АСЕАН в началото на ХХI век

доц.д-р Илиян Матеев, ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“

ASEAN at the Beginning of 21 Century

Assoc.Prof. Iliyan Mateev, Ph.D., St.St. „Cyril and Methodius“University – Veliko Tarnovo

Abstract

The ASEAN Vision 2020, adopted by the ASEAN Leaders on the 30th Anniversary of ASEAN in 1997, agreed on a shared vision of ASEAN as a concert of Southeast Asian nations, outward looking, living in peace, stability and prosperity, bonded together in partnership in dynamic development and in a community of caring societies. At the 9 th ASEAN Summit in 2003, the ASEAN Leaders resolved that an ASEAN Community shall be established. At the 12th ASEAN Summit in January 2007, the Leaders affirmed their strong commitment to accelerate the establishment of an ASEAN Community by 2015 and signed the Cebu Declaration on the Acceleration of the Establishment of an ASEAN Community by 2015. The ASEAN Community is comprised of three pillars, namely the ASEAN Political-Security Community, ASEAN Economic Community and ASEAN Socio-Cultural Community.

Keywords:

ASEAN, Hanoi Plan of Action,Vientiane Action Programme, Brunei Action Plan

Асоциацията на страните от Югоизточна Азия – АСЕАН е основана на 8 август 1967 г. в Банкок (Тайланд). На тази дата ръководителите на Индонезия, Малайзия, Сингапур, Тайланд и Филипините подписват Декларацията за АСЕАН. На 7 януари 1984 г. към Асоциацията се присъединява Бруней, на 28 юли 1995 г. – Виетнам, на 23 юли 1997 г. – Лаос и Мианмар, а на 30 април 1999 г. – Камбоджа, превръщайки я в десетчленна организация.

Икономическото, политическото и социално-културно сътруд-ничество, както и интеграция в АСЕАН, изминаха дълъг път от създаването на Асоциацията като в началото връзките между страните-членки се задълбочаваха предимно в областите на политиката и дипломацията, а не в икономическата сфера. С течение на времето бяха развити и стопанските взаимовръзки между членуващите в АСЕАН държави, превръщайки Асоциацията към началото на ХХIвек в един от най-амбициозните примери за регионално сътрудничество и интеграция в развиващия се свят.

Във връзка с изпълнението на приетата през 1997 г. в Куала Лумпур Програма 2020, бе решено да се изработи серия от планове. Първият от тях бе т.н. „План за действие от Ханой – ПДХ (Hanoi Plan of Action – HPA)”.  [1]

ПДХ имаше 6-годишен работен период от 1999 до 2004 г., а неговите основни цели бяха:

1. Задълбочаване на макроикономическото и финансово коопериране, което предвиждаше:

А) либерализация на финансовия сектор;

Б) развитие на капиталовите пазари в АСЕАН.

2. По-висока степен на икономическа интеграция, предвиждаща:

А) търговска либерализация;

Б) митническо хармонизиране;

В) хармонизиране на продуктовите стандарти с международните.

На Деветата среща на високо равнище, проведена в Бали през октомври 2003 г., бе приета програма за създаване до 2020 г. на Общност на АСЕАН, основаваща се на три стълба: Общност за сигурност на АСЕАН (ASEAN Security Community – ASC) [2], Икономическа общност на АСЕАН (ASEAN Economic Community – AEC)[3] и Социално-културна общност на АСЕАН (ASEAN Socio-Cultural Community – ASCC). [4],[5]

Особено важни бяха направените допълнения към „Декларацията за съгласие в АСЕАН” (ASEAN Concord) от 1976 г. Те бяха наложени от увеличаването на броя на страните-членки от пет на десет, стремежът към по-широкообхватна и по-задълбочена интеграция, както и от променената геополитическа ситуация в света, който се бе превърнал в еднополюсен, след разпадането на СССР. Новият документ получи следното название: „Декларацията за съгласие в АСЕАН II” (ASEAN Concord II). [6]

През 2004г. срокът на Ханойския план за действие изтече. На Десетата среща на държавните ръководители от АСЕАН, проведена в края на ноември 2004г. във Виентян [7], столицата на Лаос, бе приета т.н. „Програма за действие от Виентян (VientianeActionProgramme – VPA)”[8], явяваща се логическо продължение на  „Плана за действие от Ханой”, и част от  „Програма 2020”. За реалното й осъществяване бе решено да се създаде „Фонд за развитие на АСЕАН”.

