За управлението на президентите Пак в Република Корея

On the Presidency of two Members of Parks’ Family in the Republic of Korea

Проф. дфн Александър Федотов

Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Abstract: Presidency in the Republic of Korea of two members of Parks’ family changed the political history of the country. President Park Chung-hee who seized power through a military coup d’etat led South Korea for 18 years until his assassination in 1979, and his daughter Park Geun-hye became the first woman to be elected on the highest state position.

Key-words: Park Chung-hee, Park Geun-hye, Korean army, coup d’etat, Korean National Assembly.

Управлението на президентите Пак (Пак Чонхи и Пак Гънхе) в Република Корея драстично променя нейната съвременна политическа история. Бащата Пак Чонхи управлява страната в продължение на осемнадесет години. От една страна, той успява да се сдобие със славата на реформатор, чията икономическа политика позволява Южна Корея да изпревари Северна Корея. От друга страна, мнозина корейци го възприемат като диктатор, чиито политически репресии срещу опозицията се отличават с особена жестокост. Срещу Пак Чонхи се извършват няколко атентата, докато най-накрая не бива убит на 26 октомври 1979 г.

Неговата дъщеря Пак Гънхе е първата жена-президент в Република Корея. Умна, интелигентна, амбициозна, тя успява да направи блестяща политическа кариера, но остава сама, не съумява да създаде семейство, което според повечето нейни сънародници пречи на нейния обществен имидж.Идването на власт на двама представители на едно и също семейство е прецедент в най-новата историята на Република Корея. Тяхното управление протича в коренно различни исторически и политически реалии, но се отличава с решителност и амбициозност.

Пак Чонхи (кор. 박정희) е роден на 14 ноември 1917 г. в Куми, провинция Кьонсанпукто. По онова време Корея е колонизирана от съседна Япония. Пак Чонхи расте в голямо семейство, в което освен него има още шест деца, което е нормално явление в тогавашна Корея. Въпреки обикновения си произход, малкият Чонхи през 1932 г. успява да влезе в престижна педагогическа гимназия в град Тегу (по онова време Тайкю), която завършва през 1937 г., и сетне преподава в град Мунгьон (Бунке).

Изведнъж младият Пак решава да се откаже от професията учител и влиза във Военната академия в Манджоу-го (кит. 滿洲國). Тази марионетна държава е създадена от японците на територията на Североизточен Китай през 1932 г. и съществува до 1945 г. Фактически управлението в тази буферна държава се осъществява от японската военна администрация на територията на Манджурия. Самата Военна академия е създадена от Квантунската японска армия. Пак Чонхи е отличен курсант, което е забелязано от японското командване, защото през 1942 г. като един от най-добрите випускници на академията той е изпратен в Япония за по-нататъшно обучение във Военната академия на японската императорска армия. И отново Пак Чонхи е сред най-добрите курсанти – той завършва трети във випуска си е получава звание лейтенант. До края на Втората световна война той служи в 8-ия пехотна дивизия на армията на Манджоу-го под името Такаки Масао (яп. 高木正雄). Ще поясним, че в окупираната от японците Корея местното население е принуждавано да сменя корейските имена с японски такива. Мнозина се съпротивляват, като отказват принудителната смяна на имената, но явно Пак Чонхи не е от тях. Той залага на военната кариера и успява да получи офицерско звание. Като участник във военни операция срещу силите на антихитлеристката коалиция и Народно-освободителната армия на Китай (кит. 中国人民解放军) той демонстрира своите политически и идеологически приоритети.

