Буржоазната хомосексуална традиция в Токугава Япония

В настоящата разработка ще бъде направен опит да се разгледа новопоявилата се през периода Токугава буржоазна хомосексуална традиция. Хомосексуализмът в този период е разглеждан основно като явление типично за самурайската класа. Това буди въпроса – няма ли отражение на този тип отношения и в други прослойки от обществото.

За да разберем по-добре поставения проблем трябва да бъде разгледан самият период, през който се заражда явлението. Това ще ни даде представа къде да търсим причините за подобен тип отношения, както и защо буржоазната класа или чонин ги възприема.

Характерни черти за периода Токугава са трайната стабилност и мир. Повишава се стандартът на живот, което води и до стабилизиране на икономиката. Тя от своя страна благоприятства развитието на търговията – създават се най-крупните търговски къщи в Япония – „Мицуи“ и „Сумитомо“.

Връщайки се назад към основите поставени от Конфуцианството или системата ши-но-ко-шо (войн-селянин-занаятчия-търговец), виждаме, че търговците са  последното стъпало в йерархичната стълба, защото все пак селяните, отново според конфуцианството, са производители на основните блага. Със засилването на урбанизацията обаче се появява и нов тип съсловие. Макар пътуванията да са ограничени и наказанията за градските жители да са много тежки, множество селяни прииждат в градовете, за да търсят щастие в новата обстановка на икономическо оживление. Тези нови и различни градски жители (чонин) спомагат за формирането на нова и жизнена култура. Техният динамичен начин на живот спомага за отхвърляне на закостенялата праволинейност, предпочитана от шогуна.

Богатите търговци играят особено важна роля в развитието на новата буржоазна култура. Те имат различни вкусове и интереси. Префиненият и сдържан театър Но не може да се съревновава с колорита на Кабуки. Те се тълпят и при представянето на „куклени пиеси“ Бунраку. Защото изисканата чувственост на аристократичната поезия не е по вкуса им. Предпочитат по-къси и най-вече хумористични стихотворения като хайку и сенрю. Харесват им остроумните книги (йомихон), историите за преуспелите търговци (чонинмоно) и гъделичкащи сексуалността произведения (кошокубун или укийо-дзоши). На новите граждани им допадат цветните отпечатъци на дърво, често изобразяващи открито сексуални сцени. Те са известни под наименованието шунга (пролетни картини) или по-общо като укийо-е – картини от „преходния свят“. Терминът „преходен свят“ се използва предимно от свещениците, за да изрази преходността на всичко земно, но по време на епохата Едо този термин се отнася към междуличностните отношения, особено в областта на секса.

Текстове като Онна Дайгаку ( Велико учение за жените) от 1716г. разглежда петте недостатъка на жените – непокорство, недоволство, клеветничество, ревност и глупост, което автоматично ги поставя на много по-ниско ниво от мъжете. В “Онна дайгаку” се отбелязва, че “без никакво съмнение тези 5 недостатъка се откриват у 8 от всеки десет жени и това води до по-ниското положение на жените спрямо мъжете .”[1] Това недобронамерено отношение към женския пол обяснява защо толкова много, ако не и повечето, самураи предпочитат хомосексуалните пред хетеросексуалните връзки. Освен това, следвайки понякога китайската философия на ин и ян, се стига до извода, че твърде честите отношения с женския ин може да отслабят мъжкия ян.

Сексуалността на епохата често е пренебрегвана от западните пътешественици, посетили Япония в по-късно време, но тя представлява важна част специално от буржоазната култура. Която пък от своя страна неминуемо е свързана и с капиталистическите отношения.

