Идеалът за красота. Сравнение между България и Япония. (След Освобождението и Мейджи) 1878-1876

Създадени в различни времена и сред различни народи съществуват редица модели на идеала за красота. Относителността на това понятие е неоспорим факт, също както разбирането, че то е исторически обусловено и зависи изцяло от епохата, която го формира, и в която то се реализира.  Едуард Фукс, автор на забележителното изследване върху история на нравите, пише, че идеалът за красота е другото изразяване на  особените жизнени закони и жизнени интересни на епохата в техните главни тенденции. За съжаление повечето изследвания в тази насока обръщат основно внимание върху женската красота. Известен факт е, че тенденциите пък от своя страна биват забравяни, но не за дълго. Това  се наблюдава при идеала за мъжката красота, която в древността е наравно със женската, а сега търпи едно преоткриване.

За по-доброто систематизиране е добре да се започне от по-близкия ни проблем – красотата на българката след Освобождението, за да можем да я сравним с промените, които настъпват при японката в периода Мейджи и след това.

Като основни периоди, в които настъпва поврат в идеала за красота са:от Освобождението до 1944г., от 1944г. до 1989г., от 1989г. до наши дни.

Иван Хаджийски е може би един от първите български учени, обърнали внимание на въпросите, свързани със значението на женската красота в обществения живот, стига до извод подобен на този на Фукс в книгата си „Любов и брак“: „Самият идеал за външна хубост – пише той – се мени в зависимост от груповия идеал за личността.“ Особено ярко се откроява този извод при рязката смяна на модела, по който функционира българското общество след Освобождението. Заедно със създаването на новата държава и модернизацията на обществото като цяло, се създава и нов идеал за женската красота. Корените на тази промяна могат да се открият още през Възраждането сред занаятчийско-търговкото съсловие и интелегенцията, живеещи в градовете, а след Първата световна война, тя започва да се проявява и в селата, макар че традиционния модел и съответно идеал там живеят до колективизацията в средата на XXвек.

Какво се случва в света на модата в края на XIX и първата половина на XXвек? Важно е първо да се спомене какво се случва в света по това време, защото именно тези промени обуславят и промяната в модата и идеала за красота. Това е времето на бурни промени, следващи обществените катаклизми на две световни войни, зараждането и успехите на феминисткото движение, появата на електричеството, телефона, радиото, киното, автомобила. И най-накрая това е епохата на Бел епок – красивата епоха до Първата световна война; новата жена на Поаре – френски кутюрие (1879г.-1944г.), освободена от долни фусти и стегнати корсети; модата на 20-те години, отразяваща свободите, отварящи се пред жените в кариерата, образованието и избора на професия, женствеността на 30-те години динамично сменят подробностите в идеала, а модната индустрия често е техен креатор и куратор.

Всичко това се отразява в творчеството – било то чрез художествени или литературни образи. В тази епоха „две хубави очи“ стават еталон. Няма как тук да не споменем за навлизащата реклама в българското общество, която по думите на Норман Дъглас „може да разкрие идеалите на всяка нация“. Именно в нея за този период можем да открием най-добрите източници за това кое е красиво. От една страна рекламата оформя желания, според идеала, а от друга – посочва верния и най-кратък път до него.

След Освобождението започват да излизат „женски журнали“, които предлагат благоприятна почва за реклами на козметични, галантерийни и текстилни стоки, които в своята цялост оформят образа на красавицата. Тук трябва и да отбележим заключението на Иван Илчев, което прави в изследването си върху реклмата: „Твърде малко от рекламите през Възраждането бяха насочени към българките“. Но това, което се променя е, че именно от началото на XXвек, именно българките стават обект за въздействие по отношение на „луксозни“ стоки.

