България – Китай: Стратегическо партньорство през „златното десетилетие”

Доцент д-р Мариана Тиен

Институт за исторически изследвания, БАН

Bulgaria – China: Strategic partnership in the „golden decade“

Associate Professor Mariana Tian PhD

Institute for Historical Research, BAS

След като към края на миналия век Китай успешно „извървя” първите „две стъпки” от провъзгласената през 80-те години тактика на Дън Сяопин за развитието в „три стъпки“, в първите години на „златното десетилетие” [1] страната решително се насочва и към третата – осъществяване на повсеместна модернизация.

Началото на ХХІ век кореспондира с Четвъртия етап от политиката на реформите, чийто фокус е поставен главно в четири сфери – икономическата, политическата, научно-образователната и социалната, макар че обхваща редица други области като културата, регионалното развитие, местната власт и т.н. За разлика от началния етап, когато основният призив е „да привлича и заимства“, то през новия век страната, водейки се вече от идеята „да излезе навън“, преминава към пълно отваряне към света и към постепенно включване в процеса на икономическата глобализация.

Започвайки от „стъпване” на световния пазар, на 11 декември 2001 г., Китай се присъединява към Световната търговска организация (СТО), което е от огромна полза за страната в приобщаването ѝ към към световната икономика. По този начин азиатската държава съумява максимално да се възползва както от вътрешните, така и от международните пазари и ресурси в осъществяването на своето развитие и преследване на националните си интереси, а именно изграждане на общество със средно ниво на благосъстояние.

Благодарение на политиката на отвореност, търговските партньори на Китай непрестанно се увеличават и на практика вече обхващат почти всички държави и региони в света, вследствие на което обемът и равнището на външната търговия непрекъснато се увеличават. Разнообразяват се и формите и видовете на търгуваните продукти – от търговия единствено със стоки се преминава успешно и към промишлено, технологическо и инвестиционно сътрудничество. По този начин много скоро след присъединяването си към СТО (за около 5 години) Китай се превръща в един от най-важните членове на Организацията.

Прекрачвайки прага на ХХІ век ЦК на ККП поставя на челно място в социално-икономическото развитие на страната увеличаването на трудовата заетост. От началото на десетилетието трудовата ангажираност се увеличава всяка година с около 20 млн. души. Докато в началото на реформите (края на 1978 г.) броят на заетите в Китай е 400 млн., то през 2007 г. достига 770 млн., като увеличението е над 90%[2].

От началото на новото столетие до началото на Глобалната криза (2000-2008 г.) Китай функционира като „фабриката на света” и го залива с китайски стоки, възползвайки се от свръхпотреблението в някои западни страни и най-вече в САЩ. Докато през 2000 г. китайският износ е в размер на 250 млрд. щатски долара, през 2008 г. достига 1,2 трлн. щатски долара, а положителното салдо от 17 млрд. през 2001 г. се покачва до 400 млрд. в края на 2008 г.[3]

Умелата и решителна политика на китайския политически и икономически елит значително променя облика на китайското общество и води до небивали успехи, един от които е бурното развитие на икономиката, което от своя страна трайно повишава жизненото равнище на китайските граждани. По производство на зърнени храни, на някои месни продукти, на памук и други основни селскостопански продукти, на стомана, въглища, цимент, химически торове, памучни и текстилни изделия, по произведеното общо количество електроенергия, по общото количество на суровия петрол и на други промишлени продукти Китай се нареди на едно от първите места в света[4]. Средният годишен ръст на китайската икономика за периода 1978 – 2008 г. достига зашеметяващите 9.7%, което не само превишава темповете на растеж за периода 1952–1978 г., а и значително надхвърля този показател в световната икономика[5].

Моделът, който Китай възприе през 90-те години, се оказа важен пункт в неговото развитие, благодарение на тогавашния зам.-председател на Държавния съвет У Бангуо 吴邦国, който подчертава тогава, че икономическото развитие на Китай може „да разцъфти” само, ако се създадат мултинационални корпорации. Следвайки модела на Япония и Южна Корея, Китай заложи на развитието на крупните държавни корпорации и обединения със силно участие обаче на чуждестранен капитал. През периода 1996-2005 г., например, в ръцете на чужди компании е 75% от китайският пазар на ветрова електроенергетика[6]. В началото на XXI в. 2/3 от оборудването на високоскоростния железопътен транспорт в страната се контролира само от три чужди корпорации – японската „Кавазаки”, немската „Сименс” и френската „Алстом”[7].