Промените, които настъпват през XVIII век явно допринасят за развитието на хомосексуалността. Целта на разработката е и да покаже, че определянето на капитализма като централна система на производство през разглеждания период може да ни помогне в разбирането на хомосексуалността от Токугава Япония. Опита да се разгледат историческите връзки между сексуалността, капитализма и класовото общество е толкова стара, колкото и идеите на Фридрих Енгелс и изследването му „Произход на семейството, частната собственост и държавата (1884)“, както и изследванията от последните  десетилетия на Джефри Уикс и Дейвид Ф. Грийнберг, чиито разработки засягат именно развитието на капитализма и влиянието му върху хомосексуалното поведение в съвременния Западен свят.[2]

Връзката между зараждащия се капитализъм и спецификата на изграждане на еднополовите отношения в Япония е разгледана в труда на Гари Лиуп „Мъжки цветове:Изграждането на хомосексуалност в Токугава Япония“[3], както и комерсиализирането на този тип отношения. В периода Токугава, обяснява той, мъжките хомосексуални отношения се срещат предимно в популярната за тогава литература и изображения. Авторът разглежда и съпътстващите ги социални явления – бързата урбанизация между 1580 и 1620 г., както и разрастващата се буржоазна прослойка наравно със самурайската, растежа на пазара и много други.

Историческото изследване на капитализма се фокусира върху развитието на класовите отношения, главно тези, свързани със заплащането на труда. Развитието на трудовите отношения в Западна Европа от XVI век бележи зората на капитализма; междувременно, създаването на колонии и международното движение за New World злато и сребро има големи последици за социалната организация на много незападни общества, което спомага  стимулирането на това, което  китайски учени наричат „кълновете на капитализма“ в Мински  Китай.

XVIи XVII век също са белязани от огромно увеличение на икономическата активност, включително на миннодобива в Япония, както и създаването на значителни японски търговски селища от Филипините до Сиам. Решаващото събитие в Япония за прехода към капитализъм, обаче е едно: решението, взето поетапно от феодалните владетели от 1582 до 1620г. за изпълнението на политика, наречена Хайно-бунри (разделяне на селяните от воините ). По това време от 5 до 10 на сто от общия брой на населението на Япония принадлежи към наследствената войнска класа – самураите. Да бъдеш самурай към този момент вече не е призвание, а по-скоро социална категория. Независимо, че самураите били предимно мъже всяко дете на самурай, независимо от пола му, придобивало статут на самурай.  От векове те живеели заедно с аграрното население, в села произвеждащи ориз или в рибарски селища. Понякога дори взимали участие в селското стопанство, но след 1582 г. официално били трансформирани в градско съсловие. Селското население било разоръжено, оръжието било предадено на феодалните власти(даймьо). Малко по-късно мечът ще се превърне в емблема на самурайската идентичност. В повечето части на Япония самураите са принудени да се оттеглят от земята и са настанени в   крепостни градове. През 1600 г. след един век непрестанни боеве, битката при Секигахара донася мир в национален мащаб. 1603г. официално е провъзгласен Шогунатът Токугава.

Развитието на градовете и новата прослойка „чонин“

След елиминирането на дисидентите самураи в Осака през 1615-1616 г.[4] и голямото селско въстание от 1638 г.[5] в страната настъпва период на мир, който продължава близо два века. Формата на управление на Токугава се състои в конфедерация от над 250 независими баронства, които са задължени да следват някои основни закони, определени от военния режим, който пък от своя страна контролира една четвърт от обработваемата земя в страната. Възприемането на нео-конфуцианската идеология създава визия за общество, над което властват самураите. Именно обаче в тази най-висша класа се създава и едно противоречие – шогунат, даймио и най-висшите чиновници, се радват на богатство и власт. Липсвайки други източници на доходи  за повечето самураи става все по-трудно да се справят единствено с отпусканата им издръжка –ориз или пари в брой. На теория те имат правото да посекат на място всеки обикновен гражданин, бивайки обвинен в „наглост“, и разбира се, доказателства за подобен тип поведение могат да бъдат намерени в много източници. Като особено се засвидетелстват в началото на периода Токугава, когато това право е използвано срещу по-заможни търговци, с цел облагодетелстване след това. Постепенно обаче от военна каста те са трансформирани в наследствена прослойка от добре образовани, миролюбиви бюрократи.

