Влияние на ютори и сатори поколението върху иновационното развитие на Япония

На 5 юни 2014 г. в Япония  Aldebaran Robotics и SoftBank Mobile представиха хуманоидния робот Пепър. Той трябва да се появи на пазара през февруари 2015 г. на цена от $1,931. Пепър има способността да разчита емоциите  изписани по човешкото лице или  проявени в тона на гласа.

Създателите му са направили всичко възможно той да може да се приобщи към човешка среда. Но, оказва се,  че има нещо, което не са предвидили. Ако Пепър ще представлява огромен интерес за поколението ютори, то за последвалите ги сатори той ще бъде нещо напълно непотребно.

Означава ли това, че иновациите в Япония са само част от миналото и живеят единствено в поколението ютори, но са обречени на забрава в техните наследници сатори?

През 1977 г. в Япония е въведена нова програма на обучение или ютори. Това е програма, която се основава на по-лек режим по време на обучението.

Развитието на технологиите и изключително схватливото поколение ютори- консуматори, които знаят как да се възползват от това,  японският пазар се превръща в един от най-уникалните в света.

Именно това поколение консуматори се смятат за основни при процеса на иновация, защото не се страхуват да опитват нови идеи и технологии. Добре позната е  максимата, че търсенето определя предлагането. Следователно японските иноватори са силно подкрепяни от поколението на ютори системата. За да докажем ролята им ще приведем изследването на Еверет Рофжърс – Дифузия на иновациите.

Дифузия на иновациите

В началото на 60-те години Еверет Роджърс провежда изследвания и вторични анализи, за да свърже теориите за информационния поток и за междуличностното влияние. Синтезът е осъществен върху разбирането за етапите, през които едно нововъведение трябва да премине, за да бъде обществено възприето. Емпиричните изследвания са провеждани при случаи на технологически иновации в земеделието. Роджърс събира данни от множество конкретни изследвания, изграждайки теорията за социалната дифузия.

Петте етапа на социално приемане на иновациите според теорията за социалната дифузия са следните:

- Етап на осъзнаване, хората узнават за иновацията, но не разполагат с по-пълна информация за нея.

- Пораждане на интерес – индивидите се заинтересоват от             новата идея и търсят допълнителна информация.

- Оценка – индивидите си представят как биха приложили новостта в настоящата ситуация.

- Изпробване. Човек изпробва иновацията в ограничен размер, за да прецени до колко е подходяща към ситуацията.

- Напълно усвояване – човек решава и започва да прилага изцяло нововъведението.

Етапите са в съгласие с популярния AIDA акроним на общия модел на маркетинговите изследвания. Според него процесът на убеждаване има следната последователност: пораждане на внимание (Attention), интерес (Interest),  желание (Desire), осъществяване на действие (Action).

При всички модели изследователите споделят разбирането, че медиите основно доставят информация (знание), привличат вниманието, спомагат за осъзнаване на нуждата от иновацията. Междуличностната комуникация е решаваща във фазата на социално приемане (оценка, решение) на нововъведението. Роджърс и Шумейкър конкретизират процеса на вземане на решение относно предлаганото нововъведение в четири компонента:

- знание за съществуването на самата иновация, както и за нейната значимост;

- убеждаване – формиране на благоприятна или неблагоприятна нагласа спрямо иновацията;

- решение – предприемат се действия, водещи до приемането или отхвърляне на новото;

- потвърждение – търсят се допълнителни основания за приетото решение или за неговото преразглеждане.

Роджърс очертава пет категории участници: в иновационния процес според времето необходимо за социално усвояване на една иновация. За минимална основа той приема стандартното статистическо отклонение от 2,5 процента.

Графично известното „камбано-образно” (bell-shape curve) разпределение отразява следните слоеве участници:

- иноватори (2.5%),

- ранни получатели – лидери на мнение (13..5%),

- ранно мнозинство (34 %),

- късно мнозинство (34%),

- изоставащи (16%).

Участниците във всяка категория имат сходни характеристики според икономическия си статус, ценностна система, поведение на общуване.

Изложеното по-горе изследване ни показва в дълбочина как се случва разпространението и приемането в обществото на една иновация.