Освен мощните китайски корпорации със силно международно участие, друг изключително съществен момент е далновидността на китайския елит да осъществи успешна координация между индустриалния сектор и банките, механизъм несъществуващ по-рано в комунистическия модел, дори изцяло нов. Повече от 50% от банковия капитал в Китай е държавен и обхваща четири от десетте най-могъщи банки в света. Според статистиката през последните години Китай е на първо място по износ, най-големият консуматор на всякакъв вид материали, притежава най-големия държавен резерв, което от своя страна води до историческо понижение на цените на много стоки, по-рано непроизвеждани от Китай.

От 1978 г. БВП на Китай се е увеличил 16,5 пъти и през 2008 г. е в размер на 30 трлн. юана, а на човек от населението – 13 пъти, от 260 долара през 1978 г. до 3315 долара през 2008 г.[8]. Нещо повече, дори в условията на глобалната финансова и икономическа криза КНР запази високия темп на нарастване на БВП с 8.7% през 2009 г., с общ обем от около 4912,15 млрд долара[9].

Статистическите данни свидетелстват категорично и за стремглавото покачване на стандарта на живот в необятната китайска страна. Докато през 1978 г. средният доход на човек от населението в градовете се равнява на 343, 4 юана, то през 2008 г. се повишава до 15 781 юана[10].

В първия си брой от 2008 британският таблоид „Индепендент”, излиза със заглавие: „Появи се нова суперсила”, визирайки Китай и определяйки го като „глобален колос”. В навечерието на 2008, в новогодишното си послание , излъчено по всички телевизионни канали в Китай, китайският президент Ху Дзинтао с нескрита гордост заяви: „Ще предложим на света пет хилядолетната китайска култура и ще му покажем изключителните постижения на модерен Китай”. Превръщайки олимпийските игри в централно събитие, Китай действително ги използва като трибуна, от която демонстрира пред очите на целия свят своята икономическа и политическа мощ, като достоен наследник на една от най–древните човешки цивилизации.

Още в зората на 2008 година, седем месеца преди откриването на Олимпиадата в Пекин, в интервю за в. „Култура” политологът – анализатор Иван Кръстев, базирайки се върху теорията на Ерик Хобсбаум за „кратките векове”, заявява, че ХХI век, който е започнал през 1989 г. с края на Студената война, „ще завърши през лятото на 2008 г. със закриването на Олимпийските игри в Пекин”[11]. Тогава българският политически анализатор предрича, че „за нас, европейците, ХХI век ще завърши с откриването на Китай” – прогноза, която сигурно мнозина са подминавали с насмешка или най-малкото поне с известна доза подозрение.

По-малко от две години по-късно през 2010 г. Китай вече е световен лидер по редица ключови икономически показатели – най-големият износител на Планетата, втората икономика в света, притежател на три от първите десет най-големи държавни инвестиционни фонда в света; в топ-листата на десетте най-скъпи компании в света – половината са китайски; над половината от 20-те най-богати жени в света са китайки; първите три най-богати жени в света са китайки; най-бързата железопътна магистрала в света, по която влаковете се движат със средна скорост 350 км/ч е китайска; най–дългият подводен оптичен кабел в света  – „Транс-Пасифик експрес” е между Китай и САЩ, най–мощният „супер компютър” в света също е китайско изобретение.

Ако се разлистят световните таблоиди от последните една-две години на „златното десетилетие”, то ще видим, че на преден план изпъкват заглавия като: „В Китай откриха най-дългия в света мост над море”; „Най-голямата по численост армия в света днес има Китай”; „Пекин има най– големия летищен терминал в света” [12]. Китай вече е на върха на техническата пирамида, не само на Земята и под водата, но и в новата глобална надпревара, чийто финал ще бъде на Луната, световният победител отново се очертава да бъде Китай[13].

В този аспект и епитетите, отнасящи се до Китай – „огромен”, „колосален”, „величествен”, „най–големият в света”, „азиатският гигант”, „новата супер сила”, трябва да бъдат разглеждани не като банални вестникарски клишета, а като символ на небивал възход, на нечувана до този момент човешка енергия, на безпрецедентно за много други народи обединение на цялата нация. От личния ми опит и живота ми в тази необятна страна мога да твърдя, че стандартът на човешкия живот в Китай нараства буквално с всеки изминал ден, което е доказателство за невижданите темпове на растеж.