„Програмата за действие от Виентян” декларира, че ще продължи да работи в посока на задълбочаване сътрудничеството в областите на политическото коопериране и засилването на сигурността, икономическата интеграция, и социално-културното взаимодействие, с цел формирането до 2020 г. на Общност на АСЕАН, изградена върху тези три стълба. [9]

В „Програмата за действие от Виентян” се прави анализ, че глобалната и регионална икономическа среда се е променила, като постоянно създава нови условия, влияещи върху развитието на търговията и инвестиционните потоци, а също така върху икономическата конкурентно-способност на АСЕАН. Осъзнава се, че разширяването и задълбочаването на интеграцията в АСЕАН трябва да бъде съпътствано с увеличаване на техническото сътрудничество, с цел намаляване на огромните различия в развитието на отделните страни-членки.

По време на изпълнението на Ханойския план за действие, през 2001 г. бе приета т.н. „Ханойска декларация за намаляване на пропастта в развитието на страните-членки, с цел постигането на по-силна интеграция в АСЕАН” (Hanoi Declaration on Narrowing Development Gap forCloser ASEAN Integration). В нея се уточняваше, че в случая не трябва да се имат предвид единствено различията в БВП на човек от населението, но и в средната продължителност на живота, образователното равнище и др. Също така се декларираше, че този проблем е сред най-големите пречки пред формирането на Икономическа общност на АСЕАН.

Изводите, направени в Ханойската декларация от 2001 г. по-късно бяха признати в „Декларацията за съгласие в АСЕАН II” от 2003 г. и „Програмата за действие от Виентян”. И в двата документа реално се отчита, че съществува пропаст в развитето не само между страните от АСЕАН-6 (Бруней, Индонезия, Малайзия, Тайланд, Сингапур и Филипините) и държавите CLMV (Виетнам, Камбоджа, Лаос и Мианмар), но и вътре в групата АСЕАН-6. Анализирано е, че тази разлика не може да бъде бързо елиминирана, но в дългосрочен план е възможно да се постигне реален прогрес. В тази връзка бе създаден Фонд за развитие на АСЕАН (ASEAN Development Fund).

На 26 юли 2005г. във Виентян се състоя 38-та среща на министерско ниво на АСЕАН, на която бе отчетен положителен напредък при интегрирането на страните от Югоизточна Азия и бе взето решение от 12 до 14 декември 2005г да се организира Единадесетата среща на високо равнище на АСЕАН. [10]

На 14 декември 2005г. в столицата на Малайзия, Куала Лумпур се проведе Първата официална среща за Източна Азия [11], в която освен страните от АСЕАН+3 се включиха също Австралия, Нова Зеландия и Индия. Всички участващи страни се солидаризираха с идеята за превръщането на АСЕАН в силна политико-икономическа организация. Решено бе Дванадесетата среща на високо равнище на страните от АСЕАН, Десетата среща на формата АСЕАН+3 и Втората среща за Източна Азия да се проведат в град Себу, намиращ се на едноименния остров Себу, Филипините на 13 декември 2006г. [12] Поради опасността от преминаващ  тайфун, срещите бяха отложени за 9-15 януари 2007 г. На тях бе приета т.н. „Декларация от Себу”, чрез прилагането, на която да се задълбочи още повече политическото, икономическото и културното сътрудничество между страните от Югоизточна Азия. Решено бе да се ускори прилагането на практика на постановките от Програма 2020 за създаване на „Общност на АСЕАН”, която да се превърне в Програма 2015. Тя предвижда до 2015 г. АСЕАН да се трансформира в общност със свободно движение на стоки, услуги, капитали и квалифицирана работна сила. [13]

Прието бе Третата среща за Източна Азия да се проведе на 21 ноември 2007 г. в Сингапур. Обсъдено бе и желанието на новата държава Тимор-Лесте [14] да стане член на АСЕАН до 2011 г. [15]

На 8 август 2007 г. се навършиха 40 години от основаването на АСЕАН. Може да се каже, че независимо от трудностите Асоциацията на страните от Югоизточна Азия успя да се превърне в авторитетна организация, уважавана както от глобалните, така и от регионалните сили.

От 18 до 22 ноември 2007 г. в Сингапур се проведе Тринадесетата среща на високо равнище на АСЕАН. На 20 ноември държавните глави на страните-членки подписаха т.н. „Харта на АСЕАН” (предложена през 2005 г. чрез „Декларацията от Куала Лумпур”), която може да бъде наречена „Неофициална Конституция на АСЕАН”. Официално хартата влезе в сила от 15 декември 2008 г. [16] От 1 януари 2009 г. АСЕАН е признат за международно юридическо лице, както ЕС. [17]

Друг важен документ беше приет план за създаването на „Икономическа общност на АСЕАН”, който по своята същност представлява доразвиване на идеите от срещата в Себу и Програма 2015.

