Жените в Япония — социална и политическа роля

Гергана Русева, студент втори курс

СУ «Св. Кл. Охридски», ФКНФ, ЦИЕК, „Южна, Източна и Югоизточна Азия“,

The Women in Japan – social and political role

Gergana Ruseva, student

Sofia University „St. Kliment Ohridski“, FKNF, CELC, SESA, second year

Abstract

In the world as we know it, Japan is one of the most developed countries in the world. Despite its development, it managed to keep the old traditions alive. Yet, the country still has a long way to go and many issues to bring to a close. For ages, Japanese woman’s place has been in home. Her duty used to be of loving wife and caring mother – the one that always stays at home. In today’s society some changes had occurred. Now, women have right to vote and work – even as politicians, if they want to. They have the right to choose their own faith. The way for Japanese women had been long and hard. They had to fight with the prejudice of a whole nation in order to get their lives in their hands. Now, these women have a choice – to marry, to work, or both. Yet, they have much more to do in order to get full social equality.

Keywords:

Japanese, women, work integration, family, tradition, society, political role

Въведение

Винаги, когато става дума за жените в Япония, първото нещо, за което обикновено мислим е онази красива дама с устни, оцветени в ярко червен цвят, облечена в изящно кимоно. Тази представа обаче е прекалено повърхностна, когато се заговори за ролята, отредена на японките. Тяхната позиция е далеч по-важна от тази на обикновено украшение. Ролята им в семейството е от изключително значение за изграждането на японското общество такова, каквото е познато днес.

Основната цел на доклада е да запознае читателя с положението на средностатистическата японка — нейните задължения, начин на живот, поле за развитие и, разбира се, препятствията, които трябва да преодолява. Също така се цели разбирането на японското общество от всеки, който истински се интересува от тази част на източния свят – развитието и хората, които живеят там. По този начин може да се придобие по-добра представа за светоусещането и управлението на една толкова силно отличаваща се страна като Япония. А същевременно да се направят връзки и съпоставки със същия този преход и по-конкретно – живота, отреден на жените – в останалата част от света. Материалът се разделя на следните части: 1. Роля на японката в дома и локалната общност;2. Работна интеграция на жените; 3. Женското участие в политиката на Япония.Методологическите подходи, заложени в основата на дадения материал са:

  • Стратегически подход — цели се разглеждането на живота на нежния пол по-отблизо, който, като че ли, остава в сянка, поглеждайки общата картина;
  • Исторически подход — проследява се развитието на положението на японките през годините. По този начин се цели провокирането на размишление върху ситуацията, касаеща жените както в миналото, така и в настоящето;
  • Структурно-аналитичен подход —  посредством разглеждане и сравнение на възможностите, стоящи пред обикновените хора от единия и другия пол — да се придобие по-добра представа за същността на японското общество и приносът на жените в него;
  • Логически подход — проследявайки взаимоотношенията и взаимодействията, определящи вътрешната среда, да се разбере взаимосвързаността между отделните събития.

1. Роля на японката в дома и локалната общност

В миналото се е смятало, че мястото на жената е в дома. През феодалния период на Япония, тя понякога бива описвана като „утроба назаем“. От края на 19-ти век насам обаче за японките започва да се мисли като жители на обществото, чийто принос за семейството бива ценен. Нейни задължения са грижите за съпруга и децата, а също и за по-възрастните. Често тя няма  право да взима самостоятелни решения – трябвало е да се съобразява с мнението не само на съпруга си, но и с това на неговите родители. Днес в силно повлияното от конфуцианство и даоизъм японско общество ролята на японката е същата – на домакиня. Както в миналото, тя се грижи за дома, съпруга и децата си – тяхното обучение и възпитание. Освен това, взима участие в дейностите на локалната общност, към която принадлежи. Въпреки че е прието мъж да оглавява конкретната общност и отделното домакинство, много голяма част от дейностите се извършват от жени. Това се дължи на факта, че съпрузите им обикновено са изключително заети в работата си и не им остава време, през което да се включват тях. Поради тази причина, при невъзможност от страна на мъжа да присъства на локално събрание, неговата съпруга е задължена да поеме тази задача.

Друга роля на типичната японска домакиня е на „финансов министър“ на домакинството. Съпругът осигурява основната, ако не и цялата, прехрана на семейството, но жената разпределя семейния бюджет. Определя джобните на децата и парите, с които разполага мъжът ѝ, грижи се за сметките и води семейния отчет. Затова потребителите в Япония са предимно жени. Също така, японката се грижи за външния вид на децата и съпругът си – смята се, че, ако те не са спретнати, тя не върши работата си добре. Това важи и за начинът, по който изглежда домът им, а дори и района около него – едно от задълженията на членовете на едно семейство е да поддържат чист и спретнат вид на района, в който живеят.