Това са десетилетия на бързи, драматични промени, в които се оформят бюрократичните административни структури. Демографските последици от новата политика също не могат да бъдат пренебрегнати. Преди 1580 г. от общо население от около 15 милиона души, имперската столица Киото е единственият метрополис, в който живее население в рамките на 400 хиляди души. Един век по-късно картината е изцяло променена и в Осака и в Киото живеят приблизително между 400 000 и 500 000 жители, а населението на Едо е около милион. Не са малко и градовете, които имат население от по над 60 000 души[6]. Градовете създадени около замъци се превръщат в центрове на градската активност. В тези градове около половината от жителите не са самураи, а основно обикновени граждани – амбулантни търговци, майстори или заможни търговци. В Япония винаги е имало градове с търговци и занаятчии, но тези десетилетия на градско строителство са безпрецедентни в световната история. Така съвсем естествено се стига до създаването на една нова прослойка – чонин, чиито привички и желания бяха изложени по-горе. Трябва да се отбележи, че все пак капиталистическите производствени отношения никога не са били доминиращи в Токугава Япония, но те получават широко разпространение през XVIII век. Тези промени в отношенията между класите настъпили основно в мъжка среда. Самураите, които живеят в градове от началото на XVIIвек са от мъжки пол, като трябва да се добави, че делът на неженените се увеличава през първата половина на периода, главно поради бедност и невъзможност да се поддържа съпруга. От друга страна делът на хатамото (знаменосци, преки васали на шогуна), които никога не се женят в този период е нараснал от около пет до десет процента между 1600 и 1740 г[7]. Първоначалното струпване на градско население се дължи на  засиленото градско строителство, нужда от обслужващ персонал и транспорт.

Отново това население е в по-голямата си част от мъжки пол, а на някои места и е мнозинство. Новите разпореждания изискват създаването на градове, построени и в голяма степен населени от мъже воини, строителни работници, както и наемници. В ранния XVIII век в столицата Едо на всеки 100 жени се падат 170-180 мъже. Съотношението в другите големи градове през този век е по-малко, но все пак отличаващо се именно с по-големия процент на мъже.

 

Населението на Токугава Япония се страхува и уважава самураите, които и официалните декрети определят като естествени лидери. Дори появяването на японската буржоазия не излиза от четири степенната класова система, защото „чонин“ създателите успяват да се внедрят в ролята на търговци или специалисти в рамките на съществуващия вече ред.

Плаващият свят на Кабуки

Преди да се обърне специално внимание на произхода на буржоазната хомосексуална традиция в Япония, трябва да се отбележи извънредната роля на комерсиализираните секс отношения в градската култура на Токугава. Проституцията може и да е най-старата професия в света, но организираната, лицензирана проституция води началото си от Япония с решението на военния командир Хидейоши, да се установи квартал на бордеите в Киото през 1580 г.. До 1608 г. според сведенията на испански идалго, който посещава града имало 50 хиляди лицензирани проститутки в императорската столица. През ранния Токугава властите в повечето градове установяват райони, определят  броя и таксите на проститутките, назначава се и полиция, която да следи входящия и изходящия трафик в „обособения“ квартал, който започва да се нарича „плаващия свят“(укийо). Докато първият шогун вярвал, че проституцията, независимо дали била тя женска и мъжка е лош обичай, той разбирал, че и забраняването на подобен тип дейности щяло да донесе още по-големи проблеми. Решението било в прецизното регулиране.

Кварталите на удоволствията- от които най-известен  бил Йошивара в Едо, се превърнали в културни центрове, предлагащи на мъжете (както и на някои по-заможни жени ), както най-добрата кухня и развлечения, така и платени плътски удоволствия. Сексуалното удоволствие започва да се свързва все повече с тези квартали, отколкото с брачното ложе. В средновековните градове, според историка Вакита Харуко, обикновените жени са от жизненоважно значение за управлението на домакинството и сексуалните отношения между съпруга и съпругата са служили за целите на домакинството.Но в ранния модерен период това вече не е така.

