Великата Яса

Владислав Дацов

Въведение

Монголската дума „яса” (ясак, джасак) означава „поведение” или „декрет”. Съществува тенденция Великата Яса да се разглежда като сборник от общоприети монголски правови разпоредби, което отчасти е следствие от факта, че текстовете на Ясата, отнасящи се до наказателното законодателство и наказанието, привличат повече вниманието на историците, от която и да е друга част на сборника.


Макар че до наши дни пълният текст на Ясата не е достигнал, по свидетелствата на източните автори от 13-ти – 15-ти век такъв е съществувал. Според историка Джувейни (починал 1283 г.), такъв сборник се е съхранявал в съкровищницата на всеки от потомците на Чингиз хан. Рашид Ад-Дин (1247-1318 г.) споменава за съществуването на такъв сборник нееднократно. Имайки предвид, че гореспоменатите историци са съвременници на династията Юан и на наследниците на Чингиз хан, които я управляват, техните свидетелства са по всяка вероятност достоверни. Египетският историк и географ от периода на Мамелюшката династия, Таки ад-Дин Абу-ль-Абас Ахмад ибн Али ал-Макризи (1364-1442 г.), се опитва да представи пълен отчет за съдържанието на Ясата, но успява да предаде само част от текста й, главно текстове посветени на наказателното законодателство и наказанието. От своя страна, Рашид Ад-Дин цитира много изказвания и заповеди на Чингиз хан, някои от които има вероятност да са част от Ясата, а други – така наречените „максими” (билик).
Ясата е монголски императорски закон, формулиран от Чингиз хан и самите монголци я разглеждат именно по този начин. За тях тя е обобщената мъдрост на основателя на империята, а те считат Чингиз хан за боговдъхновен Син на Небето. Арменският историк Григор от Алканца записва историята на възникването на Ясата на базата на чутото от монголите, въпреки че тя не бива да бъде разглеждана като изчерпателна и точна в детайлите. Силата ѝ е по-скоро в това, че улавя правилно отношението на монголите към Чингиз хан и делото на живота му. Според Григор, когато монголите „осъзнали своето положение, много потиснати от своя нещастен и беден живот, те се обърнали за помощ към Бога, Създателя на небето и земята, и се споразумели с него, подчинявайки се на неговите повели. По заповед на Бога им се явил ангел под формата на орел със златни пера, който заговорил на собствения им език с техния вожд, когото наричали Чанкез (Чингиз)… След това ангелът им съобщил всички заповеди на Бога…, които те самите наричат ясак”.
Джувейни също така разглежда боговдъхновения разум на Чингиз хан като източник на Ясата: „По това време, когато Всемогъщият (Бог) отделя Чингиз хан от множеството на неговите съвременници по разум и интелект… той (Чингиз хан), опирайки се единствено на дълбините на своята душа и без изтощително изучаване на (исторически) анали, без съгласуване с (традициите на) древните времена, създал всички способи (на държавно управление)”.
Както според Джувейни, така и според Макризи, Ясата се е считала и за талисман, обезпечаващ победата на бойното поле. По думите на А. Н. Поляк монголите и тюрките приписват на Великата Яса полумагически сили.
Без пълния текст на Ясата навярно не може да се определи в какъв ред са били подредени текстовете, с които разполагаме. Вероятно, тя е започвала с преамбюл, който давал основание Ясата да се използва от приемниците на Чингиз хан в тяхната преписка с чуждите владетели. В него се е съдържало споменаване на Небето и позоваване на Най-висшия хан на монголите – Чингиз хан. С други думи, ако се запитаме каква е функцията на преамбюла на Великата Яса, то отговорът по всяка вероятност би бил „легитимност”. Двата върховни авторитета – този на Божествения владетел и този на земния, който е „боговдъхновен” – обезпечават правната сила на Ясата в очите на онези, които трябва да я прилагат. И това не е легитимност само в очите на онези, които трябва да се подчиняват на нейните предписания, но и на властимащите – на наследниците на Чингиз, което осигурява приемственост и запазване на разпоредбите на Ясата и след смъртта му. След преамбюла, вероятно в реда, който се предлага от Джувейни, се излагат общите принципи и разпоредби относно международното право и организацията на армията и държавата.