Въпреки важността на технологичната част, това изследване показва силната роля на обществото в иновационния процес. Това е и причината по-надолу да обърнем особено внимание на процесите, които се случват в съвременна Япония. Ако теорията на Роджърс ни дава обяснение за миналото на иновационните процеси в Япония, то дава ли ни представа за бъдещето? Смяната на поколенията предполага и смяна на осмислянето на света. Всичко, което е било валидно за „старите ютори“, може да се окаже напълно неприемливо за поколението на „просветените“.

Връщайки се на темата за консуматорите в Япония  трябва да отбележим, че те се разглеждат като иноватори именно заради способността си да приемат и разпространяват нови технологии. За пример можем да вземем компанията Тошиба, която през 1986 г. започва производството на първия преносим компютър. Преносимите компютри са създадени, за да задоволят нуждата на японския консуматор от пространство и удобство. Тъй като офисите в Япония са малки, в сравнение с тези на Запад, няма достатъчно място за голям компютър. Много от японците вършат работа и от дома си, а това означава, че имат нужда компютърът да бъде преносим. Въпреки че лаптопът е изобретен, за да задоволи нуждите на японския потребител, към момента се ползва от хора по цял свят.

Лаптопът на Тошиба е добър пример как японските потребители използват технологиите като решение за проблемите или нуждите си, както и за това как по-късно другите страни възприемат японските технологии.

 

Поколението Ютори

 

Безспорно една от най-важните групи потребители, които помагат на Япония да стане икономическа сила са именно поколението ютори, родени в периода 1977 – 1994 г..Те са онези, които предприемат инициативата да опитат нови неща, включително и технологии. Ако японските консуматори като цяло са иноватори, то ютори са ранните получатели или лидерите на мнение.  Те са добре образовани, схватливи (особено що се отнася до употребата на интернет) и най-важното готови да купуват. Поколението Y като цяло се смята за първото глобално поколение на потребители, заради възможността да общуват чрез интернет. Склонни са да купуват и използват марки и продукти, за да задоволят нуждата си от уникалност и индивидуалност. Японските консуматори ютори са добре известни с модната си мания и скъпите си предпочитания относно марки. Според изследователите Найт и Ким японското поколение ютори  „ са разработили многообразие от гледни точки и създали мозаичната култура, която не е характерна за нито една друга страна“.

Много компании предприемат различни стъпки за привличане на ютори. В последните 30 години идеята за „сладко“ или по-позната като кауаии е доминираща в японското потребление. През 1971 г. Санрио стъпва на тази платформа, създавайки аксесоари за писане. Започва с кауаии дневници за тийнейджъри. След като идеята се оказва печеливша започва производството на неща като кукли, чанти, тоалетни принадлежности, кутии за храна, аксесоари за коли, домакински уреди. Санрио създава и анимирани герои, които да служат за рекламно лице на кампанията. Някои от по-известните са Почако, Керопи, Хелоу Кити.

Поради това, че технологиите остават най-привлекателни за това поколение кауаии навлиза и в бизнеса. През 2007 г. в сътрудничество с NEC, Санрио създава “LaVieGHelloKittyModel” лаптоп, декориран с кристали Сваровски.

Двете основни влиятелни групи в ютори са гимназистите и работещите жени.

Според TimeMagazineучениците в гимназиална възраст в Токио харчат около $275 долара месечно. С намаляването на раждаемостта „по-малко деца са заобиколени от повече богати възрастни, а това означава, че парите дадени за едно дете нарастват[1]“. Тези деца използват по-голямата част от парите си за да се сдобият с най-новите технологии. Според Тасуку Игараши повечето гимназисти се страхуват да не бъдат изолирани или откъснати от своите приятели, с които държат връзка посредством мобилните си телефони и текстови съобщения. Всъщност основата комуникация между това поколение се извършва именно чрез мобилни средства за сметка на личния контакт. Всичко това ги превръща в най-силния сектор консуматори в японската икономика.