Жената остава обвързана с отговорностите на майката и стопанисването на дома, докато удоволствията, дори любовта стават част от публичните домове.

Това, разбира се не означава, че не е имало бракове ( или „нетърговски“ хомосексуални отношения), въз основа на истинска любов и привързаност. Разчитайки на сведенията от популярната литература в този периода сепредполага,  че за обикновения гражданин търсенията, както на хетеросексуални, така и на хомосексуални развлечения завършват в „плаващия свят“. Посетителите  на този тип квартали са от съсловието и на самураите, и на обикновените граждани. Но в квартал, където говорят единствено парите търговецът може да си набави същите изкушения, както и самурая. А преобладаващите посетители се оказват именно буржоата, които са и по-платежоспособни в повечето случаи. Музиката на  шамисен,  наскоро внесен от Рюкю през XVII век, е от съществено значение за куклените и кабуки представленията. Неговите звуци оттекват през решетачните заграждения на бордеите. Широко прокламирана от нео-конфуцианските поддръжници като „вулгарна“ и средство, чрез което в умовете на хората влизат „похотливи мисли“ – тя преминава от жени със съмнително поведение в публични домове и театри към домовете на буржоазията.

Типичните художествени предмети от периода- дървено блокче-печат също има многобройни връзки с „плаващия свят“(укийо) в квартала на удоволствията. Може би една пета от общата продукция на разпечатките се състои от еротични сюжети, често показващи сцени от интимните отношения между куртизанка и клиент, както и голяма част от портрети на известни куртизанки или кабуки актьори. Тези произведения са предназначени за масово производство, а купувачите им са от всички социални прослойки.

Произходът на театъра Кабуки, който играе централна роля в развитието на мъжките еднополови отношения, е често дискутиран и малко повече познат. Тук само ще се подчертае неговата трансформация през XVII век – от форма на изкуство, включващо кратки скечове и танци, изигравани от актьори от мъжки или женски пол (често включващо и травестизъм) – предназначени основно за самурайска публика, до високо интелигентна комерсиална форма на драма. От ерата Генроку (1688-1704)  популярни стават кратките пиеси, играни от малки театри през целия сезон и предназначени основно за чонин зрители. На жените им е забранено да излизат на сцена, както беше спомената по-горе през 1629 г.. Те биват заменени от женски имитатори (оннагата), които са предимно момчета или млади мъже, (уакашу) и които се превръщат в център на сексуалния интерес. Сформират се дори фен клубове, които масово присъстват на представленията, за да подкрепят своя фаворит.  Кабуки и куклените пиеси на Чикамацу Мондзаемон (1653-1724) са сред най-големите литературни постижения на периода Токугава. Много от тях са действителни истории, които разказват за живота на търговци и занаятчии обвързани с квартала на удоволствието. Тези любовни истории между куртизанки и клиенти (патрони) имат предимно трагичен край. Като по-интересните в случая са разказите, занимаващи се с наншоку (хомосексуални връзки между мъже) или популярното напоследък в арт средите „контрастно сексуално чувство“. Рядко срещано в световната история на градската култура е това струпване на цялостния живот в града около платените сексуални удоволствия. От друга страна управляващият елит изглежда, че смята плаващия свят за свой социален отдушник и оттук и  превръщането му в неизменна част от градския живот.

Богатото простолюдие, особено търговците, живеят по-удобно, отколкото по-голямата част от самураите. В нео-конфуцианската концепция за обществото именно новите богати представляват най-ниската от четирите класи. Поради отказания достъп до административни длъжности те са силно стимулирани да работят усърдно и да трупат богатства, които богатства да бъдат пропилени в дейности макар и смятани за неморални, не са заплаха за режима. В Европа буржоазията инициира движения повлияни от протестантството и силното разпространение на Библията преведена на езика на народа. Тя осъжда всяка сексуалност, която не води до продължение на рода като грешна и безполезна, докато японската буржоазия никога не възприема този пуритански манталитет. Физическото удоволствие рядко се възприема като проблем и само по себе си се разбира като нещо добро.

