Япония, Сингапур, Малайзия, Южна Корея, Италия, Франция, Австралия.

 

[23]http://www.scmp.com/news/article/1185834/mainland-chinese-women-top-worldholding-senior-business-roles-survey-shows

[24]Може да съществува дублиране в определени случаи. Няма как да бъдат разделени на конкретни проценти: жени, независими и др. Има независими туристи жени; бизне пътуване може да е съчетано с почивка. Поради тази причина изследванията показват приблизителни проценти на групите.

[25] Bond,M., Oxford handbook of Chinese psychology,Oxford University Press, 2010

[26]Живкова,П., Изнасяме розово масло за Китай, 2014   http://pressadaily.bg/publication/32568-%D0%98%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%8F%D0%BC%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9 Използван на: 20.01.2014

[27]Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013,http://bulgariatravel.org/data/doc/017_Bulgarskaroza-BG_3018.pdf (Подобен тип рекламни материали обаче, както вече беше посочено, трябва да бъдат преведени и на китайски език.); Използван на:20.01.2014

[28]′Dae Jang Geum′ Makes Hallyu History, 2011 http://mwave.interest.me/enewsworld/en/article/711/china-hallyu-report-the-shifting-tide-of-hallyu-in-china Използван на: 02.01.2014г.

[29]Cai,J., The First Taste of Korean Wave in China http://journeyeast.tripod.com/korean_wave_in_china.html Използван на:20.12.2013

[30]Salmon,A.,Korea’s S.M. Entertainment: The Company That Created K-Pop 2013http://www.forbes.com/sites/forbesasia/2013/07/31/koreas-s-m-entertainment-the-company-that-created-k-pop/ Използван на: 20. 12. 2013

[31]Интернет блог,2013 http://www.soompi.com/2013/09/13/kbs-music-bank-09-13-13-music-bank-in-istanbul-special/#.UukJNvtmOQA   Използван на 24.01.2014

[32]Пример за организиране на фестивал от по-голям мащаб и то по времето на социализма: http://www.vbox7.com/play:caadb127 Използван на: 24.01.2014

[33]Svanström, J., Chinese International Travel Monitor,2013   http://press.hotels.com/citm/chapter-ten/ Използван на: 12.12.2013

[34]В имената на пакетите винаги трябва да са посочени и имената на основните изпълнители на концерта. Или на фестивала – ако той е популярен сред азиатските страни. Пр. MusicBank, MAMAи др.

[35]Добрата реклама тръгва още от името. Колкото то е по-примамливо, толкова повече шанс има един продукт.

[36]Тук, както и по-надолу става въпрос за К-поп концерт, към който са включени няколко групи. Може да се работи и към създаването на нов фестивал, който да се провежда само на Балканите и да е обвързан с популяризирането на азиатската музика в този регион.

[37]Мястото е избрано, тъй като там беше проведено MusicBank през 2013 г.

[38]Времето отделено за пазаруване, както и възможностите са основни при изготвянето на проект ориентиран към китайските туристи.

[39]Колкото и странно това заглавие да звучи от българска гледна точка, тематиката около вампирите се оказва доста печелившо средство.

[40]„Малкият Париж“ и „Малката Виена“ звучат много по-престижно, отколкото Букурещ и Русе. При представянето на пакета, трябва да се има предвид и този малък детайл.

[41]Интересен е похватът началното и крайното място да се едни и  същи. В случая – Розовата долина. Това предполага идеята за цялост и завършеност на пътуването.