Застаряването на населението – общ демографски синдром на Европейския съюз, България, Китай

Доц. д-р Гена ВелковскаТракийски университет, Стопански факултет, гр.Стара Загора

Aging of population-general syndrom of Europeаn union, Bulgaria and China

Associate Prof.  Gena Velkovska, Ph.D., Trakian University, Faculty of Economics, Stara Zagora 

Резюме: Процесс старения населения характерен для большинства стран в Европейском союзе,в том числе и Болгария.В начале 2014 года общая доля населения в возрасте 65 лет и старше на территории Европейского союза,составляла 18.5 процентов или на 0.3 процента больше,чем в 2013 году.

Этот процесс является также частью демографической картины современного Китая.Хотя само по себе старение населения-большой вызов для китайского общества и экономики,оно не единственный вызов,Китай должен справиться  с нехваткой женщин.В будущем,занятое население Китая будет прежде всего мужское-54 процента мужчин  в возрасте от 15 до 49 лет в 2050 году/51 процента в настоящее время/.Иными словами,на рынке труда,женщины в этой возрастной группе будут по крайний мере на 100 миллионов меньше.Это может привести к нехватке рабочей силы в  промышленности и в сельском хозяйстве.Таким образом,в ближайшие десетилетия,Китай должен решить две основные проблемы:эффект старения и нехватка женщин.Это означает конец контроля над рождаемостью.

Какое будет воздействие старения населения в Европейском союзе,если он не найдёт необходимый пакет механизмов?Надо отметить,что в отдельных странах Европейского союза,существуют значительные различия в демографических тенденциях.Однако в целом население Европейского союза в 2060 году останется на том же уровне,как и сегодня-благодаря небольшому отскоку рождаемости и в связи с более динамическими иммиграционными потоками.

Ключевые слова: старение населения,нехватка,демографическая картина, демографические проблемы, демографические прогнозы, демографическая замена.

Въведение

Застаряването на населението е един от демографските феномени на двадесет и първи век. Този феномен се оказва обаче типичен не само за Eвропейския съюз, респективно за България, но и за такава мащабна държава като Китай, която традиционно се асоциира с многобройно население. Населението на Китай към 26 май 2015г. възлиза на 1 401 238 000 души, което представлява 19,86% от населението на Земята. За сравнение, населението на Европейския съюз наброява 507 010 000 души или 7,57% от земното население. България е със съвсем скромен дял към населението на Земята – едва 0,099%. Към 31.12.2014г. населението на България наброява 7 202 198 души. [5 https://bg.wikipedia.org].                      

В статия със заглавие ,,Когато косите на Китай посивеят” от Изабел Атане, авторката посочва: ,,Макар огромното население на Китай (и най-вече хората в работоспособна възраст) да е било благоприятен фактор за икономическия динамизъм на страната, неговото относително намаляване и нарастването на броя на възрастните хора притесняват управляващите”.[1.bg.mondediplo.com, м. 06.2011г.]

Във връзка с казаното до тук, цел на автора  на настоящия доклад, е да разгледа някои актуални и прогностични нюанси от застаряването на населението в Европейския съюз, България и Китай и на тази база да направи аналог между  някои направления от техните демографски политики и прогнози  в частта им за застаряване на населението.

Раздел 1. Някои аспекти в демографските картини на Европейския съюз и България.

По данни на Националния статистически институт на Република България [4 www.nsi.bg] демографската  ситуация в страната към 31.12.2014 г. се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението и задържащо се високо равнище на общата и детската смъртност. Към 31 декември 2014 г. населението на България, както вече посочихме в увода,  е  7 202 198 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз и нарежда страната на 16-о място по брой на населението непосредствено след Австрия (8 507 хил. души) и преди Дания (5 627 хил. души). В сравнение с 2013 г. населението на страната намалява с 43 479 души, или с 0.6%.                [3 http://epp.eurostat.ec.europa.eu/].

Мъжете са 3 502 015 (48.6%), а жените – 3 700 183 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат 1 057 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 51 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната. Продължава процесът на остаряване на населението.В края на 2014 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 440 329, или 20.0% от населението на страната. В сравнение с 2013 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 3.1 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 23.2%, а на мъжете – 16.6%. Тази разлика 2 се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Процесът на остаряване на населението е характерен за повечето страни в Европейския съюз. В началото на 2014 г. общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 18.5%, или с 0.3 процентни пункта повече спрямо предходната година. Най-висок е този дял в Италия (21.4%), следвана от Германия (20.8%) и Гърция (20.5%).