Популярният писател Такидзава Бакин при посещението си в Осака през 1970г. разказва историята на чирак, който след усърдна работа до 19.00ч. посещава квартала на удоволствията за да възстанови силите си, което по никакъв начин не е ощетено от гледна точка на работодателя, доколкото той не си присвоява средства за тази цел.

Добрият баланс между сексуалното удоволствие и работата, включващ и поддържането на проститутка е идеалът, към който почти всеки се стреми в този период.

 

Буржоазните хомосексуални традиции в Токугава

Информацията, с която разполагаме за сексуалните отношения между мъже в селските райони на Япония е оскъдна. Но такава не липсва що се отнася до самурайската хомосексуалност от XIV до XVIвек. Все пак можем да предположим, че в крепостните градове не живеят единствено самураи, но и обикновени граждани привлечени поради една или друга причина от градския начин на живот. Те пък от своя страна няма как да не са отбелязали доказателства за хомосексуално поведение сред класата на воините. В този период норма, а не изключение за даймио е да поддържа млади момчета за лични слуги, избирани по външни качества и да избира измежду тях едно или повече за да му служи като „нощен другар“.

Този тип слуги или уакашу за обвързвани към самураите като към по-големи техни братя чрез клетва и понякога чрез закон, който може да бъде разглеждан и като вид брак, забраняващ на младите мъже сексуални отношения с други лица, независимо от пола. На всичките нива на самурайското общество – подчинени на възрастта и ролята хомосексуални отношения са често срещани.

От създаването си буржоазията свързва този модел на хомосексуално поведение (уакашу или „пътят на младите“) със самураите. Тъй като самураите са признати от самия шогун за морални образци на населението, техните възрастово и ролево структурирани хомосексуални отношения съвсем естествено служели за модел на обикновените мъже. Както вече беше споменато японското градско съсловие се появява по различен начин от европейските буржоа (резултат от политиката на Хейно-бунри).  Докато тази политика бързо произвежда отличителната култура на чонин, жителите на града възприемат самурайските ценности, често обвързани с нео-конфуцианската терминология. Тук идеята е, че ако западните буржоа може да хулят срещу предполагаемите морални недостатъци на елита (включително крайно неприятния порок содомия), то японските такива избягват подобни критики спрямо самураите, както и срещу съществуващия ред като цяло.

Сведения има и относно хомосексуалните отношения сред будистките монаси. Но от периода Токугава те са повече свързвани и разглеждани в контекста на шудо и анализаторите на чонин рядко ги споменават. Тези, които правят препратка към този вид сексуалност го изобразяват като изтънчен „път“, който преобладава сред елита и може да го накара да се заблуди (тъй като има инциденти на насилие, произтичащи от хомосексуална страст), но като цяло е морално приемлив. Рядко се намира в популярна литература или в юридически текстове сведение за осъждане на конкретен сексуален акт.

По този начин в оживените градове на Токугава Япония съсловието на самураите с дълга традиция на хомосексуално поведение съжителства със съсловието на обикновените граждани, които създават своя собствена традиция. В самото начало двете си приличат по обособените възрастово и ролево структурирани отношения. Но чонин традицията се различава по това, че уакашу (или чонин  традицията на наншоку) е основно платена. „Пътят на младите“ (уакашу) е обособен основно около мъжката проституция.  Литературата от периода добре илюстрира именно тази разлика. Споменава се, че  се срещат случаи на вричане от любов, но не са често срещани, както и че основно момчетата „отдават телата си за ползване“ без емоционална обвързаност с патрона.

