Въстанието в Куангджу – началната точка на демокрацията в Южна Корея

Безспорно едни от най- значимите моменти в новата история на Република Корея са събитията от 18 до 27 май 1980 г. в Куангджу, провинция Чола. Въпреки жестоката цена, която населението на града плаща, въстанието от Куангджу чертае пътя на демокрацията в южната част на полуострова. Решителността и смелостта на стотици корейци заразява всички с болестта на свободата и зачитането на правата.

След убийството на диктатора Пак Чон Хи ( 박정희) на 26 октомври 1979 г. , всички се надяват да настъпи демокрация. Но с военният преврат от 12 декември същата година се установява нова диктатура. През май 1980 г. правителството обявява военно положение, целящо да смаже студентските протести в страната. Започват масови арести на цивилни, срещу които се изпращат въздушно-десантни и пехотни войски.

Недоволна от управлението на режима на Пак Чон Хи, военната хунта начело с ген. Чон Ду Хуан ( 전두환 ) извършва военен преврат на 12 декември 1979 г. и взима властта в свои ръце. Сякаш съвсем естествено продължение на случилото се е налагането на нова военна диктатура. Надеждите за демокрация на по–голямата част от корейското население остават неоправдани. Това отключва вълна от протести и недоволства, които са подети първоначално от младите хора в лицето на студенти и интелектуалци, но с течение на времето и с влошаването на събитията в тях се включва и останалата част от корейското население, различаващо се в своя социален и финансов статус.

Всичко започва с убийството на един напълно обикновен гражданин, 29–годишният Ким Чон Чън, на 18 май 1980 г. . Трагичната смърт на младия мъж е прелятата чаша на търпението и възмущението на корейското общество. След тази случка всички корейци ( без значение професия, социална позиция или финансово положение ) се включват активно в протестите срещу властта на ген. Чон Ду Хуан. Принципите и желанието за демокрация и свобода на корейския народ са по- силни от всичко, дори и от смъртта.

Корейският народ за пореден път е принуден да преживее жестоко изпитание. Едни срещу други се изправят хора, които са носители на общи корени и историческо минало. От едната страна са корейските граждани, борещи се за правото на демокрация, а от другата са корейските военни, които сякаш с тотално промити мозъци и съзнания напълно жестоко и безапелационно смазват съгражданите си. Жестокостта на военните части, които се изпращат в Куангджу за да се справят с протестиращата тълпа, не може да бъде оправдана по никакъв начин. Важно е обаче да се отбележи, че срещу мирното население в града са изпратени едни от най–елитните военни части на южнокорейската армия. Това са обучените корейски войски, които охраняват демилитаризираната зона около 38 паралел между Северна и Южна Корея.Основно това са млади мъже. Започвайки операция „ Великолепната почивка “ ( това е названието на мисията, която се изпълнява в Куангджу ) военните части не знаят къде ще бъдат изпратени, съобщено им е единствено, че имат за задача да се справят с „ враговете “ на капитализма. Съзнанията на корейските войници са промити с думите, че населението в Куангджу има за цел да подкрепи Северна Корея и да вдигне въстание срещу правителството.

Демонстрациите започват още от сутринта на 18 май. В 14:00 ч.  200 на брой студенти от университета Чоннам излизат на протест. Към тях допълнително се включват още 800 протестиращи граждани на Куангджу. Постепенно полицията се оказва неспособна да овладее тълпата и около 16:00 ч. военното командване издава заповед на специалните части да въведат ред, но без да има пострадали. Заповедта обаче не е взета под внимание и военните отнемат живота на много хора. Въпреки жестокостите, които понася населението, протестите в града не стихват. Армията предприема крайни мерки, с които цели да потуши бунта. Блокирани са всички транспортни връзки с града, както и възможността за осъществяването на комуникация вътре в самия град и свързването му с други населени места. Печатът и радиопредаванията също се контролират от военните части. Във вестниците излизат статии, които са с напълно изкривени факти за случващото се. Спекулира се с данните за загиналите и ранените. Продължават да излизат репортажи за „ вандализмът “ на жителите на Куангджу. В знак на протест срещу изфабрикуваните новини, недоволните граждани обграждат сградата на МВС. Протестиращите приемат образите на злодеи и врагове на правителството. На 20 май 10 000 души излизат на нов протест. Конфликтът между цивилни и военни ескалира. Армията започва да стреля срещу протестиращите и в резултат на това са убити много граждани в близост до гарата в Куангджу. На следващият ден ( 21 май ) протестите на гражданите се отправят пред сградата на общината в Куангджу. Протестиращите успяват да надделеят и военните спецчасти са принудени да се оттеглят от града. Куангджу остава изцяло под властта на бунтовниците, които формират Граждански комитет. Създава се свободна комуна, която функционира по свой собствен начин и изгражда специфичен тип социална администрация. На 24 май в присъствието на около 15 000 граждани е отслужена поменателна панихида в знак на загиналите до този момент участници в събитията. За да бъде избегнато отнемането на още невинни животи създаденият Граждански комитет се опитва да проведе преговори с военните за прекратяването на каквито и да било действия, които застрашават живота на хората и настоява армията да се оттегли от града. Както би могло да се предположи отговорът на военните е напълно категоричен в несъгласието с гражданите на Куангджу. Това води до отнемането на още невинни животи и раняването на деца и жени. Стига се дори до там, че армията третира особено жестоко таксиметровите шофьори и шофьорите на градски автобуси, които се опитват да помогнат на пострадалите си съграждани като ги качват в колите и автобусите си и ги отвеждат в болницата. Има сведения за голям брой загинали шофьори, опитващи се да помогнат с каквото могат.

