Анимациите на студио Гибли

доц. д-р Радостина Нейкова, Институт за изследване на изкуствата – БАН

Animated films of Studio Ghibli

assoc. prof. Radostina Neykova, Ph.D., Institute of Art Studies – BAS

Abstract

The text considered specific vision, aesthetics and technology of some of the most iconic animation studio „Ghibli“ (one of the most popular Japanese animation studios) and its creator Hayao Miyazaki.

Keywords:

Animation, animation vision , aesthetics and technology

Японското анимационнот студио „Гибли“ е основано през 1985 година от емблематичния японски режисьор Хаяо Миядзаки и дългогодишния му съдружник Исао Такахата. Логото на „Гибли“ е образът на Тоторо от филма „Моят съсед Тоторо“ на Хаяо Миядзаки. Други от известните режисори в Студио „Гибли“ са Хироюки Морита, Горо Миядзаки и др.

Всички филми на режисьорите от студио „Гибли“  носят усещането за магията на необикновеното. Във всели един филм е представен малък свят, в който наред с реалистично и достоверо изрисуваните хора (най-често деца) съжителстват и множество странни и любопитни персонажи. Вълшебствата и митичните герои могат да се появят от всяко едно кътче в богато изградения декор – съседът Тоторо, живее в храстите на близката горичка („Моят съсед Тоторо“), малкото момиче, което се настанява в пекарната, е вещица с говореща котка и летяща метла, тунелът в изоставената сграда може да ни отведе до къпалнята на многобройните японски духове („Отнесени от духове“)…

Темите на японските аниматори са многообразни. Често присъстват митологични образи и се прокрадват исторически нишки в анимационните истории. От живописното изображение на природата и реалистичното пресъздаване на естетски образи през постигане на дълбочина в психологическата характеристика на героите до показване на проблемите на екологията и отрицателното влияние на съвременната цивилизация върху живота на човека. Филмите съдържат голяма доза реалистичност, но едновременно с това са забавни, имат добро чувство за хумор. Драматургията да е изградена с много фантазия, да е препълнена с необикновени, абсурдни, комични ситуации. На екрана се развиват важни и значими проблеми за бъдещето на човечеството като цяло. Почти всички филми на студио „Гибли“ са насочени към цялостно всеобхватна публика. Ако във филм за възрастни може да има повече или по-малко кокетничене, явна заблуда или пре(за)играване, то това може да се приеме от възрастния читател, дори да се изтълкува като вид артистизъм, снобизъм или перфекционизъм. Във филмите за деца публиката първосигнално отхвърлят това, което е лицемерно, привнесено и неправдоподобно. Децата са най-мнителните потребители на изкуството. А филмите на „Гибли“ успяват да докоснат очите, сърцето и въображението и на възрастни и на деца.

Във всяка една от рисуваните истории на студио „Гибли“ се крият необикновени приключения и отвеждат зрителите на причудливи места, изпълнени с магия и красота – земите на Землемория („Приказки от Землемория“), откъснатите селца от феодална Япония („Принцеса Мононоке“), подвижния замък Хоул, обикалящ из хълмовете на Пустошта.

В съвременното кино дигиталната приказно-фантастична визия, характерна често за детските филми е естетическа територия, на която цялостното изображение вече много рядко се създава чрез смесен подход, на границата на техническото обновление – чрез съвкупност от комбинирани снимки, трик-кадри, за сметка на съвременни компютърни ефекти и цифрови манипулации. Но във филмите на „Гибли“ не присъстват модерната визия на екранна интерпретация, където използването на съвременните технологии като дигиталните специални ефекти, компютърната анимация и 3D моделирането, „хващането“ на реалността – МоСар, виртуалната реалност, усъвършенстването на оптика, лента и др. се превръщат в задължително условие за развитие на фантастично-приказния сюжет. Тук всичко е изградено посредством класически (независимо от използването на модерни компютърни устройства) рисувани образи.

Всяка идея, носи в себе си най-точната и уместна технология на изграждане, която не трябва нито да размие идейните, философски и естетически наслагвания на приказната история, нито да остави на повърхностно равнище фантастичната и нереална визия, поднасяща изображението. Бахтин, приказното е в надскачането на реалността, именно равнявайки се по човека и нормалните човешки възможности, желания, потребления. „Цялото възможно човешко битие и целият възможен смисъл се разполагат около човека като център и единствена ценност; всичко – и тук естетическото виждане не знае граници – трябва да се съотнесе с човека, да стане човешко.“[1]

Особено впечатляваща е обстановката във филмите на японските художници. Изключителната приказна и фантастична атмосфера на филмите се предава от обогатените с множество детайлни, реалистични дълбочинни планова и гледни точки, но едновременно с това събрани в компактна цялост декори. Падащата между клоните на дърветата вещица Кики създава у зрителя почти физическо усещане за преминаване през всяко едно клонче и всяка една бодличка, докато достигне къщата на художничката в гората. Гамата от зелени нюански на клоните е изключително богата. Множеството врати, стълби, тесни и широки коридори, помещения и тайни кътчета в къпалнята на духовете („Отнесени от духове“) допълват магичността и приказността на цялата атмосфера. Често в кадър присъства и синьото небе с ефирни бели облаци. И точно тяхото смрачаване, притъмняване и буреносност вещаят приближаването на развръзката, динамизират напрежението на цялостното действие.

