БРИКС и САЩ – единство и борба на противоположностите

Михаил Стефанов Киряков, Студент II курс, бакалавърска програма „Южна, Източна и Югоизточна Азия“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

BRICS and the US – unity and struggle of opposites

Michael Stefanov Kirjakov, Bachelor program „South, East and Southeast Asia“, Sofia University „St. Kliment Ohridski “ 

Abstract: This report reviews the events and reasons for the formation of The BRICS, the motives and goals of The BRICS, and the complicated relationship between The BRICS and the Western Powers, embodied by the U.S. It also attempts to create a more realistic and bias perspective on the potential of The BRICS, who increasingly appear to represent the dawning of a new world order brought on by the shortcomings of the previous one, in the eyes of the developing countries.

The economic, social and political worlds are in a constant state of transformation. Once a certain social structure or institution rises to power, another shows up to challenge it. The resulting clash between the two produces a new fusion and a new power, that will be challenged on its own tern.

Keywords:  BRICS; U.S.-BRICS relationship; Multi-polar world order; BRICS potential perspectives.

Съкращението „БРИК“ (BRICs – все още не включващо Южна Африка) за пръв път бива формулирано през 2001 г. от Джим О’Нийл, икономически експерт за една от най-старите инвестиционни банки в света – Голдман Сакс – в своя доклад за нарастващите икономически перспективи на Бразилия, Русия, Индия и Китай, който заедно представляват една много значителна част от световното производство и население.

През 2006 г. четирите страни започват неофициална дипломатическа координация, с ежегодни срещи на министрите на външните работи по време на Общото събрание на ООН. Тези успешни взаимодействия довеждат до вземане на решението за провеждане на подобни дискусии между държавните глави на съответните страни и годишните им срещи на най-високото равнище. По време на първата среща на най-високо равнище в Екатеринбург, Русия, дълбочината и обхвата на дискусиите между страните от БРИКС – към които по-късно през 2011 г. се включва и Южна Африка – продължават да се разширяват. Вече нещо повече от съкращение, представляващо страни издигащи се на световната икономическа сцена, БРИКС се превръща в една нова и обещаваща политическа/дипломатическа единица, далеч отвъд предназначението си като термин за финансовите пазари.

В периода от първата среща на върхът, отношенията между страните членки на БРИКС стабилно се развиват в областта на консенсус между членовете и подсилване на двете си основни цели – 1: Координация при международните форуми, с фокус върху икономическо и политическо ръководство и 2: сътрудничество между страните членки.

Относно първата цел, стремежите за реформиране на структурите за глобално управление, особено тези в сферите на икономиката и финансите – Финансовият G20, Международният валутен фонд, Световната банка – получават специфичен акцент, както и реформи в политически институции като ООН.

Групировката БРИКС е едновременно оспорвана и неразбрана от останалите страни. Скептиците просто отхвърлят изцяло идеята за БРИКС, твърдеейки че тази коалиция представлява само приказки без никакви действия. По-ентусиазираните наблюдатели, от друга страна смятат, че БРИКС предвещава нова световна обществена йерархия – такава, в която издигащите се икономики, начело с Китай ще се противопоставят на Западните икономики, които вече започват да изостават. Наистина е трудно да се намери по-реалистичен анализ по темата отвъд тези две гледни точки. От една страна, съюз между такива големи играчи на световната сцена не бива да се пренебрегва, но също така не бива и да се надценява, особено в тези ранни етапи на развитието си.

След последната си среща на върхът в град Уфа, Русия, в началото на 2015 година имаме добра възможност да преценим какви са перспективите на БРИКС, какво е БРИКС и какво не е, и защо САЩ трябва да започне да приема тях – и недоволствата, които те олицетворяват – на сериозно.