В увода към своя труд популярен писател от Осака задава 23 реторични въпроса, сравнявайки джошоку (секс с жени) и наншоку. Сред тях са: „Кое е за предпочитане.. Да лежиш отхвърлен до куртизанка или да разговаряш интимно с кабуки момче, което страда от хемороиди?.. Закупуването на красива куртизанка ден след загуба на хазарт или снабдяване с момче от улицата сред срив на пазара, засягащ стоки, в които си инвестирал? Поддържане на интимни отношения с момичето от обществената баня или посещението при млад мъж обвързан с 30 дневен договор с друг мъж?“[8]

В 14 от тези въпроси момчетата сравнявани с различни видове жени, са наети срещу заплащане. Гражданите свързват еднополовите сексуални отношения и добрия секс като цяло със заплатения. Кварталите на удоволствията винаги са в близост до местата, където се изпълнява Кабуки, и където понякога се намират и домовете на самите актьори. Така мъжките проститутки са по-лесно достъпни и за мъже и за жени, които се отдават на подобен тип взаимоотношения.

За улеснение отново в този период  чиновниците сливат кабуки актьорите с проститутките и куртизанките. По този начин една част от Офурегаки (декрети, издадени в Едо, публикувани в няколко тома през 18 век) е посветена на регулирането на двете групи в „плаващия свят“.

Търсенето от чонин на мъжка компания, поне в Едо се увенчава със създаването на Наншоку-джая ( Чайна само за мъже), която процъфтява в средата на XVIIIвек. В нея момчетата са наети от публични домове, обикновено на десетгодишен договор. Собственикът на публичен дом или негови агенти наемат момчета от бедни семейства като се заплащат големи аванси на техните настойници в момента на подписване на договора. Очаква се момчето да е на разположението през целия период като в случай на бягство, работодателят ще търси обезщетение от страната посочена по-горе. Този вид наемане на работа е стандарт  за всяко наемане в домакинство на слуга за срок от десети години.  В Осака и Киото, както и на други места момчетата наети като кабуки актьори, също са предоставяни от ръководителите на техните трупи на клиенти от Чаените къщи (специализирали до преди това основно в женската проституция). Най- популярното и атрактивно момче получавало и най-високо заплащане. От края на XVII век, театрални критици публикуват многобройни статии, в които се описват, както таланта на кабуки актьорите, така и техните физически прелести.  В една от тях „Йакуша окагами гассай“ се разкрива двойният интерес на богатите клиенти към актьорите – един път като към артист и втори като потенциален партньор в леглото. Авторът, обсъждайки добрата игра на Йошизава Аяме (кабуки актьор) заявява: „Както и да се погледне, той има прекрасни очи. Ако имах пари, щях да се изкуша да го притежавам.“[9]

Извън театъра, местата за други подобни контакти са обществените бани, съществували във всеки град. Обикновено те са собственост на предприемачи, които таксуват използването им. Съществуват и места наречени Хито-Ядо или Нака-Ядо, които отдават стаи под наем, вероятно използвани от хомосексуални двойки. От друга страна човек можел да наеме партньор от улицата, където привлекателни млади мъже продавали разнообразие от стоки като прикритие на проституцията. Наемът бил за месец или за кратък период в рамките на уговорена среща. Заможният търговец можел да използва добре изглеждащи момчета от части и за предлагане на сексуални услуги. Намират се и сведения за сексуални отношения между членовете на персонала, като например служители и стажанти. Други текстове свидетелстват за градски момчета, предлагащи сексуални услуги на мъже срещу подаръци или дори без никакво възнаграждение. Като цяло обаче едно е нещото, което прави силно впечатление – комерсиализацията на сексуалността, включително хомосексуалната, разпространена в тази епоха. Контрастът с традицията на самураите е ясен. Така в една литературна творба от 1830 г. самурай от Сацума е принуден да се раздели с любимия си. Той силно скърби за тяхната „кратка любов, от която трябва да се отрече“, както и че не могат да бъдат двамата повече “като братя”. Той казва на момчето,че трябва да се върне при жена си, но никога няма да забрави любовта към него и, че ще очаква с нетърпение завръщането си в Едо, когато ще донесе и подаръци на любимия си. Отговорът на момчето обаче е твърде хладнокръвен:“ Каква ползва имам от Вас за следващата година? Не искам нищо друго освен доброто старо злато![10]“