Какви са предпочитанията в този пръв разглеждан период? Неминуемо те все още се влияят от народните традиции. Доказателство за това са предпочитанията към бяло лице и сияйна кожа. На това отговаря внасянето на пудрата. Това е е било една сигурна инвестиция, тъй като бялото лице е от традиционния български идеал за женска красота, за който: „побеляла-разхубавяла“ – е вярната формула. Народният певец оприличава бялото женско лице на „сняг“ или „бяло сиренце“, а българката е знаела и прилагала наред с редицата магически и козметични практики, които днес бихме нарекли „екологични“ – измиване с роса, събрана от житни класове; с вода, в която месачката на хляб плакне ръцете си; с хума, размита с прясно мляко. С незабавен ефект било „белилото“, известно още като „турско белило“ или „обаян живак“, което обаче се използвало с поговорката: „Трай,  бабо,  за хубост“, защото често изгаряло лицето и се белело.

Използването на пудра не е единственият метод за придобиване на желаната от всяка красавица кожа. Предлагат се и специално разработени кремове за бяла кожа. Интересно е, че в журналите се появяват и реклами на зъболекарски кабинети – това се явява новост (в сравнение с традиционната практика). За тези, които не мога да си позволят луксозни стоки, журналите предлагат практични съвети от народната козметична практика, въпреки че е спорно дали това е по-евтиният вариант.

Българската красавица от първата половина на XXвек има възможност да избира между вносното и родното производство. Това дава голям избор на българките, които  обаче основно залагат на чуждата продукция. Появява се и практиката на отстраняване на козметични дефекти, предшестващи козметичните операции. Предлага се отстраняване на бръчки, пъпки, „лекета“(петна по кожата) и др. Стига се до извода, че „признато е от всички (и лекари), че индивидуалните масажи на кожата са единствено средство за запазване на красива, свежа, гладка и без дефекти кожа.“

И ако полагането на крем или пудра и масажът са леко и приятно занимание, то запазването във времето на свежа и стегната кожа на лицето е начинание трудно постижимо и изискващо жертви. До този извод безспорно води рекламта на бандажа „Глория“, който изисква всяка жена или  мъж след 25-та си година да носят „ ежедневно по половин час. Всеки знае – продължава разяснението към рекламата, че един от най-ужасяващите признаци на старостта е отпуснатата гуша и гънките по нея.“

Традиционните народни козметични практики са насочени към постигане на бяла кожа, румени бузи, черни вежди. В града, новият век носи и ново детайлизирано „изписване“ и индивидуализиране на красивото лице. За разлика от традиционния идеал, който изисква хубавицата да бъде с бяло-червено лице, черни очи и руси коси, новият идеал допуска хубавиците да бъдат „черноока-брюнетка, синеока-блондинка и кестенява“, както научаваме от обявата, разгласила конкурс за красавици през 1911г.

Може би най-драстична промяна в образа на градската хубавица настъпва в прическата. Косите често се оставят открити, вдигнати на кок или украсени по различен начин и с различна форма шапки, воали,диадеми. Периодът на Първата световна война и трудните времена след нея в европейски мащаб налагат нова визия на „работещото момиче“ и косите противно на хилядолетната традиция се подстригват къси – „а ла гарсон“.

Променят се и възгледите по отношение на фигурата. Закодираната във фолклора като „тънка, висока“ снага, всъщност изисква пищни женски форми, които отговарят на формулата „здрав си, хубав си“ и издават заложби за многобройно потомство и издържливост в усилния селскостопански труд. Градската жена също иска да има стройна фигура, но нейните характеристики биха смутили всеки трезвомислещ селски стопанин. По този повод Иван Хаджийски пише, че „нашият селянин, който иска да вижда в лицето на жена си трудеща се другарка, обича и възпява бялата и червена мома, лъхаща на здраве и сила. На него една бледа, мечтателна жена, с влажни клепки, би изглеждала болна. Тя би будела в него повече съжаление, отколкото любов.“  И ако в началото на XXвек акцентът пада върху пищните форми, пристегнати в корсет, то през 20-те години идва модата на скъсените поли.

Модел за подражание по това време стават актрисите, които често се появяват като манекенки в женските модни журнали, измествайки аристократките от водещата модна роля в обществото. Утвърждаващият се в световен мащаб Холивуд диктува женските съдби в България.