Във времето на световната финансова криза, когато в САЩ, Европа и Япония с гръм и трясък фалират огромни фабрики и корпорации, представителите на новия китайски елит трупат завидно състояние и се превръщат в едни от най-богатите хора на Земята. Данните за темповете на икономическия ръст на Китай от втората половина на 2009 година не само учудват света, но карат много световни наблюдатели и анализатори да го определят като „преврат в световната икономика”[14]. През 2010 г. производителността на труда в Китай нараства с 8,2 %, докато в този период в САЩ се увеличава само с 1%, а във Великобритания намаляма с 2,8%[15]

Шумно възвестеното превръщане на Китай в глобална сила вече стана реалност. Лека полека, в различни области, Китай се превърна в първата по значимост страна на планетата. Китай е най-големият потребител в света, като засенчи САЩ по четири от петте основни стоки. Към края на десетилетието над 40% от цялото потребление на цимент в света и над 30% от потреблението на стомана е в Китай[16].

Нещо повече, китайците вече сякаш насочиха силите си не толкова в надпревара със света, там те спечелиха повечето битки, те вече се състезават със самите себе си по много показатели. Мащабите и темповете на растеж в Китай, които са безпрецедентни в световната история, предизвикват зашеметяваща промяна.

„Бясното строителство”, обхванало страната през последните години, довежда до появата на огромни небостъргачи, изграждането на свръх модерни автостради, пристанища, летища, мостове, експресни подземни железници, паркове, търговски центрове, фантастични стадиони и то не само в столицата, а в най-отдалечени провинции като Съчуан, Гуандун, Юннан, Хейлундзян и т.н., почти в цялата страна. Нещо повече, на картата на Китай „изникват” цели нови градове, а други се разрастват до такава степен, като Чунцин, например, който става най-големият град в света с население над 32 млн. жители. Богатите райони на Китай, мегаполисите Пекин, Шанхай, Далиен, Тиендзин, Гуанджоу, Хонконг, Ухан, Чънду, Чунцин, Циндао и др. вече са по-развити технологично от повечето градове в САЩ и Европа. Строителството в тях се развива с такива темпове, че често общините за по-малко от месец издават нов вариант на карти за градовете си.

Кой би повярвал на сегашния фон, че до преди трийсетина години, КНР беше една от най-бедните в света? Оттогава над 400 милиона китайци са измъкнати над прага на бедността, което е около 75% от общото намаляване на бедността в световен мащаб през последния век[17]. Това, което изумява погледа на чужденците е мащабът и скоростта на промените.

Така постепенно основните насоки на китайското развитие през т.нар. „златно десетилетие” дават своите резултати и то в условията на Глобалната криза, когато КНР избира формата „разширяване на перспективата” за нейното преодоляване, за разлика от България, която в лицето на своя финансов министър Симеон Дянков залага на „съкращаване на разходите”. Същността на китайския модел „разширяване на перспективата” се изразява в балансиран растеж, базиран върху технологичния прогрес и иновациите или както я наричат китайците на „икономика на науката и знанието”. За разлика от европейските страни, особено в страните от ЦИЕ, в това число и България, където правителствената политика е насочена към съкращаване размера на социалните средства – пенсии, детски надбавки, стипендии, помощи за безработни и т.н., то китайският политически елит отделя огромни средства за социалната сфера, с цел увеличаване на трудовата заетост, а оттам и засилване на вътрешното потребление, което вече се превръща в един от основните мотори на икономическия растеж на КНР, дори може би в главния. Основната причина за това политическо решение произтича от условията на Глобалната криза, когато китайският износ към САЩ и Европа, който до този момент е бил основният двигател на стопанското развитие на КНР, рязко намалява вследствие на понижението на свръхпотреблението в тези страни.

