Границите на публичната дипломация – проблемът за световното наследство и японо-корейските отношения

д-р Ива Венкова

СУ „Св. Климент Охридски”, Исторически факултет

The Limits of Public Diplomacy – the World Heritage Issue and Japan-Korea Relations

Iva Venkova, PhD

Sofia University ‘St. Kliment Ohridski’, Faculty of History

Abstract

In view of the 50th anniversary of the normalization of Japan-Korea bilateral relations, coupled with commemorating 70 years of the formal end of World War II, the year 2015 seems to be a good occasion to take stock of bilateral cultural exchange.

Japan has been pursuing a public and a cultural diplomacy of its own, and has been mounting its own nation-branding effort. In 2015, part of its cultural diplomacy was dedicated to securing a place for Japanese industrial sites on UNESCO’s World Heritage List. The issues surrounding the nomination have sent some ripples in Japan-ROK relations, at diplomatic level but also at the public level, due to entanglement with the complicated issue of history. The objective of this article will be to explore how the issue of cultural heritage was brought up in Japan-ROK relations over the past year, aiming to look into the background and factors affecting the development of the issue. The problem will be approached from the perspective of cultural diplomacy and cultural ties.

Keywords: cultural diplomacy, public diplomacy, Japan, Korea

Със застоя в развитието на японската икономическа сила и под сянката на демографски проблеми, в началото на 21 в. се лансира аргументът за т. нар. „мека сила”, която Япония следва да развива (16. 金子将史、「日本のパブリック… 」200頁). В този смисъл може да се разглежда и включването на японски обекти в списъка на световното културно наследство, което се вписва в стратегията за имидж и растеж – „Cool Japan”. В изявление на японския премиер по повод приемането на планината Фуджи за културно наследство се отбелязва, че тъкмо тя е първообраз на „Cool Japan”, а представянето й зад граница ще се разшири (18.官邸、「富士山…」). Япония се възползва и от по-новия списък за нематериално културно наследство, в който впрочем активно се включват и други азиатски страни. В него са вписани японското хартиено изкуство, кулинарна традиция, техники от копринарството, сценични изкуства и др.

През септември 2013 г. Япония решава да връчи номинацията на 23 индустриални обекта от епохата „Мейджи” за списъка на световното културно наследство (официална номинация е представена през 2014 г.). На 4 май 2015 г. Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) препоръчва добавяне в списъка. Кандидатурата е част от стратегията за развитие на туризма и регионите. Но тя е и нещо повече. Когато тя е представена на конференция през юли 2014 г., в официалните изказвания се изтъква специалният опит на Япония като първа незападна страна с успех в индустриализацията, и то без да изпадне в колониална зависимост. Номинацията трябва да представи пред света японския потенциал и да повиши доверието в страната (17.官邸、「日本再興…」 176頁;工程表、110頁; 30. 産業遺産国民会議、産業…,1-8頁).

На номинацията възразява Република Корея (РК)[1]. Тя настоява Япония да преразгледа кандидатурата (септември 2013 г.). РК поставя въпроса и пред ЮНЕСКО. Нейната позиция е, че част от обектите носят спомена „за принудителен труд на корейски работници по време на японското колониално управление на Корейския полуостров” и номинацията не съответства на духа на световното наследство. (1. MOFARK, Foreign Minister and UNESCO…). Япония смята, че кандидатурата обхваща историческия период 1850-1910 г., а въпросът за корейските работници се отнася към различен период и обстоятелства. Тя очаква WHC да разгледа кандидатурата от техническа и експертна гледна точка (37. 第189回国会・衆議院… ; 14. 朝日新聞…、世界遺産… ; 25. 外務省、中山外務副大臣…).

И двете страни полагат усилия позицията им да бъде чута. Япония се нуждае от 2/3 мнозинство в WHC, ако се стигне до гласуване (33. 産経ニュース、2015.5.18). След препоръката на ИКОМОС, комисия в парламента на РК приема критична резолюция; изпратени са и писма до страни-членки на WHC (32. 産経ニュース、2015.5.4;  51. 聯合ニュース、2015/05/06). РК поставя отново въпроса и пред ЮНЕСКО. След консултации РК-Япония на 22 май не е обявен пробив. До 28 юни (начало на заседанието на WHC в Бон), официални лица от РК обсъждат въпроса със страни от WHC [2].