Какво се случва обаче с японката в този период? Тук тя няма възможностите, които има българката. Въпреки че разгледаните по-горе примери са основно модели на градската жена, за японката дори градската жена не е могла да си позволи подобни козметични промени. Традицията е много силна, единствено гейшите имат право да използват козметични продукти, тъй като те се оправдават с професията си, докато обикновената жена е трябвало да бъде здрава, за да може да роди здрави деца. За съжаление няма и как да проследим идеала за красота през списанията, както беше направено с българките, тъй като списания за красота и мода през периодите Мейджи(1868г.-1912г.) и Тайшо(1912г.-1926г.) няма, те успяват да си пробият път чак през Шова(1926г.-1989г.).

Това, с което се характеризира пердиода  Мейджи е силната уестернизация. Отварянето на Япония към света, несъмнено оказва влияние върху конструирането на идеала за красота при жените. Но в самото си начало нещата изглеждат все още по друг начин. Жената трябва да е здрава, с жилави крайници и неуморна жизненост. Разказ от епохата показва колко незначителен е външният вид в този период: „ Никога не сме имали време сутрин да си сложим грим. Смяташе се, че момиче, което прекарва време пред огледалото не е в полза на никого. Фермерска дъщеря, която си слага грим или има прическа – никога няма да си намери съпруг.“ Важно се оказва не толкова външният вид, колкото поведението – смирена, тиха и внимателна. Въпреки обаче сеграгирането от правителството на гейшите те все още продължават да бъдат пример за красота сред мъжете, притежавайки качества, които липсват на жената от този период – наречена рйосай кенбо.

Големият поврат идва с периода Тайшо, който носи със себе си типично западни течения. Жената рйосай кенбо е заменена с „мога“ или т.нар. модерна жена. Женското тяло се превръща в център на дискусии, свързани с класа, морал, национална лоялност, прогрес и модернизация, ролите на половете и сексуална свобода.

През 20-те години се появяват, както и в България сенките за очи, но те са използвани главно от „мога“ –млади момичета повлияни от Холивуд, като особеното отново е, че те не са за всекидневна употреба.

Първо и най-важно е, че модерното момиче в този период е определяна според своето тяло и по-конкретно със своята къса коса и дълги, прави крака. Точно това стават символите на прогреса, уестърнизацията през XXвек.  Това символизира и скъсването й с традиционната японска жена, чиято основна роля е репродукцията.

През 60-те години все повече жени започват да си слагат грим, както и изкуствени мигли, под английско влияние –тогава популярна в Япония е английският модел Туиги, която популяризира точно тези продукти.

Въпреки че сме свикнали да свързваме японките с бяла кожа – това не винаги е било така. Както беше споменато и за предишните периоди, това е било възможно единствено за гейшите. Ръста в инкономиката довежда до нов идеал за красота – тъмната кожа, която е популярна през 50-те, 70-те, и късните 90-те години. Момичетата „гангару“ , предимно ученички са представителки на тази мода.

След Втората световна война настъпват нови процеси, както в България така и в Япония. Новото правителство в България има друго виждане за жената, различно от това, което е господствало до този момент. Женствеността определено не е желаният модел. Какви са били предпоставките за реализацията на този идеал? В трудовете на марксистките теоретици от самото начало залягат идеи да се освободят жените от властта на патриархалните отношения чрез разрушаване на установени йерархични модели на тогавашното капиталистическо общество. Още от първите години на социалистическата епоха социалното законодателство в България променя социалния и професионалния статус на жените. Огромно е и усилието на официалния дискурс, развит в богата документация и медиите,  за поставянето им в едни нови рамки и роли, задаващ въпроса за участието на жените на национално и местно равнище, в обществения живот, производството и политиката. Не липсва интерес и към сферата на изкуствата – поезия и разкази от жени и за жени; редовни информации за тематични общи художествени изложби , където се открояват и характерните примери на българската жена в съществуващите иконографски схеми. Новите обстоятелства променят не само вътрешния, но и външния облик на жената, която изоставя своите досегашни физически дадености и смело се потапя във водите на първичната безполовост. Сериозността на женските лица и здравата, солидна конструкция на телата, става изражение на новите черти в характера и съзнанието. Изкусителната жена, приканваща с поглед, е неприложима към социалистическите идеали, в които няма място за сексуалност и привличане. Тук задоволяването на човешките пориви (включително плътските), е проектирано някъде в неопределеното бъдеще. Както пише Б. Гройс, комунистическата идеология „изисква от човека овладени емоции, търпение, отказ от непосредственото удовлетворение на желанията в името на едно колективно щастие в бъдещето”.