През 2007 г. се отбеляза десетата годишнина от създаването на формата „АСЕАН+3”. В тази връзка лидерите на страните-членки на АСЕАН, Япония, Република Корея и Китайската народна република приеха на 20 ноември в Сингапур Втората обща декларация относно кооперацията в Източна Азия, както и работен план за развитието на сътрудничеството „АСЕАН+3”, през следващите 10 години.[18]

Четиринадесет години след издаването на доклада си: „Източноазиатското чудо: икономически растеж и обществена политика”, през 2007 г. Световната банка публикува монография, с название: „Източноазиатският ренесанс: идеи за икономически растеж”, [19] в която се доказва, че „Източна Азия” [20]  не само е успяла напълно да се възстанови от Азиатската финансова криза, но и че се е превърнала в основен двигател на световния икономически растеж. Година по-късно, обаче световното стопанство бе обхванато от нов катаклизъм.

През септември 2008 г. в света се разрази финансова криза, която бе следствие от ипотечната криза, започнала през лятото на 2007 г. в САЩ. По мащаби и обхват тя бе често сравнявана с „Голямата депресия” от 1929-1933 г., която се характеризира с огромен спад на производството, намаление на потреблението, понижение на цените на суровините, последвани от все по-нарастваща безработица. За щастие не успя да придобие нейните размери. Тук следва да се отбележи, че икономиките от АСЕАН понесоха тази криза сравнително леко, може би защото вече бяха „имунизирани“ по време на Азиатската финансова криза от 1997-1998 г.

През ноември 2010г. срокът на „Програмата за действие от Виентян“ изтече и бе приет „Планът за действие от Бруней (BruneiActionPlan – BAP)”  [21], известен и под наименованието:  „Стратегически транспортен план на АСЕАН”, който бе 4-годишен, със срок на действие от началото на 2011 до края на 2015 г. В него се отчита, че въпреки големите успехи в областта на икономиката и интеграцията, развитието на транспорта в АСЕАН все още не е на необходимото ниво. В тази връзка се планира да се предприемат редица мерки както за неговата модернизация, така и за интегрирането на транспортните системи на страните-членки. Това е особено важно не само за разширяването на икономическите връзки и привличането на преки инвестиции, но и за развитието на туризма.

За пръв път бе обърнато сериозно внимание върху развитието на транспорта в АСЕАН през 1992 г., когато бе подписано Рамково споразумение за ускоряване на икономическото сътрудничество в АСЕАН (Framework Agreement on Enhancing ASEAN Economic Cooperation), а след това в Пътната карта за изграждане на Икономическа общност на АСЕАН, приета от лидерите на страните-членки през 2009 г. В тази връзка бяха приети серия от планове като например: План за действия в областите на транспорта и комуникациите, за периода 1994-1996 г. (Plan of Actions in Transport and Communications 1994-1996), Дневен ред за вземане на мерки по проблемите на транспорта (Transport Action Agenda), два плана-продължители на предходните, действащи съответно през периодите 1996-1998 г. и 1999-2004 г. (Successor Plans of Actions 1996-1998 and 1999-2004), Транспортен план за действие на АСЕАН за периода 2005-2010 г. (ASEAN Transport Action Plan – ATAP), както и Стратегически транспортен план на АСЕАН за периода 2011-2015 г. (ASEAN Strategic Transport Plan – ASTP), известен още като „План за действие от Бруней”.

По време на изпълнението на Транспортния план за действие на АСЕАН (ASEAN Transport Action Plan – ATAP), който бе прилаган от 2005 до 2010 г., бяха разработени и прилагани следните три пътни карти: Пътна карта за интеграция на сектора на въздушните пътувания (Roadmap for Integration of Air Travel Sector – RIATS), Пътна карта за интеграция на конкурентноспособен морски транспорт на АСЕАН (Roadmap towards an Integrated and Competitive Maritime Transport in ASEAN) и Пътна карта за интеграция на логистичните дейности (Roadmap for the Integration of Logistics Services – RILS).