Работещите жени, от друга страна, добиват все повече влияния и сила. Тези жени изразходват парите си предимно за себе си за стоки като дрехи, храна, козметика, мебели, пътувания и технологии. В съвременна Япония нараства броят на жените, които живеят сами, а това им дава възможност да притежават повече луксозни стоки, основно от които технологии.

QRcodes[2], Интернет кафета[3], Walletcellphone[4], Smartcards[5], PaSoRiplatforms[6], Mixi[7], NicoNicoDouga[8], Decomail[9]са само част от нещата създадени, за да задоволят нуждите на ютори, но превърнали се в основни продукти, социални мрежи за разпространение на идеи, видеа и всичко, от което съвременният японец се нуждае.

Японските потребители използват технологиите, за да разрешават проблемите си или за да задоволят определена нужда. В много от случаите тази нужда е дълбоко закодирана в самата култура.

Всичко казано до тук само потвърждава ролята на ютори като лидери на мнение и водеща сила в иновационния процес на страната. По-голямата част от нещата, с които съвременния човек свързва Япония са именно достиженията на това поколение. Ако образователната им система е силно критикувана, то дейностите извън тази система са приети повече добре.

Като лидери на мнение в процеса на вземане на решение относно предлаганото нововъведение те играят ключова роля и в четирите компонента: знание, убеждаване, решение и потвърждение.

Напълно естествен е въпросът: Когато няма ютори, кой ще заеме техните позиции?

 

 

 

 

 

 

 

Поколението Сатори

Всичко приключва през 1994 г., когато се ражда последният ютори. С идването на новото поколение, познато в Япония като сатори нещата придобиват съвсем различен вид.

Това е свежата сила на Япония, в разцвета на годините си, едва навършили двадесет години. Тези, от които се очаква да върнат блясъка на Страната на изгряващото слънце.

Сатори или по-известни като  „Младите, които не се нуждаят от нищо“. Наречени така от  Таку Ямаока, който през 2010 г. издава книгата си:  「欲しがらない若者たち」

Икономическата ситуация в страната принуждава хората да спестяват повече и да харчат, колкото е възможно по-малко. Ако следваме досегашната логика това означава, че с края на кризата проблемите ще бъдат разрешени. Но тук трябва да се съобразим с новосъздалата се реалност, а тя е че поколението, което расте в момента има други разбирания за начина живот. Според изследователите промените се случват на много дълбоки структурни и психологически нива.

В продължение на десет години Ямаока провежда изследване, придружено с много интервюта на млади хора от поколението сатори. Според него младите, обратно на техните родители, не искат луксозни стоки, не шофират, не спортуват, не пият, не пътуват, не желаят сериозна връзка. Единственото, което ги интересува е да си останат вкъщи и да спестяват.

Според един от преводите на думата Сатори, тя  е будитски термин и означава просветление. Сатори седай[10] са освободени от всички земни желания. Нищо земно не ги задържа. Те са „просветените“ достигнали нирвана. Преминали са земните изкушения. Много от изследователите ги свързват с намаляването на земните ресурси и желанието на младите да живеят на една по-чиста планета. Природозащитниците приветстват това нова поколение, което трябва да избави земята от пороците на прекомерната употреба и желания. Докато техните родители са заети да пазаруват, играят голф и да отдават живота си на една работа, то те отглеждат собствени зеленчуци, любуват се на смяната на сезоните и вършат доброволческа работа. Ако предишното поколение се грижеше за модернизацията на Япония по възможно най-бързия начин, то това предпочита по-бавно темпо, с по-малко консумация.

За сега липсва официална статистика, която да даде отговор на въпроса колко от младите хора отговарят на това описание. През 2013 г. Асахи Шинбун провежда няколко интервюта с представители на този модел. Една от тях е студентка от Чиба, на 20 години. От публикуваното интервю става ясно, че тя няма никакво желание да пътува, където и да било. „Документите са твърде много“-твърди тя. Желанието й е да работи в козметична компания след като завърши. Заплатата не я интересува. В дългосрочен план, единственото й желание е да живее, колкото е възможно по-спокоен живот. Другият интервюиран е от Йокохама. Момче, описвано от близките си като „привлекателен“, който няма приятелка, но има много приятели, които „случайно“ са се оказали жени. За него това е нормално, но родителите му често го питат дали това е всичко, което иска от живота си. Отговорът му е: „Нормално е-това е всичко“.

