Влияние на американските окупационни сили върху междуполовите отношения в Япония 1945-1952 г.

През 1943 г. антропологът Маргарет Мийд е изпратена на важна мисия в Англия. Задачата и била да проучи отношенията между американските военнослужещи и местните жители. В монографията, която тя публикува описва важна културна разлика между двете групи. Разлика, която причинява неразбирателства и конфликти. Оказва се, че английските момичета не знаят как да създадат и поддържат романтична връзка. Когато се стигне до подобни отношения, за които Мийд твърди, че американските момчета и момичета започват в ранните си тийнейджърски години – много преди те да бъдат емоционално зрели, за да поддържат връзка обвързана със секс отношения, при  английските младежи няма и следа от подобен тип отношения. От къде произтича тази разлика? Мийд стига до заключението, че английското общество е половото разделение е по-голямо, отколкото в американското. Тя посочва, че английските момчета не се чувстват добре в компанията на момичета и, че „ако те наистина искат да прекарат приятна вечер в повечето случаи те я прекарват с други момчета.“[1] Очевидно, англичаните не виждат смисъл от романтични срещи, освен когато те са с цел брак. Идеята, че младите мъже и жени може да искат да прекарат времето си танцувайки, ходейки на кино или просто в разходки за англичаните е нещо странно и подозрително.

Мийд оспорва твърдението, че за американците „срещите са различно нещо от това да бъдеш влюбен или да търсят любовта“ и в основата си прилича на вид игра. Тя посочва, че когато американец хване момиче за ръката, това е просто нормален жест между понати и той не означава нищо повече. Но в очите на британците подобни жестове са символ за по-голяма интимност между двама души.

В своята монография Мийд изброява редица такива жестове, които Марсел Мос нарича „техники на тялото.“ Според Мос те са „физио-социологическа поредица от действия“, които се различават значително в зависимост от обществото, образованието, модата и др. Включва определен начин на гледане, жестикулиране, говорене, движение, който цели да привлече вниманието на противоположния пол и може общо да бъдат наречено habitusв осъществяване на междуличностните отношения. Мийд отбелязва, че този тип жестове са различно кодирани и разбирани в Англия и Америка и по този начин се превръщат в източник на взаимно неразбиране.

Това, че тези две общества със общ език, сходна история и силни културни връзки се различават толкова много щом стане въпрос за отношения между половете, довежда до въпроса как ли тези практики са изглеждали на японците по време на окупацията от 1945 – 1952 г.. Изненадващото е, че въпреки множеството от изследвания на политическите, икономическите, социалните, както и културните реформи, приети по време на окупацията, малко внимание е обърнато на промените в междуличностните отношения, особено тези настъпили между мъжете и жените.

Целта на това изследване е именно представянето на тези промени. Начините, по които американските войски и култура влияят върху японските представи за романтични отношения, непосредствено след военните години. Както и да се разгледа това, което Акира Ямамото нарича fuzokushiили история на сексуалните навици/нрави на ранния следвоенен период и по този начин ще с очертаят някои интересни връзки, които са създадени във времето между демократичните реформи и т.нар.  liberationofsex. Но преди тези промени да бъдат представени е нужно да се очертаят функциите на системата за равенство между половете по време на японската експанзия.

Сексуалността и държавата в Имперска Япония.

Нагласите спрямо междуполовите отношения и сексуалните навици се променят драстично в десетилетията след 1876 г. и Реставрацията Мейджи, когато редица от санкционирани от държавата програми, инициирани в името на „цивилизацията и просвещението“ се опитват да контролират, рационализират и организират всички аспекти от личния живот, за да се постигне стандартизиране и диспилиниране на движенията на тялото и поведението на човека.

Въвежда се набор от мерки за по-добро регулиране на населението, като преминават  през системата на обучението, брака, контрола на раждаемостта и отглеждането на деца. Гражданският кодекс от 1898 г. създава национална „система за домакинствата“(ieseido), която да премахне регионалните и класово базираните начини за определяне на избора на брачен партньор, отглеждането на деца, уредбата и наследяването на имот. По същество, гражданският кодекс е инструмент и част от по-голям проект, насочен към модерността, който цели сливането на конфуцианско повлияните ценности на самураите, в които се подчертава превъзходството на мъжете над жените и викторианските идеи относно важността на моногамията и целомъдрието.