Сред причините за невиждания успех на страната е и предприетият през 2003 г. „стратегически курс” за прогрес чрез образование и наука, затвърден и доразвит от постановките на XVII конгрес на ККП (15-21 октомври 2007 г.) за „изграждане на хармонично общество”, базирано на концепцията на Ху Дзинтао за „научно развитие”, която се превръща в един от водещите социално-икономически принципи в държавната политика на КНР. Така през 2008 г., само за една година, Китай се придвижва с цели пет места напред по иновативно развитие, според класацията на изследователския център Глобален индекс на иновациите (Economist Intelligence Unit)[18]. Паралелно със засиленото индустриално и инфраструктурно строителство, следвайки Програмата за „икономика на знанието”,огромната азиатска страна предприема създаване на „технологически центрове”, които стават фундамента за нейното развитие. За много кратък срок в територията на цялата страна се формират над 750 такива средища. През 2009 г. разходите за наука нарастват с 25,6% в сравнение с 2008 г.,  значително се увеличава и броят на научните работници и по относителен дял достига второ място в света, като по-важното в случая е, че близо 50% от тях са във възрастовата група под 35 години[19]. Тук изобщо няма да правя сравнение с останалите части на света, а всякакви асоциации с България са просто неуместни. В периода 2001-2010 г. ръстът на инвестиции в областта на науката и технологиите е 21%, докато в САЩ за същия период е само 4%[20].

Този исторически фон на първото десетилетие от новото хилядолетие предопределя и динамиката на политическите връзки, които от своя страна допринасят за  развитието на българо-китайските отношения в различни области. Вследствие на засилващата се в глобален план тенденция на динамично развитие на отношенията на европейските страни с Китай, очертана с рамковата програма за „задълбочено стратегическо партньорство” между КНР и ЕС от 2003 г. и последвалото четири години по-късно Споразумение за партньорство и сътрудничество Китай-ЕС, българо-китайските отношения след присъединяването на България към ЕС (януари 2007 г.) се издигат до равнището на стратегическо сътрудничество и партньорство.

През периода се осъществяват визити на най-високо ниво, както и на многобройни делегации на зам.-председатели на парламентите, вицепремиери, министри, ръководители на творчески съюзи, културни дейци. По време на двустранните срещи са подписани редица декларации, спогодби и споразумения, които създават солидна база за по-нататъшно развитие на двустранните ни отношения.

В тази връзка са посещенията в България на:

* председателя на Държавния съвет на КНР Джу Жундзи 朱镕基(юни 2000) по покана на българския министър-председател Иван Костов;

* председателя на Китайския народен политически консултативен съвет Ли Жуйхуан 李瑞环 (май 2002), който на 17 май 2002 г. провежда среща с президента на Р. България Георги Първанов;

*члена на Държавния съвет Уан Джунюй王忠禹(юни 2002),

*члена на Държавния съвет У И吴仪(юли 2002);

*главния прокурор от Върховната народна прокуратура Дзя Чунуан 贾春旺 (септември 2003);

*председателя на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители (китайския парламент) У Бангуо 吴邦国 (май 2004), който е приет от българския премиер Симеон Сакскобургготски;

*зам.-председателя на Държавния съвет Хуей Лянюй回良玉(ноември 2004);

*зам.-председателя на КНПКС Бай Личън 白立忱(ноември 2005);

*члена на ПК на ЦК на ККП Ли Чанчун李长春(юни 2006);

*зам.-председателя на Военния комитет при ЦК на ККП, член на Държавния съвет и министър на отбраната Цао Ганчуан 曹刚川 (09.2006);

*члена на Държавния съвет и главен секретар на Държавния съвет Хуа Дзиенмин华建敏(януари 2008);

*министъра на външните работи ЯнДзиечъ 杨洁篪 (август 2008);

* члена на Държавния съвет и министър на отбраната Лян Гуанлие 梁光烈 (септември 2009);

* зам.-председателя на КНР Си Дзинпин 习近平 (октомври 2009), който много скоро след това става председател на КНР и генерален секретар на ЦК на ККП. Посещението е във връзка с честванията на 60-годишнината на КНР и установяването на дипломатически отношения между двете страни;

* члена на Политбюро на ЦК на ККП и секретар на партийния комитет на провинция Гуандун Уан Ян 汪洋 (септември 2010);

От българска страна през разглеждания период осъществяват визити в Китай:

* президентът Георги Първанов (август и октомври 2008);

* премиерът Сергей Станищев (ноември 2006);

* председателите на парламента Огнян Герджиков (декември 2002) и Георги Пирински (юни 2008 г.);

* външните министри Соломон Паси (04.2002) и Ивайло Калфин (03.2009);

* вицепремиер и министър на икономиката Николай Василев (04.2002);

* вицепремиерът и министър на образованието и науката Даниел Вълчев (ноември 2008 г.);

* вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, който присъства на „Летния Давос” в Тиендзин (септември 2010 г.);

* министрите на отбраната Николай Свинаров (септември 2003 г.) и Веселин Близнаков (септември 2007 г.);

* министрите на образованието Игор Дамянов (март 2004 г.) и Даниел Вълчев (ноември 2008 г.);

* министър на културата Божидар Абрашев (ноември 2004 г.);

* министър на земеделието и горите Мехмед Дикме (декември 2004);

* министър на труда и социалната политика Емилия Масларова (08.2006 г.);

* министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев (юни 2007 г.);

* двукратното посещение в КНР на главния прокурор Никола Филчев (март 2000 г. и септември 2004 г.) и на Борис Велчев (юни 2007 г.);

* председателят на Върховния Касационен съд проф. Лазар Груев (април 2009 г.);

* началниците на ГЩ на БА генерал Никола Колев (ноември 2005) и генерал Златан Стойков (ноември 2008 г.) и др.[21].

Посещението на Георги Първанов в Пекин през август 2008 г. е по повод церемонията на закриването на Олимпийските игри, когато е приет в Дома на ОСНП от председателя на КНР Ху Дзинтао (19 август 2008 г.), а визитата му в китайската столица (24-25 октомври 2008 г.) е в рамките на Седмата среща на върха на държавните и правителствени ръководители на страните-членки на Азиатско-европейския форум (AСЕМ)[22]. До този момент не е имало българско участие на най-високо равнище на форума. Българският президент взема участие с изказвания в сесиите, посветени на енергийната сигурност и на диалога между цивилизациите. По време на Форума Първанов отправя призив към участниците техните държави да се присъединят към инициативата за широкопредставителна международна среща на високо равнище в България през 2009 г. по проблемите на енергийната сигурност. Значимата роля на Китай на международната арена като постоянен член на Съвета за сигурност, икономическите му успехи, огромният потенциал на китайския пазар и традиционните връзки на сътрудничество обуславят приоритетното място на българо-китайските отношения в българската външна политика, доказателство, за което е и откритото през август 2005 г. Генерално консулство на Република България в Шанхай. С развитието на многопартийната система в България интересът в Китай към този феномен нараства, особено в научно-изследователските кръгове. Наред с изброените посещения от най-висок ранг, от началото на новия век се осъществяват и разнообразни междуфирмени контакти, дори сътрудничество на партийно ниво. През април 2001 г. партийна делегация, възглавявана от председателя на Висшия съвет на БСП Георги Първанов е на приятелско посещение в Китай, по време на което се водят разговори с председателя на Секретариата на ККП и член на Постоянния комитет на ЦК на ККП Уей Дзянсин. От политическа партия ГЕРБ също инициират посещение на своя партийна група в огромната азиатска страна.

Един от най-съществените моменти по време на официалните визити през първото десетилетие на новия век е подписването на многобройни двустранни междуправителствени и ведомствени договори, споразумения, спогодби (виж: приложения №1-2 в края на монографията). По време на посещението в българската столица през юли 2002 г. на китайска правителствена делегация начело с У И се подписват съвместни междуправителствени декларациии и споразумения в областта на здравеопазването и медицината (2002 г.), Ветеринарна конвенция (2002 г.); споразумение за опазване на околната среда[23]. На 26 юни 2007 г. в Пекин е подписан Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между двете правителства, а по-късно при посещението на българския министър-председател Станишев в Пекин (ноември 2006 г.) двете страни подписват и Съвместна декларация между двете правителства, както и междуправителствено Споразумение за икономическо сътрудничество[24].

Наред с документите на най-високо ниво, нормативно-правната база на двустранните отношения се подсилва и с редица междуведомствени споразумения. През 2006 г. са подписани три Меморандума за разбирателство от този вид: между БАИ и Шанхайския борд за насърчаване на чуждестранните инвестиции; между ИАНМСП и дирекция „Развитие на търговията” и между Българската агенция за експортно застраховане и китайската партньорска организация SINOSURE. Българското МИЕТ подписва два Меморандума за насърчаване на търговското и икономическо сътрудничество: с Министерството на търговията на Китай (14 октомври 2009 г. в София) и с Департамента по търговия на китайската провинция Джъдзян (15 юни 2010 г. в Ханджоу).