Общи разпоредби

Реконструирането на текста се осъществява на основата на наличните отделни части, които съществуват в различни редакции.
„Трябва да бъдат величани и уважавани чистите, непорочните, справедливите, учените и мъдрите, от какъвто и произход да са, и да се осъждат злите и несправедливи хора”. Факт е, че и Чингиз, и неговите наследници се стремят да се заобиколят именно с честни, мъдри и справедливи хора. Това обяснява големия брой съветници от немонголски произход в двора на хана, а по-късно и на императорите. Китайците и мюсюлманските търговци са учени хора, които с мъдростта си допринасят за доброто управление и вземането на правилни решения. Пример за това са китайските инженери, които със знанията си помагат на монголската армия в нейните походи, най-вече при обсадата и превземането на укрепени градове. Монголските управници са толерантни не само към произхода, но и към религията, защото от значение за тях е не в какво вярва някой, а дали е добър човек и дали отговаря на цитираните по-горе изисквания. Разбира се, това си има и обратна страна. Независимо от вяра и произход, когато един човек е лош и върши безобразия, то той следва да бъде наказан. А наказанията са жестоки и се налагат и на монголи, и на немонголи.
„На първо място (по значение) е следното: обичайте се един друг; на второ – не прелюбодействайте; не крадете; не лъжесвидетелствайте; не предавайте когото и да било. Отнасяйте се с уважение към старите и бедните”. Очевидно голяма част от тези разпоредби са същите като десетте Божи заповеди от Вехтия завет. Любовта към ближния означава най-вече сплотеност, а за един степен народ сплотеността е ключова, защото често му са налага да воюва. На бойното поле несплотеният народ ще бъде разбит, защото не всеки ще е готов да рискува и жертва живота си за другите и някой ще побегне от бойното поле, като така може да увлече и други със себе си. Забраните за крадене, за прелюбодеяние, за лъжесвидетелстване, за предателство, са все забрани за действия, които могат да обърнат монголите един срещу друг. И дори да си замълчат към момента, когато нещо лошо е извършено спрямо тях, то те ще го запомнят и в ключовия момент (примерно на битката) ще си отмъстят, а това може да означава и загуба на битката. Затова всички несправедливости, които един монгол може да извърши спрямо друг и биха били възприети от последния именно като такива (несправедливости) се забраняват. Що се отнася до бедните и старите, то те са в неравностойно положение. Но все пак си остават членове на това общество и то не може да ги остави и да им обърне гръб. Още тук се прогласява грижата за по-слабия, който по стечение на обстоятелствата се е оказал в неблагоприятното си положение. Можем да наречем този принцип от позицията на днешния ден „солидарност”.
„Той (Чингиз хан) им забранил (на монголите) да се хранят в присъствието на някого, ако не го поканят да раздели храната им; забранил на когото и да било да яде повече, отколкото неговите другари”. С други думи гостоприемството става задължително, макар че и без това вече е съществувало под формата на обичайно право. Достатъчно е да си спомним как бащата на Темуджин (родното име на бъдещия Чингиз хан) е поканен от татарите да раздели трапезата им и така бива отровен. Той обаче съзнава, че щом е поканен, трябва да яде с тях, т.е. обичаят съществува – за едните да поканят, а за поканените – да приемат. За степните народи това е и начин за сближаване. Що се отнася до забраната някой да яде повече от другарите си, то тя е обяснима с вече казаното за солидарността с другия и за отстраняването на причините за спорове, защото ако някой яде повече, то той няма да е солидарен с ялите по-малко, а и може те да си помислят нещо лошо за него като например, че се смята за нещо повече от тях. При всяко положение равенството трябва да е пълно и затова такова се изисква и при храненето.
„Доколкото Чингиз не принадлежал, към която и да било религия и не следвал каквато и да било вяра, той избягвал фанатизма и не отдавал предпочитание на една вяра пред друга, нито пък превъзнасял една над останалите. Напротив, той поддържал престижа на любимите и уважавани мъдреци и отшелници, от което и да било племе, разглеждайки това като акт на любов към Бога”. Тук с пълна сила важи вече казаното за произхода и за добрите и мъдри хора, които следва да бъдат величани и уважавани. Със същия смисъл е и следващият фрагмент: „Той (Чингиз хан) заповядал да се уважават всички религии и да не се изказват предпочитания, към която и да било от тях”.