Какво се случва  със света на рекламата? Виждаме един рекламен език/код, натоварен със задачата да пропагандира техническия прогрес и равенството между половете. Той обаче е закован на място, от което не може да произлезе никакво работещо рекламно и активно послание, способно да повлияе на пазара — просто защото самият пазар не се е нуждаел от него. Пазар, в който няма реална конкуренция, не се нуждае от реклама. Нежната и аристократична визия от предишния период  е обявена за символ на капитализма. Петър Воденичаров отбелязва, че при прелистването на вестник Работническо дело от 50-те години, прави впечатление настъпване на нова образност, често изцяло лишена от сексуална привлекатлност – тази на силните жени: трактористки, химички, бригадирки и др.

След катастрофата във Втората световна война, Япония също предприема нова политика спрямо жените. Нео-конфуцианството започва да обуславя настъпващите процеси. Отново на преден план излизат качествата на жената да е добра съпруга и майка, външните характеристики отново губят пред традицията. Властта опитва да елеминира всяко свидетелство за уестернизация – забранено е на жените да носят мъжки дрехи, късите прически, символът на промяната, наречен от някои изследователи, също биват строго забранени. За сметка на това през този период жените печелят повече права относно образование и работа. Загубите в мъжка сила след Втората световна война, определят новото място на жената в обществото като водещо. Това от своя страна предопределя победата на жените за техните права. Един път получили повече права, жените започват да изменят и външния си вид.

Нов период настъпва след падането на режима в България. Американската култура отново, както през 20-те години започва да си пробива път. Близостта на Сърбия и културата й също оказват влияние над българките. Като сборен комплекс се появява тежкият грим, отговарящ на поп-фолк културата. Дългото неглежиране на жената избухва под формата на разкрепостеност във външния вид. Идеалът вече е космополитен. Интересното е, че дълго ценената бяла кожа губи ценноста си, заменена от по-тъмната такава, отново по западен образец. Много често идеалът се оказва нереален и труден за постигане, това довежда на дневен ред все по-нарастващата нужда от пластични операции. Жената е изправена пред ново предизвикателство – невъзможността да отговаря на идеала наложен от световната модна индустрия. В един момент тежкият грим не е достатъчен, леките козметични процедури също. На преден план излиза хирургичната намеса. Като основно в началото тя е ситуирана в шоубизнеса, но с времето си проправя път и сред обикновените българки. Като основни корекции, които се правят са на устните и по-често гърдите. Желанието за придобиването на „Барби вид“ е все по-голямо, въпреки многобройните предупреждения за опасностите, които тези процедури крият.

Япония също не успява да избяга от рязкото навлизане на пластичната хирургия в живота дори на обикновените японки. Както и в България в началото, това са процедури характерни за жените от шоубизнеса, но с времето стават все по-използвани от всички. Тук основни поправки са в очите – операциите за двоен клепач са най-честите не само в Япония, но и в Азия като цяло. И ако в България се набляга на по-тъмния цвят на кожата, то в Япония избелването на кожата е неизменна част от идеала за красота. Друга тенденция е визията „кауаии“, която доста често отговаря на аниме героините. Това кореспондира пряко с влиянието на поп-фолка в България.