Куангджу  се оказва под закрилата на гражданите си, но за много кратко време. На 27 май, в 03:30 ч. рано сутринта армията предприема нападение срещу въстаналите жители на Куангджу. След жестока престрелка военните успяват да се справят с протестиращите за по- малко от два часа. По- голямата част от гражданите загиват по време на акцията. Армията успява да арестува 1 740 граждани, от които 730 са подложени на разследване. С тази жестока военна операция се слага край на избухналото на 18 май гражданско въстание в Куангджу. Позицията на управляващия военен елит е ясна, категорична и не се отклонява по никакъв начин от характеристиките на диктаторския режим, който е наложен в страната. Ген. Чон Ду Хуан заявява, че на събитията от май 1980 г. не трябва да се дава гласност и, че гражданите на Куангджу трябва да си мълчат. Силата на военната диктатура на ген. Чон успява да смаже порива за демокрация на корейския народ, но не за дълго. През 1987 г. недоволството от управляващото правителство кара целият корейски народ да излезе по улиците на всеки един град и да заяви позицията си на недоволен гражданин. В следствие на това в страната избухва Общонационално въстание, благодарение на което се проправя път за демократична власт в Южна Корея.

Случилото се в Куангджу оставя силен отпечатък в корейското историческо минало. През 1997 г. правителството на Република Корея обявява 18 май за официален поменателен ден. От май 1980 г. до сега са минали  24 години, но въпреки това данните за събитията в Куангджу остават неясни и замъглени. Според официални данни на корейското правителство от 2006 г. общият брой на пострадалите по време на въстанието в Куангджу е 4 369 души, сред които 154 убити ( в това число се включват 22 военни и 4 полицаи ) , 74 изчезнали,  4 141 ранени ( включително и тези, които умират по- късно от раните си ) и арестувани. Не е ясно и какво се случва с хората, които излизат на улиците да протестират срещу военния режим.

Минавайки близо четвърт век от протестите в Куангджу позицията на анализаторите не може да се определи като пълна, тъй като все още има множество въпроси, които остават неизяснени. Един особено важен въпрос обаче привлича вниманието и той е свързан с подкрепата, която САЩ оказва за режима на ген. Чон Ду Хуан.  Важно е да се отбележи, че по време на събитията в Куангджу за голяма част от младото корейско поколение САЩ се явява идеал за демокрация, спазване на човешките права и място, където животът ти може да протече без никакви проблеми. Разбирайки, че САЩ изпраща свои военни части в Корея, корейците са обнадеждени, че най- после ще могат да се справят с диктаторския режим на ген. Чон и, че американците за пореден път ще се опитат да въдворят ред, но само както те умеят. За съжаление твърде късно корейският народ разбира, че американските войски идват не за да им помогнат, а за да подкрепят армията на Чон Ду Хуан. За САЩ политическите и икономическите интереси винаги са били на първо място. Обикновено обосновката за подкрепата на САЩ за потушаването на въстанието в Куангджу се обвързва с въпроса за националната сигурност, независимо дали става въпрос за избягване на „ втори Иран “ , за предотвратяване на разгрома на „ друг Виетнам “ , за отблъскване на възможна заплаха от Северна Корея, да се отговори на Съветската инвазия в Афганистан на 25 декември 1979 г. или просто за спирането на национални въстания срещу военните. Нещата стоят по малко по- различен начин. Американските документи от този период разкриват, че американският посланик в Южна Корея дава сведения, че все повече американски капитали изтичат от страната, в следствие на страха на инвеститорите, че правителството на Република Корея може да се окаже ненадеждно. Според информацията в документите се открива още, че през август 1980 г. се наблюдава тясно сътрудничество между длъжностни лица и американски бизнесмени. В тази връзка служителите от американското посолство в Южна Корея не намират друг начин освен да подкрепят режима на ген. Чон Ду Хуан, за да могат да гарантират икономическите интереси на големите американски корпорации. За съжаление „ Дълбоко демократичните речи “  на американските политици и дипломати за спазването на правата на човека са безпроблемно оставени на заден план когато нещата опират до големите пари.