Най-нисък е делът на възрастното население в Ирландия – 12.6%.  Към 31.12.2014 г. децата до 15 години са 998 196, или 13.9% от общия брой на населението, като спрямо 2013 г. този дял се увеличава с 0.2 процентни пункта, а спрямо 2001 г. – с 1.1 процентни пункта. Делът на най-младото население в ЕС-28 е 15.6%, като най-нисък е в Германия (13.1%), България (13.9%) и Италия (13.9%), а най-висок е в Ирландия (22.0%) и Франция (18.6%). Към 31.12.2014 г. общият коефициент на възрастова зависимост1 е 51.2%,или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст.

За сравнение, през 2005 и 2013 г. този коефициент е бил съответно 44.5 и 50.0%. Коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в „зависимите” възрасти (населението под 15 и на 65 и повече навършени години) на 100 лица от населението в „независимите” възрасти (от 15 до 64 години). Изчислява се в проценти. Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 46.2%, отколкото в селата – 66.6%. Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст,която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.2 години в края на 2014 година. Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42.1 години, а в селата – 46.0 години.

Тенденцията на остаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст.Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници при пенсиониране. Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2014 г. е 4 403 хил. души, или 61.1%от населението на страната, като мъжете са 2 310 хил., а жените – 2 093 хиляди. Броят на трудоспособното население намалява с над 68 хил. души, или с 1.5% през 2014 г. спрямо предходната година.

Към края на 2014 г. над трудоспособна възраст са 1 734 хил. души, или 24.1%, а под трудоспособна възраст – 1 065 хил. души, или 14.8% от населението на страната.

Раздел 2. Някои аспекти в демографската картина на Китай.

Според цитираната в увода авторка Изабел Атане, през 1950 г. населението на Китай представлява 22% от световното население, при по-малко от 20% днес. Този относителен демографски спад отчасти се дължи на забележителния прираст на населението в някои региони на развиващия се свят, най-вече в Африка, което от 9% става 15% от световното население в периода 1950-2000 г., и в Индия – от 15% на 18%.   Другата причина е започналата още от 70-те години на XX век политика за ограничаване на раждаемостта – най-стриктно водената някога политика за толкова дълъг период от време. След като за около десетина години (1971-1978 г.) налага ограничението семействата да имат максимум две деца в градовете и три в селата, властта бързо радикализира своя контрол и през 1979 г. за по-голямата част от населението е установено правилото всяко семейство да има по едно дете. Навремето тази мярка е била представена като задължително условие за постигане на икономическото модернизиране, започнало от 1978 г., по времето на китайския лидер и реформатор Дън Сяопин.

Тази мярка позволява да се насочат държавните средства към икономическия растеж, като същевременно се подобрява и равнището на живот. Докато през 70-те години на XX век китайките все още са раждали средно по около шест деца, днес на жена се падат по-малко от две деца, тоест почти толкова, колкото в най-развитите страни по света. По този начин населението, което е нараствало с 20 милиона души годишно в началото на 70-те години на XX век, през първото десетилетие на XXI век бележи прираст само от 7,5 милиона души на година – тоест три пъти по-малко. Към средата на този век демографското надмощие на Китай ще залезе – 16% от световното население срещу 18% за индийския му съперник и 22% за Африка. От средата на 80-те години на XX век Китай държи най-силния коз – изключителен демографски прираст. В действителност раждаемостта в страната е спаднала силно, макар че делът на възрастното население там е все още по-малък. Така през 2010 г. съотношението е 2,1 възрастни към едно икономически зависимо лице, срещу 1,3 възрастни в Япония, 1,6 – в Индия, 1,8 – в Бразилия. В настоящия момент близо 70% от китайците са в активна възраст (15-59 години), спрямо 56% при японците, 61% при индийците и 66% при бразилците. Но след 2050 г. те ще бъдат не повече от 54%, докато при най-прекия им конкурент – Индия, ще наброяват 63%. Настоящата мощ на Китай на световната икономическа сцена обаче се дължи отчасти на този благоприятен, но временен демографски контекст. Към средата на века нейният демографски прираст ще е намалял драстично и тогава Китай ще има почти толкова зависими лица, колкото и лица в активна възраст. Съотношението ще бъде 1,1 възрастен към едно зависимо лице, тоест два пъти по-малко в сравнение с 2010 г.