По време на избухналата Корейска война (1950-1953) Пак Чонхи е отново призован в южнокорейската армия. Той демонстрира храброст и военно умение, става експерт по логистика, след като преминава през едногодишна специална подготовка за това в САЩ. Именно за заслугите си по време на Корейската война Пак Чонхи получава генералско звание.Толкова е по-шокиращо неговото решение след края на Втората световна война да стане член на Комунистическата партия на Корея. Като такъв той е арестуван и даже получава смъртна присъда, но е помилван по лично решение на тогавашня президент на Република Корея И Сънгман (кор. 이승만), който на свой ред изпълнява молбата на редица корейски военни и на своя американски военен съветник капитан Джеймс Хаусман (JamesHausman). Цената, която плаща за това освобождение Пак Чонхи е висока: той огласява имената на комунистическите дейци в корейската армия, в това число и това на брат си – Пак Тонхи. Това предателство, ако разбира се зад влизането на Пак Чонхи в комунистическата партия и по-нататъшния му арест не се крие някаква тайна операция, целяща изчистването на редиците на корейската армия от комунистическото влияние, му донася нов обрат във военната карера. Той става офицер във военното разузнаване, който отговаря за физическо унищожаване на комунистите. Неблаговидна роля, но не след дълго той напуска армията.

След края на тази война двете Кореи се захващат с бавно и мъчително възстановяване на своите икономики. И на юг, и на север населението страда. Авторитарното управление на И Сънгман свършва през 1960 г., когато в резултат на Априлската революция на власт идва ново ръководство. Реалната власт е в ръцете на министър-председателя Чанг Мьон (кор. 장면), а номиналният президент е Юн Босон (кор. 윤보선). Уви, и след смяната на властта очакваните реформи се бавят, а недоволството сред населението в Република Корея видимо нараства. Точно тогава корейската армия решава да поеме цялата власт в страната. Пак Чонхи оглявява военния преврат от 16 май 1961 г. Едно от първите решения, които взима военното ръководство, е създаването на Корейското централно разузнавателно управление (КЦРУ) с цел пресичане на евентуалните действия на външните и вътрешните врагове на Южна Корея. За първи директор на КЦРУ е назначен полковник от запаса Ким Чонпхил – роднина на Пак Чонхи и един от организаторите на военния преврат.Върховната власт в страната не е единна: докато президентът Юн Босон застава на страната на военните, министър-председателят Чанг Мьон оказва съпротива. Президентът обаче успява да убеди корейските военни и ръководството на САЩ да не се намесват в събитията в Южна Корея. Юн Босон подава оставка на 24 март 1962 г., а малко след това Пак Чонхи е повишен в звание и става генерал-лейтенант, а от края на март същата година започва да изпълнява задълженията на президент на Южна Корея.

Президентът на САЩ Джон Кенеди настоява в Южна Корея да бъде възстановено гражданско управление. В страната се провежда общонационален референдум, в рамките на който почти 80% от гласувалите се изказват в полза на президентска република. Планира се изборите да се организират през 1963 г. Твърди се, че първоначалто Пак Чонхи не проявява желание да участва в тези избори, обаче дали случайно или не, но на 10 март 1963 г. КЦРУ разкрива таен сговор на група високопоставени военни, които целят да свалят от власт Пак Чонхи и да формират свое правителство. Почти едновременно с това, на 14 март, пред щаб-квартирата на военното управление се събират няколко десетки офицери, които настояват Пак Чонхи да не напуска поста си. Това стечение на обстоятелствата отново буди подозрения, както и цялата военна, а след това и гражданска кариера на Пак Чонхи, който най-накрая се съгласява да участва в президентската надпревара. На 30 август 1963 г. той напуска армията и заявява кандидатурата си на пост президент на страната от името на специално създадена от него за тази цел Демократическа републиканска партия (ДРП). На изборите Пак Чонхи изпреварва Юн Босон с по-малко от два процента. Така на власт идва президент, който управлява страната почти шестнадесет години.Освен това през 1961-1963 г. Пак Чонхи е глава на Върховния съвет за националното преустройство (кор. 국가재건최고회의), съставен предимно от военни. Пак Чонхи вече е армейски генерал.

В началото на 1960-те години Северна Корея видимо изпреварва по икономическо и военно развитие Южна Корея, като едно от евентуалните обяснения за това се състои в това, че след края на Втората световна война на територията на Северна Корея е имало повече промишлени предприятия отколкото в южната част на Корейския полуостров. Второто обяснение е лошото стопанско управление на Южна Корея по време на управлението на И Сънгман. Затова Пак Чонхи решава да организира индустриализация на страната, която да цели повишаване на износа. Тъкмо тогава стават важни неговите стари контакти и връзки с Япония, която винаги се възприема като исторически враг и на двете Кореи. Стъпка по стъпка, Пак Чонхи нормализира отношенията между Южна Корея и Япония, като през 1965 двете страни сключват договор. Целта на Пак Чонхи е да привлече японския капитал и технологиите, които да спомогнат за икономическото развитие на страната. Военното минало на Пак Чонхи вероятно изиграва важна роля, когато той изразява готовността страната му да участва във Виетнамската война, като в замяна на това получава от САЩ десетки милиарди долари под формата на грантове, заеми, субсидии и технологии.