Най-простият начин, по който можем да разгледаме БРИКС е като платформа за изразяване на недоволства относно недостатъците на световното ръководство, а не като някакво устройство предназначено да опровергава и преобърне системата като цяло. Въпреки, че общите им изявления имат лек революционен оттенък, страните от БРИКС са по скоро ревизионисти, в реторичен смисъл, а не реален. Техните стремежи са далеч от това да заменят изцяло съществуващия световен ред, петте страни от БРИКС имат пряк интерес в запазването на институциите, които са позволили и допринесли за икономическите и дипломатическите им успехи днес, докато все пак се стремят селективно да променят тези институции, до които не им е позволено влияние и привилегии, съизмерими с тяхната растяща икономическа позиция.

В зависимост от произхода на съкращението БРИКС в светът на финансите, западните наблюдатели са склонни да го погледнат просто като икономическа единица – такава, чиято легитимност зависи от свръхестествени темпове на икономически растеж и инвестиционни възможности. По тази причина много източници са склонни прибързано да правят предположения, че поради неравенствата в икономическите равнища в последните години на страните в БРИКС, групата е въздух под налягане. Но е грешка да се разглежда подобна група само по икономическите индикатори. Вече няма значение, че растежът на страните от БРИКС е по-бавен от очакванията, или че икономиките на страни като Индонезия, Южна Корея и Мексико могат да надминат темповете на растеж на Бразилия, Русия и Южна Африка в идните години. Това е защото БРИКС са успели да постигнат политическа сила, която минава отвъд годишния икономически растеж.

Тази политическа сила се манифестира чрез въвеждането на новите финансови институции на БРИКС, обявени по време на последното събрание в Уфа. Това са Банката за нови развития (NewDevelopmentBank) – платформа от 100 милиарда долара за финансиране на инфраструктурни проекти в страните от БРИКС и други развиващи се страни. Както и 100 милиарда долара вложени в Споразумението за Резервен Контингент (Contingent Reserve Arrangement) – платформа предназначена да има омекотяващо действие за страните на БРИКС в случай на глобални финансови нестабилности. Много от наблюдателите поглеждат на подобни институции като доказателство за намеренията на БРИКС да узурпират пост-военният икономически ред, създаден и воден от Запада. Но, това изглежда далеч от истината. В действителност тези институции – NDB и CRA, представляват отговорът на БРИКС към всеобщо признатите на сегашната световна финансова система. Подобен интерес за реформиране на глобалното икономическо лидерство е нещото, което първоначално събра страните от БРИКС и допринесе за тяхната легитимност след събитията от Глобалната финансова криза.

От години насам страните от БРИКС настояват въвеждането на промени в системата BrettonWoods, където западните сили биват представяни на диспропорционално по-високо равнище за сметка на издигащите се икономики. Китай, една от двете най-големи икономики в света притежава само 3.81% от цялостните гласове в Международния валутен фонд. За да поставим нещата в перспектива, Великобритания и Франция имат по 4.29% от цялостните гласове, въпреки че икономиките им представляват само 1/3 от тази на Китай, според данните на Международният валутен фонд. Явно има нужда от преразпределение. Но обявеният от МВФ пакет реформи  представен през 2010 г., който би започнал да коригира неравенствата, остава в застой заради конгресът на САЩ и тяхното нежелание да действат по въпроса. Подобни политики на страните от Запада са емблематични за каузата на страните от БРИКС:- съществуващите институции са твърде застарели и издигащите се икономики, които представляват все по-голяма част от световната икономика и население  настояват да се признаят и третират като равни на глобалната сцена. Обструкцията на подобни реформи в Международния валутен фонд служат за подхранването на възгледите относно намеренията на САЩ да потискат издигащи се сили като БРИКС.