На 21 юни, в навечерието на 50-годишнината от нормализиране на двустранните отношения, външните министри на Япония и РК се съгласяват да си сътрудничат за вписване както на японската кандидатура, така и на корейската за историческите области Пекче. (27. 外務省、日韓外相…; 15. 朝日新聞…, 2015年7月1日). Съгласуването между страните обаче продължава до последния момент. В Бон дебатите дори са отложени с ден. В резултат на съгласие, двете номинации се включват в регистъра. В изказването си на заседанието японската страна посочва, че е готова на мерки с цел да се създаде възможност за разбиране цялостната история на обектите[3]. (21. 外務省、外務大臣…; 22.外務省、外務大臣…; 9. WHC, Decisions Adopted…, p.180; 8. WHC, 39th session…, p. 222). Повод за различни интерпретации става обаче текстът от изказването, касаещ полагането на труд от корейци и други граждани през 40-те години на ХХ в. в част от обектите. На 5 юли МВнР на РК оценява японското изказване като първи случай на ясно посочване от Япония, че корейци са били принуждавани да работят при тежки условия през 40-те години. (6. MOFARK, The History that…). На пресконференция на японското МВнР (5 юли) се посочва, че в изказването пред WHC текстът за положения труд няма смисъла на „принудителен труд” и че въпросите за претенции между Япония и РК са окончателно уредени със споразумение за претенциите от 1965 г. (22. 外務省、外務大臣..; 23. 外務省、外務大臣…). Междувременно, медиите обявяват, че има разминавания между японския и корейския превод на изказването, което в WHC е представено на английски език, а постигнатото в WHC съгласие среща критики в Япония и в РК (напр.: 43. 東亜日報…,「ユネスコ登録が… 」; 34.産経ニュース,「日韓都合よく… 」; 35.産経ニュース,『「大魚を損した」…』).

Във връзка с културното наследство следва да се има предвид, че:

- Той се повдига в период на сложни двустранни отношения, обременени от различни въпроси (вкл. териториален, исторически)[4]. Правят се обаче и жестове на добра воля. Ръководителите на двете държави присъстват на честванията по повод двустранната 50-годишнина за нормализирането на двустранните отношения.

- Тази годишнина, както и отбелязването на 70 години от края на Втората световна война (ВСВ), вероятно допринася за фокус на дебата върху въпросите за миналото.

- Въпросът за обезщетенията поради трудова мобилизация през време на ВСВ търпи влияние от едно решение на корейския върховен съд (2012), според което съответното японо-корейско споразумение от 1965 г. не решава въпроса. Освен това са в ход съдебни процеси относно претенции на корейци за компенсации поради полаган в японски фирми труд преди края на ВСВ (10.Bloomberg…, 2015/06/25; 43.東郷和彦,「日本が世界で… 」)[5]. – Въпросът за културното наследство се развива и на фона на чувствително обществено мнение. Според едно допитване, през 2015 г. 23.8% от анкетираните японци посочват, че имат положително отношение към РК (20.5% през 2014 г. и 31.1% през 2013 г.), а 52.4% – че нямат (54.4% през 2014 г. и 37.3% през 2013 г.). През 2015 г. 15.7% от корейците посочват, че имат положително отношение към Япония (17.5% през 2014 г., 12.2% през 2013 г.), а 72.5% – че нямат (70.9% през 2014 г., 76.6% през 2013 г.). Близо 70% от японците и корейците обаче смятат за нежелателно или проблемно влошаването на общественото мнение (2015), а тези, които намират двустранните връзки за важни, са над 65% в Япония и близо 90% в РК. (29.言論 NPO ・East Asia Institute,日韓共同…).

- Допитване от май 2015 г. (в. Санкей, Фуджи Нетуърк) освен това сочи, че по въпроса за корейските възражения срещу вписването на част от обектите Мейджи, 73% от анкетираните японци изразяват неразбиране на тази позиция, а разбиране – 19.3% (38.中央日報…, 2015年05月27 日).

- Ефектът на медиите вероятно е от значение за общественото мнение. В проучване на в. Асахи и в. Донг-а Илбо (2015), 54% от японците и 59% от корейците смятат, че за 5 г. представите им за страната-партньор са се влошили. Помолени да откроят до два фактора, които са им повлияли, 78% от японците и 65% от корейците сочат медиите. (12.朝日新聞…, 2015年6月20日; 13.朝日新聞…, 2015年6月22日).