Въпреки че застаряването на населението се налага като голямо предизвикателство за китайското общество и икономика, то не е единственото. Китай трябва да се справи и с един нарастващ недостиг на жени, а властите продължават да ограничават раждаемостта. Вярно е, че днес правилото за едно дете е в сила само за 36% от семействата. В селата на деветнадесет провинции те имат право на второ дете, ако първото е момиче – това засяга 53% от населението. Останалите 11%, които в по-голямата си част са семейства от етническите малцинства, могат да имат две или повече деца, независимо от пола на първото. В действителност недостигът на жени възлиза на 60 милиона. Той е резултат от силното предпочитание на китайците към децата от мъжки пол, което понякога ги кара да се освобождават от дъщерите си било чрез аборт, било чрез неравностойно полагане на грижи след тяхното раждане, водещо често до преждевременна смърт. По този начин Китай е станал страната с най-висок процент мъжко население в света (105,2 спрямо 100 жени през 2010 г.).

Едно такова несъответствие между половете обаче не е никак безобидно. Най-напред с оглед на демографския прираст в най-тесен смисъл – по-малко жени днес означава по-малко раждания утре и следователно един още по-забавен прираст. Така според изчисленията към 2050 г. няма да бъдат осъществени близо 20 милиона раждания поради недостиг на жени. Тази необичайна ситуация ще принуди нарастващ брой мъже към безбрачие – между 1 и 1,5 милиона китайци годишно няма да могат да сключват брак поради липса на партньор. Китайската икономика рискува да бъде засегната пряко. Жените преобладават силно в сферата на индустрията, която произвежда половината от богатствата. Те работят най-вече в заводите за детски играчки, текстилни продукти или дребна електроника. В областта на селското стопанство, което мъжете все повече напускат, жените днес представляват повече от две трети от работната ръка. В бъдеще активното население ще бъде съставено предимно от мъже – 54% мъже на възраст между 15 и 49 години през 2050 г. спрямо 51% днес. С други думи, на пазара на труда жените от тази възрастова група ще бъдат поне със 100 милиона по-малко.

В перспектива това би могло да доведе до липса на работна ръка в сферата на индустрията и селското стопанство. Следователно през следващите десетилетия Китай ще трябва да разреши два мащабни проблема – смекчаване на последиците от застаряването на населението и справяне с мъжкия му облик. Едно глобално решение би било да се сложи край на политиката за контрол на раждаемостта. Подмладяването на възрастовата пирамида би позволило не само да се забави застаряването, но и да се намали тенденцията двойките да премахват дъщерите си и постепенно да се възпре установяването на предимно мъжко население. Фактите показват,че в един крупен мегаполис, като Шанхай почти всеки четвърти китаец е над 60 години и в някои сектори започва да се чувства недостиг на работна ръка. Това е единствената община в страната, която води кампании като насърчава активно част от двойките (самите те единствено дете в семейството) да имат по още едно дете. Раждаемостта там остава една от най-ниските в света – 0,7 деца на жена през 2005 г.!

Трябва да кажем, че дори и ако контролът на раждаемостта отслабне, не е сигурно, че това ще е достатъчно, за да се овладее застаряването на китайското население. Изискванията на съвременния живот и увеличаването на разходите за образование и издръжка на децата са сериозно задължение и затова повечето двойки са принудени да се ограничават сами. Безспорно решението се корени в провеждането на дълбока реформа в системата за социално подпомагане и в икономиката, за да могат да бъдат преодолени тези нови демографски изисквания.

Раздел 3. Демографски прогнози свързани със застаряването на населението.

Какви ще бъдат последиците от застаряването на населението в Европейския съюз, в случай че не бъдат предприети сериозни действия! Както стана ясно от изложените по горе статистически данни, в отделните държави се наблюдават съществени разлики в демографските тенденции, но като цяло се очаква населението на ЕС през 2060 г. да остане на същото равнище като днес благодарение на слабо увеличение на коефициента на плодовитост в някои държави-членки и на по-динамични имиграционни потоци. Новите демографски прогнози обаче не се отличават съществено по отношение на структурата на населението и потвърждават, че може да се очаква ниската раждаемост, увеличаващата се продължителност на живота и непрекъснатият прилив на мигранти да доведат до едно почти непроменено, но много по-възрастно население на ЕС до 2060 г., което означава, че съотношението на работоспособното население (на възраст между 15 и 64 години) спрямо населението на възраст над 65 години в ЕС ще се измени от 4 на едва 2. Най-голямото намаляване се очаква в периода 2016—2035 г., когато поколенията от следвоенния бум в раждаемостта ще се пенсионират.Участието на пазара на труда за целия ЕС се очаква да се повиши на 74 % през 2060 г., като по- голямата част от това нарастване ще се осъществи преди 2020 г.