Международно право

„Когато се налага да пишете на въстанали народи и да им изпратите представител, не ги заплашвайте със силата и огромния брой на вашата армия, а само им кажете: „Ако доброволно се предадете, то вие ще откриете добро отношение и мир, но ако се съпротивлявате – какво можем да знаем ние, от своя страна? Вечният Бог знае какво ще се случи с вас”. Това може да се нарече „урок по дипломатическо изкуство”. Защо? Защото заплахите често имат противния на желания ефект. Заплашеният се одързостява от ултиматума и решава да се съпротивлява, което в крайна сметка означава жертви и за двете страни. Чингиз набляга на обещанието за мир и добро отношение, което е поставено на първо място в обръщението към метежниците, защото така биха се избегнали тези жертви, а и този, към когото е отправено посланието няма да се чувства много притиснат, в резултат на което трезво ще премисли предложението и може да го приеме. Втората част на обръщението също не съдържа открита заплаха, а тонът е много премерен, за да не породи онази опозиция, за която вече стана дума. Следва да се отбележи и това, че от гледна точка на Ясата всеки народ, който откаже да признае върховния авторитет на Великия хан, се разглежда като въстанал. Както казва Ерик Фогелин, това противоречи на нашите представи за международното право, които предполагат съществуването на суверенни държави. За отбелязване е, че писмата на Великите ханове Гуюк и Мунке до управляващите в Западна Европа напълно следват горепосоченото предложение на Ясата.
Важен принцип на монголското законодателство, посветено на международното право, е неприкасновеността на посланиците. И винаги, когато врагът нарушава този принцип, следва сурово възмездие. Показателен е примерът с убийството на посланиците на Чингиз хан в Хорезъм малко преди държавата да бъде завладяна.

Правителство, армия и администрация

Императорът и неговото семейство
В запазените фрагменти от Ясата съществува само един текст, разглеждащ императорската титла: „(Монголите) не са длъжни да дават на своите ханове и благородници много възвеличаващи имена и титли, както това правят другите народи, и най-вече последователите на исляма. И към името на този, който седи на царския трон, те следва да добавят едно име, т.е. Хан или Каан. И неговите братя, сестри и родственици са длъжни да го наричат с първото му име, дадено му при раждането.” Може да се каже, че титлата „каан” (още каган и хаган) сама по себе си изразява императорската власт в нейната пълнота. Едновременно с това за членовете на своето семейство императорът остава най-старшият в рода близък родственик, поради което на близките се препоръчва и личната форма на обръщение. Тази лична форма по никакъв начин не принизява императорската власт, а единствено подчертава кръвната връзка, общото родово начало – нещо, което е от изключително значение за степните народи. От „Тайната история” е известно, че Чингиз хан е издавал специални заповеди за поддържане на императорското стопанство, а вероятно подобни правила са били включени и в Ясата, но до нас не са достигнали.

Монголският народ
Във встъпителната част на ханските писма до чуждестранните управители Чингиз се назовава Висш (Върховен, Велик) Хан на монголския народ. Стереотипът на това встъпление би трябвало да следва преамбюла на Великата Яса. В китайски надпис от 1338 г. монголите обикновено биват назовавани „управляващ народ”. Именно чрез избирането на нов Велик хан след смъртта на предходния, монголският народ в империята е можел да се самоизрази политически. Въпреки че свикваните по този повод курултаи не винаги работят гладко, очевидно е съществувал някакъв ред на работа, основаващ се на набор от правила за техните заседания, който не винаги се спазва. Във всеки улус на империята функционира местен курултай (събрание) за избор на свой хан. Голяма част от информацията за тези събрания в улусите (административно-териториални единици в империята), достигнала до нас, е свързана с владенията на илхановете (Персия). По всяка вероятност принципите на провеждане на тези курултаи са били включени в Ясата. Щом монголите са единствените, които участват в избора на Велик хан и на ханове по места, то тяхната роля наистина е на „управляващ народ”, защото от техния избор зависи и политиката, която ще се следва в цялата империя или в отделния улус. Що се отнася до изборите за ханове в улусите, те косвено ни дават основание да заключим, че е съществувала известна децентрализация в това отношение, т.е. управителите по места не са се назначавали от централната власт, а са се избирали от местни курултаи, което е гарантирало, че избраният местен хан ще бъде по-добре запознат с проблемите на улуса, както и със спецификите на неговото управление. Това безспорно е повишавало ефективността на управлението по места.