Както и самурайската традиция на наншоку, така и новият буржоазен вариант са добре отразени в стотици произведения, посветени на темата, публикувани през седемнадесети и осемнадесети век. Те можели да бъдат закупени или наети от книжарниците в големите градове. Такива са творбите под общото название  Наншоку окагами, които била закупувани, както от самураи, така и от обикновени граждани. Тази колекция от истории е разделена на две части: първата засягаща самурайските хомосексуални връзки и втората отнасяща се към страстта по кабуки актьорите и мъжките проститутки (страст, която често водела до финансова разруха). По този начин двете традиции на еднополовата мъжка сексуалност могат да бъдат съпоставени и обстойно разгледани.

Ако има хиляди начини да се печелят пари чрез увеличаващата се хомосексуалност, то секторът спечелил най-много е този с хомоеротичната литература, която се разпространява забележително силно през периода. Фолклористът Ивата Джуничи (1900-1945) преброява 566 творби, които се занимават с тази тематика по време на периода Токугава. Половината от тях (269) са публикувани през XVIII век. Материалите, обхващащи тази тематика са разнообразни – започващи с литературни творби и стигащи до секс играчки. Всичко това дава много сведения за  „пътят“ на мъжката сексуалност през този период.

Този „път“ изглежда обаче бива изоставен в средата на XVIII век. Мъжката проституция е ключова институция в появата на чонин версията на шудо. Мъжките бордеи, поне тези в Едо, намаляват драстично през XVIII век, което предполага и намаляване на търсенето на подобен тип услуги. Броя на мъжките проститутки също намалява с 90% между 1750 и 1833 г.. Междувременно намаляват и литературните произведения, свързани с темата, намират се и много по-малко препратки към истории със самураи свързани чрез хомосексуални отношения. Тази промяна, която не може да бъде свързана с политически или законови промени остава неизследвана. Изглежда, че градските жители от края на осемнадесети век, са били по-малко склонни да плащат за мъжки проститутки или хомоеротична литература, отколкото тези в началото на 1700 г.. Едно от предположенията е, че това е отражение на демографските промени – по-специално изравняването на процента мъже – жени, живеещи в градовете, което е свързано с наемането на все повече жени в домакинствата, както и по-големите възможности за хетеросексуален брак. Изследванията показват, че процентът на брак сред самураите рязко се е увеличил.

 

Жените и хомосексуалността

 

Не са много сведенията относно предмодерната и ранната модерна женска сексуалност в Япония, въпреки че много учени твърдят, че тя процъфтява в харемите на императори и шогуни. През периода Токугава популярни писатели споменават повечето пъти случайно за нея и я признават за съществуващо явление, без обаче да проявяват особен интерес към него. Техните сведения представляват оскъден първичен материал в сравнение с тези, отнасящи се до мъжката сексуалност. Но от тях можем да разберем най-важното от гледна точка на конкретната тема, а именно, че и те са били обект на търговски отношения през този период. Някои източници сочат, че те са обслужвали жени, включително вдовици и съпруги,  които са недоволни от хетеросексуалния си брак.

Открити са и дървени блокчета-печати със сцени на подобни хомосексуални отношения между жени, но вероятно са били произведени предимно за мъжка аудитория.

Поради сложността на този проблем и трудността, от гледна точка намирането на сведения, той заслужава отделно проучване и тук няма да се спираме по-обстойно на него.

В заключение можем да кажем, че знанията относно японската хомосексуалност през XVIII век са на базата на текстове – творби-инструкции, еротика, секс наръчници, популярна литература и т.н. – в по-голямата си част написани за продажба в пъстрата градска среда. Може би и никога няма да успеем да видим отвъд тези свидетелства и да разберем „какво наистина“ се е случило в миналото. Но тези източници все пак навеждат на мисълта, че новообособената буржоазна класа, създадена от хейно-бунри и новото градско строителство, спонтанно е създала нова хомосексуална традиция от средата на XVII век, консолидираща се около мъжката хомосексуалност. Дълбоко повлияна, разбира се, от самурайската култура по въпросите отнасящи се към сексуалността, но изцяло различна от гледна точка на търговията с нея. За чонин, свикнали да търгуват с човешките взаимоотношения, поради нуждата от средства – още от самото си начало сексуалността е стока. Те нямат причина да изключат хомосексуалната дейност от обхвата на предлаганите на пазара удоволствия.