Западното понятие за девственост с нейните асоциации с целомъдрието и чистотата преди този период нямат аналог в японската традиция. Най-близкото до това е shojo, което означава просто неомъжена жена. В края на XIX в. се появява терминът otome(девица), който описва „идеала“ за млада жена : жена, която няма сексуален опит (в съзнанието на много хора и сексуално желание). Успехът на тази програма, разбира се, не е пълен – от там се появяват и несъответствията между поведението и нагласите на селски и градски жени, от средната или работническата класа.

Въпреки това има и опити с помощта на образователната система да се реформира поведението на жените като цяло в съответствие с официалната идеология.

Японската традиция на хомосоциалност[2] сред елита в голяма степен остава незасегната от западните обичаи, които насърчават  подобряване на взаимоотношенията между половете по време на балове, вечерни партита и други светски събития. По това време все още се смята за неподходящо съпруги и дъщери от „добри семейства“ да общуват свободно на публични места. Въпреки появата на сексуално освободените модерни момчета moboи модерни момичета mogaпрез 20-те години на XX век и началото на 30-те, сред градските семейства половото разделение все още е видимо. Статии в популярната преса от периода свидетелстват за неудобството на мъжете при срещите си с млади жени, които им напомняли по-скоро на сервитьорки в кафене или гейши, отколкото на порядъчни жени.[3]

Изследване от периода относно мъжете, които са достигнали възраст за поддържане на сексуални отношения преди и след войната, показва че повечето мъже в предвоенния период са имали сексуални отношения за първи път с жени от „квартала на удоволствията“. Обикновените жени (ippannojosei) и непрофесионалните жени (shirotoonna) са просо недостъпни като сексуални партньори.

Постепенното засилване на милитаризма след 1931 г. повишава и полярността в ролите на половете. В резултат жените се разглеждат единствено като майки, чиято  основна цел е да увеличат синовете на империята. Мъжете от друга страна са бойни машини – част от „националното тяло“. Сексуалните отношения били обявени за средство за управление на човешките ресурси (ningenshigen), а не източник на удоволствие или способ за изграждане на лични взаимоотношения. Японската пропаганда обрисувала Япония като антитеза на сладострастния западен човек. Държавната идеология дала определение и какви точно трябва да бъдат жените – добри съпруги и мъдри майки (ryosaikenbo).

Бракът и отглеждането на деца били оповестени като патриотични задължения на жените. Правителството въвежда и забрана за абортите, за да гарантира максимална възпроизводителност.

Изолдe Стандиш, която пише за японското кино в този период обявява „смъртта на романтиката“, тъй като романтичната любов между мъж и жена се разглежда като несъвместима с „героичната мъжественост“, която се изисква във военните условия.[4] Тя посочва, че във филмите от началото на 40-те години романтичната любов на мъжете към жената е заместена от „хомосоциалното братство“. Филмовите героини, когато те се появяват изобщо, са представени като изместващи романтичните си чувства от мъже към „любовта към страната.“ Това е точно обратното на това, което се случва в САЩ, където правителството и филмовата индустрия са в тясно сътрудничество по време на войната и произвеждат милиони фотографии на водещи актриси от Холивуд и използващи ги като заместители на сексуалното желание. Официалната идеология на Япония, която се опитвала да контролира женската сексуалност използвала средства като списанието ShufunoTomo, за да представи жената като непорочна и статична майка без съпруг, защото той бил женен за нацията. В този смисъл тази политика много прилича на евгениката[5], използвана от съюзника на Япония – Германия.

В Япония сексуалните отношения и репродукцията са част от националната политика, насочена към създаване на повече граждани – важни за изграждането на разширяващата се империя.

В САЩ и Великобритания отсъствието на мъже по време на войната дава възможност на жените да засилят позициите си у дома, на работа и в обществото като цяло. Въпреки това в Япония системата действа различно. Томас Хевънс нарича това явление „статично физио-културолигично  виждане на  жените в обществото“ – жените в Япония не са интегрирани в националната политика по труда в същата степен, както жените от съюзническите държави.[6] Вместо това, както Хироко Такеда пише : „участието на жените е от гледна точка на репродуктивността – те трябва да са съпруги и майки.[7]“ Освен това от създадените женски организации се очаква да следят и направляват поведението на другите жени, да затвърждават именно тази позиция на жените и да сътрудничат за целите на военните.  Вместо да се съпротивляват много от жените, на които до сега им е била отказвана всякаква роля в обществения живот с радост приемат възможността да имат по-голяма роля в публичната сфера и с желание организират кампания срещу „непатриотичното поведение“ като пушене, пиене, посещаване на танцови зали, къдренето на косата или носенето на „крещящи дрехи.“ Тази ситуация е много по-различна от тази в САЩ и Великобритания, където „много млади жени се възползваха от новите възможности и се радваха на вниманието на редица мъже в атмосферата на военните години.“[8] Докато жените във Великобритания преживявали навлизането на „новата сексуалност“, то в Япония по време на войната било немислимо за „дъщерите на добрите семейства“ да се държат по този начин, особено във време на „духовна мобилизация“, която изрично отричала западния начин на поведение.