Армия и администрация
Ловът: „Когато монголите не са ангажирани във война, те са длъжни да се занимават с лов. И са длъжни да учат синовете си как да ловуват диви животни, за да наберат опит в борбата с тях и да придобият сила и издръжливост, за да устояват на умората и да са способни да срещат враговете, както срещат в борбата дивите и неодомашнени зверове, без да се щадят (себе си)”. Очевидно е, че ловът не е бил просто най-популярният спорт сред монголите, но се е разглеждал от Чингиз хан като държавен институт и основа на военната подготовка. Най-добрият пример е „големият лов”, при който се обграждат много зверове и постепенно се стеснява пръстенът около тях, докато не се стесни съвсем близо до центъра, в който на стан е ханът. Тогава ханът започва да отстрелва животните. Тежки наказания са предвидени за онези воини, по чиято вина някое животно успее да се измъкне от стесняващия се пръстен. Такава е и основната монголска тактика при бой срещу врага, което означава, че ловът има съвсем пряко отношение не само към повишаването на воински качества като сила и издръжливост, но и към научаването на воините как да се държат и какви грешки да избягват при съвсем реален военен поход.
Армейският статус: „За бойци се набират мъже на възраст двадесет и повече години. На всяка десетица се назначава офицер, и на всяка стотна, и офицер на всяка хилядна, и офицер на всеки десет хиляди… Нито един воин от хилядната, стотната или десетицата, в която е зачислен, не бива да отива на друго място (в друг отряд); ако той стори това, ще бъде убит, а същото ще се случи с офицера, който го е приел”. Този текст е свързан с отчетността във войската. Всеки командир трябва точно да знае с колко и с какви бойци разполага, за да има представа как да действа по време на военен поход. Ако всеки боец може свободно да сменя своя отряд, то тогава би се създала несигурност, а и дисциплината би била на ниско ниво. Има и още един момент. Колкото повече време прекарват заедно воините в десетицата, толкова повече се сближават помежду си и толкова по-сплотени, като единно цяло, се чувстват. Такива хора по-лесно биха се жертвали за другите и по-трудно биха ги изоставили в беда. Това ги прави още по-ценни воини и затова неделимостта на колектива трябва да се толерира.
„Той (Чингиз хан) наредил на воините след връщането им от военен поход да изпълняват определени повинности в служба на управителя”. По този начин се гарантира, че армията няма да безделничи във времето между военните походи, а ще се използва за полезни дела, които общо можем да наречем „за благото на империята”. Дали ще бъдат строителни работи, дали ще бъде справяне с разбойници, важното е, че воините се ангажират с общественополезен труд. Това са и хора, които са свикнали с тежките походни условия, а и имат желязна дисциплина, което създава предпоставки за качествено изпълнение на тези задължения. Не бива да се пренебрегва и фактът, че и мирновременните, и военните задължения по време на поход се разпределят поравно между поданиците на империята. Това създава предпоставки за желанието да се изпълняват задачите, защото липсата на дискриминация води и до липса на съществени основания за нежелание да се изпълнят. Щом всички са длъжни в равна степен, то никой не може да се чувства прекалено натоварен в сравнение с останалите – така една възможна причина за недоволство и нарушаване на единството сред поданиците на хана е избегната. Един фрагмет, стигнал до нас, подкрепя това разбиране: „Съществува равенство. Всеки човек работи толкова, колкото и останалите; не се прави разлика. Никакво внимание не се обръща на богатството или общественото положение (ранга)”. Не само мъжете, но и жените са били длъжни да служат: „Той (Чингиз хан) наредил на жените, придружаващи войската, да вършат работата и да изпълняват задълженията на мъжете, когато последните отсъствали, за да се сражават”. Това е продиктувано от разбирането, че само защото мъжкото население не може да изпълнява служебните си задължения, несвързани с военните походи, то това не бива да доведе до парализиране на обществения живот. Освен това важните за походите изделия като стремена, седла, кожени торбички, манерки и други, които са постоянно необходими, защото при военна кампания се износват, повреждат или унищожават, следва и постоянно да се произвеждат, за да могат да бъдат подменяни, а не да се стигне до недостиг на такива, който би имал негативно отражение и върху войната.
Създаването на императорската гвардия става една от най-важните реформи във военната организация на Чингиз хан. Много е вероятно високото положение в гвардията да се е уреждало в Ясата, макар че за това не се споменава в запазените фрагменти. Принципът на десетичната организация на монголската армия със сигурност, както вече стана дума, е бил установен. Статусът, свързан със службата, става база за могъществото на Великия хан, което прави силно впечатление на монаха Йоан де Плано Карпини. Съществуват и изключения от иначе железните правила: свещениците от всички религии, лекарите и учените не са длъжни да изпълняват обичайните задължения или да плащат данъци. От тях се очаква друг принос – духовен или професионален. Това се дължи на оценката им като много важен интелектуален капитал в строителството на държавата и в увеличаването на знанията на нейното население. Пред тези категории лица се премахват всички обременителни задължения, които по някакъв начин могат да отнемат от времето или силите им, които следва да бъдат изцяло посветени на горните задачи. За обикновените граждани също било предвидено да бъдат освободени от повинности при определени условия, а получаването на подобен имунитет било известно като „дархан”, макар че този институт придобива значение чак в късния период (14-ти – 15-ти век) и не се споменава в съществуващите фрагменти от Ясата.
Сред останалите текстове на Ясата, разглеждащи административното дело, могат да бъдат посочени, отнасящите се до: създаването на пощенско-конните станции; данъците и таксите; задължението на монголите да представят своите дъщери на конкури за красота, където най-красивите от тях („луннолики девойки”) били избирани за жени и любовници на хана и князете от ханския род.