Провеждана от президента Пак Чонхи протекционистска политика стимулира развитието на т.нар. чеболи, възникнали в страната още след края на Корейската война. Именно те допринасят за категоричен икономически обрат в развитието на Република Корея. Освен това по инициатива на Пак Чонхи в страната се създават няколко държавни институции, отговорни за развитието на националната икономика: Съвет за икономическо планиране, Министерство на търговията и промишлеността, Министерство на финансите и др. Съвпадението на функциите на тези институции с някои известни практики от бившия социалистически лагер, такива като Съвет за икономическа взаимопомощ, не е случаен, защото по същество Върховният съвет за национално преустройство разработва първия петгодишен икономически план (1962-1966), който е в основата на цялостната програма за икономическо развитие на Раепублика Корея.

Резултатите не закъсняват: ръстът на икономиката е зешеметяващ – през 1960-те години с 25% годишно, а през 1970-те години – до 45% годишно.Тези успехи вероятно до определена степен се дължат на „стопанския нюх” на самия Пак Чонхи, но главно на добрите практики в други държави, умело прекопирани в Република Корея. И докато икономическият подем на страната е приветстван от нейното население, все още помнещо ужаса на военната разруха, вътрешната социална политика на президента се натъква на все по-осезаема съпротива. Пак Чонхи изпраща две южнокорейски дивизии в Южен Виетнам, като общият брой на сражаващите се на страната на южняците корейци достига над 300 000 души. Големите жертви Пак Чонхи оправдава с желането страната му да играе по-активна роля в международните дела. Населението на Южна Корея посреща това обяснение с негодуване и масови протестни манифестации.

Друга причина за масово недоволство е ограничаването на гражданските свободи, на свободата на словото и пресата, ширещите се арести от страна на КЦРУ на активисти и борци за гражданските права. Все по-често борбата за гражданските права и свободи се превръща в борбата срещу съществуващия в страната режим.Бивш военен, Пак Чонхи налага своята воля, но все още е принуден да се съобразява с конституцията, която ограничава периода на президентското управление до два последователни мандата. След повторното му избиране на президентския пост през 1967 г. Пак Чонхи обещава да го напусне през 1971 г. Обаче случва се тъкмо обратното: през 1969 г. благодарение на своите привърженици в парламента Пак Чонхи организира референдум, свързан с неговото избиране за трети път. Така той остава на президентския пост и през 1971 г., когато побеждава на изборите Ким Теджун (кор. 김대중). Опасявайки се за своето бъдеще, Пак Чонхи въвежда в страната извънредно положение, като се позовава на опасната международна ситуация. Следваща предприета от него стъпка е разпускането на парламента през октомври 1972 г. и приемането на новата конституция, която предоставя изключителни права на южнокорейския президент. Казано с други думи, тази конституция легитимизира неговите диктаторски пълномощия. Президентските избори според новата конституция се осъществяват от колегията на избиратели, президентският мандат става шестогодишен и няма никакви ограничения в  броя на мандатите. Така и на изборите през 1972 г., и на изборите през 1978 г. Пак Чонхи отново се преизбира на президентски пост, бидейки единствен кандидат.

