Администрацията в Корея по време на Японската окупация (1910-1945)

Анелия Кесарева

МП История и съвременно развитие на страните от Източна Азия (Япония, Китай, Корея), СУ „Св. Климент Охридски“

Colonial administration in Korea under Japanese rule

Aneliya Kesareva

MP History and Contemporary development of the East Asian Countries (Japan, China, Korea), Sofia „St. Kliment Ohridski” University

Abstract: The aim of the report is to show how the administration functioned at that time, how it was arranged and how it proceeded against the Koreans. The treaty of September 1905 officially ended the war between Japan and Russia and when the Protectorate Treaty was concluded, the office of Resident-General was eastablished. The Japanese became annoyed by the Kojong’s actions during the The Heague Peace Conference held in June 1907. As a result, he was forced to abdicate in favor of his son – Sunjong, who was the last ruler of the Choson dynasty. With the Treaty of Annexation of 1910, Korea became a colony of Japan. It was ruled through the office of a Governor-General. During the period 1910-1919, the Koreans were controlled by gendarmerie-police system. All highеst positions in both central and local governments were held by the Japanese. Saito Makoto, the third Governor-General of Korea succeeded in establishing local administrative systems. The Governor-General’s administration planned to assimilate the Koreans into Japanese culture. The Koreans were forced to abandon their traditional clothes; to stop using their own language; to worship at Shinto shrines and at last – they had to adopt Japanese style names. Every aspect of their lives were controlled by the Japanese and their rules and regulations. That was the period of Japanization from 1931 to August 1945.

Keywords: Resident-General, The Governor-General’s administration, Governor-General, central and local goverments, Japanization

I. Въведение Със спечелването на руско-японската война от 1904-1905 г, Япония успява в признаването на властта си над Корейския полуостров и на насилственосключените споразумения, правейки огромни крачки към евентуално присъединяване. Японското правителство изпраща специален пратеник в Корея – Ито Хиробуми, със задачата да принуди корейския кабинет да подпише нов договор, който лишава страната от самостоятелност във вътрешните й дела и я превръща в протекторат на Япония. На 17 ноември 1905 г. пет корейски министри подписват договора (без министър-председателя и министъра на финансите) за протектората. Макар че император Коджонг не подипсва лично договора, неговият подпис е приложен към текста.

II.Администрацията по време на японския протекторат (1905-1910)

Учредено е генерал-резиденство, като първи на този пост е назначен споменатият Ито Хиробуми. На всеки по важен пост в адиминистрацията освен корейски чиновник е назначаван и японски. През декември 1905 г. централният апарат на резиденството наброява не повече от 40 души, а към средата на 1906 г. в допълнение към канцеларията се създават три отдела: Отдел на общите работи; Отдел на земеделието, търговията и промишлеността; и Отдел на полицията. Всеки отдел се състои от 4 до 8 по-малки (1. Иванов, Константин. Исторические проблемы Кореи…, с. 39). Ито поема правомощията да се разпорежда с японските сили, концентрирани в Корея. Отделно е отговорен за ръководенето на японските съветници на корейското правителство и взимането на решения за важни законови предложения и решения чрез сивкването на заседание, наречено Съвет на административното усъвършенстване в Корея, което му предоставя голяма власт над повечето основни вътрешни въпроси (5. HistoryTextbookResearchAssociation. AHistoryofp. 247). Опитите на император Коджонг (упр. крал 1863–1897; имп. 1897–1907) да отмени договора за протекторат през 1907 г. като изпраща трима представители на Хагската конференция за мир, завършват с неуспех. Тази стъпка кара японското правителство да получи пълен контрол над вътрешната политика на Корея. Император Коджонг е принуден да абдикира в полза на своя син Сунджонг (упр. 1907-1910), който е и последният корейски монарх. В края на юли, Генералният резидент принуждава корейското правителство да сключи още един договор, съгласно който резидентът получава неограничени правомощия: одобрява разработването и утвърждаването на всички нови закони; само с негово съгласие се назначават и уволняват всички висши чиновници от корейската администрация. Включен е и секретен анекс към договора, който придвижда разпускатането на корейската армия с изключение на личната охрана на императора. За разтоварване на функциите на Главния резидент са създадени длъжностите: Главен директор; Директор на външните работи; Директор на земеделието, търговията и промишлеността; Директор на полицията; Частен секретариат; 7 секретари; 2 полицейски инспектори, 5 инженери; 10 преводачи и 45 подчинени длъжностни лица (10. Residency-GeneralsOffice. AnnualReportp.7). Структурата обаче на Главното резиденство се изменя, така че офисите на Директорът на външните работи; на земеделието, търговията и промишлеността; на полицията престават да съществуват. На тяхно място идват Заместник-резидентът и двамата постоянни съветници, от които единият е ръководител на Отдела на външните работи, а другият на Отдела за надзор. Подчинени на Главния резидент са: Секретариаът на Главния резидент, който е поверен на Главния директор, Отдела на въшните работи, Отдела за надзор, и Отдела на местните въпроси. Секретариата е разделен на три секции: Документи, Финанси, Личен състав. Също така, подчинени на Главния резидент са: Бюрото по комуникациите, Бюрото по железопътния транспорт, Горските стопанства и Апелативния съд на Япония в Корея (Пак там…p. 7).Войниците от корейската армия, разпуснати от Япония, се присъединяват към доброволчески отряди и вземат активно участие в анти-японски движения в различни части на страната. За да се справи с анти-японските дейности, Япония увеличава военното присъствие в Корея, разшрявайки военните и полицейските сили. През октомври 1909 г. приключва завършването на военно-полицейската система, а на следващата година е разпусната корейската полиция. Отделно, Япония засилва властта си като изземва и съдебвата власт, и по този начин засилва надзора си.С Императорски указ от 28 септември 1906 г., местната администрация се реорганизира в 13 провинции, 11 префекури, и 33 области. Столицата Сеул е една от 11-те префектури, а до декември 1909 г. областите се увеличават на 317, а общините са 4, 322. Сеул е класифициран като специална префектура (6. Kim, C. I. Eugene. JapaneseRulep. 55).Ярък подвиг в защита на страната си извършва патриотът  Ан Чунг-гън, който на 26 октомври 1909 г. застрелва Ито Хиробуми. През 1905-1910 г. Япония разглежда корейците по-скоро като обект на администрацията, отколкото като бъдещи граждани. Участието им в създадената от японците система на управление е минимално.