В областта на въздушния транспорт бяха предприети конкретни мерки за осъществяване на „политиката за открито небе” (ASEAN Open Sky Policy). Тази политика призовава за либерализация на правилата и регулациите, свързани с международното въздухоплаване, с цел създаването на свободен пазар за въздухопревозвачите. В тази връзка през май 2009 г. бяха подписани Многостранно споразумение на АСЕАН за пълна либерализация на въздушните превози на товари (ASEAN Multilateral Agreement on the Full Liberalisation of Air Freight Services – MAFLAFS) и Многостранно споразумение за въздушните услуги на АСЕАН (ASEAN Multilateral Agreement on Air Services – MAAS), а през ноември 2010 г. бе подписано Многостранно споразумение на АСЕАН за пълна либерализация на въздушните услуги за пасажери (ASEAN Multilateral Agreement on the Full Liberalisation of Passenger Air Services – MAFLPAS).  Работата в сектора на въздушния транспорт продължи с проекта за създаване на Единен авиационен пазар на АСЕАН (ASEAN Single Aviation Market – ASAM).

В областта на сухоземния транспорт вниманието бе концентрирано върху развитието на проекта за изграждане на Шосейна мрежа на АСЕАН (ASEAN Highway Network – AHN) и ж.п. линията Сингапур-Кунмин (Singapore-Kunming Rail Link – SKRL). По отношение на шосейната мрежа на АСЕАН, през периода 2004-2008 г. дължината й бе увеличена от 37068.9 km to 37690.9 km като делът на шосета без асфалтово покритие намаля с около 20%. Във връзка с железопътния проект бяха ускорени дейностите по строежа на връзките Хошимин (Виетнам) – Лок Нин (Виетнам), Нам Ток (Тайланд) – проходът „Три пагоди” (Тайланд/Мианмар)[22] и Вунг Анг (Виетнам) – Тха Кхек (Лаос).

При морския транспорт усилията бяха насочени към изграждането на Единен морски пазар на АСЕАН (ASEAN Single Shipping Market – ASSM). В тази връзка бе създадена Работна група на АСЕАН за морския транспорт (ASEAN Maritime Transport Working Group – MTWG). С помощта на Република Корея бе изградена База от данни за движението на стоки по море до и от АСЕАН (Database of Maritime Trade Movements to andfrom within ASEAN).

През ноември 2011 г. в Бали се проведе Деветнадесетата среща на високо равнище на страните-членки АСЕАН. На нея присъстваха Генералният секретар на ООН – Бан Ки Мун и американският президент – Барак Обама, както и лидерите на страните, участващи в срещите на високо ниво за Източна Азия (EastAsiaSummits) – Китай, Република Корея, Япония, Австралийския съюз и Нова Зеландия. Мястото на събитието не бе избрано случайно: именно тук през 1976 и 2003 г. бяха подписани първата и втората декларации за съгласие в АСЕАН, често наричани „Декларация от Бали I”и  „Декларация от Бали II”.

Срещата бе от особено важно значение, тъй като на нея бе подписанат.н. „Декларация от Бали за ролята на Общността на АСЕАН в глобалната общност от нации” (TheBali Concord III). В нея се правеше заявка за по-важна роля на АСЕАН в Азиатско-тихоокеанския регион и регионалната архитектура. [23]

Особено важна за развитието на интеграционните процеси в АСЕАН, бе проведената от 18 до 22 ноември 2015 г. в Куала Лумпур, Малайзия, Двадесет и седма среща на върха. На нея десетте лидери на страните-членки подписаха знаменателна декларация, чрез която се институционализира създаването на Икономичека общност на АСЕАН, един от трите стълба на Общността на АСЕАН, която започна формално да функционира от 31 декември 2015 г. [24],[25] Така бе направена важна крачка напред по пътя на реализирането на взетите на Деветата среща на високо равнище решения (проведена в Бали през октомври 2003 г.), за създаване до 2020 г. на Общност на АСЕАН, основаваща се на три стълба: Общност за сигурност на АСЕАН (ASEAN Security Community – ASC), Икономическа общност на АСЕАН (ASEAN Economic Community – AEC) и Социално-културна общност на АСЕАН (ASEAN Socio-Cultural Community – ASCC).