Традицията на буржоазната мъжка хомосексуалност достига своя връх в средата на XVIII век и бавно намалява през следващия, тъй като търсенето на мъжки проститутки и хомоеротична литература и изкуство спада ( Възрастовата и ролевата структурирана мъжка хомосексуалност се запазва  в университетите и военните академии до началото на 20 век, когато започва да бъде осмисляна от прозападния елит, повлиян от немската сексология като национален срам). Историческата траектория на женската хомосексуалност е по-трудно да се проследи, въпреки че все пак можем да я срещнем  в рекламни продукти и литература от периода, в повечето пъти отнасящи се до проституцията. Във всеки случай обаче, за по-нататъшни изследвания на еднополовите отношения в Япония от XVIII век трябва да  се обърне внимание на комбинираното и детайлно разглеждане на литературни творби от периода и пазара, чиято  роля обуславя   изграждането на сексуалното поведение във всички предмодерни общества.

 

 

 

Библиография:

 

  1. Eiko Ikegami, The Taming of the Samurai: Honorific Individualism in the Making of Modern Japan (Cambridge, MA, 1995)
  2. Gary P. Leupp, Male Colors: The Construction of Homosexuality in Tokugawa Japan (Berkeley, 1995)
  3. Gary P. Leupp, „The Floating World is Wide: Some Suggested Approaches to Researching Female Homosexuality in Tokugawa Japan,“ Thamyris: Mythmaking from Past to Present 5 (1998)
  4. Gary P. Leupp, Servants, Shophands, and Laborers in the Cities of Tokugawa Japan (1994)
  5. Paul Gordan Schalow, The Great Mirror of Male Love (Stanford, 1990)
  6. Кенет Г. Хеншал, История на Япония(РИВА 2007)

 

[1]Хеншел,К., История на Япония, 2007

 

[3]  Gary P. Leupp, Male Colors: The Construction of Homosexuality in Tokugawa Japan (Berkeley, 1995)

[4]Наследникът на бившия съюзник на Йеясу – Хидейори се самоубива едва 22 годишен. С това се елиминират всякакви възможности за оспорване на властта. Седем годишният му син – Комацу също е екзекутиран чрез обезглавяване. През същата 1615г. Йеясу въвежда закони, с които си осигурява контрол, както над императорския двор, така и над родовете на военните владетели в страната. Макар че императорът легитимира позицията на Йеясу и той се отнася към него с определено уважение, шогунатът все пак дава да се разбере, че императорската власт е само формална и има церемониални функции.

[5]35 000 души, повечето от които християни са избити от силите на шогуната. Това е както акт на преследване на християните, така и потушаване на въстание, избухнало от части заради недоволство от високите данъци на непопулярните даймьо.

Независимо от това причините за въстанието остават неясни и потушаването му става удобен повод да се сложи действителен край на християнското присъствие в Япония. Като тук трябва да отбележим, че именно това „ограничаване“ на християнството спомага и за запазването на нео-конфуцианстките теории, които не осъждат хомосексуалните отношения, така както го прави християнството в този период. Това, разбира се, само отлага във времето неизбежното навлизане на подобен тип мислене.

[6][6] Leupp,G., Servants, Shophands, and Laborers in the Cities of Tokugawa Japan,1994

[7]Пак там.

[8]  Schalow, , TheGreatMirrorofMaleLove

[9]Пак там.

[10] Gary P. Leupp, Male Colors: The Construction of Homosexuality in Tokugawa Japan (Berkeley, 1995)