III. Администрацията по време на Японската анексия (1910-1945)1. Централна администрация и дейността на Генерал-губернатора

С анексирането на Корея, на 22 август 1910 г.  императорът на Корея предава всички свои пълномощя по управлението на страната на императора на Япония. Указът за новата система на управление е обнародван на 30 септември. На базата на генерал-резиденството е създадено генерал-губернаторство Чосон. Първият генерал-губернатор става Тераучи Масатаке. Генерал-губернаторът самостоятелно контролира администрацията, законодателството, и съдебната власт. Той е отговорен пред императора и министър-председателя на Япония. Той е опълмощен да издава закони, наредби, разпоредби, както и да мобилизира японските войски в Корея. Премиерът, Министерството на вътрешните работи; на армията; на военоморските сили надзирават генерал-губернатора, а Японския парламент контролира неговите финансови дела (8. Khaled, Mortuza. AspectsofColonialismp. 10)    Според чл. 2 от Императорски указ 354, Генерал-губернаторът се определя от средите на генералите и адмиралите (7. Kim Chang Rok. The Characteristics of…p. 33). Япония назначава генерали и адмирали на ключови постове в губернаторството чак до самия края на управлението в Корея. След анти-японското  движение от 1 март 1919 г. Япония позволява на корейците да бъдат избирани за генерал-губернатор, но на практика нито един кореец не е избран. Третият генерал-губернатор, Саито Макото(упр. 1919-1927, 1929-1931), е избран за позицията извън тези редици веднага след Мартенското движение.   Вторият човек след генерал-губернатора се явява Генералният инспектор на Корея, на когото се възлага цялата административна работа. От начало генерал-губернаторството се състои от Секретариат, пет отдела: Общи въпроси; Вътрешни работи; Финанси; Земеделско-търговската индустрия; Правосъдие.  Секретариата се състои от шест бюра, тоест: Полиция; Следствие; Железопътен траспорт; Монопол; Комуникации; Обработка на земята. През 1912 г. четири нови бюра са добавени към Секретариата – Общи работи; Образование; Външни работи; Строителство. На следващата година са направени още промени. Отдела на Общите работи е закрит, а Отделът на земеделско-търговската индустрия е разделен на два отдела: Земеделско и горско стопанство и Продукция (основно ориз). Генерал-губернаторът също така разделя полицейските въпроси от Секретариата и създава независим Отедел по сигурността. (9. Nahm, AndrewC. Korea: Traditionandp. 225). В администрацията японската жандармерия и гражданската полиция са силите на генерал-губернатора. В негова помощ пък през септември 1910 г. се създава Централен надзорен съвет. Малкото корейци, които в миналото са помагали на японците са сред 65 –те консулски членове. Отделът по сигурността създава свои клонове във всяка провинциална столица. Със закриването на жандармерията през 1920 г., броят на полицаиите рязко нараства. През 1941 г. например те достигат до 60 000 (Пак там). Съдиите се назначават от генерал-губернатора. По време на първата администрация на генерал-губернатор Саито Макото, структурата на генерал-губернаторството се модифицира. Отделите стават бюра, като през 1920 г. са създадени две нови бюра – на Полицията и Образованието. През 1921 г. се създава Бюро по монопола, последвано през 1925 г. от Бюро по железопътните въпроси (Пак там…p. 226). И в централната и местната власти, корейците заемат най-ниските постове, докато японицте са назначавани на високопоставените такива. През късната 1936 г. 52,270 от 87, 552 длъжностни лица са японци. Те заемат поече от 80 % от елитните постове, 60 % от междинните и около 50 % от чиновническите позиции.  През 1942 г. на държавна служба са наети близо 40 % японци и 4 % корейци (5. HistoryTextbookResearchAssociation. AHistoryp. 332).През 1922 г. генерал-губернаторството излиза с проект за построяване на своя собствена сграда. Но този проект включва събаряне на предната порта на двореца Кьонгбок за да се направи място за строежа на новата сграда. Благодарение на апелите на японеца Янаги Мунейоши за запазване на портата, тя е преместена в източната част на двореца. По време на Корейската война обаче портата е развалена. Тази, която стои днес е построена през 1968 г. на първоначалното място. Сградата на генерал-губернаторството е срината през 1995 г.Въпреки, че след 1929 г., генерал-губернаторът е отговорен пред новосъздаденото Министерство по колониалните въпроси  (Такумушо) , властите в Корея имат по-голяма автономия отколкото в останалите колонии на Япония. Министерството се закрива след тихоокеанската война.