И ако женската красота е подложена на обсъждане, дефиниране, анализ и синтез от хилядолетия, за мъжката се говори рядко и неопределено – сякаш или не съществува или не е от особено значение. Още по-малко данни за идеала за мъжка красота можем да намерим в спомените от времето след Освобождението. В рекламите от този период присъстват, както стана ясно по-горе основно продукти за жени, като едно от редките изключения е рекламата за бандажа „Глория“, който е препоръчван и за мъже. Поради малкото сведения за идеала за мъжка красота в пресата, такива можем да потърсим в устойчивите сравнения, някои от които запазени и до днес. Според народната традиция, все още много силна в първите годин на XX век, мъжът трябва да е: „Як (силен) като бик.“; с брада „остра като четина“, с „врат като на бик“, „ръце като лопати“, „висок като фиданка в градина“ и „едър като планина“. Този тип идеал за мъж заварва началото на 20-ти век – мъж, който може да е опора на семейството, да е достатъчно силен за да се справя с физическата работа. Трудно бихме могли да кажем, че в този период се е залагало на специфични черти на лицето, защото в мъжа се вижда повече социалното му положение и микеланджеловият Давид е далеч от представите на българите за красота. Отново историческите предпоставки определят проявленията на красотата в културата. Разбира се променя се модата, градските мъже започват да носят костюми, да поддържат бради по руски образец и пр. Въпреки че, както и при жената основно облекло остава традиционното, малко по малко навлизат и западни елементи. Костюмите са се внасяли от Европа – характерен за времето е рединготът.

Този идеал се запазва и по време на войните, тъй като в кризисни периоди мъжът трябва да олицетворява сила, модата не е от първите му грижи. Като отделно обстоятелство може да се отбележи и страха на българина от определени като „женски практики“. В изследването си Стефан Дичев „Нежности много непонятни..“ Национална идентичност и (хомо)сексуалност в България през 80-те и 90-те години на XIX век“, дава някои предположения за осмислянето и виждането на българина относно хомосексуалността. „Някои историци отдавна са забелязали, че във времена на криза и несигурност се появява подчертана тревога за границите между половете и в този смисъл особено опасен за обществото се явява немъжественият мъж или хомосексуалистът.“ Като причина, вкорeнена в българското самосъзнание авторът отбелязва спецификите на православното християнство. Православната славянска традиция, според Ив. Левин, възражението спрямо хомосексуализма не се основавало толкова на идеята, че е „неестествено“ за мъжете да изпитват сексуално влечение към други мъже, а по-скоро върху възгледа, че мъжете и жените е важно да запазят твърдо определените си полови роли. Тези оточнения, въпреки че изглеждат не толкова отнасящи се за идеала за красота, се оказват основополагащи от гледна точка на мъжката красота. Защото именно страха от прекрачването на границата на хомосексуалността обявява крайната точка, в която може да достигне мъжът в развитието на своята външност. За десетилетия напред това ще определя идеалът за красота и ще поставя норми.

Мъжете в Япония от своя страна, също както и жените преживяват промяната идваща с периода Мейджи. Уестeрнизацията е цялостна. В самото начало започва във военните униформи, които са променени по френски и британски стил. През 1870г. този стил навлиза сред държавните служители, които били задължени да носят костюми по западен образец. Промяната навлиза и в двореца, където през 1872г. е прието за мъжете, а през 1886г. и за жените. В началото на периода Мейжи кимоното продължава да доминира, но вече съчетано със западни аксесоари. Докато при жените промените са по-бавни и трудни, като изключения се правят основно за съпруги на политици и общественици, то при мъжете това не представлява проблем. Неизменно модата на Запада завладява японския мъж, като това се превърща и в новия идеал за красота – различен от война самурай,  характерен за предишната епоха.

Има и една друга страна на мъжката красота, която има дълбоки корени в японската история и се оказва определяща за бъдещия идеал за красота. По западен образец проституцията в Япония е забранена, но освен нея и друго едно проявление е обявено за анормално – това е хомосексуалното желание или бишоунен, който трябва да бъде пренасочен към мъжествеността. Под бишоунен се разбира красив млад мъж, който прекрачва границите на пола и сексуалната ориентация.  За Запада,  бишоунен-ът е слаб, женствен и пасивен, който безуспешно се опитва да съблазни хетеросексуалния мъж. Както и проституцията, така и хомосексуалността бива криминализирана, въпреки че японците не знаят какво да правят в случаите на мъже, които се предлагат сами на други мъже, тъй като това никога не е било предвиждано в правните кодекси. Появяват се списания през 1920г., които възхваляват героичните подвизи на млади мъже, както и грижите му за семейството. Тези статии са илюстрирани от идеализирани снимки на красиви момчета. Но с настъпването на Втората световна война тази практика бива изоставена, поради нуждите на обществото от друг тип мъжка красота.