 2. Работна интеграция на жените

В съвременното японско общество стават все повече жените, които решават да работят. Някои от тях, както преди, се омъжват в по-ранна възраст, други предпочитат да изчакат, а трети се отказват от идеята за брак изцяло. Това основно се свързва с работната интеграция на японките. За тях намирането на баланс между кариерата и семейството е трудно. В следствие, процентът на жените, работещи почасово, е по-голям от този при мъжете. Много японки се омъжват, изчакват децата им да започнат училище, а след това започват почасова работа. Според изследване, проведено през 2010 година, голяма част от японките искат да работят поне докато се омъжат. Идеята за започване на почасова работа (процентът на жените на почасова работа надхвърля този на мъжете още през 1983 година), след като са прекарали няколко години в грижи за децата си, се струва добра на повечето от тях. По този начин биха имали възможност да изпълняват домашните си задължения и да подпомагат семейния бюджет. Към избралите този път, , дори да са редовно назначени, липсват по-специални изисквания, но те нямат шансове за по-нататъшно развитие в професионален план.
Често, жените, които искат да изградят кариера, се оказват в трудна позиция. Това до голяма степен се дължи на липсата на гъвкавост в работното време. Именно те са тези, които най-често се отказват от идеята за деца, а понякога дори и от тази за брак – в името на кариерното си развитие. От тях работодателите очакват да работят при същите условия като т. нар. „корпоративни войници“ – да остават на работа, дори след края на работното време и в продължение на няколко години да посещават офис, далеч от домовете си, а също и да не си взимат почивни дни заради семейството. В замяна, те получават възможност за издигане в корпоративната йерархия, наравно с мъжете. Въпреки равните на вид възможности, за представителките на нежния пол се оказва много по-трудно да се изкачат по корпоративната стълбица, а след това и да запазят позициите си. Постепенно броят на японките, избрали професионално развитие, нараства. Това започва да се превръща в тенденция, която е част от проблема със застаряващото население на страната.
Във връзка с горепосочените факти, а именно по-ниската работна интеграция на жените, настоящият министър-председател на Япония Шиндзо Абе, започва кампания, чрез която насърчава жените да създават семейства. Държавата им отпуска „пенсии“, чиято големина зависи от заплатите на съпрузите им. По този начин семейството получава допълнителен доход, а жената има възможност да изпълнява домашните си задължения. Друг аспект на тази кампания е отварянето на повече детски ясли, което започва от 2013. По този начин се цели улесняване на работещите майки и повишаване раждаемостта, а съответно и работната сила на страната. Макар да се смята, че процентът на жените с висше образование да е по-висок от този при мъжете, за една японките издигането в корпоративния свят остава по-трудно. Фирмите, били те големи или малки, предпочитат да наемат мъже. Въпреки това Абе развива и друг аспект на политиката си, отнасяща се до заетостта при жените. Кабинетът изисква от различните компании да определят изисквания, които японките трябва да покрият, в случай, че се стремят към кариерно развитие. Това се прави с цел повишаване процентът на назначените дами на по-високи постове, за да не бъде похабен потенциалът им.

3. Женското участие в политиката на Япония

През годините, японките проявяват интерес и към политиката. За тях, извоюването на пълни политически права е изключително трудно. В по-ранен период, когато жените от Запада получават политически права, в Япония гласуването не само е било предопределено, но на японките е било забранено участието в политически мероприятия. През 1868 година, когато стартира модернизацията на страната, феминистичните идеи от Запада, започват да навлизат в Япония – за първи път започва да се говори открито за правата на жените. Така, през 1876 година, към новосформираното движение за човешки права, се присъединила малка група жени.
През 1921 година, японките започват да се допускат на политически мероприятия. По-късно, с приемането на новата конституция (1946 година), получават право да гласуват тези, които са навършили 20-годишна възраст. През 1960 година, за първи път жена бива допусната като член на парламента. До този момент в историята на Япония никога не е имало жена губернатор или глава на префектура (от общо 47 такива), а кметове са били само две дами. През 1986 година е извоюван нов закон – Законът за равни права при наемане на работа. Едва година преди това да се случи, Конвенцията за забрана на дискриминация срещу жените е одобрена от парламента. По това време се създава и държавна организация за борба за равенство между половете. Целите, които те си поставят обаче са далеч от осъществяване в японската действителност, имайки предвид и факта, че дори в историята на самата организация, жена е заемала главния пост само веднъж от основаването ѝ. Драстична промяна се наблюдава през 1996 година, когато броят на жените, членуващи в парламента се увеличава – от 12 в предишния кабинет се увеличава на 23 в новия. Това са близо 4%. В днешно време те достигат до около 9%, което макар и двойно, е прекалено ниско, сравнено с процентите в други страни. След изборите през 2012 година, 470 представители влизат в Долната камара, от които едва 38 са жени. Това е най-ниският брой на женско представителство след 2003 година. Въпреки преминатия преход, на жените в японската политика никак не им е лесно. Те споделят, че имат едно предимство пред колегите си от мъжки пол, а именно – че са по-склонни да си помагат и подкрепят взаимно, независимо от политическите си убеждения.Една от видните дами на японската политическа сцена е Шидзуе Като: (1897-2001), която умира на 104 години. Тя е първата жена, която подкрепя движението за контрол над раждаемостта в Япония, подобно на Маргарет Санджер в САЩ. Тя се сблъсква с военния режим от 30-те години на миналия век, който е срещу намаляването на броя на селското население. Фактът, че японка прекрачва границата на традиционната роля на подчиненост, е шок за обществото и се превръща в проклятие за семейството и приятелите ѝ.