2. Местната администрация

Страната е разделена на 13 провинции, които от своя старна се разделят на окръзи, околии, села  и махали. Провинциалните правителства са оглавявани от губернатори, които във всеки случай са назначени или с императорска заповед или са препоръчани от генерал-губернатора. Корейците заемат повечето постове в селата (4. Duus, Peter. TheCambridgehistoryp.247). През 20–те години на XX в. е подет въпросът за местно самоуправление и за включването на Корея в живота на метрополията чрез изпращане на представители в императорския парламент. До края на японското управление, обаче, този въпрос остава нерешен. През 1933 г. са създанени изборни органи с ограничени правомощия. Във връзка с пререгистрацията на земята колониалната администрация редуцира много от корейските фермери до арендатори, докато към японските проявява специално отношение.    

3.  Политики на асимилация

През 1911 г. излиза първата наредба за образованието, според която японският език става официален, учебниците за училищата се издават на японски, а корейкия език се преподава съвместно с китайските йероглифи, като същевремнно часовете по корейски език намаляват. През 1922 г. е изддена втората наредба за образованието. Часовете по корейски език намаляват, след време се забранява неговото използване в училищата, и се възпрепятства в останалите сфери на обществения живот като се налагат строги санкции за неговото иползване. Заради целенасочената езикова политика, японският език се разпространява много бързо. Корейците са принудени да го изучват и поради икономически причини, като намиране на по-добра работа. Така 1938 г., около 12. 4% от корейското население говори японски язик, през 1943 г. – 22 %, през 1945 г. – 27%  (3. Колектив. Корея в периода след…252-253)След като Втората световна война започва да се разширява, за да могат да доставят войници от Корея, и за да осъществят политиката на изперализация,  колониалната администрация издига лозунга, че японците и корейците имат един и същи корени. Лозунгът окуражава корейците да се считат за едно с японците и да вземат участие във всенародните усилия за спечелване на войната като изберат по какъв начин да допринесат за това. Политиката е изпълнена сериозно през 1936 г. когато генерал Минами Джиро(упр. 1936-1942) става генерал-губернатор на Корея, сменяйки Кадзушиге Угаки (упр. 1931-1936).Конкретни мерки за имперализацията на Корея започват през 1937 г. По време на този процес, корейците ежедневно са принуждавани да рецитират клетвата на Имепраторския поданик. Корейското традиционно облекло e забранено в подкрепа на „облеклото на императорския поданик“. Корейците, също така, са принуждавани да посещават храмовете Шинто – разположени във всяко селище. В първия ден от всеки месец те трябва да посещават местния храм, а за тези които не го направят следват строги наказания. През 1940 г., японската колониална администрация изисква всички корейци да сменят имената си с японски. Хората са заплашвани с различни наказателни мерки ако не приемат японските имена в срок от шест месеца откакто влиза в сила този закон. Шест месеца след това около 75 % от всички домакинства променят имената си. По този начин колониалното правителство упорито налага политиката на умствено асимилиране на корейците чрез контролиране на техния живот от сутрин до вечер (5. HistoryTextbookResearchAssociation. AHistory…344-346).