Постъпката на САЩ корейският народ тълкува като предателство. Проучване, направено през 1996 г. сред жителите на Куангджу , показва, че 82, 5 % от населението смята, че САЩ безапелационно участва в потушаването на въстанието. В същата анкета 44, 5 % от жителите на града смятат, че САЩ трябва да поднесе извинения за действията си и 21, 8 % са на мнението, че американците трябва да платят репарации. На 18 май 2002 г. се провежда трибунал, на който бившият американски президент Джими Картър, заедно със седем други официални американски лица са обявени за виновни за престъпления срещу човечеството и за нарушаване на гражданските права на жителите на Куангджу. Няколко месеца по- късно, на 11 октомври 2002 г. , Картър е награден с Нобелова награда за мир. Комитетът, присъждащ наградата обосновава решението си като заявява, че Джими Картър полага неуморни усилия за мирното разрешаване на международни конфликти, за установяването на демокрацията и защитата на човешките права , както и за насърчаването на икономическото и социалното развитие. Съдбата на корейският диктатор ген. Чон Ду Хуан не е много по- различна от тази на американския президент. През 1996 г. ген. Чон е обявен за виновен за убийствата на жители на Куангджу и е осъден на смърт. Впоследствие Чон Ду Хуан е помилван от президента Ким Де Джун. Днес той живее обезпокояван в Сеул.

Събитията в Куангджу, както и последвалата общонационално въстание довеждат до установяването на демократичен режим на управление в Южна Корея. Корейският дух за свобода и демокрация се оказва заразен и за други страни в региона. През 1987 г. в Тайван също се установява демократична власт. 1986 г. диктаторският режим на Маркос във Филипините е свален. През март 1988 г. в Бирма на протест излизат  студенти и представители на етническите малцинства, които успяват заедно да свалят от власт след 26- годишно управление президентът Не Уин. 1989 г. е годината, която се свързва със събитията от площада Тянанмън в Китай, където студентите изразяват своя протест срещу властта. През април 1990 г. в Непал настъпват демократични промени. Май 1992 г. е свален режимът на ген. Сучинда Крапайон в Тайланд. През 1998 г. студентите и младите хора в Индонезия свалят от власт Сухарто.

Всички онези трагични събития, които бележат съвременния период от историята на Южна Корея влияят и на поведението, манталитета и светоусещането на самите корейци. Като типични представители на Изтока, те са носители на особено чувство за справедливост, свобода и зачитане на човешките права. Това би могло да се обясни и с доброто познаване на корейската история от всички възрастови групи, както и с обществената активност на корейците и чувството има за отговорност. Дори и в днешно време политиката на демократична Корея е ориентирана към запазване на историческото минало, неговото добро познаване и почитане.

 

Библиография:

  1. Assaf Taryn, 2013: Assaf Taryn. A sign of struggle: the Gwangju uprising and the politics of symbolism. International Strategic Center ISCKOREAMEDIA, 06. 02. 2013 ; https://isckoreamedia.wordpress.com/2013/06/02/a-sign-of-struggle-the-gwangju-uprising-and-the-politics-of-symbolism/
  2. Bowman Sophie, 2013: Bowman Sophie. The Gwangju Uprising in South Korea. Perpetual Explorer, 23.05.2013 ; http://perpetualexplorer.com/2013/05/23/the-gwangju-massacre-in-south-korea/
  3. Katsiaficas Georgy. Neoliberalism and the Gwangju uprising. http://www.eroseffect.com/articles/neoliberalismgwangju.htm
  4. Kingston Jeff, 2014: Kingston Jeff. Dying for democracy: 1980 Gwangju uprising transformed South Korea. The Japan Times, 17.05.2014 ; http://www.japantimes.co.jp/news/2014/05/17/asia-pacific/politics-diplomacy-asia-pacific/dying-democracy-1980-gwangju-uprising-transformed-south-korea/#.VS5RjvmUdid

Интернет източници:

  1. http://eng.518.org/ease/menu.es?mid=a50202000000 , последно проверен на 15.04.2015 г. , 15:37 ч.
  2. http://libcom.org/history/1980-the-kwangju-uprising, последно проверен на 15.04.2015 г. , 15:37 ч.
  3. http://www.asiapundits.com/gwangju-democratic-upraising/ , последно проверен на 15.04.2015 г. , 15:38 ч.
  4. http://jjrgaskell.hubpages.com/hub/The-Gwangju-Massacre-Key-Events-from-the-1980-Uprising-in-South-Korea , последно проверен на 15.04. 2015 г. , 15:38 ч.
  5. http://links.org.au/node/1072 , последно проверен на 15.04.2015 г. , 15:39 ч.
  6. http://countrystudies.us/south-korea/21.htm , последно проверен на 15.04.2015 г. , 15:39 ч.
  7. http://www.iankim707.com/blog/2013/5/18/the-gwangju-massacre , последно проверен на 15.04.2015 г. , 15:40 ч.
  8. http://evoice.ewha.ac.kr/news/articleView.html?idxno=1514 , последно проверен на 15.04.2015 г. , 15:40 ч.
  9. http://iis-db.stanford.edu/pubs/22591/Development_of_Democratization_Movement_in_South_Korea-1.pdf , последно проверен на 15.04.2015 г. , 15:41 ч.
  10. https://julianichim.wordpress.com/2013/05/25/gwanju-peoples-uprising/ , последно проверен на 15.04.2015 г. , 15:41 ч.