В този контекст, често се повдига тезата, че институциите NDB и CRA (споменати по-горе) не са само директен начин за противопоставяне на поведените от САЩ BrettonWoods институции, а също така предвещават бъдещи развития на световната сцена. Следвайки подобно мислене може да очакваме създаването на съвсем нови институции от страна на БРИКС противопоставящи се на тези, които са създадени и водени от САЩ. Това също може да се подкрепи и от думите на индийския политик Шаши Тарур – „Ако на БРИКС не им бъде позволена водаческа роля в днешната глобална система, то те евентуално ще си създадат своя.“

И все пак, подобни твърдения могат да се приемат за преувеличени. Понастоящем броят на сферите, в които БРИКС биха могли да създадат по-добри алтернативи за съществуващите институции са малко. Световната сцена вече е изпълнена с относително нови, по-всеобхватни институции, засягащи различни аспекти на световно лидерство – Групата на 20-те (G20), Събранието за ядрена сигурност (Nuclear Security Summit), Глобалният контра терористически форум (Global Counterterrorism Forum), Сили за разработване на финансови мерки (Financial Action Task Force) и т.н. В подобни институции Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка заемат много активна роля. Отвъд международните финансови институции, като Световната банка и Международния валутен фонд, не е ясно, къде биха могли да направят значителен принос страните от БРИКС, чрез въвеждането на паралелни собствени институции.

И въпреки че, исканията за реформи в Съвета за сигурност на ООН дълго време представляват тежест върху международната сцена, страните от БРИКС признават тази институция като главна. Китай и Русия ценят правото си на вето в Съвета за сигурност твърде много, че да подкрепят някакви промени, които необратимо биха отслабили статута му на върховен арбитър за световен мир и сигурност. Същевременно, Бразилия, Индия и Южна Африка, които броят себе си като претендиращи за постоянно място на този съвет – продължават да настояват за тези реформи, но същевременно все още поставят надеждите си във важността на Съвета за сигурност, въпреки недостатъците му, според тях. Това подсказва, че страните от БРИКС не възнамеряват да се отклонят значително от статуквото.

Западните източници, през годините спекулират, че идеологическите различия биха представлявали значителна пречка при взаимоотношенията между демократичните страни от БРИКС – Бразилия, Индия и Южна Африка, и авторитарните страни – Русия и Китай. Това е донякъде вярно. Бразилия, Индия и Южна Африка може и да са демократически страни, но за сметка на това, заедно с Китай и Русия споделят стремежът за постигане на неограничен (без намеса от външни сили), суверенитет по земите си. Най-просто казано, страните от БРИКС споделят идеята за обща отдаденост към суверенитета и ненамесата, основните принципи на системата за националната държава (nation-state).

Наистина, действията на групата относно международни кризи демонстрира, че те не се нуждаят от общи политически възгледи за да си сътрудничат и обединят срещу една „превъзхождаща“, „западна“ сила, в един все по-многополюсен (multi-polar) свят. Да вземем на пример, намесата на НАТО в Либия. Вместо да упражнят своето право на вето, Русия и Китай се въздържаха от глас в резолюцията на Съвета за сигурност за одобряване на военни действия в Либия, поради неспазване на изискванията от Отговорността за защита (TheResponsibilitytoProtect). Бразилия и Индия, които по това време имат временни позиции в Съвета за сигурност, последват примера на Русия и Китай, а Южна Африка – също временен участник, гласува в полза на резолюцията. Когато кампанията на НАТО започна да прилича по-скоро на опит за смяна на режимът, отколкото хуманитарна мисия, страните от БРИКС обвиниха НАТО в минаване отвъд приемливото. Според тяхната гледна точка, Запада експлоатира инициативата Responsibility to Protect като начин да измести чуждестранен лидер.

Подобно на това, опитите на Запада да наложат санкции върху Русия, заради намесата й в Украйна, също подбудиха подобна съпротива от страна на БРИКС. Въпреки че, Бразилия, Индия, Китай и Южна Африка не подкрепят публично намесата на Русия в Украйна, те все пак не се включва в инициативите на САЩ и Европейския съюз да изолират дипломатически Москва, чрез санкциониране. В една ясна последователност на събитията, страните от БРИКС биват разгневени след силните изяви на австралийски официални представители искащи изключването на Владимир Путин от миналогодишното събрание на Г20 в Брисбейн. Подобни опити за използване на Г20 като начин за дипломатическа изолация на Путин са обречени на провал. Легитимността на форумът Г20 произхожда от разнообразието на своите членове.