И двете интервюта показват липса на интерес към заобикалящия ги свят, и към това, което до съвсем скоро се считаше, че е най-важно и интригуващо за хората на тази възраст. Сериозната промяна в поведенческия модел е индикатор за големите промени, които се случват в японското общество.

Според изследванията на Марико Фудживара това поколение не може да бъде примамено от света на рекламата. Нищо от това, което се показва по телевизията или се рекламира в интернет не предизвиква интерес. Вещите за тях са безполезни, консумацията е вредна.

Но освен смисълът на „просветени“, сатори носи и по-мрачно значение : Примиреното със съдбата поколение или тези без идеали, мечти и надежди.

От появата на нийт[11], през мъжете-вегетерианци[12] и жените-месоядци[13] до крайните и обобщаващи сатори.

Под всичко това лежи едно заключение, а то е, че младите нямат нито мотивацията, нито силата да изживеят живота си. Изразът 「生きる力」или силата да оцеляваш вече е нещо отминало. Ако някои коментатори на темата смятат, че новото поколение оцелява различно, заради различния си начин на живот, то други смятат, че това поколение е примирилото се и изоставащо поколение. Нерешен остава и въпросът с хикикомори[14]. Едно явление, развило се на по-ранен етап, но което намира изключително добра почва за развитие в сатори поколението.

Съвместимост на иновационните процеси със сатори седай.

Тук следва да си зададем въпросът: Може ли това поколение да продължи иновационното развитие на Япония? И къде в камбано-образното разпределение на Роджърс за дифузия на иновациите се намират те? Характеристиките, които Роджърс дава за всяка група са следните:

 

  1. Иноватори- Заможни, образовани хора на средна възраст, обичащи риска и приключенията. Те веднага се стремят да купят и изпробват всичко ново.
  2. Ранни получатели – Заможни, образовани млади хора, добре информирани за иновациите; бързо ги приемат.
  3. Ранно мнозинство – Охотно следват другите, възприемат иновациите като модата, без да водят.
  4.  Късно мнозинство – Скептици, които възприемат иновациите едва след повечето членове на обществото.
  5. Изоставащи – Консерватори, възрастни хора, които приемат последни иновациите, а може и да се откажат.

 

Ако можем да позиционираме някъде поколението сатори, то ще е именно в последната група на късни реципиенти. Ако в момента, когато Роджърс е правил своето изследване се е смятало за нормално консерваторите да са възрастни хора, то в Япония от 21 век това е именно обратното. Действия характерни са младите хора от 20 век, сега са по-често срещани при по-възрастните и обратното – действия характерни за възрастните, се срещат при младите, които подобно на сбогуващи се със света хора са изгубили желанието си за живот и енергията да градят.

За да си отговорим на въпроса „Губи ли Япония шансовете си за продължаване на иновационното развитие?“ трябва да разгледаме основните параметри, по които се оценява даден продукт.

Тук трябва да отбележим, че иновацията зависи и от самите особености на продукта. Не всички иновации са еквивалентни единици на анализ. Така например потребителски иновации от рода на мобилни телефони или компактдискови устройства могат да достигнат изключително широко разпространение само за няколко години, докато достигането на същото разпространение от други нови идеи (инсталиране на автомобилни колани на задните седалки, ограничаване на тютюнопушенето и др.) изисква десетилетия. Характеристиките на отделните иновации – такива, каквито ги възприемат потенциалните потребители, до голяма степен могат да обяснят разликите в скоростта и мащаба на възприемане. Като оставим настрана специфичните продуктови особености на отделните изделия, в следващото изложение ще бъдат коментирани онези общовалидни характеристики, които ускоряват, респективно забавят дифузията на иновациите:

  1. Относително предимство – степента, в която една иновация се възприема като по-добра от заместваната идея. Степента на относително предимство може да се оцени икономически, но социалният престиж, удобството и удовлетвореността също са важни фактори. Няма значение дали една иновация обективно има голямо предимство. Важно е дали тя се възприема като имаща предимство. Колкото по-голямо е субективно възприеманото предимство на иновацията, толкова по-бързо тя ще бъде възприета от потенциалните потребители.  В случая с поколението сатори относителното предимство отпада като фактор. Самата дума „относително“ не може да бъде приложена във философията на „просветеното“ поколение, което няма нужда от нищо, още по-малко от нещо относително.
  2. Съвместимост – степента, в която една иновация се възприема като съвместима със съществуващите ценности, миналия опит и потребностите на членовете на социалната система. Не би могло да се очаква бързо и широко възприемане на идея, която не съответства на установените ценности и норми на поведение. За възприемането на една несъвместима иновация често се налага предварително променяне на ценностната система в желаната посока, което е сравнително бавен и несигурен процес. Съвместимостта за разлика от относителното предимство играе много голяма роля. За да бъде съвместим един продукт със вижданията на сатори, той трябва да отговаря на ценностната им система. Това означава, че от него трябва да може да се пести, колкото е възможно повече и да е произведен от възможно най-малко материали, които по никакъв начин не нарушават равновесието в природата.
  3. Сложност – степента, в която една иновация се възприема като трудна за разбиране и употреба. Някои иновации могат лесно да бъдат разбрани от повечето членове на социалната система, докато други са по-сложни и това забавя тяхното възприемане. Нови идеи, които са прости за разбиране, се възприемат по-бързо от иновации, изискващи изграждане на нови умения и/или промяна на схващанията и навиците. Япония съвсем до скоро беше позната с развитите си сложни технологии. Или поне това беше образът създаден от ютори. Сатори, както вече споменахме, не се нуждае от сложни, комплексни взаимоотношения или продукти. За да наблюдаваш смяната на сезоните – не се нуждаеш от допълнителна техника. Иновациите, които евентуално могат да пробият здравия пашкул, трябва да отговарят отново на нуждата за спестяване, както и по никакъв начин да не изискват преместването на потребителя от една точка до друга. Вече беше споменато, че сатори не желаят да излизат твърде далеч и за твърде дълго от дома си.
  4.  Възможност за изпробване – степента, в която една иновация може да бъде изпробвана преди окончателното ù възприемане. Предлагането на опции като „изпробвай и заплати след месец“ или „връщане на парите в случай на неудовлетвореност“ значително би ускорило възприемането на една иновация. От друга страна, ако иновацията по своя характер представлява делимо цяло, възможността да се изпробва само част от нея е предпоставка за ускоряване на възприемането ù (например възприемането на нов сорт пшеница се улеснява от факта, че потенциалните потребители могат да засеят пробно малка част от площите си с новия сорт и така лично да се убедят в качествата му). Възможността да се изпробва една иновация намалява неизвестността за потенциалния потребител, намалява субективно възприемания риск и по този начин улеснява вземането на решение за покупка, респективно ускорява възприемането на иновацията от социалната система като цяло. Примерът с пшеница е най-уместен, поради желанието на младите сами да отглеждат храната си.
  5.  Видимост – степента, в която резултатите от иновацията могат да се забележат от членовете на социалната система. Колкото по-лесно потенциалните потребители могат да видят резултатите от иновацията, толкова по-вероятно е да я възприемат. Подобна видимост стимулира дискусиите, свързани с иновацията, тъй като близки, приятели и познати на реално потребяващите иновацията се интересуват от потребителския им опит и оценките за нейните характеристики. Изолираността на сатори до голяма степен ще ограничи влиянието на видимостта като средство за разпространение на иновацията. Това означава, че медиите вече няма да играят такава роля, каквато им е отредил Роджърс.

Логично е да се очаква, че иновации, които се възприемат от потенциалните потребители като имащи по-голямо относително предимство, по-висока съвместимост, възможност за изпробване и видимост и са с по-ниска степен на сложност, ще имат по-висока скорост и дълбочина на разпространение в сравнение с други иновации. Редица емпирични изследвания показват, че това са петте най-важни характеристики, обуславящи скоростта на дифузия на иновациите.

Отново ако следваме тези характеристики и ги съобразим с поведението на сатори означава, че степента на разпространение значително ще намалее. Отказът за участие в процеса ще затрудни изцяло неговото осъществяване.