Мъжете през социализма в България, както и жените имат предопределени роли в общността. Идеологията е тази, която определя идеалът. Може да се направи паралел между първите години след Освобождението и влиянието на Русия, и първите години на социализма в България, и влиянието на СССР. Мъжът в социлизма отново трябва да притежава физическа сила, което подсказват и афишите от това време. Властта декларира, че всеки гражданин в социалистическата държава, който се труди усърдно и върви неотклонно по пътя, набелязан от партията, е достоен за пример и за него може да се разкаже на страниците на вестниците и списанията. Премълчани остават само подробностите, че освен с постиженията си, той трябва да се отличава и с характерен външен вид – да не е нито много пълен, нито много слаб, нито много нисък, нито много висок, нито много мръсен, нито много спретнат, нито много усмихнат, нито много сериозен.

Тук революцията идва чрез западната музика, която въпреки забраната навлиза в социалистическа България. През 80-те години дори се провеждат първите рок фестивали. Това е времето на дългите коси, джинсите и навлизането на западния модел. Както няколко десетилетия по-рано Холивуд отново успява да покори сърцата на българите, но този път негова  жертва са не само жените.

 

Мъжете в Япония през периода след войната до 90-те години продължават да следват примера на западното общество. Идеалният мъж притежава доста европеидни черти –той има двоен клепач, по-бяла кожа и като цяло се забелязва стремеж към имитиране на западния идеал за красота.

Наравно с това през 50-те години на XXвек малко по малко се завръща явлението бишоунен, този път развито или наречено от американците – гей момчета. През тези години се появяват заведения, в които мъже и жени могат да се радват на любовните ласки на млади момчета. Те са символ на трансграничното и до някъде забраненото удоволствие, забранено дотолкова, доколкото западното разбиране не одобрява подобен тип отношения.

През 1961г. и 1962г. излизат двете новели на Мари Мори, което поставя началото на цял стил в литературата, мангата и дори аниметата на по – късен етап. Тя съставя и конкретния образ на красивите момчета или мъже. Нейните герои са с бледа, прозрачна кожа, лъскава коса, светещи очи и пълни устни. Носят изработени по поръчка костюми, ползват френски сапун и пушат вносни цигари.

След като бишоунен-ът премине тийнейджърските си години, той става биданши. Често почитателите извън Япония на този тип красота не правят разлика между двете определения, като ги наричат на кратко биши. Това са вече физически зрели, но естестически идеализирани мъже, с лъскава коса, мека кожа и с „по-плътни устни, отколкото всяка ботокс звезда на Холувуд може да се надява“. Така през 70-те години се появяват двуполовите глем рок банди от млади момчета. Те са само началото на едно движение в шоубизнеса, което ще се окаже определящо за идеала за красота през следващите десетилетия. Понякога са сравнявани с гейши или парижки куртизанки. На места са като „херувими в картина на Рафаело“. С времето този облик завладява умовете и се превръща в желаната действителност.