За разлика от ограниченията върху поведението на жените, съществувало негласно одобрение на мъжката сексуална свобода в Япония. Подобно на своя съюзник Германия, която разглежда проституцията като необходим отдушник за продуктивните граждани от мъжки пол, в Япония сексуалността на мъжете се разглежда като хидравличен модел – всяко блокиране на естествения поток на мъжка сексуална енергия ще предизвика физическа и психическа слабост.

Най-лошият пример за двойния стандарт в сексуалните отношения е известен като системата „comfortwomen“, според която бедните японски жени и жените от колониите на Япония са насилствено вербувани да служат на японските военни, както в Япония, така и в чужбина. Смятало се, че жените не могат да имат собствени сексуални чувства и желания.

Въздействието на следвоенните реформи

Точно както японското правителство чрез своите патерналистични по политики се опитва да регулира ролите на половете, по-специално поведението на жените, така и САЩ изразяват желание да се включат в политиката по равенството.  В този случай те целят „освобождаване“ на японките от това, което те смятат за „феодални навици, нагласи и практики.“ Разбира се, както Сюзън Фар посочва – „те не изкарват на дневен ред радикалния феминизъм“, по-скоро „те приеха идеята,че основната роля на жената в живота е да бъде съпруга и майка, но едновременно с това тя може да играе и други роли – както на гражданин, така и на работник или участник в граждански или социални групи.“[9]

Съответно Японската конституция  и наказателното и семейно право били пренаписани така, че да дават права на жените.

Чл.14[10]:

„Всички хора са равни пред закона и няма дискриминация в политически, икономически или социални отношения, заради раса, пол, социален статус или семеен произход. Благородниците и аристокрацията не се зачитат. Никое почетно звание, орден или друга награда не носят привилегии, и никоя такава награда не е валидна след края на живота на човека, който я притежава или може да я получи.“

Според него всички жени трябва да бъдат третирани без дискриминация от мъжете във всички сфери на живота- политически, икономически или социални. В чл. 24[11] също така се заявява изрично,че:

            „Бракът трябва да се основава само на взаимно съгласие на двата пола и трябва да се поддържа чрез взаимно сътрудничество въз основа на равните права на съпруга и съпругата.

По отношение на избора на брачен партньор, правото на собственост, наследяване, избор на местожителство, развод и други въпроси, свързани с брака и семейството, се приемат закони от гледна точка на личното достойнство и равенството на половете.“

Докато социалното и икономическото влияние от окупацията върху жените е широко критикувано, много по-малко внимание се обръща на психологическото и културното въздействие от разпадането на старата семейна система. Това дава най-голяма отражение в нареченото от популярната преса „романтична любовна брачна система“ и „свободна любов.“

През 1953 г. журналистът Ичиро Нарумиги свързва либерализацията на сексуалните отношения с демокрацията. Той отбелязва, че наред с „четирите подаръка“ връчени от окупационните власти (зачитане на човешките права, равенство на половете, свобода на словото, политически права на жените) е започнала и либерализация в сексуалните отношения.  В частност въздействието върху обществеността от сприятеляването между пан пан момичетата, както са наричани обикновените проститутки, с войниците от окупационните войски.

Проституцията, макар широко разпространена, е добре прикрита преди края на войната в определени квартали и уличните проститутки за малко на брой. По време на окупационния режим обаче 45 000 пан пан момичета са на разположение на американските войски по улиците, парковете, жп гарите, както и големите японски градове. Журналисти отбелязват, че американските военни „не се колебаят да прегърнат или притиснат партньорката си.“ Акира Ямамото посочва, че през 1946 г. двеста съпруги на висши офицери от САЩ пристигат в Япония в помощ на техните съпрузи. Обичайно явление стават военните, които се разхождат ръка за ръка с жените си, целуваките при посрещане и изпращане. Въпреки че сцените не били толкова еротични, колкото между военните и пан пан момичетата – такова поведение е невиждано до сега в японското общество.[12]