4. Политика по отношение на Корейското императорско семейство

След анексията на Корея дворците се преобразуват в училища за японски деца.Други са отворени като паркове. Последните корейски императори тихо угасват в изолация в дворците под зоркото око на японската администрация. Император Сунджонг умира април 1926 г. на 52 години. Полу-братът на императора принц И Ун насилствено е отведен в Япония и оженен за японската принцеса Масако Нашимото на 28.04.1920 г. От брака си имат двама сина. Първият И Чин, р. 1921 г. умира на 8 г.Роденият през 1931 г. И Ку е предвиден да стане  официален наследник на корейската династия. Император Сунджонг е без наследници.Принцеса Токхе(덕혜), дъщерята на Император Коджонг е родена през 1912 г. когато той е на 60 годишна възраст. През 1925 г. също е изпратена в Япония при брат си И Джин, омъжена е насила. В периода 1919-29 г. умират баща ѝ, брат ѝ и майка ѝ. Тя не издържа и изпада в нервен срив. И Канг е другият наследник на Коджонг, р. 1877 г, не е коронован принц, тъй като майка му била придворна прислужница. Помага на японското колониални власти в Корея до края на войната.

  III. Заключение

Суровостта в управлението на Японския император и генерал-губернатора в Корея, силно рефлектират върху съпротивлението на корейския народ. Анти-японските движения преди колонизацията, а и след това карат японците да изпитват нуждата за установяване на действителна власт. Управлението на Япония в Корея е не само потисническо, но и деспотично. Действията на Япония по ограничаване участието на корейците в институциите, изкореняването на  коейската идентичност чрез смяната на корейските имена, насилствените поклонения, твърденията, че японци и корейци са „едно“, може да се обясни само в този контекст.

Използвани източници:

1.Иванов, Константин. Исторические проблемы Кореи периода 1905-45 г. и их современное наследие: колониальная модернизация, ассимиляция корейцев и проблема прояпонских деятелей.Дис. к-дата ист. наук.Иркутск,2014[23.01.2016]http://isu.ru/filearchive/dissert/ivanov.pdf

2.Иванова, Светлана. История на Корея (от династия Чосон до наши дни). С., 1998

3.Колектив. Корея в периода след освобождението от японско владичество до края на Корейската война (1945-1953). София, 2014

4.Duus, Peter.The Cambridge history of Japan. Vol. 6. New York, 2008

5.History Textbook Research Association & History Education Research Association. A History of Korean-Japanese Interaction from Prehistory to Modern Times. Northeast Asian History Foundation: R. of Korea, 2014

6.Kim, C. I. Eugene. Japanese Rule in Korea (1905-1910): A Case Study. – In: Proceedings of the American Philosophical Society, Vol. 106, No. 1, Feb. 15, 1962, p. 53-59 [23. 01. 2016]. http://moira.meccahosting.com/~a0007389/page1/page14/files/Japane%20in%20Korea.pdf

  1. Kim Chang Rok. The Characteristics of the System of Japanese Imperialist Rule inKorea from 1905 to 1945. – In:Korea Journal, 36:1 (1996), 20-49

[23. 01. 2016]. https://www.ekoreajournal.net/issue/index2.htm?Idx=372

8.Khaled, Mortuza. Aspects of Colonialism in Asia: A Comparative Study of the Japanese in Korea (1910-1945) and the British in India (1757-1947): In Embracing the Other: The Interaction of Korean and Foreign Cultures: Proceedings of the 1st World Congress of Korean Studies, I. Songnam, Republic of Korea: The Academy of Korean Studies, 2002.[23.01.2016]. http://congress.aks.ac.kr/korean/files/2_1358731305.pdf

9.Nahm, Andrew C. Korea: Tradition and Transformation: A History of the Korean      People.  Hollym: Korea, 1988

10.Residency-General’s Office. Annual Report for 1907 on Reforms and Progress in Korea. Seoul, 1908р [23. 01. 2016].

https://archive.org/stream/bub_gb_CiRRAAAAYAAJ#page/n18/mode/1up