Недоволството от управлението на Пак Чонхи всъщност има две страни: в КНДР в негово лице виждат реална заплаха за своята стабилност. Може да прозвучи странно, но Пак Чонхи с харизмата си на силен и волеви лидер, та даже и на диктатор съперничи със севернокорейския вожд Ким Ир Сен. Вероятно затова първия опит за неговата ликвидация предприемат именно севернокорейците, които погрешно смятат, че въвлечените във Виетнамската война американци надали ще се притекат на помощ на Пак Чонхи и ще накажат Северна Корея за евентуалната наказателна акция срещу южнокорейския президент. В КНДР се провежда подвеждаща пропаганда, която цели да оправдае собствените диверсии по границата с Южна Корея и на нейната територия като действия на южнокорейските партизани. Тоест нещо като южнокорейски Виетконг. Затова по време на пореден Пленум на ЦК на Трудовата партия на Корея Ким Ир Сен призовава своите сънародници да бъде оказана помощ на южнокорейските братя. През юли 1967 г. се създава спецгрупа 124 от войниците на Корейската народна армия, която трябва да ликвидира Пак Чонхи. Групата се подготвя в продължение на две години, а през януари 1968 г. 31 човек, облечени с униформи на южнокорейската армия, прекосяват демилитаризираната зона в района на град Кесон. Те преминават през река Имджин, но неочаквано се натъкват на група дървосекачи. Силата на севернокорейската пропагандна машина понякога прави нежелателни шеги: войниците от север са толкова убедени, че всички южнокорейци при първа възможност ще преминат на страна на КНДР, че решават да не ликвидират дървосекачите, а да ги вербуват и да ги пуснат да си ходят. Естествено, горските работници веднага докладват за случилото се в полицията, в резултат на което Сеул предприема всички необходми мерки за сигурност.Към края на 1970-те години протестите срещу управлението на Пак Чонхи не стихват: всичко започва на 16 октомври 1979 г. в Пусанския национален университет, където студентите излизат на улиците с искането за незабавна оставка на диктатора. Пред кметството на града се събират повече от 50 000 души. Правителството въвежда в Пусан военно положение, арестува почти 400 протестиращи. На следващия ден протести избухват в град Масан. Там на улиците излизат повече от 10 000 студенти. И там се въвежда комендантски час.

На севернокорейците им „осигуряват” безпроблемен път до Сеул, където спират в Чхонуаде уж за проверка на документи. Естествено започва престрелка. Почти всички диверсанти са ликвидирани, а двама – пленени, като един от тях по-късно бяга в Северна Корея и получава там генералско звание, а другият – става свещеник в една от сеулските църкви.

На 23 януари 1968 г. Северна Корея прихваща разузнавателния американски кораб “Pueblo”, което още повече повиши градуса на недоверието. Като отговор Пак Чонхи решава да подготви атентат срещу Ким Ир Сен, като за целта формира група от осъдени на смърт престъпници и военни. Групата става известна като Отряд 684, но през 1971 г. планът се отменя.

Вторият атентат срещу Пак Чонхи се извършва на 15 август 1974 г. по време на негово изказване в Националния театър на церемонията в чест на 29-та годишнина на освобождението на Корея от японците. Тогава Мун Сегуан, както се предполага севернокорейски агент, стреля по Пак Чонхи, обаче греши и един от куршумите уцелва съпругата на президента Юк Йонсу, която същия ден умира от получената рана, а друг куршум убива едно невинно момиче. И отново Пак Чонхи поразява всички с реакцията си: той продължава словото си след като неговата съпруга откарват с линейка.

Едва третият опит се оказва успешен: на 26 октомври 1979 г. Пак Чонхи е убит от директора на КЦРУ Ким Джегю. След като е арестуван, последният заявява, че Пак Чонхи пречил на демокрацията в страната. Ким Джегю се обявява за патриот на Корея. Убийството продължава да тъне в мистерия: и до днес не ясно кой го е подготвил, дали става дума за лична неприязън или за преврат, разработен от спецслужбите. Ким Джегю и неговите съмишленици са екзекутирани на 24 май 1980 г. Гробът на Пак Чонхи се намира в Сеулското национално гробище.