Според сексолога Тецу Такахаши новите власти трябвало да убедят полицията, че целувките вече не бива да бъдат разглеждани като престъпление срещу общественото приличие. Тези еротични сцени били възприети по различен начин от японските мъже, жени и деца. Японските мъже, много от които като войници се били възползвали от “comfortwomenнямало как да не изпитат шок, ужас и завист при вида на доскорошния си враг в прегръдките на своите сънароднички. Много японски жени, които до този момент не са били свидетели на подобни сцени, освен ако не са работили в публичен дом, също гледат с интерес и завист. Завист, защото пан пан момичетата притежавали оскъдни за тогава стоки – луксозни предмети, включително чуждестранна мода и козметика. Децата също били заинтригувани от това, което се случвало около тях.  Най-забележителна била детската игра „пан пан“, в която момчетата подражаващи на чуждестранните войници се разхождали с местни момичета за ръка.

Шунсуке Цуруми посочва, че не съществува вече японска традиция, а чуждестранни войници, които създават модели за „обмен на жестове между момчета и момичета.“ Според Цуруми  за хората като цяло най-трайното влияние на окупацията ще остане върху взаимоотношенията между жените и мъжете. Трансформацията на външния вид на японските жени се случва много бързо. Модата на западните жени, която до сега не била толкова популярна се разпространила до толкова, доколкото стигали финансовите възможности на една жена. Облеклото също било свързано с демокрацията. Според някои японски изследователи японките съзнателно или несъзнателно приели толкова бързо американското облекло, защото вярвали, че това е отличителен знак на демократичната култура.

Семейната система на стара Япония е законно премахната. Отношенията между родители и деца, братя и сестри придобиват нова основа. Жените били освободени от законите на феодалното общество. Нова свобода – нова рокля – това изглежда е мотото на японските жени в този период. Според следвоенните публикации основната разлика между пред и следвоенните събития  в сексуалните отношения е, че еротиката се демократизира. Ограничената свобода относно носенето на западни дрехи и участването в „модерни“ срещи между мъж и жена, на които момичетата от 20-те години се радват, сега получава по-голям размах. Неженените мъже вече можели да търсят в „обикновените жени“ и „непрофесионалните жени“ партньори. Тази промяна се дължи отчасти и на показността, която пан пан момичетата демонстрират със своите клиенти, което спомага за нормализиране на свободното общуване в обществото на млади мъже и жени. Дейностите, на които се наслаждават пан пан момичетата и техните чуждестранни клиенти– танците, еднодневни екскурзии, филми, кафе, скоро се превръщат и в забавление сред японските двойки като цяло. Имайки предвид почти пълната липса на сексуално образование, пропагандните материали по време на военните години и „духовната мобилизация“, които са потискали всеки израз на чувствителност, внезапната поява на еротика е изумително явление.

Тази привидно нова култура на еротика е част от по-голяма реакция срещу „духовните“ ценности и суровия начин на живот иницииран от победения военен режим.  Както някои автори посочват за много от оцелелите от войната телата им са единственото, което са успели да спасят от въздушните нападения. По време на „периода на изгорелите руини“, както са наречени първите години след войната, философията, която е крепила империалистичната идеология е дискредитирана не просто, защото е довела нацията до катастрофа, но също така и заради лекотата, с която така наречените интелектуалци сменяли позицията си от подкрепа към критика на империалистическия проект на Япония. Следователно, интелектуалният идеализъм и духовната саможертва, на която лежи представата за kokutaiили „националното тяло“ са отхвърлени в полза на значението от преживяното от всеки един индивид nikutaiили „тяло от плът.“ Съответно читателите и писатели на еротична литература в този период били в състояние да мислят за себе си като освободени от потисническия морал на миналото и да разглеждат този жанр като играещ основна роля в „основаването на ново демократично общество.“

Появата на „новата двойка.“

Пресата в този период е пълна със съвети относно романтиката, ухажването и всичко останало, което било част от новата сексуалност.

Честа тема за дискусия била как неомъжени двойки трябва да се държат на публични места според abekku[13]. Въпреки че този термин е действащ още през 20-те години местата, които били пригодени за запознанства и забавления между мъже и жени, не били много. След края на войната това се променило.

Странната сцена – мъж и жена да се разхождат по улиците на града в прегръдка е регистрирано за пръвпът през 1948 г. в статия за „ влюбени двойки на улицата.“ В нея се категоризират и различните видове abbeku. Сантиметрите, разделящи двойките били записани, защото трудността била в поддържането на подходяща походка. Чрез такива статии, читателите и потенциалните abbekuса въведени в „техниките на тялото“, които представляват нов habitusили начин на съществуване с любим човек в публичното пространство. Набляга се и на факта, че наред с новия начин на мислене, японското обществено учи и нов език на тялото от американците.