Интересен е и фактът, че част от продукциите на студио „Гибли“ стават впоследствие корици на популярното списание „Animage“. Изданието регулярно публикува материали, свързани с филмите и режисьорите на Гибли в специална рубрика, озаглавена „GhibliNotes“.

В същото време на базата на тази често тайнствена и винаги приказна обстановка във филмите на студио „Гибли“ „живеят“ изключително реални и действителни хора герои. Психоложката д-р Вивиан Праматароф[2]  пише, че децата „държат вратата на своя свят гостоприемно отворена. Ценен дар, който ние приемаме. Те ни дават право да влезем и чрез техния поглед и тяхната интерпретация да разберем филма, който сме гледали заедно с тях. Опирайки се, обаче, на нашия опит и сигурността, която са получили от нас. И може би ще имат повече вяра в себе си като личности, защото, ако киното е илюзия, то в реалността трябва да има място и за доброто“. Така и героите от филмите на „Гибли“ са толкова истонски и толкова реални. Независимо от понякога странните си физически умения (Кики може да лети на метла и разбира говора на котката си, Чехиро става прозрачна и изчезва, когато спре дъха си, и т.н.) те действат нормално, не пропускат детайли от всекидневните си занимания. Кики се подхлъзва, когато бяга, спира, поема си дъх, после пак се понася. Ставайки сутрин, се протяга, прозява, измива… все реални и механични действия, които обаче дават на зрителя усещането за реалистично развитие на действието в екранното време-пространство. Художничката, живееща в гората, обикаля улицата около пекарната с адрес в ръка, разпитва хората, изобщо извършва множество реални моменти от цялостното глобално действие, които в анимацията често се пропускат. Може би това е една от причините героите да са многопластови, комплексни и изпълнени с живот – изпълнени с реалност. И в същото време да се окаже, че са превъплъщение на дракон, както Хаку от „Отнесени от духове“. Човешката личност се разпада, за да се превърне в друга. Голяма част от героите на режисьорите от „Гибли“ са способни да се променят, „прераждат“ се духовно по време на действието, което дава и баланса, хармонията и притчовостта на филма като цяло. Фантастичните елементи и приказността във филмите на „Гибли“ допълнително насърчават и развиват активността на въображението. Запознават зрителите с културното и историческо наследство в контекста на различните примери. Развиват детското пространствено-символистично мислене.

Може би точно богатството на изображението на героите и декорите, добре  развитата и многопластова история, магията на фантастичния анимационен декор довеждат филмите на студио „Гибли“ до всеки край на света. Както обяснява художничката от филма на Хаяо Мияздаки: „Рисуването и магията си приличат. Рисуваните филми на студио „Гибли“ и магията също си приличат. Може би защото омагьисват едновременно различни по възраст, тип и интелект зрители? Или защото създават атмосферата на „Реално“ бягство от релаността? Всеки, гледал анимациите, ще открие магията за себе си. И ще се върне, за да поеме нова доза от фантастичното приключение, наречено японска анимация. Ще се върне, за да бъде „Отнесен от духове“, да чуе „Приказките от Землемория“ или просто да се разходи с „Подвижният замък на Хоул“.

Използвани източници

  1. Бахтин, М. Вопросы литературы и естетики, М., 1975.
  2. Жан-Франциска Крус – ван Делден. Архетипови мотиви във вълшебните приказки, С., Леге Артис, 2003.
  3. Фром, Ерих. Забравеният език. Въведение в науката за разбирането на сънищата, приказките и митовете, С.: Захари Стоянов, 2005.
  4. Фидлър, Роджър. Медиаморфоза. Да разберем новите медии. С., Кралица Маб. 2005.
  5. Чернокожов, Вихрен. За някои особени форми на цензурата в литературата за деца и юноши, сборник текстове от Кръгла маса „Табутата в детската литература”, Сливен, Жажда, 2012.
  6.  Шевалие, Жан и Ален Геербрант. Речник на символите. Митове, сънища, обичаи, ритуали, форми, фигури, цветове, числа. С., Петриков, 2000.
  7. http://www.topvestnik.com/sluhove/itemlist/tag/%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0.html

 

 

[1] Бахтин, М.: Вопросы литературы и естетики, М., 1975. с. 63.

[2]http://www.topvestnik.com/sluhove/itemlist/tag/%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0.html