- Въпросът се развива на фона на напредък в двустранния обмен през изминалите 10-15 г. През 2014 г.човешкият обмен с РК достига близо 5 млн., повече от японо-китайския (4.67 млн.). Туристическият поток от Япония към РК намалява – 2.28 млн. през 2014 г. при 3.52 млн. през 2012 г. Обратно, през 2014 г. посетителите в Япония от РК бележат пик – над 2.7 млн. (Корейска организация по туризъм; JNTO; 24.外務省、最近の…). От 2005 г. в Сеул, а от 2009 г. в Сеул и в Токио се състои фестивал на обмена. От 2014 г. има договореност РК-Япония-КНР за посещения на културни „посланици”. РК е включена в японски обменни програми – JENESYS 2.0 (насочена към младежи и към разпространение на японския бранд) и JENESYS 2015 (целта е прием или пращане в чужбина на кадри за подобряване на разбирането за обществено-политическия живот в Япония и насърчаване на интерес към страната). От друга страна, след двустранната декларация за партньорство от 1998 г. културните връзки търпят развитие. РК поетапно се отваря за японска масова култура, а в началото на 21 в. „корейската вълна” не подминава и Япония[6]. Има обаче индикации за нейното „охлаждане”. Също така се посочва, че в последните години в РК относително расте присъствието на КНР, измерено в хора, стоки и информация, а това на Япония относително отслабва. (43.東郷和彦、「日本が世界で… 」; 20.小島寛之、「静かに… 」,2頁; 38.中央日報…,2015年05月20日; 19.木宮正史,「構造変容…」,5頁).

За разлика от казуса с индустриалното наследство, друг пример през 2015 г. цели подготовката на японо-корейска номинация за регистъра „Паметта на света”. Намеренията са през 2016 г. да се връчи кандидатура на материали за т. нар. „корейски пратеници”. Чрез тях са осъществявани двустранни връзки между 1607 г. и 1811 г. Обменът на емисари от епохата на шогуната допринася за възстановяване на прекратените тогава двустранни отношения. Проектът трябва да напомни за примери на мирна дипломация от миналото. Инициативата е подета от културната фондация в гр. Бусан (РК) и японска организация с нестопанска цел, по предложение на корейската страна през 2012 г. Въпреки различия по част от историческите материали, през 2015 г. се постига принципно съгласие за обектите на номинацията (41.中央日報…、2015年12月07日; 45.西日本新聞朝刊、2015年11月30日). Показателно е, че сред мероприятията по повод 50 години от нормализирането на отношенията през 2015 г. са планирани именно и събития, касаещи „корейските пратеници”.

Номинацията на индустриалното наследство през 2015 г. пренася дебатите за историческия въпрос на територията на ЮНЕСКО и международните културни взаимодействия. Зад това явление стои динамиката в японо-корейските отношения през последните години. Въпрос, който стои пред културната дипломация, е докъде се простират възможностите и ролята й в японо-корейските връзки. Примерът със съвместната инициатива за ЮНЕСКО би могъл да подскаже потенциално пространство за сътрудничество по модела на гражданския обмен, с цел търсене на общ проект и изграждане на позитивна динамика.

Използвани източници:

1.Ministry of Foreign Affairs, ROK (MOFARK), Foreign Minister and UNESCO Director-General Discuss Ways toward Cultural Enrichment, 2014/02/04;
2.MOFARK, Foreign Minister Meets with his Croatian Counterpart, Press Release, 2015/06/14;
3.MOFARK, Foreign Minister Meets with his German Counterpart, 2015/06/12;
4.MOFARK, Foreign Minister Meets with his Japanese Counterpart on the Sidelines of the UN General Assembly Session, 2013/09/27;
5.MOFARK, Foreign Minister Meets with the Chief Representative of Japan’s New Komeito Party, 2015/10/08;
6.MOFARK, The History that a Large Number of Koreans Were Forced to Work against Their Will Is Reflected in the Inscription of Japan’s Meiji Industrial Sites on the World Heritage List, 2015/07/05;
7.ROK Cheong Wa Dae, The President Meets with UNESCO Director-General Irina Bokova, 20 May 2015;
8.WHC, 39th session, Bonn, Germany, 28 June–8 July 2015, Summary Records;
9.WHC, Decisions Adopted by the WHC at its 39th session, WHC-15/39.COM/19, Bonn, 2015/07/08;
10.Bloomberg (online), 2015/06/25;
11.朝日新聞・デジタル、2015年5月19日; 12.朝日新聞・デジタル、2015年6月20日;
13.朝日新聞・デジタル、2015年6月22日; 14.朝日新聞・デジタル、世界遺産登録、日韓協力で一致-「徴用工」記載で調整、2015年6月22日;
15.朝日新聞・デジタル、2015年7月1日;
16.金子将史、「日本のパブリック・ディプロマシー」、金子将史・北野充(編)、「パブリック・ディプロマシー―・世論の時代の外交戦略」東京、2007年;
17.官邸、「日本再興戦略」改訂・工程表、2015年;
18.官邸、「富士山」世界遺産登録にあたっての総理メッセージ、平成25年6月22日;
19.木宮正史、「構造変容に直面し漂流する日韓関係:過去・現在・未来」、IPP、「政策オピニオンNO.24・2015.6.8」;
20.小島寛之、「静かに深まりを見せる日韓文化交流」、「自治体国際化フォーラム」Jun.2014;
21.外務省、外務大臣会見記録、平成27年7月5日;
22.外務省、外務大臣会見記録、平成27年7月7日;
23.外務省、外務大臣会見記録、平成27年7月10日;
24.外務省、最近の日韓関係、平成27年9月;
25.外務省、中山外務副大臣会見記録、平成27年5月14日;
26.外務省、中山外務副大臣会見記録、平成27年6月11日;
27.外務省、日韓外相会談、平成27年6月21日;
28.外務省、日韓国交正常化50周年(2015)イベントカレンダー, 平成27年12月3日, update: 平成28年1月13日;
29.言論 NPO ・East Asia Institute、日韓共同世論調査・日韓世論比較結果:第1回(2013 年5月)、第2 回(2014 年7月)、第3回(2015 年5月);
30.産業遺産国民会議、産業遺産国際会議 (平成26年7月14日-15日開催)、Day1議事録;
31.産経ニュース、2014.1.23;
32.産経ニュース、2015.5.4;
33.産経ニュース、2015.5.18 ;
34.産経ニュース、「日韓都合よく翻訳―韓国→強制労役・日本→強制労働意味せず」2015.7.6;
35.産経ニュース、『「大魚を損した」「外務省のトチり」…批判続出―自民党総務会』2015.7.10;
36.徐賢燮(SEO, Hyun-seop), 「韓国における日本文化の流入制限と開放」、「長崎県立大学国際情報学部研究紀要」、第13号(2012);
37.第189回国会・衆議院会議録情報、外務委員会・第12号、平成27年5月22日 ;
38.中央日報・日本語版、2015年05月20日;
39.中央日報・日本語版、2015年05月27日;
40.中央日報 ・日本語版、 2015年05月29日;
41.中央日報・日本語版、2015年12月07日;
42.朝鮮日報・オンライン、15/06/2015;
43.東亜日報・日本語版、「ユネスコ登録が終わるや―「強制労働」はないと言う日本」2015年7月7日;
44.東郷和彦、「日本が世界で勝ち取るために重要な2015年の日韓関係」、2015/01/13, Nippon.com;
45.西日本新聞朝刊、2015年11月30日 ;
46.日韓文化交流基金, 青少年交流事業, http://www.jkcf.or.jp/projects/youth/, accessed Dec 2015;
47.日本政府観光局、JNTO 訪日旅行データハンドブック2015;
48.ハフィントンポスト、 2015年06月15日;
49.原野城治、「朝鮮通信使、その‘善隣友好・平和外交’に学ぶ」、Nippon.com、2015/06/17;
50.文化庁、平成26年度「東アジア文化交流使」の決定について、平成26年12月3日;
51.聯合ニュース、2015/05/06;
52.kto.visitkorea.or.kr/eng.kto – accessed Dec. 2015.

[1] Възражения повдига и КНР.

[2] Страни като Германия, Хърватия, Сенегал очакват японо-корейско споразумение. Според медии обаче Сенегал отстъпва от заявената до момента подкрепа за Япония (48.ハフィントンポスト、 2015年06月15日).

[3] По-късно през годината РК напомня, че очаква от Япония изпълнение на мерките, заявени пред WHC (5. MOFARK, Foreign Minister Meets with the Chief…).

[4] Официална среща на най-високо равнище не е осъществявана от около три години – такава се провежда през ноември 2015 г.

[5] От друга страна, през втората половина на 2015 г. се наблюдава развитие и на други казуси, свързани с ЮНЕСКО и историческата памет.

[6] Преди поетапното отваряне, в РК са налице ограничения за японската масова култура. Това се обяснява чрез съобразяване с неблагоприятни обществени настроения, свързани с колониалното минало, но и с някои други аргументи. (36.徐賢燮, 「韓国における」…, 241頁) .