За разлика от мъжете, част от жените, занимаващи се с политика, са започнали по стечение на обстоятелствата. Пример за това са жените, навлезли в управлението чрез локалните общности. Често, загубили позициите си веднъж, те се отказват от тази си дейности и се отдават на други каузи, или се връщат към предишния си живот. През годините се провеждат множество кампании, целящи пълна интеграция на японките. Някои от тях са започнати от видни дами в японското управление. Добър пример за това е Такако Дой (1928-2014), която е говорител наШидзуе се ражда в заможно семейство на бивш самурай. През 1914 година се жени за барон Кейкичи Ишимото — минен инженер по професия и християнски хуманист по убеждения. Заради иновативните идеи на съпруга ѝ, семейството заминава да живее в Кюшю. Там, Шидзуе бива ужасена от условията в колибата, в която живеят, и от тежестта на труда на работниците — мъже и жени, в мините. Жените работели бременни или грижещи се за нежелани малки деца. По-късно, семейството на Шидзуе заминава, поради влошено здраве, да живее в САЩ. Там жената започва да учи, което е нестандартно за една японка, и работи като секретарка, живеейки сама. Повратна точка в живота ѝ е запознанството ѝ с Маргарет Санджер през 1920 година. От този момент нататък, Шидзуе се посвещава на извоюването на  правото на жените в Япония за семейно планиране и предпазване от нежелана бременност. Санджер посещава общо седем пъти Япония с помощта на Шидзуе, като изнася публични речи и популяризира правата на жените. Междувременно, Шидзуе става майка. Тя издържа сама двамата си сина и е една от първите жени в Япония, които успяват да получат развод, след което се омъжва за Канджю Катоо — лидер на социалистическата партия. През 1946 година, когато жените получават правото да гласуват, Шидзуе става член на японския парламент. Скоро след това, тя става член на Горната камара, където служи за вдъхновение на японките до 1974 година. През 1988 година, Шидзуе получава награда за работата си от ООН.

Заключение

Камарата на представителите, а по-късно става лидер на партията[1] си. Тя става източник на вдъхновение за много жени – както за тези, които се стремят към кариера в политиката, така и за онези, които биват пренебрегвани и подценявани на работното си място, само и единствено заради пола си. Дой оглавява т. нар. „Бумът на Мадона”, който представлява група жени стремящи се към политически кариери. Това движение обаче пропада, именно защото „много от жените политици не били добре подготвени за възложените им задачи“. [2]По този начин броят на жените, заемащи позиции в политиката на страната и днес остава нисък.

В днешно време, трудностите и предразсъдъците, с които се сблъскват жените, които вземат активно участие в социалния и политическия живот на Япония, не са малко. Не е никак лесно да бъдеш жена, желаеща развитие – било то на политическата сцена или в корпоративния свят. Въпреки всички промени, които са въведени през изминалите години, пред представителките на женското съсловие на Япония стои дълъг път, който тепърва да бъде извървян. През годините биват основани множество организации, целящи пълна интеграция на японките както в политиката, така и в обществото, погледнато като един голям, работещ механизъм. Независимо от дадените примери и направените усилия от Шидзуе Катоо, Такако Дой и други видни дами, да бъдеш жена и активна личност извън рамките на дома в тази далечна страна не е лесно. Макар многото започнати кампании в полза на жените, целящи интеграцията им в политическия живот и работещата част от обществото, много от мъжете, били те политици или обикновени работници, не са готови да се примирят с пълно равенство. Поради тази причина, те успешно се опитват да забавят този процес. Но борбата продължава – японките няма да се откажат лесно. Десетилетия наред, жените в Япония са изпълнявали ролята на покорни съпруги и всеотдайни майки. Въпреки изминалото време, тези им задължения остават, макар и да не са в същата форма като преди. Днес, представителките на женската част от японското общество са значително по-близо до така желаното равенство със своите сънародници от противоположния пол. Макар и трудно, и с много повече изисквания към тях, отколкото към мъжете, японките вече могат да се реализират в различни сфери на социалния и политическия живот на страната. Макар древната история на Япония да е пълна с жени, управляващи зад кулисите на театъра, обществото има нужда от промяна. Този преход – постепенен и необратим, вече е започнал. Значимостта на жената в японското общество винаги е била и ще бъде голяма. Тя не е само майка, съпруга и домакиня. В нея се крие много по-голям потенциал, който тепърва ще се разгръща.

Използвани източници

[1]              Социал-демократическата партия

[2]              „Among Equals? Women in Japanese Politics“ (Nakano, 2013: 1)