Всичко това води до заключението, че начинът по който обществото ще комуникира със сатори е от особена важност. Досегашната политика на Япония да премълчава проблемите си, както е и случаят с хикикомори[15], не може и няма да доведе до положителни резултати. Появяват се все повече статии за ежедневието на възрастните хора и хилядите активности, които набират популярност сред тях[16]. Не такива са статиите, които четем за младите – там основна тема са отново активности, но активности, които младите категорично отказват. Застаряването на населението на страната също усилва усещането за безнадеждност. Забавянето на иновационния процес е само един от проблемите, които могат да сполетят Япония в следващите години. Съвсем доскоро като основен проблем се посочваше икономическата ситуация в страната. Но може ли Япония отново да извърши икономическо чудо с едно апатично поколение? Поколение, което не се интересува какво ще се случи със страната, в която живее. Поколение, което предпочита да стои зад стените на дома си и да живее, колкото е възможно по-спокойно, с колкото е възможно по-малко. И ако се върнем в началото – достижението на японската роботика Пепър достижение ли е, или разход на ресурси? Какво може той да предложи на сатори?

Пред „старите“ ютори седи много важна задача. Те трябва да извършат последното си геройство, преди да предадат щафетата, и да върнат желанието за живот на сатори, предоставяйки им много добра причина за това.

 

Библиография:

  1. Breuer, 2009 : Breuer, H. Ubiquitous Society – Cultural Factors Driving Mobile Innovations and Adaption in Japan. H. 2009.
  2. Creighton, 1994 : Creighton, M. R.  Educating Children: Consumer and Gender Socialization in Japanese Marketing. M.R. 1994.
  3. Matsukawa, 2009 :Matsukawa, S. Japanese Consumers as Technology Innovators. S. 2009.
  4. Rodgers,1983 :Rodgers, E.M. Diffusion of Innovations. E.M. 1983.
  5. Seahan,  2008 :Seahan, P. Generation Y in Asia. P. 2008.

 

 

Интернет източници:

  1. Why Generation- Y is so Willing to Abandon Relationships and be Alone http://elitedaily.com/life/why-generation-y-is-so-willing-to-abandon-relationships-and-be-alone/Използван на : 05.02.2015 г.
  2. Digital Records Raise Thorny Issue for Generation Yhttp://www.japantimes.co.jp/opinion/2013/08/06/commentary/world-commentary/digital-records-raise-thorny-issue-for-generation-y/#.VNOH9tKsVsZ Използван на : 05.02.2015 г.
  3. Cautious Generation Y Disappoints Japan’s bosses http://www.theaustralian.com.au/business/cautious-generation-y-disappoints-japans-bosses/story-e6frg8zx-1225964768332?nk=8a9f494270f4eb522247f7917a6e6d29 Използван на : 05.02.2015 г.
  4. Hoshigaranai Wakamonotochi They Don’t Want Consumerism and you Can’t Sell Them Anything http://www.wired.com/2010/10/hoshigaranai-wakamonotachi-they-dont-want-consumerism-and-you-cant-sell-them-anything/ Използван на : 05.02.2015 г.
  5. Life is Too Short For an Undesirable Satorihttp://www.japantimes.co.jp/news/2013/03/31/national/media-national/life-is-too-short-for-an-undesirable-satori/#.VNOJb9KsVsZ Използван на : 05.02.2015 г.
  6. 視点・論点 「“さとり世代“の本音」http://www.nhk.or.jp/kaisetsu-blog/400/173883.html Използван на : 05.02.2015 г.
  7. SatoriSedaihttps://www.adbusters.org/magazine/113/satori-generation.htmlИзползван на : 05.02.2015 г.
  8. The Satori Generationhttp://www.kzfreeman.com/2014/06/the-satori-generation.htmlИзползван на : 05.02.2015 г.
  9. Japan’s Hesitant, Pragmatic Generation http://www.hani.co.kr/arti/english_edition/e_international/578669.htmlИзползван на : 05.02.2015 г.
  10. Satori Sedai: Enlightenment Takes New Form in Contemporary Society http://the-carter-group.com/?p=912Използван на : 05.02.2015 г.
  11. QRhttp://bg.wikipedia.org/wiki/QR_%D0%BA%D0%BE%D0%B4Използван на : 05.02.2015 г.
  12. OsaifuKeitaihttp://en.wikipedia.org/wiki/Osaifu-KeitaiИзползван на : 05.02.2015 г.
  13. Suicahttp://en.wikipedia.org/wiki/SuicaИзползван на : 05.02.2015 г.
  14. Mixihttp://en.wikipedia.org/wiki/Mixi Използван на : 05.02.2015 г.
  15. NicoNicoDougahttp://en.wikipedia.org/wiki/NiconicoИзползван на : 05.02.2015 г.
  16. NEEThttp://en.wikipedia.org/wiki/NEETИзползван на : 05.02.2015 г.