Икономическата общност на АСЕАН е основана върху следните четири фундамента:

1. Изграждане на единен пазар и производствена база;

2. Повишаване на конкурентоспособността;

3. Способстване за справедливо икономическо развитие;

4. По-тясно интегриране на АСЕАН в глобалната икономика. [26]

На срещата в Куала Лумпур бе одобрена и приета „Схема за развитие на АСЕАН до 2025 г.”, под наименованието „ASEAN 2025: Forging Ahead Together“ [27], явяваща се приемник на действащия от 2009 до 2015 г. „Roadmap for ASEAN Community“. Основна задача на Схемата е да създаде предпоставки, след икономическата [28],да се ускорят също така политическата[29] и социално-културната интеграция. [30]

Използвани източници

  1. Gill, I. & Kharas., H.An East Asian Renaissance. Ideas for Economic Growth. The World Bank, Washington DC, 2007.
  2. Mushahid, Ali. Fresh impetus for Asian Security Community. The Straits Times, Singapore, Dec. 05, 2003.
  3. Severino, R.Southeast Asia in Search of an ASEAN Community (Insights from the former ASEAN Secretary-General). Institute of Southeast Studies, Singapore, 2006, Joint Communiqué of the 38th ASEAN Ministerial Meeting (AMM), 26 July 2005, Vientiane, Lao PDR.
  4. www.asean.org/ – официална страница на АСЕАН
  5. www.europarl.europa.eu/ – Европейски парламент
  6. www.thejakartapost.com/ – вестник „Джакарта поуст”
  7. http://asia.nikkei.com/ – медийна корпорация „Никкей” (азиатски преглед)
  8. www.adb.org/ – Азиатска банка за развитие

[1] www.asean.org/news/item/hanoi-plan-of-action

[2] www.asean.org/communities/asean-political-security-community

[3] www.asean.org/communities/asean-economic-community

[4] www.asean.org/communities/asean-socio-cultural-community

[5] Mushahid, Ali, “Fresh impetus for Asian Security Community”, The Straits Times, Singapore, Dec.05, 2003, p.29

[6] www.asean.org/news/item/declaration-of-asean-concord-ii-bali-concord-ii

[7] Между 5-та среща на високо равнище в Банкок  (14 – 15 декември 1995 г.) и 10-та във Виентян (29 – 30 ноември 2004 г.) са проведени следните срещи: 6-та в Ханой(15 – 16 декември 1998 г.), 7-та в Бандар Сери Бегаван(5 – 6 ноември 2001 г.), 8-та в Пном Пен (4 – 5 ноември 2002 г.) и 9-та в Бали (7-8 октомври 2003 г.).

[8]www.asean.org/archive/ADS-2004.pdf

[9]Severino, R., „Southeast Asia in Search of an ASEAN Community“ (Insights from the former ASEAN Secretary-General), Institute of Southeast Studies, Singapore, 2006, p.213

[10] Joint Communiqué of  the 38th ASEAN Ministerial Meeting (AMM), 26 July 2005, Vientiane, Lao PDR, p.1

[11] След завършването на 11-та среща на високо равнище на АСЕАН.

[12]www.aseansec.org , Dec. 14, 2005

[13] Поради големите различия в заплащането между отделните страни, въпросът за свободното движение на работна сила все още не стои на дневен ред.

[14] Бившият Източен Тимор.

[15] www.aseansec.org/, Jan.23, 2007

[16] www.asean.org/asean/asean-charter/asean-charter

[17]www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/fiches_techniques/2013/060606/04A_FT(2013)060606_BG.pdf

[18] www.aseansec.org/, November 22, 2007

[19]Gill, I. & Kharas., H., “An East Asian Renaissance. Ideas for Economic Growth”, The World Bank, Washington DC, 2007

[20]Под „Източна Азия” се имат предвид Източна и Югоизточна Азия.

[21]www.asean.org/archive/publications/BAP%202011-2015.pdf

[22] Този участък е известен като „Пътят на смъртта”.  Дълъг е 415 км, като строителството му е започнато през 1942 г. от японците, които използат труда на около 62 хил.военнопленници – предимно британци, австралийци и американци, а също така на около 200 хил.принудително набрани работници. 20% от военнопленниците загиват в резултат на изтощение, болести и екзекуции. След войната големи участъци от линията са изоставени.

[23]www.thejakartapost.com/news/2011/11/08/bali-concord-iii-high-end-product-indonesia-s-chairmanship. html#sthash.eoSHnqj4.dpuf

[24] www.asean.org/storage/2015/12/KL-Declaration-on-Establishment-of-ASEAN-Community-2015.pdf

[25]http://asia.nikkei.com/Politics-Economy/International-Relations/Giant-market-still-takes-baby-steps-on-freer-services-migration?n_cid=NARAN012

[26] www.adb.org/features/asean-economic-community-12-things-know

[27]www.asean.org/storage/images/2015/November/KL-Declaration/ASEAN%202025%20Forging%20Ahead%20Together%20final.pdf

[28]www.asean.org/storage/images/2015/November/aec-page/AEC-Blueprint-2025-FINAL.pdf

[29] www.asean.org/asean-political-security-community/

[30]www.asean.org/asean-socio-cultural/