Разликата между процента на мъжете и жените, участващи на пазара на труда, се очаква постепенно да намалее, особено в държави, където в момента тази разлика е голяма. Една от демографските прогнози за Китай [2Михайлова,Антония, Населението на Китай може рязко да нарасне, 27.02.2015 г., megavselena.bg] e че след като политиката на ограничение на раждаемостта бъде свалена, в Китай се очаква бейби бум, който ще продължи 5-8 години. Благодарение на това, по изчисления на Китайската асоциация в областта на населението, броят на жителите на Китай бързо ще расте и ще бъде, както следва: 1.43 млрд. през 2020г.; 1.53 млрд. през 2030г.; 1.6 млрд. през 2040г.; 1.65 млрд. през 2050г. Своя принос в ръста на населението ще внесе и увеличената продължителност на живота, свързана с развитието на медицината и по-високото ниво на живот.

Има и други прогнози, предсказващи краткосрочен ръст на раждаемостта с последващо снижение. По оценки на китайските чиновници и някои учени отказват от ограничение на раждаемостта може да доведе до 10-процентов ръст на раждаемостта – от сегашните 1.6 раждания на една жена до 1.8 ( до въвеждането на ограничението през 1970г. те са били 5.8). По прогноза на PWC ( международна мрежа консултански и одиторски компании PriceWaterhouse) с такива темпове на ръст населението на Китай ще достигне своя пик от 1.45 млрд. през 2030 година, а след това ще се снижи до 1 млрд. към края на текущото столетие. При това населението на Китай ще продължи да старее – възрастните хора ще бъдат една четвърт от населението към 2050 година. По такъв начин Китай върви по пътя на развитите страни, където нивото на населението се стабилизира, но при това делът на възрастните хора нараства.

Заключение

Процесите на застаряване на населението изискват предприемане и прилагане на спешни мерки и действия. Тези мерки в Европейския съюз включват удължаване на професионалния живот, увеличаване на участието на пазара на труда на млади хора, жени и възрастни работници, реформи в данъчните системи и системите за изплащане на обезщетения с цел да се направи работата по-привлекателна благодарение на принципа на гъвкавата сигурност, реформи в пенсионните системи, увеличаване на ефикасността на системите на /здравеопазване и на системите за дългосрочни грижи, заедно с необходимите инвестиции в образованието и научноизследователската дейност, както и в грижите за децата.

В този контекст е важна и ефективната интеграция на мигрантите и техните поколения, както и бъдещото развитие на правилно управлявана политика на легална имиграция за удовлетворяване на нуждите на пазара на труда. Що се отнася до Китай, през следващите десетилетия Китай ще трябва да разреши два мащабни проблема – смекчаване на последиците от застаряването на населението и справяне с мъжкия му облик. Едно глобално решение би било да се сложи край на политиката за контрол на раждаемостта. Подмладяването на възрастовата пирамида би позволило не само да се забави застаряването, но и да се намали тенденцията двойките да премахват дъщерите си и постепенно да се възпре установяването на предимно мъжко население.

Трябва да кажем, че дори и ако контролът на раждаемостта отслабне, не е сигурно, че това ще е достатъчно, за да се овладее застаряването на китайското население. Изискванията на съвременния живот и увеличаването на разходите за образование и издръжка на децата са сериозно задължение и затова повечето двойки са принудени да се ограничават сами. Безспорно решението се корени в провеждането на дълбока реформа в системата за социално подпомагане и в икономиката, за да могат да бъдат преодолени тези нови демографски изисквания.

Използвани източници:

  1.  Атане,Изабел,Когато косите на Китай посивеят, Монд дипломатик, м. 06.2011г.bg.mondediplo.com;
  2. Михайлова,Антония, Населението на Китай може рязко да нарасне, 27.02.2015г., megavselena.bg;
  3.  https://epp.eurostat.ec.europa.eu/;
  4. www.nsi.bg;
  5. https://bg.wikipedia.org.