 

 

 

 

[1] Creighton, 1994 : Creighton, M. R.  Educating Children: Consumer and Gender Socialization in Japanese Marketing. M.R. 1994

[2] QR код (съкращение от Quick Response) е специфичен матричен баркод (още наречен двумерен баркод), разпознаваем от специални QR четци за баркодове или камери на мобилни телефони. Баркодът се състои от черни модули, подредени в квадратен шаблон върху бял фон. Информацията в него може да бъде текстова, URL или друга.

Обичаен е за използване в Япония, където е бил създаден от подразделението на Toyota, Denso Wave Incorporated през 1994 [1], и е един от най-популярните двумерни баркодове. http://bg.wikipedia.org/wiki/QR_%D0%BA%D0%BE%D0%B4 Използван на: 31.01.2015 г.

[3] Последните технологични нововъведения създадоха т.нар. Интернет кафета, където стена разделя отделните помещения. Те предлагат топли и горещи напитки, комикси, списания, храна и дори баня. Посетителите могат да използват компютър цели 6 часа за $17. Именно, защото престоя в тези заведения е по-евтин от хотел, много често се използват като място за пренощуване. Последни изследвания сочат, че повече от 5000 пристрастени към интернета младежи живеят изцяло в подобни интернет кафета.

[4] Технология, която премахва нуждата да се носят пари в брой. Но и, която предлага определени отстъпки на своите клиенти.

http://en.wikipedia.org/wiki/Osaifu-Keitai Използван на: 31.01.2015 г.

[5] Подобни на Wallet cell phone, Отново създадени за удобство, за да се предотврати носенето на много документи и пропуски, особено тези за транспорт.

http://en.wikipedia.org/wiki/Suica Използван на: 31.01.2015 г.

[6] Отново разпащателна платформа.

 

[7]Най-голямата социална мрежа в Япония. Според данни от 2008 г. 41% от хората използващи социални мрежи в Япония, използват Мixi.

http://en.wikipedia.org/wiki/MixiИзползван на: 31.01.2015  г.

[8] Най-големият портал за видео споделяне в Япония.

http://en.wikipedia.org/wiki/Niconico Използван на: 31.01.2015 г.

[9] Deco е съкращение от decoration- мейл поща, широко използвана, поради разнообразието от кауаии емотикони.

[10] От японското 世代 – поколение.

[11] NEETили Not in Education, Employment, or Training http://en.wikipedia.org/wiki/NEET

[12] Напълно незаинтересовани от взаимоотношения със срещуположния пол и изцяло от интимни взаимоотношения.

[13] Не се нуждаят от  мъж, който да изкарва прехраната, което е силен културен модел в Япония. Разглеждат мъжете единствено като сексуални обекти, но без дългосрочно обвързване.

[14] Чувството за пренебрегнатост и кризата на личността водят до друго крайно социално явление – хикикомори (ひきこもり). Понятието описва оттеглянето на някои млади японци (80% от тях момчета) от обществото и затваряне им в дома (или собствената стая) за голям период време без никакви социални контакти и с минимален досег с външния свят.

[15] В Япония има една единствена клиника, която се бори с явлението „хикикомори“.

[16] http://www.japantimes.co.jp/news/2013/03/31/national/media-national/life-is-too-short-for-an-undesirable-satori/#.VNqPF-asVsZ