След Глобалната финансова криза, Групата от 20 заменя тогавашната Група от 7 (G7) като върховен орган за международно финансово сътрудничество, специфично поради това, че Запада не може вече да се счита за ексклузивен представител на интересите на глобалната икономика; издигащите си икономики – начело на които стоят страните от БРИКС, вече бяха израснали в твърде значими фактори за световната икономическа стабилност. Г20 може да не е съвършена институция, но тя представлява добър пример за институция поведена от установени сили, която може да приобщи към себе си и издигащи се сили. По въпросът страните от БРИКС правят следното общо твърдение: „Попечителството над Г20 равно принадлежи на страните членки и нито една страна членка не може самостоятелно да определя нейната природа и характер.“, подкрепяйки позицията си, че подобни едностранни действия са противоречиви с многополюсният световен ред. Въпреки че, анексията на Крим от Русия влиза в разрез с политиката на ненамеса и суверенитет на БРИКС. Това е така и за опитите на Китай да установи властта си в Южнокитайско море.

Вашингтон не могат да си позволят да пренебрегват недостатъците на световният ред и недоволствата, които предизвикват те в издигащите се страни, чиито присъствие става все по-значително на световната сцена. Най-явният отговор от страна на САЩ, в отговор на тези недоволства са техните инициативи за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) и Транстихоокеанско партньорство (ТПП). Тези инициативи – които някои смятат за стратегически ход на Вашингтон срещу китайският гигант – демонстрират, че САЩ вече взема мерки за опазване на позицията си като най-влиятелната сила на международната сцена.

Всичко спомената досега служи като доказателство за тезата, че икономическият, социалният и политическият живот са в процес на постоянна трансформация. Щом дадена социална структура или институция придобие власт или се издигне, друга се появява в нейно предизвикателство. От сблъсъкът между двете възниква нов синтез и нова сила, която ще бъде предизвикана на свой ред. Друг добър пример на тази абстракция е начинът, по който капиталистите – новите индустриалци – предизвикват старите поземлени управляващи класи. От историята е ясно, че новата буржоазия, отнемайки властта на старата аристокрация и постигайки нов синтез, на свой ред бива предизвикана от работниците, експлоатирани от нея.

Използвани източници

  1. Global Economics paper №: 66. “Building Better Global Economic BRICs” Jim O’Neill 30th November 2001
  2. Treaty for the Establishment of a BRICS Contingent Reserve Arrangement – Fortaleza, July 15
  3. «Ufa-2015 SCO BRICS Office Group» Autonomous Non-commercial Organizationhttp://ufa2015.com/
  4. The Bloom Is off the BRICS” Michael J. Boskin – Project Syndicate
  5. New Development Bank BRICS – http://ndbbrics.org/
  6. The Bretton Woods Committee – http://www.brettonwoods.org/
  7. IMF Members’ Quotas and Voting Power, and IMF Board of Governors” International Monetary Fund – http://www.imf.org/
  8. IMF Executive Board Approves Major Overhaul of Quotas and Governance” International Monetary Fund; “U.S. Congress closes out year without passing IMF reforms” Anna Yukhananov
  9. Taking the BRICS Seriously” Shashi Tharoor – Project Syndicate
  10. Nation-state” – New World Encyclopedia
  11. Security Council Approves ‘No-Fly Zone’ over Libya, Authorizing ‘All Necessary Measures’ to Protect Civilians, by Vote of 10 in Favour with 5 Abstentions” United Nations Press – http://www.un.org/press
  12. The Responsibility to Protect” Office of the Special Adviser on the Prevention of genocide – http://www.un.org/en/preventgenocide
  13. BRICS summit denounces “use of force” against Libya” John Chan – International Committee of the Fourth International (ICFI)
  14. G20 nations split on Russian leader Vladimir Putin’s visit to Brisbane” Kristy Sexton-McGrath – ABC News
  15. Chairperson’s Statement on the BRICS Foreign Ministers Meeting held on 24 March 2014 in The Hague, Netherlands” Republic of South Africa – Department of International Relations and Cooperation
  16. Economics in Perspective: A Critical History” John Kenneth Galbraith