Целувката като символ на демокрацията.

През 1947 г. сила набира дебатът относно целувките. Целувките по устните или бузите, независимо дали става въпрос за любовници, женени двойки, членове на семейството, родители, деца или близки не са познати в Япония, където етикетът задължава да има почтително разстояние между хората, поне публично. От началото на 20-те години целувките на публични мяста е обявено за неприлично. Дори е отменена изложбата на Огюст Роден, известен със скулптурата си „Целувката“, поради полицейски възражения. Интересното е, че целувката също е нещо като новост в публичните домове и къщите на гейшите. В изследване на гейшите от XXвек, авторът отбелязва, че „целувката не била част от репертоара на гейшата и, че това било еротично изкуство, за което западните мъже смятали, че жените в Европа са по-вещи.[14]“

Следователно множество статии от периода обсъждат дали целуването е  практика, която има място в японската традиция, тъй като тя се счита за нехигиенична, неестетична и културно неуместна.

Други са на мнение, че целувката е важен аспект от сексуалната либерализация и дори символ на демокрацията. Целувката слага край на „мрачните феодални обичаи“ и начало на демокрацията.

За популяризирането на целувката несъмнено роля изиграва и популярната американска култура и Холивуд. Прави се опит да бъде създаден филм, в който по препоръка на американските власти трябва да има целувка. Идеята не успява да събере достатъчно поддръжници от японските власти от една страна, а от друга японските актриси намират идеята за странна и отказват да участват. През 1946 г. излиза първият такъв филм – Hatachinoseishun.

С всичко изложено до тук – този период се оказва решаващ за разбирането на по-нататъшните промени  в сексуалните отношения в Япония.

Тези промени били възможни защото поражението на Япония във Втората световна война довела до края на идеологията поддържаща военновременната социална система и режимът, който ги управлявал. Американската култура също изиграла своята роля. Не просто влиянието й, а привлекателността й била решаваща. С началото на Окупацията тя присъствала във всекидневния живот на японеца, който нямало как да остане в страни от новите процеси в обществото.

 

Библиография:

 

  1. Havens,T., Women and War in Japan,1975
  2. Idditie, J., When Two Cultures Meet: Sketches of Postwar Japan 1945-1955,1955
  3.   Mead, M., The American troops and  the British community: An examination of the relationship between the American troops and the British, 1944
  4. Pharr,S., The Politics of Women’s Right,
  5.   Richie, D., The Japanese kiss, in A Lateral View: Essays on Culture and Style in Contemporary Japan,1992
  6. Shelden, G., Molding  Japanese Minds: The State in Everyday Life,1997
  7. Silverberg,M., Erotic Grotesque Nonsense: The Mass Culture of Modern Times, 2006
  8. Standish,Is., Myth and Masculinity of the Japanese Cinema: Towards a Political Reaching of the “Tragic Hero”, 2000
  9. Извлечено на 20 януари 2014, от  http://www.bg.emb-japan.go.jp/bg/japan_facts_sheet/Government/theconstitutionofjapan.html

 

[1] Mead, M., The American troops and  the British community: An examination of the relationship between the American troops and the British, 1944

[2] В социологията, под хомосоциалност се разбират взаимоотношенията между представителите на един и същи пол, които не са романтични или сексуални, като приятелство, наставничество и други.

[3] Silverberg,M., Erotic Grotesque Nonsense: The Mass Culture of Modern Times, 2006

[4] Standish,Is., Myth and Masculinity of the Japanese Cinema: Towards a Political Reaching of the “Tragic Hero”, 2000

[5] Евгениката е социална философия и приложна наука, която отстоява подобряването на човешките наследствени белези чрез различни форми на вмешателство в човешката популация.

[6] Havens,T., Women and War in Japan,1975

[7] Пак там.

[8] Shelden, G., Molding  Japanese Minds: The State in Everyday Life,1997

[9] Pharr,S., The Politics of Women’s Right,

[10]Извлечено на 20 януари 2014, от  http://www.bg.emb-japan.go.jp/bg/japan_facts_sheet/Government/theconstitutionofjapan.html

[11] Пак там.

[12] Idditie, J., When Two Cultures Meet: Sketches of Postwar Japan 1945-1955,1955

[13] От френската дума – аvec – със.

[14] Richie, D., The Japanese kiss, in A Lateral View: Essays on Culture and Style in Contemporary Japan,1992