През новия век продължават заседанията на смесената междуправителствена комисия по търговско-икономическо сътрудничество. На 18 април 2006 г. в София се провежда 12-то поред заседание, което от китайска страна се ръководи от зам.-министъра на търговията Юй Гуанджоу, а от българска – от Анна Янева, зам.-министър на икономиката и енергетиката[25].

Като резултат от двустранните разговори може да се отчете и поетият по време на визитата в КНР на вицепремиера и министър на икономиката Лидия Шулева през октомври 2004 г. ангажимент от китайската страна да включи България в списъка си с одобрените туристически дестинации и изготвянето на Меморандум за разбирателство по отношение на визите за китайските туристи. През 2007 г. България получава статут на туристическа дестинация за китайските туристи[26], но въпреки това към днешна дата не се забелязва наплив на китайци по националните ни туристически обекти.

Друга успешна инициатива в областта на българо-китайските отношения в сферата на политиката и дипломацията през този период е провеждането на Петия евро-китайски форум в София през септември 2006 г., чийто организатор от българска страна е Дипломатическият институт към МВнР, който през юни 2011 г. е съорганизатор на Деветия евро-китайски форум, състоял се в сградата на ЮНЕСКО в Париж.

Използвана литература:

Алексиев, Ал. 2006. Александър Алексиев. „Външна политика и международни отношения”. В: Панорама Китай, С.„Иврай”, С., 2006, съставител и редактор Бора Беливанова, ISBN – 10: 954-9388-11-5, с. 77-94.

Генчев, Д. 2010. Димитър Генчев. „Реформаторът Дън Сяопин (Вчера, днес и утре)”. В: Понеделник (Списание за теория, политика и култура), година XIII, 2010/1-2, с. 51-55.

Джан Вансюе. 2010. Джан Вансюе. „Китайският път на реформа и отваряне към света и китайско-българските отношения”. В: Понеделник (Списание за теория, политика и култура), година XIII, 2010/1-2, с. 15-17.

Лин Сяогуан. 2010. Лин Сяогуан. „Опитът и успехите на Китай през 30-те години на реформи и модернизация”. В: Понеделник (Списание за теория, политика и култура), година XIII, 2010/1-2, с. 18-27.

Малинова, М. 2011-А Мариана Малинова. „Китайският социален модел в контекста на регионалните и глобални измерения на социалното неравенство и бедност”. В: Сб. Неравенство и бедност: Тенденции в съвременна България и Европейски контекст. Проект на Фонд научни изследвания № ДОО 2-284/18.12.2008 „Хармонизация на българските национални ценности с ценностите на Европейския съюз: Постижения и проблеми” (съставител Иван Кацарски, под общата редакция на проф. Васил Проданов). Институт за изследване на обществата и знанието, БАН, София, 2011, с. 84 – 97.

Малинова, М. 2011-Б Мариана Малинова. „Евразийски хоризонти пред българо-китайските финансово-икономически отношения”. В: Сб. Евразийски хоризонти: Минало и настояще (Сб. в чест на проф. Д.и.н. Валери Стоянов), Помощни исторически дисциплини, Институт за исторически изследвания – БАН, София, 2011, с. 213- 231.

Стефанов, Н., Колева, А. 2015. Нако Стефанов, Аксиния Колева. Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. Издателство „Изток-Запад”, С., 2015, ISBN: 978-619-152-568-3

Ху Дзинтао. 2010.Ху Дзинтао. „Великата историческа траектория на китайския социализъм”.  В: Понеделник (Списание за теория, политика и култура), година XIII, 2010/1-2, с. 7-9.

《中国同保加利亚的关系》。http://www.chinaembassy.bg/chn/zbgxs/sgbx/ 最近更新时间:2015年03月)(„Китайско-българските отношения”. Сайт на Посолството на КНР в България, последно обновена март 2015) (отворен на 30.04.2015), на китайски език.

中国和保加利亚建交60周年。 2009.中国和保加利亚建交60周年,北京:世界知识出版社,2009年(双语:中文和保文)(60 години дипломатически отношения между Китай и България 1949.10.4 – 2009.10.4. Фотоалбум. Изд. „Световно знание”, Пекин, 2009 (двуезично издание – на китайски и български).

Интервюто на Христо Буцев от в. „Култура“ с политолога-анализатор Иван Кръстев от 11.01.2008: „Олимпиада в края на века. Разговор с Иван Кръстев”. В-к „Култура”, бр. 1 (2484) от 11.01.2008.