Можем само да гадаем, кога у нея се родило желанието да стъпи на пътя на политическата кариера. През 1970 г. тя завършва средно училище в Сеул, след което получава бакалавърска степен в областта на електротехниката в Сеулския университет Соган. През 2010 г. тя е удостоена със званието „почетен доктор на науките” на нейната алма-матер.В съзнанието на корейците той остава един от най-известните политически лидери в корейската история. Него почитат като архитект на корейското икономическо чудо, без да забравят за потъпкването на демократическите свободи и за масовите репресии, упражнявани по време на неговото управление.Така свършва един уникален живот, преизпълнен с много свършени дела и недовършени планове. Живот, който продължава да бъде забулен в много тайни и мистерии. Живот, който оказва покъртително влияние върху децата му от втория му брак, включително и върху съдбата на Пак Гънхе, пред очите на която убиват майка й и тя е принудена да стане „първата дама” на Корея, като придружава баща си по време на официални церемонии.

Както казахме в началото, Пак Гънхе никога не е била омъжена, няма и деца. През 1998 г. тя за първи път е избрана за член на корейския парламент от Партията на великата страна от окръг Тегу. След това още се избира за депутат още три пъти, а когато през 2012 г. изтича нейният мандат, тя заявява, че повече няма да се кандидатира за депутат. Впрочем, между 2004 и 2006 г. тя оглавява Партията на великата страна. Тогава представителите на тази партия печелят 40 избирателни кампании на различни нива, което политолозите отчитат като лична заслуга на Пак Гънхе, която получава неофициална титла „Кралицата на изборите”.

През 2007 г. Пак Гънхе планира да издигне своя кандидатура за президент на страната, обаче на вътрешните партийни избори губи от И Мьонгбак (кор. 이명박), който по-късно става президент на Република Корея.Пак Гънхе, както и баща й, има политически нюх: когато през 2011 г. рейтингът на Партията на Великата страна пада, тя веднага формира Извънреден комитет и променя названието на партията на Сенури – Партия на нови хоризонти. На изборите през 2012 г. новата партия, или по-скоро партията с новото име, печели убедителна победа, което позволи на Пак Гънхе отново да издигне кандидатурата си за президент на Корея на изборите през 2012 г.

Партията Сенури доказва своята сила: нейни представители получават 152 места в парламента на страната, състоящ се от 300 човека. На вътрешните партийни избори Пак Гънхе получава 83,97% от гласовете и е избрана за партиен кандидат за президент на страната.

На президентските избори на 19 декември 2012 г. тя получава 51,55% от гласове на корейските избиратели и така става първа жена-президент в историята на Република Корея. В своята инаугурационна реч тя огласи четири важни задачи, които обеща да реализира през мандата на управлението си: икономически просперитет, човешко щастие, културно обогатяване и създаване на фондация за мирно обединяване на двете Кореи.Така изглеждат тези амбициозни задачи, облечени в елегантни женски формули, които отиват на цялостния облик на президент Пак Гънхе – представител на фамилията, която вече няколко десетилетия води Република Корея напред. Надали представителите на новото поколение корейци помнят подробностите около управлението на баща й: днес Република Корея е свободна и демократична държава, чийто авторитет признава целият свят. Или почти целият.

Хубавото е, че ако Пак Гънхе успее да изпълни и последната амбициозна задача, нейният успех ще бъде признат от всички.

Използвана литература:

Александър Федотов, Светла Къртева-Данчева, Со Йънг Ким, Че Кьо Чин, Яница Иванова. Корея в периода след освобождението от японското владичество до края на Корейската война (1950-1953). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2014;

Кристоф Блът. Къорея. София: Рива, 2009;

В.М. Тихонов. Кан Мангиль. История Кореи. В 2-т томах. Москва: Восточная книга, 2011;

Kim, Byung-Kook; Pyŏng-guk Kim; Ezra F Vogel. The Park Chung Hee Era: the transformation of South Korea. Harvard University Press, 2011;

Kim, Hyung-A. Korea’s Development Under Park Chung Hee. Routledge, 2003;

Kim, Hyung-A and Clark W. Sorensen, ed. Reassessing the Park Chung Hee Era, 1961–1979. Center for Korea Studies, University of Washington, 2011;

Lee, Byeong-cheon. Developmental Dictatorship and The Park Chung-Hee Era: The Shaping of Modernity in the Republic of Korea. Paramus, New Jersey: Homa & Sekey Books, 2005;

Lee, Chong-sik. Park Chung-Hee: From Poverty to Power. The KHU Press, 2012.