Наказателното законодателство
Наказателното законодателство в Ясата има за своя основна цел да поддържа мира и реда в държавата и обществото. Неговото общо морално предписание според Григор от Алканца, се състои в следното: „Ако нарушителят на това бъде намерен сред тях, то престъпниците подлежат на смъртно наказание”. С други думи, общото наказание е смърт, ако друго не е изрично предвидено за някой вид престъпление. От наша гледна точка, това може би изглежда твърде жестоко, но за една империя, съществуваща в размирни времена, където всичко, което подкопава единството (а престъпленията са точно това в най-висока степен), може да има много сериозни последици за цялата държава, поради което тогава вероятно не е изглеждало така. Като цяло Ясата признава в качеството им на престъпления, подлежащи на наказание, следните групи правонарушения: против религията, морала и установените обичаи; против хана и държавата; против живота и интересите на отделната личност. Главната цел на наказанието, според Ясата, е физическото унищожаване на престъпника, поради което смъртното наказание играе важна роля в този кодекс. Разбира се, Ясата признава и временната изолация на престъпника посредством изпращане в затвора, депортация, сваляне от длъжност, а също и членовредителни наказания, така че индивидуалната превенция се появява в някои случаи като цел на наказанието, но далеч не в преобладаващия брой случаи. С други думи, тази цел не е основна, за разлика от генералната превенция, а по-скоро субсидиарна в зависимост от случая. Или в зависимост от особеностите на дееца. Изпращането в затвора и депортацията се предвиждали за нарушаване на Ясата от членовете на ханския род. Всеки офицер от военно съединение подлежал на разжалване, ако не се справял със служебните си задължения. Воините и ловците се наказвали чрез причиняване на болка за дребни простъпки против военната дисциплина. С други думи това са наказания, предвидени за лица в специално качество, при определени видове правонарушения, което още повече подчертава факта, че това са изключения от общия принцип на смъртното наказание като основно. Понякога не само престъпникът, но и жена му и децата му също подлежали на наказание.

Гражданско законодателство
Оскъдни са свидетелствата за гражданското законодателство в Ясата. Възможно е това да се дължи не толкова на непълнотата на съществуващите фрагменти, колкото на факта, че тези отношения се регулирали от общоприетите родови закони. Все пак един важен текст, свързан с наследяването, е бил включен в Ясата: „От умрял човек, който няма наследници, нищо не се иззема в полза на хана, а имуществото му трябва да бъде предадено на човека, който се е грижил за него”.
Търговско право
Известно е, че Чингиз хан отделя голямо внимание на търговията. Осигуряването на безопасността на търговските пътища за международна търговия е една от важните цели на неговата политика. Затова е естествено да се предположи, че Ясата съдържа някакъв текст относно търговията. Въпреки това сред фрагментите, достигнали до наши дни, има само една запазена част от търговското законодателство: „Ако някой вземе товар (на кредит) и банкрутира, после отново вземе товар и отново банкрутира, а след това пак вземе товар и банкрутира, се осъжда на смърт след третия банкрут”. По този начин взимащите заем биват накарани да са по-внимателни с чуждото имущество и с управлението на своите собствени дела, за да могат да върнат дълга си. От друга страна, така биват гарантирани техните кредитори, че ще си получат дължимото, защото длъжникът им го грози смъртно наказание, ако не се издължи. Наистина, след третия път, но все пак наказанието е сериозно, а и можем да предположим, че в Ясата е имало текстове, които са предвиждали по-леки наказания и за другите (първото и второто) банкрутирания.

Заключение
Великата Яса е кодекс със законодателни текстове, засягащи различни сфери на обществения живот. До наши дни са достигнали относително неголям брой от тях, по които да правим изводи за целия облик на този сборник и за основните принципи, залегнали в него.

Използвана литература:
Вернадский Г.В. Монголы и Русь. Тверь-Москва, 1997, С. 108-130.