 

[1] В Китай първите десет години от XXI век са известни като „златното десетилетие”.

[2] Лин Сяогуан. 2010, с. 24.

[3] Стефанов, Н., Колева, А. 2015, с. 432.

[4] Джан Вансюе. 2010, с. 16.

[5] Пак там, с. 22. Общата стойност на БВП през 1978 г. е оценена на 364, 5 милиарда юана, а през 2008 г. – 3006, 7 млрд. юана. За теоретичната страна на политиката на реформите и отвореността виж статията на китайския държавен ръководител Ху Дзинтао „Великата историческа траектория на китайския оциализъм” (преведена на български език). Виж: Ху Дзинтао. 2010, с.7-9.

[6] Стефанов, Н., Колева, А. 2015, с. 393.

[7] Пак там, с. 394.

[8] Генчев, Д. 2010, с. 51

[9]Джан Вансюе. 2010, с. 16.

[10] Лин Сяогуан. 2010, с. 22.

[11] Виж интервюто на Христо Буцев от в. „Култура“ с политолога-анализатор Иван Кръстев от 11.01.2008: „Олимпиада в края на века. Разговор с Иван Кръстев”. В-к „Култура”, бр. 1 (2484) от 11.01.2008.

[12] Мостът, дълъг 36 км, съединява Шанхай с бързо развиващия се индустриален пристанищен град Нинбо, съкращавайки разстоянието между тях със 120 км, а времето за пътуване от над четири часа, само до час. Проектът е изпълнен за 5 г., а инвестициите в него възлизат на 1,69 млрд. долара. Изграждането на Терминал 3, който е не само най–големият летищен терминал, но и една от най–големите конструкции в света и най-модерното съоръжение от този тип на цялата Планета, с пет надземни и два подземни етажа и 120 гейта, струва над 3,6 милиарда долара. Като сравнение, за впечатляващите размери от един млн. м ² на китайския Терминал 3,  могат да бъдат посочени 400-те хил. м² на Терминал 5 на лондонското летище Хийтроу. Друг световен рекорд, свързан с този летищен терминал е и срокът за неговото изграждане – по-малко от четири години. И ако ние се учудваме дали е възможно всичко това, китайските му собственици отговорят, че скоро колосалният строеж с гигантски размери ще бъде „прекалено малък”, за да отговори на растящите нужди на страната и в тази връзка започва строеж на ново пекинско летище, което ще е едно от планираните нови 48 летища в цялата страна.

[13]Китай стана третата страна в света, която изстреля пилотиран кораб, изпрати вече Лунен спътник. Усилията и инвестициите в тази област са насочени към изграждането на собствена космическа станция и изпращане полет до Луната с капсулирани мини-ванове за транспортиране на астронавти.

[14] Сред тях е и самият Брус Касман, главен икономист и управляващ директор на глобалните икономически изследвания (Global Research) в JP Morgan.

[15] Стефанов, Н., Колева, А. 2015, с. 392.

[16] Виж: Малинова, М. 2011-Б, с. 214- 215.

[17]Темата за успеха на Китай в борбата с бедността е обект на специално изследване от страна на автора („Китайският социален модел в контекста на регионалните и глобални измерения на социалното неравенство и бедност”). Виж: Малинова, М. 2011-А, с. 84 – 97.

[18] От 59-то място през 2007 г. се изкачва до 54-то – през 2008 г. Виж: Стефанов, Н., Колева, А. 2015, с. 398.

[19] През 2008 г. нарастват с 16% спрямо 2007 г. Пак там, с. 399.

[20] Пак там, с. 427.

[21]《中国同保加利亚的关系》。http://www.chinaembassy.bg/chn/zbgxs/sgbx/ 最近更新时间:2015年03月)(„Китайско-българските отношения”. Сайт на Посолството на КНР в България, последно обновена март 2015) (отворен на 30.04.2015), на китайски език.

[22] Азиатско-европейският форум е създаден през 1996г. Решението България да бъде включена в АСЕМ е взето на срещата на върха в Хелзинки през 2006г., но реално участието започва през май 2007-ма. Преди Първанов, външният ни министър Ивайло Калфин присъства на конференция на външните министри на АСЕМ в Хамбург.

[23] Алексиев, Ал. 2006, с. 94.

[24]中国和保加利亚建交60周年。2009, с.57.

[25] Пак там, с. 70.

[26] Пак там, с.12.