Ако в Япония можем да говорим за появата на естетически красиви мъже, дори за мъже, притежаващи женствена красота, то за България това е напълно неприемливо. Както беше отбелязано и по-горе вкоранените разбирания на православието не позволяват разместване на ролите. Българският мъж трябва да отговаря на изискванията на обществото, задачата е по-трудно изпълнима дори от времето на социализма, който допускаше по-слабо телосложение, характерно за младите поддръжници на рока в България. Положението след 1989г. е по-различно – поп-фолк индустрията оказва влияние и върху мъжете. Заражда се т.нар.  от женските списания „балкански тип“ или „алфа-мъжкар“, който се харектеризира с мусколесто телосложение, набола брада и твърд поглед. Ако в началото на 90-те години първите позиции са държани от известни бизнесмени, то на по-късен етап идва времето на футболистите, които малко по малко стават олицетворение на идеала за красота сред мъжете в България. Въпреки че в наши дни се проявява интерес към източното виждане за мъжка красота, той остава твърде анемичен и непознат. На него се гледа като на нещо екзотично, но и неприемливо за българската действителност. Холивуд също оказва влияние със своите екшън герои, които са по-приложими на българска почва.  Процентът на дискриминация на гейовете в България, подсказва, че в българското общество все още битуват някои традиционни възгледи за мястото на мъжа и жената в обществото. Страхът от маргинализация принуждава някои мъже с по-особени виждания за външния вид да остават в лоното на „балканския тип“. Колкото до процентът на пластичните операции сред мъжете в България – той остава нисък точно поради това, че мъжът предполага един друг вид красота, повече сравнима с войнската.

В Япония нещата се развиват в полза на естетическата красота. Мъжете все повече се интересуват от козметични продукти, които могат да подобрят външния им вид. Определени козметични марки излизат с отделни линии специално създадени за мъже. Идеалният мъж за много японки е не мъжествения западен тип, а този с гладка кожа, стройно момче, без изразени полови белези, с изрусена коса. Студент, попитан какво харесват жените в Япония отговаря: „ Жените харесват момчетата да бъдат „кауаии“(сладки). Моделите на подражание са сред звездите от шоубизнеса – Гакт, Джин Аканиши, както и много други, които съставят образа на идеалния японски мъж за много японки. Те много често ползват женски аксесоари, дори и дрехи, биват гримирани и пр. други практики, смятани за изконно женски. Нараства броят на списанията, предназначени за мъжка мода и красота, както и на салоните, грижещи се за външния вид на мъжете. Лицето е едно от най-ценените атрибути на мъжката красота. Фирмената етика не позволява мъжете да имат брада, което се превръща и в повод да се появят услуги, които предлагат изкуствена брада „за уикенда“. Пазарът на мъжка козметика от средата на 80-те и 90-те години се увеличава 70%, достигайки през 2000г.  до 2 милиарда долара. Според изследване от 2000г. 30% от 177 интервюирани млади мъже в Токио са отговорили, че е нормално мъжете да носят грим. Йоко Шимида, социолог в Хосейския унивеситет казва пред Йомиури Шимбун: „ Времето, когато се очакваше от мъжете просто да печелят пари и да не се интерсуват от външния си вид свърши… Днес жените очакват мъжете да бъдат по нежни, чисти и секси, отколкото богати. От мъжете се очаква да се грижат за собственото си здраве и хранене също. Мисля, че красивите мъже са символ на женските предпочитания.“ Пластичните операции тук също не са изключени – като основно са на очите, носът и челюстта. Някъде в основата на това движение според някои изследователи седи традицията на бишоунен или биши, които запазени чрез литературата и аниме жанра все още диктуват модата сред мъжете.

Направеният паралел между идеалите за красота в Япония след Реформацията от 1868г. до наши дни, и този в България след Освобождението от 1878г. отразява нуждите на обществото в различни исторически период, повлияли върху осмислянето на женската и мъжката красота. Въпреки разстоянието, което дели двете държави се забелязва сходна периодизация, отговарящи на новите модели за красота.

 

Библиография:

Berry,B., Beauty bias: Discrimination and social power, 2007

Spielvogel,L., Working out in Japan: Shaping the female body in Tokyo Fitness Clubs, 2008

Sato,B.,The new Japanese woman: Modernity, media and woman in interwar Japan, 2003

Uno, K.,Woman’s history in Japan, 1988

Дечева, М., Идеалът за красота, отразен в рекламите през първата половина на XX век, сб. В света на човека,2008

Дечев, Ст., Нежности много непонятни..“ Национална идентичност и (хомо)сексуалност в България през 80-те и 90-те години на XIX век, сп. Анамнеза, година ІV, бр. 2 / 2009

http://hoodedutilitarian.com/2010/08/1000-years-of-pretty-boys/  „1000 Years of Pretty Boys“